ЛИЗА БОЕВА
На първи юли тази година на платформата Нетфликс бяха излъчени последните два епизода от четвъртия (предпоследен) сезон на американския сериал Stranger Things (преведен на български като „Странни неща“).
Сценаристи, идеолози, режисьори на много от сериите и продуценти са братята Мат и Рос Дафър. Сред главните им сътрудници е Шон Леви (режисьор на поредицата „Нощ в музея“ – филмов франчайз, състоящ се – подобно на „Странни неща“ – от множество цитати от комикси, книги, филми и музикални клипове).
Критиците посрещат неодобрително сериала (започнал през 2016 г.) – главното им обвинение е във вторичност. Но това няма никакво значение за феновете: в деня на излъчване на четвъртия сезон сървърът на Нетфликс блокира – толкова много са желаещите да видят продължението на историята.
Ето началото. 1983 г. в малко градче някъде в щата Индиана по мистериозен начин изчезва дванайсетгодишният Уил. Приятелят му Майк с още две момчета започват да го търсят и ненадейно срещат в гората странно момиче с необичайно име – Единайсет. Тя знае къде е Уил: отвлечен е от могъща сила, която живее в друго измерение. Американски учени в секретна лаборатория са открили портал за това друго измерение и оттам започват да излизат чудовища, които тероризират тихото градче Хоукинс. Изчезва безследно още едно дете – петнайсетгодишната Барб. Най-добрата ѝ приятелка Нанси решава да я открие. Така се образуват две групи, които търсят Уил и Барб – групата на Майк (по-малките) и групата на Нанси (по-големите). Възрастните, които провеждат свое разследване, са майката на Уил (в ролята – Уинона Райдър) и местният шериф.
И така, до края на четвърти сезон децата, майката на Уил и шерифът с помощта на Единайсет спасяват от гибел не само Хоукинс, но и целия свят. Ни повече, ни по-малко: спасяват света.
Към тях се присъединяват (и отпадат) още спасители, но принципът се запазва: това са или деца, или много странни възрастни. Само те, оказва се, имат способността на разберат чудовищните неща, които се случват в Преобърнатия свят (The Upside Down). Една основна характеристика отличава тези спасители: всички те са от „групата на неудачниците“, както би ги нарекъл Стивън Кинг – The Losers club се нарича детската банда, която дръзва да се противопостави на злото в култовия роман „То“. Тия деца са все аутсайдери (едно е с очила, друго – с астма, трето е чернокожо и т.н.), подложени са на постоянен тормоз в училище, преследва ги маниак-убиец и чудовище, което най-често приема облика на клоун и също се опитва да ги убие. Общите неволи сплотяват децата, дружбата им е така силна, че те успяват да преодолеят и най-страшните препятствия. Същия модел е използван от братя Дафър в „Странни неща“: сериалът е истински химн на дружбата.
РОС И МАТ ДАФЪР
Многоликият злодей Векна, който се появява в четвърти сезон, много прилича на чудовището То – приема различни форми и плаши човека именно с онова, от което той се бои най-много. От Стивън Кинг е „взет“ и персонажът на шерифа – при Кинг, често дори с едно и също име от роман в роман се появява фигурата на шерифа в малко провинциално градче – странен човек, самотник, с непоколебими принципи, който се справя с чудовищни трудности.
ВЕКНА СЕ ПРЕВРЪЩА В ЕМБЛЕМАТИЧЕН ГЕРОЙ В СЕРИАЛА НА БРАТЯТА ДАФЪР.
Несъмнено и главната героиня Единайсет е момиче, чийто типаж е измислен от Кинг. Единайсет е израснала в секретна лаборатория и има свръхспособности; тя е самотна, няма семейство, но в лицето на Майк и неговите другари открива истински приятели и заради тях е готова да се опълчи на най-страховитото зло. Героинята на Кинг Кери от едноименния роман е такова момиче и дори в четвърти сезон виждаме пряк цитат към текста – епизодът, в който съучениците издевателстват над Единайсет. Малката Чарли, героинята от романа „Подпалвачката“, също има изключително опасен дар, главният герой от „Сиянието“ е с паранормални заложби…
Деца, които имат изключителни способности, но същевременно са крайно уязвими и безпощадно манипулирани от циничните възрастни – това е любима тема на Стивън Кинг, многократно развивана в романите му. Около тази тема братя Дафър създават главната интрига в продължение на четири сезона в „Странни неща“.
СТИВЪН КИНГ ОТ ВРЕМЕТО НА УСПЕХА НА КЕРИ
Екранизациите по книги на Стивън Кинг са над 100 и навярно няма друг съвременен писател, който така мощно да е повлиял на киното както Кинг. И въпреки това, поне според мен, на пръсти се броят добрите екранизации – „Изкуплението Шоушенк“ (реж. Франк Дарабонт), „Сиянието“ (реж. Стенли Кубрик), „Кери“ (реж. Браян де Палма). В тези филми режисьорът е главната сила, текстът на Кинг е само солидна основа.
В „Странни неща“ братя Дафър създават идеалната екранизация по Стивън Кинг, без да използват нито едно негово произведение конкретно. Каква е реакцията на писателя ли? Той е във възторг – както обявява многократно на своята страница в Туитър, коментирайки сериала.
КАДЪР ОТ STRANGER THING
Във финала на четвърти сезон се появява за достатъчно дълго екранно време, та да може да се види добре, обложката на книга – „Талисманът“. Това е роман на Стивън Кинг, написан в съавторство с Питър Строб (издаден през 1983 г.), чиито права за филмиране са откупени преди десетилетия от Спилбърг. Спилбърг така и не екранизира „Талисманът“, но с тази задача ще се заемат братя Дафър. Предстои да видим изключителната триада – Кинг (автор на текста), Спилбърг (продуцент), Мат и Рос Дафър (режисьори).
Като стана дума за Спилбърг: разбира се, в „Странни неща“ ясно можем да видим препратки към „Извънземното“. Във филма на Спилбърг се разказва за Елиът и неговите брат и сестра, които тайно от възрастните – родители, правителствени органи, се опитват да помогнат на извънземно същество. Във втори сезон едно от децата намира в кофата за боклук странно същество (демодог), което отглежда като любимо домашно животно (сетне демодогът се превръща в хищнически демогоргон). В „Близки срещи от третия вид“ отново става дума за малко американско градче, обляно от светлината на чуждопланетно сияние.
КАДЪР ОТ БЛИЗКИ СРЕЩИ ОТ ТРЕТИ ВИД, РЕЖ. СТIИВЪН СПИЛБЪРГ, 1977
Освен Стивън Кинг и Спилбърг, в сериала на братя Дафър с лекота ще открием влиянието на Робърт Земекис и неговата приключенска комедия „Завръщане в бъдещето“: нямам предвид сюжетна близост, а сходна динамика на разказа. А и особеното чувство за хумор, проникващо в канавата от крайно мрачни събития.
Разбира се, препратките към култовите хорър филми от 80-те години също са множество. Преди всичко трябва да спомена Уес Крейвън и неговата поредица „Кошмар на Ел Стрийт“. В четвърти сезон чудовището Векна убива Фреди Крюгер. Актьорът, изиграл легендарния Фреди Крюгер (Робърт Енгланд) се появява в ролята на Виктор Криил – полуделият старец, издрал очите си, за да заличи ужаса, който е видял. Именно синчето на Виктор ще се превърне сетне в зловещия Векна – т.е. Фреди Крюгер (актьорът, изиграл Фреди Крюгер) е баща на чудовището от Преобърнатия свят.
„Странни неща“ заимства структурата на филмовия франчайз на Уес Крейвън „Писък“: героите гледат филм и в реалността им се случват онези неща, които виждат на екрана. В сериала на братя Дафър децата играят настолната игра „Подземия и дракони“ и чудовищата от играта наистина се появяват в живота им.
Несъмнено се откроява влиянието на „Пришълецът“ на Ридли Скот – агресивното извънземно същество, чиято външност е разработена от швейцарския художник Ханс Рудолф Гигер (Ридли Скот вижда издадената през 1977 г. книга на Гигер „Некрономикрон“ и го кани за съвместна работа във филма). Гигер заимства заглавието от едноименната творба на Хауърд Лъвкрафт. „Некрономикон“ или „Ал-Азиф“ е гримуар (учебник по магии), който самият Лъвкрафт многократно цитира в други свои произведения като в поредицата за Ктулху, например. Лъвкрафт заимства този метод от своя кумир Едгар Алън По. Модернистки ход, разбира се.
РИДЛИ СКОТ И Х. Р. ГИГЕР, 1978
Навярно от Лъвкрафт, който измисля собствена география, тръгва традицията чудовищата да се появяват не къде да е, а в затънтени провинциални американски градчета. Именно там се образува процеп, портал между нашата вселена и отвъдни светове. При Стивън Кинг това са измислените Касъл Рок и Дери, при Дейвид Линч – Туин Пийкс, при Алкс Хирш – Гравити Фолс… В „Странни неща“ измисленото градче се нарича Хоукинс (щат Индиана) и именно там ще се случи краят на света (в четвърти сезон има подсказка, че най-вероятно това предстои в петия финален сезон).
Тази логика ни е добре позната още от детската история за вълшебника от страната Оз: чудото се случва не другаде, а в скучния щат Канзас. Колкото по-затънтена и скучна на пръв поглед изглежда отдалечената провинция, толкова по-големи тайни са спотаени там.
ОБЛОЖКАТА НА ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ НА „МАГЬОСНИКЪТ ОТ ОЗ“, 1900 Г.
Играта на скрити и нескрити цитати от филми и книги от 80-те години, заложена в „Странни неща“, не е игра за синефили. Братя Дафър създават грандиозен колаж от поп феномени, от блокбастъри. Тази игра работи единствено за хората, родени през 60-те и 70-те години на миналия век. Аз с лекота разгадавам главните цитати (при повторно гледане – и скритите), защото изброените филми (на Спилбърг, Земекис, Скот, Крейвън, Дейвид Линч) и книгите на Стивън Кинг като червена нишка преминаха през моето детство. За мен сериалът „Странни неща“ носи носталгичен привкус.
За сегашните тийнейджъри – главната зрителска аудитория на сериала – подобна игра тепърва започва: именно благодарение на „Странни неща“ те научават за поп културата на 80-те години. Най-ярък е примерът с песента на Кейт Буш Running Up That Hill: много популярна през 85-та, за да се появи като ключова песен в четвърти сезон на „Странни неща“ и да оглави отново хитпарадите. Това е прецедент в историята на хитпарадите, чрез тази песен Кейт Буш три пъти попада в книгата на Гинес.
КАДЪР ОТ КЛИПА НА КЕЙТ БУШ КЪМ ПЕСЕНТА „RUNNING UP THAT HILL“
Ключова част от митологията, обгърнала вече сериала на братя Дафър, е музиката. Заставката е дело на Кейли Дикстън и Майкъл Стейн от американската група Survive (през 2017 г. печелят Еми в категория Outstanding Original Main Title Theme Music). В сериала звучат хитове от 80-те – от New Order и Мадона до Queen и Foreigner. Но и тук е използван постмодернистки метод: музиката не е просто фон, не е „машина на времето“, а действащ персонаж. В първи сезон песента Should I Stay or Should I Go на британската пънк група The Clash се оказва ключово важна за развитието на сюжета: тя е свързващо звено между изчезналия Уил и неговите приятели. Песента е невидим мост, по който децата минават, за да спасят момчето.
В четвърти сезон Running Up That Hill на Кейт Буш се оказва жизненоважно заклинание: героинята Макс може да се спаси от чудовището Векна само, ако слуша любимата си песен. Метафората „музиката е спасителен пояс“ е разгърната, визуализирана.
КАДЪР ОТ СЕРИАЛА STRANGER THINGS
Несъмнено братя Дафър и тук използват познат метод: в „Приказка без край“ (филм от 1984 г. по едноименния роман на Михаел Енде) в кулминационния момент главните герои трябва да изпеят заедно песента The Never Ending Story.
80-те години на XX век са немислими без метъл музиката, разбира се. В кулминационен момент от четвърти сезон двайсетгодишният Еди в Преобърнатия свят изпълнява на покрива на една каравана (обкръжен от летящи чудовища) знаменитата песен Master of Puppets (хит на Metallica от 1986 г.).
Критиците, осъждащи „Странни неща“, изброяват някои от очевидните препратки (към филми, музика и книги) и отсъждат: сериалът е вторичен – братя Дафър просто са събрали поп феномените от 80-те години и експлоатират носталгичното чувство на зрителите.
Нека оборя тези две обвинения. Относно вторичността: тук трябва да говорим за постмодернистка игра, не за обикновена компилация. Според мен братя Дафър избират именно 80-те години на ХХ век, защото те са златното време на американските хоръри: изобилстват филми и литература, разказващи за НЛО, маниаци, серийни убийци, безумци, ужасът от ядрена война, кошмарът на Студената война… 80-те години – това е уютно, спокойно (наглед) време. Но се оказва, че злото прониква именно в това уж предвидимо, уж несмутимо битие. Паралелът с нашето време е очевиден: връхлетелият ни ковид, демоните на войната – са сили на злото, нахлули в привидно осигурения ни свят. Сериалът „Странни неща“ се оказва хем пророчески, хем лечебен: предлага „рецепта“ за оцеляване. „Клубът на неудачниците“ – деца, юноши или възрастни, които ще спасят света. Те имат особена чувствителност, имат сетива, за да видят и разпознаят злото; те имат и силата на характера, за да му се противопоставят.
Братя Дафър използват в сериала още едно клише: главен враг на американците са съветските власти, които искат да унищожат света. Оказва се, че братя Дафър не просто копират щампи от 80-те години, а предсказват война (която вече не е студена). Но има и друго: обвинявайки съветските спецслужби, те не забравят да кажат и за американските секретни отдели, които се оказват много по-страшни. Злото, което може да погълне света, се случва именно заради експеримента, направен от американските тайни служби. Става дума за особено жесток експеримент: експеримент над деца. В ролята на главния учен (доктор Мартин Бренер) е Матю Модайн – култовият актьор от „Пълно бойно снаряжение“ (реж. Стенли Кубрик) и „Пилето“ (реж. Алън Паркър). В тези филми Модайн играе младежи, осакатени душевно, психически от войната (става дума за Виетнамската война); в „Странни неща“ героят на Модайн е от „другата страна“ – той е онази сила, която поражда злото.
МАТЮ МОДАЙН – НЯКОГА И СЕГА
Относно носталгията. Самите Мат и Рос Дафър са родени през 1984 г. – т.е. дори за тях 80-те години не са носталгично време. Тяхното детство е през 90-те и 80-те години за тях са измислено време, разбира се. Децата и тийнейджърите, които сега гледат сериала, нямат понятие от 80-те години и да се говори за носталгия при тях е безсмислено. И въпреки това за всички е ясно: 80-те години са онова време, което е отминало завинаги. Става дума за времето преди компютрите, макар в сериала да виждаме компютър и дори деца-хакери, преди мобилните телефони, въпреки че децата използват самоделни радиовръзки, преди пренатоварените от коли пътища. Група дванайсетгодишни след вечеря, в тъмнината, яхнали своите колелета, преминават през безлюдна гора. Такава история в нашата реалност, дори в най-затънтените села, не може да се случи…
БРАТЯ ДАФЪР ПО ВРЕМЕ НА РАБОТА
* * *
Интересно е да проследим как героите порастват (изминали са шест години от началото на сериала). Героите порастват, нараства и сериозността на техните проблеми – в сериала на братя Дафър това е много по-интересно представено, отколкото в „Хари Потър“, да кажем. Героите в поредицата за момчето-вълшебник също порастват, но този процес не е показан толкова проникновено и вълнуващо.
Развити са и актуални теми като еднополовата любов, отношението към приемните родители, братя и сестри, детските травми и техните последствия…
„Странни неща“ е приказка – мащабен ескейпистки атракцион, който може да бъде увлекателен и за деца, и за юноши, и за възрастни. Тук – както е в традиционната приказка – се утвърждават главни морални ценности: дружбата, истината, смелостта, добротата. Лайтмотив на сериала са думите „приятелите нe лъжат“.
