През последните десетилетия сме свидетели и потърпевши от все по-драстичното свиване и изтласкване на културата и изкуството в периферията на медийната среда. Изчезването на значими издания с многогодишна история и традиция, рефлектиращи върху културните процеси, създаде дефицити в общественото пространство, които не могат да бъдат лесно запълнени. Списание КИНО е единственото специализирано издание за филмово изкуство в България, което отстоява на времето и пази традициите на аналитичното, професионално и академично писане за кино и въпреки неизменните трансформации, предизвикани от социално-политическата и пазарна ситуация, не е прекъсвало своето съществуване в продължение на 75 години.
ТРАНСФОРМАЦИИ И РАЗВИТИЕ
Списание КИНО е наследник на изданието „Кино и Фото“. То е първото профилирано списание за кино след деветосептемврийските събития, което излиза за първи път на 20 февруари 1946 г., макар че е замислено още през 1934 г., когато Съюзът на филмопроизводителите се преименува в Съюз на филмовите деятели в България и се обсъжда идеята сдружението да има свой специализиран орган.
Както отбелязва Александър Грозев в книгата си „Началото. Из историята на българското кино – 1895-1956“, „Кино и Фото“ наследява „прогресивните традиции на своите ярки предшественици от 20-те и 30-те години „Нашето кино“, „Кино“ и „Екран“ и „не се лута в търсене на своя облик“. Издава се от „редакционен комитет“ с редактор Асен Бояджиев и се заявява като полумесечно списание за кино и фотокултура, а в т.нар. Editorial се набелязва програмната му политика: „Изкуството не е самоцел, а средство за познание и строеж на живота... Пред общественото мнение трябва да бъдат изяснени основните философски, научни, художествени и технически въпроси на кинематографията. Също и въпросът за създаване на българска кинематография следва правилно да бъде поставен с оглед художествените, технически и организационни възможности у нас".
През 1951 г. „Кино и Фото“ е преименувано в „Кино“ и под това название съществува до 1955 г., когато отново променя името си – „Киноизкуство“. През 1991 г. списанието се връща към наименованието „Кино“, под което излиза до днес.
В интервю за списание КИНО от 2016 г. проф. Вера Найденова споделя каква е атмосферата в киното и театъра през 60-те: „...догматизмът силно притискаше театралната дейност. Киното също бе зорко наблюдавано, но в него се вливаха и чуждестранни потоци, които внасяха друга атмосфера. Това се отразяваше и на списание „Киноизкуство“. След започналите там Кънчо Табаков, Неделчо Милев, Тодор Андрейков се приобщиха Иван Стефанов, Ивайло Знеполски, Атанас Свиленов, Григор Чернев, Христо Берберов... Присъединих се и аз.“ По това време списанието изгражда престижа си като солидно теоретично издание, в което се публикуват фундаментални текстове, свързани с историята и теорията на киното, материали за кинодраматургията, портрети и сценарии на големи автори от световното кино, рецензии за български и чужди филми, обзорни аналитични статии и др.
ФИЛМОВИ НОВИНИ
От 1968 г. списание „Филмови новини“, съществуващо преди това в рамките на ДП „Разпространение на филми“, преминава под шапката на СБФД, който го издава до края на 1992 г. „Филмови новини“, чиито редакционен екип включва Камен Тодоров (главен редактор), Дима Димова, Валентина Илкова, Ивайло Знеполски, Иван Стефанов, Искра Димитрова, Искра Божинова, е най-четеното, професионално издание на СБФД, насочено към по-широката, масова аудитория по времето на социализма. Стилът му е по-оперативен, а задачата му е да информира за най-значимите процеси в световното и българското кино. Специален акцент се поставя върху младите автори в критиката – много от тях по-късно са между най-известните имена в българската критическа мисъл. Списанието се печата в солиден тираж – в определени моменти достига до 75 000 бройки. От 1993 г. до 2002 г., когато окончателно се закрива, издаването му се поема от държавен Издателско-полиграфичен комплекс „Родина“, а името му е променено на „Филм“.
ВЛИЯНИЕТО НА СПИСАНИЕ КИНО
В специално издание „60 години списание Кино“ редица значими негови автори разсъждават върху историята му, анализират развитието му през годините и говорят за личната си професионална връзка с него. Именно там проф. Иван Стефанов определя списание „Кино“ като място за „дебюти на млади и талантливи автори“, Неда Станимирова го нарича „...огнище на свободомислие...“, а за Красимира Герчева то е „солидно списание, тежка артилерия на българската кинокритика, която никога не е била равнодушна към младите критици.“ Петър Кърджилов пише, че през годините изданието създава „...школа за оперативната критика и теоретичната ни киномисъл. В него за първи път се появяват информации и обстойни анализи за първите, реализирани след войната, игрални и документални филми.“ Той отбелязва, че още „Кино и фото“ „изпълнява своето предназначение – да насочва вниманието на обществеността към проблемите на седмото изкуство и по този начин провокира и активизира българския печат, в който все по-често започват да се появяват материали за киното. Следвайки примера на списанието, останалите периодични издания също започват да поставят българските филми в центъра на своето внимание...“
БИОГРАФИЯ В АДРЕСИ
Със специфичното си чувство за хумор проф. Александър Янакиев разказва за превратностите в съдбата на списание КИНО през неговите конкретни адреси (текстът от юбилейния сборник „60 години списание Кино“ публикуваме със съкращения):
„1. Първият адрес е ул. „Искър“ 22 – оттам тръгва съществуването на списанието и първият му брой е датиран с 20 февруари 1946. Тук то се задържа за две години и половина. Главен редактор е Асен Бояджиев. В това време са приети и влизат в действие Законът за кинокултурата (1946) и Законът за кинематографията (1948), който окончателно национализира всичко в сферата на киното и трансформира фондация „Българско дело“ в Държавно предприятие „Българска кинематография“.
2. Следващата спирка на редакцията е на ул. „Граф Игнатиев“ 7Б. Там екипът на Асен Бояджиев продължава работата си от лятото на 1948. По всичко изглежда обаче, че в началото на следващата година главният редактор е отстранен. Вероятно това действие е свързано с Решението за състоянието на ДП „Българска кинематография“. Макар всички материални и властови ресурси да са съсредоточени в ръцете на комунистическата партия, очевидно нещата не вървят достатъчно добре.
3. Новото място е на ул. „Алабин“ 39. На 25 декември 1949 „Кино и Фото“ излиза с новия си адрес, а издател му е издателство „Наука и изкуство“. Повече от година продължава да не се споменава кой е главен редактор, може би след свалянето на Бояджиев няма титуляр. Такъв е обявен през май 1950. Това е Стефан Станчев. Вероятно негова идея е преименуването на списанието в „Кино“ от началото на 1951. През октомври същата година за първи път от анонимност излиза редакционната колегия – Алберт Декало, Николай Стайков, д-р Александър Тихов и Рашо Шоселов. Последните двама ще свържат професионалния си живот със списанието за години напред.
4. 1953 година донася решителна промяна – новият адрес е ул. „Ген. Бирюзов“ 9, а изданието става двумесечно. (Примамливо е да се правят аналогии и да се изтъква, че на този адрес му е орисано на списанието да се нарича „Кино“, защото сега същата сграда се води на бул. „Княз Дондуков“ 67 и там са стаичките на днешната редакция). През 1953 видът на списанието става крайно аскетичен – вече няма никакви снимки на кориците. Размерът му е намален за сметка на увеличения брой страници. Това тежко и навъсено издание отново няма обявен главен редактор, но за сметка на това почти изцяло е сменена редакционната колегия. Очевидно периодът на управление на Стефан Станчев също е приключил за около три години, подобно на времето на Асен Бояджиев. В последната година на Сталин за правилната линия на списанието отговарят Дако Даковски, Павел Матев, Яко Молхов, Богомил Нонев, Георги Стоянов-Бигор, д-р Александър Тихов и Рашо Шоселов. От брой 1 от 1954 виждаме като главен редактор Кирил Войнов, но от следващия брой списанието е оглавено от Яко Молхов. Редакционната колегия отново е променена – от предишния състав запазват местата си Дако Даковски, Георги Стоянов-Бигор, д-р Александър Тихов и Рашо Шоселов. Новите са Александър Александров, Александър Геров, Борис Делчев, Христо Кирков, Хаим Оливер и Николай Попов.
5. От пролетта на 1954 редакцията е на нов адрес – ул. „6 септември“ 35. През 1954 досегашният стил се запазва като оформление, полиграфия и вътрешен строеж на изданието, но се завръща ежемесечната му периодичност. От 1955 изданието се нарича „Киноизкуство“, което издава амбициите на главния редактор да ориентира изданието към естетическите проблеми на киното или просто да го изравни със съветския образец „Искусство кино“. Корицата е с пастелни тонове, а по средата има цветна снимка от филм.
6. В средата на 1958 „Киноизкуство“ се премества на ул. „Тодор Страшимиров“ 2, днешното „Тулово“. Toва е сградата на недостроеното италианско училище, която АД „Рила Филм“ през 1945-6 превръща в първия български наш кинопавилион. През 50-те там е основната база на държавна кинематография. Скоро ще са готови части от киноцентъра и постепенно филмовото производство ще се пренесе в Бояна, а тук се заселва новопоявилата се Българска Телевизия. През 1962 редакционната колегия минава отново в нелегалност, а от брой 5 на 1963 и името на главният редактор Яко Молхов минава в нелегалност. Новият главен редактор е обявен в брой 10 на 1963 – Христо Сантов, който по-късно ще бъде директор на Игрална студия на Българска кинематография. Неговата редакционна колегия включва Павел Вежинов, Бурян Енчев, Христо Кирков, Дучо Мундров, Богомил Нонев, Валери Петров, Борислав Пунчев, д-р Александър Тихов и Рашо Шоселов. Но още през май 1964 „Киноизкуство“ получава нов главен редактор – Емил Петров. Това се оказва за дълго.
7. От втората половина на 1965 списанието се установява на площад „Славейков“ 11. Там ще протече ерата „Емил Петров“ – шестият главен редактор, който се задържа на поста до 1990, когато политическите промени го правят неудобен. От брой 7 на 1990 управлението е поето от тричленката Люба Кулезич, Александър Донев, Павлина Желева. В брой 9 Люба Кулезич е вече зам. главен редактор при липса на титуляр, а към екипа се присъединява Калинка Стойновска. Новата 1991 носи новото старо название на списанието КИНО, а от брой 3 Люба Кулезич е пълноправен главен редактор. Времената са бурни и от 1993 изданието вече има нов главен редактор – Калинка Стойновска, а редакционният съвет включва Вера Найденова, Любомир Халачев и Александър Донев.
8. Финансовата оскъдица все повече притиска списанието и актуалният му издател СБФД е принуден да прибере изданието при себе си на бул. „Дондуков“ 67 от началото на 1997. Там, където вече е било през 1953 и началните месеци на 1954. Сигурен съм, че последните десет години са пред очите на постоянните читатели на КИНО и те не са пропуснали, че от 2004 главен редактор е Людмила Дякова. Така женската серия през демократичния период на развитие на страната продължава.“
От края на 2013 списание КИНО има нова визия и осъвременен графичен дизайн, дело на Ася Кованова, Андрей Кулев и Румен Баросов, а от 2014 в редакционния екип се включва и Катерина Ламбринова. В последните години списанието е неотменен медиен партньор на редица национални и международни фестивали, на Българската филмова академия, Европейската филмова академия, програма Творческа Европа и много други филмови форуми и платформи.
НАЙ-НОВИЯТ АДРЕС
„Бъдещето. Към него може да се върви чрез изтегляне на нишките на миналото през сегашното. Но, за да се осъществи това, най-важното е списание „Кино“ да го има!“, пише Вера Найденова в юбилейния сборник на списание КИНО и думите ѝ звучат пророчески.
От юли 2021 година най-новият „адрес“ на списанието вече е www.spisaniekino.com, а редакционната колегия включва проф. Божидар Манов, проф. Вера Найденова, Димитър Стоянович, Димитър Сарджев, проф. Иван Стефанов, доц. Калинка Стойновска, Катерина Ламбринова, Людмила Дякова – главен редактор. Към екипа на списанието се присъединяват Биляна Николова и Емил Граничаров.
НИШКИТЕ НА МИНАЛОТО И БЪДЕЩЕТО
В чест на 75-годишния юбилей на списание КИНО, с финансовата подкрепа на Национален Фонд „Култура“, СБФД започна мащабен проект, свързан с дигитализацията на пълната периодика на изданията на СБФД („Кино и Фото“, „Кино“, „Киноизкуство“ и „Филмови новини“). След финализиране на проекта за дигитализация на архива, сайтът на списанието ще побере над 200 000 сканирани и обработени страници с филмови сценарии, интервюта, портрети, аналитични и теоретични критически текстове и т.н. На платформата ще бъдат качвани и новите броеве на списание КИНО, което преминава към ежемесечен онлайн формат с обновена концепция и по-широк културологичен и изкуствоведски обхват.
Мисията на СБФД да дигитализира архивния масив на четирите свои издания „Кино и Фото“, „Киноизкуство“, „Кино“ и „Филмови новини“, е в синхрон с препоръката на Европейската Комисия от 27.10.2011 г. относно цифровизацията на материали от областта на културата и превръщането им в достъпни дигитални ресурси. Практическата цел на проекта е да се създаде масив с пълната информация за развитието на българското кино и да се осигури достъп до създаденото досега културно съдържание за образователни цели и проучвания.
Новата дигитална платформа на списание КИНО, е предвидена за ползване при създаване на широк спектър от научни разработки: изследване на различни периоди от българското кино, както и на спецификите на критическата дейност през годините, ще даде възможност за лесно и задълбочено проследяване на филмовия живот през всяка една от годините от излизането на първото списание за кино до днес. Цифровизацията на това богато културно наследство ще гарантира неговото съхранение, ще спомогне за обогатяване на познанията за кино и ще допринесе за разширяването на читателските публики. СБФД ще развива платформата на списание КИНО, така че тя да се превърне в достъпен и активен културен форум, насочен към популяризиране на киноизкуството и към повишаване на интереса към българското кино.
