Несъмнено 29^-ят София Филм Фест беше събитието на месец март, както за професионалисти, така и за запалените любители на киното. Определено имаше какво да се види и интересът на публиката го потвърждава. Но на мен ми се иска да подчертая, че на това издание във фокус беше българското кино. Чуха се гласове, че това е, защото селекционерите не са могли да съберат достатъчно филми, но аз съм убедена, че за професионалисти като Стефан Китанов и Мира Сталева, които следят процесите както в българското, така и в световното кино, изборът е бил напълно основателен. И това не зависи от броя на представените филми, а те са повече от шейсет – документални, игрални, късометражни, анимационни. По-важно е многообразието – не само жанрово и тематично, но и като творчески почерци, авторски стил, отношение към света. Не мога да не откроя игралните: Безветрие на Павел Веснаков, Стадото на Милко Лазаров, Триумф на Кристина Грозева, Петър Вълчанов, Разлом на Георги Дюлгеров, Залог на Светослав Овчаров, Безсрамните на Константин Божанов, Без крила на Ники Илиев, Преди да забравя на Станислав Дончев, Сватба на Магдалена Ралчева, Отговор на всички въпроси на Димитър Коцев – Шошо. Имаше и не малко съвсем нови филми, чиито премиери и срещи с публиката тепърва предстоят. 

. . .