Несъмнено 29-ят София Филм Фест беше събитието на месец март, както за професионалисти, така и за запалените любители на киното. Определено имаше какво да се види и интересът на публиката го потвърждава. Но на мен ми се иска да подчертая, че на това издание във фокус беше българското кино. Чуха се гласове, че това е, защото селекционерите не са могли да съберат достатъчно филми, но аз съм убедена, че за професионалисти като Стефан Китанов и Мира Сталева, които следят процесите както в българското, така и в световното кино, изборът е бил напълно основателен. И това не зависи от броя на представените филми, а те са повече от шейсет – документални, игрални, късометражни, анимационни. По-важно е многообразието – не само жанрово и тематично, но и като творчески почерци, авторски стил, отношение към света. Не мога да не откроя игралните: Безветрие на Павел Веснаков, Стадото на Милко Лазаров, Триумф на Кристина Грозева, Петър Вълчанов, Разлом на Георги Дюлгеров, Залог на Светослав Овчаров, Безсрамните на Константин Божанов, Без крила на Ники Илиев, Преди да забравя на Станислав Дончев, Сватба на Магдалена Ралчева, Отговор на всички въпроси на Димитър Коцев – Шошо. Имаше и не малко съвсем нови филми, чиито премиери и срещи с публиката тепърва предстоят.
От опита, който имам по фестивали, а и от програмата „Балканско кино“ на София Филм Фест, мога да заявя, че повечето български филми не само се вписват, но и се открояват в картината на европейското кино. За моя приятна изненада документалните филми, които също бяха повече от двайсет, сред които Желанието на Гери на Тонислав Христов, Тихи наблюдатели на Елица Петкова, Мила Родино на Станимир Трифонов и др., също предизвикаха интерес. Явно българският зрител все повече се интересува и иска да гледа документално кино и в това отношение, ние – автори, критици, разпространители – сме му длъжници. Затова и активно трябва да работим то да има достойно място на големия екран, да не говорим за телевизиите, които са естествена трибуна за показ на документални филми. Така изводът е логичен – добри филми има, българското кино – игрално, документално, анимационно – има свое лице и проблемът не е във филмите, а в професионалната среда, в нездравата атмосфера, която спъва процесите. Като че ли се надпреварваме „Кой да води бащината дружина?“. Неслучайно в КИНО инициирахме рубриката „Българското кино. А сега накъде?“. Да се чуят повече гледни точки, да се срещнат различни позиции, да се потърси обща визия и стратегия за развитие на българското кино. В този брой Деян Статулов разговаря с режисьора Виктор Божинов. Досега участниците в дискусията са креативни, конструктивни, готови за диалог, но процесът продължава да зацикля и въпросът вече е не само в това „накъде?“, а и „докога?“.
Обнадеждаващо е, че въпреки това картината на българското кино е пъстра, разнообразна и дава основание за оптимизъм, което ще проличи на предстоящия фестивал Награди на СБФД „Васил Гендов“. Най-мащабният и значим форум за българско кино. Закритите прожекции вече започнаха в залата на СБФД, а предстои всички селектирани филми да бъдат показани и в Дом на киното при вход свободен. Официалната церемония ще се състои на 15 май в Народния театър. Специално, за да връчи Голямата награда на фестивала, ще пристигне световният режисьор от руски произход Андрей Звягинцев, който даде ексклузивно интервю за списание КИНО на кинокритика Геновева Димитрова.
Но дотогава има време, а сега до 30 април в Дом на киното, всяка сряда, продължава Панорамата от филми на режисьора Иван Павлов. Филмите му, независимо дали работи с Валери Петров, Константин Павлов или Красимир Крумов – Грец, се отличават с необичаен, уникален иванпавловски почерк. Поезия и сатира, публицистика и мистика, конкретика и екзистенциалност, деликатно и ненатрапчиво моделират фактурата на всеки от тях. Те са сред най-доброто в съвременното българско кино.
И още едно важно събитие: На 10 април в Дома на киното ще се състои премиера на КИНО Алманах 2024. Гордеем се, че вече за трети път издаваме този сборник, в който са селектирани най-значимите и стойностни текстове от ежемесечните онлайн издания на списанието през годината.
В брой април, освен София Филм Фест със статии на Катерина Ламбринова за официалния конкурс, на Петя Александрова за Балканско кино и на Ориета Антова за някои от българските филми, отбелязваме и 80 годишния юбилей на професор Александър Грозев.
100 години ФИПРЕССИ (световната организация на филмовите критици) представя професор Божидар Манов, който няколко мандата беше вицепрезидент на организацията, а по проекта „Българските телевизионни сериали – социален и културен феномен. Хибридни форми на филмова и телевизионна специфика“ е интервюта на Светлана Терзиева с професор Станислав Семерджиев.
В Сценарни ескизи публикуваме Имало една война – филм на сценариста Влади Киров и на режисьора Анри Кулев.
Есето на Светла Христова „Да преоткриеш свободата“ е посветено на Иван Веселинов и книгата му „Гротески и карикатури“. А с проекта „Театър+. Текст. Контекст“ ни запознава театроведът Майа Праматарова.
Людмила Дякова
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
ПРОФ. БОЖИДАР МАНОВ
ПРОФ. ВЕРА НАЙДЕНОВА
Д-Р ГЕНОВЕВА ДИМИТРОВА
ДИМИТЪР САРДЖЕВ
ПРОФ. ИВАН СТЕФАНОВ
ДОЦ. КАЛИНКА СТОЙНОВСКА
КАТЕРИНА ЛАМБРИНОВА
ЛЮДМИЛА ДЯКОВА – ГЛАВЕН РЕДАКТОР
СПИСАНИЕ КИНО / АПРИЛ 2025
СЪДЪРЖАНИЕ:
БЪЛГАРСКОТО КИНО. А СЕГА НАКЪДЕ? РАЗГОВОР С ВИКТОР БОЖИНОВ – ДЕЯН СТАТУЛОВ
РЕЖИСЬОРЪТ АНДРЕЙ ЗВЯГИНЦЕВ СПЕЦИАЛНО ЗА СПИСАНИЕ КИНО – ГЕНОВЕВА ДИМИТРОВА
ЮБИЛЕЙ: АЛЕКСАНДЪР ГРОЗЕВ НА 80 – ЛЮДМИЛА ДЯКОВA
100 ГОДИНИ ФИПРЕССИ – БОЖИДАР МАНОВ
29-И СФФ. ОТЛИЧЕНИТЕ. ШЕПОТ НАД БЕЗДНИ – КАТЕРИНА ЛАМБРИНОВА
29-И СФФ. БАЛКАНИТЕ ДНЕС С НЕДОСТАТЪЧНО ХУМОР – ПЕТЯ АЛЕКСАНДРОВА
ФИЛМИТЕ КАТО АСОЦИАТИВЕН ПОТОК – ОРИЕТА АНТОВА
БЪЛГАРСКИТЕ ТЕЛЕВИЗИОННИ СЕРИАЛИ – СОЦИАЛЕН И КУЛТУРЕН ФЕНОМЕН. РАЗГОВОР СЪС СТАНИСЛАВ СЕМЕРДЖИЕВ – СВЕТЛАНА ТЕРЗИЕВА
ДА СЛЕДВАШ ЛИЧНОТО СИ УСЕЩАНЕ, НЕ ДА РОБУВАШ НА ПРАВИЛАТА – ГАЛИНА ЖЕКОВА
КУЛТУРЕН АФИШ: АПРИЛ 2025 – ПАВЕЛ СИМЕОНОВ
СЦЕНАРНИ ЕСКИЗИ: ИМАЛО ЕДНА ВОЙНА
ГАЛЕРИЯ: ИМАЛО ЕДНА ВОЙНА
КИНО +
ДА ПРЕОТКРИЕШ СВОБОДАТА – СВЕТЛА ХРИСТОВА
ЗЛАТНИ КЮФТЕТА И ЗЕЛЕНО ПИЛЕ ЗА ОСЕМ ДУШИ – ВТОРА ЧАСТ – БОРЯНА ПАНДОВА
ЧАСТИТЕ НА ЦЯЛОТО – МАЙА ПРАМАТАРОВА
