ЕММА ПЕКОВА

МАГИСТЪР В НАТФИЗ, СПЕЦИАЛНОСТ „СЪВРЕМЕННО КИНО В СВЕТОВНАТА КУЛТУРА“

 

Да следим съвременното късометражно кино отдавна не е начин да запълним вечерите си през работната седмица или свободното време през уикенда. Общуването с това кино изисква концентрация и готовност да се сблъскаме с неочакваното от видяното на екрана. В този смисъл, тазгодишното издание на София Шорт Фест доказва, че няма време за губене. В програмата му няма място за филми с протяжни обяснения, разтеглени сюжети или досадни паузи, в които се чудим кога най-после ще започне истинското действие. Още в първите минути разбираме, че попадаме на ситуация, в която емоцията е концентрирана, сурова и идеята на режисьора удря право в целта, още преди да сме се настанили удобно на мястото си в салона.

През 2025 г. беше първото издание на фестивала. Тогава си дадох сметка, че се прокарва нова пътека, която обогатява културния афиш на столицата и предоставя ново пространство за диалог и общуване с качествени филми.

В тази посока се реализира и тазгодишното второ издание на София Шорт Фест 2026. В рамките на седмица (от 12 до 19 юни) зрителите отново имаха досег до анимационно, документално и игрално кино в къса форма. Освен българска, имаше и международна селекция от филми, което тематично и идейно обогати програмата. Деведесет бяха подбраните заглавия, от които петдесет български и те бяха прожектирани на четири локации из столицата – Топлоцентрала, Сине Гранд Парк Център, сцена „Централни хали“ и кафе „Синтезис“. Освен прожекциите, бяха проведени дискусии с автори и членовете на журито на фестивала. При селекцията на филмите екипът на фестивала бе спазил традицията да се даде гласност както на студентското, така и на професионалното късо кино.

Ако трябва да посоча общ знаменател, който обединява българските и чуждите филми, това е смелостта. Почувствах какво вълнува днес нашите млади и чуждите режисьори. Видимо фокусът се измества от големите, гръмки класически теми към нещо много по-лично и болезнено, а именно интимните пространства на човешките взаимоотношения и малките ежедневни борби, пред които всеки от нас неизбежно е изправен.

В документалния сегмент бяха представени социално ангажирани автори, чиито екранни герои задържат интереса и вниманието на зрителя и поставят проблеми от реалността, за които често не си даваме сметка, забързани в ежедневието. Тези тенденции се откроиха във филми като Естествен филм – режисьор Калина Николова, Буркан на времето – режисьор Невена Семова, Рис – режисьор Стефан Войводов, Едни щастливи хора – режисьор Мария Андреева, Под сянката на Св. София – режисьори Велемир Митков, Валентин Петров, Възход – режисьор Самуил Желев.

 БУРКАН НА ВРЕМЕТО (2025, РЕЖИСЬОР НЕВЕНА СЕМОВА) 

В игралното кино направиха впечатление разностранните подходи на авторите към филмовия разказ и желанието им да извадят на преден план критични точки в човешкия живот, като изгубената устойчивост и моментите, в които връзките със средата или с близките се пречупват. Показателни в това отношение са: Погребението – режисьор Петя Малешевска, И в болест, и в здраве – режисьор Девина Василева, Кръстовище – режисьор Пенко Котов, Глина – режисьор Кристиан Георгиев, Мама умря днес – режисьор Филип Андреев и Да правиш любов – режисьор Венцислав Сариев.

 МАМА УМРЯ ДНЕС (2024, РЕЖИСЬОР ФИЛИП АНДРЕЕВ) 

Анимационната програма също предложи на зрителите филми, които показват човешката уязвимост, разказват за семейни връзки, изказват болката на самотата и изолацията, боравейки активно с абсурда. Сред заглавията могат да бъдат откроени: Самота, сняг и борове – режисьори Владислав Иванов, Ивайло Захариев, State of nothing – режисьор Карина Крумова, Мамо, болен съм – режисьор Виктория Панова и Извън релси – режисьор Раян Димитров.

Международната програма се отличаваше с жанрови контрасти и акцент върху деконструкцията. Бих откроила игралните филми: Broken Down и A Perfect Night; анимационните: TV or The Disturbance on Forest Hill Road и Simply Divine; документалните: The silence of pomegranates и River Reflections.

 

 САМОТА, СНЯГ И БОРОВЕ (2026, РЕЖИСЬОРИ ВЛАДИСЛАВ ИВАНОВ, ИВАЙЛО ЗАХАРИЕВ) 

Церемонията по награждаването на отличените филми на София Шорт Фест се състоя в Аулата на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Решенията на журито показват внимание към провокативни теми и уважение към индивидуалния и категоричен авторски почерк.

Ето и някои от наградите: игрално кино – Broken Down на Виктор Корнелиус (2025, Швеция, Дания) и Мама умря днес на Филип Андреев (2024, България); анимационно кино – TV or The Disturbance on Forest Hill Road на Фредерик Зиегел (2025, Швейцария) и Flow of Being на Хелън Ънт; документално кино – River Reflections на Гийом Масие-Хамел (2025, Канада) и Буркан на времето на Невена Семова (2025, България).  

Второто издание на София Шорт Фест 2026 се утвърди като платформа за дебат между автори от различни поколения и показа как късометражната форма артикулира наболели теми на нашето време.