СВЕТЛА ХРИСТОВА
Иван Веселинов е художник, който изразява оригиналните си мисли съвсем естествено и без усилия. В рисунките му виждаме сила и яснота на прозрението като логична проява на таланта на един от създателите на феномена българска анимация. Художествените похвати и практиката от анимационните способи му помагат да показва по необичаен начин проблеми от действителността. Анимационните му филми описват едно и също приключение, което е неговото – приключението на един модерен скептик и песимист, съзерцател на хаоса.
Творец в две епохи, Иван Веселинов е уникален с избора си на материал за творчество, с художническия си рисунък, продиктуван от оригиналната му авторска гледна точка, с постоянната си тревога от уродливите прояви на властимащите, със застъпничеството си за загубените човешки ценности в съвременния свят… Виждането му за света е своеобразно. Изкуството му е свободна и непринудена игра, с която „иска да ни каже нещо“. Той излага тезиси, проповядва, поучава, не влияе върху въображението на своите зрители – той въздейства на душите им. Така ще бъде, докато безпокойствата на неговото време намират отзвук в душите на бъдещите поколения.
Той обновява и одушевява всичко, което разказва, с убедителността и пламенността на великите творци. В епохата на съвременната технологична матрица, която произвежда масово сива материя на бездуховност, художникът използва широк спектър от изобразителни похвати и стилистически средства като фигури за изразяване на подвижната си мисъл. Уникалният му визуален стил става критерий в сложния конкурентен свят на анимацията.
Не на всеки е дадено да познае света на неговите герои и истории. За да ги усетиш, трябва да изминеш пътя на художника, който може да се сравни с мелодия, която художникът ти пее. За да я чуе сърцето ти, са нужни знания, чувствителност и фантазия, желание да търсиш и откриеш смисъла на човешката природа и обществените явления. Книгата „Гротески и карикатури“ дава възможност да се проясни и обогати връзката между анимационното изкуство и своеобразната художническа територия на карикатурата в творческия път на почетния професор на НБУ Иван Веселинов.
Световното признание на неговите анимационни филми ни задължава по-внимателно да се вгледаме и в изявата му на карикатурист, която през цялото време съпътства творчеството му в анимацията. Разглеждайки неговите рисунки в книгата, ние отново се убеждаваме в това, че е артист с дарба за вечно откривателство – философ с мощен полет, понякога не разбран. Тези рисунки може да ни объркат и озадачат, но не можем да не бъдем трогнати от дълбокото преживяване, което ги е родило. Деформирани гротесково, грозни, те може да породят вълнение, което не може да се анализира – сякаш художникът внушава нещо, което думите са безсилни да открият, споделя с другите съкровищата на своето сърце, но на другите не е по силите им да го разберат. Може би така всеки творец крачи самотен, рамо до рамо, но не заедно, със своите събратя, непознат от тях. Или както самият Иван Веселинов пише:
На този пред мен
не познавам
лицето.
На този след мен
Лицето му
Никога не са видели.
А сме неразделни
Цял живот.[1]
Срещата с тези рисунки неизбежно е преживяване, което изисква лично осмисляне и оценка. Тук изобразените хора са гротескови, уродливи, причудливо страшни и заплашителни, а деформацията им е задължителен художествен похват. За Иван Веселинов стилът е средство, а не цел. Той не иска да увлича, той иска да убеди, да предаде идеите си чрез аналогии, образи, метафори, да установи връзка между нашата съзерцателност и мисълта му. Но тъй като мисълта му е флуидна и дълбока, а пътищата, по които ни кани да го следваме, са нови и непредвидени – често трябва да отиваме срещу обичайно възприетото и признатото. Иван Веселинов притежава рядка изобретателност, пълно познаване на всички източници на визуалния образ, за да бъде винаги не само разбираем и ясен, но привличащ и впечатляващ. Той притежава дарбата да прониква в изследваното, неясното и неизразимото и рисувайки сюжети, които са почти от областта на окултното, които надвишават разума и които всъщност изглеждат неподатливи за умствено разбиране, той умее безспирно да призовава близки образи пред нас и с помощта на изобилни метафори, със сетивността и с абстракцията, прави осезаемо и конкретно онова, което всъщност като че ли е предназначено да ни отбягва или да остава мъгляво и неизвестно.
В тези рисунки по парадоксален начин с един замах е „хваната“ типологията на образа. Това е чудото, импулса в изкуството на карикатуриста, видимата следа от божественото съчетание на рисунка със светкавицата-просветление на ума. Онова, което можем да искаме от карикатурата, е тя да носи печата на оригинално съждение, да отговаря на безпокойствата на въпросите, на нуждите на времето, в което се поражда. От тази гледна точка гротеските и карикатурите на Иван Веселинов са мощни, оригинални и своевременни: те са фокус от интелектуална и интуитивна сила, те ни респектират със своя строг анализ и ни въздействат със своите заключения. Изкуството му на карикатурист, плод на идеалния брак между разума и интуицията, ни изправя лице срещу лице с действителността, доближава изкуство с интуиция, философия с артистичност. Духът на нашето време минава през мисълта му. Иван Веселинов предава в резюме моралната криза на това време и изразява в гротескова форма всички безпокойства, които преживяваме и които ще вълнуват още много поколения.
Гледайки тези рисунки, ставаме свидетели на раждането на сюжети и теми, в които Иван Веселинов напипва типажи, изпробва ги за развитие на движещите се образи в анимацията. Вглеждайки се в гротеските и карикатурите от тази книга, можем да направим паралел с герои и послания от негови анимационни филми: Страх, Въжеиграчът, Наследници, Малка дневна музика, Куче марка, Камуфлаж, История с вълк, Джунгла под прозореца и Черна хроника и т.н. Усещаме саркастичното му чувство за хумор и сякаш чуваме сардоничния му смях. Съзнаваме, че духът разбира истински себе си, когато се фокусира върху особеното, т.е. върху изкуството, и се преоткрива като свобода.
Бележки под линия:
[1] Иван Веселинов. Греда в окото. Фондация за българска литература, 2015.
