ПЕТЪР КЪРДЖИЛОВ

 

1981: 1300 ГОДИНИ БЪЛГАРИЯ

В началото на годината започва Панорамата на българското кино – мащабна инициатива на Българската национална филмотека (БНФ), предвидена да протече в периода от 1981 г. (1300-годишнината от основаването на държавата ни) до 1984 г. (40-годишнината от 9.IX.1944) и поставила си за цел да покаже в хронологичен ред върху екрана на кино „Дружба“ (днес „Одеон“) всички съхранени отечествени игрални филми, придружени от представители и на останалите три вида кино.^[1]

 

ОФИЦИАЛНОСТИ

На 23 януари Тодор Живков изпраща поздравително писмо до писателя Николай Христозов – автора на книгата „По дирята на безследно изчезналите“, сценариста на едноименния филм и дългогодишен партиен секретар на СБП, във връзка с неговата 50-годишнина, а и по повод награждаването му с „високия орден“ „Народна република България“ (I степен).^[2]

На 16 февруари се провежда осмият разширен пленум на Комитета за култура (КК), посветен на социалната роля на културата и решаването на задачите в тази област, произтичащи от докладната записка на Тодор Живков до Политбюро и решенията на Ноемврийския пленум на ЦК на БКП. В своето изказване Никола Ненов, зам.-председателят на КК и генерален директор на ДО „Българска кинематография“, се спира върху някои въпроси, свързани с внедряването на „новия икономически механизъм“ във филмопроизводството и филморазпространението. Първият зам.-председател на КК Павел Писарев прави заключителното изказване^[3]. Във „всенародното обсъждане“ на проекта за тезисите на XII конгрес на БКП се включва и Камен Тодоров – първият зам.-председател на СБФД.^[4]

 НА 31 МАРТ 1981 БИВА ОФИЦИАЛНО ОТКРИТ НАЦИОНАЛНИЯТ ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА (НДК). 

На 3 март в КК се провежда заседание, което разглежда проблемите, възникнали във връзка с реализирането на програмите „1300 години от основаването на българската държава“ и „Константин-Кирил Философ“.^[5]

По същото време СБФД организира „двудневна дискусия“ на тема „На прага на новото десетилетие“. Докладът на кинокритика Христо Кирков, зам.-генерален директор на ДО „Българска кинематография“, е последван от многобройни изказвания. Темата на следващите разговори – „Прогнози за българското кино“ – обявява председателят на СБФД Христо Христов.^[6]

На 31 март бива официално открит Националният дворец на културата (НДК) – по повод на 1300-годишнината, но и във връзка с XII конгрес на БКП. На партийния форум, проведен в новата колосална сграда от 31 март до 4 април, актрисата Цветана Манева е избрана за кандидат-член на ЦК на БКП.

На 21 юли от белия свят си тръгва Людмила Живкова, в началото на септември бива отбелязана 70-годишнината на Тодор Живков, който на 1 октомври изпраща поздравително писмо до Захари Жандов по повод 70-годишнината на кинематографиста.^[7]

 

ХИТОВЕТЕ НА ГОДИНАТА

В навечерието на XII конгрес по малките екрани на страната тръгва 12-серийният телевизионен филм „Капитан Петко войвода“, а на 70-годишнината на Тодор Живков режисьорът Христо Ковачев посвещава филма си „Човек от народа“.

 КАДРИ ОТ 12-СЕРИЙНИЯ ТЕЛЕВИЗИОНЕН ФИЛМ КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА 

На 4 май е премиерата на трисерийния „Мера според мера“. На 26 октомври група учени историци от БАН (между които и англичанката д-р Мерсия Макдермот) изпращат и до генералния директор на БТ Иван Славков, и до члена на Политбюро и секретар на ЦК на БКП Александър Лилов писмо, в което припомнят, че филмът „Мера според мера“, минал по екраните на „празните киносалони“, не е бил „приет от широката публика“; обясняват защо – авторите му са си „позволили произволни отклонения от историческата истина“; призовават „настойчиво“ филмът „да не се излъчва по телевизията и под най-строга забрана да бъде поставено евентуалното му изнасяне в чужбина“. Вече бе казано: „Треньори имахме добри, ала и някои от състезателите даваха всичко от себе си“. Няколко седмици по-късно в „един от салоните на ресторанта на БАН“ се провежда среща с част от творческия колектив на филма – съсценаристът Георги Данаилов, режисьорът Георги Дюлгеров, операторът Радослав Спасов… Обстановката е „нажежена до крайност“ – спомня си един от присъстващите – „споровете – бурни и невъздържани“. Оказва се, че не всички историци споделят мнението на подписалите писмото. Тази „друга страна“ (Вера Мутафчиева, Цветана Тодорова, Елена Стателова, Зина Маркова, Николай Генчев) отправя „контраизложение до същите институции“.^[8]

На 19 октомври по екраните на цялата страна се появява първата серия („Фанагория“) на историческата суперпродукция „Хан Аспарух“, режисирана от Людмил Стайков и посветена на 1300-годишнината от основаването на българската държава.^[9]

 

ФЕСТИВАЛИ, ПРЕГЛЕДИ И ДИСКУСИИ

От 17 до 24 октомври във Варна се провежда II световен фестивал на анимационното кино, на който с награди в своите категории биват отличени „Фарс“ на Димитър Петков и „Саможертва“ на Велислав Казаков (за дебют).^[10]

 

 ВЕЛИСЛАВ КАЗАКОВ ПО ВРЕМЕ НА II СВЕТОВЕН ФЕСТИВАЛ НА АНИМАЦИОННИЯ ФИЛМ ВЪВ ВАРНА 

От 9 до 14 ноември в Пловдив преминава VI фестивал на българския късометражен филм^[11], а през декември в Смолян се състои VII национален преглед на творчеството на младите филмови дейци.^[12]

Председателят на СБФД Христо Христов и кинокритичката Вера Найденова участват в „кръгла маса“ за естетическото възпитание – дискусия, организирана от в. „Народна култура“ в Ленински район на столицата и ръководена от Кеворк Кеворкян.^[13]

 

МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ

През януари в София се провежда Седмица на съвременния белгийски филм^[14], а от 27 март до 17 април в Кьолн – дни на българското кино, по време на които са показани „Камионът“, „Лачените обувки на незнайния воин“, „Трампа“ и „Авантаж“.^[15]

На 2 май в театър „Олимпия“ на северноиспанското градче Уеска бива закрит IX МФ на късометражния филм, сред призьорите на който е „Хосе Санча“ на Оскар Кристанов и Павел Васев, отличен с наградата на СБФД за 1979 г.^[16]. За участие в основания още през 1960 г. от Пиер Паоло Пазолини фестивал на неореалистичното кино в Авелино България изпраща „Юмруци в пръста“ на Милен Гетов и „Мигове в кибритена кутийка“ на Мариана Евстатиева (в рамките на фестивала се провежда и конкурс за детски филми).^[17]

Анимационният филм „Пасторал“ на Слав Бакалов донася „Сребърен дракон“ и наградата на ФИПРЕССИ от Краков, където в началото на лятото се провежда XVIII МФ на късометражното кино^[18]. На 7 юли бива открит XII МКФ в Москва, където игралният „Йо-хо-хо“ на Зако Хеския печели специалната награда на журито, а документалният „Чий съм аз?“ на Христо Ковачев – сребърна награда.^[19]

В края на септември в Атина се състои V балкански филмов фестивал, на който изпращаме за участие „Йо-хо-хо“ и „Авантаж“^[20]. „Дом за нежни души“ на Евгений Михайлов участва на Международната филмова седмица в Манхайм^[21], а в края на годината от Лайпциг се завръщат с отличия телевизионният филм „Че Гевара“ на Пиринка Хаджиева (СТФ „Екран“) и анимационният „Маймуни“ (поощрение) на Румен Петков.^[22]

 

1982: ОПИТ ЗА СПЛАШВАНЕ. СЪБРАНИЯ, СРЕЩИ И ПЛЕНУМИ

В първите дни на годината партийната организация при СБФД провежда своето годишно отчетно-изборно събрание, на което бива изнесен (навярно от партийния секретар) отчетният доклад на бюрото на организацията, публикуван в сп. „Киноизкуство“. „Ето че зад гърба ни остава още една година, необичайно наситена с дела и юбилейни дати – започва докладът, озаглавен „За високоидейни, художествени творби“. – Дори едно протоколно изреждане: 13-вековният юбилей на българската държава, 90-годишнината от създаването на марксистка революционна партия в България, 25^-ата годишнина от историческия Априлски пленум на Централния комитет на партията, ХII конгрес на БКП, 70-годишният юбилей на първия ръководител на нашата партия и държава др. Тодор Живков – всичко това събужда чувство на естествена и законна гордост у всеки българин, спомага за израстване на едно заслужено национално самочувствие, реално базирано върху принципите на социалистическия патриотизъм и интернационализъм“.^[23]

На 13 януари в резиденция „Бояна“ се организира среща на ЦК на БКП със създателите на филма „Хан Аспарух“, на която присъства и ръководството на СБФД. Гостите биват поздравени лично от Тодор Живков^[24], а Никола Ненов съобщава, че за три месеца филмът е гледан от 8 милиона зрители.^[25]

На 1 февруари в НДК „София“ (от лятото вече наричан „Людмила Живкова“, по чиято идея започва проектирането му) се провежда пленум на КК, който избира Георги Йорданов за председател на Комитета. Сред присъстващите са ръководителите на СБФД^[26], а неговият председател Христо Христов е един от изказалите се.^[27]

 

НАГРАДИТЕ НА СБФД ЗА 1981 г.

В началото на годината УС на Съюза обявява своите награди за 1981г., повечето от които са за „Хан Аспарух“ – за режисьора (Людмил Стайков), за операторско майсторство (Борис Янакиев), за звук (Людмила Махалнишка), за мъжка роля (Васил Михайлов, изпълнителят на ролята на хан Кубрат) и за актьорски дебют (Стойко Пеев – хан Аспарух). За цялостния му принос „в развитието на българското киноизкуство“ Захари Жандов получава Голямата награда „Златна камера“. Освен у Людмил Стайков, призът за режисура отива още при Георги Дюлгеров за „Мера според мера“ и Зако Хеския за „Йо-хо-хо“, който има и награда за сценарий на Валери Петров, и тази за музика на Кирил Дончев. Изпълнението на Пламена Гетова в „Дом за нежни души“ е отличено в категорията за женска роля, а това на Васил Михайлов в „Капитан Петко войвода“ – за мъжка.

 ЗАХАРИ ЖАНДОВ („ЗЛАТНА КАМЕРА“) И КАДРИ ОТ НАЙ-ДОБРИТЕ ЗА 1981 г. БЪЛГАРСКИ ИГРАЛНИ ФИЛМИ 

Наградата за сценография се присъжда на Атанас Велянов за „Търновската царица“, а тази за звук на Кузман Шопов (за цялостна дейност). За режисурата на „Човек от народа“ Христо Ковачев получава наградата за документално кино, тази за научно-популярно кино се връчва посмъртно на Димитър Китанов за „Интеркосмос „България – 1300“, а тази за анимационно кино отива в ръцете на Иван Веселинов за „Вундеркинд“. За книгата си „Подемът“ Емил Петров получава наградата за кинокритика, а колегите му Искра Димитрова и Григор Чернев си поделят тази за оперативна критика. Блага Малева е премирана в категорията „монтаж“, а за работата си в „Мера според мера“ Мария Сотирова е обявена за най-добър художник по костюмите.^[28]

 

 СП. „КИНОИЗКУСТВО“ (№ 4, АПРИЛ 1982, С. 20) 

По това време с орден „Народна република България“ (I степен) е награден Иван Димитров Фичев (12.X.1911 – 22.XII.1986) – „за активно участие в борбата против фашизма и капитализма, за неговата творческа дейност в областта на киноизкуството и във връзка с 70-годишнината от рождението му“^[29]. Освен това Иван Фичев е  дългогодишен секретар на Съюза (виж сп. „Кино“ – броеве март, април и май 2024).

 

СЛУЧАЯТ С „ЕДНА ЖЕНА НА 33“ (ЧАСТ I)

На 12 април по „периферийните кина на страната“ тръгва филмът „Една жена на 33“, режисиран от Христо Христов по сценарий на Боян Папазов. На 7 май в партийния официоз в. „Работническо дело“ излиза („върху два подлистника“) „разгромяваща статия“ на Владимир Каракашев, чиято поява, така се твърди, е „инспирирана и поръчана от ЦК на БКП и лично от Тодор Живков“. „Мнозина си спомнят – пише след време кинокритичката Светла Иванова, – че това не беше рецензия с лично авторско становище, а целенасочен погром срещу цялото българско кино от страна на ръководния партиен апарат. Филмът просто беше избран за изкупителна жертва, а авторът на статията – за потребния в този случай екзекутор“.

„Някъде в този период в личен разговор с Христо Христов – продължава своя увлекателен разказ Светла Иванова – Тодор Живков е посъветвал режисьора на филма да приеме обвиненията от страниците на партийния орган, а не да вярва на онези, които го хвалят. Христо Христов обещал, че ще се опита да последва мъдрия съвет, но в продължение на няколко месеца след срещата не дал достатъчно убедителни знаци в поведението си, че е възприел със сърцето си дружеската препоръка (виж Оруел).“^[30]

 ЕДНА ЖЕНА НА 33 (1982, РЕЖИСЬОР ХРИСТО ХРИСТОВ) 

Публикацията в „Работническо дело“ става повод да се заговори за свалянето на Христо Христов от поста председател на СБФД, за предстоящото му изключване от партията, за забраната да му се възлагат нови филмови проекти…

 

ДИМИТРОВСКИ НАГРАДИ, МУЛТИМЕДИЙНИ ПАНОРАМИ И НАЦИОНАЛНИ ФЕСТИВАЛИ

Покрай 24 май биват раздадени Димитровските награди. Сред лауреатите има и съюзни членове: сценаристката Вера Мутафчиева, режисьорите Людмил Стайков и Христо Ковачев, операторът Борис Янакиев, сценографът Богоя Сапунджиев, композиторът Симеон Пиронков и актьорите Любомир Димитров и Стойко Пеев^[31].

 УДОСТОЕНИТЕ С ДИМИТРОВСКА НАГРАДА ЗА 1982 г. КИНЕМАТОГРАФИСТИ 

„При особено голям интерес“ в зала „Фестивална“ бива открита изложба-панорама „Българска култура“, замислена от Людмила Живкова и осъществена от Въло Радев. „По щастливо съвпадение“ това става в навечерието на втората международна асамблея „Знаме на мира“^[32]. След като я посещава през есента, Тодор Живков отправя на 2 ноември поздравително писмо до „авторския колектив“ на панорамата.^[33]

От 2 октомври във варненския Дворец на спорта и културата започва XVII фестивал на българския игрален филм, в чиито рамки се състои (на 5 октомври) международният научен симпозиум „Историко-революционната тема в българското кино“^[34]. На 6 октомври Тодор Живков се среща с „творците на социалистическото ни киноизкуство“. На събитието присъства председателят на СБФД Христо Христов, а Никола Ненов изтъква, че срещите на др. Живков с кинодейците винаги са били „нов творчески подтик“, носили са „нови идеи“^[35]. На 9 октомври „Хан Аспарух“ получава наградата „Златна роза“.^[36]

 ПЛАКАТЪТ НА ФЕСТИВАЛА 

 

МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ

От XI МКФ в Лил (22 – 28 март) филмът на Емил Цанев „Такава, каквато бях“ донася две награди – на журито и на областта Па дьо Кале^[37], а от Краков с отличия се завръщат два филма – „Ден като глухарче“ на Николай Тодоров и Анри Кулев и „Есенно“ на Панчо Цанков.^[38]

На XXIII МКФ в курортния град Карлови Вари филмът за Георги Димитров „Предупреждението“ (България, ГДР, СССР) на испанеца Хуан Антонио Бардем печели „Голямата специална награда“.^[39]

През лятото в университета на Сиена е показана панорама от филми на Иван Андонов, представящи го като актьор („На малкия остров“, „Отклонение“ и „Иван Кондарев“), режисьор („Покрив“ и „Дами канят“) и аниматор („Птици“, „Есперанца“)^[40]. Георги Дюлгеров пък представя татковината ни в Ла Рошел с филмите си „Изпит“, „Авантаж“, „Трампа“ и „Мера според мера“.^[41]

 ТАЗИ ИМПРЕСИОНИСТИЧНА МИНИАТЮРА НА ПАНЧО ЦАНКОВ СЕ ЗАВРЪЩА С ОТЛИЧИЕ ОТ КРАКОВ. 

Към края на август в Йена се провежда XXXV конгрес и фестивал на МАНК (Международната асоциация на научното кино). От форума с награди си тръгват четири български филма^[42]. От 12 до 17 ноември в София се състои VI балкански филмов фестивал^[43], на МКФ в Лайпциг са отличени „Към биографията на Димитров“ на Юлий Стоянов и „Не забравяйте Бейрут“ на журналиста Иван Гарелов и оператора Никола Тодоров^[44]. В Авелино „Предупреждението“ на Бардем печели „Златен Лачено“, а „Похищение в жълто“ на Мариана Евстатиева и „Логиката на фантазията“ на Христо Мутафов – „Сребърен Лачено“.^[45]

През първата половина на ноември в Мюнхен се провежда „втората за тази година седмица на българското кино във ФРГ“, представлявано от Христо Христов и Иван Андонов с филмите „Бариерата“, „Хан Аспарух“, „Бяла магия“, „Всичко е любов“ и „Илюзия“. По същото време там се състои и II фестивал на европейските филмови академии, в който ВИТИЗ участва с „Без полутон“ на Александър Лазаров, „Жълто“ на Марио Кръстев и „Музикант“ на Димитър Митев.^[46]

Във връзка с „60-годишнината от образуването на СССР“ редакцията на в. „Народна култура“ организира „кръгла маса“ по въпросите на „българо-съветската културна взаимност“, в която участие взема Георги Стоянов.^[47]

 ГЕОРГИ СТОЯНОВ (КРАЙНИЯТ ВДЯСНО) УЧАСТВА В „КРЪГЛАТА МАСА“ ПО ВЪПРОСИТЕ НА „БЪЛГАРО-СЪВЕТСКАТА КУЛТУРНА ВЗАИМНОСТ“. 

 

1983: IV КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА И НОВ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪЮЗА. НАГРАДИТЕ НА СБФД ЗА 1982 Г.

На свое заседание, свикано в първите дни на годината, бюрото на УС на Съюза определя наградите за 1982 г. – „Златна камера“ за значителен принос в българското кино е връчена на Христо Ковачев. Приза за режисура си поделят Борислав Шаралиев за „Ударът“ и Людмил Кирков за „Оркестър без име“. Наградата за сценарий получава Драгомир Асенов („Най-тежкият грях“), за операторско майсторство – Виктор Чичов („Бяла магия“) и Атанас Тасев („за цялостна изява в игралното и документалното кино през 1982 г.“), за сценография – Костадин Русаков („Предупреждението“ и „24 часа дъжд“), за музика – Борис Карадимчев („Оркестър без име“ и „Куче в чекмедже“), за мъжка роля – Петър Гюров („Предупреждението“) и Стефан Мавродиев („24 часа дъжд“ и „Среща на силите“), за женска роля – Кунка Баева (за ролята на Неда в „Бяла магия“ и за „цялостна изява в игралното кино“), за детско кино – режисьорът Димитър Петров и сценаристката Рада Москова за „Куче в чекмедже“, за дебют – Александър Томов за сценария на „Елегия“, за голям зрителски успех – Никола Рударов и Владимир Ганев за „Комбина“, за монтаж – Венцислава Каранешева, за звук – Михаил Каридов („Мера според мера“).

 ХРИСТО КОВАЧЕВ („ЗЛАТНА КАМЕРА“) И КАДРИ ОТ ЦЕЛУЛОИДНИТЕ ХИТОВЕ НА 1982 г. 

Награда за документално кино получават Юлий Стоянов за „Към биографията на Димитров“ и Стилиян Парушев за „Минута мълчание“ и „Вода“, за научно-популярно – Константин Григориев за „Племето на твърдокрилите“, за анимационно – Радка Бъчварова (за цялостно творчество) и Христо Топузанов (за „Компромисът“ и „2000 чудеса“), за кинокритика – Владимир Игнатовски за книгата „Филмовото десетилетие“, за оперативна критика – Яко Молхов.^[48]

На 3 април в НДК са връчени наградите на София за 1982 г. определени от Изпълкома на Столичния народен съвет (СНС). Отличието за киноизкуство е присъдено на сценариста Николай Никифоров, режисьора Борислав Шаралиев и оператора Венец Димитров за работата им върху филма „Ударът“.^[49]

 

СЛУЧАЯТ С „ЕДНА ЖЕНА НА 33“ (ЧАСТ II)

Чакал, чакал др. Живков, очевидно взел „твърде лично“ историята с „Една жена на 33“, чакал да се покае Христо Христов, но това все не ставало. Тогава „търпението на човека, протегнал приятелска ръка в продължение на 9 месеца, изглежда, се изчерпва“ (Борислав Пунчев), той сяда и на 3 февруари 1983 г. пише до упорития творец.

„В нашата среща отбелязах, – припомня Тодор Живков (освен твърдоглав Христо Христов се оказва и късопаметен), – че особено финалът на твоя филм „Една жена на 33“, т.е. обобщението… „извисява“ грозното, пошлото, негативното в живота и внушава на зрителите, че срещу мръсотията не може да се воюва, внушава им да се адаптират към мръсотията, към пошлото и негативното, за да „оцелеят“. Тогава ти, другарю Христов, се съгласи с мен, че в този филм, в това обобщение е голямата ти грешка… Напоследък обаче се учудвам, че лично теб се нравят и ти изобщо не възразяваш срещу ония мнения на кинокритици и на твои колеги, които и сега продължават демонстративно да превъзнасят филма „Една жена на 33“ и да гъделичкат своето самомнение и твоето самочувствие. Очаквах от теб, като честен творец, а и като председател на СБФД, друга остра, ясна и принципна реакция срещу оценките на подобни хвалители, очаквах, че ще им разкажеш как са протекли нашите срещи, какви действени мерки набелязва и осъществява Съюзът, за да се избягват в бъдеще сходни грешки, за да върви към нови успехи нашето филмово изкуство“.

„С тези редове – пише във в. „Дума“ доц. д-р Боян Кастелов – Живков се опитва да унижи достойнството на талантливия режисьор, носител на повече от десетина международни награди“.^[50]

 

 ХРИСТО ХРИСТОВ (1926 – 2007) – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СБФД ОТ 10 НОЕМВРИ 1972 г. ДО 15 ФЕВРУАРИ 1983 г. 

Копие от писмото е отправено до партийната организация към Съюза на българските филмови дейци, която на 15 февруари свиква членовете си на събрание, на което се обсъжда „случаят“ с филма „Една жена на 33“. „Тези дни ми попадна пълната стенограма от въпросното събрание – споделя 7 години след описваните събития Светла Иванова, – което всъщност се открива с писмото на Тодор Живков, прочетено бавно два пъти (?! – бел. моя) от Георги Стоянов, тогава партиен секретар на СБФД“. Тъкмо по повод на „това писмо, което преди малко чухме“, Борислав Пунчев произнася вече цитираните слова, записани в стенограмата.

„Единственият човек, поискал думата да изрази своето възмущение от прочетеното издевателство – уверява Светла Иванова, – е режисьорът Станчо Чаушев. Не му разрешават. Сред гласове от залата, че е пиян и болен и да напуска, се чува репликата на Никола Ненов (тогавашния генерален директор на кинематографията): „Що за безобразие! Каква е тая работа?“ – Станчо Чаушев е отстранен от събранието, успял все пак да извика на излизане: „Вие ми напомняте сега най-отвратителните еталони на сталинизма на това събрание“. И вече при възстановеното спокойствие един след друг се изказват Георги Стоянов (водещ събранието), Христо Христов (с покаятелно слово и подаване на оставка от председателския пост), Зако Хеския, Христо Ковачев, Владислав Икономов, Григор Чернев, Иванка Гръбчева, Алберт Коен, Людмил Кирков, Георги Янев, Камен Тодоров, Никола Ненов, Борислав Пунчев и Емил Петров. Всички са единодушни: писмото е акт на бащинска загриженост от страна на държавния и партиен ръководител и се отнася не само до Христо Христов, макар и адресирано до него, а до всеки творец комунист поотделно. Преобладават меките интонации с думи за похвала към предишното творчество на Христо Христов, но принципно това не отменя суровата присъда, произнесена от всички без изключение, колегата им е допуснал грешка, изневерил е на партийната правда, нарушил е класово-партийния критерий, задължителен в социалистическото изкуство, вложил е песимистични интонации във финала, там където трябва да звучи вяра в живота и увереност в бъдещето“.

„Тодор Живков напада финала – пише Светла Иванова, – а Никола Ненов добавя: „Съвсем не се касае само за финала на филма, а за цялостното звучене на филма“. Но и веднага пояснява: „Аз говоря тези неща без морални скрупули (?! – бел. моя), защото ги казвам още преди излизането на статията в „Работническо дело“ и съм ги споделял и пред самия Христов. Но не мога да не отбележа – още веднъж подчертавам това становище, – че се касае за филма като цяло, който филм аз лично считам, че е неверен, въпреки почти документалната вярност на изнесените факти“. И Ненов, и Емил Петров говорят за доверието, което ни е било гласувано и което – ей на – заради вината на отделни личности ни се отнема… Накрая събранието приема единодушно предварително подготвено решение по така „обсъдения“ случай и предварително написано писмо до Тодор Живков. В тези два „исторически“ документа се изразява пълна подкрепа на неговото писмо, оценено „като навременна другарска помощ в духа на априлските класово-партийни принципи за издигане на идеологическата и обществено-възпитателната роля на българското социалистическо киноизкуство“.^[51]

За чест на българските филмови дейци по-голямата част от тях реагират остро в защита на филма, логично предполагайки, че „ударът“ срещу ръководителя на техния съюз е подготовка за разправа с цялата гилдия. „Показателно е – свидетелства отново Светла Иванова, – че в оня момент сред филмовите критици не се намери човек, който да свърши тази черна работа. Само Божидар Михайлов даде с известно закъснение своя принос към акцията със статията си в „Киноизкуство“, но по своя резонанс тя бе по-скоро съчка в кладата. Като цяло обаче филмовата критика направи каквото можа, за да заяви несъгласието си с официалното анатемосване на филма. Излязоха няколко положителни рецензии (някои от които писани все пак преди председателят на СБФД Христо Христов да бъде порицан отгоре). След статията в „Работническо дело“ повечето критици в две новогодишни анкети – във в. „Отечествен фронт“ и по телевизията – обявиха „Една жена на 33“ за филм на годината. Всички живяхме в това време и знаем, че беше трудно да издигнеш глас в защита на един човек или на една справедлива кауза. Акт, достъпен за малцина смелчаци избраници – не на всички ни е дадено. Страхът от репресии все пак си е естествен, докато в желанието да оправдаеш на всяка цена гласуваното ти доверие има нещо извратено“.^[52]

Цинично и извратено в случая е и признанието на самия Тодор Живков, че е гледал „Една жена на 33“ чак „след 10 ноември 1989“. „Защо предложиха да се спре, не знам“ – допълва в стила на Пилат Понтийски бившият пръв партиен и държавен ръководител! След години Александър Лилов споделя: „Критиката на филма беше повод да се сплаши българската интелигенция“. А всяко партийно сплашване означава контрол, принуда, насилие^[53]. Христо Христов се разминава с подобни репресии – през 1984 г. прави „Събеседник по желание“, през 1985 г. – „Характеристика“, до края на десетилетието снима за телевизията филми и сериали. Сценаристът на филма Боян Папазов обаче бива уволнен от Киноцентъра.

 

ПРЕДИ И СЛЕД КОНГРЕСА

На 16 март вече новото ръководство на СБФД организира в Дома на киното „обсъждане на проблемите на съвременната тема в българското киноизкуство“. Кратки „въвеждащи доклади“ изнасят режисьорите Людмил Кирков и Христо Ковачев, сценаристът Георги Мишев и критикът Христо Кирков. Част от встъпителната реч на председателя на Съюза Георги Стоянов, заменил междувременно Христо Христов на този пост, е публикувана във в. „Народна култура“^[54]. Обсъждането бива подробно отразено в следващия брой на вестника^[55]. Заключителните слова произнася също Георги Стоянов.

 НА 16 МАРТ 1983 г. СБФД ОРГАНИЗИРА В ДОМА НА КИНОТО ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОБЛЕМИТЕ НА СЪВРЕМЕННАТА ТЕМА В БЪЛГАРСКОТО КИНОИЗКУСТВО. 

На 3 май, в навечерието на конгреса, в НДК се състои разширен пленум на КК на тема „Състояние и задачи на художествената критика“. Един от изнесените доклади – „Проблеми на художествената критика“ – е на зам.-председателя на СБФД  Емил Петров^[56]. Сред изказалите се е Вера Найденова – председател на секция „Критика“ към Съюза^[57]. Заключителното слово е на Георги Йорданов.^[58]

На 25, 26 и 27 май в НДК се провежда IV конгрес на българската култура, на който бива посветен филмът „Константин Философ“ на Георги Стоянов. Форумът избира нов състав^[59] и ново ръководство на КК^[60]. За председател на КК е преизбран Георги Йорданов, чийто доклад бива публикуван върху цели 10 страници на в. „Народна култура“^[61]. Никола Ненов остава зам.-председател на Комитета, а Георги Стоянов и Емил Петров стават членове на Бюрото на институцията. Сред членовете на КК са режисьорите Андрей Алтъпармаков, Бинка Желязкова-Ганева, Борислав Шаралиев, Въло Радев, Георги Стоянов, Захари Жандов, Иванка Гръбчева, Людмил Кирков, Людмил Стайков, Невена Тошева, Тодор Динов, Христо Ковачев, Христо Христов; конюнктурните културтрегери – Емил Петров, Камен Тодоров, Никола Ненов и Павел Писарев; актьорите Васил Попилиев, Венцислав Кисьов, Виолета Гиндева, Георги Георгиев – Гец, Катя Зехирева, Мариана Димитрова, Невена Коканова, Стефан Данаилов, Стойко Пеев, Цветана Манева…

На 9 ноември в НДК Бюрото на КК обсъжда и приема програма за изпълнението на решенията на IV конгрес на българската култура. Сред направилите „ценни и конкретни“ предложения е Никола Ненов^[62]. На 28 декември в НДК се провежда вторият разширен пленум на КК, пред който Георги Йорданов докладва „резултатите от изпълнението на програмата за ознаменуване на 1300-годишнината от основаването на българската държава“^[63], споменавайки, че в нейните рамки са създадени филмите „Хан Аспарух“, „Предупреждението“, „Човек от народа“ и „Ударът“^[64]. Изказването на Георги Стоянов, озаглавено „Признанието на милионите зрители“, също (като доклада) бива публикувано.^[65]

 НА 25, 26 И 27 МАЙ В НДК СЕ ПРОВЕЖДА IV КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА. 

 

ФЕСТИВАЛИ У НАС

В Пловдив след двугодишна пауза се състои VII фестивал на късометражния филм^[66], а през октомври във Варна се провежда III световен фестивал на анимационното кино, на който Първа награда „Златен медал“ печели „Ку-ку“ на Велислав Казаков.

 КУ-КУ (1983, РЕЖИСЬОР ВЕЛИСЛАВ КАЗАКОВ) 

 

МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ

Във връзка с гастролите на Народния театър за младежта „Людмила Живкова“ в Ленинград през октомври Съюзът на съветските кинематографисти организира вечер на българското кино и на българските киноартисти^[67]. От 21 до 24 ноември в София пък се състои съвместен секретариат на СБФД и Съюза на кинематографистите на СССР. В разговора на тема „Критерии и проблеми на качеството на социалистическото киноизкуство“ от българска страна вземат участие Емил Петров, Вера Найденова, Зако Хеския, Иванка Гръбчева, Людмил Кирков, Маргарит Николов, Андрей Алтъпармаков, Никола Ненов, Людмил Стайков. В края на форума председателите на двете организации – Георги Стоянов и Лев Кулиджанов – подписват двустранен договор за взаимно сътрудничество през следващата 1984.^[68]

От 21 до 30 ноември БНФ провежда в кино „Дружба“ Първата панорама на съвременното норвежко кино.^[69]

 

БЪЛГАРСКИ ФИЛМИ В ЧУЖБИНА

От 18 до 23 април в Оберхаузен се провежда поредният фестивал на късометражния филм, чието жури отличава документалния „Дамян“ на Христо Ковачев с „една от шестте главни награди“^[70]. Със сребърна награда от XIII московски МКФ се завръща филмът „Равновесие“ на Людмил Кирков^[71]. След „доста продължително отсъствие“ от МКФ във Венеция България участва във форума (и то в състезателната му програма) – с „Хотел „Централ“ на Веселин Бранев^[72]. Към края на годината в Лайпциг се състои XXVI МКФ, на който родното кино се представя от документалните филми „Театър на нациите“ и „Портрет“, и анимационния „Язовирът“.^[73]

 ПЛАКАТЪТ НА ФИЛМА, С КОЙТО БЪЛГАРИЯ УЧАСТВА СЛЕД „ДОСТА ПРОДЪЛЖИТЕЛНО ОТСЪСТВИЕ“ ВЪВ ВЕНЕЦИАНСКИЯ КИНОФЕСТИВАЛ. 

През юни в залата на португалската филмотека преминава Седмицата на българския филм, по време на която в Лисабон са представени „Голямото нощно къпане“, „Йо-хо-хо“, „Комбина“, „Илюзия“, „Лачените обувки на незнайния воин“^[74], а през август СБФД организира в софийското кино „Култура“ Седмица на документалния филм на Мозамбик^[75]. Също през лятото в Париж, а и в няколко града на Южна Франция, са представени „Бяла магия“ на Иван Андонов, „24 часа дъжд“ на Владислав Икономов, „Търновската царица“ на Янко Янков и „Дом за нежни души“ на Евгений Михайлов. Филмите са подбрани от сп. „Синема 83“ за Федерацията на клубовете във Франция.^[76]

 

1984: 40 ГОДИНИ ОТ 9 СЕПТЕМВРИ 1944 г.

От първите дни на годината в. „Народна култура“ има нов главен редактор – Стефан Продев, който с течение на времето превръща „официоза“ в истинска трибуна на българската интелигенция.

 

НАГРАДИТЕ НА СБФД ЗА 1983 г.

„Златната камера“ е присъдена на Павел Вежинов (посмъртно) за значителния му принос в българското кино. По този повод семейството на писателя и сценариста отправя телеграма до председателя на Съюза Георги Стоянов, в която благодари за високата награда и обявява решението си „да внесе сумата от нея във фондацията „Людмила Живкова“^[77]. Наградата за режисура получава Людмил Кирков за „Равновесие“, за операторско майсторство – Пламен Сомов („Орисия“), за музика – Симеон Пиронков, за монтаж – Жени Радева, за мъжка роля – Петър Слабаков („Златната река“), за женска роля – Ирен Кривошиева („Хотел „Централ“), за документално кино – Андрей Алтъпармаков и Велислава Дърева (сценарист) за „Национален конкурс“ и „Достойно есть“, за научно-популярно кино – Жезко Давидов и Христо Иванов (оператор) за „Акрополът“, за анимационно кино – Пенчо Богданов (за цялостно творчество), за критика – Красимира Герчева за книгата „Феноменът българска анимация“, за оперативна критика – Тодор Андрейков.

 КАДРИ ОТ НАГРАДЕНИТЕ ЗА 1983 г. ФИЛМИ 

ИК на СНС обявява наградите на София за 1983 г.. Тази за киноизкуство получава режисьорката Адела Пеева за филма си „Металурзи“^[78]. За работата си в „Предупреждението“ са предложени през април за Димитровска награда Хуан Антонио Бардем, Любен Станев (сценариста на филма) и Петър Гюров (превъплътил образа на Георги Димитров)^[79], а Юлий Стоянов за пълнометражния документален „Към биографията на Димитров“.^[80]

 

В НДК И ДОМА НА КИНОТО

На 23 април в НДК се състои Третият пленум на Комитета за култура^[81], а на 13 юли – Четвъртият, посветен на проблема за подобряването на качеството на българската култура^[82]. На 26 април от 19.30 ч. СБФД организира „тържествена премиера“ на филма „Спасението“ на Борислав Пунчев, посветен на 40-годишнината от социалистическата революция в България^[83]. Пак там на 14 септември се провежда учредително събрание на 31 организации – между които и СБФД, довело до основаването на „творческо-производственото и стопанско сдружение „Българско видео“.^[84]

По инициатива на СБФД на 29 май в Дома на киното се събират „специалисти в областта на кинотехниката“ по повод на симпозиума „Съветската кинотехника в художествения процес на филмопроизводството и в кинопоказа“. Във форума участват специално пристигналите у нас съветски специалисти проф. д-р Виктор Комар и Валерий Гордеев, а водещ е инж. Стефан Стефанов – зам.-генералният директор на ДО „Българска кинематография“.^[85]

През есента пък там се състои тридневна научно-практическа конференция на тема „40 години българско социалистическо изкуство“, „организирана от СБФД и проведена при изключителна активност“. Доклади изнасят Александър Грозев, Неда Станимирова, Ивайло Знеполски, Христо Кирков, Александър Тихов, Красимира Герчева и Лиляна Черноколева. „Конференцията стана – обобщава Красимира Герчева – онова важно стъпало, което ни приближава към изключително отговорната задача за написване на история на българското киноизкуство“.^[86]

 

ПРЕГЛЕДИ И ФЕСТИВАЛИ

От 5 до 8 юни в Толбухин се провежда XI преглед на анимационния филм, на който бива представена голяма част от продукцията на САФ „София“^[87]. От 17 до 23 ноември във Варна се състои XVIII фестивал на българския игрален филм. До участие в него „Бюрото на Съюза на българските филмови дейци допуска“ („съгласувано с Българската кинематография и Комитета за телевизия и радио“) 21 заглавия – 17 на СИФ „Бояна и 4 на БТ. Журито присъжда голямата награда „Златна роза“ на „Борис I“ на Борислав Шаралиев.^[88]

 СТЕФАН ДАНАИЛОВ В БОРИС I 

 

50 ГОДИНИ СБФД

В ноемврийския брой на сп. „Киноизкуство“ излиза статията на Петър Кърджилов „50 години Съюз на българските филмови дейци. Началото“^[89], която става подтикът за провеждането на тържественото честване на полувековния юбилей на организацията в зала „Георги Кирков“ на Партийния дом. Обстоен доклад за дейността на СБФД, награден по повод на годишнината с орден „Георги Димитров“, изнася председателят Георги Стоянов.

 В. „НАРОДНА КУЛТУРА“ (№ 51, 21.XII.1984) 

 

МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ

Още в началото на годината от Авелино с награди се завръщат два български филма – „Хотел „Централ“ („Златен Лачено“ за режисура и за най-добра женска роля – Ирен Кривошиева) и „Момичето и змеят“ на Илко Дундаков („Сребърен Лачено“ в „раздела за детски филми“)^[90]. На Берлинале’84 България се представя с две анимации – „Пилето“ на Сотир Гелев и „2000 чудеса“ на Христо Топузанов^[91], а в Оберхаузен’84 с три – „Реквием“ на Стоян Дуков, „Соло за английски рог“ на Георги Балабанов и „Ку-ку“ на Велислав Казаков^[92]. „Пилето“ („Златният гълъб“), „Реквием“ и „Соло за английски рог“ участват и на XXVII МКФ в Лайпциг, придружени от документалните „Жестоко“ на Христо Ковачев и „Грижи“ на Георги Стоев.^[93]

От XXI МКФ в Краков с отличия се завръщат два родни филма – „Грънци“ на Николай Волев („Сребърен дракон“) и „Фонтанки“ на Олег Ковачев (наградата на ФИПРЕССИ)^[94]. През лятото киното ни се представя на европейския „филмфест“ в Мюнхен с „Орисия“ на Никола Корабов, „Равновесие“ на Людмил Кирков, „Спас и Нели“ на Георги Стоев и „Що е хап“ на Адела Пеева^[95], а на XXIV МКФ в Карлови Вари (6–18 юли) със „Златната река“ на Иванка Гръбчева (в състезателната програма) и „За госпожицата и нейната мъжка компания“ на Иван Добчев (в конкурса за дебюти)^[96]. Но пък не участваме във Венеция и Манхайм...^[97]

 

 ПРЕЗ 1984 г. СБФД ЧЕСТВА ПОЛУВЕКОВНИЯ СИ ЮБИЛЕЙ. 

От 14 до 20 май в столичното кино „София“ преминава Седмицата на австрийския филм^[98], а в края на октомври в цялата страна започват Празниците на съветския филм^[99]. В Националния мексикански университет се провежда симпозиум на тема „Киното и литературата в социалистическите страни“, по време на който биват прожектирани българските филми „Крадецът на праскови“, „Козият рог“ и „24 часа дъжд“. Дискусиите се ръководят от Георги Стоянов-Бигор, който изнася и основния доклад.^[100]

 

1985: III КОНГРЕС НА СБФД. НАГРАДИТЕ НА СБФД ЗА 1984 г.

Огласява ги в. „Народна култура“^[101] в началото на февруари. Голямата награда „Златна камера“ получава Валери Петров „за цялостния му принос в развитието на българското кино“. Приза за режисура си поделят Борислав Пунчев („Спасението“), Христо Христов („Събеседник по желание“) и Иванка Гръбчева (за телевизионния сериал „В името на народа“). Същата е ситуацията и в категорията „дебют“ – Анна Петкова („Откога те чакам“) и Емил Цанев („Стената“). Свобода Бъчварова е отличена за сценарий („Не знам, не чух, не видях“ и „Опасен чар“), Радослав Спасов за операторско майсторство („Дело 205/1913. П. К. Яворов“), Петко Бончев за сценография („Спасението“), Кирил Дончев за музика („Дело 205/1913. П. К. Яворов“, „Откога те чакам“ и „Стената“), Жени Парлапанова – за звук, Данка Найденова – за монтаж. Двама са актьорите, поделили си наградата за мъжка роля – Коста Цонев („Спасението“) и Георги Калоянчев („Откога те чакам“), но пък тази за най-добра женска роля не попада в ничии ръце! Филмите на Малина Петрова („Тетевенска 24“) и Васил Шопов („Айнщайн“) грабват наградата за документално кино, „Цветове капани“ на Любен Цолов – за научно-популярно, „Пеещите каубои“ на Пройко Пройков – за анимационно. За книгите си „Отблясъци от екрана“ и „Български кинорежисьори“ са премирани съответно Алберт Коен и Неда Станимирова, колегата им Емил Петров получава наградата за оперативна критика^[102].

 НОСИТЕЛИТЕ НА НАГРАДИТЕ НА СБФД ЗА 1984 г. 

На 1 април в резиденция „Лозенец“ се състои среща на Секретариата на ЦК на БКП със създателите на филма „Борис I“, поздравени „сърдечно“ от Тодор Живков, който произнася слово.^[103]

На 11 март Михаил Горбачов е избран за генерален секретар на КПСС. В Съветския съюз започва „перестройката“ – поредица от реформи, облечени в нова идеология, целящи постигането на радикални промени в икономическата и политическата структура на държавата.

 

III КОНГРЕС НА СБФД

На 29 и 30 април (понеделник и вторник) в Зала 3 на VII етаж на НДК „Людмила Живкова“ се състои III конгрес на СБФД. В навечерието на събитието в. „Народна култура“ публикува статията на Камен Тодоров, първи зам.-председател на Съюза, озаглавена „Признание, което задължава“ и очертаваща основните задачи на предстоящия форум^[104]. Председателят Георги Стоянов изнася отчетния доклад^[105], който и днес се пази в архива на Съюза – 54 страници, озаглавени „Неделими от главните задачи на партията и народа“. По време на заседанията се води стенографски протокол, чиито 240 страници съхраняват до наши дни многобройните изказвания^[106]. Конгресът избира УС от 82 души, които, от своя страна, определят на 30 април в Зала 8 на НДК новия председател – Георги Стоянов. Първи зам.-председател е Камен Тодоров, а зам.-председатели са: Емил Петров, Захари Жандов, Людмил Кирков и Невена Коканова. Секретарите също са четирима: Асен Тодоров, Донка Акьова, Зако Хеския и Людмил Стайков.

 

 III КОНГРЕС НА СБФД СЕ ПРОВЕЖДА НА 29 И 30 АПРИЛ 1985 В ЗАЛА 3 НА НДК. 

 

ДОМАШНИ ФЕСТИВАЛИ

Сред „хитовете“ на IV световен фестивал на анимационния филм във Варна са българските филми „Приказка за пътя“ на Анри Кулев (I награда за телевизионен филм), „Женитба“ на Слав Бакалов и Румен Петков (награден в Кан, но във Варна показан само в информационната програма!), „Архипелаг“ на Румен Петков, „Пеещите каубои“ на Пройко Пройков, „Експериментът“ на Христо Топузанов, „Фигури и форми“ на Владимир Шомов, „Бунар“ на Бойко Кънев, „Плаж“ на Радка Бъчварова и пълнометражният „Нарекохме ги Монтеки и Капулети“ на Доньо Донев.^[107]

 ТВОРЦИТЕ, КОИТО ПРЕДСТАВЯТ БЪЛГАРИЯ НА IV СВЕТОВЕН ФЕСТИВАЛ НА АНИМАЦИОННИЯ ФИЛМ ВЪВ ВАРНА. 

В Пловдив се състои VIII фестивал на късометражния филм, чиято голяма награда „Златният ритон“ грабва „За Нешка Робева и нейните момичета“ на Георги Дюлгеров^[108], а през декември в Смолян за пореден път се събират младите филмови дейци, за да направят преглед на своето творчество.^[109]

 

МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ

В Кабул е подписан договор между кинематографиите на България и Афганистан^[110]. От 8 до 17 април в кино „Млада гвардия“ се провежда фестивал на филми от социалистическите страни, посветен на 40-годишнината от победата „над хитлерофашизма и японския милитаризъм“^[111], а от 4 до 10 април в Рига се състои „традиционната среща на документалистите от социалистическите страни“.^[112]

От 3 до 9 юни в София преминава Седмица на унгарското кино и по този повод у нас пристига делегация от унгарски филмови дейци, които дават пресконференция в Дома на киното^[113]. През октомври започват Празниците на съветския филм (панорама на нови съветски филми)^[114]. Към края на годината във филмотечното кино „Дружба“ се провежда Панорама на съвременното швейцарско кино.^[115]

 

УЧАСТИЕ НА МЕЖДУНАРОДНИ КИНОФЕСТИВАЛИ

На XXXI МКФ в Оберхаузен, наричан „Мека на късометражното кино“, страната ни се представя с документалния „Тетевенска 24“ на Малина Петрова и анимационния „Прогрес“ на Бойко Кънев. Извън конкурсната програма биват показани „Пренасянето на слона“ на Мариана Евстатиева и „Грънци“ на режисьора Николай Волев и сценариста Христо Илиев.^[116]

В конкурсната програма на XIV МКФ в Москва представяме „Характеристика“ на Христо Христов (специална награда на Съюза на кинематографистите на СССР), в детския кинофестивал участваме с „Търси се съпруг за мама“ на Мариана Евстатиева (сребърна награда), а в „късометражната секция“ – с документалните „Дъщерята на посланика Дод“ на Юлий Стоянов и „Един майстор на цигулки“ на Иван Цонев и анимационния „Фигури и форми“ на Владо Шомов. „А бяхме млади“ на Христо Ганев и Бинка Желязкова е показан в „ретроспекцията на най-добрите филми от миналите години“, а актрисата Цветана Манева е „гост на фестивала“.^[117]

 

 ХАРАКТЕРИСТИКА УЧАСТВА В КОНКУРСНАТА ПРОГРАМА НА XIV МКФ В МОСКВА. 

„Венеция – народи“ е единствената секция на МКФ в града на гондолите, приютила роден филм – „Помен“ на СТФ „Екран“, Райна Томова и Георги Балабанов^[118]. На XVII МФ на авторското документално кино в Нион „Коми, хората“ на творчески колектив „Глобус“ и Петър Попзлатев печели „втората по значимост награда“ – тази на Швейцарската телевизия^[119]. Повече от скромно българско участие е отбелязано на XXVIII МКФ в Лайпциг^[120]. От 9 до 16 ноември в Уеска се състои XIII МФ, където наградата за най-добър документален филм печели дебютната творба на Златина Русева „Век или ден“^[121]. В началото на декември в Авелино за 25-и път се провежда фестивалът на прогресивното неореалистично кино, чието жури присъжда на Анна Петкова наградата на името на Пиер Паоло Пазолини, за това че филмът ѝ „Откога те чакам“ продължава „най-добрите традиции на неореализма“. В секцията за детски филми „Златен Лачено“ получава „Рицарят на бялата дама“ на Петър Каишев.^[122]

В интервю, дадено след години, режисьорката си спомня как е получила своето отличие. „За този филм ни извика Никола Ненов – разказва Анна Петкова – да ни връчи награда на името на Пазолини, което е голяма награда. Връчи ми някаква диплома, нещо със сребро отпред, с образа на Пазолини. Отишъл един чиновник да представи филма на фестивал в Италия. Знаех, че филмът участва, че е имало дискусия, че са задавали въпроси на този чиновник и той е трябвало да отговаря... Но чак след това разбрах, че това не е случаен фестивал, а на неореалистичното кино. Но нищо – нито рецензия, нито повече информация ми дадоха“.^[123]

 

1986: 30 АПРИЛСКИ ГОДИНИ

За организацията годината не започва радостно. На 30 януари от белия свят си тръгва Алберт Коен – член на УС на СБФД и председател на секция „Критика“.^[124]

 

 АЛБЕРТ КОЕН (26.II.1921 – 30.I.1986) 

 

НАГРАДИТЕ НА СБФД ЗА 1985 г.

За значителен принос в българското документално кино Юлий Стоянов получава голямата награда „Златна камера“. Филмът „Борис I“ донася отличия на четирима от своите създатели: на Борислав Шаралиев – за режисура, на Анжел Вагенщайн – за сценарий, на Венец Димитров – за операторско майсторство, на Мария Иванова – за сценография. Призът за мъжка роля отива у Николай Бинев за изпълнението му в „Нощем с белите коне“, а за женска роля – при Катя Паскалева за „Памет“. Методи Щерев първенствува в категорията „звук“. За най-добър детски филм е обявен „Търси се съпруг за мама“ на Мариана Евстатиева, най-добри сред документалните са „За Нешка Робева и нейните момичета“ и „Ген“ на Павел Васев. Двама са победителите и в областта на научно-популярното кино – Константин Григориев („Птици-присмехулници“) и Богдан Руйчев („Да бъде или да не бъде“). Анри Кулев лидира сред майсторите на анимационното кино с „Приказка за пътя“. Наградата за критика получава Ивайло Знеполски за книгата си „Филмът в полето на културата“, а тази за оперативна критика се връчва посмъртно на Алберт Коен.

След около три месеца биват огласени и имената на творците, предложени за Димитровска награда. Три от тях са на изтъкнати кинематографисти – Невена Коканова, Борислав Пунчев и Юлий Стоянов.^[125]

 

 ЮЛИЙ СТОЯНОВ („ЗЛАТНА КАМЕРА“) И КАДРИ ОТ НАГРАДЕНИТЕ ФИЛМИ ЗА 1985 г. 

 

XIII КОНГРЕС НА БКП

Посветен на XIII конгрес на БКП и XXVII на КПСС, по екраните тръгва (от 31 март) българо-съветския филм „Мъгливи брегове“, чиято премиера се състои на 23 януари в московския кинотеатър „Октябрь“. Режисьор е Юлий Карасик, а сценарият, написан от Анжел Вагенщайн и Будимир Металников, проследява краткото (1921 – 1922) пребиваване на бялата армия на барон Врангел в България^[126]. Също в навечерието на конгреса, от 2 март, излиза „Мечтатели“ на Иван Андонов – филм за Димитър Благоев. Свои предконгресни мисли споделя във в. „Народна култура“ председателят на СБФД з.а. Георги Стоянов^[127]. За конгреса и най-вече за 30-годишнината от Априлския пленум и неговото благотворно влияние върху работата на БНФ говори директорът на институцията Иван Шулев пред интервюиралия го Петър Кърджилов.^[128]

XIII конгрес на БКП се провежда в София (в сградата на НДК) между 2 и 4 април. Измежду делегатите са мнозина членове на СБФД – предимно представители на постоянното номенклатурно присъствие, сред които обаче има и „редови“ комунисти като актьора Велко Кънев. Тъкмо те избират за кандидат-членове на ЦК на БКП Венец Димитров и Людмил Стайков, който по това време (1986) оглавява ТСО (Творческо-стопанското обединение) „Българска кинематография“, което във връзка с взетите на форума решения изготвя до края на месеца „Програма за изпълнение на решенията на XIII конгрес на Българската комунистическа партия“, приета както от ръководството на обединението, така и от това на СБФД.^[129]

 

 КАДЪР ОТ БЪЛГАРО-СЪВЕТСКИЯ ФИЛМ МЪГЛИВИ БРЕГОВЕ (РЕЖИСЬОР ЮЛИЙ КАРАСИК) 

 

ГОДИШНИНИ

Дни след конгреса, на 11 април, н.а. Христо Христов става на 60 години.^[130]

На 1 октомври „народният артист, героят на социалистическия труд, два пъти лауреатът на Димитровска награда“ Захари Жандов навършва 75 години. Освен оператор и режисьор на документални и игрални филми, той е многолетен (1965–1989) член на УС на Съюза, негов заместник-председател, „дългогодишен ръководител на Експерименталната киностудия към СБФД“, „неизменен председател на организационния комитет на форума на българското младо кино в Смолян“...^[131]

 

ДОМАШНИ ПРЕГЛЕДИ И ФЕСТИВАЛИ

През лятото в Толбухин се провежда XII национален преглед на анимационния филм, чиято голяма награда – „Златен клас“ – е присъдена на „Приказка за пътя“ на Анри Кулев.^[132]

От 10 до 16 октомври в новия (открит в началото на лятото) фестивален комплекс „Людмила Живкова“ във Варна се провежда XIX фестивал на българския игрален филм, в чиято конкурсна програма са включени 28 филма („рекорден брой“), четири от които са телевизионни. Всеки преди обяд в залата за пресконференции се обсъжда показаната предишния ден програма^[133]. На 13 октомври Тодор Живков посреща в резиденция „Евксиноград“ подбрани фестивалци: председателят на СБФД Георги Стоянов „говори за стремежа на сценаристи, режисьори, артисти, оператори високохудожествено, от правилни класово-партийни позиции да създадат на екрана произведения за днешния ден“; Христо Кирков, Емил Ангелов и Борислав Пунчев се спират „на важни проблеми“; Иван Андонов благодари най-сърдечно за оказаното им гостоприемство… „С голямо внимание участниците в срещата изслушаха словото на първия партиен и държавен ръководител – уверява в. „Народна култура“, – който поздрави най-сърдечно творците и им пожела нови успехи. Той изрази задоволство от развитието на националното ни филмово изкуство, подчерта неразривната връзка на неговите създатели с народа, с трудовите хора, както и осъзнатата необходимост да допринесат за претворяване в живота решенията на XIII конгрес на БКП“. В срещата участва и Георги Йорданов^[134]. В крайна сметка журито награждава със „Златна роза“ „Те надделяха“ на Киран Коларов^[135] – филм за партизанската бригада „Чавдар“, ръководена от главния герой Янко (нелегалния псевдоним на Тодор Живков). Членовете на гостуващата на фестивала група китайски кинодейци одобряват шест наши филма за разпространение в тяхната страна.

 XIX ФЕСТИВАЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ИГРАЛЕН ФИЛМ Е ПЪРВИЯТ, КОЙТО СЕ ПРОВЕЖДА В НОВООТКРИТИЯ (ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1986) ФЕСТИВАЛЕН КОМПЛЕКС „ЛЮДМИЛА ЖИВКОВА“ ВЪВ ВАРНА. 

 

МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ

От 14 до 20 април в София минава Седмицата на аржентинския филм^[136], а през лятото – Седмицата на монголското кино.^[137]

На 21 октомври в Българския културно-информационен център в Будапеща с прожекцията на „Скъпа моя, скъпи мой“ е открита панорама на филмите на Едуард Захариев, организирана от СБФД и Съюза на унгарските филмови и телевизионни дейци. По този повод в центъра гостуват актрисата Мариана Димитрова и самият Едуард Захариев, завършил кинорежисура в Унгария.^[138]

 

УЧАСТИЕ НА МЕЖДУНАРОДНИ КИНОФЕСТИВАЛИ

В Лондон за 29^-ти път се провежда „фестивалът на фестивалите“, чиято програма включва „Събеседник по желание“ на Христо Христов и „Господин за един ден“ на Николай Волев.^[139]

„След дълго отсъствие на Берлинале“ българската кинематография прави „масиран пробив“ с конкурсния „Скъпа моя, скъпи мой“ на Едуард Захариев, а и с три други филма, показани в раздела „Черноморска панорама“: игралните „Забравете този случай“ на Красимир Спасов и „Романтична история“ на Милен Николов и документалния „Скала в морето“ на Лиляна Батулева^[140]. На XXXII МКФ в Оберхаузен страната ни се представя с анимационния „Приказка за пътя“ на Анри Кулев (с две награди – на „голямото международно жури“ и това на ФИПРЕССИ) и „документалното филмово есе“ на СТФ „Екран“, озаглавено „Век или ден“, спечелило наградата „Интерфилм Александър Смоти“^[141]. „Вик за помощ“ на Никола Рударов е включен в официалната програма на „четвъртия международен мюнхенски филмфест“, в чиито рамки се провежда и „Детски филмов фестивал“, в който пък участие взема „Търси се съпруг за мама“^[142]. В Манхайм България се представя с новелата „Котешка опашка“ на дебютантката Вергиния Костадинова, реализирана в Експерименталната киностудия към СБФД^[143]. Единственият български филм, забелязан на XXIX МКФ в Лайпциг, е „Всеки ден от живота“ на СТФ „Екран“ и Юри Жиров, получил наградата на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ).^[144]

През лятото във фестивалния комплекс „Термал“ се състои XXV МКФ в Карлови Вари, където „Да обичаш на инат“ на Николай Волев е удостоен с две награди – специалната на журито и „Дон Кихот“ на Международната федерация на киноклубовете^[145]. Два български филма преплават Атлантика и се представят на един от най-младите кинофестивали (провеждан едва за трети път) в Рио де Жанейро – „Еверест“ на Милан Огнянов и „Островът на смъртта“ на Михаил Пандурски.^[146]

 

 ЛЕДА ТАСЕВА И ВЕЛКО КЪНЕВ В ДА ОБИЧАШ НА ИНАТ (РЕЖИСЬОР НИКОЛАЙ ВОЛЕВ) 

 

1987: ПРИЗЕМЯВАНЕ… НАГРАДИТЕ НА СБФД ЗА 1986 г.

Тази година „Златната камера“ е дадена на Георги Георгиев – Гец – „за цялостен принос в българското кино“. Наградата за режисура си поделят Николай Волев за „Да обичаш на инат“ и Рангел Вълчанов за „За къде пътувате?“, тази за сценарий е присъдена на Хаим Оливер (посмъртно) за „Ешелоните“, за операторско майсторство – на Виктор Чичов („Те надделяха“ и „Степни хора“), за музика – Митко Щерев („Вик за помощ“ и „Скъпа моя, скъпи мой“), за мъжка роля – Велко Кънев („Да обичаш на инат“), за детско кино – Димитър Петров и сценаристите Братя Мормареви („Васко да Гама от село Рупча“), за монтаж – Ани Радичева, за голям зрителски успех и за оригинален поглед в претворяване на съвременната тема – „За къде пътувате?“.

 

 КАДРИ ОТ НАЙ-ДОБРИТЕ ФИЛМИ ЗА 1986 г. 

И призът за документално кино отива у двама режисьори – Искра Йосифова („Три“) и Юри Жиров („Всеки ден от живота“), за дебют в този вид кино е отличен Олег Ковачев („Душата“), за научно-популярно – Койо Раднев „Укротяване на лавината“ и „Моите кончета“), за анимационно – Зденка Дойчева „за цялостно творчество и принос в детското анимационно кино“.

 

В НДК

На 9 април в НДК се провежда X конгрес на Българските профсъюзи, пред участниците в който Тодор Живков представя своите идеи за новия икономически курс, по който трябва да тръгне България. Тази реч става известна с името „Приземяване“.

На 13 и 14 април там се състои международното съвещание на ръководителите на кинематографиите и на творческите съюзи на филмовите дейци от 10 социалистически страни, открито от председателя на ТСО „Българска кинематография“ Людмил Стайков, който по това време става депутат в IX народно събрание (на мястото на починал представител). Участниците биват приветствани от Георги Йорданов. Сред обсъдените теми са отговорността на киното в процеса на преустройството, предстоящата 70-годишнина на ВОСР, специално внимание е обърнато на младите филмови дейци… В дните на форума в резиденция „Бояна“ се състои среща на Тодор Живков с гостите. На 14 април в тържествена обстановка (зала № 10 на НДК) е подписан протоколът на съвещанието, след което бива дадена пресконференция за представителите на българския печат, радиото, телевизията и чуждестранните кореспонденти, акредитирани у нас.^[147]

От 20 до 30 ноември в рамките на Световната кинопанорама (първа поред) са осъществени пред около 300 000 души 130 прожекции на 32 игрални филма, поне половината от които са „хитове“. Пожелавайки „На добър час!“ на форума, Людмил Стайков уверява, че София се е превърнала в „столица на световното кино“^[148]. Две от заглавията – „Тема“ на Глеб Панфилов (завършен през 1979 г., но забранен за показ от цензурата до 1986 г.) и „Покаяние“ на Тенгиз Абуладзе (готов през 1984 г., но пуснат на екран през 1987 г.) – биват охарактеризирани от кинокритиците Светла Иванова и Ивайло Знеполски като „манифести на преустройството“.^[149]

 ПЛАКАТ ЗА ЕДИН ОТ ХИТОВЕТЕ НА I СВЕТОВНА КИНОПАНОРАМА (1987) 

 

ПРЕУСТРОЙСТВО, ПРОМЕНИ, ПРОЯВИ

По идея на Христо Илиев-Чарли традиционният кинопреглед е заменен от поредицата „Мозайка“, изработвана в СНПДФ „Време“, „мозайките“ са изработвани от режисьора Георги Стоев – Джеки и звукорежисьора Георги Пенков – Джони – творците с „кучешките имена“ (както с ирония, но и с респект ги наричат техните колеги). В тази своя дейност тримата са подпомагани от отговарящата за документалното кино зам.-генерална директорка на „Българска кинематография“ Донка Акьова, сдобила се покрай тях също с прозвище – „Лелята на Чарли“ (заглавието и на популярна комедия, и на мюзикъл). По същото време Експерименталната киностудия към СБФД започва да се нарича „Спектър“.

 

 ДЖОНИ ПЕНКОВ В ЕДИН ОТ ПЪРВИТЕ ВИПУСКИ НА „МОЗАЙКА“ 

От 10 до 16 април в Пловдив се състои IX фестивал на българския късометражен филм, откъдето „Преценка“ на Анна Петкова си тръгва със „Златен ритон“^[150]. А подборка от „най-добрите наградени фестивални филми“ бива показана в кино „Култура“^[151]. По това време след продължителен ремонт, започнал през декември 1984 г., отново разтваря врати софийското кино „Левски“. Служило вярно (редом с „Витоша“) като „студийно“ от 1973 г., сега то бива обявено за „предпремиерно“^[152]. От 24 до 26 юни в Международния младежки център в Приморско протичат (за трети път) Дните на младото анимационно кино.^[153]

На 22 декември се състои среща на ръководствата на СБФД, ТСО „Българска кинематография“, Киноцентъра и Кабинета на младите филмови дейци, на която с „тревога“ са били обсъдени последиците от приложението на новия правилник за „договорна система с творческите работници към СИФ „Бояна“ – мярка, целяща да поощри „талантливите и енергични творци“.^[154]

 

МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ

В началото на годината в Дома на киното гостува кипърският кинорежисьор Андреас Панцис със своя филм „Изнасилването на Афродита“^[155]. Наесен във Варна се състои V световен фестивал на анимационния филм, чието жури отличава с наградата за дебют „Суматоха“ на Иван Танкушев^[156]. От 26 октомври до 9 ноември в цялата страна се честват празниците на съветския филм, посветени на 70-годишнината на ВОСР^[157], а от 14 до 20 декември в кино „Млада гвардия“ се провежда първата седмица на датския филм у нас.^[158]

 

ГОСТУВАНЕ НА КИНОФЕСТИВАЛИ

В състезателната програма на XXXVII МКФ в Западен Берлин честта на родното кино защитава анимационният „Март“ на Стоян Дуков, а в „детското Берлинале’87“ е показан игралният „Тринадесетата годеница на принца“ на Иванка Гръбчева^[159]. За първи път в 33-годишната история на МКФ в Оберхаузен един филм получава 7 награди! Прави го „Дом № 8“ на Николай Волев – студия „Глобус“.^[160]

 

 КАДЪР ОТ ДОКУМЕНТАЛНИЯ ФИЛМ „ДОМ № 8“ 

В Краков се провежда XXIV МФ на късометражните филми, в който участват документалният „Победителят“ на Богдан Руйчев и анимационният „Смачкан свят“ („Сребърен дракон“) на Бойко Кънев^[161]. От 6 до 17 юли в Москва се състои XV МКФ,. Журито е оглавявано от Робърт де Ниро – „перестройката“ е в ход, България представя „За къде пътувате?“^[162]. Гост на фестивала е Георги Йорданов.^[163]

В разгара на лятото в „най-големия италиански морски курорт“ Римини се провежда Фестивалът на европейското кино. Но нито в състезателната му програма, нито в една от двете му секции – „Европейска панорама“ и „Най-хубавите европейски филми“ – не се появява българско заглавие^[164]. Няма ни още в Кан, Венеция, Манхайм^[165]… Затова пък на XII МФ за документални филми „Човекът и морето“ в Рига телевизионният „Скала в морето“ печели наградата „Тризъбецът на Нептун“.^[166]

 

1988: ЛЕКИЯТ БРИЗ НА ПРОМЯНАТА

В началото на годината влиза в сила правилникът за „договорна система с творческите работници към СИФ „Бояна“, въвеждащ „пазарния“ принцип във филмопроизводството. „Започна чувствително обновление в работата на Българската кинематография“ – подхваща журналистката Таня Христова своя разговор с Христо Кирков, целящо подобряването на идейно-естетическите качества на нашите филми. Започва промяната, която според зам. председателя на ТСО „Българска кинематография“, е отражение на „процесите в целия социален живот“ и се извършва „на базата на самоуправлението“^[167]. На 11 април Министерският съвет (МС) приема Постановление № 10, с което се увеличават заплатите на „творческите кадри в организациите на културата“.

 

НАГРАДИТЕ НА СБФД ЗА 1987 г.

За цялостното си творчество Христо Ганев получава „Златната камера“. Наградата за детско кино печели Иванка Гръбчева за „13^-та годеница на принца“, тази за операторско майсторство – Цветан Чобански („Копнежи по белия път“), за сценография – Мария Иванова („Мечтатели“), за музика – Кирил Дончев („Петък вечер“), за звук – Иван Венцеславов. Призът за най-добре превъплътена мъжка роля грабва Иван Иванов („Мечтатели“), а за женска роля е отличена Емилия Радева за изпълнението си в „Дом за нашите деца“. Наградата за документално кино си поделят Васил Живков („Благополучен изход“), Николай Волев („Дом № 8“), сценаристите Димитър Дерелиев и Асен Владимиров („Равносметката“) и операторът Христо Ц. Ковачев („Заседанието се открива“). В научно-популярното кино печели операторът Стефан Тодоров с „Разкази за морето“, а в анимационното – Николай Тодоров („Вдън прогледния мрак“).

 ХРИСТО ГАНЕВ („ЗЛАТНА КАМЕРА“) И КАДРИ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ИГРАЛНИ ФИЛМИ, ОБЯВЕНИТЕ ОТ СБФД ЗА НАЙ-ДОБРИТЕ ПРЕЗ 1987 г. 

Рангел Вълчанов е предложен за Димитровска награда за 1988 г., а Валери Петров и Йордан Радичков го представят пред читателите на „Народна култура“.^[168]

 

ВИК ЗА РУСЕ!

На 5 февруари УС на Съюза на българските художници отправя писмо-призив до творческите съюзи, с което се приканват всички „създатели на българската култура“ да подкрепят усилията на русенци да спрат дейността на хлорните заводи в Румъния, обгазяващи от 5 години техния град^[169]. Месец след това, на 8 март, в Дома на киното след премиерата на филма „Дишай“ на Юри Жиров е учреден Русенският комитет.^[170]

 

ИНИЦИАТИВИ

По това време се ражда идеята, подкрепена от редица кинодейци, да бъдат издирени и реставрирани „изчезналите кинофокуси“, видели бял екран в периода 1964 – 1966 г., а производството на самите „киносатирични миниатюри „Фокус“ – възстановено.^[171]

 

 ЮРИ ЖИРОВ И ТРИ КАДЪРА ОТ НЕГОВИЯ ФИЛМ ДИШАЙ 

Темата на тазгодишната зимна сесия на академията „Аполония“ е „Изкуство и аудиовизия“. Към нея „с голяма сериозност“ се отнася както ТПСС „Българско видео“, така и СБФД, изпроводил за участие в созополския форум кинокритиците Григор Чернев и Александър Александров.^[172]

 

РЕАБИЛИТАЦИИ

На 5 февруари бива реабилитиран Кръстю Раковски и по този повод в. „Народна култура“ помества интервю с режисьорката Невена Тошева, която от години работи върху филм за този малко известен българин, дипломат, социалдемократ, един от учредителите на Третия (комунистическия) интернационал, председател на Совнаркома на Украйна (министър-председател на страната) в периода 1919 – 1923 г., обявен от съветската власт за английски шпионин и разстрелян през 1941 г.^[173]

В „Народна култура“ поетът Едвин Сугарев^[174], припомняйки създаването в Съветския съюз на специална комисия, „реабилитираща забранените доскоро филми“, задава три въпроса: Защо такава няма у нас? Има ли въобще „достойни за забрана филми“? Колко души са гледали „Смъртта на заека“ на Борис Христов и Анри Кулев?

Сякаш в отговор на това питане председателят на СБФД Георги Стоянов и секретарят на партийната организация към Съюза и кандидат-член на ЦК на БКП Венец Димитров изпращат (през март) до председателя на „Българска кинематография“ Людмил Стайков писмо със следния текст: „Другарю Стайков, ръководството на Съюза на филмовите дейци и партийното бюро гледаха филмите „Животът си тече тихо“, „Балонът“ [„Привързаният балон“] и „Завръщане“, произведени в СИФ „Бояна“ между 1957 и 1967 г., които навремето не са пуснати на екран. „Балонът“ е имал само няколко прожекции в студийното кино „Витоша“ и е спрян. Членовете на двете ръководства преценяват, че и трите филма, въпреки изминалите години, с проблематиката и художествените си качества ще представляват интерес за днешните зрители. Ако трябва да ги степенуваме според тяхната художествена сила, то на първо място бихме поставили „Балонът“, макар че и филмът „Животът си тече тихо“, преценен в исторически план за времето си се е отличавал с безспорен новаторски подход. Предлагаме и трите филма да бъдат пуснати на широк екран в цялата киномрежа с полагащите им се премиери и съответните рекламни материали. […] Също така предлагаме трите филма да участват в селекцията за варненския фестивал наравно с всички останали филми“.^[175]

Чак в средата на септември Неда Станимирова споменава – „предстои ни най-сетне да се срещнем с три български филма“: „Прокурорът“ на Любомир Шарланджиев, „Понеделник сутрин“ на Ирина Акташева, Христо Писков и „Животът си тече тихо“ на Бинка Желязкова^[176]. „Прокурорът“ тръгва по екраните на страната от 12 септември^[177], „Понеделник сутрин“ – на 31 октомври^[178], а „Животът си тече тихо“ („Партизани“) – от 19 декември^[179]. Първите две заглавия заедно с „Привързаният балон“ представят България в секция „Панорама“ на XXXIX Берлинале’89.^[180]

 ПЪРВИТЕ „РЕАБИЛИТИРАНИ“ ФИЛМИ 

                                              

ОБРЪЩАНЕ КЪМ ИСТОРИЯТА НА РОДНОТО КИНО

На 4 април в НДК се състои пресконференция по повод на 40-годишнината от излизането на Закона за кинематографията (обнародван в № 78 на „Държавен вестник“ на 5 април 1948), с който филмопроизводството и филморазпространението у нас биват национализирани (одържавени). Людмил Стайков очертава „пътя на българското кино през изминалите четири десетилетия“, изрежда неговите успехи, информира за предстоящото провеждане на „новоучредения“ Световен фестивал на детското кино в София^[181]. БНФ издава том I на анотираната илюстрованата филмография „Български игрални филми“ (1915 – 1948)^[182], чийто „редакционен съвет“ включва Людмил Стайков, Александър Грозев, Атанас Свиленов и Ани Велчевска, главен редактор на изданието е Иван Шулев, а рецензенти – Неда Станимирова и Александър Грозев.^[183]

 

ОБЕЩАНИЯ, НАДЕЖДИ, РАЗОЧАРОВАНИЯ…

На 27 март Политбюро на ЦК на БКП обстойно обсъжда и единодушно одобрява съображенията на Тодор Живков относно някои проблеми и задачи във връзка с преустройството на духовната сфера. „Като осъществяваме преустройството – изказва своите съображения Живков пред най-верните си другари, – формираме нова система от материални и духовни стимули, премахваме всичко, което бюрократизира оценката на творчеството. За тази цел бяха премахнати и съответните звания „Заслужил“ и „Народен“.^[184]

По този повод думата взема Людмил Стайков. „В киното има оживление – започва той своята статия „Свобода за предложения“, за да я завърши: – Българските кинематографисти имат сили и желание да са сред активните фактори в революционното преустройство на духовната сфера, да дадат своя принос в развитието на социалистическата ни култура в новия етап“.^[185]

Обаждат се и други „перестройчици“ – Григор Чернев^[186], Емил Петров^[187]… Те очевидно не могат или не желаят да осъзнаят, че времето им е безвъзвратно отминало (а ведно с него техните прийоми, „номера“, лексика), че главното съдържание на преустройството е тъкмо „борбата на интелигенцията срещу бюрокрацията“.^[188]

На подобни персони поетът и сценаристът Константин Павлов посвещава стихотворението си „Прозрение на врабче“:

„Кукувицата на сталинизма снася яйцата си в най-демократичните гнезда.

Ние – дребните социалистически врабчета мътим!

С топлите си задничета – мътим (Мътим. Мътим.)

Мътим кукувичите яйца. (С непосилна майчинска любов.)

Размножаваме. Възхваляваме.

Инстинкт на родител. (С подменено дете.)“.^[189]

Обнадежден от обещанията за промени, Николай Волев публикува в „Народна култура“ възторжения си призив „Незабавно да действаме!“, в който развива тезата, че най-обективният критерий за оценката на един филм са приходите (печалбата) от него^[190]. Георги Дюлгеров отговаря на своя колега, опитвайки се да го убеди, че „не бива да се отказваме от това, което социализмът (наред с многото пропуски и грешки) е завоювал и утвърдил: развитието на националната култура и нейното насърчаване“^[191]. В подхванатия разговор се включват операторите Георги Чолаков и Христо Димитров^[192], кинокритичките Люба Кулезич^[193] и Кристина Стоянова...^[194]

За всенародно обсъждане е публикуван проектът за решение на предстоящия пленум на ЦК на БКП (проведен на 19 и 20 юли) за преустройството на духовната сфера. Неговата точка 7 се отнася за художественотворческите съюзи, които трябва „да се преустроят и развиват като творчески организации, във връзка с което да се освободят от несвойствените им държавни и профсъюзни функции“. Предлага се също дейността на съюзите да се „пренесе“ в секциите и комисиите, като в тях се привлекат максимален брой творци; „да се ликвидират деформациите в използването на творческите фондове; да се насочат главните усилия „за създаване на значителни произведения“...^[195]

Оказва се, че въпреки декларираната „демократичност“ един от редакторите на ръководения от Доньо Донев творчески колектив в САФ „София“, не получава достъп до прожекциите на провелия се от 13 до 22 юли в рамките на Четвъртата асамблея „Знаме на мира“ Първи международен фестивал на детско-юношеския филм^[196], отказано му бива дори получаването на рекламни материали за показваните филми. По този повод големият аниматор се жалва върху страниците на „Народна култура“.^[197]

 

XX ФЕСТИВАЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ИГРАЛЕН ФИЛМ

От 9 до 13 октомври във Варна се състои XX фестивал на българския игрален филм, чиято конкурсна програма включва 15 заглавия, подбрани измежду 31 игрални и 15 телевизионни филма от „селекционна комисия“, състояща се от „изтъкнати кинематографисти, сред които са и представителите на творческите секции в игралното ни кино“. „Време разделно“ не участва в състезанието – по желание на Людмил Стайков и със съгласието на творческия екип на филма. „Златната роза“ отива у „1952 – Иван и Александра“ на Иван Ничев. По случай „40-годишнината на Българската кинематография“ в рамките на фестивала се провежда и ретроспектива на 10^-те най-добри филма, „посочени от кинокритиката“.^[198]

 ГЛАВНИТЕ ГЕРОИ НА 1952 – ИВАН И АЛЕКСАНДРА 

„Обзорна статия“ за фестивала публикува във в. „Народна култура“ Светла Иванова^[199], „член на ръководството на секция „Критика“ към СБФД“. Нейните язвителни оценки очевидно са раздразнили някой „перестройчик“, защото след два броя седмичникът помества редакционната бележка „Необходим е разностранен разговор“, в която мнението на Светла Иванова е охарактеризирано като „едностранчиво“, „субективно“ и „подлежащо на уточняване“^[200]. Истината излиза наяве след една година, когато същото издание отпечатва също редакционна бележка, озаглавена „Статия под диктат“, в която авторът ѝ (навярно самият Стефан Продев) признава, че материалът „Необходим е разностранен разговор“ се появява във вестника „пряко волята на редакцията“ и „под натиска на заинтересовани сили“. „От една страна – пояснява бележката, – това бяха сили в ръководството на българската кинематография, а от друга – в бившето ръководство на Комитета за култура“. Авторът си позволява дори да извади от уюта на анонимността споменатите „заинтересовани сили“ (поради това предполагам, че той е Стефан Продев): „Незавидна роля в организирането на натиска изигра кинорежисьорът Людмил Стайков, който постави известни амбиции и интереси по-високо от истината за българското кино“.^[201]

 

СЕДМИЦИ НА ЧУЖДЕСТРАННОТО КИНО

През януари в София се провежда Седмица на югославското кино, в която биват показани 6 съвременни филма, произведени през последните 5 години в киностудиите на западната ни съседка^[202]; през пролетта се състои поредната Седмица на кубинското кино^[203]; от 18 октомври започва (в София и Толбухин) Седмица на полския филм^[204]; от 7 до 13 ноември преминава традиционната Седмица на съветския филм^[205], а от 21 до 26 ноември в столичното кино „Култура“ се радва на успех Седмицата на датския филм.^[206]

 

МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ

На 13 септември в Дома на съветската наука и култура в София се състои „творческа среща с делегация от предимно млади съветски филмови дейци“, на която присъстват български кинокритици, режисьори, студенти от ВИТИЗ.^[207]

В периода 20 – 30 ноември в НДК се провежда Втората световна кинопанорама^[208], на която бива посветена „кръгла маса“ с участието на кинокритиците Вера Найденова, Люба Кулезич, Лиляна Стоева, Григор Чернев и Александър Грозев.^[209]

 

УЧАСТИЕ НА МЕЖДУНАРОДНИ КИНОФЕСТИВАЛИ

За участие в Берлинале’88 български филм не е селектиран, затова пък в Оберхаузен нашето кино се представя с „цялостна програма“, включваща както документалните филми „Заседанието се открива“ на Иван Росенов и „Пантеон“ на Малина Петрова, така и анимационните „Веселякът“ на Анри Кулев и „Вдън прогледния мрак“ на Николай Тодоров^[210]. В Мюнхен е показан „А сега накъде?“ на Рангел Вълчанов^[211], а в Манхайм – „Бягащи кучета“ на Людмил Тодоров, „Единственият свидетел“ на Михаил Пандурски и „Приземяване“ на Румяна Петкова^[212]. В „основното състезание“ на Лайпциг’88 участва само един роден филм – „Отговорност“ на „младия режисьор“ Иван Ковачев, а телевизионният „Интифада“ на Иван Гарелов и режисьора Севастиян Георгиев е показан в Секцията „Видеолаборатория“.^[213]

 ВЕСЕЛЯКЪТ НА АНРИ КУЛЕВ 

В Кан е изпратен игралният филм на Людмил Стайков „Време разделно“, който участва в „най-представителната програма след конкурса“ – „Особен поглед“^[214]; в Краков’88 – анимационният „Суматоха“ и документалният „Всичко, което сте знаели за Комсомола“ на Ралица Димитрова^[215], а в Карлови Вари – „А сега накъде?“ (за „големия конкурс“), „Страстна неделя“ на Иван Кавалджиев (за информационната програма) и „Ако можеш, забрави“ на Николай Босилков („конкурса за дебюти“)^[216]. „А сега накъде?“ е показан и в една от програмите – „Панорама на европейското кино“ – на IX средиземноморски панаир, проведен от 7 до 16 октомври във Валенсия.^[217]

В началото на октомври на анимационния фестивал в Отава (Канада) с успех се представят „Смачкан свят“ (специалната награда на журито) и „Веселякът“ (първа награда в категорията филми с времетраене от 5 до 15 мин.)^[218]. Три филма на СНПДФ „Време“ се завръщат с отличия от международни кинофестивали: „Селска война“ на Иван Младенов със специалната награда на журито от Нион, „Корени на българската култура“ на Невена Тошева със „Златото на Тоскана“ от V МКФ в Монтекатини (Италия) и „На море в България“ на Жезко Давидов с диплом от „конгреса на СИВ по рекламата“ във Вилнюс^[219]. Два спортни филма впечатляват публиката на X МКФ в Палермо (СПОРТФИЛМФЕСТИВАЛ) – „9 стъпки“ на Стойчо Шишков печели Наградата на италианския олимпийски комитети, а „Героят“ на Васил Братанов – тази на Олимпийския комитет на Сицилия^[220]. На VII МКФ в Упсала (21–30 октомври), средновековната шведска столица и родното място на Ингмар Бергман, Анри Кулев представя два филма – „Веселякът“ и „Как маймуните произлязоха от човека“.^[221]

 

1989: „ДВОРЦОВИЯТ ПРЕВРАТ“ И „НЕЖНАТА РЕВОЛЮЦИЯ“. НАГРАДИТЕ НА СБФД ЗА 1988 г.

В началото на годината УС на СБФД огласява своите награди. „Златната камера“ е връчена на Доньо Донев за значителен принос в българското анимационно кино. Специални призове получават Любомир Шарланджиев (посмъртно) и Борислав Пунчев за „Прокурорът“; Христо Ганев, Бинка Желязкова и Богомил Симеонов за „Животът си тече тихо“; Никола Тихолов, Ирина Акташева и Христо Писков за „Понеделник сутрин“. Посмъртно е отличен и сценаристът Васил Акьов – за цялостно творчество. Наградата за режисура взема Людмил Стайков за „Време разделно“, за сценарий – Владо Даверов („Вчера“), за операторско майсторство – Димо Коларов („Понеделник сутрин“), за музика – Георги Генков („Време разделно“), за женска роля – Пепа Николова („Понеделник сутрин“), за монтаж – Мадлен Дякова. За най-добри документални филми са обявени „Селска война“ на режисьора Иван Младенов и „Той не загина на война“ на сценариста и режисьора Петко Горанов, за най-добър научно-популярен – „Възприятието“ в лицето на оператора Емил Топузов, за анимационни – „Анимато“ на режисьор Пенчо Богданов и „Вълча сюита“ в лицето на неговия аниматор Емил Барухов.

 НОСИТЕЛИТЕ НА НАГРАДИТЕ НА СБФД ЗА 1988 г. 

 

IV КОНГРЕС НА СБФД

На 14 и 15 март (вторник и сряда) в зала „Георги Кирков“ на Партийния дом е проведен IV извънреден конгрес на СБФД, в който участие вземат 552 от всички 633 членове на Съюза. Форумът е открит от Георги Стоянов, изнесъл и доклада на УС^[222], в който изтъква създаването на петте нови творчески колектива при СИФ „Бояна“, провеждането на Варненския фестивал през 1988 г. и двете световни кинопанорами през 1987 и 1988 г., състоянието на филмовата ни критика, Творческия фонд и Кабинета на младите филмови творци, споделя тревогата си относно „некомуникативността на значителна група филми на млади и не съвсем млади творци – явление, което изправя всички пред трудни за отговор въпроси“^[223]. По време на заседанията се води стенографски протокол, съхранил изказванията на „всички желаещи“ да сторят това – „общо над 70 творци“, който през октомври бива отпечатан „по копие на оригинала“ в два тома^[224]. „С явно гласуване и при пълно единодушие“ делегатите преизбират за председател Георги Стоянов. Негов първи зам.-председател става Камен Тодоров, а главен секретар – Марко Стойчев. Определен бива и 69-членният състав на УС.

На 24 март в. „Народна култура“ отразява конгреса с „обширен репортаж-коментар“, озаглавен „Дух на гласност и промени“, който очевидно не се е харесал на Бюрото на Съюза. Поради това неговите членове изпращат „отворено писмо“ до вестника, в което се казва, че материалът е „написан по утвърдилия се от десетилетия шаблон“, „с безучастна протоколност“, че той не само „формализира“ отделните становища, но изцяло игнорира и дори изопачава истинското съдържание на обсъжданията. Нито дума например не се споменава за това, че СБФД е единственият творчески съюз, който записва в устава си, че председателят се избира от целия конгрес с „пряко, тайно гласуване“. „Тази привидна липса на отношение по същество представлява взимане на определено отношение“ – се казва в писмото, наречено „За да не остане гласността игра на думи“. По-нататък в него става дума за „словесната еквилибристика“, „злобата, снобизма и суетата“, „инсинуациите“^[225]… „В името на гласността и плурализма“ редакцията дава място на „откритото писмо“, придружавайки го със своя „бележка“, в която се подчертава „доброжелателността“ на материала, очевидно четен с „предубедени очи“.^[226]

 

 В. „НАРОДНА КУЛТУРА“ (№ 22, 26.V.1989) 

На 17 март Политбюро на ЦК на БКП обсъжда резултатите от проведените конгреси на дейците в областта на художественото творчество и достига до убеждението, че „тези резултати са положителни“, че конгресите са се превърнали във „важен етап от разработването на концепциите за преустройство на отделните области на духовната сфера, за пълноценно обновление на духовния живот на обществото“.^[227]

 

СРЕЩИ, ПЛЕНУМИ И СЪДБОВНИ ПАРТИЙНИ РЕШЕНИЯ

На 20 и 21 февруари в резиденция „Бояна“ се състои среща на Политбюро на ЦК на БКП с „дейци на изкуството, културата, науката и образованието“, към които с встъпително слово се обръща Тодор Живков. Сред изказалите се е и Георги Стоянов^[228]. На 29 май Тодор Живков прави изявление, озаглавено „Единството на българския народ е грижа и съдба на всеки гражданин на нашето мило отечество“. Започва „Голямата екскурзия“ – масовото изселване на живеещите в България турци. Около 360 000 души са принудени набързо да изоставят домовете си и да потърсят убежище в съседна Турция^[229]. На 20 юли се състои XII пленум на КК, който избира за председател на Комитета Георги Робев, а Людмил Стайков за един от тримата му заместници.^[230]

 

ОРГАНИЗАЦИОННО-ТВОРЧЕСКА ДЕЙНОСТ

През пролетта от X фестивал на късометражния филм в Пловдив със „Златен ритон“ си тръгва филмът „Благополучен случай“ на Васил Живков.^[231]

 КАДРИ ОТ ФИЛМА БЛАГОПОЛУЧЕН СЛУЧАЙ 

В. „Народна култура“ организира „кръгла маса“ на тема „Филмовите дебюти: надежди, тревоги, парадокси“, около която „насядат“ Рангел Вълчанов, Александър Грозев, Атанас Свиленов, Вера Найденова, Ивайло Христов, Красимир Крумов, Люба Кулезич, Светослав Овчаров и Христо Кирков.^[232]

На 19 и 20 октомври, в навечерието на V конгрес на културата, науката и просветата, в Дома на киното по инициатива на Бюрото на СБФД се състои конференция, чиято цел е „да се огледат и анализират днешното състояние и нетърпящите отлагане проблеми на българското кино“. Основният доклад, изнесен от проф. д-р Ивайло Знеполски, бива последван от „оживени разисквания“, правят се конкретни предложения^[233]… Също във връзка с предстоящия конгрес Венец Димитров излиза върху първа страница на „Народна култура“ с антрефилето „Да докажем мястото си!“, в което подчертава, че „киното е едно от най-демократичните изкуства“.^[234]

 

10 НОЕМВРИ 1989

От ранна есен Домът на киното зажужава като кошер с разгневени пчели, барчето се изпълва с ченгета, консумацията на концентриран алкохол нараства, нещо витае във въздуха… Точно какво? – никой не знае, но се правят предположения…

На 3 ноември (петък) в Народното събрание (НС) е внесена петиция за спасяването на Рила и Места (срещу строителството на каскада от ВЕЦ-ове в планината) – първото протестно политическо шествие в София от 40 години, първата масова (около 2000 души) публична (площадна) изява на зараждащата се политическа „опозиция“, участие в която вземат поне десетина съюзни членове (пишещият тези редове е свидетел на събитието). В тези времена основната тема на обществото е екологията, а „неформалната“ организация „Екогласност“ набира сили като „зелена алтернатива“ на социализма. Навярно по този повод от 23 до 29 ноември в столичното кино „Петър Берон“ се провежда прегледът „Екологията през погледа на обектива“, с чиято организация СБФД няма нищо общо, но в който със свои филми участват Захари Жандов, Атанас Киряков, Оскар Кристанов, Ана Богатева...^[235]

 3 НОЕМВРИ 1989 г.: АКТЬОРЪТ ПЕТЪР СЛАБАКОВ Е НАЧЕЛО НА ШЕСТВИЕТО. 

На 10 ноември (петък) на пленум на ЦК на БКП в „Бояна“ Тодор Живков е заменен на поста генерален секретар на БКП от Петър Младенов. Измежду свидетелите на събитието са кандидат-членовете на ЦК на БКП Павел Писарев, Людмил Стайков, Георги Стоянов, Венец Димитров, Цветана Манева… На 14 ноември Петър Младенов се среща с „представители на интелигенцията – изтъкнати творчески личности и общественици, дейци на науката, културата и изкуството“. Сред участниците в срещата са Анжел Вагенщайн, Валери Петров, Венец Димитров, Венцислав Кисьов, Георги Мишев, Георги Стоянов, Йордан Радичков, Людмил Стайков, Николай Хайтов, Радой Ралин, Христо Ганев, Христо Ковачев, Христо Христов, Цветана Манева, а сред изказалите се са Радой Ралин, Цветана Манева, Блага Димитрова, Анжел Вагенщайн, Георги Мишев, Николай Хайтов...^[236]

В крайна сметка предвиденият да се проведе от 15 до 17 ноември V конгрес на културата, науката и просветата се отлага!^[237]

На 18 ноември на площад „Св. Александър Невски“ се провежда митинг, свикан от „независимите клубове и общества в България“, пред чието множество говорят кинаджиите Петър Слабаков, Анжел Вагенщайн, Радой Ралин и Петър Гогов (бивш началник на сектор „Артисти“ в Киноцентъра „Бояна“).

На 7 декември е основан Съюзът на демократичните сили (СДС) – коалиция от група неправителствени организации, възстановени стари партии и независими профсъюзи, чиято цел е отхвърлянето на комунистическата тоталитарна система и установяването на демокрация в България.

 

ОБЩО СЪБРАНИЕ И НОВ УСТАВ НА СБФД

На 6 и 7 декември в Дома на киното се провежда общо събрание на СБФД, на което е обсъден и приет нов устав на организацията, обръщение до пленума на ЦК на БКП и до НС, както и отворено писмо до министъра на вътрешните работи.

„В недалечното минало – започва отвореното писмо, адресирано до председателя на НС, до председателя на МС и до министъра на вътрешните работи – СБФД неправомерно и неоснователно бе обект на особено недоверие и активен надзор от страна на органите на Държавна сигурност^[238]. Те неприкрито се намесваха в неговия организационен живот, прибягваха до явни и скрити репресии и натиск, създаваха климат на страх и несигурност, на доносничество и дублиращи тайни структури. Тази политика нанесе дълбоки поражения в развитието на процесите в българското киноизкуство, както и в духовния ни живот, изгради планини от тайни досиета и опустошаващи механизми на намеса в битието ни на граждани и творци.

Ние се обръщаме към вас със следните искания:

1. Окончателно и необратимо вдигане на милиционерската опека над СБФД.

2. Освобождаването без пренасочване към други поделения на МВР на всички ръководни кадри от VI управление, пряко виновни за следенето, явното и тайно репресиране, вербуване на тайни сътрудници и груба намеса в живота на съюза.

3. Доколкото бе официално обявено пред целия свят, че виновни за насилията срещу членове на Екогласност са органи на МВР, надвишили правомощията си, ние искаме имената им да бъдат разгласени и виновните да бъдат освободени от длъжност […]

4. Да се обезпечи свободен достъп на пресата, на научните и творческите среди до всички архиви, които не представляват най-строга държавна тайна. Ние предупреждаваме за опасността част от архивните документи, компрометиращи отделни лица, да бъдат унищожени […]

5. За изчистване на социалната атмосфера от страх и подозрителност, министърът на вътрешните работи трябва да декларира тържествено, че без изричното знание и разрешение на главния прокурор на републиката никакви телефонни разговори не се подслушват и никаква кореспонденция не се спира […]

6. Ние искаме основният състав на МВР да има за основна своя цел обезпечаване защитата на закона […], а не лична служба на отделни лица или политически групировки. Министерството на вътрешните работи, което е най-добре информирано за личния ни живот, вероятно добре знае дълбокото отчуждение и недоверие на интелигенцията към поделенията му. Възстановяването на това разрушено доверие ще бъде важен елемент от целенасоченото преустройство в нашата страна.

От общото събрание на Съюза на българските филмови дейци. 6.XII.1989 г.“.^[239]

 18 НОЕМВРИ 1989 г.: ПЕТЪР СЛАБАКОВ, АНЖЕЛ ВАГЕНЩАЙН, РАДОЙ РАЛИН И ПЕТЪР ГОГОВ НА МИТИНГА ПРЕД КАТЕДРАЛНИЯ ХРАМ „СВ. АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ“ 

В края на годината се състоят повторните премиери на два „арестувани“ филма – „Завръщане“ (1967) на Лада Бояджиева и Януш Вазов (18 декември) и „Една жена на 33“ (25 декември), а по телевизията се излъчва петсерийният „Селцето“ (1978) на Иван Терзиев.^[240]

 

МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ

От 9 до 15 януари в кинотеатър „София“ протича Седмица на киното на ФРГ.^[241]

По инициатива на СБФД от 17 до 25 януари в София гостува „съветска филмова делегация от Грузинската ССР“, петимата членове на която показват свои филми в Дома на киното, а на 20 януари се срещат с домакините си^[242]. „По случай 72-рата годишнина на Октомврийската революция и 70-годишнината на съветската кинематография“ от 30 октомври до 5 ноември преминава Седмицата на съветския филм у нас.^[243]

В първите дни на октомври във Варна се състои Международният анимационен фестивал (наричан дотогава „световен“), в който САФ „София“ участва с „Последният час“ на Николай Тодоров (наградата в категория до 5 мин.), „Вълча сюита“ на Доньо Донев (поделена награда в категория от 5 до 15 мин.), „Либидо“ на Велислав Казаков и „Дърпай“ на Владимир Шомов.^[244]

Световната кинопанорама се провежда от 20 до 30 ноември.

 

НАШИ ФИЛМИ НА ЧУЖДИ ФЕСТИВАЛИ

В рамките на X МКФ в Саарбрюкен в едно от петте фестивални кина – „Камера–2“ – се провежда Седмица на българското кино, през която са показани 7 родни игрални филма^[245]. На Берлинале’89 участваме с игралния „1952 – Иван и Александра“ („в големия конкурс“) и с анимационния „Старите кубчета“ на Димитър Петков („в конкурса на късометражките“)^[246], а в Лайпциг’89 (24 – 30 ноември) – с документалните „Стената“ на Искра Йосифова, „Дишай“ и „Благополучен случай“^[247]… За Краков са изпратени „Вълча сюита“ и „Животът е пред нас“ на Юлия Кънчева („Сребърен дракон“).^[248]

През тази година не записваме участие в XVI МКФ в Москва (6 – 18 юли), не присъстваме във Венеция, Манхайм, Лондон, няма ни сред наградените с „Феликс“ – европейския Оскар, връчван от 1988 г.^[249]

От 12 до 27 август в Единбург се провежда XLIII МКФ (третият по възраст след Венеция и Кан), където на интерес се радват „Време разделно“ („преминал под заглавието си за разпространение в САЩ“ – „Време на насилие“), „Аз, Графинята“ на Петър Попзлатев, „За къде пътувате?“, „Либидо“ и „Играчка“ на Айман Ахмед (палестински студент във ВИТИЗ)^[250]. За разлика от Единбургския фестивалът в Токио е нов – през 1989 се провежда (от 29 септември до 8 октомври) едва за трети път. На него България се представя с „Време на насилие“, а сред гостите са Аня Пенчева и Людмил Стайков.^[251]

 АНЯ ПЕНЧЕВА, ИВАН КРЪСТЕВ, ЙОСИФ СЪРЧАДЖИЕВ И ВАЛТЕР ТОСКИ ВЪВ ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО (РЕЖИСЬОР ЛЮДМИЛ СТАЙКОВ) 

 

1990: ПОЛИТИКАТА НАД ВСИЧКО. НАГРАДИТЕ НА СБФД ЗА 1989 г.

Определянето им очевидно се е повлияло от „вятъра на промяната“ – сред лауреатите преобладават млади или другояче мислещи творци. За най-добър игрален филм на отминалата година е обявен „Маргарит и Маргарита“ на Николай Волев. Наградата за режисура печели Красимир Крумов за „Екзитус“, за сценарий – Константин Павлов („Селцето“), за операторско майсторство – Емил Христов („Аз, Графинята“), за сценография – Мария Иванова („Без драскотина“ и „Адио, Рио“), за музика – Кирил Дончев („Без драскотина“), за дебют – Красимир Крумов („Екзитус“) и Петър Попзлатев („Аз, Графинята“), за монтаж – Кристина Вазова („Селцето“ и „Завръщане“), за художник по костюмите – Елена Демякова („Карнавалът“), за звук – Георги Кръстев (посмъртно). Приза за най-доброто изпълнение на мъжка роля грабва Петър Попйорданов („Екзитус“, „Аз, Графинята“ и „Без драскотина“), а за женска роля – Светлана Янчева („Аз, Графинята“). Отличието за документално кино се връчва на „Дишай“ – „в лицето на целия екип“, за научно-популярно – на „Амеба“ на режисьора Георги Стоев, а за анимационно – на „Дъгата“ на Румен Петков. Наградата за критика си поделят Вера Найденова и Тодор Андрейков.

През май се състоят повторните премиери на „Кит“ (21-ви) и „Привързаният балон“ (28-и).

 КАДРИ ОТ НАЙ-ДОБРИТЕ ФИЛМИ ЗА 1989 г. 

 

ПЪРВИТЕ СВОБОДНИ ИЗБОРИ

Двата последни месеца на 1989 и първите на 1990 минават под знака на опиянението от Свободата! Настъпва време на призиви, обръщения, възвания, апели, митинги, демонстрации, шествия, стачки…, целящи премахването на тоталитарния комунистически режим. Често емоциите вземат връх над здравия разум, отправят се взаимни обвинения, дават се мъгляви обяснения, но до насилие не се стига! На 10 юни се провежда първият кръг на изборите за VII велико народно събрание, охарактеризирани като първите многопартийни, свободни и демократични след 1931 г. В навечерието им, на 7 юни, СДС свиква митинг, оказал се най-големият в историята на България. Всред близо милионното множество, ширнало се от „Орлов мост“ до хотел „Плиска“, е и полският кинорежисьор Анджей Вайда^[252], гостуващ тогава на СБФД. В ранните часове на 11 юни се разбира, че БСП (преименувалата се БКП) печели изборите (официалните резултати от които не са обявени до ден днешен!). В едно от фоайетата на НДК, където е разположено телевизионното изборно студио, гъмжи от хора, цари пълна бъркотия, напрежението нараства… Нервите на Йосиф Сърчаджиев, превъплътил само преди две години образа на коравосърдечния еничарин Караибрахим, не издържат и актьорът се разплаква…

 НЯКОИ ОТ УЧАСТНИЦИТЕ В ТЕЛЕВИЗИОННОТО ИЗБОРНО СТУДИО НА 11 ЮНИ 1990 г. 

На 14 юни Българската телевизия (БТ) излъчва поредното предизборно студио на СДС, за което работят млади кинематографисти (Малина Петрова, Евгений Михайлов, Олег Ковачев). Един от обектите в него е част от репортаж, заснет от Евгений Михайлов на 14 декември 1989 г., когато протестиращи граждани организират жива верига около парламента с искането за отпадането на чл. 1 от Живковата конституция (отнасящ се за ръководната роля на БКП). Пред „наелектризираното“ множество се изправя лидерът на БКП и председател на Държавния съвет на НРБ Петър Младенов, който, след като бива освиркан, изрича фразата „Най-добре е танковете да дойдат“. Става безпощадно ясно как върхушката на компартията е имала намерение да се справи с надигащата се вълна на общественото недоволство. Вместо да си признае, че е сгафил, Младенов се оплита в оправдания, опровержения и откровени лъжи. Една от които е – видеозаписът е фалшификация, той е манипулиран и поради това трябва да се подложи на експертиза…

 МАЛИНА ПЕТРОВА И ЕВГЕНИЙ МИХАЙЛОВ 

По този повод СБФД излиза с декларация, в която се казва: „Във връзка с излъчения видеозапис в предизборното студио на СДС на 14 юни и последвалото възражение на председателя (президента) на НРБ г-н Петър Младенов Съюзът на българските филмови дейци смята за свое задължение да помогне за пълното изясняване на истината. Тъй като видеозаписът и неговото излъчване по телевизията са осъществени от членове на СБФД, ние настояваме в експертизата по предварителното следствие задължително да участвуват специалисти, определени от нас. Ръководейки се от желанието да бъде разкрита и доказана пълната истина по случая, СБФД настоява с камерата и видеоматериала следствените органи да работят само в присъствието на нашите представители и автора на видеоклипа“.^[253]

 

 В. „НАРОДНА КУЛТУРА“ (№ 26, 29.VI.1990) 

В състава на новоизбраното VII велико народно събрание, призвано да изработи нова конституция на страната, влизат и съюзни членове. Върху банките в лявата част на пленарната зала сядат сценаристите Валери Петров, Йордан Радичков, Анжел Вагенщайн и актьорът Васил Михайлов, а от дясната се подреждат сценаристите Боян Папазов и Марко Ганчев, актьорите Петър Слабаков и Тодор Колев, художник-постановчикът Ангел Ахрянов.

 

КИНО, ЗАХАР И ОЛИО…

През годината на преден план излиза Политиката. Всичко се оказва Политика – и миналото, и бъдещето, и историята, и изкуството, и словото… Обществото се поляризира, а това става повод за лични нападки, разчистване на стари сметки… В резултат все по-малко хора ходят на кино, все по-малко хора се интересуват от проблемите на киното… Българското кино се оказва неподготвено да реагира адекватно на обществените и икономически промени. Производството на игрални филми драстично намалява – от над 20 в средата на 1980^-те до 2 – 3 филма годишно в средата на 1990^-те. Проблемът поставя Искра Димитрова в статията си „Кино, захар и олио“...^[254]

От лятото БНФ има нов директор – Владимир Игнатовски, който в интервю пред Геновева Димитрова призовава СБФД да помогне за съхраняването на филмовия фонд на институцията (а и на нацията), предоставяйки за хранилище „подземието на почивния дом на СБФД в с. Лесидрен, предвидено за противоатомно скривалище“. Игнатовски предлага още „да се свика УС на СБФД – органът, който може да вземе „толкова важно решение“. Споменава и за подготовката на „новия закон за кинематографията, в чийто проект засега няма и ред за нас [БНФ]“.^[255]

 

ФЕСТИВАЛЪТ НА БЪЛГАРСКИЯ ИГРАЛЕН ФИЛМ ЗА ПРЪВ ПЪТ В СОФИЯ

Проблемите, съпътстващи филмопроизводството, не отминават и „Златната роза“. Поради ограниченото финансиране организаторите на XXI фестивал на българския игрален филм – Съюзът на българските филмови дейци и Министерството на културата – са принудени да преместят провеждането му в София – от 15 до 23 октомври в НДК. По този повод покойният колега и приятел Георги Ангелов сподели: „Какъв е тоя фестивал, дето си спиш вкъщи!“. И наистина – форумът вече не е същият, емоционалният му градус пада, медийният интерес изтлява, събитието потъва в бурното (както бе отбелязано) злободневие… В рамките на фестивала в кино „Витоша“ преминава „паралелна програма от филми с трудна съдба“ (33 заглавия), които, признава Маргит Саръиванова: „от края на 70^-те и през първата половина на 80^-те години кинематографичните началства спираха и санкционираха за щяло и нещяло“^[256]. В конкурса пък участват „над 30 заглавия“, от които журито подбира за най-достоен носител на „Златната роза“ филмът „Тишина“ на Димитър Петков, разговор с когото провежда Геновева Димитрова^[257]. Но журито се оказва „незаконно“, защото по време на избора му от УС на СБФД, „натоварен с демократичното право да определи състава на фестивалното жури“, последният е нямал кворум. „Но да не би пък – възкликва Светла Иванова – на някой от предишните двайсет фестивала да е било законно!“.^[258]

 ТРИ КАДЪРА ОТ ФИЛМА ТИШИНА 

В някои от публикациите, посветени на фестивала, според Чавдар Шинов се „прокарва твърдението“, че това е форумът, „на който журито най-сетне е работило без външен натиск и свободно е взело своето решение“. Категорично протестирайки срещу това мнение, хумористът и сценаристът изпраща на 29 октомври писмо до в. „Народна култура“, в което заявява, „че като член на журито на предишния двадесети фестивал съм участвувал в определянето наградите, воден само от личните си естетични и идейни пристрастия и никой и под никаква форма не се е опитвал да ми въздейства“.^[259]

През ноември се състои IV световна кинопанорама...^[260]

 

СПИСАНИЕ „КИНОИЗКУСТВО“

В средата на годината най-сетне настъпва краят на „Ерата Емил Петров“ (започнала през юни 1965 г.) – несменяемият главен редактор на сп. „Киноизкуство“, когото политическите промени правят вече „неудобен“. От брой 7 на 1990 г управлението на изданието е поето от тричленката Люба Кулезич, Павлина Желева и Александър Донев. В брой 9 Люба Кулезич е вече зам.-главен редактор (при липса на титуляр), а към екипа се присъединява Калинка Стойновска.

 

МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ

В извънконкурсната програма „Панорама“ на Берлинале’90 е показан „Екзитус“на Красимир Крумов – Грец^[261], а на несъстезателния и некомерсиален фестивал на независимото кино в Аугсбург, Германия – „Сънувам музика“ на Борис Христов и Анри Кулев, „Коми, хората“ на Петър Попзлатев и Емил Христов, „Човек не е остров“ на Боян Папазов и Малина Петрова и „Деликатес“ на Асен Владимиров и Емил Христов^[262]. В Манхайм няма български филм, но затова пък едно от събитията в Оберхаузен’90 е представянето в извънконкурсната програма на „Броени дни“ (1977) на Георги Стоев, изпратен преди 13 години за участие във фестивала, но „изтеглен от нашата филмова администрация в последния момент“^[263]. В началото на юни в Хамбург за пети път се провежда европейският форум на филмите с нисък бюджет (до 4.5 млн. марки) – фестивал на „бедното кино“. В основната Европейска програма участва „Аз, Графинята“...^[264]

За показ в „Петнадесетдневката на режисьорите“, една от паралелните секции на официалната конкурсна програма в Кан (10 – 21 май), са селектирани два български игрални филма – „Маргарит и Маргарита“ на Николай Волев и „Лагерът“ на Георги Дюлгеров^[265]. Според Христо Мутафов по време на фестивала те са показани в раздела „Особен поглед“.^[266]

 ЛАГЕРЪТ – ФИЛМ ЗА „ЛАГЕРА“, КОЙТО ОБИТАВАХМЕ… 

Зрителите на XII международен фестивал „Кино на реалността“, организиран в парижкия културен център „Помпиду“, посрещат с интерес документалния „Тъжба“ на Иван Росенов^[267]. След 7-годишно отсъствие във Венеция участва български филм – „Единственият свидетел“. Един на брой, но пък спечелил 3 награди – „Корабчето“ за режисьора Михаил Пандурски, за най-добра мъжка роля – Олег Борисов, за най-добра музика – Валери Миловански.^[268]

 

Бележки под линия:

^[1] Кърджилов, Петър. Панорама на първите. – Народна култура, г. XXV, № 30, 24.VII.1981, с. 6.

^[2] Поздравително писмо на другаря Тодор Живков до Николай Христозов. – Народна култура, г. XXV, № 6, 6.II.1981, с. 1 – 2.

^[3] Осми разширен пленум на Комитета за култура. – Народна култура, г. XXV, № 8, 20.II.1981, с. 3 – 4.

^[4] Всенародно обсъждане на проекта за тезиси на XII конгрес на БКП. – Народна култура, г. XXV, № 8, 20.II.1981, с. 1, 4.

^[5] В Комитета за култура. – Народна култура, г. XXV, № 11, 13.III.1981, с. 1.

^[6] Гумнерова, Катя. Проблеми на българското игрално кино. – Народна култура, г. XXV, № 11, 13.III.1981, с. 6.

^[7] Обаятелен майстор на киното. – Народна култура, г. XXV, № 45, 6.XI.1981, с. 1.

^[8] Народна култура, г. XXXIV, № 31, 3.VIII.1990, с. 1; Бобев, Боби. Още нещо за полемиката около „Мера според мера“. – Народна култура, г. XXXIV, № 43, 26.X.1990, с. 2.

^[9] Народна култура, г. XXV, № 42, 16.X.1981, с. 6.

^[10] Гумнерова, Катя. Тържество на човешката фантазия. – Народна култура, г. XXV, № 44, 30.X.1981, с. 6.

^[11] Найденов, Мирон. Шести фестивал на българския късометражен филм.– Народна култура, г. XXV, № 45, 6.XI.1981, с. 6.

^[12] Гумнерова, Катя. В търсене на отговора. – Народна култура, г. XXV, № 52, 25.XII.1981, с. 6.

^[13] Естетиката – бъдеща етика? – Народна култура, г. XXV, № 46, 13.XI.1981, с. 5 – 6.

^[14] Власков, Стефан. Белгийска филмова панорама. – Народна култура, г. XXV, № 7, 13.II.1981, с. 6.

^[15] Рачева, Мария. Български дни в Кьолн. – Народна култура, г. XXV, № 19, 8.V.1981, с. 6.

^[16] Пеева, Рада. Фестивал в Испания. – Народна култура, г. XXV, № 19, 8.V.1981, с. 6.

^[17] Пищалова, Мария. Авелино’81. Неореализмът, земетресението, наградите. – Народна култура, г. XXV, № 20, 15.V.1981, с. 6.

^[18] Михайлов, Владимир. Краков-81. Ориентири пред киното. – Народна култура, г. XXV, № 25, 19.VI.1981, с. 4.

^[19] Гешев, Чавдар. Отличия за „Йо-хо-хо“ и „Чий съм аз?“. – Народна култура, г. XXV, № 30, 24.VII.1981, с. 6.

^[20] Чернев, Григор. Филмова Балканиада в Атина. – Народна култура, г. XXV, № 42, 16.X.1981, с. 6.

^[21] Станимирова, Неда. Манхайм’81. Народна култура, г. XXV, № 45, 6.XI.1981, с. 6.

^[22] Михайлов, Владимир. Лайпциг’81. – Народна култура, г. XXV, № 49, 4.XII.1981, с. 8.

^[23] За високоидейни, художествени творби. – Киноизкуство, г. XXXVII, № 4, април 1982, с. 3 – 19.

^[24] Слово на другаря Тодор Живков. – Народна култура, г. XXV, № 3, 15.I.1982, с. 1, 5.

^[25] Исторически и художествено убедителна творба. – Народна култура, г. XXV, № 3, 15.I.1982, с. 1, 5.

^[26] Пленум на Комитета за култура. Неизменно верни на априлската културна политика. – Народна култура, г. XXVI, № 6, 5.II.1982, с. 1 – 2.

^[27] Христов, Христо. Художественото дело – политическа дейност със сложни показатели. – Народна култура, г. XXVI, № 7, 12.II.1982, с. 4 – 5.

^[28] Наградите на СБФД. – Народна култура, г. XXVI, № 7, 12.II.1982, с. 6; Наградите на СБФД за 1981 г. – Киноизкуство, г. XXXVII, № 4, април 1982, с. 20.

^[29] Мутафов, Христо. Иван Фичев – един от пионерите. – Киноизкуство, г. XXXVII, № 4, април 1982, с. 52 – 57.

^[30] Иванова, Светла. Минута за покаяние. Една жена на 33. – Народна култура, г. XXXIV, № 3, 19.I.1990, с. 7.

^[31] Народна култура, г. XXVI, № 26, 25.VI.1982, с. 3.

^[32] Панорама „Българска култура“ в зала „Фестивална“. – Народна култура, г. XXVI, № 34, 20.VIII.1982, с. 1, 3.

^[33] Народна култура, г. XXVI, № 45, 5.XI.1982, с. 1.

^[34] Гумнерова, Катя. Фестивалът във Варна. – Народна култура, г. XXVI, № 41, 8.X.1982, с. 6.

^[35] Среща на др. Тодор Живков с кинодейци и писатели. – Народна култура, г. XXVI, № 41, 8.X.1982, с. 1, 6.

^[36] Чернев, Григор. Варненски ориентири. – Народна култура, г. XXVI, № 42, 15.X.1982, с. 6.

^[37] Гумнерова, Катя. Това, което ни обединява. – Народна култура, г. XXVI, № 15, 9.IV.1982, с. 6.

^[38] Геринска, Веселина. Краков – XIX’82. – Народна култура, г. XXVI, № 29, 16.VII.1982, с. 6.

^[39] Гешев, Чавдар. Човекът в този тревожен свят. – Народна култура, г. XXVI, № 30, 23.VII.1982, с. 6.

^[40] „Защо Иван Андонов?“ – Народна култура, г. XXVI, № 33, 13.VIII.1982, с. 6.

^[41] Желева, Павлина. Четири български филма в Ла Рошел. – Народна култура, г. XXVI, № 34, 20.VIII.1982, с. 6.

^[42] Манов, Божидар. Йена – награди за четири български филма. – Народна култура, г. XXVI, № 37, 8.IX.1982, с. 1 – 2.

^[43] Чернев, Григор. Среща на съседи. – Народна култура, г. XXVI, № 48, 26.XI.1982, с. 6.

^[44] Михайлов, Владимир. Лайпциг – символ на политическо кино. – Народна култура, г. XXVI, № 49, 3.XII.1982, с. 5.

^[45] Мутафов, Христо. Братската солидарност на честните хора. – Народна култура, г. XXVI, № 52, 24.XII.1982, с. 1, 6.

^[46] Груева, Оли. Българско кино в Мюнхен. – Народна култура, г. XXVI, № 51, 17.XII.1982, с. 6.

^[47] Народна култура, г. XXVI, № 50, 10.XII.1982, с. 1–3, 6.

^[48] Награди на Съюза на българските филмови дейци. – Народна култура, г. XXVII, № 5, 4.II.1983, с. 6.

^[49] Наградите на София за 1982 г. – Народна култура, г. XXVII, № 14, 8.IV.1983, с. 2.

^[50] Кастелов, Боян. По дирята на едно сплашване. – Дума, № 179, 6.VIII.2011 (https://duma.bg/po-diryata-na-edno-splashvane-n18473).

^[51] Иванова, Светла. Минута за покаяние. Една жена на 33. – Народна култура, г. XXXIV, № 3, 19.I.1990, с. 7.

^[52] Пак там.

^[53] Кастелов, Боян. По дирята на едно сплашване. – Дума, № 179, 6.VIII.2011 (https://duma.bg/po-diryata-na-edno-splashvane-n18473).

^[54] Съвременната тема – водещо начало в киноизкуството. – Народна култура, г. XXVII, № 11, 18.III.1983, с. 6.

^[55] Гешев, Чавдар. Катя Гумнерова. Съвременната тема – водещо начало в киноизкуството. – Народна култура, г. XXVII, № 12, 25.III.1983, с. 4 – 5.

^[56] Петров, Емил. Проблеми на художествената критика. – Народна култура, г. XXVII, № 19, 13.V.1983, с. 2, 5

^[57] Найденова, Вера. Критическият фронт се създава от силни, талантливи индивидуалности. – Народна култура, г. XXVII, № 18, 6.V.1983, с. 5.

^[58] Пленум на Комитета за култура. – Народна култура, г. XXVII, № 18, 6.V.1983, с. 1 – 2.

^[59] Новият Комитет за култура. – Народна култура, г. XXVII, № 21, 28.V.1983, с. 14.

^[60] Новото ръководство на Комитета за култура. – Народна култура, г. XXVII, № 21, 28.V.1983, с. 14.

^[61] Йорданов, Георги. За по-нататъшен подем на българската социалистическа култура. – Народна култура, г. XXVII, № 21, 28.V.1983, с. 1, 3 – 11.

^[62] В Комитета за култура. – Народна култура, г. XXVII, № 45, 11.XI.1983, с. 1.

^[63] Пленум на Комитета за култура. Програмата „1300 години България“ – резултати и перспективи. – Народна култура, г. XXVII, № 52, 30.XII.1983, с. 1.

^[64] Програмата „1300 години България“ – резултати и перспективи. – Народна култура, г. XXVIII, № 1, 6.I.1984, с. 1 – 2, 4.

^[65] Стоянов, Георги. Признанието на милионите зрители. – Народна култура, г. XXVIII, № 1, 6.I.1984, с. 5.

^[66] Гумнерова, Катя. Седми фестивал на късометражния филм – Пловдив’83. – Народна култура, г. XXVII, № 23, 10.VI.1983, с. 6.

^[67] Вечер на българското кино в Ленинград. – Народна култура, г. XXVII, № 46, 18.XI.1983, с. 8.

^[68] Герчева, Красимира. Сътрудничество. Съвместен секретариат на българските и съветските филмови дейци. – Народна култура, г. XXVII, № 47, 25.XI.1983, с. 1.

^[69] Янакиев, Александър. Съвременно норвежко кино. – Народна култура, г. XXVII, № 48, 2.XII.1983, с. 6.

^[70] Вагенщайн, Раймонд. Оберхаузен’83. – Народна култура, г. XXVII, № 19, 13.V.1983, с. 8.

^[71] Сребърна награда за „Равновесие“ на Л. Кирков. – Народна култура, г. XXVII, № 29, 22.VII.1983, с. 1.

^[72] Мутафов, Христо. Венеция’83 надмина Кан? – Народна култура, г. XXVII, № 38, 23.IX.1983, с. 8.

^[73] Гумнерова, Катя. XXVI световен документален фестивал в Лайпциг. – Народна култура, г. XXVII, № 49, 9.XII.1983, с. 6.

^[74] Тошева, Лилия. Панорама на българския филм в Лисабон. – Народна култура, г. XXVII, № 26, 1.VII.1983, с. 6.

^[75] Драганов, Иван. Седмица на документалния филм на Мозамбик. – Народна култура, г. XXVII, № 34, 26.VIII.1983, с. 8.

^[76] Желева, Павлина. Български филми във Франция. – Народна култура, г. XXVII, № 36, 8.IX.1983, с. 6.

^[77] Дар за фондация „Людмила Живкова“. – Народна култура, г. XXVIII, № 7, 17.II.1984, с. 6.

^[78] Наградите на София. – Народна култура, г. XXVIII, № 14, 6.IV.1984, с. 7.

^[79] Грозев, Александър. Хуан Антонио Бардем, Любен Станев, Петър Гюров. – Народна култура, г. XXVIII, № 16, 20.IV.1984, с. 5.

^[80] Стойновска, Калина. Юли Стоянов. – Народна култура, г. XXVIII, № 16, 20.IV.1984, с. 5.

^[81] Трети пленум на Комитета за култура. – Народна култура, г. XXVIII, № 17, 27.IV.1984, с. 1, 5.

^[82] IV пленум на Комитета за култура. – Народна култура, г. XXVIII, № 29, 20.VII.1984, с. 1 – 2.

^[83] Народна култура, г. XXVIII, № 16, 20.IV.1984, с. 6.

^[84] На добър път, „Българско видео“! – Народна култура, г. XXVIII, № 38, 21.IX.1984, с. 1 – 2.

^[85] Цветанова, Антоанета. Филмово производство и техника. – Народна култура, г. XXVIII, № 23, 8.VI.1984, с. 6.

^[86] Герчева, Красимира. История и талант. – Народна култура, г. XXVIII, № 46, 16.XI.1984, с. 6.

^[87] Янакиев, Александър. Толбухин’84. Надежда за промяна. – Народна култура, г. XXVIII, № 24, 15.VI.1984, с. 1, 6.

^[88] Найденов, Мирон. 21 филма. – Народна култура, г. XXVIII, № 45, 9.XI.1984, с. 6; Свиленов, Атанас. Варна’84. – Народна култура, г. XXVIII, № 48, 30.XI.1984, с. 1, 6.

^[89] Кърджилов, Петър. 50 години Съюз на българските филмови дейци. Началото. – Киноизкуство, г. XXXIX, № 10, ноември 1984, с. 3–9; Основополагането. – Народна култура, г. XXVIII, № 51, 21.XII.1984, с. 1, 6.

^[90] Симеонов, Христо. Златото на Авелино. – Народна култура, г. XXVIII, № 4, 27.I.1984, с. 6.

^[91] Гумнерова, Катя. Берлинале’84. – Народна култура, г. XXVIII, № 10, 9.III.1984, с. 6.

^[92] Грозев, Александър. Оберхаузен’84. – Народна култура, г. XXVIII, № 15, 13.III.1984, с. 6.

^[93] Михайлов, Владимир. Лайпциг’84. – Народна култура, г. XXVIII, № 49, 7.XII.1984, с. 8.

^[94] Черноколева, Лиляна. Краков’84. – Народна култура, г. XXVIII, № 24, 15.VI.1984, с. 6.

^[95] Михайлов, Владимир. Мюнхен’84. – Народна култура, г. XXVIII, № 27, 6.VII.1984, с. 6.

^[96] Гешев, Чавдар. Карлови Вари’84. – Народна култура, г. XXVIII, № 30, 27.VII.1984, с. 6.

^[97] Мутафов, Христо. Венеция’84. – Народна култура, г. XXVIII, № 39, 28.IX.1984, с. 8.

^[98] Седмица на австрийския филм. – Народна култура, г. XXVIII, № 19, 11.V.1984, с. 6.

^[99] Димитрова, Искра. Човекът на днешния ден. – Народна култура, г. XXVIII, № 44, 2.XI.1984, с. 6.

^[100] Киносеминар в Мексико. – Народна култура, г. XXVIII, № 48, 30.XI.1984, с. 6.

^[101] В. „Народна култура“ обявява 1984 г. за своя XXVIII поред. Но абсолютно същата годишнина се появява във всеки брой и през 1985! Следващата 1986 г. е обявена за XXIX, а 1987 за XXXI. Излиза, че изданието не е имало година XXX, каквато би трябвало да е 1986. Авторът се е придържал към годишнините, изписани под главата на вестника.

^[102] Наградите на Съюза на българските филмови дейци за 1984 г. – Народна култура, г. XXVIII, № 6, 8.II.1985, с. 5.

^[103] Ярък успех на българското кино. Слово на другаря Тодор Живков. – Народна култура, г. XXVIII, № 14, 5.IV.1985, с. 1 – 2.

^[104] Тодоров, Камен. Признание, което задължава. – Народна култура, г. XXVIII, № 17, 26.IV.1985, с. 1.

^[105] Неделими от партията и народа. Резюме от доклада на председателя на Съюза на българските филмови дейци з. а. Георги Стоянов. – Народна култура, г. XXVIII, № 19, 10.V.1985, с. 1 – 2.

^[106] Трети конгрес. София, 29–30 април 1985. Стенографски протокол. СБФД, с. 240.

^[107] Вагенщайн, Раймонд. Анимирани бивалици и небивалици във Варна. – Народна култура, г. XXVIII, № 42, 18.X.1985, с. 4.

^[108] Кулезич, Люба. Драматургията на живота. – Народна култура, г. XXVIII, № 45, 8.XI.1985, с. 5.

^[109] Стоева, Лиляна. За мислещо социално кино! Смолян’85. – Народна култура, г. XXVIII, № 51, 20.XII.1985, с. 5.

^[110] Стоянович, Иван. Кино в Афганистан. – Народна култура, г. XXVIII, № 10, 8.III.1985, с. 8.

^[111] Филмов фестивал на социалистическите страни. – Народна култура, г. XXVIII, № 15, 12.IV.1985, с. 7.

^[112] Мутафов, Христо. Документът прави кино. – Народна култура, г. XXVIII, № 17, 26.IV.1985, с. 5.

^[113] Стоева, Лиляна. Срещи с унгарското кино. – Народна култура, г. XXVIII, № 24, 14.VI.1985, с. 7.

^[114] Димитрова, Искра. В диалог с класиката. – Народна култура, г. XXVIII, № 43, 25.X.1985, с. 7; Илкова, Валентина. Всичко започва от децата. – Народна култура, г. XXVIII, № 44, 1.XI.1985, с. 1.

^[115] Андрейков, Тодор. Качествени филми от малка Швейцария. – Народна култура, г. XXVIII, № 51, 20.XII.1985, с. 7.

^[116] Гумнерова, Катя. Път към съседа. Оберхаузен’85. – Народна култура, г. XXVIII, № 23, 8.VI.1985, с. 8.

^[117] Столица на световното кино. – Народна култура, г. XXVIII, № 26, 28.VI.1985, с. 1–2; Стоева, Лиляна. Екран на планетата. – Народна култура, г. XXVIII, № 29, 19.VII.1985, с. 8.

^[118] Мутафов, Христо. Есенно „сафари“. Венеция’85. – Народна култура, г. XXVIII, № 38, 20.IX.1985, с. 8.

^[119] Престижна награда. – Народна култура, г. XXVIII, № 44, 1.XI.1985, с. 8.

^[120] Михайлов, Владимир. Свидетел на мира: Лайпциг’85. – Народна култура, г. XXVIII, № 49, 6.XII.1985, с. 8.

^[121] Рудинска, Живка. Аплодисменти за България. – Народна култура, г. XXVIII, № 51, 20.XII.1985, с. 8.

^[122] Мутафов, Христо. С традициите на неореализма. – Народна култура, г. XXIX, № 1, 3.I.1986, с. 8.

^[123] https://jeni-bg-kino.com/ana_petkova-interview.php.

^[124] Народна култура, г. XXIX, № 5, 31.I.1986, с. 5.

^[125] Свиленов, Атанас. Достойни избраници. – Народна култура, г. XXIX, № 16, 18.IV.1986, с. 4.

^[126] Премиера в Москва. – Народна култура, г. XXIX, № 5, 31.I.1986, с. 5; Народна култура, г. XXIX, № 13, 28.III.1986, с. 7.

^[127] Задълбочен диалог. – Народна култура, г. XXIX, № 13, 28.III.1986, с. 5.

^[128] Нашата кинокрипта. – Народна култура, г. XXIX, № 14, 4.IV.1986, с. 5.

^[129] Програма за изпълнение на решенията на XIII конгрес на Българската комунистическа партия. София, април 1986 г. (архив на СБФД).

^[130] Стойновска, Калина. Със свое присъствие. Н.а. Христо Христов на 60 години. – Народна култура, г. XXIX, № 16, 18.IV.1986, с. 7.

^[131] Иванова, Димитрина. Филмов свят. Захари Жандов на 75 години. – Народна култура, г. XXIX, № 40, 3.X.1986, с. 3.

^[132] Вагенщайн, Раймонд. Толбухин’86. – Народна култура, г. XXIX, № 26, 27.VI.1986, с. 5.

^[133] Кинопоглед към Варна’86. – Народна култура, г. XXIX, № 40, 3.X.1986, с. 1.

^[134] Завладяващо изкуство. Среща на другаря Тодор Живков с български кинодейци. – Народна култура, г. XXIX, № 42, 17.X.1986, с. 1.

^[135] Чернев, Григор. Между традицията и промяната. – Народна култура, г. XXIX, № 43, 24.X.1986, с. 1, 4.

^[136] Стоянович, Иван. Седмица на аржентинския филм. – Народна култура, г. XXIX, № 16, 18.IV.1986, с. 7.

^[137] Гранитова, Таня. Среща с монголското кино. – Народна култура, г. XXIX, № 28, 11.VII.1986, с. 7.

^[138] Български филми в Будапеща. – Народна култура, г. XXIX, № 44, 31.X.1986, с. 8.

^[139] Успех в Лондон. – Народна култура, г. XXIX, № 5, 31.I.1986, с. 3.

^[140] Гумнерова, Катя. Никога няма да останем без кино. – Народна култура, г. XXIX, № 12, 21.III.1986, с. 8.

^[141] Гумнерова, Катя. Оберхаузен’86. – Народна култура, г. XXIX, № 21, 23.V.1986, с. 8.

^[142] Стоянова, Кристина. Между порива и умората. Мюнхен’86. – Народна култура, г. XXIX, № 30, 25.VII.1986, с. 8.

^[143] Гумнерова, Катя. Манхайм’86. – Народна култура, г. XXIX, № 47, 21.XI.1986, с. 8.

^[144] Михайлов, Владимир. Лайпциг’86. – Народна култура, г. XXIX, № 49, 5.XII.1986, с. 8.

^[145] Стоянов-Бигор, Георги. Карлови Вари’86. – Народна култура, г. XXIX, № 31, 1.VIII.1986, с. 8.

^[146] Знеполски, Ивайло. Фест-Рио’86. – Народна култура, г. XXIX, № 51, 19.XII.1986, с. 8.

^[147] Социалистическото кино пред нови задачи. – Народна култура, г. XXXI, № 16, 17.IV.1987, с. 8.

^[148] Стайков, Людмил. На добър час! – Народна култура, г. XXXI, № 47, 20.XI.1987, с. 1.

^[149] Оживление под покрива на киното. Разговарят Светла Иванова и Ивайло Знеполски. – Народна култура, г. XXXI, № 51, 18.XII.1987, с. 4 – 5.

^[150] Саръиванова, Маргит. Остров, събрал света. – Народна култура, г. XXXI, № 17, 24.IV.1987, с. 1, 6.

^[151] Манов, Божидар. Шанс за „малките“ филми. – Народна култура, г. XXXI, № 20, 15.V.1987, с. 7.

^[152] Александрова, Петя. Кино „Витоша“ – за 1 000 000? – Народна култура, г. XXXI, № 22, 29.V.1987, с. 3.

^[153] Янакиев, Александър. Аниматорите са като… – Народна култура, г. XXXI, № 29, 17.VII.1987, с. 6.

^[154] Матеева, Боряна. Място под покрива на киното. – Народна култура, г. XXXI, № 1, 1.I.1988, с. 7.

^[155] Желева, Павлина. Филм за трагическия ритуал. – Народна култура, г. XXXI, № 12, 20.III.1987, с. 2.

^[156] Герчева, Красимира. Място под слънцето. – Народна култура, г. XXXI, № 42, 16.X.1987, с. 8.

^[157] Народна култура, г. XXXI, № 42, 16.X.1987, с. 7; Герчева, Красимира. Единство на поколенията. – Народна култура, г. XXXI, № 43, 23.X.1987, с. 1, 5.

^[158] Бърдарски, Димитър. Датското кино: вглеждане в живота. – Народна култура, г. XXXI, № 1, 1.I.1988, с. 7.

^[159] Гумнерова, Катя. Берлинале’87. – Народна култура, г. XXXI, № 11, 13.III.1987, с. 8.

^[160] Гумнерова, Катя. Път към съседа. Оберхаузен’87. – Народна култура, г. XXXI, № 21, 22.V.1987, с. 1, 4.

^[161] Трифонов, Владимир. Краков’87. – Народна култура, г. XXXI, № 29, 17.VII.1987, с. 8.

^[162] Москва вярва на филми. – Народна култура, г. XXXI, № 27, 3.VII.1987, с. 8.

^[163] Работни дни в хода на фестивала. – Народна култура, г. XXXI, № 30, 24.VII.1987, с. 1, 8.

^[164] Знеполски, Ивайло. Съществува ли европейски филм? – Народна култура, г. XXXI, № 32, 7.VIII.1987, с. 1, 5.

^[165] Гумнерова, Катя. Манхайм’87. – Народна култура, г. XXXI, № 47, 20.XI.1987, с. 8.

^[166] Народна култура, г. XXXI, № 51, 18.XII.1987, с. 8.

^[167] С очи към промените. – Народна култура, г. XXXII, № 4, 22.I.1988, с. 1, 5.

^[168] Рангел Вълчанов. – Народна култура, г. XXXII, № 16, 15.IV.1988, с. 3.

^[169] Вик за Русе! – Народна култура, г. XXXII, № 7, 12.II.1988, с. 3.

^[170] Общественият комитет за екологична защита на Русе (ОКЕЗР) е първата от създадените в края на 1980^-те неформални дисидентски групи в България. В ръководството му от 33 души 20 са членове на БКП, сред които има активни борци против фашизма, членове на ЦК на БКП (Светлин Русев), народни представители (Нешка Робева), включва се дори Соня Бакиш – съпругата на Станко Тодоров (председателя на Народното събрание). За председател на Комитета е избран писателят Георги Мишев (сценаристът на филмите „Момчето си отива“, „Преброяване на дивите зайци“, „Селянинът с колелото“, „Вилна зона“). Скоро след това Георги Мишев и Соня Бакиш са изключени от БКП, а Станко Тодоров и Светлин Русев са отстранени от ЦК на БКП. На 23 март Тодор Живков изнася пред Георги Мишев надменен монолог, примесен с цинизми и откровени заплахи: „Тия комитети, вашите, не сме рекли – не сме ги попилели“.

^[171] Рударов, Никола. „Да!“ на „Фокус“. – Народна култура, г. XXXII, № 8, 19.II.1988, с. 2.

^[172] Гочева, Маргарита. Аполония – зимна сесия’88. „Изкуство и аудиовизия“. – Народна култура, г. XXXII, № 8, 19.II.1988, с. 5.

^[173] Завръщането на Кръстю Раковски. – Народна култура, г. XXXII, № 12, 18.III.1988, с. 1, 7.

^[174] Сугарев, Едвин. Самопречистване. – Народна култура, г. XXXII, № 10, 4.III.1988, с. 3.

^[175] Статулов, Деян. Невъзможната свобода. Идеологическата цензура в българското игрално кино (1948 – 1989). София, Локус Пъблишинг, 2022, с. 138 [ЦДА, ф. 383, оп. 15, а.е. 82, л. 144 – 145].

^[176] Станимирова, Неда. Закъснели премиери. – Народна култура, г. XXXII, № 38, 16.IX.1988, с. 3.

^[177] Иванова, Светла. Осъден без вина. – Народна култура, г. XXXII, № 38, 16.IX.1988, с. 6.

^[178] Саръиванова, Маргит. Толкова подминати понеделници… – Народна култура, г. XXXII, № 45, 4.XI.1988, с. 6.

^[179] Молхов, Яко. След три десетилетия. – Народна култура, г. XXXII, № 52, 23.XII.1988, с. 4.

^[180] Чернев, Григор. 1. Европейски мерки. – Народна култура, г. XXXIII, № 10, 3.III.1989, с. 8.

^[181] 40 години родна кинематография. – Народна култура, г. XXXII, № 15, 8.IV.1988, с. 2.

^[182] Кърджилов, Петър. Български игрални филми. Том І. 1915–1948. София, Издателство „Д-р Петър Берон“, 1987, с. 248.

^[183] Овчарова, Антоанета. Старото летоброене. – Народна култура, г. XXXII, № 15, 8.IV.1988, с. 6.

^[184] Някои проблеми и задачи във връзка с преустройството на духовната сфера. – Народна култура, г. XXXII, № 18, 29.IV.1988, с. 1 – 3.

^[185] Стайков, Людмил. Свобода за предложения. – Народна култура, г. XXXII, № 25, 17.VI.1988, с. 1, 4.

^[186] Чернев, Григор. И звън на критически шпаги. – Народна култура, г. XXXII, № 26, 24.VI.1988, с. 1, 4.

^[187] Петров, Емил. Ред всички и пред всеки. – Народна култура, г. XXXII, № 26, 24.VI.1988, с. 4.

^[188] Желев, Жельо. Великото време на интелигенцията. – Народна култура, г. XXXII, № 30, 22.VII.1988, с. 3.

^[189] Павлов, Константин. Прозрение на врабче. – Народна култура, г. XXXII, № 27, 1.VII.1988, с. 3.

^[190] Волев, Николай. Незабавно да действуваме! – Народна култура, г. XXXII, № 20, 13.V.1988, с. 1, 4.

^[191] Дюлгеров, Георги. Открито писмо до Николай Волев. – Народна култура, г. XXXII, № 24, 10.VI.1988, с. 4.

^[192] Незабавно да действуваме? Но как? – Народна култура, г. XXXII, № 25, 17.VI.1988, с. 5.

^[193] Кулезич, Люба. Стига сме въздишали край масите! – Народна култура, г. XXXII, № 28, 8.VII.1988, с. 5.

^[194] Стоянова, Кристина. Мисия, или поминък. – Народна култура, г. XXXII, № 39, 23.IX.1988, с. 5.

^[195] Основни насоки и задачи на преустройството в областта на художествената култура. – Народна култура, г. XXXII, № 24, 10.VI.1988, с. 1 – 2.

^[196] Янакиев, Александър. София’88. Първи международен фестивал на детско-юношеския филм. – Народна култура, г. XXXII, № 28, 8.VII.1988, с. 2.

^[197] Донев, Доньо. Вън от фестивала. – Народна култура, г. XXXII, № 30, 22.VII.1988, с. 4.

^[198] Пред XX кинофестивал. – Народна култура, г. XXXII, № 41, 7.X.1988, с. 5; Иванова, Светла. Златната роза’88. – Народна култура, г. XXXII, № 43, 21.X.1988, с. 1, 5; Молхов, Яко. Спор след фестивала. – Народна култура, г. XXXII, № 47, 18.XI.1988, с. 3.

^[199] Иванова, Светла. Златната роза’88. – Народна култура, г. XXXII, № 43, 21.X.1988, с. 1, 5.

^[200] Необходим е разностранен разговор. – Народна култура, г. XXXII, № 45, 4.XI.1988, с. 4.

^[201] Статия под диктат. – Народна култура, г. XXXIII, № 50, 15.XII.1989, с. 4.

^[202] Стойновска, Калина. Югославското кино – вчера и днес. – Народна култура, г. XXXII, № 4, 22.I.1988, с. 7.

^[203] Александрова, Петя. Срещи с киното на Куба. – Народна култура, г. XXXII, № 20, 13.V.1988, с. 4.

^[204] Дни на Полша. – Народна култура, г. XXXII, № 42, 14.X.1988, с. 2.

^[205] Върнахме смисъла на понятията. Разговор с кинокритика Виктор Дьомин, секретар на Съюза на съветските филмови дейци. – Народна култура, г. XXXII, № 46, 11.XI.1988, с. 1, 5.

^[206] Седмица на датския филм. – Народна култура, г. XXXII, № 49, 2.XII.1988, с. 2.

^[207] Стоева, Лиляна. Кино и нравственост. – Народна култура, г. XXXII, № 39, 23.IX.1988, с. 3.

^[208] Втора световна кинопанорама София’88. – Народна култура, г. XXXII, № 47, 18.XI.1988, с. 1, 4.

^[209] Кръгла маса за Световната кинопанорама – София’88. – Народна култура, г. XXXII, № 51, 16.XII.1988, с. 1, 3 – 4.

^[210] Гумнерова, Катя. Път към съседа. – Народна култура, г. XXXII, № 19, 6.V.1988, с. 8.

^[211] А сега накъде? В Мюнхен. – Народна култура, г. XXXII, № 30, 22.VII.1988, с. 8.

^[212] Гумнерова, Катя. Духът обвързва хората. Манхайм’88. – Народна култура, г. XXXII, № 45, 4.XI.1988, с. 8.

^[213] Михайлов, Владимир. Горещи следи. Лайпциг’88. – Народна култура, г. XXXII, № 50, 9.XII.1988, с. 8.

^[214] Иванова, Светла. Прегръдката Кан’88. – Народна култура, г. XXXII, № 23, 3.VI.1988, с. 8.

^[215] Божинова, Искра. Прав ли е Йорис Ивенс? Краков’88. – Народна култура, г. XXXII, № 29, 15.VII.1988, с. 8.

^[216] Стоева, Лиляна. До Карлови Вари’88 и назад. – Народна култура, г. XXXII, № 31, 29.VII.1988, с. 8.

^[217] Стоянова, Кристина. Любов от два бряга. – Народна култура, г. XXXII, № 49, 2.XII.1988, с. 8.

^[218] Високо признание за нашата анимация. – Народна култура, г. XXXII, № 46, 11.XI.1988, с. 8.

^[219] Наградени български филми. – Народна култура, г. XXXII, № 46, 11.XI.1988, с. 8.

^[220] Наградени български филми. – Народна култура, г. XXXII, № 46, 11.XI.1988, с. 8.

^[221] Милев, Росен. В града на Бергман. – Народна култура, г. XXXII, № 47, 18.XI.1988, с. 8.

^[222] Преустройството – дело на всички и за всички. – Киноизкуство, г. XXXXIV, № 5, май 1989, с. 4 – 17.

^[223] Дух на гласност и промени. – Народна култура, г. XXXIII, № 13, 24.III.1989, с. 3.

^[224] Четвърти конгрес на СБФД. Стенограми 1. 14 – 15 март 1989. София. СБФД, с. 215; Четвърти конгрес на СБФД. Стенограми 2. 14–15 март 1989. София. СБФД, с. 500.

^[225] За да не остане гласността игра на думи. – Народна култура, г. XXXIII, № 22, 26.V.1989, с. 4.

^[226] Бележка на редакцията. – Народна култура, г. XXXIII, № 22, 26.V.1989, с. 4.

^[227] На висотата на историческия етап. Решение на Политбюро на ЦК на БКП. – Киноизкуство, г. XXXXIV, № 5, май 1989, с. 3.

^[228] Ползотворна среща. – Народна култура, г. XXXIII, № 9, 24.II.1989, с. 1.

^[229] Единството на българския народ е грижа и съдба на всеки гражданин на нашето мило отечество. – Народна култура, г. XXXIII, № 23, 2.VI.1989, с. 1 – 2.

^[230] Пленум на Комитета за култура. – Народна култура, г. XXXIII, № 31, 28.VII.1989, с. 2.

^[231] Божинова, Искра. Има такова кино. Пловдив’89. – Народна култура, г. XXXIII, № 17, 21.IV.1989, с. 1, 5.

^[232] Филмовите дебюти: надежди, тревоги, парадокси. – Народна култура, г. XXXIII, № 40, 6.X.1989, с. 1 – 3; Народна култура, г. XXXIII, № 41, 13.X.1989, с. 4 – 5.

^[233] Стоева, Лиляна. В очакване на конгреса. – Народна култура, г. XXXIII, № 43, 27.X.1989, с. 3.

^[234] Димитров, Венец. Да докажем мястото си! – Народна култура, г. XXXIII, № 44, 3.XI.1989, с. 1.

^[235] Стефанов, Божидар. Екологията през обектива – Народна култура, г. XXXIII, № 44, 3.XI.1989, с. 6.

^[236] Среща с представители на интелигенцията. – Народна култура, г. XXXIII, № 46, 17.XI.1989, с. 1.

^[237] Конгресите в духовната сфера се отлагат. – Народна култура, г. XXXIII, № 46, 17.XI.1989, с. 2.

^[238] След разсекретяването на досиетата на Държавна сигурност част от членовете на СБФД се оказаха нейни сътрудници – болезнена тема, която авторът на настоящата статия умишлено не подхваща.

^[239] Отворено писмо. – Народна култура, г. XXXIII, № 50, 15.XII.1989, с. 2.

^[240] Народна култура, г. XXXIII, № 51, 15.XII.1989, с. 5.

^[241] Илкова, Валентина. Филми от ФРГ. – Народна култура, г. XXXIII, № 3, 13.I.1989, с. 7.

^[242] Съобщаваме за вас. – Народна култура, г. XXXIII, № 5, 27.I.1989, с. 2.

^[243] Седмица на съветския филм. – Народна култура, г. XXXIII, № 43, 27.X.1989, с. 7.

^[244] Янакиев, Александър. Анимацията: въображение и публицистика. Варна’89. – Народна култура, г. XXXIII, № 43, 27.X.1989, с. 1, 4.

^[245] Гумнерова, Катя. В сянката на Макс Офюлс. Саарбрюкен’89. – Народна култура, г. XXXIII, № 8, 17.II.1989, с. 8.

^[246] Чернев, Григор. 1. Европейски мерки. – Народна култура, г. XXXIII, № 10, 3.III.1989, с. 8.

^[247] Михайлов, Владимир. Шансът да попаднеш. – Народна култура, г. XXXIII, № 50, 15.XII.1989, с. 8.

^[248] Димова, Дима. Изпитания за кинопублицистиката. – Народна култура, г. XXXIII, № 27, 30.VI.1989, с. 8.

^[249] Стоева, Лиляна. Много пъти за любовта. – Народна култура, г. XXXIII, № 31, 28.VII.1989, с. 1, 7.

^[250] Семерджиев, Станислав. Нищо ново под слънцето. Единбург’89. – Народна култура, г. XXXIII, № 37, 8.IX.1989, с. 8.

^[251] Франгов, Димитър. Жажда за обич. Токио’89. – Народна култура, г. XXXIII, № 47, 24.XI.1989, с. 8.

^[252] У нас това не е прието. Разговор с Анджей Вайда. – Народна култура, г. XXXIV, № 25, 22.VI.1990, с. 4.

^[253] Декларация на Съюза на българските филмови дейци. – Народна култура, г. XXXIV, № 26, 29.VI.1990, с. 1.

^[254] Димитрова, Искра. Кино, захар и олио. – Народна култура, г. XXXIV, № 39, 28.IX.1990, с. 1, 7.

^[255] Равнодушни към собствените си филми. – Народна култура, г. XXXIV, № 38, 21.IX.1990, с. 1.

^[256] Саръиванова, Маргит. Не се обръщай назад! – Народна култура, г. XXXIV, № 42, 19.X.1990, с. 6.

^[257] От страданието до екстаза. Разговор с Димитър Петков. – Народна култура, г. XXXIV, № 43, 26.X.1990, с. 1, 7.

^[258] Димитрова, Геновева. В очакване на фестивал. – Народна култура, г. XXXIV, № 40, 5.X.1990, с. 8; Иванова, Светла. Бой на сянка. XXI фестивал на българския игрален филм. – Народна култура, г. XXXIV, № 42, 19.X.1990, с. 1.

^[259] Шинов, Чавдар. За морала. – Народна култура, г. XXXIV, № 45, 9.XI.1990, с. 6.

^[260] Маринчевска, Надежда. Пари, политика, любов, война. IV световна кинопанорама. – Народна култура, г. XXXIV, № 37, 14.IX.1990, с. 1, 5.

^[261] Гумнерова, Катя. Миналото ни гледа. Берлинале’90. – Народна култура, г. XXXIV, № 9, 2.III.1990, с. 8.

^[262] Иванова, Светла. Аугсбург и емиграцията. – Народна култура, г. XXXIV, № 16, 20.IV.1990, с. 8.

^[263] Иванова, Светла. Оберхаузен’90. – Народна култура, г. XXXIV, № 19, 11.V.1990, с. 6.

^[264] Вагенщайн, Раймонд. Обещай ми светло бъдеще. – Народна култура, г. XXXIV, № 26, 29.VI.1990, с. 6.

^[265] Желева, Павлина. Шанс за „неудобни“ филми. – Народна култура, г. XXXIV, № 15, 13.IV.1990, с. 8.

^[266] Мутафов, Христо. Кан’90. – Народна култура, г. XXXIV, № 20, 18.V.1990, с. 8.

^[267] Маркова, Олга. Да се чувстваш гражданин на света. – Народна култура, г. XXXIV, № 17, 27.IV.1990, с. 8.

^[268] Мутафов, Христо. Венеция’90 – награди за български филм. – Народна култура, г. XXXIV, № 39, 28.IX.1990, с. 8.