ЛЮДМИЛА ДЯКОВА
Голямото филмово събитие в началото на годината е Берлинският филмов фестивал. С него се открива „сезонът“ на фестивалния живот в Европа, а и в света, и до голяма степен форумът очертава тенденциите, насоките и търсенията в киното от изминалата година. Разбира се, според визията и концепцията на фестивалните програматори, а и специфичния облик на самия фестивал, неговата „душа“, което го отличава от всеки от останалите като Кан и Венеция например. Както отбелязва художественият директор на фестивала Карло Чатриан: „Искаме да подчертаем силата на киното като инструмент, който свързва хора, места и времена.“ Плакатът на тазгодишното Берлинале отново е дело на графичния дизайнер Клаудия Шрамке и пак, според Карло Чатриан: „Мотивът е адекватен на визията за фестивала – да предизвика любопитство, добро настроение и да стимулира зрителя.“
72-то Берлинале трябваше да се състои от 10 до 20 февруари 2022 г., но поради пандемичната обстановка фестивалът се закрива на 16 февруари, а „Денят на публиката“ ще продължи в следващите четири дни. Практика е екипите да представят своите филми във всички кина на Берлинале, а не само на премиерите на червения килим. Този реверанс към публиката говори недвусмислено за демократичността на фестивала. Държавният министър на културата Клаудия Рот подчертава: „С фестивала искаме да изпратим сигнал към филмовата индустрия, към кината и киноманите, към цялата културна общност. Имаме нужда от кино, имаме нужда от култура. Културата играе фундаментална роля в обществото, въпреки пандемичните обстоятелства.“
Но Берлинале се отличава и по мащабност на своите секции: „Официален конкурс“, „Панорама“, „Берлинале специална гала“, „Срещи“, „Серии“, „Документално кино“, „Късометражно кино“, „Форум и разширен форум“, „Поколение и поколение 14+“, „Перспективи немско кино“, „Берлинале класика“, „Ретроспектива“ и др.
„Берлинале таланти“ и Филмовият пазар ще се проведат онлайн.
Без да се впускам в представяне на програмите, ще отбележа някои акценти: Панорама включва филми от трийсет и три страни, от които двайсет и пет са премиерни, а девет дебютни. Документалните филми в тази програма са десет, като фокусът е върху Африка – на юг от Сахара – с три филма от Нигерия, Судан и Централноафриканската република.
МАМА РОМА (1962, РЕЖИСЬОР ПИЕР ПАОЛО ПАЗОЛИНИ)
В Берлинале класика участват седем дигитално реставрирани копия на емблематични филми като неореалистичния шедьовър на Пиер Паоло Пазолини: „Мама Рома“ (1962) с Ана Маняни в главната роля, по случай 100 годишнината от рождението на режисьора; „Бледото цвете“ (1964) – Япония, на Масахиро Шинода; китайският филм „Река Суджоу“ (2000) на Лу Йе; „Чучулиги на конец“ (1969) на Иржи Менцел по разкази на Бохумил Храбал, който е бил забранен трийсет години и официалната му световна премиера се е състояла на Берлинския кинофестивал през 1990 г.; „Нашата музика“ (2004) – един от късните филми на Жан-Люк Годар, сниман на Панаир на книгата в Сараево; първата рок-опера в киното „Томи“ (1975) – Великобритания, на режисьора Кен Ръсел с Елтън Джон, Ерик Клептън, Джак Никълсън, Тина Търнър и др.; немият немски филм „Братя“ (1929) на режисьора Вернер Хохбаум с музика, която ще се изпълнява на живо от Берлинската филхармония с диригент Рафаел Хегер.
За Ретроспектива са избрани „Наета съпруга“ (1940), САЩ, на режисьора Уилям А. Зайтер; филмът на Хичкок „Г-н и г-жа Ломбард“ (1941); „Вземи писмо, скъпа“ (1942), САЩ, на режисьора Мичъл Лейзен; „Клондайк Ани“ (1936), САЩ, режисьор Раул Уолш; „Моето малко пиле“ (1940), САЩ, режисьор Едуард Ф. Клайн.
ФРЕНСКАТА АКТРИСА ИЗАБЕЛ ЮПЕР
В Специалната гала на Берлинале са селектирани петнайсет филма от дванайсет държави, от които шест са документални, а два късометражни. Обикновено това са филми, предназначени за широка публика – от филми на ужасите до мюзикъли, от фентъзи до гангстерски филми – и ще се показват в едно от най-големите кина в Берлин Friedrichstadt Palast. С особен интерес се очаква филмът „За Джоан“ на режисьора Лоран Ларивиер, защото Изабел Юпер е в главната роля. А тази година Златна мечка, като особена почит и признание за заслуги, Берлинале ще връчи именно на френската театрална и филмова актриса Изабел Юпер. Тя е участвала в над сто и петдесет филмови и телевизионни продукции и е носителка на наградите „Сезар“, „Златна палма“, „Златен глобус“ и др. В конкурсите на Берлинале актрисата има седем филма, между които „8 жени“ на Франсоа Озон, който на 68-то Берлинале получи Сребърна мечка за особени постижения на актьорски ансамбъл, включващ освен Изабел Юпер, Катрин Деньов, Еманюел Беар, Фани Ардан, Виржини Ледойен, Даниел Дарио, Лудивин Сание, Фирмин Ришар.
ПЕТЕР ФОН КАНТ (2021, РЕЖИСЬОР ФРАНСОА ОЗОН)
За откриването на фестивала е избран филмът на Франсоа Озон „Петер фон Кант“ и това ще бъде шесто участие на френския режисьор на Берлинале. През 2019 г. той бе удостоен със Специалната награда на журито Сребърна мечка за филма си „По божията милост“. „Петер фон Кант“ е римейк на шедьовъра на Райнер Вернер Фасбиндер „Горчивите сълзи на Петра фон Кант“, но в случая героят е мъж. С това Озон отдава почит както на филма, така и на гениалния Фасбиндер и подчертава: „Международният филмов фестивал в Берлин е идеалното място за премиера на „Петер фон Кант“, защото показва привързаността ми като френски режисьор към немската култура.“
И малко статистика около Официалния конкурс. В него участват осемнайсет филма от петнайсет държави, като един е документален и един – анимационен. Ако не греша, Берлинале е първият фестивал, който преди години включи в конкурса си анимационен филм. Единайсет от представените режисьори са участвали в програмите на Берлинале, а пет от тях имат Сребърна или Златна мечки. Бързам да спомена световния южнокорейски режисьор Хон Сансу, който традиционно, и напълно заслужено, е фаворит на всички световни фестивали, но и мой любим режисьор с минимализма и изяществото на черно-белите си филми, сред които: „Точно сега, грешно тогава“ (2015), „На плажа през нощта сама“ (2017) – Сребърна мечка за най-добра актриса, „Хотел край реката“ (2018), „Жената, която избяга“ (2020) – Сребърна мечка за най-добър режисьор, „Въведение“ (2021) – Сребърна мечка за най-добър сценарий. Струва си да се споменат също: Паоло Тавиани, за съжаление вече без Виторио, който почина през 2018 г.; френската режисьорка Клер Дени, канадецът Дени Коте, немският режисьор Андреас Дрезен. Седем от филмите в конкурса са на жени режисьори, но го споменавам само заради политическата коректност, защото според мен няма значение дали филмът, творбата или, за да бъде по-неутрално, произведението има за автор мъж – жена или каквато и да е тяхната сексуална ориентация. Важното е то (произведението) да е умно, талантливо и въздействащо. Каквито, надявам се, ще бъдат повечето филми от конкурса на тазгодишното Берлинале.
ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ЖУРИТО М. НАЙТ ШАЯМАЛАН
За президент на журито на 72-то Берлинале е поканен американският режисьор, сценарист и продуцент от индийски произход М. Найт Шаямалан. Уникална фигура в Холивуд. Оригинален разказвач, който обиграва жанровите конвенции, верен на своя истинност и визия. Вече трийсет години всеки от четиринайсетте му филма завладява публиката по света. Достатъчно е да си припомним „Шесто чувство“ (1999) с Брус Уилис, „Неуязвимият“ (2000) с Брус Уилис и Самюел Джаксън, „Посещението“ (2015) – най-нашумелия филм на ужасите, „Стъкления“ (2019) и др. Но Шаямалан е и успешен режисьор на телевизионни сериали, а със съпругата си имат фондация, подкрепяща усилията за премахване на бариерите, създадени от бедността и социалната несправедливост в различни общности. „Винаги съм се чувствал като независим режисьор в Холивуд. Точно онези неща в нас, които са различни и неортодоксални, определят нашия глас. Опитах се да запазя тези неща в себе си и да насърчавам другите да защитават тези аспекти в своето изкуство и в самите себе си.“ Тези думи на Шаямалан звучат и като негово творческо кредо. Останалите членове на журито са: Карим Айнуз (Бразилия, Алжир). Той е режисьор, сценарист, художник. Преди да завърши филмовото си образование, е учил архитектура. Редовен участник е в Берлинале. Филмът му „Остров на бъдещето“ е представен в официалния конкурс през 2014 г., а два негови документални филма са участвали в Панорама през 2019 г.; Саид Бен Саид (Франция, Тунис) е филмов продуцент на повече от четиридесет филма на режисьори като: Пол Верховен, Дейвид Кроненбърг, Роман Полански, Брайън Де Палма, Ален Корно, Андре Тешине, Надав Лапид. През 2019 г. филмът на Лапид „Синоними“ спечели Златна Мечка; Ан Зохра Берахед (Германия), преди да завърши кино, е учила социална педагогика. Първият ѝ пълнометражен филм „Две майки“ е отличен с награда в конкурса Перспективи на немското кино, а филмът ѝ „24 седмици“ участва в официалния конкурс на Берлинале през 2016 г.; Цици Дангарембга (Зимбабве) е завършила режисура в Германската академия за филми и телевизия. Има собствена продуцентска компания и е основателка на Международния филмов фестивал в Хараре. Автор е на няколко романа с международни награди; Рюсуке Хамагучи (Япония) е сценарист и режисьор, чийто филм „Колелото на късмета и фантазията“ спечели Голямата награда на журито – Сребърна мечка през 2021 г.; Кони Нилсен (Дания) е актриса и продуцент с международна известност. Снимала се е в американските филми: „Гладиатор“ (2000) на Ридли Скот, „Мисия до Марс“ (2000) на Брайън де Палма, както и в датските филми: „Братя“ (2004) на режисьорката Сузане Беар и „Нимфоманка“ (2013) на Ларс фон Триер.
Напълно разбираемо е от едно толкова авторитетно жури да се очакват и авторитетни награди. А повече от сигурно е, че ще има достатъчно филми на 72-то Берлинале, които да ги заслужат.
