СПИСАНИЕ КИНО И НЕГОВИТЕ АВТОРИ


    Александър Донев

    Александър Донев е доцент и преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, работи в сектор „Екранни изкуства“ на Институт за изследване на изкуствата – БАН. Занимава се с изследвания в областите: история на киното, история и теория на филмовата индустрия, киното и съвременните медии, социология на киното, българско кино. Има професионален опит като режисьор, сценарист, продуцент, редактор. Бил е директор на ИА НФЦ и на Аудиовидео Орфей ЕАД. Членува в Европейската филмова академия, Съюза на българските филмови дейци, Съюза на българските журналисти.

    Виж всички статии от Александър Донев


    Александър Станишев

    Александър Станишев е оператор на филмите „Аварийно кацане“, „Хъшове“, „Вяра, любов и уиски“, Touched With Fire („Докоснати от огъня“), „Маймуна“, „Тайният живот на Вера“, както и на сериалите „Белези“, „Денят на бащата“, „Стъклен дом“, „Под прикритие“, „Дървото на живота“, „Връзки“, „Столичани в повече“. Снимал е над 400 рекламни и музикални клипа. Като фотограф участва в множество изложби.

    Виж всички статии от Александър Станишев


    Анастас Пунев

    Анастас Пунев пише за кино от 2012 г., като от 2015 г. е редовен автор в Българското кино общество (Film Society). Негови текстове са излизали в медии като Capital Light, programata.bg, stand.bg, Литературен вестник и други.

    Виж всички статии от Анастас Пунев


    Анатолий Риков

    Професор, доктор на философските науки Анатолий Риков е завършил Историческия факултет на Санктпетербургския държавен университет. От 2003 г. е преподавател в катедрата по Западноевропейско изкуство в същия университет. Интересите му са в областите: история на класическото и съвременно изкуство, теория и философия на изкуството, философска антропология, теоретични изследвания в областта на философията, литературата, изкуствата. Автор е на десетки научни публикации и книги.

    Виж всички статии от Анатолий Риков


    Андрей Звягинцев

    Андрей Звягинцев е един от най-впечатляващите съвременни кинорежисьори, автор на няколко необичайно въздействащи, силно драматични филмови творби. Известността му започва със „Завръщане“ (2003), награден със „Златен Лъв“ на кинофестивала във Венеция и получил най-престижни руски награди. „Елена“ (2011) става носител на наградата „Особен поглед“ на фестивала в Кан. „Левиатан“ (2014) е удостоен със „Златен глобус“ за най-добър чуждоезичен филм. „Нелюбов“ (2017) получава Награда на журито в Кан.

    Виж всички статии от Андрей Звягинцев


    Андроника Мартонова

    Андроника Мàртонова е филмов критик, изследовател в областта на теория и история на киното, специалист и преподавател по азиатско кино. Тя е доцент, доктор в Институт за изследване на изкуствата (www.artstudies.bg, БАН), ръководител на сектор „Екранни изкуства“. Автор е на множество критични и научни публикации за азиатското кино, съвременното състояние на световната и българската филмови култури. Един от основните акценти в работата ѝ е свързан с проучване на киното във и на България, и екранните, междукултурни комуникации с Изтока в различни исторически периоди. Гост-лектор е в НАТФИЗ, СУ и НБУ. През 2022 е номинирана за награда „Васил Гендов“ (СБФД) за най-добра книга в раздел Кинотеория за труда: „Между миграция и уседналост: екзотичният друг и новото български кино“.

    Виж всички статии от Андроника Мартонова


    Анна Топалджикова

    Анна Топалджикова е щатен преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ по История на българския театър. Член е на Сдружението на театроведите към САБ. Член на Международната организация на театралните критици IATC. Публикува театрална критика в специализирани вестници и списания. Издава книги в областта на историята и теорията на театъра, романи, театрална драматургия. Автор е на радиопиеси.

    Виж всички статии от Анна Топалджикова


    Антоан Асенов

    Антоан Асенов е киновед и културолог. Работи по докторска дисертация, изследваща антропологията на хазартните игри. Пише литературни етюди и философски фрагменти. Автор на есето „Потос (2018).

    Виж всички статии от Антоан Асенов


    Божидар Манов

    Кинокритик и журналист. Доайен-професор в НАТФИЗ. Бил е декан на факултет „Екранни изкуства“. Преподавал в НБУ. Три мандата член на Националния съвет за кино. Член на УС на Национален фонд „Култура“. Вицепрезидент на ФИПРЕССИ (2001 – 2005). Член на Европейската филмова академия. Член и председател на международни журита на кинофестивалите в Берлин, Кан, Венеция, Карлови Вари, Солун, Сан Себастиан, Техеран, Пусан и др. Автор на 10 книги и стотици статии в български и чуждестранни издания.

    Виж всички статии от Божидар Манов


    Боряна Матеева

    Боряна Матеева е дългогодишен киноексперт в Българска национална филмотека, завеждащ „Връзки с обществеността и отговорен програматор на филмотечното кино „Одеон. Автор на статии за българското и чуждестранно кино в специализирания печат и др. Преподавател в Нов български университет и в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов. Сценарист на документални филми. Член на СБФД, FIPRESCI.

    Виж всички статии от Боряна Матеева


    Боян Манчев

    Боян Манчев е философ, драматург, преводач, съосновател на „Метеор“. Доцент към Департамент „Изкуствознание и история на културата на НБУ, където преподава философия и теория на изкуството и културата; професор в Берлинския университет за изкуства, където преподава философия и съвременна критическа теория; гост-професор в СУ „Св. Климент Охридски и Университета Холинс (Вирджиния/Франкфурт).

    Виж всички статии от Боян Манчев


    authorBoyanTsenev

    Боян Цeнев

    Боян Цанев е докторант в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов. Бакалавър по „Екранни изследвания и журналистика. Магистър по „Мениджмънт в екранните изкуства. Работи като филмов експерт в Българска национална филмотека. Член на СБФД.

     

    Виж всички статии от Боян Цeнев


    Васил Абаджиев

    Васил Абаджиев (1966) е завършил „живопис“ в НХА и има специализация в Cité des Arts, Париж. Известен е като театрален сценограф и костюмограф с принос в легитимиране на новостите на българската сцена. В театъра е предимно в тандем с режисьорката Лилия Абаджиева. Реализирал е над трийсет сценографски проекта в България, Германия, Русия, Северна Македония, САЩ. Сред най-значимите са представленията му: „Краят на играта“ (награда АСКЕЕР), „Госпожица Юлия“ (награда АСКЕЕР), „Мяра за мяра“, „Тапетите на времето“, „В очакване на Годо“, „Женитба“, „Отело“, „Август в Оклахома“, „Фауст“, „Парижката Света Богородица“, „Скъперникът“, „Няма ток за електрическия стол“, „Цимбелин“, „Хенри IV“, „Защото на мама така ѝ харесва“ и др. Има няколко самостоятелни изложби и е участвал в множество колективни изложби в България, Германия, Румъния. Има постижения във фото и видео инсталациите. Най-новата му изложба, наречена „Аз съм“ – 2022 г. съдържа портрети, рисувани през последните две години.

    Виж всички статии от Васил Абаджиев


    Проф. д.н. Вера Найденова

    Проф. д.н. Вера Найденова е историк и теоретик на киното. Доайен преподавател по Кинознание и История и теория на киното в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Гост-лектор в СУ „Св. Климент Охридски“ и НБУ. Била е ръководител на катедра „Кинознание“ в НАТФИЗ, секретар на СНС по театрознание и театрално изкуство, кинознание и киноизкуство към ВАК и председател на секция „Кинокритика“ към СБФД. Автор на множество книги и стотици критически публикации. Носител е на много награди, между които най-значимите са: „Златен кръст за заслуги“ от Президента на Унгария, Орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – огърлие, Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“.

    Виж всички статии от проф. д.н. Вера Найденова


    Веселин Христов

    Веселин Христов е оператор. Сред режисьорите, с които е работил, са Светла Цоцоркова, Стефан Командарев, Радослав Спасов, Светослав Драганов, Христо Симеонов, Светослав Овчаров, Киран Коларов и др. За филмите на Светла Цоцоркова „Жажда“ и „Сестра“ печели две награди за операторско майсторство от фестивала „Златна роза“ (2015 г. и 2019 г.) и две награди от фестивала „Златното око“ в Попово (2016 г. и 2020 г.).

    Виж всички статии от Веселин Христов


    Виолета Дечева

    Виолета Дечева е професор по театрознание в Нов Български Университет. Доктор по театрознание (Ph.D) и доктор на науките (Sc.D) от БАН. Специализира във Freie Universität – Berlin. Международни изследователски проекти. Член е на IFTR, на IATC, на СБЖ и др. Автор е на редица книги и множество публикации в България, Германия, Полша, Франция, Италия, САЩ, Щвейцария и др. Има изследователски интереси към култура на ХХ век, рецепция на немскоезична литература, театър и комунизъм и др.

    Виж всички статии от Виолета Дечева


    Владимир Игнатовски

    Владимир Игнатовски е професор и преподавател, автор на книги, студии и изследвания по история и теория на театъра, киното и средствата за масова комуникация. Драматургичен консултант и редактор на игрални филми. Автор на сценарии за документални филми. Преводач на научна и теоретична литература. Водещ и автор на телевизионни предавания. Член на научния консултативен съвет на Международната фондация „Сергей Айзенщайн – културни изследвания“.

    Виж всички статии от Владимир Игнатовски


    Войчех Тодоров

    Войчех Тодоров е роден в Лодз през 1962 г. Завършва операторско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и Висшата филмова академия в Лодз, специализира „комбинирани снимки“ в Лондон. Дебютът му в игралното кино е през 1988 г. с филма на Красимир Крумов – Грец „Екзитус“. Оператор е на филмите: „Погребението на картофа“, „Мълчанието“, „Забраненият плод“, „Вагнер“, „Утре ще бъде небе“, „0-1-0, Фондация Танков маратон“, „Завръщане“, „Житие“, на който е и съсценарист и др. Автор е на изображението в десетки полски филми и сериали, между които сериалът „Екип“ на режисьорката Агнешка Холанд. Режисьор е на няколко телевизионни сериала. Носител е на награда за операторско майсторство за филма „Вагнер“ от фестивала „Златна роза“ във Варна, както и на награда за операторско майсторство за филма „Най-веселият човек“ от фестивала в Сопот, Полша. Преподава операторско майсторство в АМА (Академия мулти арт) в Краков.

    Виж всички статии от Войчех Тодоров


    Галина Жекова

    Галина Жекова е завършила журналистика в Софийски университет и кинознание в НАТФИЗ. Магистър по „Изкуства и съвременност“ към Катедрата по културология на Софийски университет. Има петнайсет години стаж като репортер и редактор в различни печатни и електронни медии, като три години е културен репортер на радио Classic FM. Понастоящем работи като филмов експерт в Българска национална филмотека и като журналист на свободна практика.

    Виж всички статии от Галина Жекова


    Д-р Геновева Димитрова

    Д-р Геновева Димитрова е филмов критиk. Завършила е руска филология в СУ „Св. Климент Охридски и кинознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов. От 1991 до 2018 е редактор във в. „Култура. От октомври 2018 до края на 2019 е редактор и колумнист във в. „К. Работи като експерт киновед в Българска национална филмотека. Има много публикации в периодичния и специализиран печат. Автор е на книгите „Кино в края на века. Български фигури и игрални филми – поглед от 90-те и „Въртележки на абсурда. Руското игрално кино (1991 – 2011). Хоноруван преподавател по кино в СУ „Св. Климент Охридски в магистърска програма „Преводач-редактор“. Сценарист е на документалните филми „Нощ в София“ (2008) и „Offline?“ (2017) . Член е на Съюза на българските журналисти и на ФИПРЕССИ. Има награда за оперативна критика на СБФД през 2016 г. Носител е на наградата за теория на БФА за книгата „Въртележки на абсурда. Руското игрално кино (1991 – 2011). Носител е на наградата „Златен век – звезда“ на Министерството на културата, 2019.

    Виж всички статии от д-р Геновева Димитрова


    Гергана Дончева

    Доц. д-р Гергана Дончева е завършила специалностите „Културология и „Политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски. През 2010 г. защитава докторска дисертация в Института по балканистика с Център по тракология – БАН, където работи и понастоящем в секция „Култура на Балканите. Автор е на множество публикации и на две монографии: „Образът на Балканите в балкански и западни филми: Стратегии за представяне и „Солунският кинофестивал: История, предизвикателства и метаморфози. Основните ѝ интереси са в областта на балканско кино и култура, идентичности и политики на представяне, културна история през епохата на комунизма и посткомунизма, имагология, миграционни процеси и глобализация.

    Виж всички статии от Гергана Дончева


    Даниела Чулова-Маркова

    Д-р Даниела Чулова-Маркова е историк на изкуството, критик и експерт оценител. Защитава докторат по проблемите на стенно-монументалните изкуства към Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2004 г. Член е на секция „Критика“ към СБХ. Носител е на награда за Критика от конкурс за Млади художници, критици и куратори, организиран от Международна фондация „Св. Св. Кирил и Методий“. През годините работи към екипа на СГХГ, НХА, НБУ. Автор е на голям брой статии и студии в периодичния и специализиран печат като: ЛИК, в. „Култура“, портал „Култура“, Инфо СБХ и други. Обект на специален интерес са проблемите на изкуството на ХХ век, стенно-монументалните изкуства, арт мениджмънта и арт терапията. Автор на книги: „Непознатият Йоан Левиев. Живот и творчество“ (2008), „Митът Дикиро“ (2009), „Визуална митология на стенописта“ (2009), „История на изкуството“ част 1 (2011), част 2 (2016), „Кодът на детската рисунка“ (2017) и др.

    Виж всички статии от Даниела Чулова-Маркова


    Деян Статулов

    Д-р Деян Статулов е главен асистент в Института за изследване на изкуствата – БАН. Завършил е НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Кинознание и драматургия“. Има над триста публикации в областта на филмовата история и критика. Сценарист и редактор на телевизионните предавания „Понеделник 8 ½“, „Ретро следобед“, „Кастинг“ (БНТ) и др. Бил е програмен директор на Дома на киното в София (2013 – 2015). Докторската му дисертация е на тема „Цензурата в българското игрално кино. Механизми на функциониране“. Филмов наблюдател в предаването Преди обед/bTV и съсценарист на предаването „Като на кино“.

    Виж всички статии от Деян Статулов


    Диана Попова

    Диана Попова е изкуствовед, критик, куратор, журналист. Завършила е „Изкуствознание“ в НХА през 1983 г. и резиденция в International Studio and Curatoral Program в Ню Йорк през 1999 г.. Като оперативен критик е автор на над 1500 статии за съвременно изкуство в национални и международни издания. Преподавала е история на изкуството и съвременно изкуство в НГДЕК; водила е курсове в СУ, НХА, НБУ. Куратор и съ-куратор е на десетки изложби, сред които „Земя и небе“ (1989), „N-форми. Реконструкции и интерпретации“ (1994), „Антифеминизъм – Антимачизъм“ (2000), „Градини на паметта“ (София, 2008), „Възможната история“ (2012) и др. Редактор във в. „Култура“ (1992 – 2001), в сп. „Алтера“ (2005 – 2009) и др. От 2009 г. е автор и водещ на предаването за визуални изкуства „Музей в ефира“ в БНР (програма „Христо Ботев“).

    Виж всички статии от Диана Попова


    Димитрина Иванова

    Димитрина Иванова, кинокритик. Завършила Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и Кинознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Работила в Българска национална филмотека като редактор на сп. „Кино и време“. Публикувала в сп. „Киноизкуство“, „Филмови новини“, „Кино“, във вестниците „Народна култура“, „Поглед“, „Отечествен фронт“, „Дума“, „Женски свят“ и др. Сътрудничила като филмов наблюдател в Българско национално радио.

    Виж всички статии от Димитрина Иванова


    Димитър Кабаиванов

    Димитър Кабаиванов е завършил висшето си образование в теоретичния отдел на ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, защитил е дисертационен труд във ВГИК – Москва. Работил е в БАН, Институт за изследване на изкуствата (ИИИ). Член е на СБФД (Гилдия „Кинокритика“), на FIPRESCI, на IFJ (Международната федерация на журналистите – Брюксел). Има разработки по въпроси от теорията на киното, екранните изкуства, публиката, медиите. Автор е на статии в професионалния и масов печат и медиите.

    Виж всички статии от Димитър Кабаиванов


    Димитър Сарджев

    Димитър Сарджев е роден в гр. Хасково през 1977 г. Завършва театрална режисура в НАТФИЗ в класа на проф. Иван Добчев и кинорежисура в класа на проф. Георги Дюлгеров. В момента преподава на студентите в академията „Актьорство в екранните изкуства“. Автор е на филмите „Срещу течението на времето“ (2020), „Семеен портрет“ (2008) и на постановките „Спомняш ли си М.“ по Конър Макферсън (2007), „Портрет на една Мадона“ по Тенеси Уилямс (2013) на сцената на ТР Сфумато.

    Виж всички статии от Димитър Сарджев


    Елица Гоцева

    Д-р Елица Гоцева е главен асистент в сектор „Екранни изкуства“ към Института за изследване на изкуствата – БАН, с фокус на исзледванията ѝ: кинодраматургия и драматургията на едночасови телевизионни сериални драми. Член е на СБФД, гилдия „Кинодраматурзи“; съсценарист е на два документални филма, подкрепени от НФЦ – „Блян за щастие“ и „Малката Маркиза“. Има множество научни публикации. Работи и по създаването на документални и игрални филми и сериали.

    Виж всички статии от Елица Гоцева


    Елица Матеева

    Елица Матеева е завършила „Театрознание“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и е специализирала „Театрална режисура“. От седем години пише за сайта kinoto.bg. Член е на Обществото на независимите театрални критици в България, а също и на Международната организация на театралните критици IATC. Автор е на три книги, свързани с киното и театъра. Ръководител е на киношколата „Братя Люмиер“ към Общински детски комплекс в родния ѝ град Варна. В момента работи върху докторат, посветен на „Догма 95“ и рефлексиите на манифеста върху съвременното българско кино.

    Виж всички статии от Елица Матеева


    Ефемия Ганчева-Ескандари Фард

    Завършила е „Филмова и телeвизионна режисура“ в НБУ. Професионална квалификация по режисура на телевизионен сериал НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Магистър по „Здравен мениджмънт“ – Медицински университет София. Магистър по право с квалификационна степен – юрист УНСС. Адвокат в Софийска адвокатска колегия. Режисьор и сценарист на документални, игрални и анимационни филми, между които: „Контролирани глътки въздух“, „Майка съм“, „Смешният съд“ и др.

    Виж всички статии от Ефемия Ганчева-Ескандари Фард


    Зафер Галибов

    Зафер Галибов е фотограф, доктор по изкуствознание и изобразителни изкуства към Института за изследване на изкуствата – БАН. От 1999 г. е хоноруван преподавател по прес-фотография към Факултета по журналистика към СУ „ Св. Климент Охридски“. Има над трийсет самостоятелни изложби в България и в чужбина – Франция, Австрия, Румъния, Дания и др. Носител е на Награда „Златно перо“ за фотожурналистика, Награда за цялостна дейност от Съюза на българските журналисти, Награда „Златно перо“ за принос в областта на културата по случай 24 май и др.

    Виж всички статии от Зафер Галибов


    Ивайло Знеполски

    Проф. Ивайло Знеполски завършва философия Софийския университет. До 90-те години е активен кинокритик: редактор във в. „Народна култура“, Сценарна комисия на „Студио Игрални филми“, сп. „Филмови новини“., Бил е вицепрезидент на ФИПРЕСИ. По важните му книги от този период са: „Пътища и пътеки на българското кино“, „Актуалното кино“, „Кинематографичният процес“, „Из историята на филмовата мисъл. От Луи Люмиер до Кристиан Мец“, т. I и II и др. След 1990 г. е заместник-министър и министър на културата (1992 – 1995). От 1995 до 2006 г. е ръководител на катедра „Културология“ в Софийския университет. Гост-професор е във „Висшето училище за социални науки“ в Париж. Публикува множество книги, сред които: „Новата преса и преходът“, „Вебер и Бурдийо – подходи към интелектуалците“, „Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория“, „Историкът и множественото минало“, „Семиотика и критика на културата. Барт, Лотман, Еко“, „Измамната лекота на демокрацията“, „Communism, science, and university. Towards a Theory of Detotalitarianisation“, Routledge, London and New York.

    Виж всички статии от Ивайло Знеполски


    Иван Добчев

    Иван Добчев заедно с Маргарита Младенова, е основател на Театрална работилница „Сфумато“. Като режисьор е работил в Пловдивския драматичен театър, ДТ „Иван Димов“ – Хасково, Театъра на българската армия, Сатиричния театър, НТ „Иван Вазов“. Професор е в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Постановките му участват редовно във всички театрални форуми в България, както и в международни фестивали, между които: Есенен Фестивал – Париж, Авиньонски Фестивал, Фестивал „Миграции“ в Пиколо Театър – Милано, Международен Фестивал „Мес“ – Сараево. Носител е на всички национални награди за театър за над двайсет свои постановки, както и на международни награди от Хърватия, Германия, Босна и Херцеговина.

    Виж всички статии от Иван Добчев


    Иван Ничев

    Иван Ничев е режисьор, сценарист и продуцент. Професор е в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Завършил е Филмовата академия в Лодз, Полша – ученик на Аджей Вайда. Член е на Европейската Филмова академия от 1996 г. Повечето му филми са носители на множество национални и международни награди и са разпространявани в различни страни по света. Игрални филми: „Българска рапсодия“/„Пътя към Коста дел Маресме“ (2014), „Деца от восък“ (2007), „Пътуване към Йерусалим“ (2003), „След края на света“ (1999), „Иван и Александра“ (1988), „Бумеранг“ (1978), „Звезди в косите, сълзи в очите“ (1977) и др.; документалният – „Нейната изповед“ (2017); телевизионни филми – „Приключенията на един Арлекин“ (2008), „Ганьо Балкански се завърна от Европа“ (2004), „Големанов“ (1995), „Любовни сънища“ (1994). Някои от филмите му: като „Българска рапсодия“/ „Пътя към Коста дел Маресме“ (2014), „Пътуване към Йерусалим“ (2003), „След края на света“ (1999) са българското предложение за номинациите на наградите Оскар.

    Виж всички статии от Иван Ничeв


    Иван Стефанов

    Иван Стефанов е професор, изследовател на масовата култура, преподавател по теория на културата, социология на културата и социология на изкуството в СУ, НХА, НАТФИЗ. Работи като редактор в СИФ „Бояна“ и сп. „Филмови новини“. Вицепрезидент на ФИПРЕССИ (Международна федерация на филмовите критици – 1975 – 1976). Научен сътрудник и старши научен сътрудник в Института по социология при БАН (1970 – 1983). Главен редактор на сп. „Философска мисъл“ (1988 – 1992). Председател на Българската социологическа асоциация (1995 – 1997). Сферите на научните му интереси са в теорията на културата, социологията на изкуството, естетиката, теорията и критиката на киното.

    Виж всички статии от Иван Стефанов


    Иван Чертов

    Роден е през 1991 г. в град София в семейство на артисти. Оператор по професия и любител фотограф. Обича изкуството във всичките му форми. Оператор е на филма „Февруари“, реж. Камен Калев, част от официалната селекция на Кан 2020 г. Снимал е „Auf Weidersehen“, реж. Еди Шварц и Йордан Петков, който печели награда за най-добър късометражен филм на Варшавския фестивал за международно кино през 2015 г.

    Виж всички статии от Иван Чертов


    Иво Балев

    Иво Балев е поет и публицист. Занимава се с актуална политическа сатира във вестниците СЕГА и ПРАС-ПРЕС, поддържа кратка седмична рубрика в неделния ефир на БНР, програма „Хоризонт“. Неговите „Новини с добавена стойност“ по радиото са есеистичен квазиинформационен бюлетин с исторически, културни и лирически отстъпления. Във вестник СЕГА попада през 2004 г., привлечен от Миряна Башева, на която дълги години е близък сътрудник.

    Виж всички статии от Иво Балев


    Иво Драганов

    Проф. д-р Ивo Драганов e преподавател в НБУ и в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Работил е като зам. директор Филмопроизводство и Програмен директор на Канал 1 в БНТ; член и секретар на Националния съвет за радио и телевизия; главен директор и отговорен редактор в ТВ ЕВРОПА; главен мениджър на ББТ ТВ; редактор и сценарист в Студия за научнопопулярни и документални филми „Време“; програматор на специализираните кина „Култура“ в ДП „Разпространение на филми“. Автор е на книгите: „Особености на телевизионния мениджмънт“, „Телевизионното програмиране в общия аудиовизуален контекст“, „Четвъртата възможност – университетска телевизия“. Има Hаграда за оперативна филмова критика на Българската филмова академия за 2010 г. През 2021 г. е удостоен с Награда „Златен век – печат на Цар Симеон Велики“ – сребърен.

    Виж всички статии от Иво Драганов


    Проф. д-р Ингеборг Братоева-Даракчиева

    Проф. д-р Ингеборг Братоева-Даракчиева е историк на киното и филмов критик. Член е на сектор „Екранни изкуства“ на Института за изследване на изкуствата при БАН и гост-преподавател в СУ. Автор е на книгите „Българско игрално кино от „Калин Орелът“ до „Мисия Лондон“, „Европейско кино – глобално и локално“ и на многобройни статии за кино в специализирания печат. Драматургичен консултант е на документални филми. Член на СБФД и FIPRESCI. Носител на Наградата на СБФД за оперативна критика за 2007 г.

    Виж всички статии от проф. д-р Ингеборг Братоева-Даракчиева


    Ирина Иванова

    Ирина Иванова е завършила кинознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 2001 г. преподава в НАТФИЗ и е асистент в катедра „Кинознание и Драматургия“. Работи по докторска дисертация на тема: „Стилът като проблем в киното“. Автор е на много критически текстове в ежедневния и специализирания печат. От 2005 г. е редактор в списание EVA. Сценарист е на документалния филм за студийните кина „Обичахме ги толкова много“. Член е на СБФД, СБЖ, ФИПРЕССИ.

    Виж всички статии от Ирина Иванова


    Ирина Канушева

    Ирина Канушева е родена в София. Завършила е Френската езикова гимназия и ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Театрознание“. Тя е журналист и редактор, автор на критически текстове за кино и театър, както и на автобиографичната книга за Никола Анастасов „Истории с усмивки“. От 1996 г. работи в международния отдел на Националния филмов център, като на два пъти е била изпълнителен директор на институцията – през 2000 и 2011-12 г.

    Виж всички статии от Ирина Канушева


    Йоана Ангелова

    Йоана Ангелова е хоноруван преподавател в Националната художествена академия, катедра „Изкуствознание”, дисциплина „История, теория и развитие на фотографията“. Професионалните ѝ интереси са свързани предимно с фотографията, като се изявява и като фотограф, и като изследовател. Член е на Съюза на българските художници (СБХ).

    Виж всички статии от Йоана Ангелова


    Йоана Павлова

    Йоана Павлова е кинокритик и изследовател на свободна практика, като от 2011 г. работи и живее във Франция. Основател и редактор на проекта за експериментална медийна критика Festivalists, сътрудник на платформата CinEd, с принос към книжните издания „Cinemas of Paris“ (2016), „Eastern Promises“ (2014) и „Българската нова вълна“ (2012), както и автор на множество текстове на български, английски и френски в сферата на киното, визуалните изкуства и новите медии. Ментор към образователните програми за млади киножурналисти/кинокритици към фестивалите в Сараево, Ротердам и Варшава.

    Виж всички статии от Йоана Павлова


    Йосиф Аструков

    Йосиф Аструков е завършил специалност „Медицинска физика“ в Софийския университет, както и Филмова и телевизионна режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Защитил е докторска степен по кинознание към Институт за изследване на изкуствата – БАН, където е главен асистент. Преподава в СУ „Св. Климент Охридски“ и НБУ. Има няколко самостоятелни фотографски изложби: „Форма и слово“, „НадписЪ“, „Съвременен танц“, „DanCine project“ и др. Автор е на книгите „Вакуум“, „Разпилени мисли“, „VideoDance“, „Екран и сцена. Новите мултимедийни представления“ и „Фотографията като...“. С Петя Стойкова са постановчици на късометражните танцови филми „A Day Dream“ и „Another Day Dream“. Автор е на късометражните филми: „Elusive“, „А...“, „Вода“, „Избягай от себе си“, „Fight“.

    Виж всички статии от Йосиф Аструков


    Йошико Минекава

    Йошико Минекава е родена в Токио. Филмов критик, куратор и преводач. Завършила е кинознание в НАТФИЗ при проф. Вера Найденова (1997) „Media and Governance – Human Security and Communications“ (2005) в Кейо университет и „Режисура и превод субтитри“ в The Film School of Tokyo при реж. Хироказу Корееда (2004). Програмен директор на кино в Art center of Tokyo (2005 – 2009), член на Международен съвет на музеите (ICOM, 2018). В момента е директор на Японо-българската асоциация. Била е член на журито на международния филмов фестивал „Любовта е лудост“ (2009), на Международното жури за късометражни филми на 37-ия Фестивал на българския игрален филм „Златна роза“ (2019). Изнасяла е лекции за българското кино и българската култура в университети и гимназии в Япония. Превеждала е български филми и телевизионни предавания от български на японски език.

    Виж всички статии от Йошико Минекава


    Калин Николов

    Калин Николов завършва Художествена гимназия и ВИИИ „Николай Павлович“, специалност „Графика и графични технологии“ при проф. д-р Евтим Томов. Паралелно на това се учи, а по-късно и работи с големия художник Борис Димовски. В момента е уредник в Графичния кабинет на Националната галерия, София. През годините е имал самостоятелни изложби в София, Габрово, Велико Търново, Хамбург, Атина, Будапеща, Скопие, Щип, Прилеп, Охрид, Димитровград, Сърбия, и др. Бил е художник във вестниците „Антени“, „Вечерни новини“, „Репортер 7“, „La Strаda“, „Щастливец“, „За буквите – О писменехь“, списанията „ФЕП“, „Тера фантастика“, „Усури“ и др. Автор е на книги, монографии, каталози и изследователски студии върху историята на българското и световното изобразително изкуство. Съставител е на изложби на европейски графици и живописци, на български творци в контекста на историята на изкуството.

    Виж всички статии от Калин Николов


    Калинка Стойновска

    Калинка Стойновска е завършила ВГИК – Москва. Била е на обучение по кино в Париж, Франция през 1975 г. От 1988 г. е доцент по кинознание (Академия за обществени науки). Има множество публикации в специализирания печат – рецензии, статии, интервюта и др. Член на журито на ФИПРЕССИ в Кан, Берлин, Оберхаузен, Карлови Вари, Сан Себастиан. Носител е на награда за оперативна критика на сп. „Филмови новини“, 1975. В периода 1990 – 1993 г. е редактор и зам. гл. редактор в сп. „Кино“, в периода 1993 – 2003 г . става главен редактор, а от 2004 г. досега е редактор.

    Виж всички статии от Калинка Стойновска


    Калоян Божилов

    Калоян Божилов е български кино и телевизионен оператор. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Оператор е на филмите: „Свещена Светлина“, „Отчуждение“, „Áга“, „Островът на сините птици“ – телевизионен сериал, „Рая на Данте“, „Пътят на честта“ – телевизионен сериал. Има награди за най-добър оператор от фестивала „Златна Роза“ за филмите: „Отчуждение“ (2014), „Áга“ (2018) и награда „Златна Арка от фестивала „East & West International Film Festival за „Áга“ (2019). Участва в международното жури на 40-то издание на фестивала „Manaki Brothers.

    Виж всички статии от Калоян Божилов


    Камен Калев

    Дебютният пълнометражен филм на Камен Калев „Източни пиеси“ (2009) е избран в „Петнайсетдневка на режисьорите“ на 41' Филмов фестивал в Кан и е номиниран за „Златна камера“. Филмът получава Наградата за режисура и Наградата за най-добър филм на 22' Токийски международен филмов фестивал, Голямата награда на журито на Фестивала в Анже, Голямата награда във Варшава, Наградата за най-добър режисьор и Награда на журито в Братислава измежду редица други международни и национални отличия. Вторият му филм „Островът“ (2011), в който участват Туре Линдхарт и Летисия Каста, е отново представен на „Петнайсетдневка на режисьорите“. През 2020 г. филмът му „Февруари“ е избран в Официалната селекция на фестивала в Кан. Това е шестото участие на българския режисьор в най-престижния кинофестивал в света, като досега неговите късометражни и пълнометражни филми са представяни в паралелните програми, а с „Февруари“ авторът получава най-високото си признание.

    Виж всички статии от Камен Калев


    Катерина Ламбринова

    Катерина Ламбринова е сценарист и филмов критик. Редактор в списание КИНО и филмов експерт в Студия „Екран“ на БНТ. Докторант в Институт за изследване на изкуствата към БАН. Арт директор, програматор и куратор на филмови фестивали и панорами. Член на СБФД, FIPRESCI, АЕЖ, СБЖ.

    Виж всички статии от Катерина Ламбринова


    Кирил Проданов

    Кирил Проданов е завършил филмово и телевизионно операторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Заснел е множество късометражни филми, между които: „Черупки“, „Змия“, „Брак“ и др., както и няколко пълнометражни игрални филма: „Блаженият“, „Ирина“, „Живи комини“, „Радиограмофон“. Участвал е в редица международни фестивали, където някои от филмите печелят награди като: „Леглото“ – Най-добра операторска работа „ALTcineAcction“ 2013, „Kindersurprise“ – Най-добра операторска работа „HONORIS CAUSA“ 2010.

    Виж всички статии от Кирил Проданов


    Лазар Хрисимов

    Лазар Хрисимов е студент по журналистика в Софийския университет. Като киновед отразява най-престижните европейски филмови фестивали. Учил политически науки във Виена. Владее немски, английски и френски език. Интервюирал български и международни артисти като Галин Стоев, Теди Москов, Венсан Линдон, Теодор Ушев, Моника Белучи, Хю Джакман, Джулиан Мур и др.

    Виж всички статии от Лазар Хрисимов


    Лиза Боева

    Лиза Боева е сценарист и режисьор, лектор по история на изкуствата с научна титла доцент. Създател (съвместно с Ицко Финци) на образователната платформа по изкуства „Филизи 33“.

    Виж всички статии от Лиза Боева


    Людмил Георгиев

    Доц. д-р Людмил Георгиев е бивш дългогодишен полицейски офицер-криминалист. Понастоящем е хоноруван преподавател по криминалистика в няколко висши училища. В НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ преподава „Строеж на криминалния сюжет“. Издал е тринайсет художествени книги на полицейско-криминална тематика, а по телевизионен канал са излъчени десетина негови документални филми. Консултант е и на няколко игрални полицейски филми.

    Виж всички статии от Людмил Георгиев


    Людмил Димитров

    Проф. д-р Людмил Димитров преподава руска класическа литература в СУ „Св. Климент Охридски“. От 2005 до 2010 г. и от 2014 до 2019 г. е лектор по български език, литература и култура в Люблянския университет, Словения. Член е на Съюза на преводачите в България, на Българския ПЕН и на Международното общество „Достоевски“ (International Dostoevsky Society). Автор на множество статии и студии в български и чужди специализирани издания, на монографиите за руската класическа драматургия: „Четвероевангелие от Пушкин. Опит за изучение на драматургичния цикъл „Малки трагедии“ (1999), „Да бъдеш шут в играта на съдбата. Руската драматургия от ХІХ век. Херменевтика на канона“ (2006, 2017), „Да разсмиваш Мелпомена, или Чехов на големия път към драмата“ (2013) и на документалното изследване „Багряна и Словения“ в съавторство с Людмила Малинова-Димитрова (2011, Любляна; 2013, София). Лауреат е на Голямата Лавринова награда на Съюза на словенските литературни преводачи (2017) и на Награда за цялостно творчество на СПБ (2020).

    Виж всички статии от Людмил Димитров


    Людмила Дякова

    Людмила Дякова е кинокритик с дългогодишна практика и публикации в ежедневния и специализиран печат. Сътрудничи на различни радио и телевизионни предавания. Радактор е на няколко сборници и книги. Преподавател е по програма „Авторски театър“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Драматургичен консултант е на филмите „Принцът и просякът“, „Капанът“, „Жири“, на който е и съсценарист. Главен редактор е на списание КИНО. Член на СБФД, СБЖ, FIPRESCI. Носител на Награда на СБФД за оперативна критика 2008 и Награда „Златен век – печат на цар Симеон Велики – сребърен“.

    Виж всички статии от Людмила Дякова


    Майя Праматарова

    Майя Праматарова е автор на пиеси, театровед, преводач и режисьор. Работила е като драматург в ТР „Сфумато“, в Народния театър „Иван Вазов“, по-късно и в Българския културен институт в Москва. Поддържа театралния сайт post.scriptum.ru.

    Виж всички статии от Майя Праматарова


    Д-р М. Ескандари Фард-Араш

    Магистър лекар, и магистър по „Здравен мениджмънт“ – Медицински университет София. Пред защита на Магистърска степен по „Филмово и телевизионно изкуство“, със специализация „Филмова и телeвизионна режисура“ в НБУ. Завършена школа по драматично изкуство „Театре Шар“ – Иран. Режисьор и продуцент на документални, игрални и анимационни филми с награди и излъчвания в над сто и двадесет фестивала в САЩ, Великобритания, Италия, Украйна, Индия, Иран, Китай, Кралство Йордания, Мароко, Тунис, Казахстан, Бангладеш, Нигерия, Германия, Колумбия и др.

    Виж всички статии от д-р М. Ескандари Фард-Араш


    Мариана Христова

    Мариана Христова е кинокритик с публикации във Filmsociety.bg, Cineuropa.org, East European Film Bulletin, списание КИНО и др. Филмов програматор за различни фестивали и институции, сред които Фестивала за източноевропейско кино goEast Висбаден, МФФ Сеговия, Филмотеката на Каталуния, архив за експериментално кино Arxiu Xcèntric към културен център CCCB, Барселона и др. Член на СБФД, FIPRESCI.

    Виж всички статии от Мариана Христова


    Мария Петева

    Мария Петева е завършила бакалавърска степен по специалност Анимационно кино през 2014 г. в НБУ и е продължила магистърска степен в специалност „Мултимедия и компютърна анимация“. Занимава се със създаване на персонажи, илюстрация и 3D визуализации. През 2016 г. е финансирана за дебютен анимационен филм „Момичетата от улица Върбова“ от НФЦ и през 2019 г. е излъчен за пръв път. Докторант в специалност „Информатика“ към Нов български университет от 2019 г. Темата ѝ е обвързана с проучвания на 360-градусови панорамни изображения във виртуалната реалност.

    Виж всички статии от Мария Петева


    Марта Монева

    Марта Монева е следвала право, кинознание и аудиовизуална публицистика в Германия. Организирала е международни образователни платформи и филмови и театрални фестивали в България и Германия. Програмирала е анимационни и документални поредици. Работила е във филмови и културно-политически редакции в телевизиите ARTE и 3sat/ZDF в Германия. Публикува в печатни медии в Германия и България, сред които „der Freitag“, „neues deutschland“, „sensor Wiesbaden, „sensor Mainz“, „ЛИК“, вестниците „Култура“, „Капитал“, „К“ и „Банкер“, списанията „Култура“, КИНО и „Християнство и култура“. Води рубрика в Бюлетина на СБХ.

    Виж всички статии от Марта Монева


    Мартичка Божилова

    Мартичка Божилова е продуцент на АГИТПРОП от 1999 г. Сред филмите ѝ са международно награждаваните „Георги и пеперудите“, „Проблемът с комарите и други истории“ и „Коридор No 8“. Носител е на наградата „International Trailblazer“, лансирана от Робърт Редфорд и Sundance Channel на Международния пазар за документално кино MIPDOC на фестивала в Кан през 2006 г. Директор на Балкански Документален Център. Официален представител на Европейската документална мрежа (EDN) в България.

    Виж всички статии от Мартичка Божилова


    Мирела Василева

    Мирела Василева е завършила Кинознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2012 г. Автор е в специализирани български и чуждестранни издания за култура. В момента завършва докторантура в ЮЗУ „Неофит Рилски“ с тема „Съвременно скандинавско кино“.

    Виж всички статии от Мирела Василева


    Мирослава Гоговска

    Мирослава Гоговска е завършила актьорско майсторство в НАТФИЗ. Доктор е по „Театрознание и театрално изкуство“ също в НАТФИЗ. По значителните ѝ роли в театъра са: Беатриче в „Много шум за нищо“ (У. Шекспир), Студентката в „Пясъчен пъзел“ (Яна Добрева), Милкана в „Майстори“ (Р. Стоянов), Антигона Годеница в „Антигона Смъртната“ (Софокъл), Грушенка в „Долината на смъртната: Альоша“ по „Братя Карамазови“ (Ф. Достоевски) и др. Снимала се е във филмите: „Хайка за вълци“, „Аз съм ти“, „Потъването на Созопол“, „Каръци“, „Времето е наше“, „Ирина“, „Страх“, „Смирен“ и др. Асистент е по „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класовете на проф. И. Добчев и проф. М. Младенова и в класа на Пенко Господинов, преподавател е в НБУ, ръководител на „Неделно училище по театър“, ТР „Сфумато“.

    Виж всички статии от Мирослава Гоговска


    Младен Печевски

    Младен Печевски е кинокритик и фестивален програматор. Участва в журита на международните филмови фестивали във Венеция (2019), Варшава (2020) и Брюксел (2021). Работи като асистент-консултант на: програмата Giornate degli Autori (Venice Days) към Международния филмов фестивал във Венеция и програматор на холандския фестивал на късометражното кино Leiden Shorts.

    Виж всички статии от Младен Печевски


    Надежда Маринчевска

    Надежда Маринчевска работи в сектор „Екранни изкуства“ на Института за изследване на изкуствата – БАН. Професор и преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и в НБУ. Автор е на книгите: „Българско анимационно кино 1915 – 1995“, „Квадрати на въображението. Естетика на анимационните техники“ и „Анимационните хибриди“. Носител е на наградата на СБФД за филмова теория през 2006 и на наградата за оперативна критика на БФА през 2014. Член e на СБФД, СБЖ, ФИПРЕССИ.

    Виж всички статии от Надежда Маринчевска


    Надежда Г. Тодорова

    Надежда Г. Тодорова е завършила българска филология през 1995 г. в СУ „Св. Климент Охридски“. През 2017 г. получава магистърска степен във факултет Славянски филологии, специалност „Литература, кино и визуална култура“. Интересите ѝ са в областта на културната антропология, фолклор и митотворчество, семиотика, социална педагогика, възрастова психология, етика и естетика, визуални изкуства, рецептивистика. Автор е на академично изследване за френската Нова вълна и двама от най-ярките ѝ представители – писателят Ален Роб-Грийе и режисьорът Ален Рене. В момента е докторант в БСУ, специалност „Педагогическа и възрастова психология“. Академичните ѝ проучвания са във връзка с темата на дисертационния ѝ труд „Насилието в кинонаратива – рефлексии на киноагресията в юношеска възраст“.

    Виж всички статии от Надежда Г. Тодорова


    Невелина Попова

    Невелина Попова е сценарист. Завършила е кинодраматургия във ВГИК – Москва и педагогика в СУ „Св. Климент Охридски“. Работила е като редактор и драматург в творческите колективи на СИФ „Бояна“ (1979 – 1991) и като учител в различни училища (1992 – 2004). Преподава кинодраматургия и анимационна драматургия в Нов български университет от 1994 г. Сценарист е на игралните филми „Отражения“ (1982), „Приземяване“ (1986), „Ненужен антракт“ (1987), „Другият наш възможен живот“ (2004), „Чуй звездите“ (2004) и на други документални и анимационни сценарии. Автор е на книгата „Драматургичното пространство на анимацията“.

    Виж всички статии от Невелина Попова


    Олга Маркова

    Олга Маркова е доктор по кинознание и преподавател. Като кинокритик присъства повече от пет десетилетия по страниците на периодичния и специализиран печат. Автор е на монографии, творчески портрети, сценарии, рецензии и интервюта. Публикувала е десет книги, някои от които са преведени и на английски език като „Ролята на българската култура в световната цивилизация“. А други като „От литературата към екрана“ изпълняват ролята на основни помагала за студенти, които изучават киноизкуство. Удостоена е с престижни международни награди. Носител е на „Златното перо“ на СБЖ, а също и на Почетен диплом от ХХI СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ за нейния „извънреден принос за филмовата критика и кинообразованието в България“.

    Виж всички статии от Олга Маркова


    Олга Суркова

    Олга Суркова е киновед, кинокритик и изследовател на творчеството на Андрей Тарковски. Автор на книгите „Тарковски и аз. Дневник на пионерката“ и „С Тарковски и за Тарковски“.

    Виж всички статии от Олга Суркова


    Пенчо Кунчев

    Пенчо Кунчев е завършил Висшия институт за приложни изкуства в Прага, Чехословакия, специалност „Филмова и телевизионна графика“, след което работи в Студия за анимационни филми „София“. Автор е на редица анимационни филми отличени с национални и международни награди. Член е на селекционни комисии и журита на кинофоруми в Европа и Азия. Негови статии за изкуството на анимацията се публикуват в български и чуждестранни издания. В чужбина ръководи майсторски класове и урежда изложби с рисунки към свои филми. Гостуващ лектор в Джилинския анимационен институт в Китай. Преподавател в Нов български университет.

    Виж всички статии от Пенчо Кунчев


    Петър Кърджилов

    Петър Кърджилов е дългогодишен изследовател на историята на ранното кино в България, доктор на науките (изкуствознанието). Автор е на повече от 3000 материала в периодичния печат, на 130 научни публикации и на 23 книги. Последната издаде на английски език във Великобритания през 2020 „Cambridge Scholars Publishing“. Член на СБФД и СБЖ.

    Виж всички статии от Петър Кърджилов


    Петър Попзлатев

    Петър Попзлатев учи френска цивилизация в Сорбоната, след което завършва института „Луи Люмиер“ в Париж през 1978 г. Режисьор е на игрални и документални филми. Сред документалните му филми са: „Труден избор“, „Бащи от бронз“, „Коми, хората“, „Нашите деца“ и др. „Аз, Графинята“ (1989) е дебютният му игрален филм, удостоен с голяма награда на журито в Анже за Най-добър европейски дебютен филм, голямата награда в Торино и с още четиринайсет национални и международни отличия. „Аз, Графинята“ се разпространява в кината във Франция, САЩ, Италия, Португалия, Испания, Полша, Югославия. Останалите му игрални филми са: „Нещо във въздуха“ (1993), „И Господ слезе да ни види“ (2003), „Аз съм ти“ (2012), „Времето е наше“ (2018), които имат национални и международни награди. Във всичките му филми се снима съпругата му – известната актриса Светлана Янчева. През 1994 г. Петър Попзлатев става първият български кинорежисьор, чието име намира място в „Енциклопедия на активните европейски кинорежисьори“.

    Виж всички статии от Петър Попзлатев


    Петя Александрова

    Петя Александрова е филмов критик, историк и теоретик, автор на 4 монографии за кино. Работила е като редактор в БНР, сп. „Летература“, сп. ЛИК, сп. „АРТизанин“, има публикации в специализирания и периодичен печат. Сценарист на телевизионни предавания и на документални филми. Доктор на науките, професор в Нов български университет.

    Виж всички статии от Петя Александрова


    Радослав Спасов

    Радослав Спасов е заснел над трийсет игрални и десет документлани филма с режисьори като Георги Дюлгеров, Еди Захариев, Георги Стоянов, Иван Андонов, Рангел Вълчанов, Киран Коларов, Людмил Стайков и др. Автор е на игралните филми „Сирна неделя“, „Откраднати очи“, „Пеещите обувки“, „Живи комини“, както и на документалния филм „Красива България“, създаден за Японската телевизия. Като председател на Филмаутор и на Българската асоциация на кинорежисьорите полага усилия за защита на авторските права на кинотворците и за европейското развитие на българското филмово изкуство.

    Виж всички статии от Радослав Спасов


    Рали Ралчев

    Рали Ралчев е оператор. Гост-преподавател в Академията по кино и телевизия в Берлин (DFFB). Сред филмите, които е снимал, са „Семейни реликви“, „Разследване“, „Тилт“, „Зад кадър“, „Маймуни през зимата“, „Обърната елха“, „Миграцията на паламуда“, „Първи брак“, „Самсара“, „Лунен татко“ и др. Носител на множество награди и отличия. Член на BAC.

    Виж всички статии от Рали Ралчев


    Савина Петкова

    Савина Петкова е завършила философия в София и кинознание в Лондон. Като кинокритик на свободна практика публикува в MUBI, AwardsWatch, the Quietus, Литературен вестник и Българско кино общество. Отразява фестивали, участва в журита, членува в СБФД, FIPRESCI, FEDEORA, BAFTSS. Докторант по философия на киното в King's College London.

    Виж всички статии от Савина Петкова


    Светослав Драганов

    Светослав Драганов e сценарист, режисьор и продуцент на редица документални филми, сред които „Това съм аз и никой друг“, „Животът е прекрасен, нали?“, „Водни духове“, „Самодейци“, „Децата на дружбата“, „Град на мечти“, „Живот, почти прекрасен“. Има номинации и награди от IDFA, Dok Leipzig, Prix Europa, ZagrebDox, СФФ, Златен Ритон и др. Режисьор е на музикални и рекламни клипове, тв предавания. Преподавател в НБУ.

    Виж всички статии от Светослав Драганов


    Сергей Борисович Безсмертни

    Сергей Борисович Безсмертни е роден през 1955 г. в Москва. На шестнайсет години започва работа в студия Центрнаучфилм, където остава три години и усвоява снимането на научно-популярна анимация. Във връзка с работата си започва да се занимава с фотография. След армията постъпва в Мосфилм като механик. В студията работи осемнайсет години. Трудил се е на снимачната площадка на много филми. Напуска киното в средата на 90-те. Работил е във фотолаборатория, фото, телевизии. Последните дванайсет години е фотограф в московски музеи.

    Виж всички статии от Сергей Борисович Безсмертни


    Силвия Чолева

    Силвия Чолева пише поезия, фрагменти, литературна критика. Автор е на книгите: „Детето на глухонемите“ (1993), „Вход“ (1996), „Отиване Връщане“ (1997), „Внимателно“ (2001), „Зими и лета“ (2001), „Картички“ (2007), „Писма“ (2007). Сценарист на късометражния филм „Майка ми“ с режисьор Светла Цоцоркова.

    Виж всички статии от Силвия Чолева


    Соня Алексанрова

    Соня Алексанрова е завършила кинознание във ВИТИЗ/НАТФИЗ през 1980 г. Работила е като редактор във вестниците: „Поглед“, „Отечествен фронт“ и „Вечерни новини“. От 1990 г. живее и работи в Италия. Сътрудничи на български печатни издания като „Култура“, „Кино“ и онлайн изданията – Портал „Култура“, „Българско филмово общество“. Превежда книги от италиански език, между които „Вчера, днес и утре – моят живот“ – автобиография на София Лорен, и „Човек на киното“ – биография на Марчело Мастрояни.

    Виж всички статии от Соня Алексанрова


    Станислав Памукчиев

    Станислав Памукчиев завършва Художествената гимназия „Илия Петров“ при проф. Васил Вълев и специалност стенопис в ВИИИ „Николай Павлович“ в София при проф. Димо Заимов. Професор e в катедра „Рисуване“ на НХА. Член на Управителния съвет и секретар на секция „Живопис“ на Съюза на българските художници. Има над четирийсет самостоятелни изложби, сред които: „Пепели“ – Музей за съвременно изкуство, Белград, Сърбия (2004); „Бялата стая“ – Галерия „Сибанк“ (2006); „Начала“ – Музей за съвременно изкуство, Скопие, Македония (2008); „Хронотопи“ – Галерия „Райко Алексиев“, София (2009); Изложба БКЦ, Париж (2010); „Утаено време“ – Галерия „Райко Алексиев“ (2015); RETURNING – ART Center HUGO VOETEN, Herentals, Belgium (2017); „Завръщане“ – ХГ „Владимир Димитров – Майстора“, Кюстендил (2017). Сценография: „Не Аз“ по текстове на С. Бекет, реж. Иван Добчев; „Атигона“ по Ж. Ануи и Софокъл, реж. Иван Добчев. Носител е на множество награди като: Първа награда на Международен конкурс за млади живописци, София (1985); Годишна награда за култура „Златно перо“ (2002); Национална награда за живопис „Захари Зограф“ (2003); Национална награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“ (2015) и др. Отличен е с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – първа степен (2016). 

    Виж всички статии от Станислав Памукчиев


    Стефан Прохоров

    Стефан Прохоров е български режисьор и драматург, работещ най-вече в сферата на театъра и изпълнителското изкуство. Работата му се фокусира върху интердисциплинарния подход към социално значими теми, както и върху междукултурните експерименти в класическия театър. Неговата художествена работа е съсредоточена върху интерактивни и сетивни пърформанси по социални проблеми. От декември 2018 г. до януари 2021 г. е програмен директор в Дом на киното в София, а от юли 2019 г. е член на изпълнителния съвет на Асоциацията за независим театър.

    Виж всички статии от Стефан Прохоров


    Теодора Стоилова-Дончева

    Теодора Стоилова-Дончева е кинокритик, сценарист и продуцент на документални и игрални филми. Магистър по „Изкуство и съвременност ХХ – ХХI век“ (СУ „Св. Климент Охридски“), доктор по кинознание (БАН). Главен асистент-доктор в сектор „Екранни изкуства“ на Институт за изследване на изкуствата в БАН. Автор на статии и критически текстове в областта на киното, на две книги за българско кино, както и на редица интервюта. Член на СБФД и СБЖ. Носител на наградата „Най-успешно изявил се млад кинокритик, който пише за българско кино“ на СБФД за 2018 г.

    Виж всички статии от Теодора Стоилова-Дончева


    Хубен Черкелов

    Хубен Черкелов e артист, който живее и работи в Ню Йорк. Посткомунистическото общество е постоянна тема в неговите ранни фотографии, филми и инсталации. В последните години Черкелов рисува различни валути. С работата си се стреми да изобрази как символите легитимират националната власт. Творбите му са излагани в музеите Броган, Бронкс, Венецианското Биенале, FL и редица галерии по света.

    Виж всички статии от Хубен Черкелов


    Юлиан Табаков

    Юлиан Табаков е концептуален артист, сценограф, скулптор, фотограф, художник. Завършва СХУ, Приложни Изкуства – София, специалност „Детски играчки“, сценография в НХА „Николай Павлович“ – София и скулптура в ENS des Beaux-Arts в Париж. От 2002 г. работи в Швеция с „Teater Giljotin“ – Стокхолм, „Uppsalastads Тeater“ – Упсала, Gjotebogstads Teater – Гьотеборг, Norbottens Тeater – Люлеo, където прави сценографските и костюмните решения за редица постановки.

    Виж всички статии от Юлиан Табаков

    Контакти

    София 1504, България
    бул. "Дондуков" 67
    Телефон: +359 2 946 10 62
    e: kino@spisaniekino.com
    ЕКИП

     sbfd.down1