ОРИЕТА АНТОВА

 

Участието на актьора Бенедикт Къмбърбач (познат от Шерлок, Дама, поп, асо, шпионин, Игра на кодове и многобройните си превъплъщения в театъра) във всеки нов филм e предпоставка за зрителски интерес и естетическо съпреживяване. Поредното доказателство за това е ролята му в The Thing with Feathers, режисьорски дебют в игралното кино на Дилън Саутърн. В Скръбта е твар перната – с това име филмът излиза на българския екран – Къмбърбач отново изгражда сложен, психологически и емоционално въздействащ персонаж, впечатляващ със своята реалистично-ирационална дълбочина. Той е овдовелият баща, който трябва да поеме отговорността не само за своя живот, но и за настоящето/бъдещето на синовете си. Семейното нещастие, преобърнало неговия спокойно уреден свят, безмилостно го е захвърлило в бездната на скръбта и нейната отчайваща безтегловност. За да излезе от този капан, протагонистът трябва да запълни, макар и символично отстранено, празнината от сполетялата го загуба. Тоест да позволи на емоционалната си памет да съжителства паралелно с битово-материалния порядък на делника. Цялата гама от чувства/действия – отричане, безсилие, саморазрушение, ступор, изстъпление, гняв, притъпена воля, съпротива…

 БЕНЕДИКТ КЪМБЪРБАЧ, СНИМКА: © ЙЕНС КОХ 

В превъплъщението си Къмбърбач предлага невероятна психофизическа симбиоза от жестове, изражения, речеви етюди, емоционално мълчание, невербална, метафорична моторика на тялото и душата… Всички те, позиционирани в пространство на мрачното настояще и озарението на спомена, на болната реалност и дивата фантазия, на живота и илюзията, изграждат ярък и достоверен образ, с който заинтригуваният зрител ще проследи стъпка по стъпка разигралата се психологическа драма.

 ДИЛЪН САУТЪРН, СНИМКА: © ЙЕНС КОХ 

The Thing with Feathers е адаптация по „Скръбта е твар перната“ на Макс Портър. Запазвайки сюжета и героите, режисьорът Дилън Саутърн (известен с документалните си филми) предлага свой прочит на историята за последиците от загубата на любим човек. Книгата експериментира с формата на повествователния наратив – фрагментарен стил, в който чрез различни гледни точки, монолозите, диалозите, прозата и поетичния тон разкриват скръбта като „дългосрочно начинание“.

 КОРИЦАТА НА БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ НА СКРЪБТА Е ТВАР ПЕРНАТА (2016, АВТОР МАКС ПОРТЪР) 

Тоест читателят е провокиран с накъсан, динамичен, полифоничен език, кратки изречения и емоционална експресивност. „Тежестта на стоварилото се върху нас страдание“, което „не позволява нито да забавим ход, нито да го ускорим, още по малко да застанем на място“ (Портър, М. Скръбта е твар перната. Изд. Лабиринт, София, 2016, с. 109), филмът претворява с визуална и звукова стилистика. Хорър елементите; халюцинациите, цветовата гама (сиви, черни, студени тонове); натрапчивостта на близките планове (изразяване на вътрешната болка); статичните, бавни кадри (парализиращия ефект от загубата); клаустрофобично пространство на дома, с неговия безпорядък; панорамният взор; акцентите върху детайла (неодушевен или животрептящ); шумът от криле, „сълзите“ на мелодията… създават сетивно усещане за напрежение, обърканост, хаос и тъга. На преден план е сюрреалистичната картина на ежедневното преодоляване на загубата (травматичен катаклизъм за бащата и изключителен шок за децата).

 РИЧАРД И ХЕНРИ БОКСАЛ В РОЛИТЕ НА ДЕЦАТА ВЪВ ФИЛМА, СНИМКА: © ЙЕНС КОХ  

Образът на главния антагонист – странно създание – говореща антропоморфна птица, е друг елемент, който сближава и разграничава двата типа художествени интерпретации. Тук се налага едно уточнение. Crow (от английски – врана) е митичното същество, което тласка напред сюжетната интрига и в романа, и във филмовата адаптация. Врана – в книгата, но в The Thing with Feathers вече с алюзията за гарван (Raven на английски), защото птицата е огромен, зловещ визуален образ, вестител на разрушение. Операторът Бен Фордсман използва слаб контраст на светлината, дълбоки сенки, така че границата между въображаемия митичен натрапник и мрака често се размива.

 СКРЪБТА Е ТВАР ПЕРНАТА (2025, РЕЖИСЬОР ДИЛЪН САУТЪРН) 

При Макс Портър, птицата разказва и психически следва пътя на героите, научавайки ги да живеят със скръбта, въплъщавайки болката, която трябва да се приеме, а не да се потисне. При Дилън Саутърн, Crow физически оживява (чрез Дейвид Тюлис, който озвучава съществото; грим; костюм; движение; ефекти; операторски поглед) и визуализира травматичното преживяване, с което персонажите трябва да се преборят. Птицата говори, мисли, спори, въплъщава едновременно човешка и животинска природа. Смесвайки реалното с фантастичното, тя променя възприятията за света, размива границите между действителност и въображение и придава образ на болката. От зловеща заплаха се трансформира в лечител.

В романа символиката метафорично препраща към творчеството на Тед Хюз и Емили Дикинсън. Във филма този „пласт“ е спестен, като ритъмът на скръбта от безнадеждност към „оздравяване“ се постига чрез монтажа, драматургичната функция на звуковия дизайн (особено злокобната ирония в думите и крясъците на птицата), минималистичната музика, актьорската игра (Бенедикт Къмбърбач и неговите малки партньори – Ричард Боксал и Хенри Боксал – са впечатляващо артистично трио, което дълго ще  се помни като образец на кинематографична автентичност и талант).

Критиката определя Скръбта е твар перната като „мрачен полет през разпада на душата, поезия, разкъсани спомени и пера от болка“. Но от филма на Дилън Саутърн струи не само сюрреалистичен лиризъм с елементи на готически полъх. Въпреки мрачната атмосфера, като фабула и визия, творбата носи хуманистичен, оптимистичен заряд. Защото Демонът, този краен образ на безнадеждното отчаяние, бива победен от творческия дух на артистичната душа, която успява да продължи напред, независимо от и със загубата.