ОЛГА МАРКОВА

  

Преди да се насоча към избраната от мен тема, ще ми се да очертая фестивалния background, на който се състезаваха над 80 филма. За пръв път участвам във фестивал, на който няма разминаване в оценките на журито, критиката и публиката, при странно изобилие от награди – над 30!  

На екрана и по време на всекидневните обсъждания видяхме много млади творци с различни концепции и гледни точки към заобикалящия ни сложен и конфликтен свят. Рекордният брой студентски филми, дипломни работи и дебюти, особено в анимационния конкурс, както и оживените срещи на автори от различни поколения безспорно водят до взаимно опознаване и обогатяване. Непосредственото общуване между създателите на творбите, критиците и зрителите видимо нараства. А догодина ще честваме три десетилетния юбилей на този най-стар и най-авторитетен форум на българското документално и анимационно кино…

Сякаш напук на политическия хаос в страната, на сваленото правителство, на дълго неприемания и накрая удължен бюджет, Пловдив ни приюти с предколедна усмивка. Слънчев и украсен, той сякаш се бе абстрахирал от нелепата ситуация, в която тънем.

Още първата документална състезателна програма вдигна професионалната летва. Както със значимостта, актуалността и обхвата на разглежданите теми, така и с художествената реализация на филмите. Вниманието привлякоха два дебюта.

 ВИСШИСТКИ – ХИГИЕНИСТКИ (2025, РЕЖИСЬОР СТЕФАН БОЯДЖИЕВ) 

Висшистки – хигиенистки е режисьорски дебют на утвърдения монтажист Стефан Бояджиев, работил с известни български майстори на документални и игрални филми. Творбата уверено навлиза в сърцевината на най-важния и болезнен за нашия „преход“ проблем: защо у нас демокрацията „удари на камък“. Сценарият на Теодора Стоилова-Дончева и Петя Александрова проследява съдбата на няколко жени с висше образование, на които системата е отнела възможността за професионална реализация и с това е накърнила човешкото им достойнство, за да надникне в причините, довели нацията ни до ръба на оцеляването, на социалната пропаст. Някои от тях: безхаберно закриване на фабрики и заводи; отнемане поминъка на хора – професионалисти и „хвърлянето“ им зад борда на общественото развитие, което ги принуждава да се преквалифицират в хигиенистки, почистващи офиси и сервизни помещения. На екрана релефно се очертава многолик социално-психологически портрет на образовани жени, принудени да работят в сферата на чистотата, за да спасят семействата си. Болезнен и деликатен разказ за трудния, радикален житейски избор, награден от журито на фестивала с Почетна грамота.

 УРОК ПО ЛЕТЕНЕ (2025, РЕЖИСЬОР СВЕТЛОЗАР ГЕОРГИЕВ) 

Интересен и любопитен дебют в документалното кино е Урок по летене на Светлозар Георгиев, по сценарий на Ваня Стоянова. Вдъхновен от сътрудничеството между театър ПУК от Токио и Столичния куклен театър по съвместния им проект за реализация на спектакъла „История за Чайка и банда котараци“. Филмът проследява творческия процес, който заличава границите в мисленето на две нации с различен манталитет, език и културни традиции, за да се постигне, със силата на таланта и трудолюбието на съвместния екип, съвършенство в изкуството. А оценката за Българския иновативен куклен театър и неговата роля върху Токийския театър ПУК са доказателство за ползотворното културно сътрудничество между два древни народа. Самият куклен театър по същество е умален образ на света, по думите на един от японските актьори. Свят – невидим за повечето хора. И така Урок по летене, проследяващ процеса на изграждането на двуезичен спектакъл, се превръща в урок по търпение, толерантност и колегиалност. Оценката на зрителите – възрастни и деца – е висока и за постановката, и за самата пиеса.Трогателен и силно въздействащ е кулминационния епизод, когато Чайката полита волно към небето.

 

 ЖЕСТОКИЯТ ПЪТ (2025, РЕЖИСЬОР ДЕЯН БАРАРЕВ) 

Всеобщи бяха адмирациите за режисьорския дебют на Деян Барарев Жестокият път, удостоен с Голямата награда на фестивала „Златен Ритон“, както и с призовете на гилдия „Критика“ към СБФД и на Националната филмотека. Проникновен, достоверен, разтърсващ разказ за експедицията на българските алпинисти, които изкачват Еверест по Западния гребен през 1984 г. Те са последните, които успяват да преодолеят този смъртоносен маршрут. Богатият документален материал включва изключителни по рода си архивни кадри, умело изграждащи структурата на силно въздействащия документален филм за трагиката на това уникалното постижение на българските алпинисти, съпътствано от героизъм, всеотдайна взаимопомощ, но и от фатални грешки, и кризи в отношенията помежду им, останали скрити от обществеността повече от четири десетилетия. За първи път на екрана се показват записи, осветляващи истината за човешкия подвиг, както и непростимите грешки, предизвикали разрив в отношенията между персонажите. Чудовищно звучи фактът, че през 1991 г. нашето правителство отрича наградите, с които героите заслужено са удостоени. Жалка политическа игра на управници – пигмеи!

Филмът хваща зрителя за гърлото, предизвиквайки възторг и размисъл: за цената на подвига, за същността на понятията „героизъм“ и „достойнство“, и убедително внушава идеята, че пътят е по-малко жесток, когато се движим заедно. Очевидно за екипа този документален проект е реална кауза!

Мащабната емоционална продукция на Канина Филм се радва на заслужен успех в кината на 33 града, а също и на фестивални екрани (29^-и София Филм Фест, Краков, Скопие, Банско).

 БУРКАН НА ВРЕМЕТО (2025, РЕЖИСЬОР НЕВЕНА СЕМОВА) 

Деликатен, изпълнен с добронамереност и емпатия, е документалният дебют на Невена Семова Буркан на времето, проследяващ живота на семейство помаци, които търсят сочни пасища за кравите си и с любов приготвят традиционни млечни продукти. Забелязан и на други фестивали, тук филмът бе награден от журито за непосредствения, сякаш „под сурдинка“, искрен, наситен с топлота подход към тези непосредствени, скромни герои, които защитават поминъка и свободата си, въпреки всевъзможните, постоянно нарастващи, законови ограничения. Творческият екип се подготвя да разгърне темата в игрален пълнометражен вариант.

 АХАВ БЕШЕ ТУК: РАЗМИСЛИ ЗА МОБИ ДИК (2025, РЕЖИСЬОР ТОДОР „ТОШ“ ЛИЧЕВ) 

Макар и сниман само за два дни, с шест часа интервюта, черно-белият документален дебют Ахав беше тук: размисли за Моби Дик на Тодор „Тош“ Личев (режисирал дигитални и телевизионни кампании за местни и международни брандове, комедийни уеб сериали и музикални видеоклипове) интригува с обсебващата отдаденост пред храма на Мелпомена и непрестанните трудности, които преодоляват българските актьори, както и другите членове на творческия екип в опита им да вдъхнат сценичен живот на литературния епос – „Моби Дик“ на Херман Мелвил. Целта на режисьора не е била да филмира постановката, а да проследи процеса по създаване на спектакъла, да проникне в човешките съдби и характери. Филмът, показан на редица международни фестивали и удостоен с награди, надниква зад кулисите на театъра, за да ни направи съпричастни към всеотдайното усилие на хората, посветени на това изкуство.

 ВАСКО И ЦИГУЛКАТА (2025, РЕЖИСЬОРИ ЛОРА КРУМОВА, МАРИЯ ЙОТОВА) 

Българските журналистки и продуцентки Лора Крумова и Мария Йотова с над 20-годишен опит в създаването на публицистични формати, също се насочват към дебют в територията на документалното кино. Техният творчески портрет с биографичен характер Васко и цигулката за детето-чудо в комунистическа България Васко Василев, проследява драматичния път, който надареният музикант извървява от панелното си жилище в Люлин до Лондонската Кралска опера. В навечерието на падането на Берлинската стена, той се оказва беден емигрант в Лондон, въпреки солидното музикално образование, което получава в Москва. А трийсет години по-късно българинът е концертмайстор на коронацията на крал Чарлз Трети и е един от най-великите цигулари на своето време.

 СТРАНДЖА (2025, РЕЖИСЬОР ПЕПА ХРИСТОВА) 

Отлично заснетият филм Странджа, макар и излишно удължен, е дебют на сценариста и режисьор Пепа Христова, с богат опит като фотограф със самостоятелни проекти и изложби. В това визуално и емоционално пътешествие към една от последните девствени гори на Европа – Странджа, се преплитат древни митове, миграционни процеси и ритуали, които оформят своеобразния, неповторим облик на това вълшебно място. Неговото пространство, на границата между реалност и фантазия, е населено от нестинари, бивши войници, деца и жени с дълбоки травми… От време на време персонажите произнасят от екрана истини, опасни за бъдещето на нашата нация, но те някак потъват в пейзажа. Напълно заслужено Наградата на журито на фестивала за операторско майсторство бе отредена на Даниел Свиленов именно за работата му в този филм: за умело вглеждане в природната красота на величествената планина.

 СНЕЖА И ФРАНЦ (2025, РЕЖИСЬОР СВЕТОСЛАВ ДРАГАНОВ) 

Редом с дебютите, върху които акцентирах, бяха представени и интересни филми на опитни колеги като искрения, затрогващ разказ Снежа и Франц на Светослав Драганов (Награда за режисура) за любовта между две артистични личности – българка и австриец, започнала през 1967 г. на Слънчев бряг и преминала през години на раздели, промени и дръзки приключения, в непрестанно търсене на баланс между лични мечти и общи желания.

 ОТВЪД ЗАВЕСАТА (2025, РЕЖИСЬОРИ СЛАВИ ГЕОРГИЕВ, ХРИСТО ДИМИТРОВ – ХИНДО) 

Отвъд завесата на Слави Георгиев и на Христо Димитров – Хиндо е за онези творци в Бургаския театър, които публиката не вижда: шивачки, гримьори, реквизитори. Впечатли ме и Гласът на вярата на Радослав Илиев, който разказва приказка от преди 1100 години за християнизацията на българите; за една религия преди живота, която е основен фактор за формирането на нашата народност.

Сред творческите портрети се открои Един от тях на Анри Кулев и Светла Ганева, проследяващ драматичния живот на дългогодишния състезател по подводно ориентиране и доайен на българските подводни оператори Стефан Тодоров. Уникално съществуване между сушата и водата, между живописния свят на тишината и онзи на празните фалшиви приказки. А телевизионното предаване „Ничия земя“ е провокирало актьорът Владимир Карамазов да влезе при осъдените в затвора в Белене и да ги снима. Така реализира изключително любопитната изложба „На тяхно място“. След време авторката Даниела Тренчева и режисьорът Николай Русакиев настояват актьорът да се върне обратно в затвора, където неговите модели застават до собствените си образи, за да разкажат пред камерата личните си истории…

 НА ТЯХНО МЯСТО (2025, РЕЖИСЬОР НИКОЛАЙ РУСАКИЕВ) 

Изключително впечатление направиха анимационните филми, но не съм специалист в тази сфера. Сред състезаващите се трийсет филма една трета са студентски дипломни работи и дебюти.

 БАЛКОНАДА (2025, РЕЖИСЬОР ИВА ТОКМАКЧИЕВА) 

Безспорно се открои дебютът Балконада на Ива Токмакчиева, възпитаник на НБУ, който завоюва „Златен Ритон“ и Награда за режисура „за отправения към героите и събитията специален поглед, превръщащ всекидневието в кино“. Този колоритен колективен портрет за един горещ летен ден, уж обикновен, когато съседите се спасяват от жегата по балконите си, е постигнат с модерна рисунка и забавни хрумвания, предизвикани от неочакваната дъждовна буря. Тъкмо от нея бликва вдъхновение и споделена радост. Показана на повече от 50 фестивала и удостоена с десет приза, тази българо-френска копродукция спечели и Наградата на гилдия „Критика“ към СБФД.

 ДО ТЕБ (2025, РЕЖИСЬОР ТАНЯ БОЖИНОВА) 

„Филмаутор“ удостои със статуетка и парична сума дипломната работа До теб на Таня Божинова от НБУ за впечатляващия вътрешен глас, с който един мъж се впуска в емоционално пътешествие, за да признае любовта си и дължи много на поетичния изповеден тон на литературното произведение, по което е създадена творбата.

 ВЕЛИКАН МЪРЗЕЛАН (2025, РЕЖИСЬОР ЯСЕН ГРИГОРОВ) 

Интерес предизвика и първият анимационен филм – Великан мързелан, на утвърдения в експерименталното документалното и игрално кино Ясен Григоров. Завършил във Франция, художник и илюстратор, режисьорът за пореден път доказва умението си да разказва по забавен начин интригуващи истории, на които се радва благодарната детска аудитория.

Миниатюрата Голямата промоция е дебют на Дара Трайчева и Надежда Вълдобрева, създаден през втората година от обучението им в НБУ по проекта „Характери“ по Теофраст. Модерен прочит на „Стиснатият“ от Теофраст ни прави съпричастни към нелепото пазаруване на промоции, за да внуши идеята, че евтиното често излиза скъпо.

 ГАРВАНЕРА (2025, РЕЖИСЬОР ТЕОДОР РАЛЕВ) 

Дипломната работа на Теодор Ралев Гарванера (Награда за художник-постановчик) макар и опосрeдствано препраща към творчеството на Стоян Дуков и филма му Га. Обичайна ситуация – спокойствието на сърдит гарван внезапно е нарушено от волната песен на току-що нанеслия се наблизо славей. Ще не ще, гарванът е принуден да намери начин за съжителство с неканената муза.

 ИСКРИ (2025, РЕЖИСЬОРИ РАЯН ДИМИТРОВ И МАРТА АЛЕКСИЕВА) 

Интригуващо е и хрумването как през различните сезони една електрическа крушка „преживява“ съкрушение и нова емоционална искра – както всъщност всеки от нас. Това е темата на Искри – пръв проект в стоп-моушън анимацията на Раян Димитров и Марта Алексиева, продукция на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.

 ЛАСКАТЕЛЯТ (2025, РЕЖИСЬОР ВАНЕСА АЛЕКСАНДРОВА) 

В Ласкателят студентката в бакалавърската програма „Анимационно кино“ на НБУ Ванеса Александрова насочва вниманието ни към суетата, фалша и разрушителната сила на ласкателството в света на славата. Своеобразна визуална метафора на съвременното общество, обсебено от жаждата за имидж и признание. Метаморфози и символика разкриват крехката граница между възхищението и самозаблудата. Колкото и да те ласкаят, ти пак може да си никой.

От поредицата миниатюри по проекта „Характери“ на Теофраст си заслужава да се отбележат също: Скъперникът на Денис Белишки за алчността, с която още от детството заслепява съзнанието една златна монета и обсебва личността завинаги, превръщайки я в свой роб и накрая поглъща героя.

Трън в окото на Виктория Панова и Лидия Цветкова е осъществен със смесена техника: изрезкова анимация и кукли, и отправя вниманието си към черноглед градинар, който навсякъде вижда само несъвършенствата. Това логично поставя въпроса: дали наистина светът е тъмен или героят го прави такъв и… кой има полза от това?

 ИЛЮМИНЕРЪТ (2025, РЕЖИСЬОР ЛЪЧЕЗАР ВЕЛИНОВ) 

Искам да отбележа и някои филми на утвърдени колеги, които оставиха трайна следа в съзнанието ми като Илюминерът на Лъчезар Велинов и Теодора Пиперевска, удостоен със Специалната награда на журито, проследяващ историята на пътя, който всеки от нас извървява в живота си. Всъщност е история за изборите, които правим; за състраданието към болката на другите и за цената на постъпките ни. Неслучайно филмът е награден на филмовите форуми в Ню Йорк и в Австралия.

Завладяващи са пъстрите, специфични балканските истории, а комедийната поредица за балканската баба на НБУ е една от тях.

 БАБАТА (2025, РЕЖИСЬОРИ КАЛИНА ДИМИТРОВА, АЛЕКСА ТРАЯНОВА) 

Филмът Бабата на Калина Димитрова и Алекса Траянова (с Награда на община Пловдив) е модерен разказ за вечната Жена. Жената с несломим дух и голямо сърце, която ласкаво наричаме баба. Изградена със завладяващо чувство за хумор за женската сила – единствената, която може да се бори с балканската администрация!

 СВЪРЗАНИ (2025, РЕЖИСЬОР СИМЕОН СОКЕРОВ) 

С няколко авторитетни международни приза вече е отличена творбата Свързани на талантливия Симеон Сокеров, който на „Златен Ритон“ получи Награда за най-добър сценарий. В един бавно умиращ град, населен с обсебени от технологията хора, героинята не може да намери своето място и търсейки отговор в миналото, открива, че не е сама…

 ЗИМНА ИСТОРИЯ (2025, РЕЖИСЬОР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ) 

Силно впечатляваща е мрачната симфония Зимна история на Димитър Димитров: режисьор, художник, аниматор, монтажист, съсценарист и саунд дизайнер на седемнайсет късометражни и среднометражни анимационни филма. В тази философска история талантът и вината се вплитат в съдбовен танц, постигнат с професионализъм, майсторство и завидна артистичност.

И тъкмо тези думи „професионализъм“ и „майсторство“ най-точно определят облика на 29^-тото издание на „Златен Ритон“.