Септември премина под знака на ХХ световен фестивал на анимационния филм и 42 фестивал на българския игрален филм „Златна роза“ във Варна. Събития, които тази година, както коментирахме с колегите, имаха по-широк зрителски отзвук. Фокус и специално внимание върху филмите и програмите от „Златна роза“ списание КИНО ще отдели в ноемврийския си брой, все пак е нужно време и дистанция, за осмисляне на процесите и тенденциите в новото българско игрално кино, а фестивалът завърши едва преди дни.
Акцент в този брой ще поставим върху юбилейния ХХ световен фестивал на анимационното кино. Всъщност фестивалът датира от 1979 г. и до края на 80-те години наред с фестивалите в Анеси, Загреб, Мамая и др. е един от най-авторитетните световни форуми за анимационно кино. Възстановен е през 2011 г. от Анри Кулев и група ентусиасти, между които Пенчо Кунчев, Ася Кованова, Андрей Кулев и др., и заразяващата енергия на студентите от НБУ. През годините недоумявах как шепа хора успяват да организират толкова мащабно събитие, с уви, доста ограничен финансов ресурс. Обикновено предлаганите за селекция филми са над 200 за различните конкурсни програми, да не говорим за съпътстващите събития. Вече не се изненадвам, а само се възхищавам на екипа – на високия им професионализъм, почти налуден ентусиазъм и безгранична любов и преданост към анимационното изкуство. С осъзнатата мисия колко важен, нужен и заслужен е този фестивал за България и за българското анимационно кино по света. Анализите и критически есета за фестивала са на Надежда Маринчевска, Боряна Матеева и Невелина Попова. В тази посока е и разговорът ни с Весела Данчева – художник, режисьор и продуцент на анимационни филми в рубриката „Развитие на българският продуцентски модел през годините...“, която също има за своя мисия насърчаването на млади хора да се посветят на анимацията.
В момента център на значими филмови събития е София с петото издание на СофияДокуМентал, който се провежда под куполите на Софийското Ларго и десетото издание на Международния кино-литературен фестивал Синелибри, който започва от 10 октомври под мотото „Поезия безкрай“.
Връзката кино – литература е много важна и в този брой по проекта „Кино и литература“ публикуваме текстовете на Боряна Матеева – „Анимация и поезия – една любовна история“; на Божидар Манов – „Георги Мишев – наблюдения в делника / 2 етюда, разделени от 48 години“; на Ориета Антова „Чума. Страхът, който разяжда душата или ражда саможертва“. Избраният разказ е „Кой ражда убийците?“ на Мануела Керемедчиева, а в рубриките „Сценарни ескизи“ и „Галерия“ представяме на читателите „Другият наш възможен живот“ на сценариста Невелина Попова, режисьора Румяна Петкова, оператора Светлана Ганева, с любимите на българската публика актьори Иван Иванов и Ваня Цветкова.
„Теоретични етюди“ продължават с втора част от студията на Кристина Стоянова „Трудът като спасение във последните филми на Бела Тар“. За „Българското кино. А сега накъде?“ е интервюто на Деян Статулов с режисьора Станислав Тодоров – Роги: „Създава се кастовия проблем „клуб на служебната оценка“. Пред Ирина Канушева своя опит като продуцент споделя режисьорът Тонислав Христов. Със „Снишаване пред промените и възвишаване след тях (1981 – 1990)“ Петър Кърджилов продължава поредицата от статии, посветени на 90 г. на СБФД. По проекта „София вчера и днес – документалното кино разказва“ Иво Драганов представя филма „Щурците – 20 години по-късно“ и портрет на режисьора Панчо Цанков.
С есето „Почти като съживяване, но не съвсем“ художникът Калин Николов ни запознава със сложната и нерадостна съдба на малко известния български художник Мирчо Колинкоев, намерил смъртта си през 1938 г. в Съветския съюз.
Людмила Дякова
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
ПРОФ. БОЖИДАР МАНОВ
ПРОФ. ВЕРА НАЙДЕНОВА
Д-Р ГЕНОВЕВА ДИМИТРОВА
ДИМИТЪР САРДЖЕВ
ПРОФ. ИВАН СТЕФАНОВ
ДОЦ. КАЛИНКА СТОЙНОВСКА
КАТЕРИНА ЛАМБРИНОВА
ЛЮДМИЛА ДЯКОВА – ГЛАВЕН РЕДАКТОР
СПИСАНИЕ КИНО / ОКТОМВРИ 2024
СЪДЪРЖАНИЕ:
90 ГОДИНИ СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ. СНИШАВАНЕ ПРЕД ПРОМЕНИТЕ И ВЪЗВИШАВАНЕ СЛЕД ТЯХ (1981 – 1990) – ПЕТЪР КЪРДЖИЛОВ
ТРУДЪТ КАТО СПАСЕНИЕ В ПОСЛЕДНИТЕ ФИЛМИ НА БЕЛА ТАР – ВТОРА ЧАСТ – КРИСТИНА СТОЯНОВА
БЪЛГАРСКОТО КИНО. А СЕГА НАКЪДЕ? РАЗГОВОР СЪС СТАНИСЛАВ ТОДОРОВ – РОГИ – ДЕЯН СТАТУЛОВ
СВЕТОВЕН ФЕСТИВАЛ НА АНИМАЦИОННИЯ ФИЛМ ВЪВ ВАРНА – БОРЯНА МАТЕЕВА, НАДЕЖДА МАРИНЧЕВСКА и НЕВЕЛИНА ПОПОВА
КИНО И ЛИТЕРАТУРА – АНИМАЦИЯ И ПОЕЗИЯ – ЕДНА ЛЮБОВНА ИСТОРИЯ – БОРЯНА МАТЕЕВА
КИНО И ЛИТЕРАТУРА – ГЕОРГИ МИШЕВ – НАБЛЮДЕНИЯ В ДЕЛНИКА / ДВА ЕТЮДА, РАЗДЕЛЕНИ ОТ 48 ГОДИНИ – БОЖИДАР МАНОВ
КИНО И ЛИТЕРАТУРА – СТРАХЪТ, КОЙТО РАЗЯЖДА ДУШАТА ИЛИ РАЖДА САМОЖЕРТВА – OРИЕТА АНТОВА
РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПРОДУЦЕНТСКИ МОДЕЛ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ: ВЕСЕЛА ДАНЧЕВА И ТОНИСЛАВ ХРИСТОВ – ЛЮДМИЛА ДЯКОВА и ИРИНА КАНУШЕВА
ЗА ПАНЧО И ЩУРЦИТЕ… ЩУРЦИ, МРАВКИ, ХОРА… – ИВО ДРАГАНОВ
КУЛТУРЕН АФИШ: ОКТОМВРИ 2024 – ПАВЕЛ СИМЕОНОВ
СЦЕНАРНИ ЕСКИЗИ: ДРУГИЯТ НАШ ВЪЗМОЖЕН ЖИВОТ
ГАЛЕРИЯ: ДРУГИЯТ НАШ ВЪЗМОЖЕН ЖИВОТ
ИЗВЪН БРОЯ:
СИНЕЛИБРИ 2024 – ПОЕЗИЯТА НА КИНОТО – ЮЛИЯ ВЛАДИМИРОВА
МИРЧО КОЛИНКОЕВ. ПОЧТИ КАТО СЪЖИВЯВАНЕ, НО НЕ СЪВСЕМ – КАЛИН НИКОЛОВ
ПОБЕДИТЕЛ НА МЕСЕЦА ОТ ЛИТЕРАТУРНИЯ КОНКУРС – „КОЙ РАЖДА УБИЙЦИТЕ?“ – МАНУЕЛА КЕРЕМЕДЧИЕВА