ПАВЕЛ СИМЕОНОВ

 

В миналия брой на КИНО отделих внимание на Денят на Питър Хужар и стрийминг платформата MUBI, която в последно време действително се оказва една от малкото смислени употреби на възможностите на дигиталния филмов показ, именно защото набляга най-вече на тези заглавия, които никога не биха достигнали до нас без удобството на интернета. Сред новите им попълнения присъства австрийския (анти) трилър на Гьоц Шпилман Реванш (2008), който пък от своя страна е сред особено интересните скорошни открития за мен.

 РЕВАНШ (2008, РЕЖИСЬОР ГЬОЦ ШПИЛМАН) 

Реванш започва с познатите елементи на европейския криминален филм — бивш затворник, понастоящем охранител във виенски бардак, започва връзка с проститутка, емигрант от Украйна, и мечтае да осигури по-добро бъдеще за себе си и приятелката си. Планът на двамата маргинали зависи от обир на банка. Обирът е успешен, но местен полицай се намесва и стреля по колата и случайно убива момичето. Останалата част от филма е всичко останало, но не и познато — Шпилман проследява паралелните животи на обирджията и полицая, но не ги поставя в противоборство между добро и зло, нито пък в сблъсък на светогледи ала Жега. Напротив, филмът съвсем търпеливо наблюдава ежедневието на двамата мъже, единия погълнат от вина, другия кроящ отмъщение.

 РЕВАНШ (2008, РЕЖИСЬОР ГЬОЦ ШПИЛМАН) 

Престъпникът се уединява в дома на дядо си, където помага във фермерската работа (Реванш е ненадминат в количеството кадри на цепене на дърва, както и в насъбралата се сила на този акт). Впоследствие разбира, че полицаят живее наблизо с жена си. Започва често да ги наблюдава отдалеч, а в определен етап на действието директно се намесва в живота им. Шпилман понякога създава впечатлението, че градира кървава ескалация, но внимателните зрители вероятно ще се досетят, че подобно нещо няма да се случи, защото нито един от мъжете не е напълно убеден в правотата на позицията си — полицаят е убиец, да, но нима обирджията не е виновен също, че е взел момичето със себе си? Когато конфронтацията между двамата настъпва, тя се развива съвсем различно, в почти сърцераздирателно измерение. Шпилман ни напомня, че животът след трагедията продължава, а изкуплението е неуловима химера, достъпна не чрез насилие, а само чрез смирение и опрощение. 

Също толкова ефимерна, многопластова и многопосочна е истината в Рашомон на Акира Куросава, едно от най-вълнуващите предложения на големия екран този месец.

 АКИРА КУРОСАВА 

Структурата на филма е толкова необичайна, че бива кръстена „ефектът Рашомон“, макар и да съществуват по-ранни творби, които да опитват сходни заигравки с несигурното човешко възприятие. Разбира се, въпросният „ефект Рашомон“ обозначава сюжет, в който едно и също събитие се показва многократно през гледната точка на различни персонажи, което почти го превръща в съвсем друго, ново събитие. В случая на Рашомон става въпрос за убийството на самурай и изнасилването на съпругата му. Очевидците в случая са дървосекач, случайно превърнал се в свидетел; бандитът, който е главен заподозрян; жената на убития; и накрая духа на самата жертва, призован чрез медиум.

Всеки от тези персонажи разказва коренно различна версия, което разграничава филма на Куросава от бъдещи имитации. В случая именно крайността извисява Рашомон, макар и за мнозина това да е упрек – няма как, някои биха казали, че това е филм за фундаменталния релативизъм на истината, тъй като различните гледни точки са толкова различни една от друга. Нима някой не трябва да лъже? Куросава сам дава отговора, когато личният му асистент го моли да обясни объркващия си сценарий:

„Хората не са способни да бъдат честни със себе си по отношение на самите себе си. Те не могат да говорят за себе си, без да разкрасяват истината. Този сценарий представя именно такива хора – онези, които не могат да оцелеят без лъжи, които ги карат да се чувстват по-добри, отколкото са в действителност“.

 РАШОМОН (1950, РЕЖИСЬОР АКИРА КУРОСАВА) 

В това отношение има лъжа в Рашомон, да, но тя съвсем естествено се връзва с темата за субективния поглед, чрез който виждаме различни случки. Много е възможно лъжите във филма да не са съзнателни изкривявания на истината, а по-перфидния вид изопачаване, който се случва изпод собствените ни носове, когато ние сами се лъжем и на практика се убеждаваме да повярваме в нещо. Дълбоко в себе си заравяме онова, което знаем, че е вярно, но отказваме да го приемем. В крайна сметка сме способни да го изкореним, да създадем своя собствена реалност, по-истинска от истината, и да настояваме, пред другите, а и пред себе си, че това е „обективната истина“. Но дали всъщност съществува такава „обективна истина“, или по-точно – дори и да съществува, способен ли е някой от нас да я види и проумее? Финалното внушение на Рашомон е такова. Всеки е казал своята версия. Куросава не иска от нас да си изберем коя е вярна, защото ясно ни казва, че всички са еднакво верни, точно защото са еднакво грешни – всяка е проекция на страховете и желанията на разказвача (вероятно можем да екстраполираме това и в алегория за самото повествование, ако искаме). Естествено, ако ние бяхме там, вероятно щяхме да видим нещо съвсем различно. Ето това вече щеше да е самата истина! Нима мислите друго?

 

„Реванш“ може да се гледа по MUBI.

„Рашомон“ ще може да се гледа в кино Люмиер на 8 юли от 19:30 ч.