КАЛИНКА СТОЙНОВСКА
Никога няма да бъде излишно да се направи нова книга за големия интелектуалец на нашето време Валери Петров. Въпреки че през годините текстове за него има много, в различни формати и в различните видове медии. Но я се опитайте да съберете и подредите поне част от казаното и написано от него и от другите за него?!
Точно това е направила в новата си книга „Валери Петров за себе си и другите за него“ Неда Станимирова-Крънзова. Преди години тя издаде много ценна и важна за историята на киното ни книга „Кинопроцесът – временно замразен“, а венецът на делото ѝ според мен е „ХХ век през очите на най-скъпите ми“. Дай Бог всекиму такава свежест на паметта, последователност и самодисциплина, каквито притежава авторката.
В книгата си, посветена на Валери Петров, Неда е успяла да направи нещо уникално. С присъщото ѝ съвестно и респектиращо отношение към документа, към смисъла и същността на „архивната единица“, тя е сътворила с много любов и преклонение богата книга, включваща не само нейните размисли и вълнуващи я моменти от живота и творчеството на големия поет, писател, сценарист и общественик. Изисква се голяма смелост и много уважителна причина, за да се заемеш с тълкуването на известни и неизвестни факти и документи от биографията, творческия път и гражданското поведение на автора, който сам е цяла епоха в литературата, театъра, киното ни. Няколкото ѝ лични и „задочни“ срещи-разговори с Валери Петров, според авторката – дар от съдбата – които тя дословно цитира, но и коментира с днешна дата, не са чак толкова много, но наистина са ценни. Защото в тях Неда е успяла да улови характера, природата, истинските човешки и творчески качества в личността на Валери Петров.
Нещо повече – тя успява да изгради сложна мозаечна композиция, в която активно и целенасочено включва, освен своите размисли, и представите, оценките за него на други автори, с които Валери Петров е общувал, имал е приятелство, споделял е общи идеи и възгледи за света и човека, но с някои от тях по-късно се е „разминал“. От изключително значение са думите за него на големия му, неразделен приятел, писателя-сценарист Христо Ганев, на знаменитата поетеса Блага Димитрова, на изследователката на поезията му Розалия Ликова, на литературния критик Иван Сарандев, направил обширна анкета-разговор с големия поет. Ще прибавя и публикувани по случай юбилеи есета за Валери Петров на Стефан Продев, Иван Гранитски, Ицхак Финци и много други. Този начин на представяне ми се струва изключително интересен и смислен.
Самата Неда определя мястото си в книгата така: „На тази книга аз съм донякъде автор, донякъде съставител, донякъде коментатор на казаното от поета и от другите за него. Истинският ѝ автор е самият Валери Петров – с подробните си разкази, въвеждащи ни в творческата му вселена.“ Но истината е, че това е нейният поглед, нейният избор, нейният авторски прочит и разбира се, нейният начин на мислене и поднасяне на фактите и документите от биографията на Валери Петров. Всичко е минало през нея. Всичко се определя от чувствата, пристрастията, преживяванията на авторката по повод на една или друга стихосбирка, на театрална пиеса и постановка, на сценарий или филм, но и от изключителната самовзискателност да бъде прецизна и точна в опита си да се доближи до вселената на Валери Петров.
Неда Станимирова-Крънзова подчертава особената, с нищо несравнима „двустранност“, диалектичност на образите в неговите стихове, поеми, пиеси, преводи – „дали-или…“, даващи дълбочината и красотата в творчеството на големия автор. Настроението в тях често е носталгия, но не е меланхолия, смелостта е състояние на духа, но не е борбеност, енергията е духовна, а не безсмислена енергичност.
Авторката не навсякъде успява да бъде на нивото на своя „главен герой“. Но си е позволила да цитира, не за да се рови в подробностите, а за да се приближи до силата на духа и словото му. „Горе главата, командоре“ е заглавието на един от недопуснатите за реализация сценарии и то е високата мяра за надеждата и човеколюбието му. А в разговорите си с него открива корените им в произхода, в семейството, в детството, в младостта, във верността на идеалите и силното разочарование от начина на тяхното реализиране. Опитала се е да разбере кое го е крепило в безбройните опити да бъде отстранен и смачкан – не от силата на съдбата, а от властимащите. И как постоянно се е съживявал, излизал е от самотата и изолацията, възкръсвал е с надежда за „отминаване на лошото“. Скъсвал е с илюзиите и отново се е връщал към тях. Какъв човек би издържал подобни изпитания?!
Неда анализира и направения по повод 85-годишнината му документален филм „За възможността да се живее“ на режисьора Юлий Стоянов и съавторите му Ицхак Финци и Асен Владимиров. Какво заглавие само! Както авторката отбелязва, риск е било да се направи филм за Велери Петров, но екипът в крайна сметка предлага творба, изградена с изключителна прецизност и проницателност, с внимателно вглеждане в говорещия, мислещия, шегуващия се, тъгуващия, уж пропускащия много драматични, но и комични факти от живота си интелектуалец. И колелото на живота се завърта…
Спомням си, че пак Юлий Стоянов беше направил филм за Захари Стоянов, в който настоятелно задаваше въпроса: Кой е Захари Стоянов?
Не е ли това и въпросът, който интересува Неда Станимирова-Крънзова в респектиращата ѝ книга за Валери Петров?
