ЕЛИЦА МАТЕЕВА

 

Казват, че числото осем е символ на безкрайността, на кръговрата, на успеха и на любовта. Ако се доверим на знаците, вероятно осмата година за Международния филмов фестивал в Бургас (15-21 юли) бележи завиден афинитет към авторски творби, посветени на крехкостта на чувствата, предизвикващи дискусия, провокиращи към философски разсъждения и дебати. Какво е характерно за Burgas International Film Fest?

В конкурсната програма участват нови български филми – пълнометражни и късометражни, както и чуждестранни продукции, спазвайки условието за първи стъпки в киното. Две журита определят победителите – професионално и младежко жури, като задачата им е да откроят най-доброто, най-интересното, да се обърне внимание на прохождането в света на киното.

Любовта като двигател, определяща посоките на отношения и промяната на статуси, може би е подходяща рамка, в която бих обединила заглавията от конкурсната програма. В късометражния конкурс участваха дванайсет филма. Сред тях като много добри тематично, визуално, драматургично бих посочила: „Моля, останете на линия“ (Малайзия), „Обет за мълчание“ (Германия). Различни като сюжет, творбите проблематизират темата за избора: битът изисква компромиси, които подлагат на изпитание отношенията на героите с близките им. Испанското предложение „Посетителките“ е шеговит и добронамерен поглед върху съдбата на пенсионерите, които лекуват самотата си чрез екскурзии, но дали пътешествията успяват да преодолеят загубата по най-близките ни? Най-екзотичният като идеи, герои и ситуации се оказа португалският „Плъхоубийство“. Карлос сякаш е герой от роман на Кафка – налага му се всеки ден да прави забележки, че в стаята му има плъх, но хазайката категорично отрича този факт. Наемателят спи пред вратата на дома си, което предлага крайни решения – в хаоса на социума – единственият сигурен начин за оцеляване е трансформацията ни в чудовища.

 АВГУСТ 13 (БЪЛГАРИЯ, РЕЖИСЬОР ВЕНЦИСЛАВ САРИЕВ) 

„Покрив“ на режисьорката Милена Николова също акцентира върху абсурдността в битието. Мъж и момиче, всеки със своите екзистенциални провали, търсят спасение в ритуала на самоубийството, но общите им неволи ги сближават. Специално внимание заслужават обявените от журито за най-добри филми в тази категория – българският „Август 13“ и френският „Когато обичаш, трябва да си тръгнеш“. Режисьорският дебют на Венцислав Сариев въздейства със зрелостта си при артикулирането на агресията и насилието като реалност и казусът да се отговори на тях по същия начин.

 КОГАТО ОБИЧАШ, ТРЯБВА ДА СИ ТРЪГНЕШ (ФРАНЦИЯ, РЕЖИСЬОРИ ЖОЗЕФ РОЗЕ И ПАБЛО КОТЕН) 

Струва си да се открои нюансираността в изграждането на любовния дискурс в работата на Жозеф Розе и Пабло Котен в романтичната история за любов на снимачната площадка във филма „Когато обичаш, трябва да си тръгнеш“.

 ЕКИПЪТ НА ФИЛМА ЛЮБЕН, СНИМКА: © КИРИЛ ПЕЙЧЕВ 

Творческите екипи на пълнометражните игрални български дебюти „Добрият шофьор“ и „Любен“ се срещнаха преди и след прожекциите със зрителите, които имаха възможност да общуват с авторите на филмите. По този начин фестивалът става реален посредник, приобщаващ зрителите към новото българско кино. Филмите тепърва ще имат разпространение и със сигурност ще предизвикат различни реакции, но най-важното е, че те регистрират честно и искрено проблемите на съвременното ни общество – сякаш повече обичаме да мразим, отколкото да даряваме околните с грижа и обич.

 ПЪРВА ВЪЗРАСТ (ПОРТУГАЛИЯ, РЕЖИСЬОР АЛЕШАНДРЕ ДАВИД) 

Като сюрреалистично видение се оказа „Първа възраст“ от Португалия. Пълнометражният филм на Алешандре Давид наподобява утопичен свят-малък остров, управляван от деца, които не познават речта, но пък владеят способността да живеят по свои неписани закони. И макар леко объркващ като разказ в някои епизоди, „Първа възраст“ въздейства с присъствието на невероятните малки артисти и с футуристичния си поглед към настоящето през хоризонта на мита и копнежа по невъзможния Милениум, когато децата ще спасят света.

 КОПЕНХАГЕН НЕ СЪЩЕСТВУВА (ДАНИЯ, РЕЖИСЬОР МАРТИН СКОБЕР) 

„Копенхаген не съществува“ журито за пълнометражни филми – Виктор Божинов (България), Милица Томович (Сърбия) и Атира Хартунг (Унгария), оцени като най-добър филм. Сценарист е Ескил Фогт – „Невинните“ (2021). В „Най-лошият човек на света“ (2021), режисьорът Мартин Скобер отново изследва отношенията в пространството на обич-омраза след „Brakland“ (2018). „Копенхаген не съществува“ е своеобразна медитация – плавно преминаване в света на Ида и Сандер. Дали, ако останем в любовта и не търсим екзистенциални изяви извън любовното, животът ни няма да се превърне във фикция? Ида изчезва, а Сандер е заключен в апартамент от баща ѝ, разследващ връзката помежду им. Мартин Скобер владее минималистичното експониране на емоциите и с изключителна деликатност въвежда публиката в история, която постепенно се трансформира в мистерия. Животът в отсъствие на любимия човек е фикция, в която всички наши действия губят смисъл, според „Копенхаген не съществува“.

Филмът на Даркхан Тулегенов „Братя“ грабна наградата на младежкото жури. „Братя“ впечатли младите хора заради дълбочината на изграждане на характерите. Те коментираха филма в уъркшопа по кинокритика, проведен в рамките на кинофестивала, който имах удоволствието да водя. Младите почитатели на киното споделиха, че отдавна не им се случвало да гледат филм, в който героите да са на тяхната възраст, да преминават през маргинални ситуации и същевременно разказът да придобие философски мащаб в изследването на теми за морала и божественото в човека.

Всички филми от пълнометражната програма разискват сериозни етични проблеми. Те свидетелстват за съвремие, в което човешкото същество отново трябва да изгражда пътеки към себе си и другите. Предложените заглавия ни подсказват посоката за превъзмогване на негативните полюси – всяка грешка може да се преодолее по пътя на личностното развитие.

Burgas international film fest отдели внимание и на документалното кино. Тази година във фокуса му попаднаха герои с изявена творческа и обществена позиция. Българските документални филми „Невидими връзки: Теодор Ушев“ и „Хала“ предложиха на зрителите среща с два изключителни свята, а Теодор Ушев се прояви като селекционер на анимационна програма по време на фестивала, в която бяха показани нови филми, провокирали автора. Филмът „Хала“ представи на бургаската публика Моника Попова, за която няма тайни в керамиката и играта с четката – в различни фази от битието ѝ на майка, баба, съпруга, художник, преподавател в НБУ.

Последната фестивална гала вечер бе посветена на една от най-ярките ирландски изпълнителки Шиниъд О'Конър, а документалният филм „Nothing compares“ ни представи  сложната ѝ противоречива същност, за която възходите и крушенията са ежедневие.

Международният филмов фестивал в Бургас задава различни параметри като програма и в него най-същественото, освен безспорните качества на конкурсните заглавия, е нестихващата енергия и професионализъм на организаторите му, което способства за израстването на фестивала като важен форум. Екипът е млад – младите стоят извън бремето на компромисите, а това е ключ към успеха на всяка инициатива.

 

Списък на наградените филми: 

„Копенхаген не съществува“ на режисьора Мартин Скобер (Дания) получи Голямата награда на журито.

Специални дипломи на журито за пълнометражните филми: „Айсмайер“ на австрийския режисьор Давид Вагнер и „Първа възраст“ на Алешандре Давид (Португалия).

Късометражно кино, най-добри филми – „Август 13“, дебют на режисьора Венцислав Сариев и „Когато обичаш, трябва да си тръгнеш“ на режисьорския тандем Жозеф Розе и Пабло Котен.

Със Специални награди бяха отличени „Обет за мълчание“ на режисьора Леонард Линк (Германия) и „На трона на Ксеркс“ на режисьора Еви Калогиропуло (Гърция).

Наградата на младежкото жури бе за „Братя“ на казахстанския режисьор Даркхан Тулегенов.

Филмът „Любен“, дебют на режисьора Венци Д. Костов, бе удостоен с награда на публиката.