НАДЕЖДА МАРИНЧЕВСКА
Книгата на Боряна Матеева „АНИМА.BG“ е посветена на българското анимационно кино и обхваща най-съществените аспекти от неговото развитие от създаването на Отдела за анимационни филми през далечната 1948 година до наши дни. В този смисъл книгата е своеобразно съхранение на националната културна памет за едно изкуство, донесло най-многочислените и престижни международни награди в българското кино.
Книгата има сложна мозаечна структура, която обединява задълбочени анализи на процесите в българската анимация, множество режисьорски портрети и интервюта, прегледи на важни фестивали и семинари, обзори на книги, изложби и т.н. Този начин на поднасяне е едновременно дълбок и атрактивен и изгражда цялостна картина на българското анимационно кино, проследявайки лъкатушните процеси в артистичното творчество и представяйки най-ярките личности. Това прави изследването подходящо както за студенти по анимация, така и за професионалисти и любители на анимационното кино.
Първата глава е аналитично изследване на историята на българската анимационна школа, или както остроумно я нарича Боряна Матеева – БАШ. Тук авторката откроява основните етапи в развитието на рисуваното и на кукленото ни кино – началното натрупване на професионален опит, оформяне на основните модели на Школата – притчовата миниатюра, сатирата, неомодернистичната вълна, най-новите процеси и автори след преодоляването на кризата от 90-те години на ХХ век и т.н. Боряна Матеева много дълбоко и интересно анализира националните особености на българското анимационно кино. Същевременно обаче, съществено качество на изследването е непрекъснатото съотнасяне на естетиката на нашата анимация с явленията в световния филмов процес. Особено интересна тук е съпоставката със Загребската анимационна школа. Матеева намира изключително интересни паралели между двете кинематографии не само по линията на антиконформизма, но и в развитието на анимационната изразност и език. Тази част от книгата има важен принос и е първото сериозно изследване на тази тема в нашата литература. Боряна Матеева с лекота анализира модели, стилове, индивидуални авторски почерци едновременно в специфичните наративни структури и във визуално-графичните особености на анимацията.
Втората съществена част от АНИМА.BG е съставена от портрети на най-изявените ни аниматори – Тодор Динов, Доньо Донев, Стоян Дуков, Иван Веселинов, Иван Андонов, Анри Кулев, Николай Тодоров, Слав Бакалов, Антони Траянов, Цветомира Николова и др. Тези персонални анализи убедително изграждат авторски поглед към историята на българското анимационно кино, като живо и образно успяват да уловят своеобразието на всеки отделен творец. Боряна Матеева „тухла по тухла“ създава обобщения портрет на анимацията ни и същевременно с много чувствителност откроява онези лични качества на всеки отделен режисьор и аниматор, които са съкровени именно за неговата личност и творчество. Умението да чуеш всеки отделен „глас“ в общата мелодия на българската анимационна школа е важна особеност на перото на Боряна Матеева.
Допълнителните интервюта с автори от по-новите поколения като Пенчо Кунчев, Андрей Цветков, Велислав Казаков, Сотир Гелев, Ася Кованова, Весела Данчева, но и с ветераните Димитър Томов и Анри Кулев, разширяват обхвата на представянето на творческите личности до последните години. Тези интервюта са много важни, за да могат да се проследят промените във възгледите на различните поколения, да се откроят и новите перспективи пред българската анимация, които след отчайващата криза през 90-те години, реално се отвориха едва след настъпването на милениума. Новите експерименти, промените в анимационния език, естетическите схващания прозират в тези интервюта. Те са не толкова актуални рефлексии на авторите във връзка с отделен премиерен филм, колкото са концептуални размисли за природата на анимационното кино и развитието му в България.
Третият важен акцент в книгата е аналитичният преглед на анимационните фестивали, като основният фокус е насочен предимно към Световния фестивал на анимационния филм във Варна и Фестивала на българското документално и анимационно кино „Златен ритон“ в Пловдив. Тези „моментни снимки“ на най-доброто от българската анимация са проследени в период от двадесетина години и дават изключителна представа за развитието на най-новото българско анимационно кино, при това в съпоставка с най-добрите световни образци. Тези, писани през годините текстове, на практика изцяло представят и осмислят развитието на българската анимация от края на 90-те години досега. И, вярна на принципа си винаги да съпоставя българските постижения с чуждия опит, Боряна Матеева публикува и интервюта за фестивала във Варна с такива световно известни автори като Йежи Кучия, Растко Чирич, Коджи Ямамура, Иржи Барта, Прийт Пярн, Теодор Ушев, Александър Петров и други. Стремежът на Матеева да съизмерва тенденциите в нашето анимационно кино със световните процеси пронизва много от текстовете в цялата книга и, очертавайки българското своеобразие, доказва способността на нашите творци достойно да мерят ръст с най-добрите.
Тук искам да подчертая и особеното внимание, което Боряна Матеева обръща на Анимационния семинар в Лесидрен, провеждан от 1998 до 2001 г. Вече посочих, че 90-те години на ХХ век са белязани от свирепа криза – икономическа, институционална, творческа. Това е времето на лишаването на творците от естествения им дом – Студия за анимационни филми „София“, на мъчителното прохождане на продуцентския принцип и конкурсното начало в НФЦ, на стъписването на утвърдените автори пред агресивно разделеното общество и яростната публицистична реторика, която като че ли изхвърли деликатния и метафоричен език на анимацията извън обществения дискурс. В този смисъл семинарът в Лесидрен, организиран от Вера Донева и Настимир Цачев, като че ли остана единственото място за обмен на идеи и за надежда за бъдещ възход на българското анимационно кино в онези години.
АНИМА.BG съдържа още много интересни акценти, които допълват цялостната картина. Това са и отзиви за книги за анимация, за изложби, за отделни филми. Важно е обаче да отбележа, че подобна обхватна книга не може да се напише току-така. Текстът ѝ е резултат от повече от трийсет години задълбочено изследване на анимационното кино. Боряна Матеева е автор, който с търпение, постоянство и неугасващо любопитство следи от десетилетия и най-малките детайли в развитието на българската и световна анимация. Тези усилия дават и своя зрял плод, тъй като не всеки критик има способността да схване специфичните черти на анимацията и нейната особена художествена изразност. Докато Боряна Матеева има окото и чувствителността да улови знаковата мощ на дребните детайли, да разтълкува множеството смисли, които се крият зад привидно простичките истории. Именно заради това, а и заради лекото ѝ перо, книгата на Боряна Матеева завладява читателя и го превежда през сложния лабиринт на един значим за България културен феномен, какъвто е българското анимационно кино.
