ИРИНА ИВАНОВА

 

„Обичате ли да празнувате рождените си дни?“ – питам маестро Кирил Дончев в телефонно блиц интервю. „Обичам всички празници, не само рождените дни – отговаря ми той. – Да има наоколо роднини, приятели – тогава е най-хубаво“.

Легендарният български композитор на филмова и театрална музика от години прекарва по-голяма част от времето си в село Караш в Северозападна България, близо до Враца, вероятно отдавайки се на любимия си звук – този на тишината. Знам, няма нужда да представяме Кирил Дончев, особено на читателската аудитория на списание КИНО. Все пак се изкушавам да го направя, обаче не с думи, а с цифри: Кирил Дончев е автор на музиката към над 240 театрални постановки, над 65 игрални филма, над 30 документални и на 21 февруари 2026 г. ще навърши 90 години. За празнуване си е, нали?

 РЕЖИСЬОРЪТ ЕДУАРД ЗАХАРИЕВ И КАТЯ ПАСКАЛЕВА ПО ВРЕМЕ НА СНИМКИТЕ НА ФИЛМА ВИЛНА ЗОНА (1975) 

Наскоро ми се наложи да си припомня Вилна зона (1975) на Едуард Захариев. Филмът започва с детайли на ръце, които месят кайма за кюфтета (онези, които незабравимият Георги Русев направи прочути с репликата си от същия филм: „Аз кюфтетата без лук не ги одобрявам“) и въобще с вихрените приготовления около предстоящата грандиозна новобранска вечер на клетия Емо – единствен син на амбициозната си майка (Катя Паскалева) и леко безхарактерния си баща (Ицхак Финци). Музиката на Кирил Дончев в началото напомня онази, която звучи в някои от старите анимации, Том и Джери например, след което започва сякаш да интерпретира – но някак иронично – хората на Дико Илиев. При всички положения това е „музика с коментар“, така я наричам. Музика, която не е илюстративна, нито „атмосферна“, не е свързана със самото действие, а по-скоро със стила и дори жанра на самия филм. Тя задава тона на филма, съвсем буквално. Музиката тук е концептуално определяща. Мисля, че това се отнася за повечето филми с композитор Кирил Дончев, а нека да го кажем – те не просто са много, а безусловно са сред най-добрите в историята на българското кино изобщо. Следователят и гората, Лачените обувки на незнайния воин, С любов и нежност на Рангел Вълчанов, Преброяване на дивите зайци, Вилна зона и Мъжки времена на Едуард Захариев, Къщи без огради и Щурец в ухото на Георги Стоянов, Йо-хо-хо на Зако Хеския и още толкова, толкова много...

 НАЧАЛНИТЕ НАДПИСИ НА ФИЛМА МЪЖКИ ВРЕМЕНА (1975, РЕЖИСЬОР ЕДУАРД ЗАХАРИЕВ) 

Попитах маестрото дали оправдава така наречената соцносталгия, що се отнася до българското кино. Отговори ми, че носталгията е най-нормално човешко чувство по миналото, по изживяното, но че със сигурност не изпитва носталгия от типа: „Ех, какви кюфтета имаше по времето на Тодор Живков!“. „Добре, кюфтета не, но какви филми имаше по онова време!“ – казвам му, още повече, че познавам 20-годишни студенти, които гледат само тези български филми. „Да, имаше добри филми, така е“ – съгласява се композиторът. (Обещавам повече да не говоря за кюфтета в този текст!)

Като човек, който няма нищо общо със света на професионалните музиканти, попитах Кирил Дончев дали му се е случвало да сънува музика. „Неее – засмя се той – не я сънувам, пиша я“, след което добави, че съвсем не вярва в летливото вдъхновение. Цитира Рахманинов, който обичал да казва: „Не чакайте вдъхновението, а работете, за да дойде“. Самият той е следвал съвета на Рахманинов през целия си живот. „Аз съм като паяк. Започвам да плета мрежата още като чета сценария. Какво пише авторът, как го пише. След това – какво мисли режисьорът, как вижда нещата той. Накрая сядам дори на монтажната маса, за ужас на монтажистите. И така, докато филмът не бъде завършен. Интересува ме целият процес, бъркам се навсякъде, всички сигурно ме мразят, но единствената ми мисъл е да помогна. Сега се работи по съвсем различен начин –  филмът се снима, композиторът гледа крайния резултат и едва тогава пише музиката. Не искам да упреквам никого, разбира се“.

 БУРГАСКАТА АРТИСТИЧНА МАФИЯ, ОТ ЛЯВО НА ДЯСНО: ВИЛИ ЦАНКОВ, ЛЕОН ДАНИЕЛ, ЮЛИЯ ОГНЯНОВА, МЕТОДИ АНДОНОВ И КИРИЛ ДОНЧЕВ 

Кирил Дончев е от бургаската артистична мафия. Освен че е роден в Бургас, той започва професионалния си път като композитор на театрална и филмова музика в Бургаския театър и в прословутата с дързостта и новаторството си група – Леон Даниел, Юлия Огнянова, Вили Цанков. Случва се веднага след като завършва Държавната консерватория през 1962 г., специалност цугтромбон. Истината е, че той никога не е учил композиция, макар че през целия си живот се занимава именно с това. Първата постановка, в която работи заедно с Леон Даниел, е „Сизиф и смъртта“ на Робер Мерл. Малшанс от една страна, защото заради тази постановка, която не се харесва на комунистическата власт, уволняват и директора на театъра, и четиримата млади, талантливи, харизматични и хапливи режисьори (на тях е посветен и новият документален филм на Владимир Люцканов и Антоанета Бачурова Сизифовци, в който музиката, разбира се, е на г-н Кирил Дончев).

 КАДЪР ОТ ФИЛМА СИЗИФОВЦИ (2025, РЕЖИСЬОР ВЛАДИМИР ЛЮЦКАНОВ) 

И голям, огромен шанс от друга, защото именно тя поставя началото на този дълголетен и толкова продуктивен творчески тандем Леон Даниел – Кирил Дончев, преминал и оцелял в турбуленциите на близо 70 постановки. Работил е и с Юлия Огнянова, с Вили Цанков, с Гриша Островски и всъщност с повечето от най-големите ни театрални режисьори. В интервю на Анна Топалджикова за сп. Homo Ludens от 2016 г. композиторът споделя, че в живота си е умирал повече от 250 пъти, защото всеки път, когато си отива представлението, си отива и той. „Не успях, а и не бих могъл изглежда да извадя „парчета“ от моята музика от контекста на това, което е било. Да тиражирам, да издавам, да записвам – това е смърт, а театърът е жив, трябва да се вижда, да се чува, да се съпреживява“ – добавя. Аз също го попитах дали си представя един концерт с неговата филмова и театрална музика – като този на великия Енио Мориконе, който сам дирижираше огромния оркестър в „Арена Армеец“ преди десетина години. Маестро Дончев отговори, че не вижда смисъл, не иска дори. „Само ако паралелно върви прожекция на съответния филм, тогава – може.“ Пък и трябва да ангажира синовете си Антони и Георги (и двамата са музиканти) с това... Прожекция на български филм с оркестър, изпълняващ музиката на живо? Защо не, наистина!

 КИРИЛ ДОНЧЕВ, ЖОРЖЕТА ЧАКЪРОВА, ЛЕОН ДАНИЕЛ, МЕГЛЕНА КАРАЛАМБОВА, ИЦХАК ФИНЦИ СЛЕД СПЕКТАКЪЛА НА ПРИКАЗКИ С КАРЕЛ ЧАПЕК (1973) В ЧЕШКИЯ КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ, СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ М. КАРАЛАМБОВА 

Все пак някои безценни късове от киномузиката на Кирил Дончев са издадени – в две плочи на „Балкантон“ от 80^-те. Там е култовата „Каубойска песен“ от филма Преброяване на дивите зайци на Едуард Захариев в изпълнение на Тодор Колев. „Песен“, но без думи – само тананикане и подсвиркване с уста. Далечно напомня не по-малко прочутата песен на Гия Канчели от Не тъгувай на Георгий Данелия. Тя е емблематична, както се казва. Изразът „bigger than life“ можем да перифразираме специално за случая, например като „bigger than cinema“. И това не е слабост на филма, сила е.

 ЛЕОН ДАНИЕЛ И КИРИЛ ДОНЧЕВ 

Ами Йо-хо-хо на Зако Хеския? Особено последната сцена, когато героят на Кирил Варийски се изправя бавно в болничното легло, опитвайки се да разбере какво се случва, а музиката на Кирил Дончев доплава до нас, просмукана от приключения, мечти, страдание и толкова нежност, и извлича сълзи и от нашите очи, не само от тези на актьора. Тя просто тече във вените на филма, неизменна част от живота му. Така е с всяка велика киномузика – тя е пулсиращата кръв. Лимфата, но също и аурата.

Кирил Дончев споделя, че обича да слуша всякаква музика – народна, симфонична, циганска, духова, джаз. Стига да му харесва, жанрът няма значение. В собственото си творчество също обича да жонглира с жанрове и стилове, да ги миксира. Обича също така да експериментира, като добавя чудати звуци от различни предмети. Само едно не обича – да се състезава. „Не харесвам състезания, не участвам в състезания. Не искам да ме класират. Съгласен съм с Бела Барток, който казва, че състезанията са за конете. Каквото е писано. Или както казваше баба ми: каквото е драснато...“

 КИРИЛ ДОНЧЕВ 

Маестро Дончев продължава да работи – скоро ще започне да пише музиката за новия филм на Георги Дюлгеров.

Честитим му с любов юбилейния рожден ден! Пожелаваме му здраве и творчески сили и... благодарим за музиката!