ОРИЕТА АНТОВА
„В „Пейзаж на носталгията“ Педро Маркеш де Абреу разсъждава за тривалентния характер на думата „saudade“ (носталгия), която според него се състои от: „наслада от спомена за миналото, мъката, причинена от болезнената липса в настоящето, и накрая надеждата, че в бъдеще ще бъде възвърнато това, що е било загубено.“
(Тимчева, Десислава, статия от сборника „Образът на жената в литературата“, изд. Парадигма, София, 2024, стр. 121)
РЕЖИСЬОРЪТ ТАТЯНА ПАНДУРСКА
Кинематографична проекция на тази теза е филмът Диви ягоди. Първата пълнометражна творба на Татяна Пандурска, утвърдила се като режисьор на документални филми (Огънят, Бурята, Константин Величков – европеецът, Непобедимият генерал – Владимир Вазов…), по специфичен начин представя именно копнежа като сплав от суров реализъм и поетичен магнетизъм. Тази сплав, вложена в сюжета, образите, атмосферата, конфликтите, емоциите, стилистиката на историята, реализирана по мотиви от книгата Забравените от небето на Екатерина Томова, прелива с ефирна лекота до най-фините зрителски сетива, завладявайки ги неусетно, но трайно. Подобно на Цветовете на времето на френския режисьор Седрик Клапиш, новата българска продукция съчетава с топлота и респект, деликатно и красиво – съвременност и минало, национална идентичност и общочовешка чувствено-смислова тоналност, натуралистичен детайл и романтичен повей.
ВАНИНА КОНДОВА В РОЛЯТА НА ДАФНИ БЕЛО ВЪВ ФИЛМА
Битовият сюжет – архитектката Дафни Бело (Ванина Кондова), пристигаща от Америка и наследница на къща и земя, собственост на 103-годишната ѝ баба от Родопите, се сблъсква със задкулисните домогвания на втория си братовчед Орлин (Иван Юруков), който иска да придобие въпросния имот. Филмът надскача злободневната си рамка и се превръща в емоционално пътуване в спомените (детството, миналото) и символно-емпатично осмисляне на реалността (родовата памет, заветите, изборите). Очерталата се интрига – психологическа и сетивна, провокира нарастващото с всеки кадър напрежение между очевидното и тайнственото у човека, като индивид и в природата, като обективно-субективно отражение на Всемира.
Образите са натуралистично-автентични (първичност и приглушена уязвимост, спонтанна откровеност и интелектуален аристократизъм при персонажите) или метафорично-символични (пчелите, китениците, станът, родопската вода, къщата…). Тоест реалността (телесното, материалното – природната и предметна конкретика, детайлност, контекст) хармонично съжителства с поетично-символния знак (търсените диви ягоди асоциативно препращат към младостта, невинността, желанието, изкушението). Защото действителността – завръщането на живеещите в чужбина българи към родовите корени и сблъсъкът им с родната действителност, придобива мистичен воал чрез природата на Родопите. Планината сякаш проговаря, изпълвайки с мирис, цвят, тишина и блаженство душите на героите, а и на зрителите – уловили граничния промеждутък между земното и духовното, между настоящето и паметта, между магията и бляна. Защото Родопите не са просто локация за филмовото действие, а са психологическият катарзис за Дафни.
ВАНИНА КОНДОВА И НИКОЛА ПАШОВ В КАДЪР ОТ ФИЛМА ДИВИ ЯГОДИ
Дафни, която се лута между минало и настояще, между своя и чуждия свят, не само като историческо-географска орбита и метафорична перспектива, но и като дълбоко духовно послание от преживяното, реалността и гласовете на предците (емигрантските травми, манталитета на роднините, на местното население, душите на починалите…) са част от тази етично-естетска амалгама.
ПЛАКАТ НА ФИЛМА
Татяна Пандурска е създала сетивен филм. Творба, която пулсира с ритъма на спомена-разказ, с „темпото“ на сърцето, което се ускорява само при досега с трансцендентното. В полемичната диалогичност на кинематографичната фабулата – остро актуалната и за нашата съвременност връзка между лична идентичност и паметта (носталгична, опрощаващо пречистваща), семейната история е документирана поетично, с приглушена драматичност. Илюзия, трансформация, рефлекс, избор, бъдеще, промяна… ли е „да се завърнеш в бащината къща“ и можем ли да живеем с миналото, без то да ни погуби? Това са въпросите, които поставя екипът, реализирал Диви ягоди. Защото „бива ли челик да забрави корените си“?
АКТРИСАТА ВАНИНА КОНДОВА, РЕЖИСЬОРЪТ ТАТЯНА ПАНДУРСКА, ОПЕРАТОРЪТ СТЕФАН ВРАЧЕВ И МОНТАЖИСТЪТ ТАНЯ ПЕТКОВА ПРЕДИ ПРОЖЕКЦИЯТА НА ФИЛМА НА ФЕСТИВАЛА ЗЛАТНА РОЗА (2025).
Камерата на оператора Стефан Врачев улавя този рефрен чрез камерни планове в естествена светлина, чрез притъмнели интериорни или огрени от слънцето панорамни кадри, чрез спокойни композиции, които въвеждат зрителя в сценичното пространство на принадлежността и интимната сърцевина на персонажите. Пластовете на съпреживяване се активират и от монтажа, който залага на асоциативните връзки, преплитайки спомен, моментно състояние, душевна трансформация.
Усещането за време (пластично, сетивно); пространство (естетическо и емоционално); приемственост (внучката наследява уменията на бабата) се подсилва също от музиката на Давид Кокончев и звуковия дизайн на филма, дело на Иван Андреев.
СТЕФАН ВРАЧЕВ ОПЕРАТОР НА ФИЛМА
Диви ягоди, освен със своя стилов и визуален подход, съчетал цветове, светлина, реализъм и поетична чувствителност, впечатлява и с актьорския си състав. Ванина Кондова (в ролята на Дафни Бело) умело превежда зрителя през лабиринта на духовното израстване на своята героиня, която, завръщайки се към корените си, ще открие бленуваната дива ягода, а може би и себе си. Иван Юруков (в ролята на Орлин) е убедително правдоподобен в диапазона на образа на самонадеян балканец, способен и на измама, но и на съзидание. Стела Ганчева (в ролята на Силвия – еманципирана и дръзка), Нено Койнарски (в ролята на Сунай – добродушния доктор), Никола Додов (в ролята на Добри – пияния несретник), Никола Пашов (в ролята на мъдрия старец дядо Митьо), Васил Бинев (в ролята на наглия бизнесмен – директора на „Орфей“), Петър Дочев (в ролята на Георги Белобрадов – призрачния спомен) са също специфично автентични и запомнящи се. Появата на режисьорката Татяна Пандурска като персонаж във филма, е оригинален щрих, който придава по-лирично, по-интимно, по-съкровено звучене на творбата.
ЕКИПЪТ, ЗАСНЕЛ ФИЛМА ДИВИ ЯГОДИ.
„Тук сме Балканите“ – назидателно ще каже героят на Васил Бинев. Лично на мен по ми импонира репликата – „Ако има воля – има начин!“ – изречена от Дафни, жената, преродена от родопската природа, история и мъдрост. Там, където светът/човекът от близо и далече би бил по-обозрим/цял, по-красив/поносим… Диви ягоди вече има своите награди – Специалната награда на международното жури на МФФ „Любовта е лудост“ – Варна; две отличия „Васил Гендов“ на Съюза на българските филмови дейци: за най-добра музика за игрален филм – Давид Кокончев, и за най-добър звук на игрален филм – Иван Андреев. Филмът печели овациите на публиката при представянето му на 41-ия Международен филмов фестивал във Варшава, на 43-тото издание на фестивала на българското кино „Златна роза“ във Варна...
Разпространението му през февруари 2026 г. в кината в България е възможност по-широк кръг зрители да усетят магията на кинотворбата, опоетизирала сакралния привкус на дивите ягоди и пречистващата сила на водата от недрата на Родопите.
