АНЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
Срещаме се с главните действащи лица в една от водещите продуцентски компании у нас – Мирамар филм, за да разберем как се е променил бизнеса през годините. В портфолиото им са добре познати заглавия като „Дзифт“, „Love.net“, „Вездесъщият“, както и късометражни филми, сериали, реклами, анимация. Скоро им предстоят две премиери – филмите „Чума“ по известния разказ на Йовков и „Клас 90“, драма с елементи на комедия, в която едно обикновено събиране на стари съученици ще доведе до екстремни обрати и неочаквано за самите герои осъзнаване. Това е само малка част от проектите, по които работят. А Матей Константинов, Илиян Джевелеков и Мила Войникова дадоха честна продуцентска, че никога не правят компромис с качеството и продължават да търсят истории, които да вълнуват.
Едва ли имате нужда от представяне – продуцентската компания е на повече от двайсет години. И все пак, как бихте описали кои сте и какво стои зад Мирамар филм като философия и мотивация?
Матей Константинов: Като всички компании, родени в края на 90-те и началото на милениума, тръгнахме стихийно. Нямахме съвсем ясна посока или концепция, нито строг бизнес план и календар. Първо правехме реклама и телевизионни предавания, но в мислите ни винаги е било високото изкуство. И то си дойде навреме.
Илиян Джевелеков: Според мен си беше съвсем ясно от самото начало с какво искаме да се занимаваме. И това беше киното, но не става от раз. Основахме компанията през 2001, а чак през 2007 г. продуцирахме „Дзифт“, който излезе на екран през 2008.
Разкажете повече за екипа на компанията? Много ли е пораснал от старта досега?
Илиян: Съдружници сме с Матей и Георги Димитров. За съжаление, Жоро Димитров в момента не може да се включи в разговора, защото ръководи работата на огромен екип декоростроители в голямо телевизионно риалити. Той е изключително талантлив творец, неизменен художник на всичко, което съм снимал като режисьор в последните двайсет години.
Екипът на компанията ни? Имало е периоди, през които десетки хора са работили тук. В момента в офиса сме десетина човека.
Матей: Квинтесенцията.
Илиян: С нас е и Мила Войникова, безценна част от продуцентския ни екип. За която в началото се преборихме, както се борят по света за най-големите трансфери. Преди 15-на години тя работеше в Щатите, приятел ни беше казал, че ще си идва в България и ние влязохме във връзка. Не бяхме единствената ѝ възможност, когато се върна.
Матей: Тя ни подложи на конкурс, на кастинг!
Илиян: А ние може би я спечелихме с това, че ѝ обещахме, че ще има много, много за вършене. Много работа от нулата! И заедно създадохме много, наистина от нулата.
Мила Войникова: В Мирамар съм от 2009-а и през годините се убедих, че имам голям късмет да сме заедно. Още от началото ми се видяха хора на място, каквото кажат – се случва.
Един от най-важните членове на екипа ни е аниматорът Свилен Димитров. Той се справя отлично и в рекламната сфера, търсят го за сложни проекти, които изискват много фантазия и талант. Разчитаме на него и за визуалните ефекти в игралните ни филми още от „Дзифт“. Последно за филма „Чума“ създаде кадри с пустиня и средновековен арабски град. Продуцираме всички негови анимационни филми – миналата година „Любовни черупки“ (комбинация от 2D, 3D и реално заснети кадри) спечели наградата „Златен Ритон“, както и наградата „Васил Гендов“ за анимационен филм. В момента Свилен работи по нов проект – „Клуб 127“, финансиран от НФЦ.
Какви са най-големите предизвикателства в киното – сега и тогава?
Матей: Еднакво трудно е, не е еднакво лесно. Конкуренцията се е увеличила със сигурност, средата и технологиите се променят, но не сме загубили ентусиазъм.
РАБОТЕН МОМЕНТ ОТ ФИЛМА КЛАС 90, РЕЖИСЬОР БОЙКО БОЯНОВ
Наскоро завършихте снимките на нов игрален филм. Какво трябва да знаем за „Клас 90“?
Мила: Проектът е пълнометражен режисьорски дебют на Бойко Боянов, с когото се познаваме от години и сме работили много заедно, в качеството му на линеен продуцент. Доверихме му се за тази идея и заедно развиваме проекта от 2019-а, когато спечелихме субсидия за развитие на сценарий.
Жанрът е драма с елементи на комедия, като забавните моменти не пречат на историята да бъде сериозна и дълбока, едновременно да разсмива и да разплаква. Снимахме го за осемнайсет снимачни дни в района на кв. Симеоново. А сюжетът разказва за съученици от гимназията, които празнуват 30 години от завършването си в планински хотел. Естествено, купонът не се развива според очакванията и празнуващите прекарват бурна нощ, пълна с изненади и обрати.
РАБОТЕН МОМЕНТ ОТ ФИЛМА ЧУМА, РЕЖИСЬОР ИВАН ВЛАДИМИРОВ
Как се снима дебют, или все още първенството по трудност остава за втория филм?
Илиян: Не сме имали никакви опасения, че треската на дебютанта и незнанието биха рефлектирали. Бойко е сериозен и много организиран човек, възлагаме му организацията на нашите проекти като линеен продуцент от години.
Мила: Само формално е дебютант, има солиден опит, така че доста лесно се работи с него. Бяхме спокойни, че знае какво прави.
Матей: И „Клас 90“, и „Чума“, друг наш филм, който скоро ще излезе, са правени с ниски бюджети, предковидни, в които най-малко инфлацията не беше предвидена. Киното е бавен процес и предизвикателство.
Споменахте пандемията. Как се отрази тази криза на бизнеса и кино публиката у нас? Усетихте ли отлив?
Матей: В този момент нямахме заглавие на екран, така че не мога да кажа. Но направихме сериал през това време – „Порталът“, точно в разгара на пандемията, есента на 2020-та година. Беше доста трудно, но след това пък хората го гледаха с интерес. Тогава беше време за телевизия.
Подготвяте и нов телевизионен проект, сериалът „Тревожност“, подкрепен от НФЦ. Разкажете повече за него и кога да го очакваме в ефир?
Илиян: Действието се развива в Център за психологична помощ и психотерапия, създаден от д-р Манов (психоаналитик и психотерапевт с международно признание) и съпругата му д-р Ясенова (психолог, специалист по детско-юношески консултации и терапии). В сериала проследяваме истории на хора, потърсили психотерапевтична помощ при двамата специалисти в центъра.
Работим активно по сценария, но очакваме финансирането тепърва. Миналата година Националният Филмов Център за първи път направи сесия за финансиране на филмови сериали, като осигурява приблизително половината от бюджета за такъв тип проект, а останалата половина – националната телевизия.
Матей: И това е първият проект изобщо, който спечели подобно финансиране на ко-продукционен принцип, в случая между НФЦ и БНТ.
Илиян: Но нещата се случват бавно, заради ситуацията в цялата държава.
Предстои премиерата и на филма „Чума“.
Матей: Снимахме го миналата година по това време и точно година по-късно филмът е готов.
Илиян: В момента се работи по звука и постпродукцията.
Матей: Та, няма да го видите това лято.
Мила: Намеренията ни са в края на годината да излезе по екраните. Необичайното в проекта е, че той дойде при нас като сценарий на Боян Биолчев, с когото искахме да работим. Ние предложихме режисьора – Иван Владимиров. Той се съгласи, кандидатствахме за финансиране и снимахме. Обикновено режисьорът идва със своя идея, а тук всички автори бяха отворени към сглобяване на екипа.
Илиян: Това е филм в епоха, действието се развива през 19 век, сценарият на Боян Биолчев е вдъхновен от разказа на Йордан Йовков – „През чумавото“. Когато спечелихме конкурса в НФЦ с този филм, бензинът струваше 1.80 лв., а когато дойде време да снимаме, две години по-късно, бензинът вече струваше над 3 лв. Цените на много материали бяха скочили с около 300%, бяхме на червено още на входа.
Матей: В много други бизнеси имаше индексация спрямо инфлацията.
Илиян: Бяхме се хванали на хорото и го изиграхме. С много финансови компромиси от всички, включително за хонорари. Но без съществени творчески компромиси. Особено при пресъздаването на епохата.
Матей: Снимахме на гола поляна на 60 км от София, затова бензинът ни беше толкова важен. Цялата техника, всички екипи пътуваха дотам. На поляната няма как да има ток – всичко беше с агрегати, които също се поддържат на гориво. Целият бит на хората от екипа месец и половина беше на палатки.
Илиян: И едни изоставени стари къщи, цели махали, част от тях разрушени. Нашите декоростроители, водени от художниците Жоро Димитров и Владо Шишков, ги вдигнаха, направиха ги в стила на епохата, замазаха ги с кирпич…
Матей: Видяхме резултата, добре изглеждат.
С какво ще се хареса „Чума“ на публиката? Целите ли се да стигне до широка публика, или е артхаус?
Матей: Не, не, искаме си публиката. Ние работим за публиката, това ни е концепцията. Мисля, че зрителите ще оценят усилията да пресъздадем епохата много добре – няма компромиси тук, няма изгладени потури или чисто нови цървули. Филмът има атмосфера, диша правилно, епохата е достоверна. Убедителен е.
Илиян: Историята е инспирирана от разказа на Йовков, многопластова е, в нея кипи кръвта и на Йовков, и на Биолчев. Интересно е как през 2023-а година едни хора правят филм за история от преди 200 години…
Мила: Която е и много съвременна…
Матей: И тогава е имало дистанция, дезинфекция. Помните, ние също живяхме в чума преди две години.
Илиян: Когато кандидатствахме в НФЦ с „Чума“, нямаше още Ковид. Но като дойде, внезапно осъзнахме парадоксалната идентичност на ситуацията с тази, описана в сценария – съвпада по толкова много показатели, част от тях зловещи. Тогава са затваряли селата, тук какво стана? Затвориха държавата.
Матей: И на два метра един от друг. И пиене на ракия. За дезинфекция. (смее се).
След изолацията, обаче, хората сякаш бързо се връщат към обичайния си живот и навици, включително и да ходят на кино.
Матей: Май има голямо любопитство към българското кино. Дано е така наистина.
ДЗИФТ (2008, РЕЖИСЬОР ЯВОР ГЪРДЕВ)
В портфолиото си имате няколко филма със сериозен фестивален успех – „Дзифт“ на реж. Явор Гърдев беше на над 50 фестивала в целия свят. Това представяне ли е по-важно, или боксофис резултатите?
Матей: Не избираме филмите си, само за да печелят фестивали. Дано не звучи популистко, но работим за хората, за публиката. А ако има и фестивални успехи, и публика – идеално. Вторият ни филм, „Love.net“, беше на първо място в боксофиса на страната за годината. Третият, „Вездесъщият“ – имаше енергията и ресурса също да е боксофис хит, но по технически причини нямаше така силна реализация. Поне не повтори успеха на „Love.net“. Пуснахме го през октомври, който онази година (2017 – бел.ред.) беше изключително горещ. Включително и аз отидох на море.
Илиян: Температурите бяха 28-30 градуса по Целзий. София през уикендите беше безлюдна като през август. Такъв ни беше късметът – адска жега, то какво да влизаш в киносалона?!
Матей: Като можеш да си на морето през това време…
Мила: Но в крайна сметка „Вездесъщият“ имаше над 50 000 зрители и стана българското предложение за Оскар. Получи и „Златна роза“, както и за мъжка и женска роля, наградите на публиката и критиката.
Матей: Просто имахме по-големи очаквания. При 215 000 зрители за „Love.net“, мислехме, че поне ще повторим успеха. Опитваме на всички фронтове, не може да се каже, че предпочитаме фестивално кино или комерсиално кино. Може да се каже, че сме във фестивалния мейнстрийм.
LOVE.NET (2011, РЕЖИСЬОР ИЛИЯН ДЖЕВЕЛЕКОВ)
В два от най-касовите ви филми сериозно е застъпена темата за виртуалния свят – „Love.net“ и „Вездесъщият“. Какви са размислите ви по отношение на развитието на технологиите? Ако сега трябва да снимате филм по темата, върху какво бихте се фокусирали?
Илиян: Всички пророчества и очаквания се надминават с бесни темпове. И най-дръзките представи се сбъдват. Скоростта на развитие на технологиите е смайваща. Няма стигане. Изненадваме се всеки ден от нещо ново, сега на дневен ред сякаш е темата за изкуствения интелект.
Матей: Но, виж, сюжетът в „Порталът“ няма да се повтори. Засега нямаме пътуване във времето.
Илиян: Още сме само 2023-та, след това – не знаем…
Какво очаквате да се случи? Кои са най-големите ви страхове във връзка с драматичното развитие на технологиите?
Илиян: Предпазлив съм да говоря за технологиите и бъдещето. Не съм очаквал, че толкова бързо се развиват нещата. Технологиите променят изключително много всички компоненти от живота. Темата край няма. Децата ни, внуците ни, още като проходят, и вече са с устройство в ръка. Това, от една страна, е удобно за родителите, но пък води до пристрастяване.
В сериала „Тревожност“ една от линиите ни е именно детско-юношеската психология и там разглеждаме новите болести. Пристрастеността към компютърните игри вече е призната за болест от Световната здравна организация. Контрастът между нашето детство и детството на днешните поколения е огромен. Да, на нас може и да са ни липсвали възможностите, които дават развитите технологии, може и да сме ощетени от това, но пък днешните деца нямат нашите игри и нашето общуване.
Матей: Аз съм крайно аналогов и по-добре да не казвам нищо по темата.
Вие лично по колко време прекарвате онлайн на ден и къде най-често сте?
Илиян: Поне по 3-4 часа на ден съм в сайта на списание КИНО. (Всички се смеят, а на Матей му се налага да тръгне към друга среща.)
Гледахте ли новия сезон на сериала Black Mirror, чиято идея е сходна – да обговаря най-големите страхове на човечеството по отношение на непознатото бъдеще, завладяно от технологиите?
Илиян: Новият още не, но помня, че когато изгледах първия сезон, бях поразен от прозорливата и саркастична визия на авторите за близкото бъдеще. В първите сезони стигаха до крайна хипербола на развитието на технологиите, до която ние сега, едва ли не, вече сме твърде близо. Помните ли епизода с лайковете? В тази конкретна история се разказваше за свят, в който твоят социален статус зависи изцяло от лайковете на другите. Беше направено като сатира и гротеска, но вървим с пълна сила натам и днес сме много близо.
Не беше ли същото и в аналоговия свят? Човек винаги се оглежда в очите на другите и има нужда от чуждото одобрение.
Илиян: Друго е, защото технологиите дават възможност да получиш или не одобрение от всяка точка на света, каквато и изява да имаш, и то в рамките на секунди.
Във връзка с новите начини на показване на аудио-визуални продукти, стрийминг услугите – продължава ли световният тренд да се снимат повече ТВ продукции?
Илиян: Да. Неслучайно се заехме със сериали и ние. Лично аз преди това се отнасях дистанцирано към тази тенденция, но в световен план качеството на ТВ сериалите се увеличи драстично, защото в създаването им бяха привлечени едни от най-успешните филмови режисьори, сценаристи и актьори. Решихме да направим и тази крачка. Снимахме първо „Порталът“, сега сме в подготовка на „Тревожност“. Но за да има качествени продукти в България, не трябва да се провежда дъмпингова политика, да се свалят бюджети. Има родни сериали в момента, в които за един снимачен ден, на две смени, заснемат 50 минути „полезно“ съдържание, което всеки професионалист знае, че е невъзможно да стане по добър начин. Напротив, обречено е да бъде с лошо качество.
ПОРТАЛЪТ (2021, ТВ СЕРИАЛ, РЕЖИСЬОР ИЛИЯН ДЖЕВЕЛЕКОВ)
С какво никога не бихте направили компромис, дори и когато срещате бюджетни притеснения?
Илиян: До момента не сме правили съществени компромиси, за което сме плащали висока цена – буквално и преносно. Хонорарите на тримата съдружници в Мирамар филм, които ни се полагаха като сценаристи, продуценти, художник и режисьор бяха реинвестирани в производствения бюджет на „Порталът“. Ето защо, когато получихме предложение да снимаме втори сезон на сериала, отказахме възможността да го правим при същите финансови условия. Снимал съм не една и две 30-секундни реклами с бюджети, равностойни на всяка една от 6-те едночасови серии. 30-секунди и един час на една цена…
А какви истории искате да разказвате, за какво бихте искали да са следващите ви проекти?
Илиян: Истории, които ни вълнуват. Това, над което работим сега – сериалът „Тревожност“, лично мен ме вълнува много.
Вие сте и психолог по образование, нали?
Илиян: Учил съм психология, завършил съм кинорежисура. Този проект е замислен в дванайсет серии, в които разказваме за случващото се в два кабинета – единият на психотерапевт, другият – на детско-юношески психолог. Историите са базирани на реални случаи на нашите двама консултанти – Огнян Димов, психотерапевт, завършил психоанализа във Франция, с две книги, в които разказва истории от своята практика, и Иван Игов, който е основателят на училищната детско-юношеска психология в България. Стъпваме на техните истории, което дава така необходимата в случая автентичност на психологическата анамнеза на съвременния човек.
За мен това е особено смислено. Мисля, че е много полезно най-накрая в България да започнем да говорим за психологическите си проблеми, които могат да бъдат решавани много по-лесно, ако се потърси помощ от психолог или психотерапевт. У нас все още има известно неразбиране на смисъла от професионалната психологическа терапия. А случаите, които разказваме, засягат както универсалните психологически проблеми, така и най-актуалните, включително и пристрастеността към виртуалното. Затова вярвам, че може да бъде много смислен проект.
Кои са темите, важни за Европа в момента, които ни представя европейското кино? Адекватни ли са те и на случващото се у нас, на нагласите на родната аудитория?
Илиян: Не мисля, че има теми в европейското кино, от които да бягаме.
Например, LGBTQ+ темата.
Илиян: Само ще кажа, че работим по такъв проект.
Проследихте ли изкуствената истерия около прожекциите на „Близо“? Гледахте ли филма?
Илиян: Още не.
Мила: И аз още не съм, но при нас всичко е леко изкривено.
Илиян: Защото политиците яхват темата много популистки и изтощават смисъла на градивния разговор.
Последно кой филм или сериал ви впечатли като зрители?
Илиян: Сравнително скоро гледах 4-ти сезон на „Fauda“ и испанския филм „The Beasts“ – страхотно, много мощно кино! Тежък режисьорски проект, с добре написан сценарий и блестяща реализация.
Мила: Последно гледах „Yellowstone“, „1883“ и „1923“ на Тейлър Шеридън. Впечатляващи са познаването на темата и размаха, естествено.
КРЪВТА НА ПЕЛИКАНА (2019, РЕЖИСЬОР КАТРИН ГЕБЕ)
Имате и няколко копродукции зад гърба си. Предстоят ли нови?
Илиян: Много се гордеем с „Кръвта на пеликана“ (2019), с реж. Катрин Гебе, на който Мила беше водещият продуцент от Мирамар филм. Не много копродукции у нас могат да се похвалят с това, че филм с мажоритарен продуцент от чужбина е сниман 100% в България и огромен процент от парите от бюджета са похарчени у нас. И нашата роля като продуценти не беше изобщо маргинална, а водеща.
Мила: Тази копродукция беше с Германия, а в главната роля е Нина Хос, не само немска, но и европейска звезда – последно я гледахме в „Тар“. В другите главни роли бяха две български деца-актриси, основният екип беше български. Предизвикателството при такъв тип проекти е, че трябва да се напаснеш към хора от друга държава, които и физически са далече, колкото и да помага интернет. Но това пък е и интересното.
Илиян: Останахме в страхотни отношения с немските ни колеги, те биха ни се доверили отново и дават добри референции за нас.
Мила: Сега отново ни предстои немски проект, с режисьорката Валеска Гризeбах. Тя вече е заснела филм в България, „Уестърн“, и се връща отново тук, този път с изцяло българска история и персонажи. И това е съвсем ново предизвикателство.
(към Илиян Джевелеков) Режисьор или продуцент?
Илиян: Режисьор. Когато отида на снимки, на които съм само продуцент, се чувствам встрани от „окото на бурята“, където „бедства“ творческият екип и ми се иска и аз да съм там.
А как се чувства една жена-продуцент в този все още мъжки бизнес?
Мила: Никога не съм се чувствала различна, а и в тяхно лице имам много сериозен гръб, не съм жена-продуцент в смисъла, който се влага напоследък. Дори не се слагам в тази категория, не съм усещала деление.
