МАРИЯНА ЛАЗАРОВА

       

 „АЗ, РОБОТЪТ“ – ВТОРА ЧАСТ

Правната регулация, предполагаща човешка намеса, би била трудно приложима към автономното AI съдържание, генерирано самостоятелно от интелигентни компютърни системи. Съществените празноти се отнасят именно до случаите, когато творческо съдържание се създава от самообучаващ се автономен изкуствен интелект и човешката намеса в процеса е сведена до абсолютен минимум или изобщо липсва. С усъвършенстването на технологията за машинно обучение ^[1] стана възможно алгоритмите да се самообучават от въведените в системата данни, да се развиват и да вземат решения, които могат да се определят като независими. Технологията позволява на машината да взима самостоятелни решения и да е независима от постоянна пряка човешка намеса, като процесът на ъпдейт на алгоритмите е изцяло автоматизиран. Тези програми всъщност се учат от данните, входирани от програмистите, но вземат независими решения в целия процес и накрая създават самостоятелно произведение.

 РЕПЛИКА НА ЕМБЛЕМАТИЧНАТА ХАМЛЕТОВА СИТУАЦИЯ С ЧЕРЕПА НА ЙОРИК ПРЕСЪЗДАДЕНА С ИИ. 

Характерно за технологията deep learning^[2] е не само автоматизирането на процесите, но структурирането на алгоритмите на слоеве, за да се създаде изкуствена невронна мрежа по подобие на човешката, която може да учи и да взема интелигентни решения сама и така позволява на компютрите да действат по определен начин, който няма нужда да е предварително зададен. Машините вече могат самостоятелно дори да пренапишат или модифицират първоначалните си кодове. Следователно, програмистите задават в някаква степен началните параметри, но произведението е резултат от генеративния автономен изкуствен интелект, който го създава в процес, наподобяващ мисловните процеси при хората. В резултат, изкуственият интелект създава стойност и е важно кой субект ще се възползва от нея, ще я защитава по всички възможни начини, технологични и включително по линия на авторското право. Прогнозите са, че до края на 2025 г. близо 90% от съдържанието в дигитална среда, в това число и аудиовизуално, ще бъде създадено от генеративен изкуствен интелект. Впечатляващо е как взаимодействието между човек и машина в творческия процес се разпростира в твърде широки граници: от използване на коригиращ софтуер-спел чек до съдържание, генерирано изцяло от компютър. Кои от посочените обстоятелства ще окажат влияние върху определянето на правоносителя? Ще признаят ли законодателствата статут на AI автор и дали това изобщо е необходимо и оправдано? Дали това няма да доведе до легализиране на мъглявото засега понятие „електронна личност“ и да отприщи възможността софистицирани роботи да бъдат признати за  носители на авторски права?

 ЗАСЛУЖАВАТ ЛИ РОБОТИТЕ ПРАВА? 

Вероятно подобни трагикомични опасения мотивират една част от представителите на юриспруденцията радикално да отричат необходимостта от признаване на авторски права върху автономно генерираното съдържание и да застъпват тезата, че то трябва да бъде обществено достояние - с други думи да бъде предоставено за свободно използване. Това крайно становище се поддържа активно и от известни творци в киноиндустрията. Наскоро Гилермо дел Торо заяви, че: „изкуственият интелект, използван във филм, би бил „обида към самия живот“.„Консумирам и обичам изкуство, създадено от хора.“ ^[3] Адептите на тези теории считат, че авторските права са преди всичко естествени човешки права, прокламирани във Всеобщата декларация за правата на човека /Universal Declaration on Human Rights /UDHR/ Разпоредбата на чл.27 от документа гласи следното:

 ТУИТЪР АКАУНТА НА ГИЛЕРМО ДЕЛ ТОРО, КЪДЕТО ТОЙ СПОДЕЛЯ МНЕНИЕ ЗА АНИМАЦИЯТА, СЪЗДАДЕНА ОТ ИИ. 

„1.Всеки има право свободно да участва в културния живот на общността, да се наслаждава на изкуството и да участва в научния напредък и ползите от него.

2. Всеки има право на защита на моралните и материални интереси, произтичащи от всяко научно, литературно или художествено произведение, на което той е автор.“^[4]

Теорията на пълното отрицание има своите критици, които твърдят, че подобно законодателно решение би имало твърде негативен ефект върху търговските политики на редица компании, тъй като компютърно генерираното съдържание има широко комерсиално разпространение в журналистиката, в музикалната, филмовата и особено в гейминг индустрията. Противниците на тази теза я смятат за неприемлива, защото би обезсмислила инвестициите на технологичните компании в разработките на изкуствения интелект. „Голямата петорка“ в технологичния бранш включва мултинационалните компании: Apple, Amazon, Facebook, Google и Microsoft. Законодателно решение, което отхвърля признаването на права върху съдържание на генеративен изкуствен интелект, би увредило икономическите интереси на мощна иновативна high – tech ^[5] индустрия. В момента тя реализира гигантски приходи не само от абонаментни такси от крайни потребители, но от лицензиране на новаторски технологии  и монетизиране на AI чат ботове от типа на вирусния ChatGPT.

 ГИГАНТИТЕ В ТЕХНОЛОГИЧНИЯ БИЗНЕС 

Друга възможна посока на авторскоправната закрила би могла да бъде свързана с регулацията при използване на бази-данни за самообучението на генеративния AI. В момента високотехнологичните компании правят многомилионни инвестиции в обработката, поддръжката и менажирането на огромни масиви данни. Те в голяма степен използват и данните, качени и споделени от потребителите на стрийминг - платформите. Българският ЗАПСП в §2 от ДР на ЗАПСП  съдържа легална дефиниция за бази данни: „съвкупност от самостоятелни произведения, данни или други материали, подредени систематично или методично и индивидуално достъпни по електронен или друг път. Компютърните програми, използвани за създаването или функционирането на бази данни, записите на отделно аудио-визуално, литературно или музикално произведение, както и събирането на звукозаписи с музикални изпълнения върху компактдиск не са база данни по смисъла на този закон.“^[6] Според чл.11 ал.1 от ЗАПСП, авторското право върху базите данни като сборни произведения принадлежи на лицето, което е извършило подбора или подреждането на включените произведения и/или материали, освен ако в договор е предвидено друго. Това означава, че с авторскоправна закрила се ползва структурата на базата данни, ако е създадена с личен творчески труд като оригинално интелектуално творение, а не нейното съдържание. В случаите, когато тя включва самостоятелни произведения или обекти на сродно право, авторските или сродни права върху тях принадлежат на техните правоносители и те трябва да дадат изрично съгласие обектите на правата им да бъдат включени в сборното произведение. След хармонизацията на ЗАПСП с Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11 март 1996 година за правна закрила на базите данни^[7], на производителите на бази-данни се призна и едно друго sui generis ^[8] право, защитаващо съдържанието на базата данни. Съгласно чл.93б ал.2 носител на това право е физическото или юридическото лице, което е поело инициативата и риска да инвестира в събирането, сверяването или използването на съдържанието на база данни, ако това инвестиране е съществено в количествено или качествено отношение. Изрично е постановено, че правото възниква независимо от това, дали базата данни или частите от нейното съдържание се ползват от закрилата на авторско право или на сродни на него права и не е допустимо да се упражнява в колизия с авторски или сродни права на други правоносители. Времетраенето на това „особено право“ е петнайсет години, считано от първи януари на годината, следваща годината, през която е завършено създаването на базата данни. Съдържанието на sui generis правото включва правомощия на производителя да налага следните забрани:

1. извличането чрез постоянно или временно пренасяне на съдържанието на базата данни или на негова съществена в количествено или качествено отношение част върху друг носител по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма;

2. повторното използване на съдържанието на базата данни или на негова съществена в количествено или качествено отношение част чрез разгласяване под каквато и да е форма, включително разпространение на копия, отдаване под наем или предоставяне по цифров път.

Забраните могат да касаят и използване на несъществена част от съдържанието на базата данни, когато тези действия се извършват повторно и систематично по начин, който противоречи на нормалното ѝ използване, или може да увреди законните интереси на производителя.

В контекста на темата за самообучаващия се генеративен изкуствен интелект е повече от ясно, че коментираните разпоредби предоставят на правоносителите нови източници на приходи, които все още са недостатъчно експлоатирани от творческите индустрии, но не бива да бъдат подценявани. Музикалната индустрия отново показа най-голяма рефлективност към променената ситуация. Голям медиен отзвук придоби забраната, която Юнивърсъл наложи на стрийминг платформите Спотифай, Тайдъл, Епъл Мюзик или Дийзър да не предоставят достъп на компании, разработващи изкуствен интелект до музикални библиотеки – интелектуална собственост на музикалния гигант. Продължава интензивното използване на бази данни за обучение на изкуствен интелект и във филмовата индустрия, където все по-голяма популярност придобиват цифровите двойници на известни актьори. След оттеглянето на Брус Уилис от филмовата индустрия, руската компания

 СЪОБЩЕНИЕ В ИНСТАГРАМ АКАУНТА RAP TV ЗА ЗАБРАНАТА НА ЮНИВЪРСЪЛ МЮЗИК 

Дийп кейк създаде за рекламни цели негов дигитален двойник чрез дийп фейк технологията. Обучението на модела е върху база данни от екшъни на Уилис от 90-те години, благодарение на които моделът придобива информация за всички възможни емоционални състояния на актьора, което прави възможно създаването на негова идеална дигитална имитация. В такива случаи, продуцентите като носители на права върху бази данни с аудиовизуални произведения, или на сродни права върху отделните филми от бази данни, биха могли възмездно да лицензират този специфичен начин на използване и е редно това да бъде законодателно подкрепено. Очевидно не само филмовите продуценти, но и актьорите тепърва ще претендират справедливо овъзмездяване за предоставяне на права върху бази-данни, включващи тяхна интелектуална собственост или лицеви изображения.

 КАДЪР ОТ РУСКА РЕКЛАМА, ИЗПОЛЗВАЩА ИЗКУСТВЕНО ГЕНЕРИРАН ОБРАЗ НА БРУС УИЛИС. 

Анализираните хипотези показват, че в съвременния свят технологичният прогрес и творческите индустрии не трябва да са в отношения на колизия, а да търсят и намират баланс чрез трансформиране на законодателството и съдействие от страна на отговорните институции. До голяма степен тази позиция се споделя от Световната организация за интелектуална собственост /СОИС/, която подкрепя идеята за въвеждане в полза на разработчиците на ново сродно право, което не е свързано с концепцията за „оригиналност“. Обсъжда се също така опцията по подобие на защитата на съдържанието на базите данни, да бъде въведено друго sui generis  право, което да признава направените от разработчиците инвестиции в изкуствен интелект. Друг възможен и резонен вариант в оптимизиране на правната уредба е признаването на „право на разпространител“^[9], което да овъзмездява лицата, които публикуват съдържание, генерирано от изкуствен интелект.

Междувременно на европейско ниво беше прието и първото предложение за законодателен акт за изкуствения интелект^[10], за който се очаква скоро да бъде постигнато политическо споразумение. Правилата бяха предложени от ЕК преди повече от две години, но едва сега евродепутатите постигнаха временно съгласие вследствие на неконтролируемия подем и инвестиционния бум в технологиите, след като базирания на изкуствен интелект чатбот ChatGPT на OpenAI придоби небивала популярност сред потребителите.

Законодателната инициатива няма аналог в юриспруденцията и без съмнение може да се определи като иновационна. Целите на предложението за Регламент са многопосочни: от смекчаване на рисковете и минимизиране на обществените щети от развитието на генеративния изкуствен интелект до установяване на етични и безопасни правила за бъдещо развитие. „В своите изменения към предложението на Комисията евродепутатите се стремят да гарантират, че системите с ИИ се контролират от хора и са безопасни, прозрачни, проследими, недискриминационни и екологични. Те също така искат да има единна дефиниция за ИИ, проектирана да бъде технологично неутрална, така че да може да се прилага към системите за ИИ днес и утре.“^[11] В чл.3 (1) от Регламента се съдържа следното легално определение за система с изкуствен интелект:  софтуер, разработен с една или повече от техниките и подходите, посочени в приложение I, който може по отношение на даден набор от цели, определени от човек, да генерира резултати, като съдържание, прогнози, препоръки или решения, които оказват въздействие върху средите, с които взаимодействат. Интерес представляват и две други дефиниции, свързани със самообучението на интелигентните компютърни системи. В чл.3 (29) е постановено, че терминът „обучителни данни“ означава данни, използвани за обучение на система с ИИ чрез настройка на нейните обучавани параметри, включително теглата, използвани в невронна мрежа“, а в чл.3 (32) е дефинирано понятието „входящи данни“ като „данни, предоставяни на система с ИИ или пряко придобивани от нея, въз основа на които системата произвежда резултат.“ Новите правила следват подход, основан на степента на риска и в зависимост от този критерий класифицират системите за изкуствен интелект в четири нива: неприемлив риск, висок риск, ограничен риск и минимален или никакъв риск. За високорисковите системи с изкуствен интелект се предвиждат мерки за управление на риска през целия експлоатационен период, които изискват редовно и периодично актуализиране на системите. В тази връзка се въвеждат задължения за разработчиците на базови модели да ги тестват, да прилагат мерки за управление на данните и смекчаване на риска преди масовото им внедряване.

 ГРАФИКА, ОПИСВАЩА СТЕПЕНИТЕ НА РИСК, СВЪРЗАНИ СЪС СИСТЕМИТЕ НА ИИ. 

Обсега на приложение на нормативния акт е много всеобхватен и съдържа редица забрани и императивни изисквания за прозрачност по отношение на системите с неприемливо ниво на риск за обществена безопасност като: системи за биометрична идентификация и категоризация чрез използване на чувствителни данни /расова, полова принадлежност, религия, политически убеждения и др./, включително системи, които прилагат подсъзнателни, целенасочено манипулативни или измамни техники, или експлоатират уязвимостта на отделни лица или социални групи, или създават опасност за здравето или екологията, или влияят върху избиратели в хода на политическите кампании, или разпознават емоции в правоприлагането, на работното място или в образователния процес. Забранените практики са включени в списък в дял II и се отнасят до всички системи с изкуствен интелект, чието използване се счита за неприемливо поради противоречие с ценностите на Съюза, например нарушаване на основни граждански права. Към доставчиците на високорискови системи се поставят изисквания за прозрачност, съхранение на автоматизирани записи и предоставяне на информация на ползвателите и гаранции за осигуряване на защита на основни граждански права и свободи, безопасност на околната среда, демокрацията и върховенството на закона. Въвеждат се задължения за упражняване на човешки надзор върху тези системи, за подходящо ниво на точност, киберсигурност и надеждност, както и за изготвяне на технически регистри и техническа документация и оценяване на съответствието със законовите изисквания. Предвижда се сътрудничество с национални компетентни органи, на които при мотивирано искане доставчиците са длъжни да предоставят достъп до записите, автоматично генерирани от високорисковата система с изкуствен интелект. В допълнение към това те ще трябва да разкриват, че съответното съдържание е генерирано от AI, както и всички защитени с авторски или сродни права материали, послужили за разработване или обучение на изкуствения интелект. Съгласно чл.52 от Регламента, „ползвателите на система с ИИ за генериране или обработка на изображения, аудио или видео съдържание, които до голяма степен наподобяват съществуващи лица, обекти, места или други субекти или събития и навярно някой би приел за автентични или достоверни („дълбинен фалшификат“), са задължени да разкрият, че съдържанието е било изкуствено създадено или обработено.“ „Някои членове на комисията първоначално са предложили пълна забрана на използването на защитени с авторски права материали за обучение на генеративни AI модели, но в крайна сметка е направена стъпка в полза на изискването за прозрачност.“^[12] Амбициозната цел на законопроекта е да внедри „глобален стандарт“ в регулацията на изкуствения интелект. Планира се и институционална трансформация, като за целите на правоприлагането се предвижда система от национални надзорни органи, оглавявани от Европейски съвет по изкуствен интелект с консултативни, координационни и надзорни функции. В дял V от Регламента са предвидени и мерки в подкрепа на иновациите: на националните компетентни органи се вменява задължението да насърчават създаване на  регулаторни лаборатории в областта на изкуствения интелект, които да предоставят контролирана среда за планирано изпитване на иновативни технологии. Установява се правна рамка за създаване на кодекси за поведение с цел нискорисковите системи за изкуствен интелект доброволно да прилагат изискванията за високорисковите системи в обществен интерес. Процесът е труден и спъван от реакцията на технологичната индустрия, а така също и от обстоятелството, че извън юрисдикцията на ЕС остават редица държави, в които ще важат други правила. Счита се, че предложението за Регламент има хоризонтален характер и изисква съгласуване с  действащото законодателство на ЕС в секторите.

 

„А СЕГА, НАКЪДЕ?“

Изкуственият интелект се развива и усъвършенства толкова стремително, че докато завърша този текст, той вероятно вече ще е остарял в някои аспекти. Предстои ChatGPT във всичките си обновени версии да се превърне просто в една от разновидностите на генеративен изкуствен интелект. Някак свикнахме машините да изпълняват интелигентни задачи самостоятелно, да се учат, да планират, да вземат решения, та дори да изглеждат като нас. Това последното е плашещо и свързано със зловещи футуристични прогнози как роботите ще изтласкат хората от редица професии и дори ще са в състояние да подменят реалните ни житейски партньори. Даже оптимистично настроени личности като Бил Гейтс коментират, че изкуственият интелект прави грешки, лъже  и халюцинира.

 СТРАНИЦА ОТ БЛОГА НА БИЛ ГЕЙТС GATESNOTES, КОМЕНТИРАЩА ПРОБЛЕМИТЕ С ИИ. 

Доказателство за това е експотенциалното разпространение на фалшиви новини и дийп фейк видеа в мрежата, които бързо се превръщат във вирусно съдържание^[13]. Скоростното развитие на техническия прогрес принуждава и скептиците да признаят, че е съвсем близо времето когато генеративният изкуствен интелект ще промени завинаги живота и изкуството. Докато страховете към момента гравитират главно около темата за киберсигурността, други екзистенциални въпроси придобиват страшна сила. Човек мечтае чрез AI да постигне дори собственото си безсмъртие. Прогнозират, че до месеци предстои да започнем да разговаряме с мъртвите си роднини, а след още съвсем малко време има вероятност човешкото съзнание да бъде пренесено и затваряно в компютърните кутии. Пред тази близка перспектива приписваната на Хипократ латинска сентенция „Ars longa, vita brevis est.“^[14] изглежда не просто остаряла, а невярна. Вече стана ясно, че машините могат да грешат и дори да лъжат. Но могат ли да бъдат скептични или иронични по  начина, по който изразяваме човешките си емоции? Могат ли да бъдат интриганти или ехидни, или унизяващи достойнството, могат ли да бъдат перфидни, злобни, подли или завистливи? Трябва ли човечеството да се залости в бастиона на своята слабост, за да надделее над силата на изкуствения интелект и как в бъдеще ще различаваме истинските чувства от имитациите на хладния компютърен разум? Засега не е сигурно, че машините ще могат някога да обичат, да сънуват, да осъзнават своята идентичност, да изпитват вина, или да мечтаят – фината материя, от която е изтъкано нашето съществуване. Но творенията им могат да въздействат върху човешкото въображение и да го вдъхновяват. Възходът на „бога от машината“ поставя трудно разрешими морално - етични, икономически, социални и юридически предизвикателства. Вероятно редица професии в киноиндустрията ще бъдат трансформирани, а сценаристи, режисьори, оператори, монтажисти, редови програмисти, художници може да останат безработни. В момента човечеството си дава сметка, че AI индустрията е доминирана от мъже и изкуственият интелект е неизбежно белязан от това. „Откъде изкуственият интелект получава своята информация, за да бъде програмиран, и тази информация идва ли само от определена част от обществото? Ако ще разказва истории от гледна точка на своите програмисти, по същество, тогава трябва да се тревожите за липсата на разнообразие сред програмистите.“^[15]

 СЕРГЕЙ БРИН, СЪОСНОВАТЕЛ НА GOOGLE, ИЗТОЧНИК: VERDICT AI

„По принцип съм оптимист да дадем на технологиите да решават най-големите проблеми на човечеството, но това е път, който трябва да извървим с най-голяма отговорност и смирение“– Сергей Брин.

На този етап основателни изглеждат опасенията, че изкуственият интелект  ще „твори“ по начина, зададен от програмистите и в крайна сметка това ще унищожи многообразието.

Означава ли това, че в изкуството ще бъде наложен нов канон, толериращ емоционалното отстранение, бездуховността, равното еднообразие и скуката на студен рационализъм? Готови ли сме да го понесем?

 

Използвани източници:

Кирилова, Елена, ЕС предлага нови правила за авторското право за генеративния изкуствен интелект, достъпен на https://www.investor.bg/a/566-novini-i-analizi/373710-es-predlaga-novi-pravila-za-avtorskoto-pravo-za-generativniya-izkustven-intelekt [посетен на 20.05.2023 г.].

Лазарова, Марияна, Управление на продуцентски права при предлагане на електронен достъп до аудио-визуални произведения. Изд. „Водолей“, 2022, ISBN 978-619-7533-13-2.

Ненов, Стоян, Засичането на дийп фейковете все още е успешно, достъпен на https://tech.offnews.bg/tehnologii/zasichaneto-na-dijp-fejkovete-vse-oshte-e-uspeshno-20320.html/ [просетен на 18.05.2023 г.].

Саракинов, Георги, Авторско право и сродните му права в Република България. Сиби, София, 2013, с. 70.

Diaz, Ana, Guillermo del Toro says AI art used in film would be ‘an insult to life itself, достъпен наhttps://www.polygon.com/23507256/guillermo-del-toro-ai-art-midjourney [посетен на 15.05.2023 г.].

Guadamuz, Andres, Artificial intelligence and copyright, достъпен на www.wipo.int/wipo_magazine/en/2017/05/article_0003.html [посетен на 16.05.2023 г.].

Hartmann Christian, Allan Jacqueline E. M., Hugenholtz P. Bernt, Quintais João P., Gervais Daniel, Trends and Developments in Artificial Intelligence. Challenges to the Intellectual Property Rights Framework. Final report – The European Commission Luxembourg: Publications Office of the European Union, 2020, ISBN 978-92-76-22448-8.

Quintais João Pedro and P. Bernt Hugenholtz, Copyright and Artificial Creation: Does EU Copyright Law Protect AI-Assisted Output?, достъпен наhttps://link.springer.com/article/10.1007/s40319-021-01115-0 [посетен на 20.05.2023 г.].

Serio Adele Luisa and Xiao Baiyang, Artificial Intelligence and the Audiovisual World. Final Report, Global Digital Encounters, Encounter 19 March 2022 FIDE/TIPSA, достъпен на file:///C:/Users/1/Downloads/GDE-19-Report-AI-and-the-Audiovisual-World-March-2022.pdf [посетен на 20.05.2023 г.].

Smith David, Of course it’s disturbing’: will AI change Hollywood forever?, достъпен наhttps://www.theguardian.com/film/2023/mar/23/ai-change-hollywood-film-industry-concern [посетен на 10.05.2023 г.].

WHITE PAPER On Artificial Intelligence – A European approach to excellence and trust – Brussels, 19.2.2020,COM(2020) 65 final.

WIPO – „Creative expression. An Introduction to Copyright and Related Rights for Small and Medium-sized Enterprises“, Intellectual Property for Business Series Number 4, 2023, p. 22.

 

Нормативни актове:

Закон за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/ – достъпен наhttps://lex.bg/laws/ldoc/2133094401 [посетен на 06.05.2023 г.].

Бернска конвенция за закрила на литературните и художествените произведения, приета на 09.09.1886 г. в Берн, ратифицирана от България с Указ № 1389 на Държавния съвет от 26.06.1974 г.

Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.03.1996 г. за правна закрила на базите данни – обн. „Официален вестник“ на ЕО № L077/96 г. 20-28 /Directive on the Legal protection of Databases/.

Договор на Соис за авторското право /ДАП/ – достъпен на https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:22000A0411(01)&from=RO [посетен на 10.05.2023 г.].

Регламент на Европейския парламент и на съвета за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект/законодателен акт за изкуствения интелект/ и за изменение на някои законодателни актове на съюза – достъпен на https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:52021PC0206 [посетен на 20.05.2023 г.].

Universal Declaration of Human Rights – достъпен наhttps://www.un.org/en/about-us/universal-declaration-of-human-rights [посетен на 18.05.2023 г.].

 

Филмография:

„А сега, накъде?“ (1988) – реж. Рангел Вълчанов

„Аз, роботът“ (2004) – реж. Алекс Пройас

„Ант-мен и осата“ (2018) – реж. Пейтън Рийд

„Боговете сигурно са полудели“ (1980) –реж. Джейми Уис

„Бързи и яростни“ 7 (2015) – реж. Джеймс Уан

„Гарванът“/„The Crow“ (1994) – реж. Алекс Прояс

„Изкуствен интелект“ (2001) –реж.Стивън Спилбърг

„Индиана Джоунс и реликвата на съдбата“ (2023) –реж. Джеймс Манголд

„Ирландецът“ (2019) –реж. Мартин Скорсезе

„Карибски пирати. Мъртвите не разказват приказки“ (2017) –реж. Юахим Рьонинг, Еспен Санберг

„Мандалорианецът“ (2019) –гл. сценарист и режисьор на някои от сериите Джон Фавро

„Обичаш ли ме“/„Do you love me“ (2013) – реж. Крис Уилсън, сц. Cleverbot

„Странният случай с Бенджамин Бътън“ (2008) –реж. Дейвид Финчър

„Rogue One: История от Междузвездни войни“ (2016) –реж. Гарет Едуардс

 

Бележки под линия:

^[1] Machine learning – от англ. ез., машинно обучение.

^[2] Deep learning – от англ. ез., дълбоко учене.

^[3] Diaz Ana – „Guillermo del Toro says AI art used in film would be ‘an insult to life itself“ – достъпен на https://www.polygon.com/23507256/guillermo-del-toro-ai-art-midjourney [посетен на 15.05.2023 г.].

^[4] Universal Declaration of Human Rights – достъпен на https://www.un.org/en/about-us/universal-declaration-of-human-rights [посетен на 18.05.2023 г.].

^[5] High tech industry – от англ. ез., високотехнологична индустрия.

^[6] ЗАПСП – достъпен наhttps://lex.bg/laws/ldoc/2133094401 [посетен на 15.05.2023 г.].

^[7] Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.03.1996 г. за правна закрила на базите данни – достъпна на https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex%3A31996L0009 [посетен на 18.05.2023 г.].

^[8] sui generis – от лат. ез., своего рода, своеобразен.

^[9] disseminator’s right – от англ. ез., право на разпространител.

^[10] Регламент на Европейския парламент и на съвета за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект /законодателен акт за изкуствения интелект/ и за изменение на някои законодателни актове на съюза – достъпен наhttps://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:52021PC0206 [посетен на 20.05.2023 г.].

^[11] https://www.economy.bg/world/view/54827/Zakonyt-za-II-%E2%80%93-ES-e-stypka-po-blizo-do-pyrvite-regulacii-za-izkustven-intelekt [посетен на 20.05.2023г.]

^[12] Кирилова Елена – „ЕС предлага нови правила за авторското право за генеративния изкуствен интелект“ – достъпен на https://www.investor.bg/a/566-novini-i-analizi/373710-es-predlaga-novi-pravila-za-avtorskoto-pravo-za-generativniya-izkustven-intelekt [посетен на 20.05.2023 г.].

^[13] Viral content – от англ. ез., вирусно съдържание.

^[14] Ars longa, vita brevis est. – от лат. ез., Животът е кратък, изкуството е вечно.

^[15] David Smith – „Of course it’s disturbing’: will AI change Hollywood forever?“,https://www.theguardian.com/film/2023/mar/23/ai-change-hollywood-film-industry-concern.