Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ представя изложбата „Плакатът в българското кино“. Организирана от отдел „Специални колекции“, експозицията показва подбрани филмови плакати от фонда на библиотеката и насочва вниманието към киноплаката като самостоятелна художествена форма – разположена между рекламата, приложната графика и визуалната култура на своето време.
Киноафишът в България възниква в началото на XX век заедно с първите филмови прожекции. В началото на своето съществуване плакатът е използван като информационно средство, но постепенно се превръща в автономен визуален жанр. За четири десетилетия от 50-те до 80-те години на миналия век плакатът достига художествена зрялост и се утвърждава като форма на интерпретация и коментар, а не просто реклама.
Изложбата е насочена към различни публики и предлага разнообразни начини за възприемане – от професионален анализ до лично емоционално преживяване. За специалистите – историци на киното, изкуствоведи, графични дизайнери и културолози – тя предлага концентриран преглед на развитието на киноплаката като жанр и на авторските почерци на водещи български художници. За студентите по кино, изобразително изкуство, визуални комуникации и културно наследство изложбата е ценен образователен ресурс, който съчетава теория и визуален анализ.
Същевременно експозицията е напълно достъпна и за широката публика и за киноманите, които могат да открият познати филми в нов визуален контекст. За тях плакатите са носители на памет, емоция и носталгия, връщайки ги към различни периоди от историята на българското кино.
За младежката публика – студенти и ученици, за които класическите български филми често са непознати, изложбата на киноплакатите е като мост във времето. Гръмкият визуален език на изложените киноафиши предлага достъпен вход към историята на националната кинематография и буди заслужен интерес към киното като културно наследство.
В изложбата са включени плакати на дванайсет емблематични български филма, сред които Земя (1956), Любимец 13 (1958), Крадецът на праскови (1964), Рицар без броня (1965), Понеделник сутрин (1966/1988), Козият рог (1971), Момчето си отива (1972), С деца на море (1972), Осъдени души (1975), Топло (1978), Дами канят (1980) и Вчера (1987). Дело на художниците: Димитър Серезлиев, Рачо Буров, Николай Ковачев, Божидар Икономов, Любомир Михайлов. Тези графични творби разкриват разнообразието от стилове и художествени подходи в българското кино през втората половина на ХХ век.
Изложбата показва киноплаката като самостоятелно художествено произведение и важен носител на културна памет. Чрез изложбата „Плакатът в българското кино“ Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ утвърждава ролята си не само като архив и пазител на визуалното наследство, но и като активен медиатор между минало и настояще, между киното, изобразителното изкуство и културната памет.
Място и време: I етаж на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, от 13 януари до 13 февруари 2026 г.
