ПЕТЪР КЪРДЖИЛОВ

 

„Бъдещето е само съвкупност от вероятности, които се коренят в миналото.

Умението да се предвижда бъдещето е нищо друго, освен умението да се изучава миналото.“

Орсън Уелс

 

1991: КРАЯТ НА БЪЛГАРСКОТО КИНО?

СПИСАНИЕ „КИНОИЗКУСТВО“ СТАВА „КИНО“

Новата година носи новото старо название на списанието – „Кино“. Изданието е на Министерството на културата (МК, създадено на 16 февруари 1990) и Съюза на Българските филмови дейци (СБФД) и бива списвано от редакционен екип в състав: Люба Кулезич (главен редактор), Калинка Стойновска (отговорен секретар), Павлина Желева и Александър Донев. Адресът на редакцията е София 1000, пл. „Славейков“ № 11, IV етаж.

 ОТ ТОЗИ БРОЙ СПИСАНИЕТО СИ ВЪЗВРЪЩА НАИМЕНОВАНИЕТО, КОЕТО НОСИ ОТ 1951 ДО 1955 г. 

 

ФИНАНСОВА ОСКЪДИЦА И ПЕСИМИЗЪМ

Второто правителство на Андрей Луканов подава оставка в края на 1990 и бива заменено от това на Димитър Попов (22.XII.1990 – 8.XI.1991), наричано „правителство на националното съгласие“ (министър на финансите в него е Иван Костов, по-сетнешният лидер на СДС). „Гладната Луканова зима“ обаче продължава и през 1991. А тя е следствие от въведения през март 1990 мораториум върху плащанията по външния дълг, огласяващ на света (предимно финансовия), че България е обявила банкрут. Това означава край на търговията със Запада, защото банковите разплащания не функционират, бум на икономическата криза, празни магазини, липса на елементарни хранителни стоки…

Дори продължаващите в Дома на киното (ул. „Екзарх Йосиф“ № 37) традиционни прожекции на новите български филми и придружаващите ги пресконференции преминават под сянката на липсващите пари, средства, финансиране – Дамоклев меч, надвиснал със страшна сила над главите на родните кинематографисти. Първата за годината журналистическа сбирка предлага за обсъждане три премиерни заглавия накуп: „Тишина“ на Димитър Петков, „Индиански игри“ на Иван Андонов и „Бронзовата лисица“ на Никола Рударов. Но очевидно техните достойнства или недостатъци не стоят на дневен ред. „Единственият съществен въпрос – споделя впечатленията си от януарската пресконференция Раймонд Вагенщайн – беше дали ще съществува българското кино. Изразен накратко, отговорът на ръководителя на кинематографията Людмил Стайков бе: засега да, но трудно. Дори да се запази сегашната дотация от 12,5 милиона лева, средствата за кино на практика ще намалеят четири пъти“.^[1]

Песимизмът, витаещ по това време всред филмовите дейци, е уловен и точно изразен от журналистката и кинокритичката Геновева Димитрова, която започва разговора си с Христо Цачев, дългогодишния директор на САФ „София“, така: „За българското кино вече се говори като за безнадеждно болното дете на културата ни, а за анимацията – като за емигранта на това кино“^[2]. И наистина тогава голяма част от аниматорите ни предпочетоха да работят в чужбина. „Останали сме тук само 11 аниматори – признава младият художник Павел Делчев – и да се появи интересно предложение, няма кой да го реализира“.^[3]

 

СЪКРАЩЕНИЯ

Реформата в българската култура започва от киното – с Постановление № 44 на Министерския съвет (МС) се прекратява прякото финансиране от държавния бюджет на ТСО „Българска кинематография“, съкратени са 460 щатни бройки на художествено-творческите кадри в СИФ „Бояна“. Там на 7 март се провежда „гневно студийно събрание“, чиято атмосфера се усеща в публикувания във в. „Култура“ (новото наименование – от № 9, 2 март 1990 – на стария в. „Народна култура“) обширен материал, озаглавен „Българското кино – кръстосани шпаги“. Още в неговото „кратко въведение“ става ясно за какво иде реч. „Киното ни се разделя с рая – подхваща историята Геновева Димитрова – подир накъсаните тоталитарни лозунги, мегаломанските мераци и капризите отлита и сигурността. Безпаричието не от вчера заплашва българското филмопроизводство, но от месеци ситуацията е сковаваща. Държавата няма пари и скоро няма да има, цените главоломно скачат нагоре, а структурата на ТСО „Българска кинематография“ си е все така непокътната. Нахакани американци снимат в павилионите на киноцентъра или монтират на спокойствие, докато българските режисьори като крадци се промушват до мовиолите, за да завършат филмите си в срок – няма как, в този момент доларите са по-важни от удобствата на българското изкуство. Прекалено сме бедни, за да мислим за достойнство. Съюзът на българските филмови дейци се лута в напразно търсене на подходяща за момента стратегия. В Министерството на културата се обсъждат модели за бъдещето на българското кино. По същото време в Студия за игрални филми „Бояна“ са прекратени договорите на почти половината творчески и изпълнителски кадри. Суматохата и ужасът от неизвестността предизвикват гневно студийно събрание на 7 март – безапелационни обвинения срещу хаотичните съкращения [на 1 януари в СИФ се водят на щат 1290 души, предвижда се 750 (58%) от тях да останат на работа]. В патетичните речи на ораторите се настанява антагонизмът: творци – изпълнители, стари – млади, фамилност – нефамилност. Присъствуват петима депутати, които отнасят във Великото народно събрание обръщение от събранието. Социалното напрежение предизвиква оставката на директора на студията инж. Емил Ангелов. Избрано е ново ръководство от петима – т. нар. „регентство“, начело с инж. Любомир Минчев. Все още никой от съкратените не е върнат на работа“.^[4]

 ИВАН КОСТОВ – ФИНАНСОВИЯТ МИНИСТЪР В ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ДИМИТЪР ПОПОВ (22.XII.1990 – 8.XI.1991) 

„След неуспешен опит за разговор в Министерството на културата с филмови дейци министър Димо Димов [негов заместник от 11 януари 1991 е кинорежисьорът Павел Васев] свика на 13 март втора среща – продължава увлекателния си разказ Геновева Димитрова. – Поводът – неотложните проблеми на киното и оповестяване на новосъздадения в министерството отдел „Кино“ с ръководител Иван Попйорданов“.

Оказва се, че тази мярка е продиктувана от желанието на министерството да има „юридическото право и финансовите възможности“ да въздейства и подпомага киното – „Грижата ни е за тези, които имат талант и тръгнали по някакъв път, ще бъдат смазани от икономическата криза“. „Около четиридесет български филмови дейци разпалено предлагаха или мълчаливо слушаха варианти за изгонване на хаоса от българското кино. Във всяко изказване се засягаха съкращенията, противопоставянето между отделните производствени звена [т. нар. „първи и втори ешелон“], но почти никой не дръзна да се вгледа по-навътре в системата на кинематографията – ако не да я руши, поне да се опита да я ремонтира. За пореден път стана ясно, че позицията на обидени е най-удобна, че всеки дърпа чергата към се бе си, за да съхрани поне малкото извоювано през годините пространство“.^[5]

 

РАЗДЯЛА С ИЛЮЗИИТЕ

Следват „откъси от изказвания по стенограмата на срещата“, „симптоматични за позициите на авторите им по отношение на съдбата на българското кино“. Поради това, че на нея не присъства „ексдиректорът на СИФ „Бояна“ Емил Ангелов“, в материала е включен негов „монолог“, записан на 28 февруари. Дори заглавията на мненията говорят за високия емоционален градус на разговора: „Време е да се сложи пръст в раната“ (Николай Волев), „Каква ти сигурност?“ (Емил Ангелов), „Не съм престъпник!“ (Людмил Стайков) и „Стига приспивни песни“ (Иван Попйорданов)…

„Най-лесното е българското кино да се освободи от манипулацията на обединението. И очевидно това ще стане скоро – пророкува генералният директор на ТСО „Българска кинематография“. – Но за съжаление няма да спаси положението. Ако беше така, изход е намерен. Остава с писалка да изведем съответното решение… В кинематографията се правеше всичко възможно да се освободят художественотворческите процеси от централизираната форма за вземане на решения. И това стана. Всяка студия имаше своята самостоятелност. Разпределението на дотацията ставаше по демократичен принцип. Аз не съм престъпник! Знам, че ще има ревизии, и ще бъда щастлив, когато те приключат“.^[6]

„От 12 години не съм взимал отношение по проблемите на киното освен епизодично в някои от специализираните издания – започва своето изказване Иван Попйорданов, излязъл отново на сцената. – Утре, на 14 март, ще се навършат две години от провеждането на последния конгрес на Съюза на филмовите дейци. „Драматургията“ на моето изказване ще построя върху една „разходка“ по пространното изказване на Людмил Стайков на този конгрес, когато нямах възможност да взема отношение. Тогава, преди две години, Вие завършихте своето изказване с думите: „…идва едно мъчително и дълго пътуване към истината, което започна с Априлския пленум…“. Не припомням този финал заради Априлския пленум – всички сме вървели по този прословут пленум… Става дума за това „пътуване към истината“. Г-н Стайков, аз не знам коя е Вашата истина и каква е Вашата истинска позиция. И тогава, и днес Вие играете дълга и непочтена игра. От една страна, не можете да минете без анализ, но страшно „интересно“ манипулирате тези анализи и не само манипулирате, но и интимничите с цялата интелигенция, свързана с българското кино. Аз помня вече три Ваши речи, където по един и същ начин се явявахте като „спасител“ на българското кино. Днес Вие индиректно нарекохте Емил Ангелов брадвар. В своето изказване на конгреса казахте, че 50 на сто от творческите колективи са мъртви души. Цитирам: „Не работиха всички, 50 на сто от участниците в колективите бяха мъртви души, те само си получаваха заплатите“.^[7]

Най-директен, рязък и откровен (в духа на новото време) е актьорът Павел Поппандов: „Извинявай, Людмиле, не ставаш за тази работа, директно казвам – подай си оставката! Не стой до такава степен, че да те намразим всички!“.^[8]

„Парите карат противоречията да се целува“ е казал младият Карл Маркс, когато все още не е бил истински марксист-ленинец. По тази логика безпаричието изостря противоречията. Доказват го думите и на Людмил Стайков, и на Иван Попйорданов. „Другар“ се възправя срещу „другар“, правоверен срещу правоверен! Особено, когато нещата допират до осигуряването на хляба! По повод на съкращенията в Киноцентъра журналистката Жанина Драгостинова пише: „В колектив „Поглед“ художественият ръководител Людмил Кирков сам посочва сред съкратените да бъде и режисьорът Георги Дюлгеров, който се бил изказал против колективите и „не може да се храни от нещо, против което е“.^[9]

В обширна статия Иван Попйорданов се опитва да отговори на въпросите: Вярно ли е, че предстои погребението на българското кино? Вярно ли е, че киното ще бъде само частно? Вярно ли е, че Киноцентърът ще се превърне в краварник? Вярно ли е, че Бевърли хилс ще се премести по склоновете на Витоша (разбирай Бояна)? За да стори това, той разяснява основните принципи на реформата: „демонополизация на филмопроизводствената и филморазпространителската дейност; децентрализация на сегашната структура чрез обособяване на свободни автономни организации; равнопоставеност на целия творчески потенциал по отношение на държавната субсидия, предназначена за стимулиране на националното киноизкуство; обективни икономически критерии (и не само икономически) като регулатор на филмопроизводството в страната; създаване на пространства за свободна частна инициатива във филмопроизводството, филморазпространението и кинообслужването; стимулиране на конкуренцията в трите области на кинематографичната дейност. Реалният носител на принципната промяна ще бъде „лице“, ново за кинематографичната ни практика, а именно – продуцентът“.^[10]

 

НАЦИОНАЛНИЯТ ФИЛМОВ ЦЕНТЪР (НФЦ)

Докато СБФД продължава да „се лута в напразно търсене на подходяща за момента стратегия“, новосъздаденият в министерството отдел „Кино“ работи здраво под ръководството на Иван Попйорданов. „Както се разбра – информира Раймонд Вагенщайн, – от първи юни се очаква официалното закриване на ТСО „Българска кинематография“ – досегашната „шапка“ на почти всичко, което бе свързано с големия екран у нас. Смисълът е да се премахне окончателно грубата идеологизация на творчеството, да се въведе ред в бъркотията от критерии и всевъзможни противоречия, да се отнеме благодатната почва за процъфтяване на посредствеността и безотговорността. Новата структура според проекта ще бъде свързана с нова „шапка“ – национален филмов център към Министерството на културата. Тя обаче няма да е фуражка, а по-скоро – шапка-невидимка, която само ще подпомага финансирането на конкурентни проекти, но няма да управлява филмовото творчество, производство и разпространение. Основните ѝ принципи са: демонополизация (след отмяна на прословутия Закон за киното от 1948), децентрализация (всички досегашни поделения на кинематографията стават фирми, а ще се появят и нови), равнопоставеност на всички субекти, създаване на условия за свободна инициатива, стимулиране на конкуренцията“.^[11]

На 1 юли с Постановление № 107 на МС, обнародвано в „Държавен вестник“ (№ 47, 1991), бива ликвидирано централното управление на ТСО „Българска кинематография“ и създадено ново „юридическо лице на бюджетна издръжка“ (която за 1991 е 25,5 млн. лв.) – НФЦ. През октомври са приети Наредбата за устройството и дейността на НФЦ, както и Правилника за продуцентска дейност.

„Българското кино първо почувства цялата икономическа криза в страната – спомня си след половин година Димитър Дерелиев, първият директор на институцията. – От началото на 1991 г. буквално всяка седмица имаше срещи между кинаджии. И тогава като ръководител на Кабинета на младите филмови творци взех участие в тези дискусии. През април получих конкретно предложение да се захвана по-конкретно с проблемите. Постепенно се оформи идеята за Националния филмов център. И след като най-сетне бе ликвидирана старата система на кинематографията, осъзнах, че съм влязъл навътре в играта, че вече не мога да си тръгна. Иван Попйорданов беше заявил предварително, че не организира Националния филмов център, за да му стане шеф. Когато за пръв път ми предложи да стана, изпаднах в стресово състояние“.^[12]

 ИВАН ПОПЙОРДАНОВ (ВЛЯВО) И ДИМИТЪР ДЕРЕЛИЕВ – НАЙ-РУГАНИТЕ ОТ ФИЛМОВИТЕ ДЕЙЦИ ЛИЧНОСТИ ТОГАВА, ДНЕС С ПРАВО ВЪЗВЕЛИЧАВАНИ КАТО „БАЩИ“ НА РЕФОРМАТА В БЪЛГАРСКОТО КИНО. 

„НФЦ първи получи благословията на министър Константинова^[13] – пише Геновева Димитрова, – но още преди нея там бе започната (донякъде и свършена) доста работа. Заплащането на авторските права върху продажбата на български филми в чужбина е едно от начинанията, свързани с по-нормално бъдеще на горките ни творци (досега нито пари, нито информация получаваха къде и защо им продават филмите). Решена да действа радикално в сравнение с предишни културни лидери, министър Константинова подписва заповед РД 19-597/26.ХI.1991, в която четем: „За въпроси от принципен характер, които изискват от НФЦ проекти и решения след задълбочено и всестранно проучване на проблемите, ако е необходимо и широко обсъждане с филмовата общественост и СБФД“.^[14]

 

НОВИ СДРУЖЕНИЯ

Освен НФЦ по това време възникват и други формации. На 11 април сдружение „Група независимо кино“ излиза с декларация, поместена върху първа страница на в. „Култура“^[15]. „По инициатива на група филмови дейци“ е учредена Фондация „Български филм“ [споменава се и като „Българско кино“], чиито цели са: подпомагане създаването на високохудожествени български филми и изявата на даровити български творци в областта на филмовото изкуство; издирване и насърчаване на млади таланти и осигуряване на образование и квалификация у нас и в чужбина; социално подпомагане на изпаднали в крайна нужда филмови творци. Седалището на фондацията е в Съюза на българските филмови дейци, ул. „6 септември“ № 7.^[16]

 

СОЦИАЛНАТА ФУНКЦИЯ НА КИНОТО

Въпреки Неволята българските кинематографисти продължават да снимат филми, някои от които наистина слагат „пръст в раната“. Такива са документалните ленти за лагерите в Белене и Ловеч на Атанас Киряков, очевидно раздразнили Димитър Йончев, висш функционер на БКП/БСП (зам.-председател на партията). „Идват кинаджиите, получават 90 хиляди лева от БСП и правят филм за репресираните след Девети септември – гневи се във филипиката „Докато не разтурим всичко…“ бившият офицер, защитил дисертация в Москва. – Там са показани десетки и десетки репресирани и са записани отговорите на един въпрос – кое беше най-страшното през тези години? Няма въпрос – имал ли си нещо престъпно преди Девети септември?... Редно ли е на екрана да се обяснява, че ето тези убийци сега си смениха името. За създателите на филма сигурно това е израз на гражданска позиция и на смелост… На какво да се радваме, скъпи творци, ако с вашия филм сте успели още повече да изкопаете браздата между червените и сините, между българите и българите?“.^[17]

 В. „КУЛТУРА“ (19.IV.1991) 

Отговорът на Атанас Киряков не закъснява. „Аз ще пиша по повод упреците, отправени срещу филмите за лагерите в Белене и Ловеч, понеже съм автор и режисьор на тези филми [„Оцелелите“ и „Хроника на едно изпитание“] – заявява той също върху страниците на в. „Култура“. – Може би господата от БСП, свикнали досега цялата интелигенция да марширува под техните знамена срещу осигурени няколко гроша постоянна заплата, сега изглежда са сметнали, че срещу 90 000 лв. ще направим филм за героичните победи на партията им и ще намерим подходящо извинение за съществуването на лагерите (например това, че времето е било такова)“.^[18]

 

ПРОЖЕКЦИИ

Иначе животът продължава да си тече – кога по-тихо, кога по-шумно… В началото на февруари в Дома на киното се състои „многолюдна и еуфорична“ прожекция на „екологични документални филми“, произведени от СНПДФ: „Последните 13%“, „Амеба“, „Синият Дунав“ и „Пасторал“^[19], а през март във филмотечното кино „Одеон“ (бившето „Дружба“) „само с една прожекция“, включваща три документални филма и предназначена „само за членове на клуба „Одеон“, биват проследени три етапа от битието на цар Борис III – неговата сватба, семеен живот (отглеждането на децата) и погребението му^[20]. На Гергьовден пък в НДК е показан филмът за цар Борис III „Един завет“, гледан от многобройна публика – „стълпотворение от хора, невидяно дори по време на кинопанорамата“.^[21]

 АТАНАС КИРЯКОВ – АВТОРЪТ НА ФИЛМИТЕ ЗА ЛАГЕРИТЕ В БЕЛЕНЕ И ЛОВЕЧ 

На 22 март „внушителна група ентусиазирани веселяци“ отбелязва в „Одеон“ 50-годишнината на Георги Стоев – Джеки – с прожекция на негови филми и „юбилеен хепънинг“, в който участие вземат поетесата Миряна Башева, актьорът Ицхак Финци, флейтистът Симеон Щерев – Банана, композиторът Стефан Димитров^[22]…

БНФ „чевръсто откликва на политическия (и нравствения) български скандал, предизвикан от публикациите на нечии имена в печата“, представяйки през май в своето кино филмовия цикъл „Кино – досиета, доносници, тайни служби“.^[23]

Напролет в НДК са прожектирани филми на студенти по кино във ВИТИЗ (НАТФИЗ), включени в програмата „Ние, випуск’91“^[24], а през ноември (от 20-и до 30-и) там се провежда Кинопанорамата – не световна, а есенна, представяща преди всичко заглавия на „известната фирма „Дъга 700“.^[25]

 

4 ЮНИ: ГОДИШНА ОТЧЕТНО-ИЗБОРНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА СБФД

На тази дата членовете на Съюза се събират в Зала 12 на НДК на годишния си форум, открит в 10.00 ч. от председателстващия Марко Стойчев. Отчета на УС на СБФД прочита Георги Стоянов, изтъквайки основните проблеми на организацията: икономическите, социалните, творческо-синдикалните и международните. Отчета на Творческия фонд представя неговият председател Венец Димитров, който припомня „основните разходи за миналата година“: 370 000 – издръжка на Съюза, 100 000 – издръжка на фонда, 270 000 – творческата база в Лесидрен, 260 000 – базите в Созопол, Смолян и Балчик, 100 000 – оборотни средства за заеми, 60 000 – добавки към пенсии. Георги Чолаков запознава присъстващите с някои от предложените изменения в Устава на Съюза. Накрая конференцията решава да бъде свикано извънредно общо събрание на СБФД на 25 юни.^[26]

 ГЕОРГИ СТОЯНОВ, ВЕНЕЦ ДИМИТРОВ, ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ И МАРКО СТОЙЧЕВ – ГЛАВНИТЕ ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА ПО ВРЕМЕ НА ГОДИШНАТА ОТЧЕТНО-ИЗБОРНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА СБФД (4 ЮНИ 1991) 

 

25 ЮНИ: ОБЩО СЪБРАНИЕ

И то е проведено на тази дата – в Зала 12 на НДК. Председателствано от Георги Стоянов и Николай Волев, общото събрание (353 души) протича при следния дневен ред: „1. Обсъждане и приемане на изменения в Устава на СБФД. 2. Привеждане на СБФД в съответствие с новия устав и структурата“. Измененията изчита юристът Георги Тотев, а операторът Христо Тотев излага вижданията си за новата структура. Така престава да съществува досегашното ръководство на Съюза – управителен съвет и бюро. Решава се на поста председател да бъде оставен до края на мандата Георги Стоянов, а Христо Тотев да поеме функциите на главен секретар. Повдига се и въпросът за предстоящата Кинопанорама, организирана за първи път от частна фирма – „Дъга 700“, зад която някои от изказалите се уверяват, че стои Людмил Стайков – довчерашният генерален директор на ТСО „Българска кинематография“.^[27]

 

МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ

На 24 и 25 януари в Гьоте институт (София) е показана програмата „Моменти: начало и спомен“ – подборка от филми, минали през годините на МКФ в Оберхаузен, „изготвена според личните естетически пристрастия“ на Карола Граман, бившата директорка на фестивала^[28]. През март в кино „Глобус“ (бившето „Култура 2“, от 1988 – „Стерео кино“, разположено в началото на ул. „Солунска“) протича ретроспектива на унгарското кино, по време на която са прожектирани 7 „непознати за столичани“ филма^[29]. В края на април в „Одеон“ се състои седмица на датското кино^[30], от 30 октомври до 6 ноември – на израелското, след това и на индийското^[31], а във Варна (края на май) и София (юни) БНФ организира Седмица на гръцкото кино.^[32]

 

УЧАСТИЕ НА МЕЖДУНАРОДНИ КИНОФЕСТИВАЛИ

На Берлинале’91 българското кино печели „Златна мечка“ за неучастие“ – така Раймонд Вагенщайн иронично обобщава отсъствието ни от форума, допълвайки: „Впрочем думата България се спомена в печата само по повод на процеса срещу Тодор Живков“.^[33]

Анимационният „Консервфилм“ на Златин Радев обикаля с успех фестивалите в Мюнхен (ноември 1990), Анже (февруари 1991), Ним (април), за да стигне през май до XXXVII МКФ в Оберхаузен, където печели четири награди. Там е показана и „Българска политическа програма“, съставена от филмите „Изповед“ на Христо Ковачев, „Ecce homo“ на Росен Елезов и „Лето 1990“ на Иглика Трифонова^[34]. „Бардос“ на Пламен Сяров е единственият български филм, „прокраднал се“ до фестивала в Лайпциг^[35], а „Тишина“ участва на XXXV МКФ в Лондон.^[36]

 ПРЕЗ 1991 АНИМАЦИОННИЯТ „КОНСЕРВФИЛМ“ НА ЗЛАТИН РАДЕВ ОБИКАЛЯ С УСПЕХ СВЕТОВНИТЕ ФЕСТИВАЛИ 

За наградата „Феликс“, предвидена да бъде връчена на 1 декември 1991 в Потсдам, България предлага „Немирната птица любов“ на Рангел Вълчанов, „Тишина“ и „Лагерите“ на Атанас Киряков.^[37]

 

1992: НОВ ПРЕДСЕДАТЕЛ

НФЦ ОТБИВА АТАКИ

На 16 януари УС на СБФД, съобразявайки се със становището на главния юрисконсулт на Агенцията за авторско право, взема решение според което правата върху произведените филми принадлежат на студиите, а не на МК. НФЦ предлага да се издаде заповед (РД 2722) в този дух, която министър Елка Константинова подписва на 22 януари. „По този начин – уверява Геновева Димитрова – за пръв път у нас е направен опит: 1. да се защитят интересите на авторите; 2. да се разруши монополът на „България филм“. Два дни по-късно излиза друга заповед: „Спирам изпълнението…“ (РД 19-26/24.I.1992). В Министерството на културата твърдят, че са врагове на бюрокрацията. И симпатизанти на дейния НФЦ“. По този повод зам.-директорът на НФЦ Георги Чолаков заявява: „Отново се накърнява нашата самостоятелност. Ако за всичко ще се налага да минаваме през десет стъпала, каква е разликата от вчера? Новата заповед изисква уточнявания, пък и дава възможност на филмовите ни творци отново да се радват на социалистическо отношение към правата им. А защо да няма намесени и нечии лични интереси – открай време у нас си го има и това“.^[38]

На 14 май ръководството на НФЦ, чийто бюджет за годината вече е 28.5 млн. лв., дава пресконференция в отговор на обвиненията за „катастрофалното състояние на българското кино“, отправени от синдикалистите на „Подкрепа“ и КНСБ, по време на която се появява брой 1 на бюлетин „Българско кино“, издаван от националната институция.^[39]

 

НОВА УПРАВА НА САФ „СОФИЯ“

След „внезапна ревизия в студията“, дотогавашният ѝ директор Христо Цачев е уволнен, „без да бъде изобщо изслушан“. За нов ръководител е назначена Сенка Тотева. Тя се оказва „звукорежисьор от две години“ и „жена на Христо Тотев“, „ваш и на съюза [СБФД] пълномощник“ – според текста на отвореното писмо до Елка Константинова, подписано от работещите в САФ „София“: Доньо Донев, Анри Кулев, Слав Бакалов, Зденка Дойчева, Ценка Куюмджиева, Павел Делчев, Георги Йорданов^[40] и др.

 

24 МАРТ: ОБЩО СЪБРАНИЕ НА СБФД

Открито и председателствано от Христо Тотев в присъствието на 392 от всичките 743 членове на Съюза, то е проведено в Зала 11 на НДК при следния дневен ред: 1.        Отчет на Контролно-ревизионната комисия. 2. Слово на председателя на СБФД. 3. Отчет на главния секретар за дейността на СБФД след извънредното Общо събрание през юни 1991 г. 4. Доклад на Управителния съвет. 5. Избор на председател за Контролно-ревизионна комисия“.

Експерт-счетоводителят Никола Чонков представя отчета на Контролно-ревизионната комисия, председателят Георги Стоянов произнася слово, а Иван Стоянович изчита доклада на УС, в който поставя поредица от въпроси.

„Къде да търсим орхидеята на нашето игрално кино Рангел Вълчанов? – пита кинокритикът, започвайки своя кратък и своеобразен исторически преглед на родното социалистическо кино. – Във възвеличената като преследвана за абстрактен хуманизъм симбиоза с Валери Петров „На малкия остров“ – естетически високо издържана, но оказала се впоследствие с фалшив политически допинг, или в „Лачените обувки...“ – чиста работа, но закъсняла с 20 години поради остракизма на системата? Къде да търсим Борислав Шаралиев – в срамната тодорживковска оперета „Ударът“, или в художествено-гражданския морален вик „Всичко е любов“ и „Рицар без броня“? Къде е обвиненият в пацифизъм Въло Радев – в красиво-хуманния „Крадец на праскови“ или в красиво-оправдателния терористичен документ „Черните ангели“? Къде да търсим Иванка Гръбчева – при невинните „таралежи“, виновните във „В името на народа“ или вече при неосатиричния карнавал?

Киран Коларов буквално изгря със „Служебно положение – ординарец“ и залезе с „Те надделяха“. Както „късната луна“ на Зако Хеския изгря с „Горещо пладне“, отново изгря с „Без драскотина“, след което облаците я скриха в „Бой последен“. Христо Писков стигна до заклеймения успех на „Понеделник сутрин“, започвайки от съмнителната комсомолска романтика на „Бедната улица“. Людмил Кирков пристигна под рязаното „Равновесие“ и „Матриархат“, след като си плати данък с „Не се обръщай назад“. Как да измерим от дистанцията на времето филма „Партизани“ на Ганев и Желязкова – като честна борба срещу тоталитарната догма, или като честна защита на класово-партийната догма? И така нататък… Илюстрирам само някои от многото примери в игралното ни кино. Още два доклада няма да ми стигнат, за да изредя в тази скала документалните ни филми“.

 ПО ВРЕМЕ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА СБФД (24 МАРТ 1992) КИНОКРИТИКЪТ ИВАН СТОЯНОВИЧ ИЗНАСЯ ДОКЛАДА НА УС, В КОЙТО ПОСТАВЯ ПОРЕДИЦА ОТ ВЪПРОСИ. 

В крайна сметка в урните постъпват 361 бюлетини, 3 от които се оказват недействителни. Христо Тотев е избран за председател на СБФД с 212 гласа, конкурирайки се с Малина Петрова (86), Едуард Захариев (45) и Иван Стоянович (18). Избрани биват и 9-имата членове на Контролно-ревизионната комисия.

Новоизбраният председател се обръща към събранието с думите: „Скъпи колеги, много ви благодаря за вярата, която ми гласувахте. Общо взето, предизборната платформа съм я правил от 25 юни 1991 г. Имах пет точки, които трябваше да изпълня: да гарантираме рамковия договор, докато излезе Законът за авторското право с намесата на Съюза на българските филмови дейци; да засилим максимално възможността за социални помощи, за да усетите и вие, че има съюз; доколкото може да съберем имотите на съюза, който, както се досещате се разлетява; да направим опит да довършим реформата в киното с нейния изход – Българската телевизия. Или иначе казано, да се помъчим работещите колеги да имат възможност да работят и в Българската телевизия, да бъдем като една обща цялостна система“.^[41]

Впоследствие Христо Тотев предлага Коста Биков за главен секретар.

 КИНООПЕРАТОРЪТ ХРИСТО ТОТЕВ – ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СБФД ОТ 24 МАРТ 1992 ДО 24 АПРИЛ 1996 

 

ДОМЪТ НА КИНОТО

През пролетта СБФД организира конкурс за директор на Дома на киното, спечелен от Стефан Китанов. „След 10 ноември 1989 бях един от първите улични музиканти в София – спомня си след години Кита, дългогодишен (от 1992 до 1999) ръководител и програматор на „най-значимото арт-кино в България“. – Веднъж през април 1992 в подлеза на НДК, където свирехме с моя приятел, китариста Петър Георгиев-Пешето, дойде кинокритикът Сашо Янакиев и каза: „Кита, има конкурс в Съюза на филмовите дейци за директор на Дома на киното и ние с Янко Терзиев смятаме, че ти си подходящ. Отидох, подадох молба, върнах се и продължихме да си свирим. След две седмици станах директор на Дома на киното“^[42]. „От самото начало започнах да правя малки събития, насърчаван от приятелите ми проф. Александър Янакиев и Янко Терзиев, от които съм научил страшно много. Янко ме научи как да програмирам, как да слагам няколко филма в определен контекст“^[43]. Едно от първите „малки събития“, инициирани от Стефан Китанов, е проведената от 20 до 30 август в Дома на киното „истинска кинопанорама“. Наименувана „Световно кино в края на лятото“ и организирана от СБФД, НФЦ и Столичната община^[44], тя представя 33 заглавия, от които 16 са премиерни.

Георги Дюлгеров пък става художествен ръководител и началник на Киностудията на народната армия, която скоро трансформира в Армейски аудиовизуален център. С подкрепата на режисьора и институцията бива организиран от 9 до 15 ноември Фестивалът на българския документален и анимационен филм, но не в Пловдив, където той традиционно се провежда, а в София (киноклуб „Великата илюзия“). До последния момент САФ „София“ се опитва да бойкотира фестивала, опълчвайки се срещу ръководството на НФЦ. Фестивалното жури не открива достоен филм за голямата награда и „Златен ритон“ не бива връчен.^[45]

Въпреки протестите срещу НФЦ организацията продължава да си върши работата – въвежда конкурсния принцип при държавното финансиране на филмовите проекти, България е приета в „Евроимаж“ – културен фонд, създаден през 1989 в рамките на Съвета на Европа, предназначен да насърчава и подпомага създаването предимно на европейски копродукции. На 3 октомври е основана Асоциацията на българските видеоразпространители.^[46]

 СТЕФАН КИТАНОВ (ВДЯСНО) „ПРЕПОДАВА УРОЦИ“ ПО ТАБЛА НА ГЕРМАНСКИЯ КИНОРЕЖИСЬОР ВИМ ВЕНДЕРС (АМЕРИКАНСКИЯТ ПРИЯТЕЛ, ХАМЕТ, СЪСТОЯНИЕТО НА НЕЩАТА, ПАРИЖ, ЩАТА ТЕКСАС). 

 

Международна дейност

През февруари БНФ организира в кино „Одеон“ Фестивал на британското кино^[47], а в чест на 1 октомври (националния празник на Китай) – Петдневка на китайското кино^[48]. Хитовете на Световната панорама София’92, проведена в НДК, са „Терминатор 2“, „Хубава жена“ и „Заекът Роджър“.^[49]

На IV МКФ „Първи планове“ в Анже (17 – 26 януари) участва „Рецепта за две порции и цигулка“ на Емил Атанасов (НАТФИЗ)^[50], а в Манхайм’92 – „Кладенецът“ на Дочо Боджаков^[51]. На 12 декември са присъдени наградите „Феликс“…

 ДВА КАДЪРА ОТ ФИЛМА КЛАДЕНЕЦЪТ НА РЕЖИСЬОРА ДОЧО БОДЖАКОВ 

 

1993: „ПРЕХОДЕН ПЕРИОД“

Ако трябва да се даде пример, който да онагледи правдиво съдържанието на понятието „преходен период“, едва ли би се намерил по-подходящ от първата „петилетка“ на 1990-те. „Всяка революция се подготвя от мъдреци, извършва се от храбреци, но се използва от хитреци“ – гласи една сентенция. Мъдреците и храбреците си бяха свършили работата – дали добре или зле, то е друг въпрос. Беше дошъл ред на хитреците. Държавата ни (икономика, финанси, промишленост, култура, изкуство) стоеше разкрачена между социализма и капитализма. Всъщност, за капитализъм никой тогава не смееше да спомене – политиците използваха евфемизми като пазарна икономика, свободна търговия и ценообразуване, нов икономически механизъм…

 

MONEY, MONEY, MONEY…

Българското кино се оказва неподготвено да реагира адекватно на обществените и икономическите промени. Производството на игрални филми драстично намалява – от над 20 в средата на 1980^-те до 2–3 бройки годишно в средата на 1990^-те.

Бурните времена не подминават и „Кино“ („списание на СБФД“, издавано от СБФД и „Народна култура“^[52] – според списващите го), което от началото на годината вече има нов главен редактор – Калинка Стойновска, а редакционният му съвет включва Вера Найденова, Любомир Халачев и Александър Донев. През март техните колежки Валентина Илкова, Дима Димова и Искра Димитрова – дългогодишни членове на екипа на сп. „Филмови новини“ (издание на СБФД), представят първия брой на новото сп. „Филм“^[53], нямащо вече нищо общо със Съюза.

НФЦ пък определя състава на трите комисии, призвани да пресеят кандидатите за годишните субсидии – общо 42 млн. лева, необходими за направата на игрални, документални и анимационни филми. Всяка от тях се състои от деветима членове и има по един председател.^[54]

 В. „КУЛТУРА“ (19.II.1993) 

В САФ „София“ е „тягостно“ – започва Севелина Тодорова своя материал, изграден от интервюта, взети от недоволни аниматори. Продукцията на студията рязко намалява, работа няма, творците бездействат, заплати се изплащат рядко… „От две години е в действие нов механизъм за финансиране в киното – средства се отпускат само за конкретни проекти, не за заплати по броя на заетите“ – опитва се да обясни нерадата ситуация Георги Чолаков, сочен като един от „виновниците“ за кризата. „За какви заплати става дума, средната ни заплата е 1648 лв. и от три месеца не сме я изплащали – жалва се режисьорът Иван Веселинов. – А е факт, че анимационните филми са единственият наш конвертируем продукт. „България филм“ например реализира 80–90 на сто от печалбите си благодарение на тях“. „Те са г-н Никой – твърди колегата му Стоян Дуков, имайки предвид ръководството на НФЦ. – Техният шанс е, че Елка Константинова им даде административни права. Утре сигурно ще започнат да упражняват и цензура… Ами г-н Дерелиев просто не спря да пътува – пътува, за да разпространява собствените си два филма, които е произвел в живота си“.^[55]

Срещу НФЦ се обявяват и Георги Стоев и Оскар Кристанов – директорите на държавните студии „Време“ и „Екран“. Поводът е същият – липсата на средства. От името на СБФД Георги Стоев заявява в телевизионното предаване „Форум“, че „е съгласен със съществуването на НФЦ, но не и с неговите шефове“.

 

НЕРАЗБОРИИ И В МИНИСТЕРСТВОТО

В „суматохата“ активно участие взема и МК, което през януари е обединено в Министерство на образованието, науката и културата. Само след около половин година то отново бива обособено като самостоятелна институция (с постановление на МС № 139 от 19 юли 1993). Междувременно със заповед № 06-92 от 19 март новият министър Ивайло Знеполски назначава комисия, която да „анулира легитимността и целесъобразността“ на НФЦ^[56]. Дотам не се стига, но на 17 май е приета заповед № 06-165, с която „средствата за изпълнение на основни задачи за развитието на българската култура“, включително и тези за „производството на български филми“, се разпределят лично от министъра – „по предложение на съответните комисии“. С тази заповед се „разрушава крехката автономност на центровете по изкуствата“ – включително и на НФЦ, обвинен в „далаверност“.^[57]

През май започва преобразуването на държавните управления „Кинефикация“ в търговски дружества, от 1 юли Дирекция „България филм“ бива превърната в „Еднолично ООД с държавно имущество“, чийто предмет на дейност си остава същия – внос и износ на филми^[58]. Министерството ликвидира държавния монопол върху киноразпространението, като открива процедура за закриването (през ноември) на ДП „Разпространение на филми“ и преобразуването му в ЕООД^[59]. Скоро същото се случва с държавните фирми „Аудиовизия Орфей“ (от 15 ноември) и „Българско видео“.^[60]

 

21 АПРИЛ: ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА СБФД

На 21 април в Дома на киното се състои годишната конференция на Съюза, преминала при следния дневен ред: „Отчет за дейността на СБФД за периода от март 1992 до март 1993. Изказвания по отчета. Отворена дискусия за участието на СБФД в реформата на българското кино. Текуща информация и съобщения“. Заседанието, ръководено от Милан Огнянов, бива открито в 10 ч. и 17 мин. От отчета, представен от председателя Христо Тотев, се разбира, че през периода март 1992 – март 1993 УС на СБФД е провел 20 заседания, че Съюзът е гарантирал своята „юридическа легитимност“, пререгистрирайки както себе си, така и своя устав. Дискусията започва с уводна част, наречена „Свободата не ще „Екзарх Йосиф“ 37“ и поднесена от главния секретар Коста Биков, продължава с „информация“ на Димитър Дерелиев и бива последвана от изказвания на съюзните членове (чийто общ брой към 1 април е 806 души, от които нито един не е под 30 години!), в които преобладават личностите нападки. От разискванията става ясно, че Съюзът е най-независимата организация в света, защото от него вече нищо не зависи – той не разполага с власт (макар че дори вицепрезидентката Блага Димитрова се води съюзен член), няма пари, лишен е от подкрепата на обществото.^[61]

 

АНКЕТАТА

След годишната конференция Съюзът провежда анкета, чиято цел е да се определят 10-те най-добри български игрални филма за всички времена. До всички членове на организацията са изпратени анкетни карти, но се оказва, че в тях липсват някои произведения. Разпраща се допълнителен списък – „подсещаш и условен с 90 заглавия“. От „членската маса“, чийто брой бе вече посочен, отговори дават едва 122 души. Въпреки че допитването за определянето на българските „Оскар“-и е направено по тертипа на Американската киноакадемия, родната гилдия проявява повече от „оскъден“ интерес към този „първи цялостен опит да се огледа… българското кино от „Калин Орелът“ до „Сирна неделя“^[62]. На 28 май в. „Култура“ публикува заглавията само на четири филма – онези, „получили повече от половината от гласовете на анкетираните“: „Козият рог“, „Авантаж“, „Лачените обувки на незнайния воин“ и „Мера според мера“.^[63]

 УЧАСТНИЦИТЕ В АНКЕТАТА, ОПРЕДЕЛИЛА 10-ТЕ НАЙ-ДОБРИ БЪЛГАРСКИ ИГРАЛНИ ФИЛМА ЗА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА 

 

ФИЛМОВИ ИНИЦИАТИВИ

През лятото Стефан Китанов (с финансовата подкрепа на Британския съвет) организира „незабравимия“ първи Рок Филм Фест (донесъл „чисти приходи“ от 150 000 лв.). В продължение на две седмици в Дома на киното се показват филми от последните 30 години, пропуснатите от родните рокаджии, в които греят звезди като Франк Запа, Джими Хендрикс, „Бийтълс“, „Ролинг Стоунс“ и „Ху“. Нарекоха събитието – „българският Уудсток“.

 ПЛАКАТИТЕ ЗА „НЕЗАБРАВИМИЯ“ ПЪРВИ РОК ФИЛМ ФЕСТ, ДОНЕСЪЛ „ЧИСТИ ПРИХОДИ“ ОТ 150 000 ЛВ. 

През септември във Варна се провежда първият международен кинофестивал „Любовта е лудост“, който се превръща в традиция, продължаваща до ден-днешен.

От наименованието „Световна кинопанорама“ първо отпада прилагателното, а съществителното става „Киномания“ (чийто „кръстник“ е киноманът и съюзният член Георги Ангелов). И тази година форумът е в НДК, и тази година през ноември, като за начало е показан българският „Сезонът на канарчетата“ на Евгений Михайлов, но пък липсва традиционното тържествено откриване – „навярно протоколът е потънал в миналото заедно със световността“, отбелязва остроумно Геновева Димитрова.^[64]

Във връзка с честването на 100-годишнината на киното през декември 1995 е учреден инициативен комитет, един от колективните членове на който е СБФД.

 

МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ

От 15 до 21 февруари в „Одеон“ се състои Панорама на съвременното иранско кино^[65]. „Вампири, таласъми“ на Иван Андонов участва на XII МКФ в Истанбул – „добре организиран и посетен“, „сдържан в амбициите си, но авторитетен“^[66], на II фестивал на средиземноморското кино в Агридженто (Сицилия) страната ни представя „Дом за нежни души“ на Евгений Михайлов.^[67]

 

1994: МНОГО НАГРАДИ, МАЛКО ФИЛМИ

НАГРАДИТЕ НА СБФД ЗА 1990 – 1993

В началото на годината УС на СБФД взема решение съюзните награди за 1990 – 1993 да бъдат връчени на 25 февруари на „тържествена церемония в Дома на киното“. Речено-сторено. След като в продължение на 40 дни (от 10 януари до 19 февруари) са показани всички филми, реализирани през периода, на обявената дата организаторите (ръководството на СБФД) спретват „мило тържество по случая“. „И в същото време – отбелязва Геновева Димитрова – това мило тържество показа следните безпомощности на СБФД: да измисли строен оценъчен критерий (сега има филми на куп, а догодина?), да прецизира механизма, по който един от тримата номинирани получава награда, да съобщи за кои филми се номинират и награждават авторите, да даде име на своята награда, да организира самото мило тържество (поне водещият Павел Поппандов да можеше да чете и да не бърка имената)“.^[68]

Наградата за цялостно творчество и принос в българската култура е присъдена на Рангел Вълчанов, а „Ти, който си на небето“ на Дочо Боджаков е обявен за най-добър игрален филм. Призът за режисура печели Рангел Вълчанов („Немирната птица любов“), този за сценарий – не се присъжда, за операторско майсторство – Атанас Тасев, за сценография – Мария Иванова, за музика – Георги Генков, за звук – Людмила Махалнишка, за монтаж – Ани Пипева. Наградата за мъжка роля взема Георги Калоянчев за изпълнението си в „Бай Ганьо тръгва из Европа“, а за женска роля – Ели Скорчева за ролята на Емилия Велева в „Мадам Бовари от Сливен“. За най-добър документален филм е провъзгласен „Неонови приказки“ на Елдора Трайкова, а за най-добър анимационен – „Консервфилм“ на Златин Русев. Тодор Андрейков е отличен в областта на оперативната критика.

Връчени допълнително са и две други отличия: награда за цялостен принос на името на Васил Гендов, „която се пишеше на коляно“^[69] (Г. Д.) – на Тодор Динов, а на Бинка Желязкова и Захари Жандов – специалната награда на русенския фестивал „Sexaginta Prista“.

 НАГРАДЕНИТЕ ОТ СБФД ЗА 1990 – 1993 

Сп. „Кино“ организира разговор по проблеми, „свързани с отношението и оценката на историята на българското кино“, в който участват проф. Вера Найденова, Искра Димитрова, Недка Станимирова, проф. Андрей Пантев, проф. Иван Стефанов и Иван Драгушинов^[70]. Трима професори и двама кандидати на науките, от които никой (с изключение на Недка Станимирова) никога не се е занимавал с „историята на българското кино“. Очевидно предпочитанията на редакционната колегия са били насочени към авторитетни и атрактивни имена, а не към „скучни“ експерти и изследователи.

 

21 АПРИЛ: РЕДОВНО ОБЩО СЪБРАНИЕ НА СБФД

То се състои в Дома на киното месец след публикуването в „Държавен вестник“ (№ 23 от 18.III.1994) на новия Закон за киното и преминава при следния дневен ред: отчет на председателя на СБФД, отчет на Контролно-ревизионната комисия, предложения за изменения в устава, гласуване на название на съюзните награди. Ръководен от Иван Ничев – „представител на режисьорското сдружение“, форумът е открит в 10:14 мин. от Христо Тотев. Позовавайки се в началото на своя доклад на умозаключението, че „филмопроизводственият процес и студиите, НФЦ, разпространението и самият СБФД“ са „едно неотменно цяло“, председателят на Съюза ловко приписва голяма част от свършеното от НФЦ на ръководената от него организация. Това дава повод на Димитър Дерелиев иронично да подхвърли: „много благодаря на Христо Тотев, че започна своя доклад като един своеобразен отчет и на НФЦ“ (получил тази година от МК 54 млн. за субсидиране на нови филми).

Председателят обаче поднася и друга информация. Оказва се, че още през април 1992 СБФД е изработил устав и правилник за дейността на дружествата за колективно управление на авторските права – два важни за кинотворците документа, които влизат в сила едва след приемането на Закона за авторското право (обнародван в „Държавен вестник“, № 56 от 29.VI.1993) и регистрацията в съда през 1994 на дружеството „Филмаутор“, ръководено от Веселин Бранев. Друг сериозен проблем, засегнат в доклада, е „битуването на съюза след реституирането на сградата на „Шести септември“. „Колеги, юридически съюзът е на улицата“ – обръща се Христо Тотев към присъстващите около 50% от общия брой (851) на редовните членове на организацията.

Коста Биков изчита заглавията на 12-те най-добри български филма за всички времена, определени чрез анкета измежду членовете на СБФД: „Козият рог“, „Крадецът на праскови“, „Авантаж“, „На малкия остров“, „Мера според мера“, „Лачените обувки на незнайния воин“, „Привързаният балон“, „Последно лято“, „Преброяване на дивите зайци“, „Бялата стая“, „Рицар без броня“ и „Тютюн“.

 12-ТЕ НАЙ-ДОБРИ БЪЛГАРСКИ ФИЛМА ЗА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА, ОПРЕДЕЛЕНИ ПРЕЗ 1994 ЧРЕЗ АНКЕТА ИЗМЕЖДУ ЧЛЕНОВЕТЕ НА СБФД. 

Накрая с тайно гласуване за председател на СБФД бива преизбран Христо Тотев – с 283 от всички 339 гласа, а класацията за название на съюзните награди добива следния вид: „Кози рог“ – 161 гласа, „Българан“ (47), „Васил Гендов“ (38) и „Камера“ (15). Коста Биков също си остава главен секретар.^[71]

 

РОК ФИЛМ ФЕСТ 2

През юни Домът на киното приютява Рок Филм Фест 2, чийто гост е британският режисьор „суперзвезда“ Тони Палмър. Корифеят в музикалното кино показва филмите си „Bird on a Wire“ (Ленърд Коен), „All You Need is Love“ („Бийтълс“), „200 мотела“ (Франк Запа)… Гвоздеят на програмата е „култовият“ филм-концерт „U2: Rattle and hum“.

 

XXII ФЕСТИВАЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ФИЛМ

От 30 септември до 7 октомври във Варна се провежда XXII фестивал на българския филм, един от съорганизаторите на който е СБФД (основният е НФЦ). Поради свитото филмопроизводство едва през 1994 се събира достатъчно продукция, която да „запълни“ програмата на един едноседмичен фестивал.

 ЧАСТ ОТ УЧАСТНИЦИТЕ ВЪВ ВАРНЕНСКИЯ ФЕСТИВАЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ФИЛМ ПРЕЗ 1994 г. 

В състезателната програма са включени „всички български игрални, документални, научнопопулярни и анимационни филми“, произведени след 1.Х.1991 (игралните – 28 броя, от които 5 са премиерни) и след 1.XI.1992 (късометражните). Така форумът не само възкръсва отново в родния си град, но и се завръща към първоначалния си замисъл. Фестивалният пресцентър издава всеки ден вестник „24 кадъра“. Статуетката „Златна роза“, изработена от Вежди Рашидов, попада в ръцете на Николай Волев за „Козият рог“. „Новата среща във Варна недвусмислено показа на всички ни – обобщава случилото се на фестивала Геновева Димитрова, – че старата система си отива, но сенките ѝ лазят още по собствените ни тела“.^[72]

 ПЕТЪР ПОПЙОРДАНОВ В „КОЗИЯТ РОГ“ НА НИКОЛАЙ ВОЛЕВ 

 

1995: НОВ, ОСНОВНО ПРЕРАБОТЕН УСТАВ

През януари трите бивши държавни предприятия СИФ „Бояна“, САФ „София“ и ДП „Обработка на филми“ са обединени с постановление на МС в „Бояна филм“ ЕАД.

 

12 АПРИЛ: ОБЩОСЪЮЗНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 12 април в Дома на киното е свикана (на основание чл. 24 от Устава на СБФД) общосъюзна конференция, протекла при познатия вече дневен ред: отчетен доклад на председателя, приемане на промени в уставите на Съюза и на Творческия фонд, привеждане на съюзната структура в съответствие с новия Устав и разни. Ръководена от Коста Биков, тя бива открита в 10:20 мин. – в присъствието на 363 от 882-мата редовни членове. По време на дискусията бива прието предложението конференцията да продължи на 10 май от 10 ч. на същото място.^[73]

 

29 ЮНИ: ЗАСЕДАНИЕ НА УС

То се провежда при следния дневен ред: „1. Информация за решението на „Евроимаж“ за Дома на киното. 2. Информация за дейността на Обществения съвет за кино и правилника на НФЦ. Избор на представители в Националните комисия по игрално кино от квотата на СБФД. 3. Информация относно съдебната регистрация на устава на СБФД. 4. Информация относно реализацията на договора с „ВИГ“. 5. Текущи“.

По време на обсъждането по т. 3 се оказва, че основно преработеният Устав на СБФД е бил внесен в съда за одобрение, така като изисква законът. Навярно поради това предвиденото за 10 май продължение на конференцията от 12 април не се състои. Съдиите одобряват по-голямата част от текстовете, но за 4 от тях имат „възражения“. Поради необходимостта от „нова редакция“ в края на своето заседание УС решава (на основание чл. 23 от Устава) да свика на 20 септември Общо събрание на СБФД.

 ПРОТОКОЛЪТ ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА УС НА СБФД НА 29 ЮНИ 1995 

 

20 СЕПТЕМВРИ: ОБЩО СЪБРАНИЕ

От 10.00 ч. в Дома на киното се събират и регистрират 200 души и поради това Мандатната комисия, „при спазване условията на чл. 140 от ЗЛС [Закон за лицата и семейството] измества неговото начало за 11.00 ч., когато то „следва да се счита за редовно“. Общото събрание протича при предварително определения дневен ред: „1. Изменение устава на СБФД. 2. Отчет на комисиите по игрално, документално и научнопопулярно, анимационно кино. 3. Разни“.

Ръководен от Коста Биков, подпомаган от адвокат Вера Доспевска – юридическия консултант на Съюза, предоставящ възможност за изказвания на всеки, форумът в крайна сметка приема новия Устав на СБФД. 199 членове гласуват „за“, 1 се въздържа.^[74]

 

100-ГОДИШНИНАТА НА КИНЕМАТОГРАФА

На 28 декември в Дома на киното е отпразнувана „подобаващо“ 100-годишнината на кинематографа. „Претъпкана зала, мила церемония и награждаване на най-заслужилите – възкресява събитието Геновева Димитрова. – Атмосферата бе трогателно празнична – не ѝ попречиха нито плоските напъни за остроумие на водещите (обичаните Катерина Евро и Филип Трифонов), нито безпринципната подборка от световни и български филми, нито спорността на някои от съюзните награди за 1994 – 1995. Накрая „съюзното ръководство“ дава „празничен коктейл“.

Наградите биват два вида – за „изключителен принос в българската филмова култура“ (определени от 170 съюзни членове) и наградите на УС на СБФД за 1994 – 1995. Първите, пластики на скулптура Александър Дяков, са присъдени на режисьора Рангел Вълчанов, сценариста Валери Петров, оператора Димо Коларов, актрисата Невена Коканова, актьора Апостол Карамитев (посмъртно), художничката Мария Иванова, композитора Митко Щерев, звукорежисьорката Людмила Махалнишка, монтажистката Блага (Благородна) Малева, аниматора Доньо Донев, кинокритика Тодор Андрейков и експерт-счетоводителя Никола Чонков (за принос в българското кино).

 НАГРАДЕНИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ ЗА СВОЯ „ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН ПРИНОС В БЪЛГАРСКАТА ФИЛМОВА КУЛТУРА“ 

Вторите попадат в ръцете на: Илиян Симеонов и Християн Ночев – режисьорите на „Граница“ (най-добрия игрален филм за периода), Иван Ничев – за режисурата на „Любовни сънища“, Христо Христов за документалния „Dum spiro spero“, Златин Радев за анимационния „Шок“, Константин Павлов за сценария на „Нещо във въздуха“, Венец Димитров за операторската му работа върху „La donna e mobile“, Георги Тодоров за сценографията на „Граница“ и „Търкалящи се камъни“, Теодосий Спасов за музиката в „Граница“, Петър Попйорданов за ролите му в „Граница“ и „Козият рог“, Катя Паскалева за ролите ѝ в „Забраненият плод“, „Голгота“ и „Търкалящи се камъни“, Людмила Махалнишка за звукорежисурата на „Нещо във въздуха“ и „La donna e mobile“, Венцеслава Каранешева за монтажа на „Козият рог“, Тодор Андрейков  за книгите му „История на киното“, „Комичното на екрана“ и „Сто и една комедии от световното кино“.^[75]

 НОСИТЕЛИТЕ НА НАГРАДИТЕ НА УС НА СБФД ЗА 1994 – 1995 

 

ФЕСТИВАЛИ

През юни НФЦ организира в София първите Дни на европейското кино.

От 30 август до 9 септември във Венеция се провежда 52^-рият МКФ, на който България е представена в секцията „Специални инициативи“, организирана от Съюза на киноклубовете. Прожекцията на „Козият рог“ минава „при пълен салон“. След нея се състои разговор с режисьора. „Предполагам, че срещата с международната публика беше приятна изненада и за самия Николай Волев“ – заключава „специалният пратеник“ на в. „Култура“ Соня Александрова.^[76]

 КИНОРЕЖИСЬОРЪТ НИКОЛАЙ ВОЛЕВ 

 

1996: ПАРТИЯТА СИ ВЪЗВРЪЩА ВЛАСТТА, КОЯТО НИКОГА НЕ Е ГУБЕЛА

24 АПРИЛ: VII ОБЩО ОТЧЕТНО-ИЗБОРНО СЪБРАНИЕ

Поради липса на кворум (по това време редовните членове на СБФД са 940) то започва от 11:00 ч. – в Дома на киното. Открито от Христо Тотев и ръководено от Божидар Манов и Милан Огнянов, събранието протича при следния дневен ред: 1. Отчет на председателя. 2. Отчет на Контролната комисия. 3. Изказвания по докладите. 4. Обедна почивка. 5. Продължение на изказванията. 6. Избор на председател, Контролна комисия и Управителен съвет. 7. Разни. 8. Обявяване на резултатите от избора.

 СБФД ПРОДЪЛЖАВА ДА ИЗДАВА СП. „КИНО“ И ПРЕЗ 1996 

„Уважаеми дами и господа, скъпи колеги! – започва своя отчетен доклад Христо Тотев. – Много пъти от тази трибуна съм заявявал и го твърдя отново, че е безсмислено да съществува Съюз на българските кинематографисти, ако няма филмопроизводство. Мястото на Съюза на филмовите дейци е особено. Той… поради сложната синтетична специфика на аудиовизуалното произведение с неговата прагматична насоченост, се явява единственият център, където биха могли да се дадат и предложат нови механизми и структури, ориентирани в новия пазарен механизъм и хармонизирани с европейските структури. Така е било, така и ще бъде. Но моралната депресия, апатията заплашват да ерозират окончателно и безвъзвратно малкото останало социално самочувствие на кинематографичната общност и да я лишат от вече завоюваните позиции в културния живот на страната“.

От думите на председателя се разбира, че за периода 1994 – 1996 УС на Съюза е провел 29 заседания, а Контролната комисия – 7; че Домът на киното е спечелил от „Евроимаж“ субсидия, „която започва да пристига на траншове“; че на честването на 100-годишнината на киното е било отделено „особено голямо внимание“, че във връзка със съюзните награди на 19 декември 1995 „няколко съюзни членове“ учредяват „със собствени средства“ Награден фонд „Людмил Кирков“…

Генчо Генчев, председателят на Контролната комисия, изчита доклада на експерта Никола Чонков, удостоверяващ както счетоводния баланс на Съюза за 1995, така и финансовия резултат от неговата дейност – 3 млн. 630 хил. лв. печалба. Коста Биков, без да навлиза в подробности, споменава за „жестока“ кражба в творческата база в Лесидрен, откъдето са изчезнали 6 картини (на Енчо Пиронков, Найден Петков и др.) и една статуетка на обща „пазарна стойност“ около 1 млн. лв., които обаче вече „са върнати“.

След като Христо Тотев си прави „самоотвод“ и на няколко пъти категорично заявява, че няма да се кандидатира за ръководител на организацията, събранието преминава към избора на новия председател. От подадените 322 действителни бюлетини 205 са за Павел Васев, а 117 – за Коста Биков. Избрани са също новите 20 членове на УС и 9 членове на Контролната комисия. След няколко дни Павел Васев посочва за главен секретар – Стефан Данаилов^[77]. Седем години след 10 ноември 1989 Партията (с главно „П“ и пълен член), позволила си краткотраен четиригодишен (1992–1996) „либерален уклон“ спрямо кинаджиите, си връща властта в СБФД и продължава здраво да я държи още дълго време!

 КИНОРЕЖИСЬОРЪТ ПАВЕЛ ВАСЕВ – ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СБФД ОТ 24 АПРИЛ 1996 ДО 4 ФЕВРУАРИ 2000 

 

ФЕСТИВАЛИ И СЕСИИ

През май Домът на киното и Стефан Китанов организират (съвместно с Британския съвет) Монти Пайтън Филм Фест, чийто гост е Тери Джоунс; с помощта на Чешкия културен институт – първия цикъл от филми, представящи Чешката нова вълна, уважен от Яромил Иреш; а с подкрепата на Гьоте институт и културната служба към посолството на Франция – Фестивал на етнографския филм.

От 29 септември до 6 октомври във варненския Фестивален и конгресен център се провежда XXIII фестивал на българския филм, организиран от МК, НФЦ, БНТ и СБФД. „Лишен от големи художествени постижения и шумни зрителски фаворити“^[78], той представя пред малобройната публика 8 игрални филма, от които журито избира „Закъсняло пълнолуние“ на Едуард Захариев като най-достоен за голямата награда „Златна роза“.^[79]

 ПЛАКАТЪТ НА ФЕСТИВАЛА 

През декември провежда втората си годишна сесия Националната комисия за игрално кино с председател проф. Христо Христов.^[80]

 В. „КУЛТУРА“ (10.I.1997) 

 

1997: БЕЗПАРИЧИЕ И УНИНИЕ

В ДОМА НА КИНОТО

През януари (17 – 24) там и в НДК (Зала „Люмиер“) биват показани 14 филма – в рамките на Седмицата на френското кино, организирана от Външното министерство на Франция, Френския национален филмов център и „Юнифранс“ (културния отдел към посолството на Франция у нас)^[81]. От 24 до 28 февруари се провежда Панорамата „Чешка нова вълна II“ или филми от прочутото „Чешко чудо“ – втората част на цикъла, започнал през 1996^[82]. През април и май пък в продължение на три седмици преминават трийсетина от „филмите на Тони“^[83] – своеобразен поклон пред напусналия белия свят на 19 януари проф. Тодор Андрейков. Преди това БНФ организира (на 28-и в кино „Одеон“) възпоменателна вечер с прожекция на неговия филм „Неделни мачове“, а на 29-и и 30-и януари са показани три от любимите филми на големия киноисторик и критик: „Аталанта“ на Жан Виго, „Патешка супа“ на Братя Маркс и „Виридиана“ на Луис Бунюел.^[84]

 ТОДОР АНДРЕЙКОВ (ВЛЯВО) ПО ВРЕМЕ НА СНИМКИТЕ ЗА ФИЛМА „НЕДЕЛНИ МАЧОВЕ“ 

На основание чл. 32 от своя Устав СБФД (в лицето на неговия УС и председателя Павел Васев) свиква на 23 април (сряда) от 9.00 ч. в Дома на киното Съюзна годишна конференция при следния дневен ред: 1. Членство в СБФД – състояние и перспективи. 2. Сградният фонд на СБФД – информация за действителното правно състояние и решения за разпореждане. 3. Изменения в Устава на съюза. 4. Разни.^[85]

На 11 ноември там се състои премиерата на документалния филм на Костадин Бонев „Под облак (Балканска история в три части)“^[86]. На 20 ноември СБФД организира посветена на Федерико Фелини вечер, по време на която проф. Вера Найденова представя автобиографичната книга на великия италиански кинорежисьор „Аз, Фелини“.^[87]

 ПЛАКАТЪТ ЗА ФИЛМА НА КОСТАДИН БОНЕВ 

 

СПИСАНИЕ „КИНО“

Финансовата оскъдица все повече притиска изданието на СБФД, който в началото на годината е принуден да приюти редакцията в своята сграда на бул. „Дондуков“ 67 – там, където списанието вече се е помещавало през 1953 и първите месеци на 1954.

 

ИНИЦИАТИВИ НА СБФД

Към СБФД е създаден с идеална цел Сценарен фонд, чиято задача е „да стимулира и подпомага творческите търсения на българските автори за създаването на оригинални киносценарии за игрални, документални, научнопопулярни и анимационни филми“. За осъществяването на тази цел съветът на Фонда организира и провежда анонимни конкурси на заявки за сценарии. На 26 март са обявени първите фаворити.^[88]

Царящото всред съюзните членове униние изразява красноречиво Боряна Матеева. „Вестта, че киното ни е в клинична смърт, се приема от кинаджията с примирението на безпомощен роднина – обобщава кинокритичката. – Надеждата е тя да не прерасне в „скръбна вест“... И това не са просто метафори. Да те е страх да отидеш в Съюза на филмовите дейци: таблото на първия етаж се е превърнало в „книга на мъртвите“. Там, където преди стояха съобщения за фестивали и награди, сега висят само некролози. Хората на киното се видяха абсолютни неудачници в грубо прагматичния посттоталитарен хаос. Загубили смисъла, притиснати от мизерията, те тихо си заминават – кой от живота, кой от България, кой от киното... Оцеляват единици (само те си знаят на каква цена), докато общността е реално заплашена. Равносметката за 1997: 2 игрални и 5 анимационни филма е „малокартиние“ с очевидна тенденция към „безкартиние“. Следва (дано никога не се осъществи!) мрачен сценарий със заглавие „Предизвестената смърт на българското кино“. Уви, жанрът не би бил черна комедия, а тежка психологическа драма“^[89]. Реакцията на описаната ситуация не закъснява…

 

СДРУЖЕНИЕ „НОВО БЪЛГАРСКО КИНО“

На 29 май в агенция „София прес“ новообразуваното Сдружение „Ново българско кино“ дава първата си пресконференция, на която разпространява своето „обръщение“, разгласено от в. „Култура“. От текста се разбира, че сдружението е „организация с идеална цел, която си поставя задачата да анализира тежкото състояние на кино- и аудио-визуалната индустрия в България и да съдейства с идеи, концепции и конкретни мерки за излизането от него“. „Българското кино е пред катастрофа – отбелязват авторите на обръщението. – През 1990 г. близо 7000 висококвалифицирани специалисти бяха съкратени и останаха на улицата, производството на филми спадна за последните 7 години повече от 10 пъти… Застрашен е самият национален кинопроцес и българската кинокултура като цяло. Тези тревожни факти са известни на цялото общество. Съвсем естествено е хората, за които киното е професия и съдба, да са най-заинтересовани от преодоляването на тази криза“. Сдружението предлага и конкретни мерки: създаването на фонд „Българско кино“, запазването на ангажиментите на БНТ, записани в приетия Закон за електронните медии, обвързването на бъдещите лицензи (или концесии) за частни ефирни телевизии със задължението да произвеждат определено количество собствена филмова програма. Обръщението е подписано от: Александър Донев, Асен Владимиров, Георги Данаилов, Георги Дюлгеров, Георги Тодоров, Дочо Боджаков, Евгений Михайлов, Емил Христов, Златин Радев, Иван Андонов, Иван Ничев, Илиян Симеонов, Коста Биков, Красимир Крумов, Людмил Тодоров, Милан Огнянов, Никола Корабов, Николай Волев, Павел Васев, Петър Попзлатев, Радослав Спасов, проф. Христо Христов.^[90]

 В. „КУЛТУРА“ (6.VI.1997) 

 

В МК И НФЦ

През януари Колегиумът на МК приема решение да предложи на министъра на културата Иван Маразов (10 юни 1996 – 12 февруари 1997) „да бъдат отпуснати 500 хиляди лева за провеждането на Националния фестивал „Златната роза“ – Варна“^[91]. Такъв обаче се състои чак през 2000 г.

През февруари МК има нов ръководител – министърът на културата в служебния кабинет Емил Табаков, който назначава за свой заместник Иван Попйорданов^[92]. През април функциите си поема новият съвет на директорите на „Бояна филм“ ЕАД. По този повод изпълнителният директор на дружеството Евгений Михайлов разговаря с Геновева Димитрова на 26 август^[93]. От септември Александър Донев оглавява „София филм“ ЕООД.

На 26 февруари Националната комисия за документално и научнопопулярно кино провежда своя сесия – първа за годината и последна за мандата^[94]. През октомври (на основание чл. 18 и чл. 26 от Правилника за устройството и дейността на НФЦ) са определени датите за провеждането на заседанията на националните комисии за кино: 10 декември – на тази за документално и научнопопулярно, 11 декември – на тази за игрално, 12 декември (петък) – на тази за анимационно. Крайният срок за приемане на кандидатстващите проекти е 21 ноември 1997.^[95]

 В. „КУЛТУРА“ (7.XI.1997) 

 

МЮЗИК ФИЛМ ФЕСТ’97

Рок Филм Фест става Мюзик Филм Фест, състоял се в края на май и началото на юни в НДК^[96]. „Мюзик Филм Фест’97 ни връхлетя във време, което имаше нужда от музика, кино и надежда – спомня си след година Деян Статулов. – Три седмици шумът на столичния делник бе заглушаван от концертите, които съпровождаха филмовата програма с над 60 заглавия. Мадона успя да надмине себе си в мюзикъла на Алън Паркър „Евита“, с осемгодишно закъснение феновете на Депеш Мод успяха да видят митичната лента „Депеш Мод 101“, а киноманите затаиха дъх пред гениалната кинематографична симфония с музиката на Филип Глас „Коянискаци“. Специалният гост на фестивала Лех Ковалски разшири фестивалния хоризонт със своя филм за легендарната пънк група „Секс Пистълс“ – „D.O.A. – пристигнал мъртъв“. А за тези, за които киното не е само музика, в рамките на фестивала беше организирана [съвместно с Гьоте институт] фотоизложбата от творби на Вим Вендерс“.^[97]

 

ПРАЗНИЦИ У НАС

От 27 февруари до 21 март в Русе се чества 100-годишнината от първата кинопрожекция в България – филмови празници, организирани от СБФД, НФЦ и БНФ^[98]. По същото време (28 февруари–18 март) в София (кино „Одеон“) и Варна (Фестивален и конгресен център) са демонстрирани 13 игрални и 3 документални филма в рамките на Фестивала на швейцарското кино, един от съорганизаторите на който е СБФД^[99]. От 13 до 19 юни в НДК протичат Дните на европейското кино, а от 28 май до 1 юни във Варна се състои II международен фестивал на филми за деца и юноши „Детски свят“.^[100]

От 10 до 12 октомври „най-веселите хора в бранша – аниматорите“ провеждат първата си среща. Решени сами да се извадят от „апокалиптичния сюжет“, „шейсетина души“ се събират „в Лесидрен – в кинаджийския Дом за „творчество“. Не да се жалват, „а да направят последно (или първо от години насам) преброяване на дивите зайци в анимацията, да се усетят в колегиална среда, да споделят мъките си, да обсъдят продукцията си и естествено да се напият заедно като в добрите стари времена“. Инициатор на сбирката е Секцията по анимация към СБФД и по-точно нейният председател Настимир Цачев“.^[101]

 ТВОРЧЕСКИЯТ ДОМ НА СБФД В ЛЕСИДРЕН 

 

ФЕСТИВАЛИ ПО СВЕТА

От 13 до 24 февруари се провежда XLVII МКФ в Берлин (Берлинале), в една от четирите официални програми на който – „Интернационален форум на младото (новото) кино“, „където по традиция се представят авангардни или необичайни филми и режисьори“, участва „Закъсняло пълнолуние“.^[102]

През май в прочутия балтийски курорт Юрмала се провежда симпозиум за документално кино, на който България показва „проверена“ програма – „За хората и мечките“ на Елдора Трайкова, „Писма до Долната земя“ на Костадин Бонев и „Площадът“ на Юлий Стоянов.^[103]

Конкурсната програма на анимационния фестивал в Анеси, състоял се през лятото, е открита с „многократно награждавания на други форуми „Шок“ на Златин Радев, а информационната включва панорамата „Български филми за деца“. Във фоайето на фестивалния комплекс е експонирана изложба от сатирични графики, плакати и ескизи на Иван Веселинов.^[104]

 КАДЪР ОТ „МНОГОКРАТНО НАГРАЖДАВАНИЯ“ ФИЛМ НА ЗЛАТИН РАДЕВ ШОК 

С филма „Черната лястовица“ на Георги Дюлгеров на 10 октомври се отваря МКФ в Манхайм-Хайделберг, в чиято конкурсна програма българското кино се завръща (след 5-годишно отсъствие) с „Всичко от нула“ на Иван Павлов^[105]. За тогавашното ниво на родното кино красноречиво говори фактът, че на авторитетния МКФ в Сан Себастиян’97 то се представя от „Крадецът на праскови“ (1964), включен в „селекция от позабравени, но важни за кинематографичния процес филми“^[106]. Затова пък „Риъл микс“ – дипломната работа на кинорежисьора от НАТФИЗ Валентин Вълчев, печели Първа награда на студентското жури на ХХII МКФ в Киев (18 – 27 октомври)^[107]. На фестивала в Солун, който „ни е особено скъп, тъй като редовно участваме поне в балканската програма и това е още един шанс да ни забележат“ (Карин Янакиева), показваме „Закъсняло пълнолуние“ и „Приятелите на Емилия“ на Людмил Тодоров (наградата на ФИПРЕССИ).^[108]

 С ЧЕРНАТА ЛЯСТОВИЦА И ВСИЧКО ОТ НУЛА УЧАСТВАМЕ НА МКФ В МАНХАЙМ-ХАЙДЕЛБЕРГ 

 

КИНОМАНИЯ’97

„За единадесети път – споделя Геновева Димитрова – НДК (заедно с дистрибуторите) разпъна столичния киноман между навика и избора: филмите на Киномания’97 (14–30 ноември) бяха 44, а цената на билетите – 4 хиляди лева. Обзалагам се, че дори и най-големият маниак не се е бръкнал за повече от 5 заглавия. Пък и бях свидетел на зейнали празни места в зала 1 почти всяка вечер – единствено „Петият елемент“ на Люк Бесон („Съни филмс“) заплашваше с клаустрофобия на изхода, но и тя се размина – мнозина си тръгнаха преди края. За пореден път се убедих, че професията ми предизвиква завист у редовия зрител само веднъж годишно и това е по време на Киномания – както обикновено, на нас ни предоставиха безплатни пропуски“.^[109]

 

1998: ВСИЧКО ОТ НУЛА…

СПИСАНИЕ „КИНО“

Изданието на СБФД продължава своя живот с „любезното съдействие на Център за изкуства „Сорос“, излизайки 6 пъти годишно. Членове на редакционния му съвет са Александър Донев, Божидар Манов, Вера Найденова, Калинка Стойновска (главен редактор) и Людмила Дякова. Един брой на списанието струва 1800 лева, един билет за Киномания’97 – 4 000, благодарение на хиперинфлацията, завещана на татковината ни от компетентното и „национално отговорно“ управление на социалистическото правителство под ръководството на премиера Жан Виденов.

 ТАКА ИЗГЛЕЖДА ИЗДАНИЕТО НА СЪЮЗА ПРЕЗ 1998 г. 

 

НАГРАДИТЕ НА СБФД ЗА 1996 – 1997

В началото на годината СБФД огласява своите награди за предишните две лета. За най-добър игрален филм е обявен „Закъсняло пълнолуние“ на Едуард Захариев, комуто бива присъден (посмъртно) и призът за режисура. Същият, но в областта на късометражното кино, получава Костадин Бонев за „Под облак“. За сценария на „Трака-трак“ Илия Костов грабва наградата в тази категория. Като най-добра е отличена и работата на двама оператори – Христо Тотев за игралния „Суламит“ и Константин Занков за документалния „Под облак“. Награда за мъжка роля взема Ицхак Финци („Закъсняло пълнолуние“ и „Всичко от нула“), за женска роля – Мария Статулова („Трака-трак“), за сценография – Анастас Янакиев („Разговор с птици“ и „Черната лястовица“), за художник по костюмите – Айсидора Зайднер („Мускетарят с маратонките“ и „Вуйчото“), за музика – Антони Дончев („Приятелите на Емилия“), за монтаж – Мадлен Радичева („Дневникът на един луд“), за звук – Георги Казанджиев и Митко Стефанов.

Наградата за документално кино печели режисьорката Елдора Трайкова („За хората и мечките“), за научно-популярно – колегата ѝ Милан Огнянов („Завръщане“), за анимация – Пройко Пройков (за цялостен принос) и Георги Димитров („Синбад  мореплавателя“), за критика – Божидар Манов (с книгата „Теория на киноизображението“), за оперативна критика – Боряна Матеева.

 НАГРАДЕНИТЕ ОТ СБФД ЗА 1996 – 1997 

 

27 АПРИЛ: ОБЩО ОТЧЕТНО-ИЗБОРНО СЪБРАНИЕ

Открито от председателя Павел Васев в присъствието на 267 съюзни членове, ръководено от Милан Огнянов, Христо Тотев и Божидар Манов, то се провежда в Дома на киното при следния дневен ред: 1. Отчет на председателя. 2. Отчет на Контролната комисия. 3. Предложения за изменение и допълнение на Устава на СБФД. 4. Изказвания по докладите и предложения. 5. Избор на председател, Контролна комисия и Управителен съвет. 6. Обявяване на резултатите от избора“.

В началото на своя отчет Павел Васев благодари на Христо Тотев и Коста Биков за оказаната му от тях подкрепа по време на мандата, подчертавайки, че първият го е „предпазвал от залитания и грешни решения“, а вторият го е въвел „обстойно и търпеливо в делата на Съюза“. Председателят се спира и върху основните задачи, изпълнени през последния двугодишен период: изготвянето на Програма за развитие на киноизкуството в България, Закона за творческите фондове и Закона „Фонд български кино“, разработването на схема за „възстановяване мрежата за киноразпространение“, намиране на дом за Съюза…

 КИНОРЕЖИСЬОРЪТ КОСТА БИКОВ – ГЛАВНИЯТ СЕКРЕТАР НА СБФД ОТ 24 МАРТ 1992 ДО 24 АПРИЛ 1996 

Изказванията са многобройни, но хаотични, „скачат“ от тема на тема, от проблем на проблем… Кинорежисьорът Петър Донев предлага общото събрание да приеме решение, което след гласуване да влезе в сила: „Като отчита гражданската доблест на редица филмови дейци, създали по време на тоталитарния режим немалко полезни морално-етични и хуманни филми, върху които ще се опре занапред ненаписаната още нова история на българското кино, същевременно Съюзът на своето Общо събрание намира, че през този мрачен период в преобладаващата си част българската филмова продукция е била в пълна услуга на партията, била е мощно пропагандно и идеологическо средство в ръцете на комунистическата власт. Чрез това свое оръжие наред с другите ѝ силови методи тя системно е манипулирала съзнанието, деформирала е мисловността, потискала е естествения стремеж на всяка личност за свобода и волеизява. Пораженията, които тези филми нанесоха на идентичността, традициите и ценностните белези на българската нация и дух ще оставят задълго непоправими следи върху развитието ни, а в много случаи в ролята на възпиращ фактор ще спъват движението ни напред по пътя към демократизация и реформи. Българските филмови дейци съзнават тази своя волна или по принуда зловредна дейност и неоспорима вина, заради което най-искрено се извиняват на своите зрители и на българския народ“.

Подложено на гласуване, предложението е подкрепено от 10 гласа, 277 са против, един член се въздържа. Препирни съпровождат и промените в Устава, отнасящи се както до мандатността на УС, така и до „конфедерирането“. В крайна сметка никое от предложенията не бива прието и събранието насочва вниманието си към избора на нов председател. С 214 гласа (от всичките 288) за такъв е преизбран Павел Васев. Другият кандидат, Петър Донев, получава 74 гласа. Стефан Данаилов остава главен секретар. Избран е и нов УС от 16 членове, 9 души влизат в състава на Контролно-ревизионната комисия.^[110]

 ПЕТЪР ДОНЕВ – СЦЕНАРИСТЪТ НА ФИЛМА БЕДНАТА УЛИЦА (1960) И РЕЖИСЬОРЪТ НА БОН ШАНС, ИНСПЕКТОРЕ! (1983) В КОМПАНИЯТА НА ДЖАЗ-ПЕВИЦАТА КАМЕЛИЯ ТОДОРОВА И ДИРЕКТОРКАТА НА БНФ АНТОНИЯ КОВАЧЕВА 

 

ДЪРЖАВНИ СУБСИДИИ ЗА КИНО

На 24 юни Националната комисия за анимационно кино провежда своята първа редовна сесия за годината. Нейните седмина членове Слав Бакалов (председател), Стоян Дуков, Ценка Куюмджиева, Антония Ковачева, Росен Елезов, Георги Ангелов и Слав Едрев разглеждат 7 проекта и 1 идея за сценарий. На 25 юни същото сторва и комисията за документално и научнопопулярно кино – Светла Иванова (председател), Калинка Стойновска, Атанас Киряков, Георги Пенков, Христо Бакалов, Оскар Кристанов и Апостол Пенчев. Обсъдени са 5 проекта и 3 идеи за сценарий, от които са одобрени 2 идеи за по 1 млн. лева. На 26 юни се събира комисията за игрално кино – Георги Николов (председател), Искра Димитрова, Боряна Пунчева, Иванка Гръбчева, Иван Стоянович, Коста Биков и Людмил Христов. На своето заседание тя разглежда 5 проекта и 11 идеи за сценарий, одобрявайки 3 от проектите, за които общо биват отпуснати 490 млн. лева.^[111]

От 16 октомври Георги Дюлгеров вече не е художествен ръководител на Армейския аудиовизуален център, новият началник е полковник – бивш шеф на ремонтна база.

 

ФЕСТИВАЛИ

От 21 май до 11 юни се провежда Мюзик Филм Фест’98 – най-амбициозната, най-мащабната, най-рискованата (от организационна гледна точка) от всички дотогавашни инициативи на неговите основатели „Стефан Китанов & приятели“, които навярно затова охарактеризират кинофестивала като „купонът на годината“. Богатата филмова програма е разпръсната из пет столични киносалона, във Варна се провеждат няколко допълнителни прожекции. В рамките на двадесет дни в София са показани над 100 филма, изнесени са 30 концерта, пристигат 15 гости (почти всички от поканените).^[112]

През есента във Варна се състои фестивалът „Любовта е лудост“, в Сандански – Фестивалът на детското кино на Балканите, в Лесидрен – II анимационен семинар, в Пловдив се чества 50-годишнината на българската държавна анимация… Под Бунарджика бива възстановен традиционният фестивал на неиграното кино, чиято голяма награда „Златен ритон“ получават документалните филми „Орфей и говедата“ на Здравко Драгнев и „Пътешествие между два филма“ на Коста Биков, и анимационния „Невероятните приключения на Симбад Мореплавателя“ на Георги Димитров.

 РАНГЕЛ ВЪЛЧАНОВ В КАДЪР ОТ ДОКУМЕНТАЛНИЯ ПЪТЕШЕСТВИЕ МЕЖДУ ДВА ФИЛМА 

В Дома на киното биват проведени срещи с Кшищов Зануси, Иржи Менцел, Режис Варние – режисьора на „Индокитай“ (Оскар за чуждоезичен филм) и „Изток – Запад“, в който участват много български артисти, колегата му Жан Руш (смятан за един от основателите на „синема верите“ във Франция), актрисата Сандрин Бонер, а Марк Сиска, директорът на пътуващия фестивал „Евро Ъндърграрунд“, гостува в София, където (след Берлин и Краков) показа независими и експериментални филми. Работилият за киното („Пианото“ и „Гатака“) английски композитор, пианист и либретист Майкъл Наймън пък присъства на панорамите „Британско кино на 90^-те“ и „Британски Филмов Фестивал“, организирани с помощта на Британския съвет.

 

1999: АВТОРСКИ ПРАВА, НАЦИОНАЛНИ КОМИСИИ И ПРИВАТИЗАЦИЯ

„БОЯНА ФИЛМ“ ЕАД

В началото на годината избухва скандал между членуващите в Сдружение „Анимация“ кинематографисти и борда на директорите на „Бояна филм“ ЕАД. Аниматорите обвиняват изпълнителния директор на дружеството Евгений Михайлов, че „узурпира“ САФ „София“. На 8 февруари се провежда събрание, на което присъстват 50 души^[113]. Те изпращат писмо^[114] до Емма Москова – тогавашния министър на културата, подписано от Пенчо Кунчев, председателя на Сдружение „Анимация“ при СБФД. В. „Култура“ помества протокола от събранието и писмото до министърката, а и организира „задочен разговор“ между Стоян Дуков^[115], Анри Кулев^[116] и Златин Радев, който е член на съвета на директорите на „Бояна филм“ ЕАД. Последният припомня, че още през януари 1995 трите бивши държавни предприятия САФ „София“,  СИФ „Бояна“ и ДП „Обработка на филми“ (лабораторията) са обединени с постановление на МС в „Бояна филм“ ЕАД – „с цел да се запази целостта на уникалния за тази част на Европа кинопроизводствен комплекс“^[117]. Запазвайки неутралитет в спора, в. „Култура“ подхвърля: „А приватизацията на „Бояна филм“ ЕАД предстои“.

След три броя седмичникът помества разговора на Евгений Михайлов с Геновева Димитрова, озаглавен „В Бояна филм няма конфликт!“^[118]. За взаимоотношенията между държавата и българското кино интересни съждения изказва операторът и режисьорът Радослав Спасов.^[119]

 

В ДОМА НА КИНОТО

На 3 и 4 февруари там се провежда семинар на тема „Авторски права и електронни медии“, организиран от Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ), повечето от членовете на който са членове и на СБФД – Александър Томов (председател), Иво Драганов (секретар), Стефан Данаилов (говорител) и Йосиф Сърчаджиев^[120]. На 17 февруари Гьоте институт показва „Чарли и Луиза“, поредната екранизация на романа на Ерих Кестнер „Двойната Лотхен“, с което се слага началото на поредицата „Ден на младото немско кино“. Пак там на 19 февруари се открива панорама на филмите на Луис Бунюел^[121], а от 10 до 12 март се провежда Панорама на филмите на чешкия режисьор Карел Кахиня, организирана от СБФД и Чешкия център.^[122]

 В СВОЯ ДОМ КИНОТО СЕ ЧУВСТВА НАЙ-ДОБРЕ, А ПОКРАЙ НЕГО И БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ. 

Пак там на 19 февруари (петък) НСРТ избира („публично и възможно най-прозрачно“) Лиляна Попова за генерален директор на БНТ^[123]. През май СБФД и Домът на киното получават финансиране от Евро-българския фонд за развитие на изкуствата в рамките на програмата ФАР за организирането на Международен младежки филмов фестивал^[124], който се провежда от 15 до 20 юни^[125]. В рамките на форума, на 17 юни, се състои премиерата на книгата на Геновева Димитрова „Кино в края на века“, представена от нейния колега Борислав Колев.^[126]

На 28 септември с прожекцията на филма „Цирк“ на Чарли Чаплин в присъствието на световноизвестния чешки режисьор Иржи Менцел е открита кинопанорамата „Изборът на Менцел“, един от съорганизаторите на която е СБФД^[127]. На 19 октомври филмова къща „Паралакс“ организира прожекция на „Черказки хроники“ – филмов портрет на Йордан Радичков^[128], а от 15 до 20 октомври Полският институт – панорамата „Образът на жената в полското кино“^[129].

 

КОНКУРСИ, СУБСИДИИ, ПРИЗИВИ, НАГРАДИ...

През февруари са определени държавните субсидии за кино – от трите национални комисии, които се събират на 24^-ти (тази за анимационно кино), на 25^-и (за документално и научно-популярно) и на 26^-и (за игрално). През април Сценарният фонд към СБФД обявява, че до 15 юни ще приема за своята пролетна сесия заявки за написване на сценарии за игрални, документални, научно-популярни и анимационни филми във формата на либрета, синопсиси или разгърнати идеи.^[130]

 ПРЕЗ ФЕВРУАРИ 1999 СЕ СЪБИРАТ И ТРИТЕ НАЦИОНАЛНИ КОМИСИИ, ЗА ДА ОПРЕДЕЛЯТ ДЪРЖАВНИТЕ СУБСИДИИ ЗА КИНО. 

На 9 април група интелектуалци от балканските страни отправят призив^[131] за „незабавно прекратяване на бомбардировките срещу Съюзна република Югославия“ и „на военните операции в Косово“. Сред подписалите го има и членове на СБФД – Валери Петров, Въло Радев, Джоко Росич, Дима Димова, Доньо Донев, Зако Хеския, Иван Попйорданов, Искра Божинова, Киран Коларов, Маргарит Николов, Невена Тошева, Николай Хайтов, Стефан Данаилов, Цветана Коларова, Юлий Стоянов и др.

В чест на 24 май МК удостоява с почетни грамоти 136 творци, сред които и кинаджиите Адела Пеева, Анна Харалампиева, Войчех Тодоров, Иван Павлов и Николай Волев.

 

19 МАЙ: СЪЮЗНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯТА

На тази дата от 10.00 ч. в Дома на киното СБФД свиква (на основание чл. 31 от Устава си) съюзна конференция на тема „Приватизацията на предприятията в областта на филмопроизводството и филморазпространението“^[132]. Относно бъдещето на „Бояна филм“ ЕАД говорят председателят на съюза Павел Васев, Евгений Михайлов, Димитър Дерелиев, Александър Донев, Стоян Дуков, единственият присъстващ от „аниматорите-бунтари“… „Постепенно в залата останаха повече кинокритици, отколкото ентусиаст-приватизатори“ – заключава Геновева Димитрова.^[133]

 

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ПРОДУЦЕНТИ

Тя се провежда на 15 ноември в „София прес“ във връзка със „ситуацията на филмопроизводство в България“. Тъкмо това състоянието, окачествено от председателя на асоциацията Димитър Петков като „фалит или банкрут“, предизвиква „паника“ сред филмовите продуценти и става „конкретният повод“ за свикването на пресконференцията. „Националният филмов център – пояснява режисьорът на „Тишина“ и основателят на продуцентската къща „Паралакс“ – не разполага с никакви средства и не е в състояние да изплати по договор траншовете за „Асистентът“ на Илия Костов и „Писмо до Америка“ на Иглика Трифонова – двете продукции в снимачен период. За мен това е все едно държавата да обяви мораториум върху изплащането на външния дълг. Парите за нас не са просто пари, а средство да се прави кино. Ние искаме да се правят повече, а това означава и по-хубави филми“.

Димитър Петков припомня също, че българското кино първо започва реформата в областта на културата. Независимо от това, държавната субсидия за филми, отпускана от бюджета на МК, намалява драстично – през 1991 са преведени 8,6 %, през 1997 – 2,3 %, а през 1999 – около 3 %. Като добро пожелание, за което от години се говори, остава учредяването на фонд „Българско кино“, чрез който да се акумулират средства от продадени билети, видеокасети и т. н. Същото се отнася и до Закона за киното – частните продуценти у нас продължават да работят с нормативни документи отпреди 1989. В крайна сметка излиза, че киното в момента се финансира единствено от държавата – чрез субсидите на НФЦ и чрез БНТ.^[134]

 

ДОМАШНИ ФЕСТИВАЛИ

От 15 до 29 януари в София и Варна се състои Панорама на съвременното австрийско кино, включваща 8 филма и организирана от НФЦ и посолството на Австрия в София^[135]. От 24 март до 8 април се провежда международният фестивал за кино и музика София Мюзик & Филм Фест – продължител на традициите на Рок Филм Фест и Мюзик Филм Фест. Стефан Китанов остава директор на форума, който обаче вече е рожба на частната инициатива – организира го РФФ Интернешънъл. Програмата включва 80 филма и 7 концерта^[136]. Тъкмо по покана на София Мюзик & Филм Фест (заедно с БНФ и Френския културен институт) в София гостува „бабата на Френската нова вълна“ Аньес Варда, която представя в кино „Одеон“ най-известните си филми – „Клео от 5 до 7“ (1962), „Щастието“ (1965) и „Без покрив и закон“ (1988)^[137]. След нея идва и Ян Сверак, режисьорът на „Коля“.^[138]

От 4 до 10 юни в рамките на Европейския месец на културата (май–юли) в София и Пловдив преминава IV фестивал на европейските копродукциите, сред които са „След края на света“ (България, Германия, Гърция) на Иван Ничев и „Фотографии“ (Гърция, Кипър, България) на Никос Кундурос.^[139]

От 23 до 29 октомври в Пловдив се провежда XII фестивал на българското неигрално кино, чийто съорганизатор е СБФД. На форума, протекъл за първи път изцяло в „Новотел Пловдив“, са показани 49 филма, създадени през последната година. Наградите „Златен ритон“ за документално кино са две, връчени на „Като на кино“ на Юлий Стоянов и на „Денят на разплатата“ на Бойко Василев, а „Златен ритон“ за анимационно кино взема „М“ като Микеланджело“ на Емил Милчев.^[140]

 ПЛАКАТЪТ НА ФИЛМА, КОЙТО ПРЕДСТАВЯ БЪЛГАРИЯ НА IV ФЕСТИВАЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ КОПРОДУКЦИИТЕ 

От 12 ноември до 9 декември в кино „Одеон“ БНФ представя цикъла „Парчета кино – поколението на 89: среща след 10 години“. Показани са филмите „Аз, Графинята“ на Петър Попзлатев, „Екзитус“ на Красимир Крумов, „Бягащи кучета“ и „Любовното лято на един льохман“ на Людмил Тодоров, „Парчета любов“ на Иван Черкелов, „Юдино желязо“ на Светослав Овчаров, „Тишина“ на Димитър Петков и премиерният „Стъклени топчета“ на Иван Черкелов^[141]. От 12 до 28 ноември в НДК се провежда Киномания’99, на която са показани 48 филма^[142], а от 3 до 5 декември в Лесидрен – анимационен сeминар (за трети път), благодарение на „героичните и безкористни усилия на Настимир Цачев и Вера Донева“.^[143]

 ПЕТЪР ПОПЗЛАТЕВ, КРАСИМИР КРУМОВ, ЛЮДМИЛ ТОДОРОВ, ИВАН ЧЕРКЕЛОВ, СВЕТОСЛАВ ОВЧАРОВ И ДИМИТЪР ПЕТКОВ – БУНТАРИТЕ РЕЖИСЬОРИ НА 1980-ТЕ 

 

БЪЛГАРСКОТО КИНО ПО СВЕТА

След като бива представен в Париж, филмът на Георги Дюлгеров „Черната лястовица“ (България, Франция, Унгария) участва на XV МФ на любовния филм (ФИФА) в Монс (Белгия), където печели наградата на Младежкото европейско жури^[144]. На последното за този век издание на Берлинале България се изявява чрез „След края на света“, чиито четири прожекции преминават в рамките на авторитетната секция „Панорама“^[145]. От 27 до 30 май в Ню Йорк се провежда Първият фестивал на българското кино, организиран от фондация „Българо-американски културен обмен“, Атлантическия клуб и „Бояна филм“ ЕАД, включващ 14 филма, създадени в периода 1970 – 1998. Сред тях са: „Козият рог“, „Авантаж“, „Лачените обувки на незнайния войн“, „Елегия“, „Сезонът на канарчетата“, „Търкалящи се камъни“ на Иван Черкелов, „Сънувам музика“...^[146]

 ИЦХАК ФИНЦИ В ЕЛЕГИЯ НА ЕДУАРД ЗАХАРИЕВ 

На есенната си сесия „Евроимаж“ подкрепя финансово направата на филма „Писмо до Америка“ на Иглика Трифонова – копродукция между България, Холандия и Унгария, част от която се предвижда да бъде заснета в Щатите^[147]. На 20 септември в Босилеград (Сърбия) е отбелязана първата годишнина от откриването на тамошния филиал на Културно-информационния център на българското малцинство „Цариброд“ – с вечер на българското кино, на която е прожектиран „След края на света“.^[148]

 

2000: ПОСЛЕДНАТА ГОДИНА НА ДЕСЕТИЛЕТИЕТО, ВЕКА И МИЛЕНИУМА

НАГРАДИТЕ НА СБФД ЗА 1998 – 1999

По традиция в началото на годината СБФД огласява своите награди – в случая тези за периода 1998–1999. Окончателното им определяне и одобряване прави УС на 3 февруари. За цялостното си творчество са отличени актьорите Невена Коканова и Коста Цонев. Повечето награди печели „След края на света“ – за най-добър игрален филм, за най-добър режисьор в игралното кино – Иван Ничев, за операторска работа в игралното кино – Георги Николов, за музика – композиторът Стефан Димитров, за най-добра мъжка роля – Васил Михайлов. Призът за монтаж отива у Теодора Вепшек („Вагнер“). За най-добър документален филм е обявен „Търпението на камъка“ на Костадин Бонев. Лидер сред режисьорите в късометражното кино е Николай Волев с „Бърза помощ“, а сред операторите – Константин Занков („1934-та“, „Търпението на камъка“ и „Копнеж по нови неща“). Наградата за сценарий получава Влади Киров за „1934-та“, „Атентатът“ и „Копнеж по нови неща“.

 НАГРАДЕНИТЕ ОТ СБФД ЗА 1998 – 1999 

 

4 ФЕВРУАРИ: ГОДИШНО ОТЧЕТНО-ИЗБОРНО СЪБРАНИЕ

На тази дата в 10.00 ч. в Дома на киното се събират едва 60 съюзни членове, поради което събранието започва в 11:00 ч. и, председателствано от Стефан Данаилов и Милан Огнянов, преминава при следния дневен ред: 1. Отчет на председателя. 2. Отчет на Контролната комисия. 3. Предложение за разпореждане с недвижима собственост на СБФД. 4. Дебати по докладите и предложения. 5. Избор на председател, Контролна комисия и Управителен съвет на СБФД.

Отчетният доклад, изнесен от Павел Васев, засяга познатите теми: Закона за културата – вече приет, Фонд „Българско кино“, правилниците за работа на НФЦ, авторските права, социалната дейност, съхраняването на киностудиите, разходи и приходи, творческата база в Лесидрен, незастроения парцел в Созопол… Григор Чернев прочита отчета на Контролната комисия, а актьорът Васил Банов обявява съюзните награди за 1998 – 1999.

По този повод взема думата Людмила Дякова от Сдружение „Критика“. „Вие чухте обявяването на годишните награди – започва тя своето изказване. – И аз, и моите колеги се чувстваме доста пренебрегнати и засегнати от решението на Управителния съвет. За ваше сведение, както всяко едно сдружение, всяка една гилдия, гласувахме номинации с представители за наши колеги, които да бъдат наградени. Ние направихме това на събранието, но след решението на Управителния съвет се оказа, че при издадени 9 книги за киното за тези две години, за които се гласуват наградите, при достатъчно изяви на кинокритиците в стеснения пазар, който има, от годишните награди отпадат и оперативната критика, и наградата за книга“. Неделчо Милев пък охарактеризира решението на УС като „позорно“!

Изкарал два пълни мандата като председател (от 24 април 1996), Павел Васев отказва да се кандидатира за трети пък, за да не наруши Устава. За приемник на поста му сдруженията предлагат петима: Александър Донев, Асен Владимиров, Божидар Манов, Михаил Мелтев и Христо Тотев. Трима от тях оттеглят кандидатурите си – Асен Владимиров, Божидар Манов и Христо Тотев. Николай Волев и Иван Ничев също си правят отвод. В крайна сметка гласуват 251 души, 7 от които пускат недействителни бюлетини. Така благодарение на 176 от валидните 244 бюлетини за председател на СБФД бива избран Михаил Мелтев. За Александър Донев са подадени 54 гласа, а за Христо Тотев – 14. Избрани са и 16 членове на УС и 9 на Контролната комисия^[149]. Главен секретар става Иван Ничев.

 ИВАН НИЧЕВ (ВЛЯВО) И МИХАИЛ МЕЛТЕВ – УЧИТЕЛ И УЧЕНИК, ГЛАВЕН СЕКРЕТАР И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СБФД 

 

XXIV ФЕСТИВАЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ФИЛМ

От 14 до 19 октомври във Варна преминава (след четиригодишно прекъсване) поредният преглед на родното кино, в който участват всички игрални филми, произведени у нас от 1996 дотогава – общо 10 на брой. Журито е в състав: режисьорът Никола Корабов, актрисата Пламена Гетова, кинокритикът Борислав Колев, социоложката Мира Янова и Веселин Савов, управителят на „Съни филмс“. Голямата награда „Златна роза“ не се присъжда, но пък Специалната е връчена на „Писмо до Америка“ на Иглика Трифонова. Призът за режисура получава Иван Ничев за „След края на света“, за операторско майсторство – Емил Топузов за „Дан Колов“, за музика – Милчо Левиев за „Писмо до Америка“, за звук – Михаил Гецов („Дан Колов“), нито един сценарий не бива удостоен.

Отличен за мъжка роля е Васил Михайлов („След края на света“), за женска – Жана Караиванова („Стъклени топчета“), а наградата „Невена Коканова“ за млада актриса, учредена в памет на споминалата се на 3 юни най-ярка „звезда“ на нашето кино и присъждана за първи път – Ана Пападопулу за ролята ѝ в „Писмо до Америка“. Състезателната програма бива съпътствана от други три, съставени от международни копродукции с участието на България; от български документални филми, произведени през последната година; от студентски филми. След тази година фестивалът отново се утвърждава като биенале.^[150]

 ЛАУРЕАТИТЕ НА XXIV ФЕСТИВАЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ФИЛМ 

 

ДРУГИ ИНИЦИАТИВИ

От 25 до 28 юни е проведена международната конференция на ФИПРЕССИ на тема „Национална идентичност на българското кино в процеса на глобализация“. Организирана от СБФД, Сдружение „Критика“, МК, НДК, БНТ и НФЦ, в нея участие от българска страна вземат Вера Найденова, Геновева Димитрова, Искра Димитрова, Неда Крънзова-Станимирова, Олга Маркова, Петя Александрова, Александър Александров, Александър Янакиев, Божидар Манов, Владимир Ангелов, Владимир Игнатовски, Георги Ангелов, Григор Чернев, Михаил Неделчев и Николай Георгиев. Предлагайки на своите читатели изказванията на участниците в конференцията, сп. „Кино“ ѝ посвещава цял брой.^[151]

 НА 3 ЮНИ 2000 ПРЕМИНАВА В ОТВЪДНОТО НЕВЕНА КОКАНОВА, ОСТАВАЙКИ НАЙ-ЯРКАТА „ЗВЕЗДА“ НА БЪЛГАРСКОТО КИНО. 

От 7 до 11 октомври в Лесидрен се състои Международна филмова конференция на тема „Документалното кино – етнически проблеми и човешки права“, един от съорганизаторите на която е СБФД. Показани са 21 документални филма – 14 чуждестранни и 7 български, които биват обсъдени от „тридесетина елитни професионалисти от Европа“^[152]. От 13 до 19 октомври в Дома на киното е представена панорама на „пет от най-добрите филми на испанския режисьор Педро Алмодовар“.^[153]

 ОТ 25 ДО 28 ЮНИ СБФД ОРГАНИЗИРА МЕЖДУНАРОДНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ФИПРЕССИ „НАЦИОНАЛНА ИДЕНТИЧНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО КИНО В ПРОЦЕСА НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ“. 

 

НАМЕСТО ПОСЛЕСЛОВ

Препрочитам написаното дотук в поредицата „90 години Съюз на българските филмови дейци“. И не съм във възторг от него. Щеше ми се да проследя съдбата на една „творческа“ организация през годините, вплитайки в нея съдбата на обикновени хора, на ярки личности, на дръзки бунтари… А тя к’ва стана? Поменик на председатели, партийни секретари, началници, бюрократи… Стана летопис – поредица от описания, повърхностни на места, опитващи се да обхванат разноликия живот на сдружението, стана хроника на събития, на някои от които съм бивал свидетел, стана „исторически разказ“ – понякога интересен, понякога не чак толкова.

В този ред на мисли се питам – кога настоящето се трансформира в минало, кога живелият редом с мене съвременник се превръща в историческа личност? Учените говорят за някаква „времева дистанция“, отрязък от „хроноса“, необходим, за да се осъзнае случилото се, за да се анализира то – без емоции, лични пристрастия и идеологически предразсъдъци. Но колко дълга трябва да е тази дистанция – десетилетие, век, хилядолетие? На този въпрос учените не успяват да дадат отговор, така както аз не смогнах да напиша история на Съюза. Навярно защото историята е нещо сериозно, задълбочено, тя работи с ери, епохи, периоди, преобръща дълбоки хронологични пластове, прехвърля едри буци време… Силите ми стигнаха, за да подредя тази летопис, чието продължение през настоящия XXI век оставам на младите колеги. Нека те продължат „Съюзните анали“ – за прослава на науката, изкуството и киното! Искрено им желая успех в това начинание!

 

Забележка: По време на работата си върху поредицата „90 години Съюз на българските филмови дейци“ авторът бе усърдно подпомаган от г-жа Рени Златанова, дългогодишен служител (сътрудник-секретар) в СБФД, предоставила му достъп до архива на Съюза, за което той искрено ѝ благодари! Неоценима помощ при илюстрирането на статиите му бе оказана също от г-жа Марияна Ангелова – фотограф в БНФ.

 

Бележки под линия:

^[1] Вагенщайн, Раймонд. Сенки и светлини! – Култура, г. XXXV, № 4, 25.I.1991, с. 8.

^[2] Българската анимация. – Култура, г. XXXV, № 5, 1.II.1991, с. 6.

^[3] Пак там.

^[4] Кратко въведение. Българското кино – кръстосани шпаги. – Култура, г. XXXV, № 12, 22.III.1991, с. 3.

^[5] Събитието. Българското кино – кръстосани шпаги. – Култура, г. XXXV, № 12, 22.III.1991, с. 3.

^[6] Стайков, Людмил. Не съм престъпник! Българското кино – кръстосани шпаги. – Култура, г. XXXV, № 12, 22.III.1991, с. 3.

^[7] Попйорданов, Иван. Стига приспивни песни. Българското кино – кръстосани шпаги. – Култура, г. XXXV, № 12, 22.III.1991, с. 3.

^[8] Българското кино – кръстосани шпаги. – Култура, г. XXXV, № 12, 22.III.1991, с. 3.

^[9] Драгостинова, Жанина. Киното не може да бъде отложено. – Култура, г. XXXV, № 13, 29.III.1991, с. 8.

^[10] Попйорданов, Иван. Реформата в киното. – Култура, г. XXXV, № 22, 31.V.1991, с. 2.

^[11] Вагенщайн, Раймонд. Смяна на шапките. – Култура, г. XXXV, № 22, 31.V.1991, с. 6.

^[12] Центровете под непосилната лекота на облаците. – Култура, г. XXXVI, № 1, 3.I.1992, с. 4.

^[13] Елка Константинова – министър на културата от 8 ноември 1991 до 30 декември 1992.

^[14] Г. Д. Националният филмов център. – Култура, г. XXXVI, № 6, 7.II.1992, с. 8.

^[15] Култура, г. XXXV, № 16, 19.IV.1991, с. 1.

^[16] Кроника. – Култура, г. XXXV, № 28, 12.VII.1991, с. 2.

^[17] Йончев, Димитър. Докато не разтурим всичко… – Култура, г. XXXV, № 3, 18.I.1991, с. 4 – 5.

^[18] Киряков, Атанас. Не се сърдете на нас! – Култура, г. XXXV, № 4, 25.I.1991, с. 4 – 5.

^[19] Димитрова, Геновева. Антиотровно кино. – Култура, г. XXXV, № 8, 22.II.1991, с. 8.

^[20] Александрова, Петя. Кино и монархия. – Култура, г. XXXV, № 14, 5.IV.1991, с. 2.

^[21] Димитрова, Геновева. Един завет. – Култура, г. XXXV, № 20, 17.V.1991, с. 8.

^[22] Г. Д. На кино като на купон. – Култура, г. XXXV, № 13, 29.III.1991, с. 6.

^[23] Г. Д. Кино – досиета, доносници тайни служби. – Култура, г. XXXV, № 22, 31.V.1991, с. 6.

^[24] Димитрова, Геновева. Ние, випуск’91. Film. – Култура, г. XXXV, № 20, 17.V.1991, с. 5.

^[25] Култура, г. XXXV, № 45, 8.XI.1991, с. 7.

^[26] Годишна отчетно-изборна конференция. Стенографски протокол. София, 4 юни 1991 г. – Портфейл на СБФД, с. 107.

^[27] Общо събрание. Стенографски протокол. София, вторник, 25 юни 1991 г. – Портфейл на СБФД, с. 122.

^[28] Димитрова, Геновева. Филми по време на глад. – Култура, г. XXXV, № 5, 1.II.1991, с. 8.

^[29] Димитров, Георги. Унгарското кино – предизвикателство към тоталитаризма. – Култура, г. XXXV, № 14, 5.IV.1991, с. 8.

^[30] Матеева, Боряна. Датско кино. – Култура, г. XXXV, № 19, 10.V.1991, с. 6.

^[31] Култура, г. XXXV, № 46, 15.XI.1991, с. 8.

^[32] Култура, г. XXXV, № 27, 5.VII.1991, с. 8.

^[33] Вагенщайн, Раймонд. Да танцуваш с вълци. – Култура, г. XXXV, № 10, 8.III.1991, с. 6.

^[34] Гумнерова, Катя. Път към съседа. – Култура, г. XXXV, № 20, 17.V.1991, с. 4.

^[35] Гумнерова, Катя. Четете, защото едва ли ще видите. Лайпциг. – Култура, г. XXXV, № 52, 27.XII.1991, с. 6.

^[36] Цончева, Галина. Четете, защото едва ли ще видите. Лайпциг. Лондон. – Култура, г. XXXV, № 52, 27.XII.1991, с. 6.

^[37] Култура, г. XXXV, № 32, 9.VIII.1991, с. 7.

^[38] Г. Д. Националният филмов център. – Култура, г. XXXVI, № 6, 7.II.1992, с. 8.

^[39] Култура, г. XXXVI, № 21, 22.V.1992, с. 8.

^[40] Култура, г. XXXVI, № 12, 20.III.1992, с. 7.

^[41] Общо събрание. Стенографски протокол. София, 24 март 1992 г. – Портфейл на СБФД, с. 99.

^[42] Цветкова, Виолета. Дом на киното – ново начало (https://kultura.bg/web/159288-2/).

^[43] Стефан Китанов – 30 години отдадени на киното (https://www.bfa.bg/post/%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD-%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2-30-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82%D0%B4%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE).

^[44] Кроника. – Култура, г. XXXVI, № 33, 14.VIII.1992, с. 7.

^[45] Паметта във Великата илюзия. – Култура, г. XXXVI, № 47, 20.XI.1992, с. 4.

^[46] Домашното видео. – Култура, г. XXXVI, № 46, 13.XI.1992, с. 6.

^[47] Димитрова, Геновева. Ако. – Култура, г. XXXVI, № 11, 13.III.1992, с. 5.

^[48] Гумнерова, Катя. Мей Лан Фан. – Култура, г. XXXVI, № 40, 2.X.1992, с. 8.

^[49] Култура, г. XXXVI, № 11, 13.III.1992, с. 4.

^[50] Йотова, Мариана. Една седмица. – Култура, г. XXXVI, № 3, 17.I.1992, с. 7.

^[51] Гумнерова, Катя. Невидяният филм. Манхайм’92. – Култура, г. XXXVI, № 49, 4.XII.1992, с. 2.

^[52] Кино, № 4, 1994, с. 3.

^[53] Култура, г. XXXVII, № 14, 2.IV.1993, с. 7.

^[54] Култура, г. XXXVII, № 8, 19.II.1993, с. 7.

^[55] Каква ни е Канада? – Култура, г. XXXVII, № 10, 5.III.1993, с. 6.

^[56] Димитрова, Геновева. Хленч Йеремиев. – Култура, г. XXXVII, № 17, 23.IV.1993, с. 1 – 2.

^[57] Маринова, Албена, Геновева Димитрова. Панаир на глупостта. – Култура, г. XXXVII, № 23, 4.VI.1993, с. 1.

^[58] Факти, факти, факти. – Култура, г. XXXVII, № 25, 18.VI.1993, с. 7.

^[59] Факти, факти, факти. – Култура, г. XXXVII, № 47, 19.XI.1993, с. 7.

^[60] Факти, факти, факти. – Култура, г. XXXVII, № 48, 26.XI.1993, с. 2.

^[61] Годишна конференция. Стенографски протокол. София, 21 април 1993 г. – Портфейл на СБФД, с. 141.

^[62] Димитрова, Геновева. Не е последно. – Култура, г. XXXVII, № 22, 28.V.1993, с. 5.

^[63] Анкета на вестника – десетте български игрални филма. – Култура, г. XXXVII, № 22, 28.V.1993, с. 1, 4 – 5.

^[64] Димитрова, Геновева. Киномания. – Култура, г. XXXVII, № 50, 10.XII.1993, с. 1 – 2.

^[65] Матеева, Боряна. Панорама Съвременното иранско кино. – Култура, г. XXXVII, № 8, 19.II.1993, с. 7.

^[66] Грозев, Александър. Изненада край Босфора. – Култура, г. XXXVII, № 19, 7.V.1993, с. 6.

^[67] Факти, факти, факти. – Култура, г. XXXVII, № 36, 3.IX.1993, с. 7.

^[68] Димитрова, Геновева. СБФД. – Култура, г. XXXVIII, № 9, 4.III.1994, с. 7.

^[69] Пак там.

^[70] Покана за разсъждение... – Кино, № 4, 1994, с. 7 – 15.

^[71] Редовно общо събрание. Стенографски протокол. София, 21 април 1994 г. – Портфейл на СБФД, с. 125.

^[72] Димитрова, Геновева. Българското кино в контекста на Изабел Аджани. – Култура, г. XXXVIII, № 31, 28.X.1994, с. 4 – 5.

^[73] Общосъюзна конференция. Стенографски протокол. София, 12 април 1995 г. – Портфейл на СБФД, с. 118.

^[74] Общо събрание. Стенографски протокол. София, 20 септември 1995 г. – Портфейл на СБФД, с. 31.

^[75] Димитрова, Геновева. 100-годишнината на киното. – Култура, г. XL, № 1, 5.I.1996, с. 1.

^[76] Александрова, Соня. Венеция на съгласието. – Култура, г. XXXIX, № 38, 22.IX.1995, с. 8.

^[77] Седмо общо събрание. Стенографски запис. София, 24 април 1996 г. – Портфейл на СБФД, 147 с.; Димитрова, Геновева. Два конгреса – две цели. – Култура, г. XL, № 18, 3.V.1996, с. 7.

^[78] Донев, Александър. Сред многото перспективи към най-новото българско кино. – Култура, г. XL, № 42, 18.X.1996, с. 7.

^[79] Критически умиления [Разговор между Копринка Червенкова и Геновева Димитрова]. – Култура, г. XL, № 42, 18.X.1996, с. 6; Ковачева, Антония. В пепелта от рози. – Култура, г. XL, № 42, 18.X.1996, с. 7.

^[80] Култура, г. XLI, № 1/2, 10.I.1997, с. 2.

^[81] Александрова, Петя. Диви, обратни, почти деликатесни. – Култура, г. XLI, № 6, 6.II.1997, с. 8.

^[82] Култура, г. XLI, № 7, 14.II.1997, с. 3.

^[83] Момчето остава. – Култура, г. XLI, № 16, 18.IV.1997, с. 2.

^[84] Факти, факти, факти. – Култура, г. XLI, № 5, 31.I.1997, с. 2.

^[85] Култура, г. XLI, № 15, 11.IV.1997, с. 4.

^[86] Факти, факти, факти. – Култура, г. XLI, № 45, 14.XI.1997, с. 3.

^[87] Факти, факти, факти. – Култура, г. XLI, № 46, 21.XI.1997, с. 3.

^[88] Култура, г. XLI, № 15, 11.IV.1997, с. 2.

^[89] Матеева, Боряна. Анимация – реанимация? – Култура, г. XLI, № 43, 31.X.1997, с. 7.

^[90] Обръщение на Сдружение Ново българско кино. – Култура, г. XLI, № 22, 6.VI.1997, с. 1.

^[91] Факти, факти, факти. – Култура, г. XLI, № 4, 24.I.1997, с. 2.

^[92] Факти, факти, факти. – Култура, г. XLI, № 8, 21.II.1997, с. 3.

^[93] Киноцентърът не е за канарчета. Разговор с Евгений Михайлов. – Култура, г. XLI, № 36, 5.IX.1997, с. 8.

^[94] Култура, г. XLI, № 10, 7.III.1997, с. 4.

^[95] Култура, г. XLI, № 44, 7.XI.1997, с. 4.

^[96] Чавдаров, Николай. Мюзик Филм Фест’97. – Култура, г. XLI, № 24, 20.VI.1997, с. 8.

^[97] Статулов, Деян. Мюзик Филм Фест’98. – Култура, г. XLII, № 26, 3.VII.1998, с. 7.

^[98] Култура, г. XLI, № 9, 28.II.1997, с. 1.

^[99] Култура, г. XLI, № 10, 7.III.1997, с. 1; Бошнакова, Румяна. Фестивал на швейцарското кино. – Култура, г. XLI, № 12, 21.III.1997, с. 3.

^[100] Култура, г. XLI, № 22, 6.VI.1997, с. 1; Дякова, Людмила. Детски свят – в света на киното. Разговор с Александър Грозев, художествен директор на фестивала. – Култура, г. XLI, № 23, 13.VI.1997, с. 7.

^[101] Матеева, Боряна. Анимация – реанимация? – Култура, г. XLI, № 43, 31.X.1997, с. 7.

^[102] Факти, факти, факти. – Култура, г. XLI, № 6, 6.II.1997, с. 3; Дякова, Людмила. Берлинале’97. Предпочитания и разочарования. – Култура, г. XLI, № 10, 7.III.1997, с. 7.

^[103] Илкова, Валентина. Глътка кино в Юрмала. – Култура, г. XLI, № 22, 6.VI.1997, с. 8.

^[104] Матеева, Боряна. Анеси – празник и пазар на анимацията. – Култура, г. XLI, № 25, 27.VI.1997, с. 7.

^[105] Факти, факти, факти. – Култура, г. XLI, № 40, 10.X.1997, с. 3; Важно е поне да тичаме на същия стадион. – Култура, г. XLI, № 46, 21.XI.1997, с. 8.

^[106] Грозев, Александър. Палаво, чувствено… Сан Себастиян’97. – Култура, г. XLI, № 40, 10.X.1997, с. 6.

^[107] Факти, факти, факти. – Култура, г. XLI, № 44, 7.XI.1997, с. 2.

^[108] Янакиева, Карин. Солун. – Култура, г. XLI, № 49, 12.XII.1997, с. 4.

^[109] Димитрова, Геновева. Киномания’97. – Култура, г. XLI, № 50, 19.XII.1997, с. 4.

^[110] Общо отчетно-изборно събрание. Стенографски протокол. София, 27 април 1998 г. – Портфейл на СБФД, с. 132.

^[111] Култура, г. XLII, № 26, 3.VII.1998, с. 1.

^[112] Статулов, Деян. Мюзик Филм Фест’98. – Култура, г. XLII, № 26, 3.VII.1998, с. 7.

^[113] Протокол от събранието на сдружение „Анимация“ – 8.II.1999 г. – Култура, г. XLIII, № 8, 26.II.1999, с. 10.

^[114] Писмо до Емма Москова – министър на културата, от Сдружение „Анимация“ при СБФД. – Култура, г. XLIII, № 8, 26.II.1999, с. 10.

^[115] Ще ни превърнат в измекяри. Разговор със Стоян Дуков. – Култура, г. XLIII, № 8, 26.II.1999, с. 9.

^[116] Анри и разбойниците. Разговор с Анри Кулев. – Култура, г. XLIII, № 8, 26.II.1999, с. 12.

^[117] Радев, Златин. Дайте да си кажем истината в очите. – Култура, г. XLIII, № 8, 26.II.1999, с. 9, 11.

^[118] В Бояна филм няма конфликт! Разговор с Евгений Михайлов. – Култура, г. XLIII, № 11, 19.III.1999, с. 5.

^[119] Спасов, Радослав. Държавата и българското кино. – Култура, г. XLIII, № 15, 16.IV.1999, с. 7.

^[120] Култура, г. XLIII, № 6, 12.II.1999, с. 3.

^[121] Факти, факти, факти. – Култура, г. XLIII, № 7, 19.II.1999, с. 2.

^[122] Факти, факти, факти. – Култура, г. XLIII, № 10, 12.III.1999, с. 2; Грозев, Александър. Карел Кахиня. – Култура, г. XLIII, № 11, 19.III.1999, с. 2.

^[123] Култура, г. XLIII, № 8, 26.II.1999, с. 1.

^[124] Списък на одобрените от селекционната комисия проекти, участвали в конкурса за финансиране на оригинални проекти от Евро-българския фонд за развитие на изкуствата в рамките на програмата ФАР. – Култура, г. XLIII, № 22, 4.VI.1999, с. 2.

^[125] Култура, г. XLIII, № 29, 23.VII.1999, с. 9 – 12.

^[126] Култура, г. XLIII, № 25, 25.VI.1999, с. 1.

^[127] Факти, факти, факти. – Култура, г. XLIII, № 39, 1.X.1999, с. 3.

^[128] Факти, факти, факти. – Култура, г. XLIII, № 42, 22.X.1999, с. 3.

^[129] Тодоров, Христо. Антипанорама на полското кино. – Култура, г. XLIII, № 46, 19.XI.1999, с. 2.

^[130] Факти, факти, факти. – Култура, г. XLIII, № 17, 30.IV.1999, с. 3.

^[131] Призив. – Култура, г. XLIII, № 15, 16.IV.1999, с. 1.

^[132] Факти, факти, факти. – Култура, г. XLIII, № 17, 30.IV.1999, с. 3.

^[133] Димитрова, Геновева. Бояна филм ще се приватизира. – Култура, г. XLIII, № 21, 28.V.1999, с. 5.

^[134] Димитрова, Геновева. Паника в залата. – Култура, г. XLIII, № 46, 19.XI.1999, с. 3.

^[135] Панорама на съвременното австрийско кино. – Култура, г. XLIII, № 3, 22.I.1999, с. 4; Братоева, Ингеборг. Горчивите предимства на малкото кино. – Култура, г. XLIII, № 6, 12.II.1999, с. 8.

^[136] София Мюзик & Филм Фест. – Култура, г. XLIII, № 12, 26.III.1999, с. 4.

^[137] Аньес Варда. – Култура, г. XLIII, № 15, 16.IV.1999, с. 1.

^[138] Да не се страхуваме и да не крадем. Разговор с Ян Сверак. – Култура, г. XLIII, № 15, 16.IV.1999, с. 6.

^[139] Малките държави не обичат киното си. Разговор с Йос Стелинг. – Култура, г. XLIII, № 26, 2.VII.1999, с. 6; Димитрова, Геновева. Хрисими европейски срасти. – Култура, г. XLIII, № 27, 9.VII.1999, с. 8.

^[140] Златен ритон. – Култура, г. XLIII, № 42, 22.X.1999, с. 4; Димитрова, Геновева. Златен ритон’99. – Култура, г. XLIII, № 44, 5.XI.1999, с. 1, 8.

^[141] Факти, факти, факти. – Култура, г. XLIII, № 46, 19.XI.1999, с. 3.

^[142] Ковачева, Антония. Ниските етажи от живота. – Култура, г. XLIII, № 49, 10.XII.1999, с. 7.

^[143] Матеева, Боряна. Аниматорска среща – Лесидрен’99. – Култура, г. XLIII, № 50, 17.XII.1999, с. 4.

^[144] Факти, факти, факти. – Култура, г. XLIII, № 9, 5.III.1999, с. 3; Грозев, Александър. Очарованието на малкия фестивал. – Култура, г. XLIII, № 10, 12.III.1999, с. 4.

^[145] Грозев, Александър. Берлинале’99. – Култура, г. XLIII, № 10, 12.III.1999, с. 8.

^[146] Факти, факти, факти. Култура, г. XLIII, № 21, 28.V.1999, с. 3.

^[147] ЕВРОИМАЖ. – Култура, г. XLIII, № 40, 8.X.1999, с. 4.

^[148] Димитрова, Геновева. Малко на запад от нас, много далеч от света. – Култура, г. XLIII, № 40, 8.X.1999, с. 12.

^[149] Годишно отчетно-изборно събрание. Стенографски протокол. София, 4 февруари 2000 г. – Портфейл на СБФД, с. 138.

^[150] Братоева, Ингеборг. Българското кино – пеш по Бруклинския мост. – Култура, г. XLIV, № 42, 27.X.2000, с. 5.

^[151] Национална идентичност на българското кино в процеса на глобализация. – Кино, № 5, 2000, с. 3 – 51.

^[152] Матеева, Боряна. Международна филмова конференция Документалното кино – етнически проблеми и човешки права. – Култура, г. XLIV, № 42, 27.X.2000, с. 4.

^[153] Факти, факти, факти. – Култура, г. XLIV, № 42, 27.X.2000, с. 3.