СПИСАНИЕ КИНО И НЕГОВИТЕ АВТОРИ
Александър Донев
Александър Донев е доцент и преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, работи в сектор „Екранни изкуства“ на Институт за изследване на изкуствата – БАН. Занимава се с изследвания в областите: история на киното, история и теория на филмовата индустрия, киното и съвременните медии, социология на киното, българско кино. Има професионален опит като режисьор, сценарист, продуцент, редактор. Бил е директор на ИА НФЦ и на „Аудиовидео Орфей“ ЕАД. Членува в Европейската филмова академия, СБФД и СБЖ.
Александър Станишев
Александър Станишев е оператор на филмите „Аварийно кацане“, „Хъшове“, „Вяра, любов и уиски“, Touched With Fire („Докоснати от огъня“), „Маймуна“, „Тайният живот на Вера“, както и на сериалите „Белези“, „Денят на бащата“, „Стъклен дом“, „Под прикритие“, „Дървото на живота“, „Връзки“, „Столичани в повече“. Снимал е над 400 рекламни и музикални клипа. Като фотограф участва в множество изложби.
Анастас Пунев
Анастас Пунев пише за кино от 2012 г., като от 2015 г. е редовен автор в Българското кино общество (Film Society). Негови текстове са излизали в медии като Capital Light, programata.bg, stand.bg, Литературен вестник и други.
Анастасия Стоева
Критик, поет, илюстратор и аниматор, изучавала анимационно кино в Нов български университет. Публикува разкази, статии, сценарии и стихове в различни периодични издания, сред които шотландското списание за литература и превод Interpret, Cineuropa, Zippy Frames, Литературен вестник, L’Europeo, Портал Култура и други. Пише редовно за културното издание Програмата, където работи като отговорен редактор до 2023 г., и списание Go Guide. Работи по редица късометражни анимационни филми, като през 2020 сърежисира и анимира българския сегмент от проекта на „ASIFA Spiritus Mundi: Animating the World“. Автор и илюстратор на стихосбирката „Неизвършени престъпления“ (2023).
Анатолий Риков
Професор, доктор на философските науки Анатолий Риков е завършил Историческия факултет на Санктпетербургския държавен университет. От 2003 г. е преподавател в катедрата по Западноевропейско изкуство в същия университет. Интересите му са в областите: история на класическото и съвременно изкуство, теория и философия на изкуството, философска антропология, теоретични изследвания в областта на философията, литературата, изкуствата. Автор е на десетки научни публикации и книги.
Ангел Маринов
Ангел Маринов (1978), роден в Пловдив. Завършва специалност „Славянска филология (чешки език)“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Придобива следдипломна квалификация по „Кинознание“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Защитава докторска степен на тема „Специфика на диалогичната реч във филма и нейния превод“. В момента е ръководител на секция „Езиково обучение“ в ДЕПС към АУ – Пловдив. Научните му интереси търсят пресечни точки между езикознанието и кинознанието, и изследват проблеми на филмовия превод.
Андрей Звягинцев
Андрей Звягинцев е един от най-впечатляващите съвременни кинорежисьори, автор на няколко необичайно въздействащи, силно драматични филмови творби. Известността му започва със „Завръщане“ (2003), награден със „Златен Лъв“ на кинофестивала във Венеция и получил най-престижни руски награди. „Елена“ (2011) става носител на наградата „Особен поглед“ на фестивала в Кан. „Левиатан“ (2014) е удостоен със „Златен глобус“ за най-добър чуждоезичен филм. „Нелюбов“ (2017) получава Награда на журито в Кан.
Андроника Мàртонова
Проф. д-р Андроника Мàртонова е филмов критик, изследовател в областта на теория и история на киното, специалист и преподавател по азиатско кино. Част от екипа на сектор „Екранни изкуства“ към Институт за изследване на изкуствата (www.artstudies.bg, БАН), а от 2022 г. е заместник директор на институцията.Автор е на множество критични и научни публикации за азиатското кино, съвременното състояние на световната и българската филмови култури. Един от основните акценти в работата ѝ е свързан с проучване на киното в България, и екранните, междукултурни комуникации с Изтока в различни исторически периоди. Гост-лектор е в НАТФИЗ, СУ и НБУ.
Анелия Александрова
Анелия Александрова е завършила Културология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ с магистърска степен на тема „Училище и кино между двете световни войни“. Завършила е и докторска програма Интернет култура в СУ. В подготовка е на научна дисертация. През годините се занимава с кино дистрибуция, реклама, събития и телевизия. Като автор е работила за изданията Програмата, Капитал Light, Егоист и др.
Анна Мария Петрова-Гюзелева
Анна Мария Петрова-Гюзелева е актриса, журналист, кино и тв продуцент, хореограф. Висше образование – хореография, театър и музикално продуцентство. Като актриса е участвала в повече от 50 игрални филма, сериали и копродукции – България, Италия, Германия, Франция, САЩ. ТВ журналист и сътрудник на БНТ, RАI, TВ La7 и Mедиасет – Italia. Хореограф и преподавател по класически и джаз балет в Италия и България. Основател и управител на Adria Film International ltd от 1993 г.; oсновател на Биенале Артемидия, Рим от 2007 г.; oсновател и президент на Фондация „Никола Гюзелев“ от 2015 г. Член на СБФД, СБЖ и на Италианския Национален Орден на журналистите. Има издадени стихосбирки на български и италиaнски език и международни награди за поезия.
Анна Топалджикова
Анна Топалджикова е щатен преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ по История на българския театър. Член е на Сдружението на театроведите към САБ. Член на Международната организация на театралните критици IATC. Публикува театрална критика в специализирани вестници и списания. Издава книги в областта на историята и теорията на театъра, романи, театрална драматургия. Автор е на радиопиеси.
Антоан Асенов
Антоан Асенов е киновед и културолог. Работи по докторска дисертация, изследваща антропологията на хазартните игри. Пише литературни етюди и философски фрагменти. Автор на есето „Потос"“ (2018).
Антоанета Дончева
Доцент дсн Антоанета Дончева е преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Водила е курсове в СУ „Св. Климент Охридски“ и Нов български университет. Била е Erasmus-лектор в Кьолнския университет (2013 г.). Специализирала е в Италия. Основните ѝ изследователски интереси са в сферата на семиотиката и философията на изкуствата. Автор е на монографиите „Маската – свобода и затвор. Проблемът за идентичността в творчеството на Луиджи Пирандело“ (София, Изток-Запад, 2007), „Азът и Другият в западноевропейската култура на ХХ в.“ (София, Изток-Запад, 2014), „Самюъл Бекет: сияйното отсъствие“ (София, Изток-Запад, 2022), както и на статии, публикувани в България, Австрия, САЩ, Италия и Китай. Член е на редакционния съвет на електронното списание philosophia.bg. Член на Семиотичното общество на Америка (Semiotic Society of America) и на Източноевропейския център за семиотични изследвания.
Антония Ковачева
Антония Ковачева е завършила „Кинознание“ във ВИТИЗ и работи в Българска национална филмотека от 1980 г. Била е филмов наблюдател на „24 часа“, „Стандарт“, сп. „Сега“, „Капитал лайт“, „Труд“, „Преса“. Автор е на многобройни публикации в български и чуждестранни периодични издания. Член на ФИПРЕССИ и нейни журита на международните фестивали в Краков, Оберхаузен, Лайпциг, Троя, Котбус, Ротердам (президент), Карлови Вари и др. Председател на гилдия Критика към СБФД (2007- 2012). Лауреат на наградата на СБФД за оперативна критика за 2000-2002 г. От ноември 2013 г. е директор на Българска национална филмотека. През 2023 г. е удостоена с награда „Златен век – звезда“ на Министерство на културата.
Асен Аврамов
Асен Аврамов произхожда от музикално-артистична фамилия с дългогодишна история. В семейството му има музиканти, художници, композитори, музикални и оперни педагози. Започва музикалното си образование с пиано на петгодишна възраст. Завършва Националната Музикална Академия „Проф. Панчо Владигеров“. Изучава ударни инструменти, композиция, дирижиране и пеене. Работи главно в областта на сценичната музика. Гост-лектор е в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и НБУ. Води и различни ателиета. Автор е на над 250 партитури за театър, 3 балета, 30 филма, 50 аудио/радио проекти, както и различни композиции за концертната сцена. За работата си е отличен с петнайсет награди за театрална музика.
Божидар Манов
Кинокритик и журналист. Доайен-професор в НАТФИЗ. Бил е декан на факултет „Екранни изкуства“. Преподавал в НБУ. Три мандата член на Националния съвет за кино. Член на УС на Национален фонд „Култура“. Вицепрезидент на ФИПРЕССИ (2001 – 2005). Член на Европейската филмова академия. Член и председател на международни журита на кинофестивалите в Берлин, Кан, Венеция, Карлови Вари, Солун, Сан Себастиан, Техеран, Пусан и др. Автор на 10 книги и стотици статии в български и чуждестранни издания.
Борис Мисирков / Георги Богданов
Завършват заедно НГДЕК (1985 – 90), НАТФИЗ (1991 – 96), експериментален център FABRICA, Италия (1997 – 98). Като фотографи, художници и кинематографисти работят изключително в тандем под името Мисирков/Богданов. Съучредители са на Българско Фотографско Сдружение и основатели на продуцентска компания АГИТПРОП. Режисьори и/или оператори на множество пълнометражни документални филми, експериментални видеа и визуални кампании. Успоредно с авторската си практика, дватама са и куратори на редица фотографски изложби на съвременни български автори.
Боряна Матеева
Боряна Матеева е дългогодишен киноексперт в Българска национална филмотека, завеждащ „Връзки с обществеността“ и отговорен програматор на филмотечното кино „Одеон“. Автор на статии за българското и чуждестранно кино в специализирания печат и др. Преподавател в Нов български университет и в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Сценарист на документални филми. Член на СБФД, FIPRESCI.
Боя Харизанова
Боя Харизанова е завършила Факултет по журналистика и масови комуникации в СУ „Св. Климент Охридски“. В НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ завършва специалност Филмова и телевизионна режисура, и магистратура – Мениджмънт в екранните изкуства. В момента е докторант в НАТФИЗ и асистент по режисура. В продължение на двайсет години работи като сценарист, редактор и режисьор на документални поредици, сериали и риалити формати в БНТ, Btv и Нова телевизия. Сред филмите ѝ са - игралните: „Подарък“, „Чувство за непоносимост“, „Изпит“, „Любов“ и др.; документалните: „Дъбът“, „Исус“, „ Един ден от живота на дякон Иван“ и др. Повечето от тях са удостоени с редица национални и международни награди.
Боян Крачолов
Боян Крачолов е театрален режисьор. Основател на сдружение „Конклав“ заедно с Димитър Крумов и Иван Николов. Сред постановките му са „Петрови в грипа и около него“, „Леонс и Лена“, „Анархо-клоунада“, „Невидимите градове“, „Нирвана“, „Това НЕ Е Хамлет“ и други. Автор е на книгата – „Църква от сънища“, изд. „Ерго“, предстои издаването на втората му книга – „Трактат за кихането и някои неразположения“, изд. „Нике“. Негови разкази могат да бъдат прочетени из страниците на „Литературен вестник“, списание „Страница“ и в „Нула32“. Автор е на пиеса – „Монетата“.
Боян Манчев
Боян Манчев е философ, драматург, преводач, съосновател на „Метеор“. Доцент към Департамент „Изкуствознание и история на културата“ на НБУ, където преподава философия и теория на изкуството и културата; професор в Берлинския университет за изкуства, където преподава философия и съвременна критическа теория; гост-професор в СУ „Св. Климент Охридски“ и Университета Холинс (Вирджиния/Франкфурт).
Боян Цeнев
Боян Цанев е докторант в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Бакалавър по „Екранни изследвания и журналистика“. Магистър по „Мениджмънт в екранните изкуства“. Работи като филмов експерт в Българска национална филмотека. Член на СБФД.
Ванина Гелева
Ванина Гелева завършва Националната Художествена Академия, специалност „сценография” през 2004 г. От 2002г. e сценограф и костюмограф на театрални постановки. За „Кукувицата” Народен Театър „Иван Вазов”) печели наградата на Съюза на артистите в България („Икар”2003). Работи като художник-продукция в над трийсет филма, сред които: „Лейди Зи”, „Козелът” и „Буферна зона” на режисьора Георги Дюлгеров; „Обърната елха” и „Раци” на режисьорите Иван Черкелов и Васил Живков; „Тилт” на Виктор Чучков и „Подслон” на Драгомир Шолев, за които печели Наградата за най-добра филмова сценография от Съюза българските филмови дейци за 2011 г. В периода 2013-2017 г. е сценограф на оценените с множество награди филми: „Отчуждение“ и „Ага“на Милко Лазаров, „Урок“, „Слава“ и „Бащата“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, „Безбог“ на Ралица Петрова. През 2015г. за втори път печели наградата на Съюза на българските филмови дейци за най-добра филмова сценография за филмите „Буферна зона“ и „Урок“. От 2019г преподава в НАТФИЗ екранен дизаин по специалността сценография.
Васил Абаджиев
Васил Абаджиев (1966) е завършил „живопис“ в НХА и има специализация в Cité des Arts, Париж. Известен е като театрален сценограф и костюмограф с принос в легитимиране на новостите на българската сцена. В театъра е предимно в тандем с режисьорката Лилия Абаджиева. Реализирал е над трийсет сценографски проекта в България, Германия, Русия, Северна Македония, САЩ. Сред най-значимите са представленията му: „Краят на играта“ (награда АСКЕЕР), „Госпожица Юлия“ (награда АСКЕЕР), „Мяра за мяра“, „Тапетите на времето“, „В очакване на Годо“, „Женитба“, „Отело“, „Август в Оклахома“, „Фауст“, „Парижката Света Богородица“, „Скъперникът“, „Няма ток за електрическия стол“, „Цимбелин“, „Хенри IV“, „Защото на мама така ѝ харесва“ и др. Има няколко самостоятелни изложби и е участвал в множество колективни изложби в България, Германия, Румъния. Има постижения във фото и видео инсталациите. Най-новата му изложба, наречена „Аз съм“ – 2022 г. съдържа портрети, рисувани през последните две години.
Велислав Казаков
Велислав Казаков завършва M.A. Анимационна режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, а през1994 г. - Компютърна анимация за Филм и Телевизия в Институт за артистично творчество и изследване в компютърната графика - ICARI, Монреал. От 1975 г. работи в Студия за анимационни филми „София“, а от 1992г. живее и работи в Монреал, Канада като аниматор, режисьор, художник, сториборд, дизайн и аниматор на специални визуални ефекти, Layout/ Posing, декори, Sheet Direction/Timing, композитинг, монтаж. Сценарист и продуцент на повече от шейсет филма, многобройни тв сериали, три пълнометражни филма. Носител е на много награди за филмите и:„Саможертва“(1981), „Куку“(1983), „Либидо“ (1988), „Bugging the Bug“ (2004), „Overcast“ (2011), „Докосване“ (2018).
Проф. д.н. Вера Найденова
Проф. д.н. Вера Найденова е историк и теоретик на киното. Доайен преподавател по Кинознание и История и теория на киното в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Гост-лектор в СУ „Св. Климент Охридски“ и НБУ. Била е ръководител на катедра „Кинознание“ в НАТФИЗ, секретар на СНС по театрознание и театрално изкуство, кинознание и киноизкуство към ВАК и председател на секция „Кинокритика“ към СБФД. Автор на множество книги и стотици критически публикации. Носител е на много награди, между които най-значимите са: „Златен кръст за заслуги“ от Президента на Унгария, Орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – огърлие, Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“.
Веселин Христов
Веселин Христов е оператор. Сред режисьорите, с които е работил, са Светла Цоцоркова, Стефан Командарев, Радослав Спасов, Светослав Драганов, Христо Симеонов, Светослав Овчаров, Киран Коларов и др. За филмите на Светла Цоцоркова „Жажда“ и „Сестра“ печели две награди за операторско майсторство от фестивала „Златна роза“ (2015 г. и 2019 г.) и две награди от фестивала „Златното око“ в Попово (2016 г. и 2020 г.).
Виолета Дечева
Виолета Дечева е професор по театрознание в Нов Български Университет. Доктор по театрознание (Ph.D) и доктор на науките (Sc.D) от БАН. Специализира във Freie Universität – Berlin. Международни изследователски проекти. Член е на IFTR, на IATC, на СБЖ и др. Автор е на редица книги и множество публикации в България, Германия, Полша, Франция, Италия, САЩ, Щвейцария и др. Има изследователски интереси към култура на ХХ век, рецепция на немскоезична литература, театър и комунизъм и др.
Владимир Игнатовски
Владимир Игнатовски е професор и преподавател, автор на книги, студии и изследвания по история и теория на театъра, киното и средствата за масова комуникация. Драматургичен консултант и редактор на игрални филми. Автор на сценарии за документални филми. Преводач на научна и теоретична литература. Водещ и автор на телевизионни предавания. Член на научния консултативен съвет на Международната фондация „Сергей Айзенщайн – културни изследвания“.
Владимир Раденков
Владимир Раденков е роден през 1972 г. в Перник. Завършил е Машинно инженерство в Технически университет – София и Културология в СУ „Св. Климент Охридски“. Преподава философия и естетика в УАСГ – София. Пише философски, критически и поетически текстове.
Войчех Тодоров
Войчех Тодоров е роден в Лодз през 1962 г. Завършва операторско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и Висшата филмова академия в Лодз, специализира „комбинирани снимки“ в Лондон. Дебютът му в игралното кино е през 1988 г. с филма на Красимир Крумов – Грец „Екзитус“. Оператор е на филмите: „Погребението на картофа“, „Мълчанието“, „Забраненият плод“, „Вагнер“, „Утре ще бъде небе“, „0-1-0, Фондация Танков маратон“, „Завръщане“, „Житие“, на който е и съсценарист и др. Автор е на изображението в десетки полски филми и сериали, между които сериалът „Екип“ на режисьорката Агнешка Холанд. Режисьор е на няколко телевизионни сериала. Носител е на награда за операторско майсторство за филма „Вагнер“ от фестивала „Златна роза“ във Варна, както и на награда за операторско майсторство за филма „Най-веселият човек“ от фестивала в Сопот, Полша. Преподава операторско майсторство в АМА (Академия мулти арт) в Краков.
Галина Жекова
Галина Жекова е завършила журналистика в Софийски университет и кинознание в НАТФИЗ. Магистър по „Изкуства и съвременност“ към Катедрата по културология на Софийски университет. Има петнайсет години стаж като репортер и редактор в различни печатни и електронни медии, като три години е културен репортер на радио Classic FM. Понастоящем работи като филмов експерт в Българска национална филмотека и като журналист на свободна практика.
Д-р Геновева Димитрова
Д-р Геновева Димитрова е филмов критиk. Завършила е руска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и кинознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1991 до 2018 е редактор във в. „Култура“. От октомври 2018 до края на 2019 е редактор и колумнист във в. „К“. Работи като експерт киновед в Българска национална филмотека. Има много публикации в периодичния и специализиран печат. Автор е на книгите „Кино в края на века. Български фигури и игрални филми – поглед от 90-те“ и „Въртележки на абсурда. Руското игрално кино (1991 – 2011)“. Хоноруван преподавател по кино в СУ „Св. Климент Охридски“ в магистърска програма „Преводач-редактор“. Сценарист е на документалните филми „Нощ в София“ (2008) и „Offline?“ (2017) . Член е на Съюза на българските журналисти и на ФИПРЕССИ. Има награда за оперативна критика на СБФД през 2016 г. Носител е на наградата за теория на БФА за книгата „Въртележки на абсурда. Руското игрално кино (1991 – 2011)“. Носител е на наградата „Златен век – звезда“ на Министерството на културата, 2019.
Георги Лозанов
Георги Лозанов е роден на 26 април 1958 г. в гр. София в семейство на архитекти. През 1981г. завършва „Философия“ в Софийски университет „Климент Охридски“. Работи в сп. „Българско фото“, а след това е заместник-главен редактор на в. „Култура“. В последните две години от съществуването на сп. „Егоист“ е негов главен редактор. Доцент е във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ, където два мандата е бил ръководител на катедра „Печат и книгоиздаване“. Дванадесет години е бил член на националния медиен регулатор (СЕМ), шест от които председател. От 2018 г. е на работа в БТА, а от 2021 г. е директор на дирекция за знание и култура ЛИК.
Георги Цанков
Доцент д-р Георги Цанков завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, с втора специалност – френска филология. Работил е в Институт за литература при БАН, редактор на списание „Литературна мисъл“. Дълги години е водил предаването „Книжна борса“ в БНТ, както и рубрики във вестниците „Демокрация“, „Литературен вестник“ и в Дарик радио. Автор е на множество книги: „В мига на избора“, „Отвъд бариерата“, „Д-р Кръстьо Кръстев“, „Рицарят на родовата памет“, „Сеячът на златни зърна“, монографията „Диаманти от короната на Франция“, „Година от книжни четвъртъци по време на пандемия“ и др. Превел е повече от 40 книги от френски език, сред които са класически произведения на Брантом, Жак Казот, Алфред дьо Мюсе, Жорж Санд, Ян Потоцки, както и хуманитаристика – четири тома от Мирча Елиаде, два тома от Филип Ариес, Мишел Сер, Фернан Бродел, Марк Феро. Лауреат е на Националната награда „Христо Г. Данов“ за оперативна литературна критика, както и на други литературни награди.
Гергана Дончева
Доц. д-р Гергана Дончева е завършила специалностите „Културология“ и „Политология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2010 г. защитава докторска дисертация в Института по балканистика с Център по тракология – БАН, където работи и понастоящем в секция „Култура на Балканите“. Автор е на множество публикации и на две монографии: „Образът на Балканите в балкански и западни филми: Стратегии за представяне“ и „Солунският кинофестивал: История, предизвикателства и метаморфози“. Основните ѝ интереси са в областта на балканско кино и култура, идентичности и политики на представяне, културна история през епохата на комунизма и посткомунизма, имагология, миграционни процеси и глобализация.
Даниела Чулова-Маркова
Д-р Даниела Чулова-Маркова е историк на изкуството, критик и експерт оценител. Защитава докторат по проблемите на стенно-монументалните изкуства към Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2004 г. Член е на секция „Критика“ към СБХ. Носител е на награда за Критика от конкурс за Млади художници, критици и куратори, организиран от Международна фондация „Св. Св. Кирил и Методий“. През годините работи към екипа на СГХГ, НХА, НБУ. Автор е на голям брой статии и студии в периодичния и специализиран печат като: ЛИК, в. „Култура“, портал „Култура“, Инфо СБХ и други. Обект на специален интерес са проблемите на изкуството на ХХ век, стенно-монументалните изкуства, арт мениджмънта и арт терапията. Автор на книги: „Непознатият Йоан Левиев. Живот и творчество“ (2008), „Митът Дикиро“ (2009), „Визуална митология на стенописта“ (2009), „История на изкуството“ част 1 (2011), част 2 (2016), „Кодът на детската рисунка“ (2017) и др.
Деян Статулов
Доц. д-р Деян Статулов е главен асистент в Института за изследване на изкуствата – БАН. Завършил е НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Кинознание и драматургия“. Има над триста публикации в областта на филмовата история и критика. Сценарист и редактор на телевизионните предавания „Понеделник 8 ½“, „Ретро следобед“, „Кастинг“ (БНТ) и др. Бил е програмен директор на Дома на киното в София (2013 – 2015). Докторската му дисертация е на тема „Цензурата в българското игрално кино. Механизми на функциониране“. Филмов наблюдател в предаването Преди обед/bTV и съсценарист на предаването „Като на кино“.
Диана Попова
Диана Попова е изкуствовед, критик, куратор, журналист. Завършила е „Изкуствознание“ в НХА през 1983 г. и резиденция в International Studio and Curatoral Program в Ню Йорк през 1999 г.. Като оперативен критик е автор на над 1500 статии за съвременно изкуство в национални и международни издания. Преподавала е история на изкуството и съвременно изкуство в НГДЕК; водила е курсове в СУ, НХА, НБУ. Куратор и съ-куратор е на десетки изложби, сред които „Земя и небе“ (1989), „N-форми. Реконструкции и интерпретации“ (1994), „Антифеминизъм – Антимачизъм“ (2000), „Градини на паметта“ (София, 2008), „Възможната история“ (2012) и др. Редактор във в. „Култура“ (1992 – 2001), в сп. „Алтера“ (2005 – 2009) и др. От 2009 г. е автор и водещ на предаването за визуални изкуства „Музей в ефира“ в БНР (програма „Христо Ботев“).
Димитрина Иванова
Димитрина Иванова, кинокритик. Завършила Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и Кинознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Работила в Българска национална филмотека като редактор на сп. „Кино и време“. Публикувала в сп. „Киноизкуство“, „Филмови новини“, „Кино“, във вестниците „Народна култура“, „Поглед“, „Отечествен фронт“, „Дума“, „Женски свят“ и др. Сътрудничила като филмов наблюдател в Българско национално радио.
Димитър Владимиров
Димитър Владимиров е докторант и асистент в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Бакалавър по „художествена и приложна фотография“ от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Магистър по „Изобразително изкуство [изкуствознание]“ от НХА. Професионалните му интереси са насочени към приложната фотография, а изследователските към съвременните визуални, творчески практики.
Димитър Дерелиев
Димитър Дерелиев (1956) е филмов юрист, редактор и сценарист на документални филми в Студия „Време“, между които „Дъщерята на посланика Дод“, „В ателието“, „Поема за хлебарките“, „Няколко епизода от живото на Леон Даниел“, „Дълъг филм за секса“, „Около паметника“, „Миткалото“, „Разкрасяване на градската среда“, „Неонови приказки“ и др. В периода 1991 – 1999 г. и 2002 – 2003 г. е директор на Националния филмов център. Член на СД на Ню Бояна филм (2006 – 2008, 2011 – 2018).Заместник-министри на културата (2009 – 2010). Понастоящем е адвокат и преподавател в НАТФИЗ по филмово продуцентство.
Димитър Кабаиванов
Димитър Кабаиванов е завършил висшето си образование в теоретичния отдел на ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, защитил е дисертационен труд във ВГИК – Москва. Работил е в БАН, Институт за изследване на изкуствата (ИИИ). Член е на СБФД (Гилдия „Кинокритика“), на FIPRESCI, на IFJ (Международната федерация на журналистите – Брюксел). Има разработки по въпроси от теорията на киното, екранните изкуства, публиката, медиите. Автор е на статии в професионалния и масов печат и медиите.
Димитър Сарджев
Димитър Сарджев е роден в гр. Хасково през 1977 г. Завършва театрална режисура в НАТФИЗ в класа на проф. Иван Добчев и кинорежисура в класа на проф. Георги Дюлгеров. В момента преподава на студентите в академията „Актьорство в екранните изкуства“. Автор е на филмите „Срещу течението на времето“ (2020), „Семеен портрет“ (2008) и на постановките „Спомняш ли си М.“ по Конър Макферсън (2007), „Портрет на една Мадона“ по Тенеси Уилямс (2013) на сцената на ТР Сфумато.
Димитър Стоянович
Димитър Стоянович е сценарист на няколко десетки документални филми, два телевизионни сериала и на игралните филми „Преследвачът“, „Снимка с Юки“, „Жълт олеандър“. През 2024 г. предстои премиерата на дебюта му в игралното кино като режисьор – филмът „Плът“. Главен редактор е на списание L'Europeo, също и водещ на ежедневното предаване за култура по БНТ „Култура.БГ“.
Димо Димов
Димо Димов завършва Немска езикова гимназия в София през 1990 г. Същата година е приет в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“. Междувременно следва и „Режисура за драматичен театър“ в класа на проф. Н. Сейкова. Щатен режисьор и директор е на театрите в Габрово и Кърджали. Режисьор на свободна практика с над петдесет постановки в различни театри в страната и в чужбина – Украйна, Македония. Има награди от международни фестивали в България, Македония, Украйна и Армения. Асистент по актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ 1999/2002 г. и ЮЗУ „Неофит Рилски“ 2019/22 г.
Елдора Трайкова
Елдора Трайкова e завършила ВИТИЗ/НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1979 г. – специалност кино и телевизионна режисура. До 1993 г. работи в Студия за научно популярни и документални филми „Време“. След това е режисьор на свободна практика. Автор е на повече от 45 документални филма .Сред тях са „Неонови приказки“, отличен с Гран при на фестивала в Тампере, Финландия, и с награда на ВВС за най-добър филм на фестивала в Лондон, Англия, „За мечките и хората“, „Зелена карта“ – с награда за най-добър филм на Международния фестивал за телевизионни филми Пловдив, „Положителни емоции“ – носител на „Златен ритон“, „Кеймбридж“ – награда за най-добър документален филм на фестивала за детски и юношески филми, Гърция, „Миниатюра за пиано“ – най-добър документален филм на СФФ, „Преди края“ – „Златен ритон“, най-добър среднометражни филм, RIFF и др.
Елица Гоцева
Д-р Елица Гоцева е главен асистент в сектор „Екранни изкуства“ към Института за изследване на изкуствата – БАН, с фокус на исзледванията ѝ: кинодраматургия и драматургията на едночасови телевизионни сериални драми. Член е на СБФД, гилдия „Кинодраматурзи“; съсценарист е на два документални филма, подкрепени от НФЦ – „Блян за щастие“ и „Малката Маркиза“. Има множество научни публикации. Работи и по създаването на документални и игрални филми и сериали.
Елица Матеева
Елица Матеева е завършила „Театрознание“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и е специализирала „Театрална режисура“. От седем години пише за сайта kinoto.bg. Член е на Обществото на независимите театрални критици в България, а също и на Международната организация на театралните критици IATC. Автор е на три книги, свързани с киното и театъра. Ръководител е на киношколата „Братя Люмиер“ към Общински детски комплекс в родния ѝ град Варна. В момента работи върху докторат, посветен на „Догма 95“ и рефлексиите на манифеста върху съвременното българско кино.
Ефемия Ганчева-Ескандари Фард
Завършила е „Филмова и телeвизионна режисура“ в НБУ. Професионална квалификация по режисура на телевизионен сериал НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Магистър по „Здравен мениджмънт“ – Медицински университет София. Магистър по право с квалификационна степен – юрист УНСС. Адвокат в Софийска адвокатска колегия. Режисьор и сценарист на документални, игрални и анимационни филми, между които: „Контролирани глътки въздух“, „Майка съм“, „Смешният съд“ и др.
Зафер Галибов
Зафер Галибов е фотограф, доктор по изкуствознание и изобразителни изкуства към Института за изследване на изкуствата – БАН. От 1999 г. е хоноруван преподавател по прес-фотография към Факултета по журналистика към СУ „ Св. Климент Охридски“. Има над трийсет самостоятелни изложби в България и в чужбина – Франция, Австрия, Румъния, Дания и др. Носител е на Награда „Златно перо“ за фотожурналистика, Награда за цялостна дейност от Съюза на българските журналисти, Награда „Златно перо“ за принос в областта на културата по случай 24 май и др.
Ивайло Знеполски
Проф. Ивайло Знеполски завършва философия Софийския университет. До 90-те години е активен кинокритик: редактор във в. „Народна култура“, Сценарна комисия на „Студио Игрални филми“, сп. „Филмови новини“., Бил е вицепрезидент на ФИПРЕСИ. По важните му книги от този период са: „Пътища и пътеки на българското кино“, „Актуалното кино“, „Кинематографичният процес“, „Из историята на филмовата мисъл. От Луи Люмиер до Кристиан Мец“, т. I и II и др. След 1990 г. е заместник-министър и министър на културата (1992 – 1995). От 1995 до 2006 г. е ръководител на катедра „Културология“ в Софийския университет. Гост-професор е във „Висшето училище за социални науки“ в Париж. Публикува множество книги, сред които: „Новата преса и преходът“, „Вебер и Бурдийо – подходи към интелектуалците“, „Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория“, „Историкът и множественото минало“, „Семиотика и критика на културата. Барт, Лотман, Еко“, „Измамната лекота на демокрацията“, „Communism, science, and university. Towards a Theory of Detotalitarianisation“, Routledge, London and New York.
Ивайло Нацев
Ивайло Нацев е звуков специалист с почти 30-годишен професионален стаж в киноиндустрията, участвал като такъв в над 200 български и чуждестранни филмови продукции. Повече от 20 години е ръководител на отдел „Звукозапис“ към Киноцентър – Бояна. В момента е звукорежисьор в съоснованото студио за нахсинхронни (Foley) звукови ефекти – FSV. От 2023 г. е щатен преподавател по звук в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.
Ивайло Сеферов
Ивайло Сеферов е завършил НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов – специалност анимационно кино. Създател и управител на „Креатив Студио“. Като режисьор и продуцент е създал стотици реклами и рекламни филми. Носител на множество награди за реклама и 3D анимация. Създател на първия 3D български филм „Бодигард“. Преподавател в НАТФИЗ по 3D анимация.
Иван Алексиев
Иван Алексиев Иванов е доцент и преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ във факултет „Екранни изкуства“, специализирал филмова режисура при акад. Людмил Стайков. Професионалните му интереси са в областта на история на киното с фокус върху източноевропейските, балканските и руска кинематографии. Режисьор е на два документални филма – „Обичахме ги толкова много“ (2020) и „Музи с български имена“(2023) – и сърежисьор (заедно с проф. Емилия Стоева) на документалния портрет, продуциран от НАТФИЗ, „Николай Масалитинов – опит за портрет“ (2021).
Иван Димитров
Иван Димитров е автор на шест книги с поезия, проза и драматургия. Като драматург дебютира през 2012 година в Ню Йорк с пиесата „Очите на другите“. През годините получава различни награди за работата си, включително тази на фестивала „София: Поетики“, наградата за кратък разказ на името на Яна Язова и наградата за хумористичен разказ „Чудомир“. През годините негови текстове са излизали в „Егоист“, „Виж!“, „Едно“, „Една седмица в София“, „Дневник“, “Горичка“, „Прас прес“ и др.
Иван Добчев
Иван Добчев заедно с Маргарита Младенова, е основател на Театрална работилница „Сфумато“. Като режисьор е работил в Пловдивския драматичен театър, ДТ „Иван Димов“ – Хасково, Театъра на българската армия, Сатиричния театър, НТ „Иван Вазов“. Професор е в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Постановките му участват редовно във всички театрални форуми в България, както и в международни фестивали, между които: Есенен Фестивал – Париж, Авиньонски Фестивал, Фестивал „Миграции“ в Пиколо Театър – Милано, Международен Фестивал „Мес“ – Сараево. Носител е на всички национални награди за театър за над двайсет свои постановки, както и на международни награди от Хърватия, Германия, Босна и Херцеговина.
Иван Ничев
Иван Ничев е режисьор, сценарист и продуцент. Професор е в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Завършил е Филмовата академия в Лодз, Полша – ученик на Аджей Вайда. Член е на Европейската Филмова академия от 1996 г. Повечето му филми са носители на множество национални и международни награди и са разпространявани в различни страни по света. Игрални филми: „Българска рапсодия“/„Пътя към Коста дел Маресме“ (2014), „Деца от восък“ (2007), „Пътуване към Йерусалим“ (2003), „След края на света“ (1999), „Иван и Александра“ (1988), „Бумеранг“ (1978), „Звезди в косите, сълзи в очите“ (1977) и др.; документалният – „Нейната изповед“ (2017); телевизионни филми – „Приключенията на един Арлекин“ (2008), „Ганьо Балкански се завърна от Европа“ (2004), „Големанов“ (1995), „Любовни сънища“ (1994). Някои от филмите му: като „Българска рапсодия“/ „Пътя към Коста дел Маресме“ (2014), „Пътуване към Йерусалим“ (2003), „След края на света“ (1999) са българското предложение за номинациите на наградите Оскар.
Виж всички статии от Иван Ничeв
Иван Стефанов
Иван Стефанов е професор, изследовател на масовата култура, преподавател по теория на културата, социология на културата и социология на изкуството в СУ, НХА, НАТФИЗ. Работи като редактор в СИФ „Бояна“ и сп. „Филмови новини“. Вицепрезидент на ФИПРЕССИ (Международна федерация на филмовите критици – 1975 – 1976). Научен сътрудник и старши научен сътрудник в Института по социология при БАН (1970 – 1983). Главен редактор на сп. „Философска мисъл“ (1988 – 1992). Председател на Българската социологическа асоциация (1995 – 1997). Сферите на научните му интереси са в теорията на културата, социологията на изкуството, естетиката, теорията и критиката на киното.
Иван Чертов
Роден е през 1991 г. в град София в семейство на артисти. Оператор по професия и любител фотограф. Обича изкуството във всичките му форми. Оператор е на филма „Февруари“, реж. Камен Калев, част от официалната селекция на Кан 2020 г. Снимал е „Auf Weidersehen“, реж. Еди Шварц и Йордан Петков, който печели награда за най-добър късометражен филм на Варшавския фестивал за международно кино през 2015 г.
Иво Балев
Иво Балев е поет и публицист. Занимава се с актуална политическа сатира във вестниците СЕГА и ПРАС-ПРЕС, поддържа кратка седмична рубрика в неделния ефир на БНР, програма „Хоризонт“. Неговите „Новини с добавена стойност“ по радиото са есеистичен квазиинформационен бюлетин с исторически, културни и лирически отстъпления. Във вестник СЕГА попада през 2004 г., привлечен от Миряна Башева, на която дълги години е близък сътрудник.
Иво Драганов
Проф. д-р Ивo Драганов e преподавател в НБУ и в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Работил е като зам. директор Филмопроизводство и Програмен директор на Канал 1 в БНТ; член и секретар на Националния съвет за радио и телевизия; главен директор и отговорен редактор в ТВ ЕВРОПА; главен мениджър на ББТ ТВ; редактор и сценарист в Студия за научнопопулярни и документални филми „Време“; програматор на специализираните кина „Култура“ в ДП „Разпространение на филми“. Автор е на книгите: „Особености на телевизионния мениджмънт“, „Телевизионното програмиране в общия аудиовизуален контекст“, „Четвъртата възможност – университетска телевизия“. Има Hаграда за оперативна филмова критика на Българската филмова академия за 2010 г. През 2021 г. е удостоен с Награда „Златен век – печат на Цар Симеон Велики“ – сребърен.
Проф. д-р Ингеборг Братоева-Даракчиева
Проф. д-р Ингеборг Братоева-Даракчиева е историк на киното и филмов критик. Член е на сектор „Екранни изкуства“ на Института за изследване на изкуствата при БАН и гост-преподавател в СУ. Автор е на книгите „Българско игрално кино от „Калин Орелът“ до „Мисия Лондон“, „Европейско кино – глобално и локално“ и на многобройни статии за кино в специализирания печат. Драматургичен консултант е на документални филми. Член на СБФД и FIPRESCI. Носител на Наградата на СБФД за оперативна критика за 2007 г.
Ирина Иванова
Ирина Иванова е завършила кинознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 2001 г. преподава в НАТФИЗ и е асистент в катедра „Кинознание и Драматургия“. Работи по докторска дисертация на тема: „Стилът като проблем в киното“. Автор е на много критически текстове в ежедневния и специализирания печат. От 2005 г. е редактор в списание EVA. Сценарист е на документалния филм за студийните кина „Обичахме ги толкова много“. Член е на СБФД, СБЖ, ФИПРЕССИ.
Ирина Канушева
Ирина Канушева е родена в София. Завършила е Френската езикова гимназия и ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Театрознание“. Тя е журналист и редактор, автор на критически текстове за кино и театър, както и на автобиографичната книга за Никола Анастасов „Истории с усмивки“. От 1996 г. работи в международния отдел на Националния филмов център, като на два пъти е била изпълнителен директор на институцията – през 2000 и 2011-12 г.
Йоана Ангелова
Йоана Ангелова е хоноруван преподавател в Националната художествена академия, катедра „Изкуствознание”, дисциплина „История, теория и развитие на фотографията“. Професионалните ѝ интереси са свързани предимно с фотографията, като се изявява и като фотограф, и като изследовател. Член е на Съюза на българските художници (СБХ).
Йоана Павлова
Йоана Павлова е кинокритик и изследовател на свободна практика, като от 2011 г. работи и живее във Франция. Основател и редактор на проекта за експериментална медийна критика Festivalists, сътрудник на платформата CinEd, с принос към книжните издания „Cinemas of Paris“ (2016), „Eastern Promises“ (2014) и „Българската нова вълна“ (2012), както и автор на множество текстове на български, английски и френски в сферата на киното, визуалните изкуства и новите медии. Ментор към образователните програми за млади киножурналисти/кинокритици към фестивалите в Сараево, Ротердам и Варшава.
Йордан Тодоров
Йордан Тодоров е режисьор-документалист и журналист. Завършва кинознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” през 2003 г. Режисьор на документалните филми “Бетонни фараони”(2010) и „Татко снима мръсни филми” (2011), както и на биографичната книга “Dad Made Dirty Movies: The Erotic World of Stephen C. Apostolof (McFarland, 2020)”. От 2014 г. живее и работи в Берлин като документалист, журналист и преводач на свободна практика.
Йосиф Аструков
Йосиф Аструков е завършил специалност „Медицинска физика“ в Софийския университет, както и Филмова и телевизионна режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Защитил е докторска степен по кинознание към Институт за изследване на изкуствата – БАН, където е главен асистент. Преподава в СУ „Св. Климент Охридски“ и НБУ. Има няколко самостоятелни фотографски изложби: „Форма и слово“, „НадписЪ“, „Съвременен танц“, „DanCine project“ и др. Автор е на книгите „Вакуум“, „Разпилени мисли“, „VideoDance“, „Екран и сцена. Новите мултимедийни представления“ и „Фотографията като...“. С Петя Стойкова са постановчици на късометражните танцови филми „A Day Dream“ и „Another Day Dream“. Автор е на късометражните филми: „Elusive“, „А...“, „Вода“, „Избягай от себе си“, „Fight“.
Йошико Минекава
Йошико Минекава е родена в Токио. Филмов критик, куратор и преводач. Завършила е кинознание в НАТФИЗ при проф. Вера Найденова (1997) „Media and Governance – Human Security and Communications“ (2005) в Кейо университет и „Режисура и превод субтитри“ в The Film School of Tokyo при реж. Хироказу Корееда (2004). Програмен директор на кино в Art center of Tokyo (2005 – 2009), член на Международен съвет на музеите (ICOM, 2018). В момента е директор на Японо-българската асоциация. Била е член на журито на международния филмов фестивал „Любовта е лудост“ (2009), на Международното жури за късометражни филми на 37-ия Фестивал на българския игрален филм „Златна роза“ (2019). Изнасяла е лекции за българското кино и българската култура в университети и гимназии в Япония. Превеждала е български филми и телевизионни предавания от български на японски език.
Калин Николов
Калин Николов завършва Художествена гимназия и ВИИИ „Николай Павлович“, специалност „Графика и графични технологии“ при проф. д-р Евтим Томов. Паралелно на това се учи, а по-късно и работи с големия художник Борис Димовски. В момента е уредник в Графичния кабинет на Националната галерия, София. През годините е имал самостоятелни изложби в София, Габрово, Велико Търново, Хамбург, Атина, Будапеща, Скопие, Щип, Прилеп, Охрид, Димитровград, Сърбия, и др. Бил е художник във вестниците „Антени“, „Вечерни новини“, „Репортер 7“, „La Strаda“, „Щастливец“, „За буквите – О писменехь“, списанията „ФЕП“, „Тера фантастика“, „Усури“ и др. Автор е на книги, монографии, каталози и изследователски студии върху историята на българското и световното изобразително изкуство. Съставител е на изложби на европейски графици и живописци, на български творци в контекста на историята на изкуството.
Калина Николова
Калина Николова е завършила специалност Кинознание във Франция. Автор е на рубриката „Киноскоп“ в Литературен вестник. Режисьор е на късометражния игрален филм „Елек“ и участва в създаването на документалния филм „Може и нищо общо да няма“ номиниран на Sofia film fest през 2023 г. и победител на фестивала IFF On the beach. В момента изучава магистратура по кинорежисура в класа на проф. Георги Дюлгеров в Нов български университет.
Калинка Стойновска
Калинка Стойновска е завършила ВГИК – Москва. Била е на обучение по кино в Париж, Франция през 1975 г. От 1988 г. е доцент по кинознание (Академия за обществени науки). Има множество публикации в специализирания печат – рецензии, статии, интервюта и др. Член на журито на ФИПРЕССИ в Кан, Берлин, Оберхаузен, Карлови Вари, Сан Себастиан. Носител е на награда за оперативна критика на сп. „Филмови новини“, 1975. В периода 1990 – 1993 г. е редактор и зам. гл. редактор в сп. „Кино“, в периода 1993 – 2003 г . става главен редактор, а от 2004 г. досега е редактор.
Калоян Божилов
Калоян Божилов е български кино и телевизионен оператор. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Оператор е на филмите: „Свещена Светлина“, „Отчуждение“, „Áга“, „Островът на сините птици“ – телевизионен сериал, „Рая на Данте“, „Пътят на честта“ – телевизионен сериал. Има награди за най-добър оператор от фестивала „Златна Роза“ за филмите: „Отчуждение“ (2014), „Áга“ (2018) и награда „Златна Арка“ от фестивала „East & West International Film Festival“ за „Áга“ (2019). Участва в международното жури на 40-то издание на фестивала „Manaki Brothers“.
Камен Калев
Дебютният пълнометражен филм на Камен Калев „Източни пиеси“ (2009) е избран в „Петнайсетдневка на режисьорите“ на 41' Филмов фестивал в Кан и е номиниран за „Златна камера“. Филмът получава Наградата за режисура и Наградата за най-добър филм на 22' Токийски международен филмов фестивал, Голямата награда на журито на Фестивала в Анже, Голямата награда във Варшава, Наградата за най-добър режисьор и Награда на журито в Братислава измежду редица други международни и национални отличия. Вторият му филм „Островът“ (2011), в който участват Туре Линдхарт и Летисия Каста, е отново представен на „Петнайсетдневка на режисьорите“. През 2020 г. филмът му „Февруари“ е избран в Официалната селекция на фестивала в Кан. Това е шестото участие на българския режисьор в най-престижния кинофестивал в света, като досега неговите късометражни и пълнометражни филми са представяни в паралелните програми, а с „Февруари“ авторът получава най-високото си признание.
Карин Янакиева
Карин Янакиева е завършила ВИТИЗ/НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ – специалност кинознание. Работила е като монтажист в Студия за игрални филми „БОЯНА“; като редактор в списание „Български филми“, и като експерт в отдел „Киноразпространение и кинопоказ“ в ИА НФЦ. Има над двеста публикации – филмови рецензии, статии, интервюта в ежедневния и специализиран печат. Била е член на журито на ФИПРЕССИ на Международния късометражен фестивал в Краков, Полша, 1998, на журито на Международния фестивал на комедийния филм в Габрово, 2011, както и на журито на Международния фестивал за екологически филми в Пиатра Нямц, Румъния.
Катерина Ламбринова
Катерина Ламбринова е сценарист и филмов критик. Редактор в списание КИНО и филмов експерт в Студия „Екран“ на БНТ. Докторант в Институт за изследване на изкуствата към БАН. Арт директор, програматор и куратор на филмови фестивали и панорами. Член на СБФД, FIPRESCI, АЕЖ, СБЖ.
Кирил Проданов
Кирил Проданов е завършил филмово и телевизионно операторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Заснел е множество късометражни филми, между които: „Черупки“, „Змия“, „Брак“ и др., както и няколко пълнометражни игрални филма: „Блаженият“, „Ирина“, „Живи комини“, „Радиограмофон“. Участвал е в редица международни фестивали, където някои от филмите печелят награди като: „Леглото“ – Най-добра операторска работа „ALTcineAcction“ 2013, „Kindersurprise“ – Най-добра операторска работа „HONORIS CAUSA“ 2010.
Костадин Бонев
Костадин Бонев е завършил театрална и кинорежисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Сценарист и режисьор на над 20 филма. Носител на много национални и международни награди. Два пъти носител на „Златен Ритон“, „Златна роза“ за сценария на „Потъването на Созопол“. Пет пъти лауреат на Българската Филмова Академия, пет пъти носител на Наградата на филмовата критика. Носител на Наградата на София за 2022 г. за „Гео Милев в лабиринта на времето“. Член на Европейската Филмова Академия и Съюза на българските филмови дейци.CAUSA“ 2010.
Кристина Стоянова
Кристина Стоянова е професор по история и теория на медиите в катедрата по кино на Университета Regina, Canada. Завършила е Кинознание във ВИТИЗ, работи като кинокритик в София. Защитава докторска дисертация през 1999 г. в университета Concordia, Canada. Автор е на многобройни академични студии в международно признати англоезични издания. Автор на множество публикации в авторитетни международни издания. Съредактор е на антологиите Витгенщайн в киното/Wittgenstein at the Movies (Lexington Books, US, 2011, с Bela Szabados); Наследството на Жан-Люк Годар/The Legacies of Jean-Luc Godard (Wilfrid Laurier Press, Canada, 2014, с Douglas Morrey), и Специално досие, посветено на Немския Експресионизъм/Special Dossier on German Expressionism (Acta Sapientiae, Romania/Hungary, 2019, с Ian Germani). Редактор е на популярната антология Новото Румънско Кино/The New Romanian Cinema (Edinburgh UP, UK, 2019).
Кръстьо Раленков
Кръстьо Раленков е роден в Панагюрище. Завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на три поетични книги. Носител е на Славейковата награда за поезия (2012) и Наградата „Иван Николов“ (2022). Понастоящем живее и работи в Пловдив.
Лазар Хрисимов
Лазар Хрисимов е студент по журналистика в Софийския университет. Като киновед отразява най-престижните европейски филмови фестивали. Учил политически науки във Виена. Владее немски, английски и френски език. Интервюирал български и международни артисти като Галин Стоев, Теди Москов, Венсан Линдон, Теодор Ушев, Моника Белучи, Хю Джакман, Джулиан Мур и др.
Лиза Боева
Лиза Боева е сценарист и режисьор, лектор по история на изкуствата с научна титла доцент. Създател (съвместно с Ицко Финци) на образователната платформа по изкуства „Филизи 33“.
Лили Сотирова
Лили Сотирова е художник, дизайнер и арттерапевт. Завършила е специалност живопис в Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров“, „Моден дизайн“ в Арт Институт в Далас, САЩ и в Нов Български Университет, където успоредно изучава втора специалност „Съвременна философия“. Завършила е Магистратура „Арттерапия“ в Националната Художествена Академия. Пише поезия. Има две авторски стихосбирки, „Съзерцание в безкрая,“(2018) и „Идентичност,“ (2021), в които илюстрациите са от нейни картини. Представила е четиринайсет самостоятелни изложби живопис в България, между които: „Презареждане,“ (2020) „Мигове в отпечатъци,“(2020) „Безграничност,“ (2022) и други. Участвала е в много общи изложби и художествени пленери в България и чужбина.
Лъчезар Аврамов
Лъчезар Аврамов е завършил филмова и ТВ режисура в НАТФИЗ, „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Владислав Икономов. Режисьор, сценарист и продуцент. През последните двайсет години е реализирал повече от трийсет документални филма, множество ТВ предавания, реклами и музикални клипове. Главен режисьор е на телевизионните кампании на БНТ – „Великите българи“ и „Голямото четене“. През 2007 г. снима телевизионния игрален филм „Преследвачът“ (БНТ). През 2018 г. реализира пълнометражния си дебют – „Снимка с Юки“. През 2022 г. излиза вторият му пълнометражен филм „Жълт олеандър“.
Людмил Димитров
Проф. д-р Людмил Димитров преподава руска класическа литература в СУ „Св. Климент Охридски“. От 2005 до 2010 г. и от 2014 до 2019 г. е лектор по български език, литература и култура в Люблянския университет, Словения. Член е на Съюза на преводачите в България, на Българския ПЕН и на Международното общество „Достоевски“ (International Dostoevsky Society). Автор на множество статии и студии в български и чужди специализирани издания, на монографиите за руската класическа драматургия: „Четвероевангелие от Пушкин. Опит за изучение на драматургичния цикъл „Малки трагедии“ (1999), „Да бъдеш шут в играта на съдбата. Руската драматургия от ХІХ век. Херменевтика на канона“ (2006, 2017), „Да разсмиваш Мелпомена, или Чехов на големия път към драмата“ (2013) и на документалното изследване „Багряна и Словения“ в съавторство с Людмила Малинова-Димитрова (2011, Любляна; 2013, София). Лауреат е на Голямата Лавринова награда на Съюза на словенските литературни преводачи (2017) и на Награда за цялостно творчество на СПБ (2020).
Людмила Дякова
Людмила Дякова е кинокритик с дългогодишна практика и публикации в ежедневния и специализиран печат. Сътрудничи на различни радио и телевизионни предавания. Радактор е на няколко сборници и книги. Преподавател е по програма „Авторски театър“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Драматургичен консултант е на филмите „Принцът и просякът“, „Капанът“, „Жири“, на който е и съсценарист. Главен редактор е на списание КИНО. Член на СБФД, СБЖ, FIPRESCI. Носител на Награда на СБФД за оперативна критика 2008 и Награда „Златен век – печат на цар Симеон Велики – сребърен“.
Майя Праматарова
Майя Праматарова е автор на пиеси, театровед, преводач и режисьор. Работила е като драматург в ТР „Сфумато“, в Народния театър „Иван Вазов“, по-късно и в Българския културен институт в Москва. Поддържа театралния сайт post.scriptum.ru.
Д-р М. Ескандари Фард-Араш
Магистър лекар, и магистър по „Здравен мениджмънт“ – Медицински университет София. Пред защита на Магистърска степен по „Филмово и телевизионно изкуство“, със специализация „Филмова и телeвизионна режисура“ в НБУ. Завършена школа по драматично изкуство „Театре Шар“ – Иран. Режисьор и продуцент на документални, игрални и анимационни филми с награди и излъчвания в над сто и двадесет фестивала в САЩ, Великобритания, Италия, Украйна, Индия, Иран, Китай, Кралство Йордания, Мароко, Тунис, Казахстан, Бангладеш, Нигерия, Германия, Колумбия и др.
Мариана Христова
Мариана Христова е кинокритик с публикации във Filmsociety.bg, Cineuropa.org, East European Film Bulletin, списание КИНО и др. Филмов програматор за различни фестивали и институции, сред които Фестивала за източноевропейско кино goEast Висбаден, МФФ Сеговия, Филмотеката на Каталуния, архив за експериментално кино Arxiu Xcèntric към културен център CCCB, Барселона и др. Член на СБФД, FIPRESCI.
Мария Аверина
Мария Аверина e режисьор на документални филми сред които „Късен дом“, „Кой е този град?“, „6 минути щастие“, „От Кремона до Кремона“ и „Да летиш с плавници“. Завършва Славянска филология с профил полски език в Софийския университет; магистратура по Филмово и телевизионно изкуство с профил режисура в Нов Български Университет; магистратура по Документално кино в Royal Holloway University – Лондон. Защитава докторат на тема „Монтажни принципи при изграждането на документални филми от архивни материали“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, където е и асистент по режисура от 2018 г. Член на СБФД. Филмът „От Кремона до Кремона“ получава награда за най-добър документален филм от Българската филмова академия през 2017 г., както и награда за дебют и наградата на Съюза на Българските Филмови Дейци на „Златен Ритон“ 2017 г.
Мария Петева
Мария Петева е завършила бакалавърска степен по специалност Анимационно кино през 2014 г. в НБУ и е продължила магистърска степен в специалност „Мултимедия и компютърна анимация“. Занимава се със създаване на персонажи, илюстрация и 3D визуализации. През 2016 г. е финансирана за дебютен анимационен филм „Момичетата от улица Върбова“ от НФЦ и през 2019 г. е излъчен за пръв път. Докторант в специалност „Информатика“ към Нов български университет от 2019 г. Темата ѝ е обвързана с проучвания на 360-градусови панорамни изображения във виртуалната реалност.
Марияна Лазарова
Проф.д-р. Марияна Лазарова е преподавател в катедра „Аудиовизуално производство” и ръководител на магистърска специалност „Мениджмънт в екранните изкуства“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов. Завършила е „Право” в СУ”Климент Охридски” и „Кинознание” в НАТФИЗ. Изследователските й интереси са в областта на киноизкуството, филмовия анализ и авторското право. Публикувала е многобройни критически статии, студии и монографии, посветени на интелектуалната собственост и филмовото изкуство. Автор е на книгите: „Кентавърът от Албион: традиции и техните трасформации в британското игрално кино от 90-те години на 20-ти век.“(награда за най-добра книга на Българската филмова академия|, „Авторски и сродни права в аудиовизията”, „The Centaur of Albion. Traditions and their Transformations in the British Cinema of the 90s of the 20th Century., „Управление на продуцентски права при предлагане на електронен достъп до аудио-визуални произведения“. Член е на Съюза на юристите в България, Съюза на българските филмови дейци, Европейската мрежа на преподавателите по интелектуална собственост и Европейска мрежа за управление на култура и политики.
Марта Монева
Марта Монева е следвала право, кинознание и аудиовизуална публицистика в Германия. Организирала е международни образователни платформи и филмови и театрални фестивали в България и Германия. Програмирала е анимационни и документални поредици. Работила е във филмови и културно-политически редакции в телевизиите ARTE и 3sat/ZDF в Германия. Публикува в печатни медии в Германия и България, сред които „der Freitag“, „neues deutschland“, „sensor Wiesbaden, „sensor Mainz“, „ЛИК“, вестниците „Култура“, „Капитал“, „К“ и „Банкер“, списанията „Култура“, КИНО и „Християнство и култура“. Води рубрика в Бюлетина на СБХ.
Мартичка Божилова
Мартичка Божилова е продуцент на АГИТПРОП от 1999 г. Сред филмите ѝ са международно награждаваните „Георги и пеперудите“, „Проблемът с комарите и други истории“ и „Коридор No 8“. Носител е на наградата „International Trailblazer“, лансирана от Робърт Редфорд и Sundance Channel на Международния пазар за документално кино MIPDOC на фестивала в Кан през 2006 г. Директор на Балкански Документален Център. Официален представител на Европейската документална мрежа (EDN) в България.
Мирела Василева
Мирела Василева е завършила Кинознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2012 г. Автор е в специализирани български и чуждестранни издания за култура. В момента завършва докторантура в ЮЗУ „Неофит Рилски“ с тема „Съвременно скандинавско кино“.
Мирослава Гоговска
Мирослава Гоговска е завършила актьорско майсторство в НАТФИЗ. Доктор е по „Театрознание и театрално изкуство“ също в НАТФИЗ. По значителните ѝ роли в театъра са: Беатриче в „Много шум за нищо“ (У. Шекспир), Студентката в „Пясъчен пъзел“ (Яна Добрева), Милкана в „Майстори“ (Р. Стоянов), Антигона Годеница в „Антигона Смъртната“ (Софокъл), Грушенка в „Долината на смъртната: Альоша“ по „Братя Карамазови“ (Ф. Достоевски) и др. Снимала се е във филмите: „Хайка за вълци“, „Аз съм ти“, „Потъването на Созопол“, „Каръци“, „Времето е наше“, „Ирина“, „Страх“, „Смирен“ и др. Асистент е по „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класовете на проф. И. Добчев и проф. М. Младенова и в класа на Пенко Господинов, преподавател е в НБУ, ръководител на „Неделно училище по театър“, ТР „Сфумато“.
Михаил Тазев
Михаил Тазев е театровед, театрален критик и драматург в Държавен Сатиричен театър „Алеко Константинов“. Към момента е докторант към катедра „Театрознание“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Изследва персонажа в драмата, проявите му в исторически контекст и подходите за реализирането му на сцена. Има интерес към оперативната театрална критика, съвременната драматургия и задълбочения анализ на текстове за театър. Автор е в различни печатни и електронни издания като: Литературен вестник, списание КуклАрт, списание Homo Ludense, Въпреки.com и други.
Младен Печевски
Младен Печевски е кинокритик и фестивален програматор. Участва в журита на международните филмови фестивали във Венеция (2019), Варшава (2020) и Брюксел (2021). Работи като асистент-консултант на: програмата Giornate degli Autori (Venice Days) към Международния филмов фестивал във Венеция и програматор на холандския фестивал на късометражното кино Leiden Shorts.
Надежда Маринчевска
Надежда Маринчевска работи в сектор „Екранни изкуства“ на Института за изследване на изкуствата – БАН. Професор и преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и в НБУ. Автор е на книгите: „Българско анимационно кино 1915 – 1995“, „Квадрати на въображението. Естетика на анимационните техники“ и „Анимационните хибриди“. Носител е на наградата на СБФД за филмова теория през 2006 и на наградата за оперативна критика на БФА през 2014. Член e на СБФД, СБЖ, ФИПРЕССИ.
Надежда Г. Тодорова
Надежда Г. Тодорова е завършила българска филология през 1995 г. в СУ „Св. Климент Охридски“. През 2017 г. получава магистърска степен във факултет Славянски филологии, специалност „Литература, кино и визуална култура“. Интересите ѝ са в областта на културната антропология, фолклор и митотворчество, семиотика, социална педагогика, възрастова психология, етика и естетика, визуални изкуства, рецептивистика. Автор е на академично изследване за френската Нова вълна и двама от най-ярките ѝ представители – писателят Ален Роб-Грийе и режисьорът Ален Рене. В момента е докторант в БСУ, специалност „Педагогическа и възрастова психология“. Академичните ѝ проучвания са във връзка с темата на дисертационния ѝ труд „Насилието в кинонаратива – рефлексии на киноагресията в юношеска възраст“.
Невелина Попова
Невелина Попова е сценарист. Завършила е кинодраматургия във ВГИК – Москва и педагогика в СУ „Св. Климент Охридски“. Работила е като редактор и драматург в творческите колективи на СИФ „Бояна“ (1979 – 1991) и като учител в различни училища (1992 – 2004). Преподава кинодраматургия и анимационна драматургия в Нов български университет от 1994 г. Сценарист е на игралните филми „Отражения“ (1982), „Приземяване“ (1986), „Ненужен антракт“ (1987), „Другият наш възможен живот“ (2004), „Чуй звездите“ (2004) и на други документални и анимационни сценарии. Автор е на книгата „Драматургичното пространство на анимацията“.
Олга Маркова
Олга Маркова е доктор по кинознание и преподавател. Като кинокритик присъства повече от пет десетилетия по страниците на периодичния и специализиран печат. Автор е на монографии, творчески портрети, сценарии, рецензии и интервюта. Публикувала е десет книги, някои от които са преведени и на английски език като „Ролята на българската култура в световната цивилизация“. А други като „От литературата към екрана“ изпълняват ролята на основни помагала за студенти, които изучават киноизкуство. Удостоена е с престижни международни награди. Носител е на „Златното перо“ на СБЖ, а също и на Почетен диплом от ХХI СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ за нейния „извънреден принос за филмовата критика и кинообразованието в България“.
Олга Суркова
Олга Суркова е киновед, кинокритик и изследовател на творчеството на Андрей Тарковски. Автор на книгите „Тарковски и аз. Дневник на пионерката“ и „С Тарковски и за Тарковски“.
Ориета Антова
Ориета Антова е завършила българска филология през 1989 г. в СУ „Климент Охридски“. През 2018 г. се дипломира в магистърска програма: „Литература, кино и визуална култура“ в СУ. Има следдипломна квалификация по специалност „Театрознание“ - НАТФИЗ. Публикувала е статии в периодичния печат и специализирани издания в областта на културата (театър, литература, кино).Работила е като експерт в административния отдел на НАТФИЗ. Понастоящем е секретар в ЧПГСИ „Акатамус“.
Павел Симеонов
Павел Симеонов е автор на множество филмови анализи и интервюта за различни медии. Редовен коментатор в кинорубриката на предаването „100% будни“ по БНТ, както и в БНР, Дарик радио, радио Фокус и разнообразни подкасти. Участвал е в младежкото жури на фестивала Master of Art.
Панайот Денев
Панайот Денев (1945) е завършил българска филология и история във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Работи в БТА от 1971 г. като репортер във „Вътрешна информация“, репортер, редактор, зам. главен и главен редактор в „Информация за чужбина“, зам. главен директор (1991 – 1993), генерален директор (1997 – 2002). Главен редактор на в. „Демокрация“ (1993 – 1994), коментатор във в. „Континент“ (1996), създател на сайта vesti.bg (2005). Има публикации в списанията „Киноизкуство“, „Филмови новини“, „Български филми“, „Киноработник“ (1980 – 1991). Преподавател в НБУ (1995 – 2010). Работил e в пресцентрове на Световния фестивал на анимационния филм във Варна (1981 – 1989), „Аполония“, Созопол (1984 – 2015), „Златна ракла“, Пловдив (1987 – 1995), „Златна антена“, Благоевград (1987 – 1990).
Пенчо Кунчев
Пенчо Кунчев е завършил Висшия институт за приложни изкуства в Прага, Чехословакия, специалност „Филмова и телевизионна графика“, след което работи в Студия за анимационни филми „София“. Автор е на редица анимационни филми отличени с национални и международни награди. Член е на селекционни комисии и журита на кинофоруми в Европа и Азия. Негови статии за изкуството на анимацията се публикуват в български и чуждестранни издания. В чужбина ръководи майсторски класове и урежда изложби с рисунки към свои филми. Гостуващ лектор в Джилинския анимационен институт в Китай. Преподавател в Нов български университет.
Петър Дундаков
Петър Дундаков е композитор. Автор е и на музиката за над 28 игрални, документални и анимационни филма, някои от които селектирани на престижните международни фестивали като Кан, Берлин, Сънданс, Трайбека, Лайпциг, Сараево и др. Член е на ЕФА (Европейската Филмова Академия). Носител е на Наградата за най-добър композитор за игрален и за документален филм на СБФД през 2022 г., на Наградата „Маестро Димитър Вълчев“ и на Наградите за театрална музика Икар 2009, Икар 2014, Аскер 2018 г.
Петър Кърджилов
Петър Кърджилов е дългогодишен изследовател на историята на ранното кино в България, доктор на науките (изкуствознанието). Автор е на повече от 3000 материала в периодичния печат, на 130 научни публикации и на 23 книги. Последната издаде на английски език във Великобритания през 2020 „Cambridge Scholars Publishing“. Член на СБФД и СБЖ.
Петър Попзлатев
Петър Попзлатев учи френска цивилизация в Сорбоната, след което завършва института „Луи Люмиер“ в Париж през 1978 г. Режисьор е на игрални и документални филми. Сред документалните му филми са: „Труден избор“, „Бащи от бронз“, „Коми, хората“, „Нашите деца“ и др. „Аз, Графинята“ (1989) е дебютният му игрален филм, удостоен с голяма награда на журито в Анже за Най-добър европейски дебютен филм, голямата награда в Торино и с още четиринайсет национални и международни отличия. „Аз, Графинята“ се разпространява в кината във Франция, САЩ, Италия, Португалия, Испания, Полша, Югославия. Останалите му игрални филми са: „Нещо във въздуха“ (1993), „И Господ слезе да ни види“ (2003), „Аз съм ти“ (2012), „Времето е наше“ (2018), които имат национални и международни награди. Във всичките му филми се снима съпругата му – известната актриса Светлана Янчева. През 1994 г. Петър Попзлатев става първият български кинорежисьор, чието име намира място в „Енциклопедия на активните европейски кинорежисьори“.
Петя Александрова
Петя Александрова е филмов критик, историк и теоретик, автор на 4 монографии за кино. Работила е като редактор в БНР, сп. „Летература“, сп. ЛИК, сп. „АРТизанин“, има публикации в специализирания и периодичен печат. Сценарист на телевизионни предавания и на документални филми. Доктор на науките, професор в Нов български университет.
Правда Кирова
Правда Кирова е кинодраматург. Завършила е във ВГИК, Москва. Била е редактор в творческите колективи на СИФ „Бояна“ и преподавател по кино- и телевизионна драматургия във ВИТИЗ. Доцент е в Нов български университет. Работи като сценарист, сценарен консултант и продуцент на игрални, документални и анимационни филми. Продуцент на филмите:„Черна хроника“, „В огледалото “, „Николай Майсторов :Сподавен вик“ и др.; Сценарист на филмите: „Vincit qui patitur“, „Приключение на таванския етаж“, „Бавно време“; „Талисман“ и др. Редактор или драматургичен консултант на много филми, между които: „Пролетно равноденствие“,„Виктория“, „Всичко от нула“, „Гори, гори, огънче“, „Маргарит и Маргарита“, „Иван и Александра“, „А сега накъде“, „Хотел „Централ“ и др.
Радослав Спасов
Радослав Спасов е заснел над трийсет игрални и десет документлани филма с режисьори като Георги Дюлгеров, Еди Захариев, Георги Стоянов, Иван Андонов, Рангел Вълчанов, Киран Коларов, Людмил Стайков и др. Автор е на игралните филми „Сирна неделя“, „Откраднати очи“, „Пеещите обувки“, „Живи комини“, както и на документалния филм „Красива България“, създаден за Японската телевизия. Като председател на Филмаутор и на Българската асоциация на кинорежисьорите полага усилия за защита на авторските права на кинотворците и за европейското развитие на българското филмово изкуство.
Рали Ралчев
Рали Ралчев е оператор. Гост-преподавател в Академията по кино и телевизия в Берлин (DFFB). Сред филмите, които е снимал, са „Семейни реликви“, „Разследване“, „Тилт“, „Зад кадър“, „Маймуни през зимата“, „Обърната елха“, „Миграцията на паламуда“, „Първи брак“, „Самсара“, „Лунен татко“ и др. Носител на множество награди и отличия. Член на BAC.
Ралица Петрова
Ралица Петрова завършва визуално изкуство в University of the Arts London и специализира филмова режисура в британската школа National Film and Television School. През 2007 г. късометражният ѝ филм „Гнила Ябълка“ получава наградата Prix UIP за най-добър европейски късометражен филм на фестивала в Берлин, и номинация за Европейските филмови награди. Следващият ѝ филм „По Божията Воля“ (2009) е включен в официалната селекция Cinefoundation на фестивала в Кан. През 2016 г. дебютният ѝ пълнометражен филм „Безбог“ получава четири награди, сред които Златен леопард за най-добър филм на фестивала в Локарно. Удостоен е също с Голямата награда за най-добър филм на фестивала Златна роза (2016), Голямата награда „София – град на киното“ за най-добър филм на София филм фест (2017), както и на номинация за „Европейско откритие – Prix Fipresci“ на Европейската филмова академия. Ралица Петрова е сценарен консултант, и лектор по кинорежисура на редица международни и национални платформи, сред които LIM (Франция, Шотландия, Швейцария, Литва), Ventana CineMad (Испания), La Sélection Annuelle du Groupe Ouest (Франция), PridexPower Lab (България), и Творческа Академия „Заешка Дупка“ (България).
Росен Спасов
Росен Спасов е доктор в специалността „Кинознание, киноизкуство и телевизия“, сектор „Екранни изкуства“ в Института за изследване на изкуствата, БАН. В момента работи като ръководител на отдел „Обработка на филмова информация, репертоар и програма“ в Българска национална филмотека. Активно пише оперативна критика в редица онлайн и печатни издания. Той е автор на книгата „Целулоид, целулоза и облаци. Трансмедийни предизвикателства пред филмовата критика в България (1989 – 2021)“. Член е на СБФД и ФИПРЕССИ.
Савина Петкова
Савина Петкова е завършила философия в София и кинознание в Лондон. Като кинокритик на свободна практика публикува в MUBI, AwardsWatch, the Quietus, Литературен вестник и Българско кино общество. Отразява фестивали, участва в журита, членува в СБФД, FIPRESCI, FEDEORA, BAFTSS. Докторант по философия на киното в King's College London.
Светослав Драганов
Светослав Драганов e сценарист, режисьор и продуцент на редица документални филми, сред които „Това съм аз и никой друг“, „Животът е прекрасен, нали?“, „Водни духове“, „Самодейци“, „Децата на дружбата“, „Град на мечти“, „Живот, почти прекрасен“. Има номинации и награди от IDFA, Dok Leipzig, Prix Europa, ZagrebDox, СФФ, Златен Ритон и др. Режисьор е на музикални и рекламни клипове, тв предавания. Преподавател в НБУ.
Светослав Кокалов
Професор Светослав Кокалов е сценограф и преподавател в НХА. Автор е на визията на десетки театрални и оперни спектакли в страната и зад граница, много от тях представяни и на фестивали и турнета в България, Полша, Македония, Словения, Албания, Япония, Франция. Удостоен е с престижни национални награди: Награда на САБ (1987); награда на СБХ (1999); „Аскеер“ (1994 и 1997); „Златен век-звезда“ на Министерството на културата (2015) и др. През 2023г. получава голямата награда „Аскеер“ за цялостен принос към театралното изкуство. Проф. Кокалов разделя времето си между сцената и работата в катедра Сценография в НХА. Като преподавател и художник изследва влиянието на новите медии в театъра. Експериментира с дигитално видео и фотография. Негови авторски видеоарт проекти участват в изложби и фестивали в България, Франция, Армения, Турция, Италия, Сърбия, Хърватия, Русия, Румъния. Проф. Кокалов е инициатор и съосновател на магистърска програма Дигитални изкуства в НХА и на Международния фестивал за дигитални изкуства „DA Fest“. Ректор на НХА (2007 – 2015)
Светослав Овчаров
Светослав Овчаров е сценарист, режисьор и продуцент. Професор е в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и член на Европейската филмова Академия. Автор на три книги с исторически изследвания. Като сценарист и режисьор е реализирал над трийсет документални филма, между които „Второто освобождение“ (2021), „Човека и Народа“ (2012), „Стефан Стамболов – съзидателят и съсипателят“ (1991), седем игрални филма, между които „Врагове“ (2017), „Зад кадър“ (2010), „България, това съм аз!“ (1999). Като сценарист е работил с режисьорите Георги Дюлгеров, Джеки Стоев, Светла Цоцоркова, Надежда Косева и много др. Носител на награди на национални и международни филмови фестивали.
Сергей Борисович Безсмертни
Сергей Борисович Безсмертни е роден през 1955 г. в Москва. На шестнайсет години започва работа в студия Центрнаучфилм, където остава три години и усвоява снимането на научно-популярна анимация. Във връзка с работата си започва да се занимава с фотография. След армията постъпва в Мосфилм като механик. В студията работи осемнайсет години. Трудил се е на снимачната площадка на много филми. Напуска киното в средата на 90-те. Работил е във фотолаборатория, фото, телевизии. Последните дванайсет години е фотограф в московски музеи.
Силвия Чолева
Силвия Чолева пише поезия, фрагменти, литературна критика. Автор е на книгите: „Детето на глухонемите“ (1993), „Вход“ (1996), „Отиване Връщане“ (1997), „Внимателно“ (2001), „Зими и лета“ (2001), „Картички“ (2007), „Писма“ (2007). Сценарист на късометражния филм „Майка ми“ с режисьор Светла Цоцоркова.
Силвия Бориславова-Живанкин
Силвия Бориславова-Живанкин е завършила бакалавърска степен „Изкуствознание“ и магистърска степен „Сравнително изкуствознание“ в Нов Български Университет. Автор е на научни статии, между които „Оплаквателни жестове в стенописи от църкви в България от периода XIII – XVIII век“ в Сборник „Културно наследство – състояние и перспективи“, както и на публикации във в. „Култура“.
Симеон Сокеров
Симеон Сокеров е роден през 1977-ма г. в семейството на художниците Теофан и Елена Сокерови. Учи живопис в художествената гимназия, а по-късно анимационна и филмова режисура в НАТФИЗ. Работи в областта на рекламата, видео игрите и киното.
Соня Алексанрова
Соня Алексанрова е завършила кинознание във ВИТИЗ/НАТФИЗ през 1980 г. Работила е като редактор във вестниците: „Поглед“, „Отечествен фронт“ и „Вечерни новини“. От 1990 г. живее и работи в Италия. Сътрудничи на български печатни издания като „Култура“, „Кино“ и онлайн изданията – Портал „Култура“, „Българско филмово общество“. Превежда книги от италиански език, между които „Вчера, днес и утре – моят живот“ – автобиография на София Лорен, и „Човек на киното“ – биография на Марчело Мастрояни.
Станислав Памукчиев
Станислав Памукчиев завършва Художествената гимназия „Илия Петров“ при проф. Васил Вълев и специалност стенопис в ВИИИ „Николай Павлович“ в София при проф. Димо Заимов. Професор e в катедра „Рисуване“ на НХА. Член на Управителния съвет и секретар на секция „Живопис“ на Съюза на българските художници. Има над четирийсет самостоятелни изложби, сред които: „Пепели“ – Музей за съвременно изкуство, Белград, Сърбия (2004); „Бялата стая“ – Галерия „Сибанк“ (2006); „Начала“ – Музей за съвременно изкуство, Скопие, Македония (2008); „Хронотопи“ – Галерия „Райко Алексиев“, София (2009); Изложба БКЦ, Париж (2010); „Утаено време“ – Галерия „Райко Алексиев“ (2015); RETURNING – ART Center HUGO VOETEN, Herentals, Belgium (2017); „Завръщане“ – ХГ „Владимир Димитров – Майстора“, Кюстендил (2017). Сценография: „Не Аз“ по текстове на С. Бекет, реж. Иван Добчев; „Атигона“ по Ж. Ануи и Софокъл, реж. Иван Добчев. Носител е на множество награди като: Първа награда на Международен конкурс за млади живописци, София (1985); Годишна награда за култура „Златно перо“ (2002); Национална награда за живопис „Захари Зограф“ (2003); Национална награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“ (2015) и др. Отличен е с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – първа степен (2016).
Стефан Прохоров
Стефан Прохоров е български режисьор и драматург, работещ най-вече в сферата на театъра и изпълнителското изкуство. Работата му се фокусира върху интердисциплинарния подход към социално значими теми, както и върху междукултурните експерименти в класическия театър. Неговата художествена работа е съсредоточена върху интерактивни и сетивни пърформанси по социални проблеми. От декември 2018 до януари 2021 е програмен директор в Дом на киното в София, а от юли 2019 е член на изпълнителния съвет на Асоциация за независим театър.
Теодора Стоилова-Дончева
Теодора Стоилова-Дончева е кинокритик, сценарист и продуцент на документални и игрални филми. Магистър по „Изкуство и съвременност ХХ – ХХI век“ (СУ „Св. Климент Охридски“), доктор по кинознание (БАН). Главен асистент-доктор в сектор „Екранни изкуства“ на Институт за изследване на изкуствата в БАН. Автор на статии и критически текстове в областта на киното, на две книги за българско кино, както и на редица интервюта. Член на СБФД и СБЖ. Носител на наградата „Най-успешно изявил се млад кинокритик, който пише за българско кино“ на СБФД за 2018 г.
Филип Зидаров
Филип Зидаров е зaвъpшил „Иcтopия нa изĸycтвoтo“ в Haциoнaлнaтa xyдoжecтвeнa aĸaдeмия (НХА) в Coфия. Cпeциaлизиpaл е в CAЩ и Beлиĸoбpитaния. През 1986 г. е създател на гpyпa „Градът“, която е първата група на български артисти – художници авангардисти. Сред членовете ѝ са Андрей Даниел, Греди Асса, Недко Солаков, Вихрони Попнеделев, Божидар Бояджиев. Бил е мeниджъp нa гaлepия „Xeмyc“ (1986 – 1988). От 1996 г. до 2002 г. е диpeĸтop нa Coфийcĸaтa гpaдcĸa xyдoжecтвeнa гaлepия (СГХГ). Автор е на множество анализи и статии за изкуството в бюлетина на СБХ.
Хубен Черкелов
Хубен Черкелов e артист, който живее и работи в Ню Йорк. Посткомунистическото общество е постоянна тема в неговите ранни фотографии, филми и инсталации. В последните години Черкелов рисува различни валути. С работата си се стреми да изобрази как символите легитимират националната власт. Творбите му са излагани в музеите Броган, Бронкс, Венецианското Биенале, FL и редица галерии по света.
Юлиан Табаков
Юлиан Табаков е концептуален артист, сценограф, скулптор, фотограф, художник. Завършва СХУ, Приложни Изкуства – София, специалност „Детски играчки“, сценография в НХА „Николай Павлович“ – София и скулптура в ENS des Beaux-Arts в Париж. От 2002 г. работи в Швеция с „Teater Giljotin“ – Стокхолм, „Uppsalastads Тeater“ – Упсала, Gjotebogstads Teater – Гьотеборг, Norbottens Тeater – Люлеo, където прави сценографските и костюмните решения за редица постановки.
Яна Стефанова
Яна Стефанова завършва бакалавърска степен по Медии и комуникации в Глазгоу, Шотландия, и магистърска степен по Културен мениджмънт в Рим, Италия. Работи като експерт връзки с обществеността и има опит в различни сфери на комуникационната индустрия. Автор е на статии за кино и литература. Нейни разкази са печелили награди и са публикувани в сборници.
