ОРИЕТА АНТОВА
Моят избор на филми от София Филм Фест попадна случайно (или не) на творби от „зоната“ на опозицията историята – времето – човекът. Историята се създава или пренаписва, времето лети или заспива, човекът се възвисява или умира.
ЗАЛОГ, ПО-ГОЛЯМ ОТ ЖИВОТА
Една жена дава интервю. Нейният разказ е възможна версия на събития, свързани с конкретна историческа действителност, но и фикционално емоционално доизфантазирани. Кинематографично е пресъздадена гледна точка към времето на саможертва, катаклизми, предателства, доблест и чест. Време, в което залогът е по-голям от живота – независимостта на младата държава. България в края на XIX век. Това е художествено отразената епоха в новия игрален филм на режисьора Светослав Овчаров Залог.
АСЕН БЛАТЕЧКИ И ЗАХАРИ БАХАРОВ ВЪВ ФИЛМА ЗАЛОГ (2025, РЕЖИСЬОР СВЕТОСЛАВ ОВЧАРОВ)
Метафората, ударно заложена в името на творбата, иносказателно насочва към сюжетно-смисловите идейни внушения на образната фабула. В нея персонажите нямат собствени имена – те са Майорът, Министър-председателят, Князът. Зад фиктивната им идентичност, обобщена от „категориите“ – бунтар, властник, владетел, публиката открива конкретни исторически личности – Коста Паница, Стефан Стамболов, княз Фердинанд. Сред тях е Жената, интимният щрих/контрапункт, чрез който историческата фактология се „трансформира“ в художествено обобщение. То придава естетическо-етичен поглед към изобразяваните събития, предоставяйки свобода за сюжетна интерпретация на реални конфликти. Така хипотезата за случилото се придобива по-голям мащаб на внушенията – морални, нравствени, социално-политически.
ДЕЯН ДОНКОВ И ОФЕЛИЯ ПОПИ ВЪВ ФИЛМА ЗАЛОГ
Интригата се свежда до предотвратяване на заговор за абдикация на монарха и последиците от нея – в глобален план, и до спасяването на Любимата в личностен план. Сценарият надскача конкретиката и задържа зрителското внимание чрез богата палитра от емоционално-идейни „постулати“, актуални и в нашето съвремие. Във филма на карта – в пряк (монархът кара колело върху разстлана географска карта в изблик на самодоволно превъзходство) и преносен смисъл, са поставени съдби, идеали, любов, патриотичен дълг, настояще, бъдеще. Екипът, реализирал Залог, не съди.
КАДЪР ОТ ФИЛМА ЗАЛОГ
Той рационално-емоционално сътворява история, в която не паричният облог, а бъдещето на един народ е разменната монета в „играта“ на добро и зло, на живот и смърт, на независимост и подчинение, на величие и безчестие. Любовта към род и родина е по-голяма от привързаността към любимата, смъртта е по-приемлива от спасителното бягство, достойнството е по-силно от страха. Защото за героите честта и вътрешната мотивация в кризисна ситуация е закодирана в тяхната природна идентичност. Те са готови да платят цената на своите убеждения. Не са светци, имат множество слабости, склонни са да съгрешат, но една висша цел е обсебила съществуването им. Когато България е на кръстопът – „разпната“ между Европа и Ориента (думите на иронично дистанцирания Княз, според когото една крачка определя принадлежността на държавата към една от двете посоки – в ролята Деян Донков), са готови на по-малки или по-големи жертви.
ДЕЯН ДОНКОВ КАТО КНЯЗЪТ ВЪВ ФИЛМА ЗАЛОГ
Майорът „бързорек човек, контра на всичко“ (в ролята Асен Блатечки – подкупващо хашлашко-романтично автентичен) и Министър-председателят (Захари Бахаров – блестящ в образа на смразяващо целеустремен, магнетичен и трагично-величав индивид) са два споени близнаци-антипода. Те са съратници и политически противници, приятели и опоненти, но по своему доблестни мъже с предопределена съдба. Спасявайки Жената (крехката, но силна фотографка, която Офелия Попи пресъздава с изкусителен чар) – те жертват любовта си, но остават верни на идеала си – свободна Македония, независима България. Тези цели, макар и химерни, са висш пилотаж в скалата на човешката нравственост в дадения исторически контекст.
РЕЖИСЬОРЪТ СВЕТОСЛАВ ОВЧАРОВ
В Залог всичко е някак си земно, първично, на моменти дори непристойно, но и някак вдъхновяващо-приповдигнато като атмосфера и дух, визия и послание. Тоест – студено и красиво (великолепната зимна картина, отблясъците от „живия“ огън…); безобразно (низките страсти) и чисто (саможертвата); мащабно (духът на времето) и интимно (любовният порив, изборът на индивида); сурово натуралистично (калта, нагонът…) и приказно лирично (усмивката на влюбената жена…); катастрофално (сянката на предателството, дори смъртта следват персонажите) и обнадеждаващо („тежкото хоро“, танцът – подсъзнателният порив на надеждата…). Камерата на оператора Веселин Христов запечатва не само простора на природния пейзаж. Тук са и грубоватите, но и нежно акцентирани емоции, отразени в лицата, жестовете, поведението на персонажите. Актьорите са и „разточителни“, но и някак „събрани“ в своя мимически – речеви диапазон от бруталност и нежност, жестокост и милост, гняв и гордост, падение и величие. Лицата им отразяват цялата вътрешна противоречива душевност, споена от бурни страсти, дръзки мисли, воля и съмнения, вяра и кураж. Земното и възвишено-абстрактното като морал, поведение и цел преливат в тях като бурен поток, който съгражда съдбовното време на подлеци и герои.
ЗАЛОГ
Българинът търпи много неща, но не и славата. Тази перифразирана реплика от Залог, като че обобщава българската народопсихология. Защото честно, правдиво, сурово, но и със съпричастна нежност, тя е пресъздадена от режисьора и сценарист Светослав Овчаров. Уроците от историята, съдбата на индивида и бурното време, втъкани във филма, превръщат киноразказа в отправна точка за личностен дебат-равносметка, за всеки съпреживял чрез филма света от българското минало.
ЗА ЧЕСТТА НА ИЛЮЗИИТЕ
Триумф е в топ 10 на най-добрите филми в програмата на филмовия фестивал в Торонто според сп. „Rolling Stone“. Това е първият продуцентски проект на номинираната за Оскар актриса Мария Бакалова и Юлиан Костов. В екипа е и монтажистът Йоргос Мавропсаридис (също номиниран за Оскар), чието име се свързва с Фаворитката и Клети създания на Йоргос Лантимос.
ПЕТЪР ВЪЛЧАНОВ И КРИСТИНА ГРОЗЕВА, СНИМКА: © ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА
Творбата на Кристина Грозева и Петър Вълчанов получава награди за най-добър филм, най-добър сценарий, наградата на СБФД и приза на публиката на фестивала „Златна роза“ във Варна, а Мария Бакалова и Маргита Гошева си поделят наградата за най-добра женска роля. Това накратко е творческата визитка на Триумф, с която филмът се включва в Балканския конкурс на 29-ия София Филм Фест.
Творбата на тандема Кристина Грозева, Петър Вълчанов (трета част от трилогията – след Урок и Слава) е киноразказ за крехкостта на илюзиите, за митологизирането им, за опасността да бъдат манипулирани и превърнати в разрушителна стихия. Те именно са в основата на сюжета, базиран върху реална загадка от края на миналия век – дупката при село Царичина. Една обвита с мистика история за търсене на загадъчен, могъщ артефакт от група високопоставени офицери, ръководени от ясновидка, в която попада и едно невинно момиче – Слава. Това оформя фабулата и конфликтите в сценария. В него „надиграването“ между мечти и реалност се осъществява на тънката линия от желанието и възможностите. „Циркулирайки“ между фантазията (посланията на извънземния „говорител“) и голите факти (тунел, който не отвежда към безценно откритие), действието „сблъсква“ паранормалното с битово-делничното.
МАРИЯ БАКАЛОВА И МАРГИТА ГОШЕВА В ТРИУМФ (2024, РЕЖИСЬОРИ КРИСТИНА ГРОЗЕВА И ПЕТЪР ВЪЛЧАНОВ)
Оттук се ражда драмата с комедийно-ироничен привкус, където човешкият стремеж към могъщество сътворява абсурдни ситуации. Сблъсъкът на разума с манипулативния транс, на амбицията с невинността води до финал с трагични последици. Ценното е, че създателите „пречупват“ разказа за обгърната в легенди, засекретена мисия през призмата на лична житейска съдба. Липсващата майка като травматичен отпечатък върху детската душа е своеобразен контрапункт на безумието, в което е въвлечена Слава. Цялата палитра от нейната ранимост, изострена чувствителност, виталност, свръхестествена дарба, граничеща с психическа нестабилност, е пресъздадена със затрогващ перфекционизъм от Мария Бакалова.
МАРИЯ БАКАЛОВА КАТО СЛАВА ВЪВ ФИЛМА ТРИУМФ
Камерата на Крум Родригес улавя всеки детайл в близък или крупен план, който отразява нюансите в болезненото израстване на героинята от невинна девойка до наранена жена, изгубила илюзиите си. Наранена от най-близкото си обкръжение – баща (в ролята Юлиан Вергов, приземено харизматичен при представянето на своя герой), ментор (в образа на безскрупулната ясновидка е актрисата Маргита Гошева, която „отиграва“ блестящо „вътрешната динамика“ на своята героиня) и любим (наивистично-прагматично „настроен“ персонаж на Юлиан Костов) – Слава физически оцелява, но ментално се срива.
ЮЛИАН ВЕРГОВ В РОЛЯТА НА БАЩАТА НА СЛАВА ВЪВ ФИЛМА ТРИУМФ
Нейният последен паранормален изблик – взривяването на тунела, е както финален акорд на една абсурдна дейност, така и спасителен пристан за „честта“ на илюзионния блян. Защото парадоксът на вяра и съмнение от звездния безкрай до дълбините на земните недра белязва човешката съдба.
ТРИУМФ
Макар и конкретизирано, времето в Триумф надскача очертанията си, както и локационното си ограничение и се превръща в художествена остро-критична реплика към съвременността, където отново избуяват страстите за превъзходство в национален, политически, военен контекст. В него отново водещ е индивидът – силен и слаб, жесток и благороден.
ПРОШКАТА – ПО-СИЛНА ОТ СМЪРТТА
МАРИАНА КРУМОВА ВЪВ ФИЛМА ПАКЕТ ВЕЧНОСТ (2025, РЕЖИСЬОР МАГДЕЛЕНА ИЛИЕВА)
Дебютният игрален филм на Магделена Илиева Пакет Вечност открито говори за една обикновено заобикаляна в киноиндустрията тема – Смъртта. Не че тя не се среща в някои от филмите, но тук е изведена като централен персонаж. Макар и иносказателно, около нея се завърта цялата сюжетна интрига.
СТОЯН ДОЙЧЕВ КАТО БОБКАТА ВЪВ ФИЛМА ПАКЕТ ВЕЧНОСТ
Главният протагонист – Бобката, е погребален агент, който се бори да запази своя специфичен бизнес, като същевременно трябва да прости на себе си за сполетелите го несполуки в личен и професионален план, но и на жената, отговорна за смъртта на баща му. Неговата история, смесваща минало, настояще и проекция на бъдещето, е представена с омекотена иронична жилка, с ненатрапчива съпричастност и доза здравословен оптимизъм. Камерата неотлъчно следи героя (смешно нелеп, изобретателен, по своему талантлив), навлизайки в интимното му пространство и „отреагирва“ на всеки момент от поведението и емоциите в пътя му към душевен катарзис. Жертвайки материалното, Бобката спасява вроденото си човешко благородство. Така се постига почти документална достоверност на сценария, изваден като че направо от реалния живот. Именно тази симбиоза между фикция и отразена от действителността битийност, смесването на комизъм и драматизъм, участието на професионални актьори и натуршчици придават на Пакет Вечност своеобразен чар.
СТОЯН ДОЙЧЕВ И МАРИАНА КРУМОВА ВЪВ ФИЛМА ПАКЕТ ВЕЧНОСТ
Филм с ярки герои в мирно време – хората извън борда на социалния успех, и антигерои – привилегированите от близкото минало и реалното настояще. Актьорите, превъплътили се в тези образи – Стоян Дойчев, Мариана Крумова, Китодар Тодоров, Александра Сърчаджиева, Ванина Кондова (сред тях в епизодична роля е и продуцентът – Мартичка Божилова), са екип, който държи зрителското внимание, създавайки усещането за достоверност и емпатично съпреживяване. Именно те затвърждават представата, че Пакет Вечност е творба не само за Смъртта, но и за Живота, във всичките му светли и тъмни проявления, неподвластен на времето и пространството.
