ПАВЕЛ СИМЕОНОВ
Серията „Кинокласики в кино „Влайкова“ продължава и през октомври, този път с фокус върху филмите на 60-те години, сред които Приключението на Микеланджело Антониони, Лола на Жак Деми и Апартаментът на Били Уайлдър. Макар панорамата да е върху различни десетилетия, по стечение на обстоятелствата всички филми от този месец излизат между 1960 и 1961 г., което ги прави особено интересни за разглеждане като културни обекти на времето си. Американското, френското и италианското кино са обединени от промените, които претърпяват през 60-те, всяко по различен начин, но (може би инцидентният) поглед върху ранен етап на този период дава възможност да се проследи началото на всеки от тези транзиционни моменти.
Като глобален културен хегемон, особено що се отнася до филмопроизводството, Америка вероятно може да покаже най-осезаемата промяна, ако не за друго, то заради общата представа, която повечето хора имат за нейната филмова индустрия. Краят на 60-те в САЩ са показателни за края на т.нар. „Хейс код“ епоха и началото на епохата „Новия Холивуд“, в която ново поколение от автори започват да правят сурови портрети на американския живот, далеч от парфюмираните рестрикции на „Златната ера“. Следите на „Новия Холивуд“ се усещат още от началото на десетилетието, когато мерките на кода започват да отслабват и нови изразни средства започват да преобладават. Но малко хора биха определили Апартаментът като предшественик на тази епоха. Напротив, филмът на Уайлдър изглежда повече като продукт от 30-те или 40-те г., с най-близък антецедент романтична „screwball“ комедия като Момиче за всичко на Хауърд Хоукс.
Но филмът на Уайлдър е изпълнен с много повече несигурност и цинизъм от повечето ранни представители на жанра. Като романтична комедия, казано най-общо, той е успешно романтичен и забавен, но несравнимият талант на Уайлдър е да представя привидно лековатото редом с безкрайно сложното, заради което Апартаментът носи и горчив привкус. Преди всичко той поставя своите основи в корпоративния свят, който е представен като задушаващо място на дехуманизация (някои от началните кадри с героя на Джак Лемън напомнят на неми филми отпреди Хейс епохата, като Тълпата на Кинг Видор и Метрополис на Фриц Ланг, в които орди от работници отиват на работа, сякаш са един поток от гайки и болтове). Героите в Апартаментът са или жертви, или изпълнители (или и двете) на един свръхиндустриализиран свят, което ги кара да гледат на всяка човешка връзка като транзакция с цел взаимно облагодетелстване.
АПАРТАМЕНТЪТ (1960, РЕЖИСЬОР БИЛИ УАЙЛДЪР)
Апартаментът е за мъж (Джак Лемън), който цели да задоволи своя корпоративен лидер, както и за жена (Шърли Маклейн), която цели да се омъжи за него, всеки от тях желае само за да се изкачи по социалната стълбица. Понятието „шеф“ за тях е абстрактна идея, символизираща въображаем успех. Физическата манифестация на тази идея идва от героя на Фред Макмъри, като така се заражда романтично-деловият триъгълник във филма.
Майсторството на Уайлдър е в изграждането на забавен и жизнерадостен филм, в който се усеща и дълбокото нещастие на главните герои. Шансът за задоволеност се превръща в алтруистично действие, проява на любов към хората, които населяват фикционалния свят. Този перфектно модулиран тонален дисбаланс поставя Апартаментът в началото на промените, които идват през 60-те в Холивуд, като пример за естетически класицизъм и морална прогресивност, сякаш средна точка между „Златната ера“ и „Новият Холивуд“.
През октомври се провежда Международния кинолитературен фестивал Синелибри, който представя някои от най-любопитните фестивални заглавия за годината. Между които е Janet Planet, режисьорски дебют на носителката на Пулицър Ани Бейкър.
JANET PLANET (2023, РЕЖИСЬОР АНИ БЕЙКЪР)
Бейкър казва, че филмът е за момента, в който „спираш да обичаш майка си“. Донякъде Janet Planet има нещо общо с други филми за липсата на разбиране между родител и дете като Под слънцето на Шарлот Уелс и Югът на Виктор Ерисе. Но Бейкър използва в работата си като драматург един по-структурно амбициозен (почти театрален) похват.
Janet Planet е съставен от три части, всяка от които носи името на различен човек, който преминава през живота на малката Лейси, или по-конкретно през живота на нейната майка Джанет. Никой от тези хора няма драматично значение за живота на Лейси, и всеки от тях изчезва толкова внезапно, колкото и се е появил. Чрез тях Лейси вижда връзката, която майка ѝ има с други хора, и ги наблюдава с почти същото отчуждение, с което се взира и в някоя буболечка. Детето в Janet Planet почти винаги е до майка си, в постоянна комуникация с нея, но тя е крайно недостатъчна. Двете героини не се карат, а често дори остават твърде тихи и спокойни, сякаш няма какво да си кажат и говорят просто от задължение.
Важни за филма са времето и мястото – селска област на Масачузетс през 1991 г. Обстановката около Лейси не ѝ позволява да се откъсне от случващото се и тя няма какво друго да прави, освен да се вглежда в детайлите, които я заобикалят – значими или не. Janet Planet показва как хората, дори и да са постоянно заедно, могат да бъдат толкова далеч един от друг.
„Апартаментът“ може да се гледа в кино „Влайкова“ на 10 октомври.
„Janet Planet“ е част от програмата на Синелибри.