ПАВЕЛ СИМЕОНОВ

 

Още на първи февруари започна панорама на Мартин Скорсезе в Дом на киното. Филмите ще се показват в хронологичен ред, започвайки от концертния документален филм Последният валс. След него ще бъдат прожектирани седем от най-популярните игрални филми на режисьора,  които съставят творчеството му от двайсет и една творби.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 МАРТИН СКОРСЕЗЕ 

Мястото на Скорсезе в света на киното е неоспоримо и почти без аналог, що се отнася до непрестанното му присъствие в епицентъра на популярното авторско кино, дори след 80^-ата годишнина на твореца. Филмите му не се нуждаят от представяне.

И все пак панорамата си е поставила за цел да даде допълнителен контекст около тези монолити на американското кино – преди повечето прожекции всеки филм ще бъде представян. На мен се пада честта да представя Разяреният бик, любимият ми филм на Скорсезе, който за мен най-чисто изразява неговия светоглед – сблъсъка между суровата действителност на маргиналните животи, където насилието е неизбежен метод за оцеляване, и поезията на ежедневното, която режисьорът успява да види дори в този свят.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 РАЗЯРЕНИЯТ БИК (1980, РЕЖИСЬОР МАРТИН СКОРСЕЗЕ) 

Джейк ЛаМота е боксьор, който изкарва най-жестоките си импулси на ринга. Той не може да си представи живот, в който не удря или не бива удрян. В сцената, когато е вкаран в затвора, започва да бие по стената и да крещи, че не е животно. Ироничният поглед, загатнат още от самото заглавие, ни казва обратното – ЛаМота е животно и рингът е неговата клетка. Красивото в Разяреният бик е, че Скорсезе не гледа на героя с ирония. Макар и през цялото време да виждаме именно освирепял звяр, чиято неконтролируема агресия дори извън ринга разрушава връзката му с всички около него, усеща се и застъпничество от страна на автора. ЛаМота не е животно, а човек, и нима дори той, пита Скорсезе, не заслужава достойнството на такъв? Режисьорът не се смилява над него и никога не му позволява да излезе извън клетката, макар и накрая тя да е само имагинерна – чистилището, на което ЛаМота сам се обрича. Единственото, което си позволява да му дари, е библейски цитат – Йоан 9:25, в който сляп човек казва на фарисеите: „Дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам“.

За мнозина този завършек e прекомерна демонстрация на целите на автора, но за мен експлицитната намеса на вярата на Скорсезе е ключова. Несъмнено желанието на режисьора да накара зрителя да изпита поне малко съчувствие или дори уважение към човек, лишен от положителни качества (освен може би самоцелна отдаденост на това, в което е добър) идва именно от тази вяра. Две седмици след Разяреният бик ще бъде показан Последното изкушение на Христос, който е първият откровено религиозен филм на Скорсезе.

 СКОРСЕЗЕ И УИЛЯМ ДЕФО ПО ВРЕМЕ НА СНИМКИТЕ НА ПОСЛЕДНОТО ИЗКУШЕНИЕ НА ХРИСТОС (1988) 

Само че за мен Разяреният бик е дори по-радикалното представяне на движещата сила на християнската вяра. Режисьорът неведнъж е казвал, че първата му идея за филм за Христос е била да го постави в съвремието. Според него Месията на новото време би обиколил бедните квартали на Ню Йорк, би прекарал времето си с бездомниците, с проститутките, със сводниците. В реализацията на филма портретът на Христос е доста по-сходен с класическия канон (въпреки че е заклеймен от Католическата църква), а Разяреният бик остава върхът на срещата на възвишеното и долнопробното – филм без Христос, населен само с грешници, освен ако и ние също не спрем да бъдем слепи и не започнем да виждаме.

 PILLION (2025, РЕЖИСЬОР ХАРИ ЛАЙТЪН) 

От началото на февруари по кината тръгва Pillion, пълнометражният дебют на британеца Хари Лайтън. Pillion на пръв поглед е провокация към BDSM субкултурата, разказана през гледната точка на скромния и срамежлив Колин, който постепенно навлиза в нея, заради нестандартната си връзка с далеч по-доминантния и класически мъжествен Рей. Взаимоотношенията между двамата мъже могат да се базират само върху техните неведоми представи и предпочитания, защото сякаш между тях не присъстват познатите признаци на привличане. Колин послушно изпълнява заповедите на Рей, но понякога се опитва да достигне до своя символичен господар, да инициира комуникация или дори нежност. Тази нестандартна динамика превръща Pillion в нещо като модерна и разкрепостена романтична комедия, която, както първообразите в жанра, се основава преди всичко върху дихотомията между характерите на двамата персонажи.

 PILLION (2025, РЕЖИСЬОР ХАРИ ЛАЙТЪН) 

Интересното на Pillion e не просто, че използва специфична субкултура само като фон на действието, а че не се опитва да навлезе в нейната същност. По-важното в сюжета е до каква степен двамата мъже са уверени в своите позиции, в категоричното място на единия като подчинен и на другия като подчинител. В един етап от филма връзката им се променя, защото Рей допуска Колин по-близо до себе си и позволява взаимоотношенията им да придобият по-различно измерение, в което вътрешната им йерархия бива временно счупена. Този обрат в действието е важен, защото показва, че Pillion не е филм, който изследва психологията на понякога странните изкривявания на нашите желания, а как тези желания могат да са непонятни дори за самите нас и как подлежат на преобръщане във всеки един момент.

 ХАРИ МЕЛИНГ В РОЛЯТА НА КОЛИН ОТ ФИЛМА PILLION 

Точно това е и плашещото, както показва реакцията на Рей и посоката, в която филмът завива – понякога сме толкова убедени в изградения от нас личен свят, че щом осъзнаем, че може би желаем нещо различно, е твърде трудно за приемане; сякаш самите ние не сме тези, които си мислим, че сме. Pillion е изненадващо забавно изследване на този проблем, което за щастие избягва прекомерното психологизиране. Тук човешките желания остават мистерия за всички, най-вече за желаещия.

 

„Разяреният бик“ има прожекция в Дом на киното на 08 февруари от 20:00 часа, а панорамата на Скорсезе продължава всяка неделя.

„Pillion“ е вече по кината.