ОРИЕТА АНТОВА

ЧЕРНО-БЕЛИТЕ И ЦВЕТНИ НЮАНСИ НА БИТИЙНИЯ ЕТЮД – ПЪРФОРМАНС

Откриването на първата изложба на завърналата се от обучението си в Англия Звезда съвпада с локдауна, наложен от Ковид епидемията. Екстремалните условия налагат нестандартно, бързо адаптиране към ситуацията. Художничката предприема краен артистичен акт – изолира се в галерийното пространство и става жива скулптура. Това е отправната точка в драматургичния разказ в Звезда – кинематографичен дебют на Камен Стоянов (сценарист и режисьор на филма). В него темата за границите в изкуството и конфликтът между личното и професионалното битие, между обществено приетите норми и индивидуалистичния жест на другия/различния се изследват през призмата на пърформанса (пряк и опосредстван) и образно-дизайнерската стилистика на кадъра. Тази концепция се модифицира и като сюжетна история, и като естетика на екранното изображение. Това определя ритъма и пространствено-времевите измерения на фабулата и действието. Те отразяват динамиката на различни душевни състояния (разочарование, надежда, страх, дързост), жизнени процеси (творчество, ежедневие), емоционални и цветови регистри (еуфория, покруса, болка, наслада). Чрез тях се преодоляват разделителните линии между изкуство и битие, между фикция и реалност. Камерата не просто запечатва видяното, но е и деен протагонист – приятел и враг, обект и метафора. Черно-белите щрихи придават дистанцираност на „наблюдението“, а обагрянето (зелен, кафяв, син, червен… нюанс) насочват към моментите на активно присъствие или ефектно напрежение. Интензитетът на ситуации в затворените помещения изтласкват на преден план телесното присъствие, което „отреагира“ морално-етичните предизвикателства на сценария. Тоест съчетава се автентичността на документа с образа на художественото съпреживяване, телесната субективност с екзистенциалната празнота на реалността.

 ЕЛЕНА ЗАМЯРКОВА, МАРИАНА КРУМОВА И ИРМЕНА ЧИЧИКОВА НА ПРЕМИЕРАТА НА ФИЛМА ЗВЕЗДА (2025, РЕЖИСЬОР КАМЕН СТОЯНОВ)  

В Звезда Камен Стоянов обединява опита си на визуален артист с езика на игралното класическо кино, доверявайки се на своя артистичен усет и екип от съмишленици (актьорите – Мариана Крумова, Жана Яковлева, Васил Дуев – Тайг…). Резултатът е филм – естетическо предизвикателство и психологическа драма. В него минималистичната картина създава интимна и на моменти клаустрофобична атмосфера, а онлайн наблюдението на камерата понякога достига до радикално воайорство. Операторът Росен Даскалов, като професионалист-естет, изследва пространството в галерията, апартамента, болницата, телевизионното студио, улицата; емоциите на персонажите; детайлите, отраженията в обстановката… с деликатна хирургическа прецизност.

 ЕЛЕНА ЗАМЯРКОВА В КАДЪР ОТ ФИЛМА 

С нея той проследява метаморфозите в образа на Звезда (в ролята Елена Замяркова – чаровна и запомняща се), фокусирайки се върху творческия ѝ процес (експериментирането с органични материали), нейните действия, реакции, чувства, възприятия. По този начин публиката от/на филма реално/опосредствано съпреживява съдбата на твореца, който всеки ден трябва да прави своите избори. Докъде може да доведе преследването на мечтата, колко важна е себеизявата, изкуство за другите или изкуство за самото изкуство, какво е „гениален ход“ и дали талантът се търгува, а рискът провал ли е или победа? Това са дилемите пред главната героиня, оголила своята душа, разпъната между амбицията да бъде успяла (да участва в рекламните послания след артистичния си бунт) или да съхрани човечността си (да бъде с майка си, въпреки негодуванието на Ирмена Чичикова (в ролята на галеристка – прагматична и хладна, която подкрепя проекта, но и търси максимални облаги от неговата реализация). Чрез тях филмът на Камен Стоянов изследва начина, по който човек създава красота дори в страданието (домашния концерт на Иво Димчев); опцията – егоизъм или съчувствие; смисъла на понятието „звезда“ – надежда, ориентир в мрака, знак за духовно пробуждане.

 РЕЖИСЬОРЪТ КАМЕН СТОЯНОВ ПРЕДСТАВЯ ФИЛМА В КИНО „ЛЮМИЕР“. 

Не бяхме ли затворени и преди, не сме ли затворени всички в собствените си представи и очаквания, в ограниченията на обществото, дори в границите на собственото си тяло, всички затворени отвъд вируса, затворени в собствения си страх. Така Звезда ще синтезира драматичната ситуация, в която се е озовала. Това всъщност е квинтесенцията на правилното и грешното решение пред човека, попаднал в капана на стадното примирение, въпреки своята уникалност. За да бъдеш себе си – тоест друг/различен, трябва да си готов да поемеш инвазията на мнозинството, което не е способно да прояви толерантност. „Тази агресия срещу мен ли е насочена, или срещу моето изкуство, имаме ли право на свободно изразяване?“ – пита героинята, наранена от озлоблението на обществената психоза.

Звезда е филм – метафора. Метафора на обществото, в което живеем. Конкретиката на пресъздадената изолация през 2020 г. е потискащо съвременна, защото повдигнатите въпроси не са загубили своята актуалност. Именно интимно-личната изповед-преживяване по пътя към успеха; цената, която трябва да се заплати за славата и баланса между амбиция и човечност; приемането на индивида – самобитен и оригинален. Темите, разработени във филма, са моралните корективи, които провокират и днес зрителското внимание и съвест.