ЕЛИЦА МАТЕЕВА

„Драги зрители, с нашия сериал попадаме във фантастичен свят, но за разлика от Създателя, ние не притежаваме силата да се справим с него. Като бездарни художници, единствено създаваме бледо копие на божествения свят.“
Ларс фон Триер – „Кралството“, 1994 г.

През 1994 г., ексцентричният датски режисьор Ларс фон Триер, заедно с колегата си Мортен Анфред предприемат сюрреалистично пътуване в света на хора и призраци, обитаващи странно място – болница Rigshospitalet в Копенхаген, наречено „Riget“ („кралството“). Видения, сънища и реалност се преплитат до неузнаваемост, зрителят, след като е изгледал първия сезон на сериала „Кралството“, е обладан от неистово желание да види новите приключения на докторите Стиг Хелмер (Ернст-Хуго Ярегорд), Мортен „Моге“ Моесгаард (Питър Мигинд ), Ригмор Мортенсен (Гита Норби ), Пале Бондо (Баард Оу) и на госпожа Сигрид Друсе (Кирстен Рофелс) – „танцуващата“ с демони пациентка.
До появата на „Кралството“ Триер е заснел игралната трилогия „Европа“ (The Europe Trilogy): „Елемент на престъплението“ (1984), „Епидемично“ – (1987) и „Европа“ – (1991), а също така е режисирал и сериала „Учителска стая“ (The Teachers Room/Laerervaerelset) (1994).

  ЛАРС ФОН ТРИЕР И АКТРИСАТА ГИТА НОРБИ  

Вторият сезон на „Кралството“ се появява през 1997 г., когато Ларс фон Триер все още не е заснел филма си „Идиотите“, създаден по правилата на „Догма 95“, но вече е предизвикал скандал в Париж, замервайки зрители и режисьори от ранга на Клер Дени, Коста Гаврас, Абас Киаростами, Кшищоф Зануси с червените си картончета, на които е запечатал „обетите на целомъдрието“, или как трябва да се прави кино според „Догма 95“. Старото кино е отпадък, новото кино е „Догма 95“!
Вдъхновен от сериала на Дейвид Линч „Туин Пийкс“ и френския сериал от 1965 г. „Белфегор или Фантомът от Лувъра“, Ларс фон Триер превръща болницата в Копенхаген в зомби град-държава, отразяваща всички черти на съвременното общество, претендиращо, че е постигнало напредък.
В своята същност тази щура микстура от множество жанрове демонстрира оригиналния почерк на артиста Триер, съумял да намери баланс между комедията, трилъра и хорора, аранжирани с персонажи, сякаш току-що излезли от хора на древногръцка трагедия – кухненските работници 1 и 2 (Вита Йенсен и Мортен Леферс ), които като оракули изговарят истината за безкрайността на Вселената и човешката лудост. Синоптичната партитура на „Кралството“ предлага различни възможности за тълкувания, обобщения и анализи. Интересът към сериала достига пределите на Холивуд, а Ларс фон Триер подпомага един от безспорните магове в литературата Стивън Кинг при адаптацията на сюжета в подходящ формат за американската публика. През 2004 г. американският сериал „Kingdom Hospital“ е факт.
Двайсет и осем години след премиерата на първия епизод на „Кралството“ настъпва нова ера за героите му – първите два сезона са реставрирани, а през есента се очаква по скрининг платформата „Viaplay“ продължението на сериала „Кралството. Изход“.
Първите два сезона се състоят от по четири епизода, като в производството им участват Дания, Швеция и Германия. В новия сезон сериите са пет. Всяка от тях е с продължителност от 75-80 минути. Сюжетът предизвиква любопитство с разнообразните си ситуации. Болницата е построена на интересно място: в древни времена на това място жителите на града са избелвали прането си, което подсказва, че аурата на пространството е предразположена към токсичност. „Кралството“ е в плен на демони, а Пандемията е логичен изход. Сериалът започва с две важни събития: пристигането на нов доктор-шведът Стиг Хелмер и присъствието на пациентката Сигрид Друсе. Доктор Хелмер по време на операция е причинил вреда и неговата малка пациентка Мона загубва част от менталните си способности. Майка ѝ се опитва да докаже вината на лекаря, като предизвиква разследване. Хелмер иска да скрие фактите, които го уличават и разкриват деянието му. Госпожа Друсе чрез силата си на медиум открива в асансьора на болницата странно енергийно присъствие. Впоследствие тя разнищва страховита история – в „Кралството“ някога е било убито момиченце. Малката Мари е била задушена с газ от своя баща-доктор Крюгер, защото е негово незаконно родено дете. Духът на Мари броди из коридорите и подземията на „Кралството“ и със звънчето си тревожно търси истината.
Другата линия от събития е сведена до ситуации между студенти по медицина и техните наставници, конкуренция между лекари, делнични задачи и операции. Докато наблюдаваме безкрайния трафик от колички, пациенти, лекари из отделенията на болницата, оставаме с впечатлението, че редът в „Кралството“ е привиден – на финала хаосът превзема болницата. Доктор Джутит Петерсон (Бригит Рааберг) очаква дете, като на третия месец от бременността се ражда Голямото бебе с главата на убиеца на Мари. Голямото бебе предизвиква различни чувства в Джудит. Тя се ужасява от вида му, но същевременно обича това невинно създание. Докато героите изпадат в кризи, тайното общество на лекарите в „Кралството“ – „Синовете на ложата“ – приемат за свой член доктор Стиг Хелмер. Стиг всяка вечер излиза на покрива на болницата и гледа с бинокъл своята Швеция отвъд протока Йоресунд, проклинайки с вика си датските идиоти. Неизвестни лица извършват магически заклинания в подземието на болницата. Друсе, заедно със своя син – санитар в болницата и доктор Моесгаард с екзорсистки ритуал освобождават от гнева призрака на малката Мари, а дяволът се вселява в сестра Камила (Солбьорг Хьофелдт) и преследва из коридорите Друсе. Скоро болницата ще се взриви от присъствието на злото, а Стиг използва различни средства, за да прикрие следите към делото с Мона. В болницата всичко отдавна е известно за момиче и момче със синдром на Даун – те са кухненските работници на „Кралството“. Докато почистват чинии и чаши, те предсказват с енигматични обобщения тоталната разруха на света.
Един от възможните дискурси за анализиране на „Кралството“ е темата за мястото и пространството. От покрива на болницата се вижда шведската атомна електроцентрала. „Благодаря ви, шведски стражеви кули“, е поздравът на Хелмер към ядрените реактори, „с плутоний ще победим датчанина“.
Една година след първото излъчване на „ Кралството“ започва строителството на моста Йоресунд, който свързва Швеция и Дания и развива нов етап от регионалната интеграция в ЕС. По-късно реакторите са изведени от експлоатация.

  АКТЬОРИТЕ НИКОЛАС БРО И БОДИЛ ЙОРГЕНСЕН  

Призраците на фон Триер надскачат идеята за готически тропи. Завръщайки се към пронизаното от конфликти, кърваво минало, доктор Хелмер „пренася“ идеята за война в ядреното настояще. Да не забравяме, че в миналото болницата е представлявала блатиста земя, вечно забулена в мистична влага, която бавно си проправя път през „Кралството“. Миналото преследва настоящето и новите знаци коварно се настаняват в света на „Кралството“. Може би именно тази мания да живееш и да преживяваш отново историята, да се оставиш да бъдеш преследван и обитаван от нея, е причината за скандала с Триер в Кан, по повод немското му наследство. И той досущ като героя от сериала Хелмер е пленник на миналото.
В трилогията „Европа“ на Триер сме свидетели на континент, неспособен да достигне катарзис след Втората световна война, въвлечен в сумрачно (полу) настояще. „Кралството“ изглежда вероятно продължение на тези предчувствия. По време на снимките на сериала бюджетните ограничения предоставят неочаквана форма на облекчение за самия фон Триер. Освободен от предишните естетически очаквания и без наличието на стабилен финансов ресурс, Триер достига до своя Манифест.
Филмите „Идиотите“ и „Празненство“ (първите творби на Триер и Винтерберг в „Догма 95“) се занимават по подобие на героите от „Кралството“ със задгробния живот, с призраците на повторението и ритуала, където доброто и злото се редуват.
Датският национален театър предлага нов сценичен живот на „Кралството“ през творческия си сезон 2019-2020 г. Според режисьора на спектакъла Николeй Фабер, сериалът на Триер се радва на популярност сред датските зрители по няколко причини: героите му живеят на ръба. Те критикуват чуждите грешки, но не забелязват своите и не признават вината си. Всеки е готов да бъде съдник на нечие поведение, без да вижда гредата в своето око. Болницата е умален вид на държавата, в която правилата не се спазват.
„Кралството“ е сатиричното грозно огледало, което показва истинското лице на съвременното общество. Макар и пряко да не се коментира определена политическа обстановка, сериалът се превръща в обобщение, надскачащо конкретиката и това го прави толкова актуален.
„Кралството“ е сниман в традицията на едно от бъдещите правила на „Догма 95“ – камерата се държи от ръка и това прави впечатление особено при резките смени на плановете. Забележителната еволюция на скандинавската драма през последните двайсет и пет години би могло да се обвърже и с появата на „Кралството“. По ирония на съдбата това шоу, в което нищо не изглежда реално, поставя нови стандарти за един от важните въпроси: какво е възможно в киното? Третият сезон трябва да вдигне летвата още по-високо и заради присъствието на нови актьори -звезди като: Ларс Микелсон, Бодил Йоргенсон, Николас Бро, Тува Новотни, Даница Чурчич, Микаел Пресбранд, Николас Лее-Каас, Дейвид Денкик, Александър Скарсгард – част от тях познаваме и от киното в стилистката на „Догма 95“.
Ларс фон Триер отдавна е доказал своя талант. Дали ще снима сериал или игрален филм, за ценителите на жестоките му фантасмагории е без значение.