ПЕТЪР КЪРДЖИЛОВ

 

Втората половина на XX век започва някак вяло – като продължение на следвоенната петилетка, белязана от желанието да се скъса с кошмара на смъртта, но и от надеждата за по-добро бъдеще. Докато Западът се отдава на техническия прогрес и масовото развлечение, Изтокът, затиснат от оскъдицата и лишенията, строи „комунизма“ под мъдрото ръководство на „велики вождове“ като Сталин, Мао, Тито, Вълко Червенков… Пропагандата достига висоти, надминаващи дори тези от времето на войната, лицемерието – също…

 

1951

„КИНО И ФОТО“ СТАВА „КИНО“

В средата на януари в. „Работническо дело“ (орган на ЦК на БКП) публикува статията на Р. Олянин „За списанието „Кино и фото“, чието „основно предназначение“ бива заявено още от първия ѝ ред: „Списание „Кино и фото“, което само преди две години се списваше съвсем безпринципно и безконтролно и беше чуждо на проблемите на нашето киноизкуство, напоследък значително подобри списването си“.

Очевидно авторът (скрит зад псевдонима Олянин) не само е чел задълбочено решението на KHИK, обнародвано на 25 април 1949 г. в сп. „Кино и фото“, но и щедро е черпел от мъдрите слова на др. Червенков, изразил скромното си мнение, че изданието „се е списвало съвсем безпринципно и безконтролно“, че е „било чуждо на проблемите на нашето киноизкуство“^[1]… Що ти трябва да мислиш, след като др. Червенков го е написал толкова точно и ясно, че на теб ти остава само да го препишеш!

Р. Олянин припомня някои от „греховете“ на списанието: неговите „скованост и страх“, превръщането му в „казионен орган“, поместването на „вредни и разлагащи статии“, „примиренчество към слабостите и благодушието“, ласкателното отношение към българските филми и техните създатели, безкритичността към съществените „слабости в работата на нашата кинематография“, повърхностните „критични бележки“ и безотговорните рецензии, откъснатостта от живота и практиката на кинематографията, загърбването на проблеми като кинефикацията на страната и „кинообслужването на населението“ …

 СЛЕД РЕШЕНИЕТО НА KHИK ОТ 25 АПРИЛ 1949 г. СПИСАНИЕТО ПРОМЕНЯ КАКТО ОФОРМЛЕНИЕТО НА ТИТУЛНАТА СИ КОРИЦА (ОТ 30 АПРИЛ 1950), ТАКА И СВОЕТО НАИМЕНОВАНИЕ (ОТ 31 ЯНУАРИ 1951). 

Авторът посочва и целите, към които изданието трябва да се стреми: да се ориентира смело към популяризирането на съветските филми и съветския опит в областта на киноизкуството, да спомогне за усвояването на метода на социалистическия реализъм, да повиши взискателността към авторите, да поведе непримирима борба против влиянието на буржоазното кино…

Както си му е редът, има и заключение: „На нашата кинематография е нужен боен печатен орган“, който „да помага за укрепването и развитието на нашия филм по пътя на съветското социалистическо киноизкуство“.^[2]

Речено-сторено. Бойният „печатен орган“ се ражда още същия месец, когато под главното редакторство на поета и писателя Стефан Станчев (1907 – 1991) започва да излиза сп. „Кино“, наследило бившето вече сп. „Кино и фото“.

 

ВЕЧЕРИ НА ФИЛМОВИТЕ ДЕЙЦИ В КЛУБА НА КУЛТУРНИТЕ ДЕЙЦИ

Дейността в Клуба продължава с обсъждането на филма „Тревога“ (25 март, 19.00 ч.)^[3], с изнасянето на доклада „Борбата за френски прогресивен филм“ (16 март, петък)^[4], със закриването на Седмицата на чехословашкия филм у нас (19 – 25 март)^[5] и с откриването на тази на унгарския (19 – 25 ноември)^[6], с отбелязването на 83-тата годишнина на писателя Максим Горки посредством доклада на Стефан Станчев „Максим Горки в съветската кинематография“ и прожекцията на филма „Делото Артомонови“...^[7]

 НА 24 МАЙ 1951 г. МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ОБЯВЯВА ИМЕНАТА НА КИНОДЕЙЦИТЕ ЛАУРЕАТИ НА ДИМИТРОВСКА НАГРАДА ЗА ОТМИНАЛАТА ГОДИНА. 

На 24 май Министерският съвет (МС) на Народна република България (НРБ) публикува Постановление за удостояване с Димитровски награди. В областта на филмовото изкуство биват отличени: актьорът Ганчо Ганчев, операторът Емил Рашев, режисьорът Захари Жандов, композиторът Любомир Пипков и актьорът Стефан Савов (за работата им върху „Тревога“), редакторът Румен Григоров и операторите Илия Китанов и Стефан Петров – „за постиженията им в седмичния кинопреглед“^[8]. Лауреатите са чествани на 16 юни в Клуба на културните дейци – представя ги Страшимир Рашев, директорът на производството на „Българска кинематография“, поднасят им се приветствия и цветя (включително и от Съюза на филмовите дейците), от името на наградените благодари Захари Жандов…

 ТРИ КАДЪРА ОТ ФИЛМА ТРЕВОГА, ОБСЪДЕН НА 25 МАРТ 1951 г. В КЛУБА НА КУЛТУРНИТЕ ДЕЙЦИ. 

 

„СЦЕНАРИЙНИТЕ ПРОБЛЕМИ И ПИСАТЕЛИТЕ“

На 12 октомври се състои среща между президиума на Съюза на българските писатели (СБП), някои редови негови членове, ръководителите на кинематографията, представители на сценарната ѝ комисия, чийто председател Арманд Барух (ненаписал сценарий през живота си) изнася доклад. Отпечатаната във в. „Литературен фронт“ обширна статия дава място на мненията, изказани на срещата от Трайчо Доброславски – главен директор на Българската кинематография, Димитър Хаджилиев – писател и преводач, Анжел Вагенщайн, Павел Вежинов, Христо Ганев, Павел Спасов и Георги Крънзов – сценаристите на филма „Под игото“, Пантелей Матеев, Лъчезар Станчев, Орлин Василев, Светослав Минков, Славчо Чернишев, Петър Динеков, Веселин Андреев, Гео Крънзов, Слав Славов, Сашо Рашев, Христо Радевски, главен секретар на СБП...^[9]

Навярно в резултат на това „рандеву“ бива обявен конкурс за написване на сценарии за документален биографичен филм, посветен на Георги Димитров. Във връзка с надпреварата Студията за документални филми при „Българска кинематография“ урежда на 12 декември от 9 ч. в кино „Млада гвардия“ показно кинопредставление с документалните филми „Белински“ и „Пушкин“, на което биват поканени „всички, които искат да участвуват в конкурса“.^[10]

 

1952

ДОМ НА КИНОТО

На 31.I.1952 г. МС издава Постановление № 91 относно състоянието и задачите на българската кинематография, подписано от неговия председател Вълко Червенков и публикувано на 29.II.1952 г. в сп. „Кино“. Най-същественият текст бива посочен в т. 13, разпореждаща: „Главната дирекция на кинематографията да се реорганизира в Комитет за кинематография при МС на НРБ“.

Точка 18 пък се отнася до разглежданата тема: „Да се открие при Комитета за кинематография Дом на киното, към който да преминат творческите задачи на Съюза на филмовите дейци и в който да се организира и води интензивен идейно-творчески живот на деятелите на кинематографията, както и всички видове курсове за квалификация. В Дома на киното да бъде организирана широка марксистко-ленинска просвета на творческите и други работници в кинематографията“.^[11]

 СЪДЪРЖАНИЕТО НА ТОЧКА 18 ОТ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 91 НА МС ОТ 31.I.1952 

Въз основа на постановлението президиумът на Народното събрание (НС) издава указ, узаконяващ реорганизацията. Ръководството на новосформирания Комитет включва председател, трима подпредседатели и петима членове – по един представител на СБП, Съюза на художниците в България, Съюза на артистите и театралните служители, Съюза на композиторите, музиколозите и концертиращите артисти и представител на Централния дом на журналистите“^[12]. Обидно – в Комитета за кинематография няма нито един кинематографист, членуващ в Съюза на филмовите дейци, разформирован фактически.

На 12 юни в Клуба на културните дейци се състои събрание за учредяването на Дома на киното, който по подобие на Московския и Ленинградския „Домкино“ трябва да се превърне в културен център, където „ще се съсредоточи идейно-творческата работа и живот на българските киноработници“. Сбъдва се „кристалната детска мечта“ (Остап Бендер) на „киноработниците при Главната дирекция на кинематографията“, от чието име Георги Стоянов – Бигор още на 30.III.1951 г. призовава „отговорните фактори“ да разформироват Съюзът на филмовите дейци и той „да се преустрои по примера на съветския „Дом кино“.^[13]

Домът на киното ще има 11 секции, в които „киноработниците чрез курсове и занимания ще повишават своята идейно-политическа подготовка и професионална квалификация, изучавайки опита на съветските киноработници“ – уверява в. „Вечерни новини“.^[14]

В края на юли сп. „Кино“ със сериозно закъснение потвърждава акта на „тържественото откриване на Дома на българските киноработници“. „На учредителното събрание – информира изданието – присъствуваха ръководството на Комитета за кинематография, представител на Агитпропа [Агитационно-пропагандния отдел] на ЦК на БКП, писатели, артисти и много киноработници. Кинорежисьорът Дако Даковски откри събранието с кратко слово… Подпредседателят на Комитета за кинематография др. А. Ангелов изнесе доклад за характера, задачите и устройството на Дома на киното“. След това събранието „с чувство на отговорност избра управителен съвет“: Христо Ганев (1924 – 2021) – сценарист, Васил Гендов (1891 – 1970) – заслужил артист, Павел Вежинов (1914 – 1983) – писател, лауреат на Димитровска награда, Стефан Савов (1896 – 1969) – заслужил артист, лауреат на Димитровска награда, Дако Даковски (1919 – 1962) – кинорежисьор, и Анжел Вагенщайн (1922 – 2023) – драматург.^[15]

В същия брой на списанието Ангел Ангелов^[16] публикува обширен материал, с който изяснява ситуацията. На 12 юни свиканите на събрание в Клуба на културните дейци „ръководни, творчески и научни работници при кинематографията“ полагат основите на новата организация – Дома на киното в България. Бива приет нейният статут, избрани са два съвета – управителен и контролен. Подпредседателят на Комитета споменава „братската помощ на великия Съветски съюз“, опита на съветската кинематография, цитира както „нашия велик учител и вожд др. Сталин“, така и „нашия любим председател на Министерския съвет другарят Вълко Червенков“, подчертава ролята на „Партията и Правителството“ в „стремежа да се направи киното достояние на най-широк кръг трудещи се“…

 НА 30 ЮЛИ 1952 г. АНГЕЛ АНГЕЛОВ ПУБЛИКУВА В СП. „КИНО“ ОБШИРЕН МАТЕРИАЛ, РАЗЯСНЯВАЩ ЩО Е ДОМЪТ НА КИНОТО И „ИМА ЛИ ТОЙ ПОЧВА У НАС“. 

„В изпълнение на така сложените цели и задачи“ централно място в дейността на новия Дом киното трябва да заеме „курсът по марксизъм-ленинизъм, през който задължително и без изключение трябва да преминат всички ръководни, творчески и научни кадри на кинематографията“.

Второ по важност се оказва изучаването, разясняването и усвояването на богатия съветски опит, трето – творческите дискусии и обсъждания на филмите, четвърто – „курсовете за квалификация на нашите кадри“…

„Домът на киното е доброволна организация с идеална цел, в която членуват творческите, ръководните, организаторските и научни работници, работещи в цялата система на кинематографията“. Средствата за нейната издръжка „се набират от членски внос, субсидии от държавата и мероприятия срещу заплащане“. Ръководните ѝ органи са общото събрание, избраният от него управителен съвет, чиято дейност пък се контролира от ревизионна комисия.

Предвижда се учредяването към Дома на 11 секции: по теория и критика, режисура и драматургия, на операторите, на артистите, на монтажистите, на художниците, на композиторите и звукооператорите, на научно-популярния филм, на документалния филм, „Наука и техника“, на организаторите в производството и на художник-фотографите.

„Дълг на всички български кинотворци е активно да съдействуват на Дома на киното – апелира Ангел Ангелов, приключвайки: – Да пожелаем успех и ползотворна работа на новоучредения Дом на киното, да му пожелаем час по-скоро да учреди своите секции и незабавно да започне своята работа!“.^[17]

 

СПИСАНИЕ „КИНО“ – „ОРГАН НА КОМИТЕТА ЗА КИНЕМАТОГРАФИЯ“

Постановление № 91 не подминава и сп. „Кино“, предрешавайки бъдещата му съдба в т. 19: „Да стане орган на Комитета за кинематография и да помества всички по-важни статии по филмовите въпроси, публикувани в съветския печат; да отделя значително място за проблемите на филмовата теория и практика; да осигури сериозни и задълбочени рецензии на прожектираните у нас филми и на първо място на съветските и българските филми. Да разгърне широка и принципиална критика на организационните и художествено-творческите слабости в работата на кинематографията“^[18]. Още в първия брой от 30.I.1952 г. бива отбелязано на с. 1, че изданието вече е „орган на Комитета за кинематография“, чийто главен редактор до края на годината остава Стефан Станчев.

 СЪДЪРЖАНИЕТО НА ТОЧКА 19 ОТ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 91, ПРЕВРЪЩАЩО СП. „КИНО“ В „ОРГАН НА КОМИТЕТА ЗА КИНЕМАТОГРАФИЯ“ 

Точка 18 пък повелява: „Да се обогати и разшири съществуващият музей на кинематографията, като към него се създаде кабинет по теория и история на киното. Да бъде създаден държавен киноархив по история на кинематографията, като за целта бъдат доставени за учебни цели от Съветския съюз и Чехословакия някои по-важни неми и звукови филми, сочещи основните етапи на развитието на киноизкуството“.

Тези изречения се отнасят най-вече за Васил Гендов, когото президиумът на НС удостоява (с Указ № 44-А от 30.I.1952) със званието „Заслужил артист“ – „за заслугите му към българското родно филмово изкуство“.

 НА 30.I.1952 С УКАЗ № 44-А НА ПРЕЗИДИУМА НА НС ВАСИЛ ГЕНДОВ БИВА УДОСТОЕН СЪС ЗВАНИЕТО „ЗАСЛУЖИЛ АРТИСТ“. 

Русенският в. „Дунавска правда“ (1944 – 1990) съобщава през май, че „българският студент“ в сценарния факултет на московския ВГИК (Всесоюзный государственный институт кинематографии) Христо Ганев е защитил „с успех своята дипломна работа“ – „сценария „Песен за човека“, допълвайки: „Комисията даде отлична оценка на младия български сценарист“.^[19]

През лятото за участие в VII МКФ в Карлови Вари с филмите „Данка“ и „Утро над родината“ заминава българска делегация в състав: актрисата Милка Туйкова, Богомил Нонев (водач) и режисьора Юри (Юрий) Арнаудов. Завърнали се от Чехословакия, те дават пресконференция в Централния дом на журналистите.^[20]

 БЪЛГАРСКАТА ДЕЛЕГАЦИЯ, ПРЕДСТАВЯЩА БЪЛГАРИЯ НА VII МКФ В КАРЛОВИ ВАРИ ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1952 г.: РЕЖИСЬОРЪТ ЮРИ АРНАУДОВ, АКТРИСАТА МИЛКА ТУЙКОВА И ПИСАТЕЛЯТ БОГОМИЛ НОНЕВ (ОТ ЛЯВО НА ДЯСНО). 

 

1953

И през тази година – VIII за сп. „Кино“, изданието се самоанонсира като „орган на Комитета за кинематография“, но става двумесечно, намалява размера си за сметка на обема, придобива „крайно аскетичен“ вид (без снимки върху кориците)… Още от първия му брой (януари-февруари) се узнава, че то вече няма главен редактор, а се списва от редакционна колегия в състав: Дако Даковски, Павел Матев, Яко Моллов (Молхов), Богомил Нонев, Георги Стоянов-Бигор, д-р Александър Тихов и Рашо Шоселов.

На 14 февруари се провежда поредното съвещание на филмовите дейци, на което Трайчо Доброславски, председателят на Комитета за кинематография при МС, изнася доклад, в който отчита свършената през миналата година работа и посочва предстоящите през 1953 г. задачи. Подчертана е помощта на съветските специалисти, оказана при направата на филмите „Данка“, „Под игото“, „Наша земя“, „Бойният път“, „Благодарим ти, другарю Сталин“, „Ликът на предателите“… Изказват се директори на студии, режисьори, оператори...^[21]

 ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1952 г. ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА КОМИТЕТА ЗА КИНЕМАТОГРАФИЯ ПРИ МС ТРАЙЧО ДОБРОСЛАВСКИ (В СРЕДАТА С КАСКЕТА) И СЪВЕТСКИЯТ КИНОРЕЖИСЬОР СЕРГЕЙ ВАСИЛИЕВ (СЪС САКОТО) ПОСЕЩАВАТ СНИМАЧНАТА ПЛОЩАДКА НА ФИЛМА ПОД ИГОТО, ПОСРЕЩНАТИ ТОПЛО ОТ ДАКО ДАКОВСКИ (ВДЯСНО). СЕРГЕЙ ВАСИЛИЕВ Е ЕДИН ОТ ДВАМАТА ПОСТАНОВЧИЦИ НА ЧАПАЕВ (1934), А ВПОСЛЕДСТВИЕ У НАС РЪКОВОДИ РАБОТАТА ВЪРХУ ГЕРОИТЕ НА ШИПКА (1955). 

 

ЗАПОЧВА „ТВОРЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ“ В ДОМА НА КИНОТО

На 5 октомври в кинотеатър „Република“ (бившия „Роял“) Дако Даковски, председателят на Дома на киното, оповестява началото на „творческата дейност“ в него. Режисьорът и лауреатът на Димитровска награда „отбелязва досегашните постижение на родното социалистическо киноизкуство“ и очертава перспективите пред „новооснования Дом на кинодейците“, чиито формирани вече секции в. „Отечествен фронт“ изброява: „по драматургия, режисура, теория и критика, на композиторите, художниците и мултипликаторити, актьорите, операторите, монтажистите, на ръководните и организационни кадри на филмопроизводството“.^[22]

Прави впечатление, че изданието използва наименованието Дом на кинодейците, а не Дом на киното! Ще ми се това „разминаване“ да не е плод на недоразумение, а да е изява на макар и плаха съпротива срещу Постановление № 91 и разформироването на Съюза. Като няма да е Съюз, а ще бъде Дом, поне да е на кинодейците (хората), а не на киното (едно неодушевено понятие).

На 23 декември УС на Дома изпраща до Комитета за кинематография свое решение „по въпроса за Държавния филмов архив“, в което се предлага да се приведе в известност „Държавният филмов фонд, като се изготвят списъци на филмите, които са на разположение на Комитета за кинематография“. „Обосновава се също така необходимостта от създаване на филмов архив – уверява доц. Марияна Пискова, дългогодишен изследовател на документите, свързани със създаването на българския държавен кинoapxив, открила в тях и обнародвала безценни свидетелства за този продължителен процес, – за квалификация на творческите кадри и научноизследователска работа. И накрая, отправя се молба да не се пристъпва към унищожаването на съществуващите филми, преди да са прегледани от Дома на кинодейците“.^[23]

 

1954

На 6 февруари с Указ № 26 на президиума на НС Комитетът за наука, изкуство и култура (КНИК) е преобразуван в Министерство на културата (МК). Рубен Аврамов, оглавявал КНИК от 4.II.1952 г. до тази дата, остава на ръководния си пост, но вече като министър (такъв той е до 1 февруари 1957 г.).

През годината сп. „Кино“ възвръща ежемесечната си периодичност. За негов главен редактор е обявен (в брой 1) Кирил Войнов, но още от следващия изданието бива възглавено от Яко Молхов. Нови членове на редакционната колегия са Александър Александров, Александър Геров, Борис Делчев, Христо Кирков, Хаим Оливер и Николай Попов, в нея запазват местата си Дако Даковски, Георги Стоянов – Бигор, д-р Александър Тихов и Рашо Шоселов.

 ЯКО МОЛХОВ (1915 – 2001) – ГЛАВНИЯТ РЕДАКТОР НА СП. „КИНО“ ОТ 1954 г. 

 

ИНИЦИАТИВИ

На 17 и 18 февруари от 18:00 ч. в салона на Клуба на културните дейци Съюзът на българските писатели и Домът на кинодейците уреждат обсъждане на българската кинодраматургия, по време на което литературният критик Яко Молхов изнася доклад.^[24]

На 26 и 27 май от 16.00 ч. на същото място (киносалона на Раковски № 108) бива организирано от Дома на кинодейците обсъждане на филма „Септемврийци“. Богомил Нонев, председателят на сценарната комисия при Комитета за кинематография, анализира сценария и режисьорската работа, Емил Рашев – операторската, а композиторът Иван Маринов, „музикален директор“ на кинематографията, говори за музиката на филма.^[25]

Друга интересна инициатива провежда Домът на кинодейците през лятото, осъществявайки „специални прожекции“ на детските площадки в столичния Сталински район (днешния „Средец“). Показаните филми, сред които са кукленият „Майстор Манол“ и документалните „По река Искър“ и „Български народни танци“, са посрещнати с „голям интерес“.^[26]

 

МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ

„Български филмови дейци“ водят разговори с гостуващата у нас по случай Седмицата на немския филм делегация на ДЕФА, водена от главния директор на студията Ханс Роденберг – уверява през януари сп. „България“^[27]. В Централния дом на журналистите дават пресконференция пристигналите през лятото румънски филмови дейци^[28]. В чест на делегацията, пребиваваща в София по повод на Седмицата на унгарския филм, в Дома на кинодейците е организирана вечер, на която Хаим Оливер изнася доклад за успехите на унгарското киноизкуство.^[29]

 

ЧАРЛИ ЧАПЛИН – ПРИВЕТСТВАН И ЧЕСТВАН

Неправителствената организация Световен съвет на мира връчва тазгодишната си международна награда на актьора Чарли Чаплин и съветския композитор Дмитрий Шостакович. Българският национален комитет за защита на мира отправя до двамата „големи борци за мир и дружба между народите“ приветствени телеграми^[30]. „Българските киноработници при Студията за игрални филм“ не остават по-назад – те пък изпращат „приветствено писмо“ до лауреата Чаплин.^[31]

 НА 5 ЮНИ 1954 г. ЧАРЛИ ЧАПЛИН ПОЛУЧАВА 5.000-ДОЛАРОВАТА НАГРАДА НА СВЕТОВНИЯ СЪВЕТ НА МИРА (WORLD PEACE COUNCIL). 

На Чарли Чаплин е посветена и вечерта на 4 октомври, когато в Дома на културата на МВР (кино „Република“) по инициатива на Националния комитет за защита на мира бива тържествено отбелязано удостояването на „големия киноартист и общественик“ с наградата на Световния съвет на мира. Доклад за живота и творчеството на Чаплин изнася Александър Драганов (Александър Александров). Многолюдното събрание изпраща поздравителна телеграма до „видния деец на световното движение за мир“. Накрая е прожектиран неговият филм „Господин Верду“, подлагащ на „остра критика античовешката същност на капитализма“.^[32]

По това време (1953 – 1954) започва и постепенното натрупване на документацията на Съюза, предадена впоследствие на Централния държавен архив (ЦДА), където не само се съхранява, но и бива обработена, систематизирана и описана в Информационната система на държавните архиви^[33]. В едно от нейните активни полета, озаглавено „История на фондообразувателя“, накратко се проследява пътят на организацията през годините, а и упоменават различните ѝ наименования. Авторът на този лаконичен текст твърди: „На 5 окт. 1953 г. на учредително събрание е създаден Съюз „Дом на кинодейците“. През 1954 г. е слят със Съюза на филмовите дейци и новата организация се казва Съюз на кинодейците в България“^[34]. За съжаление, тази информация не бива спомената в нито едно от стотиците вече цитирани съобщения в печата, отнасящи се до дейността и съдбата на институцията. Очевидно архивистът, преразказал историята на „фондообразувателя“, е ползвал текста на документа, озаглавен „Историческа справка“, свидетелстващ за „сливането“ и съхраняван в ЦДА.

 „ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА“ – АРХИВНИЯТ ДОКУМЕНТ, СВИДЕТЕЛСТВАЩ ЗА „СЛИВАНЕТО“, НЕПОТВЪРДЕНО ОТ НИТО ЕДИН ДРУГ ИЗТОЧНИК 

От анотацията на една от архивните единици, включени в инвентарния опис на периода 1953–1959 г., се узнава, че през 1954 г. Съюзът изпраща няколко писма до Комитета за кинематография и ЦК на БКП относно отпечатването на съюзен бюлетин и уреждането на някои административни въпроси, възникнали около новосъздадения Дом на киното.

 

1955

„Кино“ се преименува на „Киноизкуство“ – индикация за стремежа на списващите изданието да го приобщят към естетическите проблеми на киното. Решена в пастелни тонове е новата му корица, в средата на която бива поставян цветен фотос от филм.

На 18 март в сградата на Централния съвет на Съюза на българо-съветските дружества си дават среща създателите на филма „Героите на Шипка“ – „съветски и български киноработници“. Начело на пребиваващите у нас руски кинодейци е режисьорът на филма Сергей Василиев – „народен артист на СССР и лауреат на Сталинска премия“. Сред присъстващите е Рада Тодорова, председателката на създадения през 1951 г. Комитет за приятелство и културни връзки с чужбина (КПКВЧ) – институция, с която Съюзът си сътрудничи дълголетно и плодотворно. Премиерата на „Героите на Шипка“ – първата игрална копродукция на България и СССР, се състои на 25 април.^[35]

 

КУЛТУРНО-ПРОСВЕТНАТА ДЕЙНОСТ В ДОМА НА КИНОТО

„Домът на киното има за задача да повишава квалификацията и да разширява познанията на своите членове – режисьори, актьори, оператори, монтажисти, кинодраматурзи и критици, художници и мултипликатори, научно-технически и ръководни и административни кадри“ – заявява в. „Вечерни новини“. „Тази задача се осъществява – продължава изданието, очертавайки сферите на културно-просветната дейност на организацията, – чрез курсове по марксистко-ленинска просвета, чрез политически информации и лекции в отделните секции^[36], чрез срещи с писатели и творческите колективи на отделните филми, чрез курсове за изучаване на чужди езици и лектории за музикална култура и изобразително изкуство“. Конкретизирайки и актуализирайки ситуацията, вестникът известява, че „сега в Дома на киното са създадени за начинаещи и напреднали 8 курса за изучаване на езици и стенография, музикална лектория, която вече има първата си лекция. Всеки вторник и четвъртък в Дома се уреждат общосекционни квалификационни вечери, на които се изнасят доклади, информации, уреждат се срещи, чествуват се бележити годишнини и други“.^[37]

Две от тези „бележити годишнини“ биват чествани в края на годината, когато се навършват шест десетилетия от историческата първа прожекция на братя Люмиер в Париж, а и „45 години от създаването на българското кино“ – припомня отново в. „Вечерни новини“. „Във връзка с тази годишнина Съюзът на кинодейците и Управлението на кинематографията [УК] организират на 24 декември тържествена вечер в Дома на кинодейците“, по време на която – уверява всекидневникът – „ще бъдат четени откъси от литературни и режисьорски сценарии на стари български филми“, а „спомени от миналото на българския филм ще разкажат Александър Вазов, Борис Грежов, Симеон Симеонов“. Тържественото честване продължава и на 26 декември в културния дом на МВР, където киноведът Александър Александров изнася „доклад за развитието на киното у нас и в чужбина“, „пионерът на българското кино“ Васил Гендов и „народните артисти“ Иван Димов и Константин Кисимов разказват своите спомени, а на финала присъстващите са зарадвани с прожекция на „архивни копия от български филми и откъси от филми на Чарли Чаплин“.^[38]

 

МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ

Във връзка с изработването на българо-китайския филм „Песен на дружбата“ през март в София пристигат китайски киноработници^[39]. По същото време започва Седмицата на полския филм в България. Събитието бива предшествано от тържество, „уредено“ от МК, КПКВЧ и Дома при Съюза на кинодейците и проведено на 22 март в Дома на културата при МВР, по време на което Александър Александров изнася „доклад за развитието и успехите на полското киноизкуство“.^[40]

Отново трите институции (едната от които е обявена като Дома при Съюза на кинодейците) организират през лятото откриването на Седмицата на филмите на ГДР в България^[41]. По инициатива на МК, КПКВЧ и Съюзът на кинодейците през септември се провежда Седмицата на китайското киноизкуство^[42]. В края на годината в кино „Москва“ се състои среща с украинска филмова делегация.^[43]

Българското кино също тръгва по света. На 13 декември в пражкия киносалон „Бланик“, един от най-големите в столицата на Чехословакия, бива открита Седмицата на българския филм. На тържеството по този повод, съпътствано от прожекцията на игралния „Неспокоен път“, присъства делегация на „българските филмови работници“: Трифон Трифонов – „директор на Студията за игрални филми“, Антон Маринович – кинорежисьор, Емил Рашев – оператор, Никола Попов – „председател на сценарната комисия при Студията за научно-популярни филми“. На 19 декември „делегацията на Българската кинематография“ гостува в Българския културен център в Прага, където филмът „Неспокоен път“ отново бива показан^[44]. В рамките на „седмицата“ – допълва информацията в. „Вечерни новини“ – ще бъде представен „за първи път в Чехословакия“ и филмът „Героите на Шипка“.^[45]

 БЪЛГАРСКОТО КИНО ТРЪГВА ПО СВЕТА – КАДРИ ОТ И ПЛАКАТИ НА ФИЛМИТЕ НЕСПОКОЕН ПЪТ, ГЕРОИТЕ НА ШИПКА И ПОД ИГОТО. 

Върху фона на оскъдната откъм събития година ярко се очертава показателният факт, че през нея софийският печат назовава организацията, главен герой на настоящата публикация – Съюз на кинодейците. Дори когато стане дума за институцията Дом, тя бива споменавана като Дома при Съюза на кинодейците!

 

1956

Сп. „Киноизкуство“ става „орган на Министерството на културата, на Съюза на кинодейците и Съюза на българските писатели“. Сбъдва се една дълголетна мечта на пионерите на родното кино, родена още по време на основаването на Съюза през 1934 г., за която Васил Гендов споменава в своите мемоари: „Породи се също и идеята за издаването на един двуседмичник като орган на Съюза, чрез който да хвърлим светлина върху задачите и дейността му. Това обаче остана само идея, тъй като не намерихме възможността за неговото редовно издание“.^[46]

В началото на годината дописник на в. „Труд“ посещава Дома на кинодейците, след което споделя с читателите на всекидневника своите впечатления, придобити при визитата. „В залата за творчески срещи при Дома на кинодейците е особено уютно“ – започва материалът, озаглавен „За повече филмови познания“. Анонимният му автор припомня по-нататък важната и отговорна задача на Дома – да се грижи за непрестанното повишаване на идейното и художественото майсторство на „нашите киноработници“ посредством курсове за професионална квалификация, прожекции, творчески срещи, обсъждания на сценарии и филми.^[47]

В началото на март Съюзът на писателите провежда своето годишно отчетно събрание, пред което от името на филмовите дейците говори Дако Даковски. Той критикува някои сценарии, чиито автори са членове на СБП, но и посочва по-активните в тази специфична дейност писатели: Павел Вежинов, Веселин Ханчев, Валери Петров… Кинорежисьорът не пропуска и работата на сценарната комисия, чиито членове са: Пенчо Данчев, Емил Петров, Павел Матев, Невена Стефанова, Любен Станев, споменава, че СБП и Съюзът на кинодейците са „патрони“ на сп. „Киноизкуство“. В. „Литературен фронт“ публикува изказването.^[48]

 

АПРИЛСКИЯТ ПЛЕНУМ

От 2 до 6 април в днешната сграда на Столичната община се провежда (при закрити врата) заседание на ЦК на БКП, на което дългогодишният партиен и държавен ръководител Вълко Червенков бива окончателно лишен от партийното лидерство – начело на Политбюро на ЦК (най-висшия колективен орган на БКП) застава Тодор Живков, първи секретар на ЦК на партията след нейния VI конгрес от 4 март 1954 г.. Вълко Червенков остава член на Политбюро, ръководейки неговата идеологическа комисия, а и председател на Отечествения фронт (до 1957). Но му бива отнета премиерската функция – новият министър-председател е Антон Югов. Важното политическо събитие остава в историята на БКП и България под наименованието Априлски пленум.

 НЕПОСРЕДСТВЕНО СЛЕД АПРИЛСКИЯ ПЛЕНУМ ВЪЛКО ЧЕРВЕНКОВ (КРАЙНИЯТ ВДЯСНО) ОСТАВА В РЪКОВОДСТВОТО НА СТРАНАТА, НО ВЕЧЕ НЕ НА „ЦЕНТРАЛНА ПОЗИЦИЯ“. НА ТАЗИ ФОТОГРАФИЯ ТОЙ СЪЩО НЕ Е В „ЦЕНТЪРА НА СЪБИТИЯТА“ – В СРЕДАТА Е ПОСТАВЕН НОВИЯТ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АНТОН ЮГОВ. 

 

ОБЩО ГОДИШНО СЪБРАНИЕ

„Вчера следобед в Дома на кинодейците се състоя първото общогодишно събрание на Съюза на кинодейците в България – информира на 30 юли в. „Отечествен фронт“. От текста става ясно, че на форума, открит от „стария филмов деец, пионера на българското кино засл. артист Васил Гендов“, присъства Геро Грозев, заместник-министър на културата. Председателят на Съюза на кинодейците Дако Даковски изчита „доклад за дейността на съюза и домкино за последните две години“, през които „българската кинематография бележи редица успехи“. Подчертани са и някои слабости – в режисурата, в издателската дейност, има секции, които не водят „деен, творчески живот“, звуковата и лабораторната обработка на филмите се намира „на примитивно равнище“, връзките на българските с чуждите кинодейци са слаби… Събранието продължава своята работа и на следващия ден.^[49]

Априлският пленум очевидно поражда надежди, оказали се, за съжаление, временни и краткотрайни, които повлияват и върху дейността на Съюза. Впечатлява силно подчертаната връзка с миналото – „събранието бе открито от стария филмов деец, пионера на българското кино засл. артист Васил Гендов“.^[50]

Към края на годината в Клуба на културните дейци се провеждат прожекция и обсъждане на филма „Това се случи на улицата“. Входът е с пропуски.^[51]

 ЧАСТ ОТ СНИМАЧНИЯ ЕКИП НА ФИЛМА ЕКИПАЖЪТ НА „НАДЕЖДА“, ЧИЯТО ПРЕМИЕРА СЕ СЪСТОИ НА 3 НОЕМВРИ 1956 г., ПОВИШАВА СВОЯТА ИДЕЙНО-ПОЛИТИЧЕСКА ПОДГОТОВКА. ЖИВОТЪТ СИ ИСКА СВОЕТО… 

 

МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ

Международната дейност през годината сякаш копира тази от предишните 12 месеца. Откриване Седмицата на унгарския филм (устроено от КПКВЧ и Съюза на кинодейците)^[52], българско участие (с филмите „Димитровградци“ и „Това се случи на улицата“) на кинофестивала в Карлови Вари^[53], пресконференция (организирана от УК при МС и Съюза на кинодейците) във връзка със Седмицата на румънския филм (инициатива на УК при МС, КПКВЧ и Съюза на кинодейците), тържественото й откриване^[54], провеждането на Седмицата на филмите на ГДР (подготвена от УК при МС, КПКВЧ и Съюза на кинодейците), в първия ден на която Захари Жандов поздравява делегацията, водена от Конрад Волф, а публиката аплодира втората серия на новия художествен филм „Ернст Телман – водач на своята класа“.^[55]

 ТЪРЖЕСТВЕНОТО ОТКРИВАНЕ НА КИНОФЕСТИВАЛА В КАРЛОВИ ВАРИ, НА КОЙТО ПРЕЗ 1956 г. БЪЛГАРИЯ СЪЩО УЧАСТВА. 

 

1957

На 19 януари в Дома на киното приключва „откровеният разговор“ за „по-бързо, по-евтино и по-добро изготвяне на нашите филми“, който българските кинодейци водят „в продължение на повече от един месец всеки вторник“. Последен взема думата Дако Даковски, „председател на Съюза на кинодейците“, който обещава, че ръководената от него организация ще обърне „сериозно внимание“ на направените от „около 30 кинодейци“ изказвания и ще направи обобщения и изводи.^[56]

На 1 февруари посредством сливането на културата и просветата в едно ведомство се създава (с Указ № 59) Министерството на просветата и културата (МПК), чийто „орган“ става започналият да излиза през януари в. „Народна култура“ и към което преминава УК.

През март Съюзът на кинодейците в България, ГК на ОФ, ГК на ДКМС и редакцията на сп. „Киноизкуство“ организират в шестте столични района срещи-разговори с кинозрителите за българския филм, по време на които бива показан „най-новият български филм“ „Тайната вечеря на Седмаците“ и стават разисквания относно неговите достойнства и недостатъци.^[57]

Разговор по основните творчески въпроси на българския филм провеждат и неговите създатели – на съвещание, организирано от МПК и Съюза на кинодейците и проведено на 24 април в Дома на кинодейците. Доклади изнасят Любен Станев, Никола Корабов, Въло Радев...^[58]

По същото време в. „Отечествен фронт“ повдига въпроса за откриването на ученическо кино в София, припомняйки, че навремето такова е имало, че в него „хиляди наши зрители“ са гледали филмите „Петър I“, „Иван Грозни“, „Александър Невски“, „Богдан Хмелницки“, „трилогията за Максим“, проследили са „с вълнение“ съдбата на Чапаев...^[59]

 

КОНКУРС ЗА КИНОСЦЕНАРИИ

През април СБП, Съюзът на кинодейците и УК при МПК обявяват конкурс „за написване на сценарии за игрални филми“, които да се предоставят до 30 април 1958 г. – информира в своя обширна статия Тодор Андрейков, „киновед при Управление на кинематографията“. Ръководени от желанието да окажат творческа помощ на участниците в него, трите институции, обявили състезанието, организират „редица сериозни мероприятия“: от 15 октомври Съюзът на кинодейците открива „кабинет за безплатни консултации по творчески въпроси на кинодраматургията“, а в края на ноември се готви да „организира семинар по въпроси на кинодраматургията“; сп. „Киноизкуство“ подхваща нова рубрика „Въпроси и отговори“, започва и „публикуването на статии по основни въпроси на кинодраматургията“; в. „Народна култура“ пък предвижда в скоро време да „отпечати последователно редица материали по въпросите на кинодраматургията“...^[60]

 СТАТИЯТА НА ТОДОР АНДРЕЙКОВ 

И наистина на 12 ноември Съюзът на кинодейците открива обещания семинар – от 20 ч. в „залата на Дома на киното, улица „Раковски“ 108“^[61]. По същото време институцията огласява и друга своя инициатива – курса за киноактьори-любители, в който ще бъдат приети „определен брой жени на възраст от 16 до 25 години и мъже от 18 до 30 години“. За целта те трябва да подадат заявление с три свои „фотоснимки без ретуш (анфас, профил и цял ръст)“ до 20 ноември в Съюза на кинодейците. Конкурсният изпит е насрочен за провеждане „между 25 и 30 ноември“.^[62]

На 19 декември председателят на Съюза на кинодейците Дако Даковски публикува във в. „Вечерни новини“ статията „Ние добре знаем, че българските кинодейци дължат успехите си преди всичко на грижите на народната власт“ – своеобразен призив към неговите колеги да „гласуват единодушно за кандидатите на Отечествения фронт“ в предстоящите „избори за народни представители“^[63]. Появата на текста съвсем не е случайна. Парламентарните избори за III ОНС се провеждат на 22 декември. На електората е предоставена една-единствена листа с кандидатите на ОФ, доминирана от БКП. Според официалните данни само 2 076 от гласувалите са били против листата, докато останалите 5 204 027 „единодушно“ са я подкрепили. Избирателната активност е 99,8%!

 

СЪБИТИЕТО НА ГОДИНАТА

Кинематографичното събитие на годината е Седмицата на френския филм, „устроена за първи път у нас“ от УК при МПК, Съюза на кинодейците и КПКВЧ и проведена от 8 до 14 април в София, Пловдив и „други градове“. По този повод у нас гостува делегация от френски кинематографисти, включваща продуцент, разпространител, технически специалист, режисьор и актьори. В рамките на форума са показани няколко „прогресивни френски филми“: „Героите са уморени“ (1955) на Анри-Жорж Клузо с Ив Монтан, „През Париж“ („Преминаване през Париж“, (1956) на Клод Отан-Лара с Жан Габен, Бурвил и Луи дьо Фюнес, „Делото Мавриций“ (1954) на Жулиен Дювивие, „Вещиците“ (1956), чийто сценарий е създаден по мотиви от повестта „Олеся“ на Александър Куприн, комедиите „Татко, мама, прислужницата и аз“ (1955) с поява на Луи дьо Фюнес и „Необикновен случай“ („Овенът с петте крака“, 1954), в който Фернандел се превъплъщава в шест образа, „Жервез“ – екранизация по романа на Емил Зола „Вертеп“… Френското научнопопулярно кино бива достойно представено от „Светът на мълчанието“.

 ОРИГИНАЛНИТЕ ПЛАКАТИ НА ФИЛМИТЕ, ПОКАЗАНИ В СОФИЯ ПО ВРЕМЕ НА СЕДМИЦАТА НА ФРЕНСКИЯ ФИЛМ, ПРОВЕДЕНА ОТ 8 ДО 14 АПРИЛ 1957 г. 

На 10 април в Културния дом на МВР членовете на френската делегация се срещат с български киноработници, писатели, журналисти… След прожекцията на „Вещиците“, Дако Даковски, „председателят на Съюза на кинодейците в България“, представя на публиката режисьора на филма Андре Мишел и двама от изпълнителите на главните роли – актьорите Никол Курсел и Морис Роне (третата протагонистка е Марина Влади). Френските гости остават у нас до 16 април, през което време биват разведени из страната – Пловдив, Търново и Преображенския манастир, Варна, Бургас, Несебър, срещат се в Дома на киното с „творческите работници от студиите“, разговарят с „ръководители на нашата кинематография“, разглеждат строящия се край село Бояна киноцентър...^[64]

 НА 20 АПРИЛ 1957 г. „НАРОДНА КУЛТУРА“ ОГЛАСЯВА МАРШРУТА НА ГОСТИТЕ ИЗ БЪЛГАРИЯ. 

 

1958

През март се открива обещаният осеммесечен курс за любители-киноактьори, организиран от Съюза на кинодейците в България. Заниманията се водят три пъти седмично, курсистите слушат лекции по кинодраматургия, изобразително изкуство, музика, история на киното и театъра, изучават дисциплини като „грим, костюми, дикция, микрофонен говор, осветление, организация на кинопроизводството, игра в киното“. Заниманията по „киноактьорско майсторство“ протичат под ръководството на режисьори, има и „практически упражнения“, предвижда се полагането на „заключителен изпит“.^[65]

На 30 април изтича крайният срок за предоставяне на творбите, участващи в обявения преди година конкурс „за написване на сценарии за игрални филми“, организиран от СБП, Съюзът на кинодейците и УК при МПК. В Управлението постъпват повече от 1100 сценария, които предстои да бъдат оценени от комисия, включваща представители на СБП, на Съюза на кинодейците и работници при МПК. „Предвид големия брой конкуриращи произведения, работата на комисията ще продължи доста време“ – предупреждава „Народна култура“, допълвайки: „Окончателният резултат ще бъде публикуван във всички вестници“.^[66]

През лятото членовете на редакционната колегия на сп. „Киноизкуство“ тръгват из големите градове на страната (Пловдив, Търново), където се срещат с членове на любителски кино и фотоклубове с цел обсъждането на публикациите в изданието. Тази „непосредствена връзка“ между редакторите на списанието и „неговите читатели“ е „извънредно“ полезна – твърди в. „Вечерни новини“.^[67]

На обсъждане бива подложена и „нашата кинокритика“ – в три „оживени заседания“, организирани от Съюза на кинодейците и Съюза на журналистите.^[68]

През септември Съюзът на кинодейците провежда в салона на улица „Раковски“ 108 тържествено събрание по случай 35-ата годишнина на Септемврийското въстание. След като Дако Даковски го открива, проф. Стефан Карамихов говори за значението на бунта, поетът Никола Ланков разказва спомени, артисти изпълняват „подходяща програма“… Тържествената вечер завършва с прожекцията на новия документален филм „Антонивановци“.^[69]

 

ПОСТАНОВЛЕНИЕТО НА ЦК НА БКП ЗА СЪСТОЯНИЕТО И ПО-НАТАТЪШНОТО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКАТА КИНЕМАТОГРАФИЯ

На 5 юли излиза „Постановление на ЦК на БКП за състоянието и по-нататъшното развитие на българската кинематография“, подлагащо на критика филмите „Животът си тече тихо“, „На малкия остров“, „Хайдушка клетва“, „Години за любов“, „Законът на морето“, „Големите и малката“ („Малката“)… „Животът си тече тихо“ на Бинка Желязкова е забранен за показ години наред с аргумента, че в него „нашата действителност“ е показана „едностранчиво и изопачено“. „Този филм фактически развенчава образа на народните партизани – казва постановлението, – хвърля клевета върху тяхната борба и всеотдайност към народното дело, прави неверни обобщения за нашата действителност“.

 КАДРИ ОТ ФИЛМИТЕ, „УДАРЕНИ“ ОТ ПОСТАНОВЛЕНИЕТО НА ЦК НА БКП ОТ 5 ЮЛИ 1958 г. 

Точно след три месеца в. „Работническо дело“ отпечатва статията „Екранът – огледало на чувствата и мислите на кинотвореца“ от Дако Даковски. След като отбелязва „топлото чувство на Партията“, „внимателното ѝ отношение към кинодейците“ и „нейното желание да се поправят слабостите“, съюзният председател подчертава успехите на нашите кинематографисти в последните години, но и посочва редица негативни явления: изоставяне на позициите на социалистическия реализъм, обръщане на поглед към италианския неореализъм, ориентирането на нашия филм към вкуса на космополитния зрител, поддържането на открит курс към западния екран… Даковски не подминава и набедените филми, но по тона на статията проличава, че се опитва да запази достойнството на техните автори – все негови колеги, да смекчи нанесения им партиен „удар“. Оказва се, според него, че против изброените слабости ръководството на кинематографията малко се е борело, незадоволителна е била и работата, извършена както от Съюза на кинодейците, така и от партийните и обществените организации. Накрая авторът оптимистично призовава: „Да използуваме всичките си възможности за създаването на филми, каквито Партията иска от нас!“.^[70]

 

В НАВЕЧЕРИЕТО НА ВТОРОТО СИ ОТЧЕТНО-ИЗБОРНО СЪБРАНИЕ

„Съюзът на кинодейците е пред второто си отчетно-изборно събрание – започва уводната статия на в. „Народна култура“, излязла в средата на ноември. – Организиран преди четири години [1954], той е най-младият творчески съюз. Съюзът на кинодейците се грижи за възпитанието на верни на народа и свързани с него киноработници и помага за тяхното идейно-политическо и културно издигане и професионалната им квалификация“.

След като посочва, че VII конгрес на БКП, проведен между 2 и 7 юни в София, е подложил на строга критика някои филми, след като припомня излязлото след това постановление на ЦК на БКП, анонимният автор излага основните задачи пред организацията, които на предстоящия форум трябва да бъдат поставени на централно място:

- подобряване на комунистическото възпитание на кинодейците;

- обсъждане на българските филми от позициите на най-високите изисквания за правилно комунистическо отношение към темите;

- възприемането на метода на социалистическия реализъм, органически свързан с усвояването на марксистко-ленинската естетика и с творческия опит на съветското киноизкуство;

- предотвратяване и отстраняване на грешките при практическото прилагане на метода на социалистическия реализъм;

- близко сътрудничество с партийните организации на кинематографията;

- търсенето на форми за осъществяването на партийния призив: „По-близо до живота, повече сред народа“.^[71]

Впечатлява фактът, че в края на 1958 г. в. „Народна култура“ охарактеризира сдружението на филмовите дейци като „най-младия творчески съюз“, „организиран преди четири години“!

В следващия си брой органът на МПК предлага мнението на съюзното ръководство за това как кинодейците посрещат „всенародното движение за изпълнение на петилетката в съкратени срокове“, изразяващо се в уверението, че творческите кадри вече са решили (на „проведените събрания в различните звена на кинематографията“) тяхното участие „да се изрази в три направления“: поевтиняване на производството през петилетката, непрекъснатото повишаване на идейно-художественото и техническото качество на филмите, участието „с личен труд в строителството на киноцентъра“.^[72]

 

ПЛОДОВЕТЕ НА БЪЛГАРО-СЪВЕТСКАТА ДРУЖБА

През април у нас гостува съветският кинорежисьор Юлий Райзман („Влакът отива на Изток“, 1948; „Кавалерът на златната звезда“, 1950). Сред посрещачите му на аерогарата е и председателя на Съюза на кинодейците Дако Даковски. От 28 април (понеделник) „по екраните на столичните кинотеатри“ започва прожектирането на „големия цветен филм“ на Райзман – „Комунист“ (1957).^[73]

 ОТ 28.IV.1958 г. ПО ЕКРАНИТЕ НА СТОЛИЧНИТЕ КИНА ТРЪГВА ФИЛМЪТ НА ЮЛИЙ РАЙЗМАН КОМУНИСТ С ЕВГЕНИЙ УРБАНСКИ В ГЛАВНАТА РОЛЯ. 

„В началото на декември – огласява в. „Вечерни новини“ – Българският филмов архив получи като подарък от „Госфильмофонд“ на СССР копия от филмите „Стачка“ (1924) на Айзенщайн, „Краят на Санкт Петербург“ (1927) на Пудовкин и „Щорс“ (1939) на Довженко“. Благодарение на „тези класически произведения“ Филмовият архив и Съюзът на кинодейците „веднага“ организират съвместно „Вечери на съветската филмова класика“. Филмите биват прожектирани и пред участниците в „лекторията по история и теория на киното, организирана от Съюза на кинодейците и от Съюза на българските журналисти“. През 1959 г. се очаква (според всекидневника) Българският филмов архив да получи „на обменни начала“ филми от държавните архиви на Чехословакия, ГДР, Унгария и Франция“.^[74]

 

1959

На 2 януари СССР започва изпълнението на своята програма „Луна“, изстрелвайки от орбита космическата сонда „Луна 1“ – първия, сътворен от човешки ръце апарат, напуснал гравитационното поле на Земята и стигнал на близко разстояние до нейния естествен спътник. По този повод на 6 януари Съюзът на кинодейците свика в Клуба на културните дейци събрание, с което бива отбелязана „новата блестяща победа на съветската наука – пускането на първата космическа ракета“. След увлекателната беседа на астронома Ангел Бонов, режисьорът Захари Жандов прочита приветствена телеграма, приета единодушно с продължителни аплодисменти, която българските кинодейци изпращат до ЦК на КПСС, до МС на СССР и до „създателите на космическата ракета“.^[75]

На 15 януари Съюзът на кинодейците в България урежда тържествено честване на 50-годишнината от рождението и 30-годишнината от началото на кинематографичната дейност на „един от първите наши филмови оператори“ – Васил Холиолчев (1908 – 1974), лауреат на Димитровска награда. Слово произнася Захари Жандов, Симеон Симеонов разказва спомени за съвместната работа с юбиляра.^[76]

60-годишнината на друг „изтъкнат деец на кинооператорското изкуство“ отбелязва през април Съюзът на кинодейците – Бончо (Богдан) Карастоянов (1899 – 1962), отличен с Димитровска награда за работата му в „Под игото“.^[77]

 БОНЧО КАРАСТОЯНОВ ПРЕД СВОЯТА КАМЕРА ПО ВРЕМЕ НА СНИМКИТЕ ЗА ПОД ИГОТО, ЗАД АПАРАТА Е РЕЖИСЬОРЪТ НА ФИЛМА ДАКО ДАКОВСКИ. 

 

ВТОРОТО ОТЧЕТНО-ИЗБОРНО СЪБРАНИЕ НА СЪЮЗА НА КИНОДЕЙЦИТЕ

На 31 януари преди обяд в салона на ул. „Раковски“ 108 се открива отчетно-изборното събрание на Съюза на кинодейците^[78]. Присъстват: Митко Григоров, секретар на ЦК на БКП, Рубен Аврамов, завеждащ отдел „Наука, образование и изкуство“ в ЦК на БКП, Живко Живков, министър на просветата и културата, Венелин Коцев, началник на УК… Отчетен доклад изнася Дако Даковски, председател на президиума на Съюза на кинодейците в България, в разискванията участват Теню Казака, Димитър Грива, Арон Аронов, Ганчо Ганчев, Ст. Ц. Даскалов, Димитър Китанов, Анжел Вагенщайн, Яко Молхов, Никола Корабов…

След тях взема думата Живко Живков, чието слово започва доста изненадващо: „Фактът, че някои членове на Съюза не са благоволили да присъствуват на годишното отчетно събрание, предполагам, че е особена форма на критика, т. е. – те подценяват съюза и в техните очи той няма достатъчно авторитет“. Министърът повтаря всички познати вече „мантри“; очертава фронтовете, на които се разгръща борбата между социализма и капитализма – икономическия, външнополитическия и идеологическия; припомня решенията на VII конгрес на БКП, постановлението на ЦК и тезисите на доклада на др. Тодор Живков „за ускорено развитие на нашата страна“; осведомява присъстващите относно предстоящите им главни задачи…

Накрая събранието одобрява някои изменения в устава^[79], избира президиум на Съюза в състав от 23 души и изпраща поздравителна телеграма до ЦК на БКП^[80]. Новоизбраният президиум на Съюза на кинодейците в България се събира на своето първо заседание на 13 февруари вечерта и избира секретариат в състав: главен секретар – Дако Даковски, заместник-главен секретар – сценаристът Христо Сантов (1926 – 1997), секретари – художникът Тодор Динов (1919 –2004), режисьорите Румен Григоров (1921 – 1997) и Юри Арнаудов (1917 – 1976).^[81]

 ОТ 13 ФЕВРУАРИ 1959 г. СЪЮЗЪТ НА КИНОДЕЙЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ СЕ РЪКОВОДИ ОТ СЕКРЕТАРИАТ, ЧИИТО ЧЛЕНОВЕ СА: ДАКО ДАКОВСКИ (ГЛАВЕН СЕКРЕТАР), ХРИСТО САНТОВ (ЗАМЕСТНИК-ГЛАВЕН СЕКРЕТАР), СЕКРЕТАРИ: ТОДОР ДИНОВ, РУМЕН ГРИГОРОВ И ЮРИ АРНАУДОВ. 

В йерархическата структура на Съюза за първи път в неговата история се появяват институциите „президиум“ (постоянен ръководен орган на организацията) и „секретариат“ (върховното ръководство на сдружението, неговата „изпълнителна власт“).

Отзовавайки се на призива на Партията „Повече сред народа – по-близо до живота“, група киноартисти образуват през март културна бригада към Съюза на кинодейците. Кунка Баева, Ганчо Ганчев, Найчо Петров, Динко Динев и Иван Братанов изнасят пред кооператорите в десетки села „естрадна програма“, придружена от прожекция на късометражни филми. В Костинброд пък гостуват творческите колективи и на филма „Тайната вечеря на Седмаците“, и на „Неспокоен път“, и на „Тревога“^[82]…

В чест на 15-годишнината от „деветосептемврийската победа“ на 17 август започва Месецът на българския филм. Събитието става поводът в. „Вечерни новини“ да припомни, че „четиридесет и девет години ни делят от появата на първия български филм“, да заключи, че „въпреки саможертвеността на пионерите на родното киноизкуство начело с Васил Гендов у нас не бе създадена национална кинематография“, да подчертае, че днес „българското киноизкуство е изцяло рожба на народната власт“, да пожелае в крайна сметка „плодотворна работа на нашите кинематографисти“.^[83]

 

КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ВЪПРОСИТЕ НА СЪВРЕМЕННОСТТА В КИНОТО

В края на 1950^те  години„съвременната тема“ става една от „мантрите“, която с десетилетия ще се „търкаля“ по „трънливия път“ на българското кино. Ето защо темата на първата от замислените от Съюза на кинодейците в България „няколко конференции по най-актуалните творчески въпроси в областта на киното“ е „Съвременността в киното“. Тя бива проведена на 17 и 19 ноември в салона на Съюза на кинодейците, където Яко Молхов, главният редактор на сп. „Киноизкуство“, прочита своя доклад пред аудитория, състояща се от писатели, режисьори, композитори, филмови артисти...^[84]

Вероятно обобщил и анализирал изказаните по време на конференцията мнения, Дако Даковски, „главен секретар на Съюза на кинодейците“, предлага на общественото внимание в началото на декември статията си „Киноизкуството и съвременността“, която в. „Народна култура“ отпечатва.^[85]

 

МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ

На 31 март и 1 април в София заседава Подготвителният комитет на Третата конференция на кинематографиите в социалистическите страни, членове на който са и българите Венелин Коцев и Дако Даковски. Решено е конференцията да се свика в нашата столица през първата половина на април 1960 г.^[86]

По случай посмъртното награждаване на украинския кинорежисьор Александър Довженко (1894 – 25.XI.1956) с Ленинска награда, Съюзът на кинодейците в България организира сесия, посветена на творчеството му. В продължение на няколко дни са прожектирани неговите филми „Звенигора“, „Арсенал“, „Земя“ и „Щорс“. На 11 юни в салона на Дома на киното се провежда „заключителното тържествено събрание на сесията“, открито със слово на Рашо Шоселов. След него доклад изнася Христо Сантов, „секретар на Съюза на кинодейците“, говори и режисьорът Никола Корабов...^[87]

 КАДРИ ОТ ФИЛМИТЕ ЗВЕНИГОРА (1928), АРСЕНАЛ (1929), ЗЕМЯ (1930) И ЩОРС (1939), С ПОКАЗА НА КОИТО У НАС БИВА ОТБЕЛЯЗАНО ПОСМЪРТНОТО ВРЪЧВАНЕ НА ЛЕНИНСКАТА НАГРАДА НА ТЕХНИЯ РЕЖИСЬОР АЛЕКСАНДЪР ДОВЖЕНКО. 

На 1 октомври, по случай 10-годишнината от провъзгласяването на КНР, Съюзът на кинодейците урежда вечер на китайския филм. Рашо Шоселов припомня успехите, постигнати от братския китайски народ в „областта на науката и културата“, след което са показани документалният „Бунтът в Тибет“ и игралният „Опиумна война“.^[88]

Също на 1 октомври, във връзка с месеца на българо-съветската дружба, в България пристига „видният съветски кинорежисьор“ Михаил Ром („Ленин през Октомври“, „Ленин през 1918“), придружаван от актрисата Тамара Макарова, главната редакторка на сп. „Искусство кино“ Людмила Погожина, сценариста Алексей Спешньов… На 8 октомври Михаил Ром гостува на кинолюбителите в Търново, на 14 делегацията се среща с представители на столичния печат, а и бива приета от Живко Живков, Геро Грозев, заместник-министър на просветата и културата, ръководни работници от УК и Съюза на кинодейците...^[89]

През годината Съюзът разработва проектопланове за културно сътрудничество с Югославия, Чехословакия, Полша, Албания, ГДР, Румъния, Китай, Монголия, Виетнам, Корея, Близкия и Средния Изток, Далечния Изток, Италия, Франция, Белгия, Швейцария, Холандия, ГФР, Англия, Финландия, Скандинавските страни, САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Латинска Америка, Британска Гвинея...^[90]

 

Забележка: Цитатите от информационните източници, отбелязани в библиографията със звездичка (*), са според „Летопис за дейността на Съюза на българските филмови дейци, отразена в българския периодичен печат за периода от 1944 – до 1960 година“, изготвен от Костадин Костов в периода април 1985 – май 1987 г. в Пловдив и дарен лично от него на СБФД, където този еднотомен труд грижливо се съхранява. Част от илюстрациите (предимно портретите) са от фотоархива на Българската национална филмотека, любезно предоставени за ползване на сп. КИНО от г-жа Мариана Ангелова.

 

Бележки под линия:

^[1] Състоянието и работата на „Българска кинематография“. – Кино и фото, г. IV, № 6, 25.IV.1949, с. 3 – 5.

^[2] Олянин, Р. За списанието „Кино и фото“. – Работническо дело, г. XXV, № 15, 15.I.1951, с. 2*.

^[3] Вечер на филмовите дейци. – Изгрев, г. VIII, № 2004, 26.III.1951, с. 4*.

^[4] Вечер на филмовите дейци. – Изгрев, г. VIII, № 1995, 15.III.1951, с. 4*.

^[5] Седмицата на чехословашкия филм. – Земеделско знаме, г. ХХIX, № 1416, 28.III.1951, с. 4*.

^[6] Делегация на Унгарски държавен филм пристига в столицата. – Земеделско знаме, г. ХХIX, № 1618, 17.XI.1951, с. 4*.

^[7] Вечер на филмовите дейци за Максим Горки. – Изгрев, г. VIII, № 2014, 12.IV.1951, с. 4*.

^[8] Димитровските награди за киноизкуство през 1950 година. – Кино, г. VI, № 5, 30.V.1951, с. 2.

^[9] За творческо сътрудничество. – Литературен фронт, г. VII, № 60, 25.X.1951, с. 1*.

^[10] Показно кинопредставление. – Вечерни новини, г. I, № 113, 11.XII.1951, с. 4*.

^[11] Относно състоянието и задачите на българската кинематография. – Кино, г. VII, № 2, 29.II.1952, с. 1 – 4.

^[12] Реорганизация на Главната дирекция на Българската кинематография. – Работническо дело, г. XXVI, № 47, 16.II.1952, с. 4*.

^[13] Стоянов – Бигор, Георги. За тъй наречения „Съюз на филмовите дейци“. – Кино, г. VI, № 3, 30.III.1951, с. 2.

^[14] В София ще бъде открит Дом на киното. – Вечерни новини, г. II, № 268, 13.VI.1952, с. 4*.

^[15] Нашият дневник. Откриването на Дома на киното. – Кино, г. VII, № 7, 30.VII.1952, с. 17.

^[16] Ангел Ангелов е директор (търговско-административен) на „Българска кинематография“ – от 1948, а от 1952 – подпредседател на Комитета за кинематография при МС на НРБ.

^[17] Ангелов, Ангел. Домът на киното. – Кино, г. VII, № 7, 30.VII.1952, с. 3.

^[18] Относно състоянието и задачите на българската кинематография. – Кино, г. VII, № 2, 29.II.1952, с. 1 – 4.

^[19] Успех на български студент в Москва. – Дунавска правда (Русе), № 125, 27.V.1952, с. 4*.

^[20] Пресконференция за кинофестивала в Карлови Вари. – Вечерни новини, г. II, № 326, 20.VIII.1952, с. 4*.

^[21] Съвещание на филмовите дейци. – Вечерни новини, г. III, № 39, 16.II.1953, с. 4*.

^[22] Дом на кинодейците в столицата. – Отечествен фронт, г. IX, № 2829, 7.X.1953, с. 3*.

^[23] Пискова, Марияна. Българският държавен кинoapxив. В: 75 години наука, мъдрост и достойнство, събрани в един живот (сборник в чест на проф. Дойно Дойнов). София, 2004, с. 305 (https://electronic-library.org/articles/Article_0063.html).

^[24] Обсъждане на българската кинодраматургия. – Вечерни новини, г. IV, № 39, 16.II.1954, с. 4*.

^[25] Обсъждане на филма „Септемврийци“. – Вечерни новини, г. IV, № 122, 25.V.1954, с. 4*.

^[26] Грежова, Д. Кинопрожекции на детските площадки. – Вечерни новини, г. IV, № 196, 19.VIII.1954, с. 4*.

^[27] Хроника. – България, г. I, № 1, януари 1954, с. 31*.

^[28] Пресконференция с гостуващите у нас румънски филмови дейци. – Работническо дело, г. XXVIII, № 171, 20.VI.1954, с. 2*.

^[29] Вечер на кинодейците. – Вечерни новини, г. IV, № 239, 10.X.1954, с. 4*.

^[30] Приветствени телеграми до Чарли Чаплин и Дмитри Шостакович. – Земеделско знаме, г. ХХXII, № 2416, 6.VI.1954, с. 3*.

^[31] Българските киноработници приветстват борците за мир. – Вечерни новини, г. IV, № 143, 18.VI.1954, с. 4*.

^[32] Тържествена вечер, посветена на Чарли Чаплин. – Работническо дело, г. XXVIII, № 278, 5.X.1954, с. 2*; Вечер посветена на Чарли Чаплин. – Земеделско знаме, г. ХХXII, № 2518, 5.X.1954, с. 3*; Чествуване на Чарли Чаплин. – Народна младеж, г. VII, № 1939, 5.X.1954, с. 3*.

^[33] Документацията на Съюза за периода 1953 – 1989 е предадена в Централния държавен архив (ЦДА), където се съхранява. За съжаление, тя не е дигитализирана, но е обработена, систематизирана и описана в Информационната система на държавните архиви (https://www.archives.government.bg/). Архивът на Съюза е разделен на пет инвентарни описа: № 1 (1953 – 1959), № 2 (1960 – 1962), № 3 (1963 – 1970), № 4 (1971 – 1985) и № 5 (1986 – 1989). Инвентарен опис № 1 (ЦДА-12, ф. 486, оп. 1, 56 а.е.) съдържа: Протоколи и материали от заседания и отчети на УС; протоколи и материали от заседания на ОБ (оперативното бюро); доклади, отчети, протоколи и др. от годишните отчетно-изборни събрания; Устав (1958); отчети, доклади, докладни записки, преписки, кореспонденция, информации и др. за дейността; задачи, мероприятия, отчети, планове, протоколи, доклади, информации, сведения и др. за дейността на секциите; планове, отчети, сведения, информации, кореспонденция и др. по международната дейност; заповеди за назначаване, уволняване, награди и наказания; бюджети, годишни баланси и отчети; щатни разписания. Отделните архивни единици (общо 407) също са анотирани – за пример давам първите 10 от инвентарния опис № 1: Писма до Комитета по кинематография, КПКВЧ, Министерство на вътрешните работи и др. високостоящи организации съдържащи данни за характера на дейността на съюза (23 май – 23 дек. 1953); № 2: Протоколи от заседанията на оперативното бюро (8 окт. – 30 дек. 1953); № 3: Протоколи от заседанията на УС (17 апр. – 15 дек.1953); № 4: Материали от редовното годишно отчетно събрание (доклади за извършена работа, отчет за дейността на съюза, протокол от събранието) (1 ян. – 31 дек. 1953); № 5: Писма до Комитета по кинематография и ЦК на БКП по повод отпечатване на съюзен бюлетин и по уреждане на административни въпроси около новосъздадения Дом на киното и др. организационни въпроси (9 ян. – 27 дек.1954); № 6: Протоколи от заседанията на УС (21 ян. – 10 ноем.1954); № 7: Протоколи от заседанията на бюрото (16 ян. – 31 дек. 1954); № 8: Счетоводни документи: баланс, бюджет и оборотна ведомост (1 ян. – 31 дек. 1954); № 9: Отчет на УС за дейността на съюза до юни 1954 г. (1 ян. – 31 дек. 1954); № 10: Отчет на УС за дейността на секциите през годината (1 ян. – 31 дек. 1954).

^[34] ЦДА, ф. 486, История на фондообразувателя (http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=41&flgid=5087390).

^[35] Среща на съветски и български киноработници – създатели на филма „Героите на Шипка“. – Работническо дело, г. XXIX, № 78, 19.III.1955, с. 2*.

^[36] ЦДА-12, ф. 486, оп. 1, а.е. 10, л. 1 – 49 (Отчет на УС за дейността на секциите през 1954 година).

^[37] Културно-просветната дейност в Дома на киното. – Вечерни новини, г. V, № 241, 11.X.1955, с. 1*.

^[38] 45 години българско кино. – Вечерни новини, г. V, № 301, 21.XII.1955, с. 1*.

^[39] В столицата пристигнаха китайски киноработници. – Работническо дело, г. XXIX, № 81, 22.III.1955, с. 2*.

^[40] Тържествено откриване Седмицата на полския филм в България. – Земеделско знаме, г. ХХXIII, № 2661, 22.III.1955, с. 3*.

^[41] Тържествено откриване Седмицата на филмите на ГДР в България. – Земеделско знаме, г. ХХXIII, № 2734, 14.VI.1955, с. 3*.

^[42] Тържествено откриване на Седмицата на китайското киноизкуство. – Земеделско знаме, г. ХХXIII, № 2823, 27.IX.1955, с. 3*.

^[43] Среща с украинска филмова делегация. – Вечерни новини, г. V, № 300, 20.XII.1955, с. 4*.

^[44] Вечер на българския филм в Прага. – Вечерни новини, г. V, № 302, 22.XII.1955, с. 4*.

^[45] Седмица на българския филм в Чехословакия. – Вечерни новини, г. V, № 296, 15.XII.1955, с. 1*.

^[46] Гендов, Васил. Трънливият път на българския филм 1910–1940. Мемоари. София, Българска национална филмотека, Фабер, 2016, с. 311.

^[47] За повече филмови познания. – Труд, г. XI, № 5, 6.I.1956, с. 4*.

^[48] Изказване на Дако Даковски. – Литературен фронт, г. XII, № 11, 15.III.1956, с. 4*.

^[49] Крумов, В. Общо годишно събрание на българските кинодейци. – Отечествен фронт, г. XII, № 3683, 30.VII.1956, с. 3*

^[50] Крумов, В. Общо годишно събрание на българските кинодейци. – Отечествен фронт, г. XII, № 3683, 30.VII.1956, с. 3*.

^[51] Вечер на кинодейците. – Вечерни новини, г. VI, № 292, 7.XII.1956, с. 4*.

^[52] Тържествено откриване на Седмицата на унгарския филм. – Вечерни новини, г. VI, № 84, 7.IV.1956, с. 1*; № 86, 10.IV.1956, с. 1*.

^[53] Участието на нашата кинематография  в МКФ Карлови Вари. – Вечерни новини, г. VI, № 119, 18.V.1956, с. 1*.

^[54] Пресконференция с делегацията на Румънската кинематография. – Земеделско знаме, г. ХХXIV, № 3056, 24.VI.1956, с. 3*; Тържествено откриване на Седмицата на румънския филм. – Земеделско знаме, г. ХХXIV, № 3057, 26.VI.1956, с. 3*.

^[55] Откриване Седмицата на филмите на ГДР. – Земеделско знаме, г. ХХXIV, № 3129, 18.IX.1956, с. 3*.

^[56] За по-евтин и по-хубав български филм. – Вечерни новини, г. VII, № 1700, 20.I.1957, с. 1*.

^[57] Разговор с кинозрителите за българския филм. – Вечерни новини, г. VII, № 1745, 23.III.1957, с. 1*; Срещи на филмови дейци със зрителите. – Отечествен фронт, г. XIII, № 3912, 24.III.1957, с. 3*.

^[58] Разговор по основните творчески въпроси на нашия филм. – Отечествен фронт, г. XIII, № 3939, 25.IV.1957, с. 3*.

^[59] Берах, М. Справедливо искане. – Отечествен фронт, г. XIII, № 3941, 27.IV.1957, с. 3*.

^[60] Андрейков, Тодор. Конкурсът за киносценарии. – Народна култура, г. I, № 41, 2.XI.1957, с. 6.

^[61] Семинар по кинодраматургия. – Отечествен фронт, г. XIII, № 4109, 12.XI.1957, с. 3*.

^[62] Курс за киноактьори-любители. – Вечерни новини, г. VII, № 1937, 8.XI.1957, с. 4*.

^[63] Даковски, Дако. Ние добре знаем, че българските кинодейци дължат успехите си преди всичко на грижите на народната власт. – Вечерни новини, г. VII, № 1972, 19.XII.1957, с. 4*.

^[64] Френския кинодейци ще гостуват в България. – Вечерни новини, г. VII, № 1753, 2.IV.1957, с. 1*; Седмица на френския филм. – Вечерни новини, г. VII, № 1755, 4.IV.1957, с. 1*; Среща на френската филмова делегация с наши филмови дейци. – Вечерни новини, г. VII, № 1761, 11.IV.1957, с. 1*; Гостуването на френските кинодейци. – Народна култура, г. I, № 13, 20.IV.1957, с. 5.

^[65] Курс за любители киноактьори. – Вечерни новини, г. VIII, № 2058, 31.III.1958, с. 4*.

^[66] Филмови новини. У нас. – Народна култура, г. II, № 22, 31.V.1958, с. 5.

^[67] Обсъждане на сп. „Киноизкуство“. – Вечерни новини, г. VIII, № 2135, 1.VII.1958, с. 4*.

^[68] Нашата кинокритика. – Литературен фронт, г. XIV, № 30, 24.VII.1958, с. 3*.

^[69] Кинодейците честват 35-годишнината на Септемврийското въстание. – Вечерни новини, г. VIII, № 2207, 24.IX.1958, с. 1*.

^[70] Даковски, Дако. Екранът – огледало на чувствата и мислите на кинотвореца. – Работническо дело, г. XXXII, № 278, 5.X.1958, с. 3*.

^[71] Комунистическото възпитание на българските кинодейци. – Народна култура, г. II, № 46, 15.XI.1958, с. 1 – 2.

^[72] Кинодейците мобилизират силите си. – Народна култура, г. II, № 47, 22.XI.1958, с. 2.

^[73] Съветският режисьор Юлий Райзман гостува у нас. – Земеделско знаме, г. ХХXVI, № 3630, 27.IV.1958, с. 3*.

^[74] Нашата общественост се запознава със съветската филмова класика. – Вечерни новини, г. VIII, № 2279, 18.XII.1958, с. 1*.

^[75] Дяков, Н. Събрание на българските кинодейци. – Вечерни новини, г. IX, № 2295, 7.I.1959, с. 1*.

^[76] Чествуване на заслужил кинодеец. – Отечествен фронт, г. XV, № 4475, 16.I.1959, с. 3*.

^[77] Изтъкнат деец на кинооператорското изкуство. – Вечерни новини, г. IX, № 2380, 16.IV.1959, с. 4*.

^[78] ЦДА-12, ф. 486, оп. 1, а.е. 53, л. 1 – 85 (Материали във връзка с отчетно-изборното събрание: доклад за дейността на Съюза, доклад на УС пред събранието, справка №1 за дейността на Съюза, резолюция на УС, устав на Съюза, стенографски протокол от следобедното заседание).

^[79] ЦДА-12, ф. 486, оп. 1, а.е. 47, л. 1 – 13 (Устав на Съюза на кинодейците в България).

^[80] Отчетно-изборно събрание на Съюза на кинодейците. – Вечерни новини, г. IX, № 2316, 31.I.1959, с. 1*; Към нови успехи на нашето киноизкуство. – Литературен фронт, г. XV, № 5, 5.II.1959, с. 3*; Отчетното събрание на Съюза на кинодейците. – Народна култура, г. III, № 6, 7.II.1959, с. 4; Да създадем филми, проникнати с Димитровски дух. Из изказването на министъра на просветата и културата др. Живко Живков на отчетното събрание на Съюза на кинодейците. – Народна култура, г. III, № 6, 7.II.1959, с. 3.

^[81] Избран е секретариат на Съюза на кинодейците в България. – Земеделско знаме, г. ХХXVII, № 3878, 15.II.1959, с. 3*.

^[82] Културна бригада към Съюза на кинодейците. – Вечерни новини, г. IX, № 2341, 2.III.1959, с. 4*.

^[83] Плодотворна работа на нашите кинематографисти. – Вечерни новини, г. IX, № 2488, 17.VIII.1959, с. 4*.

^[84] Конференция по въпросите на съвременността в киното. – Вечерни новини, г. IX, № 2561, 17.XI.1959, с. 4*; Творческа конференция върху съвременността в киноизкуството. – Земеделско знаме, г. ХХXVII, № 4111, 18.XI.1959, с. 3*; Творческа конференция за съвременното киноизкуството. – Работническо дело, г. XXXIII, № 322, 18.XI.1959, с. 2*.

^[85] Даковски, Дако. Киноизкуството и съвременността. – Народна култура, г. III, № 49, 5.XII.1959, с. 1, 3.

^[86] В България ще бъде свикана Третата конференция на кинематографиите в социалистическите страни. – Земеделско знаме, г. ХХXVII, № 3917, 2.IV.1959, с. 3*.

^[87] Тържествена вечер за Довженко. – Вечерни новини, г. IX, № 2428, 12.VI.1959, с. 4*.

^[88] Вечер на китайския филм. – Вечерни новини, г. IX, № 2523, 2.X.1959, с. 1*.

^[89] Гостува ни видния съветски кинорежисьор М. Ром. – Вечерни новини, г. IX, № 2523, 2.X.1959, с. 1*; Скъпи гости на кинолюбителите в Търново. – Вечерни новини, г. IX, № 2529, 10.X.1959, с. 4*; Среща с видни съветски кинодейци. – Вечерни новини, г. IX, № 2533, 14.X.1959, с. 1*; Среща на гостуващите у нас съветски кинодейци. – Земеделско знаме, г. ХХXVII, № 4083, 15.X.1959, с. 3*; Срещи със съветски кинодейци. – Труд, г. XIV, № 243, 15.X.1959, с. 4*.

^[90] ЦДА-12, ф. 486, оп. 1, а.е. 55, л. 1 – 152.