Февруари, както е леден зимен месец, така е горещ и напрегнат за света на киното. Продължаваме да коментираме „Златните глобуси“ в очакване, предвидимо или не, как ще се подреди листата с наградите Оскар. На това е посветен обзорът на Лиза Боева: „Между „Златен глобус“ и Оскар: киното като вина, памет и утеха“. Българските зрители имаха възможност да видят повечето филми, които се състезават за Оскар, на голям екран, а не бяха далеч времената, когато не само че филмите достигаха до екраните ни след години, а и нямаше къде да се прочете информация за тях, освен в чужди списания, внесени тайно в България. Така че приветствам „глобалното село“ на Маршал Маклуън, не само в областта на комуникациите, а и като възможност за изглаждане на различия – социални, обществени, религиозни. Светът да стане „по-близък“, с по-малко агресия, изпълнен с емпатия, разбиране и приемане на другия. Едва ли киното ще помогне, но все е нещо. 

. . .