ПЕНЧО КУНЧЕВ

 

Всеки художник е един калъп. А аз жадувам да съм няколко. Дори ми се иска един ден да напиша на стената на къщата си: Художник във всички жанрове.

Франсис Пикабия, 1923

 

Иван Веселинов е известен преди всичко като един от най-видните представители на българското анимационно кино. Увенчани с наши и международни награди негови филми като „Дяволът в черквата“ (1969), „Наследници“ (1970), „Малка дневна музика“ (1971), „Страх“ (1973), „Ръчичка-ръкавичка“ (1977), „История с вълк“ (1986) бележат етапи в развитието на българската анимационна школа. В света на анимацията го отвежда първоначалната му работа в областта на карикатурата, където е носител на престижни национални и международни награди. Веселинов е и дългогодишен и обичан преподавател в програма „Анимационно кино“ в Нов български университет, където преподава и до днес като почетен професор.  В няколко самостоятелни сборници са публикувани негови карикатури, сценарии и стихове. Издателството на Нов български университет издава престижни, посветени на него книги: „Анимационният свят на Иван Веселинов“ (2015), под съставителството и редакцията на проф. д-р Светла Христова, както и луксозния албум „Гротески и карикатури“ (2021).

През последните години обаче Веселинов ни изненадва и със своите забележителни постижения в областта на живописта. В своята вече трета самостоятелна изложба, показана в галерия „Райко Алексиев“, авторът отново демонстрира изключително майсторство. Въпреки това Веселинов като че ли не се взима съвсем насериозно като живописец, което личи и от заглавието на изложбата – „Латерали“ (от латински – страничен), което определено говори за самоирония. Изложените творби обаче подсказват, че изобщо не става дума за някакъв случаен или „страничен“ автор, а за сериозен живописец със свой самобитен почерк, колорит и стил.

Всяка една от подредените в началото на изложбата чернобели и цветни рисунки е решена в различна цветова гама – от ахроматична до такава с богата цветова наситеност. Сюжетите са предимно в портретния жанр, чиито форми обаче са раздробени и подредени в странни геометрични съвкупности или са пречупени през призмата на необикновеното и дори плашещото – изображения като в някакъв странен, модернистичен паноптикум. В някои от тези рисунки човешките лица съжителстват в композиции с необикновени птици, животни или музикални инструменти.

Живописните платна продължават и доразвиват изображенията в рисунките. Някои от тях са обединени в цикли като: „Красавицата и звяра“, ‚Арлекини“, „Голи тела“... Тук и там личат препратки към кубистичните вариации на Пикасо, към метафизичните творби на Джорджо де Кирико, към интимните опуси на художници от немския експресионизъм, към загадъчния и приглушен колорит на Паул Клее... И тук, както и в рисунките, изображението се разлага на геометрични форми, нерядко отдалечавайки „портретувания“ от сферата на реалността, насочвайки го към света на абстрактното. В някои от портретите пък авторът подхожда по обратния път – създава изображението с помощта на геометрични форми. Със своя богат колорит и необичайна конструкция, композициите нерядко се превръщат в почти абстрактни изображения, в някакъв вид ребуси, които зрителят неусетно започва да разчита по своему, натоварвайки ги със свои представи, спомени или преживявания. По този начин Иван Веселинов поканва зрителя по един елегантен начин да навлезе в неговия изпълнен със съновидения и фантастични същества свят, в който властва хармонията и красотата, редом до стряскащи сетивата и сякаш дошли от отвъдното лица или до тревожните символи на нашето съвремие, белязано за жалост и от ужасите на войната.

Интересно е да се отбележи, че дори в решените в кубистичен стил голи тела може да се забележи и една чувствена и поднесена с много вкус и мярка еротика. Някога американската фотографка Ребека Блейк бе казала, че „еротиката е необходима сила, която трябва да присъства в изкуството“. Веселинов, изглежда, е приел подобна мисъл като една от своите творчески насоки, което личи и от жизнерадостния цикъл със стилизирани голи женски тела, конструирани също така със средствата на абстрактната геометрия и пъстра палитра върху бял фон, но излъчващи свежестта и полета на младостта, на неукротимия порив за любов и красива страст.

Цветовите гами в живописните платна, подобно на тези в рисунките, варират от ахроматични до монохроматични (превъзходната фигурална композиция в синьо), от приглушения пастелен колорит до експлозията от цветове в споменатия „младежки“ цикъл.

В редица свои картини Веселинов въвежда и графични изразни средства, като контур, щрих, линеарно решени форми. В други се чувстват спомени от стилистиката на анимационните филми на автора, като например станалите вече митични негови типажи с колела вместо нозе от филмите „Куче марка“ (1985) и „Джунгла под прозореца“ (2013). В рисунъка на човешките фигури се забелязва и влияние от стилистиката на анимационния типаж – изменени пропорции, подчертана стилизация, характерен силует...

Портретите, както и човешките фигури в композициите, въпреки своята абстрактна или кубистична интерпретация, имат обобщен и дори запомнящ се силует, което им придава впечатляващото въздействие на особен вид монументалност. В някои от картините човешките фигури са композирани и дори преплетени с машинни елементи или велосипедни колела, в други жената е представена като многоока котка, в трети се появяват черепи или риби със зинала и озъбена уста, или пък привлекателните форми на гола женска фигура, неусетно преливащи в чудновато животинско създание...

Освен като класик на българската анимация и като виден представител на изкуството на карикатурата в България, Веселинов с тази своя изложба, в която представя сто и трийсет изцяло нови и създадени през последните няколко години творби, се нарежда и сред едни от най-изтъкнатите представители на българската живопис. Смело може да се каже, че неговият моментално разпознаваем и вариращ между гротеската и високата живопис стил, отрежда на творчеството му точно определено и значимо място в историята на съвременното ни изкуство. А ние, зрителите, оставаме с надеждата АВТОРЪТ  скоро да ни зарадва с нови свои платна и рисунки, с които да се потопим отново в неговия изпълнен с красота и кошмари, с поезия и драми, с хармония и сблъсъци и гравитиращ между геометричното и биоморфното, между абстрактното и фигуративното реален и нереален свят.