от Главния Редактор

: Списание Кино; ФЕВРУАРИ/2026

Февруари, както е леден зимен месец, така е горещ и напрегнат за света на киното. Продължаваме да коментираме „Златните глобуси“ в очакване, предвидимо или не, как ще се подреди листата с наградите Оскар. На това е посветен обзорът на Лиза Боева: „Между „Златен глобус“ и Оскар: киното като вина, памет и утеха“. Българските зрители имаха възможност да видят повечето филми, които се състезават за Оскар, на голям екран, а не бяха далеч времената, когато не само че филмите достигаха до екраните ни след години, а и нямаше къде да се прочете информация за тях, освен в чужди списания, внесени тайно в България. Така че приветствам „глобалното село“ на Маршал Маклуън, не само в областта на комуникациите, а и като възможност за изглаждане на различия – социални, обществени, религиозни. Светът да стане „по-близък“, с по-малко агресия, изпълнен с емпатия, разбиране и приемане на другия. Едва ли киното ще помогне, но все е нещо.

Но голямото филмово събитие за месеца е 76^-то Берлинале, което ще се състои между 12 и 22 февруари в Берлин. Наблюдавам този фестивал от 1991 г. и съм свидетел на развитието му през годините в отстояването на собствен облик. Няма да е пресилено, ако кажа, че това е най-мащабният европейски филмов форум. За миналата година организаторите отчитат над 19 000 зрители и около 336 000 продадени билета, което е възможно благодарение на десетките кина, разпръснати из цял Берлин, където се показват филмите от различните конкурси, паралелно с премиерите им на Marlene Dietrich Platz. Новост тази година е, че билетите за програмите за младежи на възраст между 18 и 25 години ще бъдат само по 6 евро. Двайсет и два филма са включени в официалния конкурс, като един от тях е анимационен дебют от Япония, а другият е документален – американският Любовта е непокорна птица. Мисля, че Берлинале е първият фестивал, включил в официалния си конкурс документални филми: На Адаман на Никола Филибер и Дахомей на Мати Диоп. На 73^-тото и 74^-то Берлинале и двата бяха удостоени със „Златна мечка“. Горда съм, че предвидих успеха им (за автентичност – обсъдила съм го с колеги непосредствено след прожекциите). За програмите тази година директорът на фестивала Триша Тътъл казва: „Ако не намерите тук нещо, което да харесате, значи не обичате киното! Сатирична и формалистична комедия, психологически трилър, любовна история, история за самовлюбване, аниме, уестърн… тези 22 филма показват колко разнообразно е великото кино през 2026 година“. Нямам търпение за среща с филмите, с колегите, с приятелите на тазгодишния Берлински кинофестивал, за което ще прочетете в мартенския брой.

И в този брой продължаваме с отзвук от фестивала за документално и анимационно кино „Златен ритон“ със статиите на: Юрий Дачев – „Отвъд клишетата“; Деян Статулов – „Жестокият път на социализма“; Петя Славова – „От взор към миналото, през света на изкуството, до актуални съвременни проблеми“; Олга Маркова – „Респектиращо кино“. Наблюденията и задълбочените анализи на колегите очертават релефа на фестивала и ни правят причастни към случващото се в документалното и анимационното ни кино, а то е артистично, интересно, разностранно, актуално и вълнуващо.

Този месец честваме 90^-ата годишнина на композитора Кирил Дончев, а вълнуващото есе на Ирина Иванова „Човекът паяк, който обича празниците и не обича състезанията“ ни среща с този всеотдаен радетел на българското кино.

В памет на Бела Тар – изключителен артист и философ на киното, публикуваме фрагменти от студията на Кристина Стоянова, с линк към целия текст.

В рубриката Книгопис професор Владимир Игнатовски представя теоретичната книга на Владимир Донев „Българската литературна класика във филмовото изкуство“ – „Бяла лястовица във филмовата теория“. А Боян Ценев разговаря с „Петър Кърджилов. Изтъкнат изследовател на българското кино“. Не ми се иска да го кажа, но май Кърджилов е останал единствен историк на киното ни. Дано СБФД намери средства и да издаде книгата му: „Летопис на Съюза на българските филмови дейци (1933 – 2000)“ като един от фундаменталните аспекти в развитието на българското кино.

Акцент върху филма Диви ягоди на режисьора Татяна Пандурска поставя Ориета Антова в статията си „Поезията в Диви ягоди или за магията на Родопите“.

В рубриката Сценарни ескизи публикуваме сценария на Вагнер (1998) – емблематичният филм на Андрей Слабаков, в който амалгамата драма, сатира, абсурд впечатлява с артистизма си и продължава да звучи актуално и днес.

Людмила Дякова

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ

ПРОФ. БОЖИДАР МАНОВ

ПРОФ. ВЕРА НАЙДЕНОВА

Д-Р ГЕНОВЕВА ДИМИТРОВА

Д-Р ДИМИТЪР САРДЖЕВ

ПРОФ. ИВАН СТЕФАНОВ

ДОЦ. КАЛИНКА СТОЙНОВСКА

КАТЕРИНА ЛАМБРИНОВА