ФЕВРУАРИ/2022

    В ОЧАКВАНЕ НА ТРЕТИ ОСКАР


    ЕФЕМИЯ ГАНЧЕВА-ЕСКАНДАРИ ФАРД· Д-Р М. ЕСКАНДАРИ ФАРД-АРАШ 
     

    Който не може да си плати дълговете, попада в затвора за длъжници.

    Не, тази констатация не е излязла от перото на Чарлз Дикенс – романа „Малката Дорит“. И историята не се случва в Лондон, макар че по странен начин напомня за нея. Става в Шираз, град в Иран.  

    Шеметното изкачване на новия филм на Асгар Фархади „Герой“ по световните кинофестивали вече е факт – носител е на наградата „Гран При“ от 74-то издание на Кан през 2021 г.

    Screenshot-2022-01-20-at-23.54.02.png

    Филмът е номиниран и за Оскар, а дали ще бъде увенчан с наградата, предстои да разберем. Фархади е двукратен носител на престижната награда за филмите си „Раздяла“ и „Търговски пътник“. Но когато говорим за темите и героите от предишните му филми, трябва да имаме предвид различния протагонист, с който ни среща режисьорът във филма си „Герой“. Рахим – основният персонаж, превъплътен от актьора Амир Джадиди – е представител на най-бедните в социалната стълбица. И това е различното, което Фархади прави при избора си на фабула – излиза от социалния статус на средната класа от предишните си филми и избира за „герой“ на своя сценарий малкия човек от низините.

    В Иран приказките, чудесата и реалността се преплитат във всекидневния живот. Реални, истински истории се превръщат в сценарии за успешни филми, както е в „Герой“.

    Преди няколко години първите страници на вестниците в Иран разказват историята на затворник, който намерил торба със златни монети на улицата, докато бил изпратен в града да купи боя за ремонта, който се извършвал в затвора. Той бил изправен пред избор – да присвои златото, да си изплати дълговете и да излезе на свобода, или да върне парите на собственика им. Това е действителната история, върху която Асгар Фархади пише сценария на филма. Семантиката на заглавието трябва да се търси в превода на оригиналното име на филма от фарси: „кахреман“. Думата произлиза от староперсийски език „пахлеванан“, а на български означава „пехливан“ – борец.

    Screenshot-2022-01-20-at-23.57.23.png

    Строежът на Тахт-е Джамшид – столица на Персийската империя, позната в Европа като Персеполис, започва преди повече от 2500 години.

    Строителството на грандиозния престолен град започва при цар Дарий и продължава седемдесет години. А Персеполис се намира само на петдесет километра от град Шираз, локацията в сценарната композиция на Фархади.

    Във филма тези 2500 години цивилизация остават на заден план, за да изпъкне на техния фон един обикновен човек, който пълзи по скелето, поставено за реставрацията на Тахт-е Джамшид (в превод – Трона на Джамшид – митичен персийски цар с огромна мощ). Това е Рахим – работник по реставрацията на Персеполис.

    В забавен ритъм, който не е характерен за филмите на Фархади, камерата от необичаен ракурс проследява изкачването на героя нагоре. Издигането му го „затваря“ между железните тръби на скелето, докато те образуват странна решетка, която напълно го скрива от погледа на зрителя. Началният надпис на заглавието „Герой“ ювелирно се изписва върху скелето, където е изчезнал изкачващия се нагоре Рахим.

     Screenshot-2022-01-20-at-18.45.16.png

    Етимологията на името Рахим съдържа палитра от значения. Двете най-важни са: милосърден и надарен с късмет. Във филма годеницата на Рахим, Фархонде, намира торбата със златните монети. И това е подаръкът от съдбата или късметът на Рахим, който би го превърнал от затворник в свободен човек. А човек се определя от изборите, които прави.

    Намирането на собственика на златните монети и връщането им би могло да бъде краят на историята и дори краят на филма, но Фархади отива много по-далеч. Той често определя себе си като човек, който може да вижда пукнатините в обществото – невидими за останалите хора. Талантът му на режисьор е точно в тази уникална способност – да накара зрителите по целия свят да разбират универсалния език на посланията му и да провиждат нещата в дълбочина.

    Връщането на Рахим в затвора на финала на филма изостря конфликта, като противопоставя човека на системата. В случая – затворите. Героят е натоварен с важната задача да промени мисленето на „свободните“ – хората извън затвора – за моралния статус на тези, които са вътре в него.

    Има нещо метафорично в това, че Рахим трябва да ремонтира и пребоядиса излющените стени на затвора. Докато се опитва да промени пространството вътре, като го направи по-естетично, той приема предизвикателството да промени общественото мнение извън институцията „затвор“.

    Рахим е беден и системата на банките, както е за съжаление в целия свят, не го разпознава като „валиден“ човек, на когото може да се отпусне заем. Отхвърлянето му от банковата система като възможност да си плати дълговете и да не попадне в затвора е серпантината, по която героят стремглаво се спуска надолу точно към тази институция.

    Решението на режисьора да избере герой от най-бедните социални слоеве поставя морална дилема, различна от предишните му филми. В каква степен бедността е порок, заради който човек трябва да загуби свободата си?

    Screenshot-2022-01-21-at-0.05.47.png

    Във филма за съдбата на малкия човек и затвора за длъжници се вплита още един актуален елемент – диктатурата на социалните мрежи. Различни хора в профилите си от инстаграм започват да коментират историята на Рахим, като истината се изкривява по най-различни начини. Сякаш историята се отразява в множество криви огледала. Реакциите и мнението на потребителите в дигиталното пространство са радикални: от издигане и подкрепа за Рахим, до пълното му обругаване и принизяване. Общественото мнение показва множеството си лица, превръщайки Рахим в герой или обявявайки го за затворник-престъпник. Медиите в дигиталното пространство могат да направят всичко в днешния свят, преиначавайки всеки факт до пълното му изопачаване и уродливост. Коментарите в социалните мрежи нагнетяват конфликта и отприщват гнева на Рахим.

    Метафората от началния кадър с изкачването на героя по скелето на гробницата на цар Ксерс и слизането му надолу е силно въздействаща.  

    Фархади споделя, че е използвал някои свои черти, за да създаде образа на Рахим и признава, че често вижда себе си като жертва на начина, по който медиите и социалните мрежи отразяват неговите думи и действия – изопачени и извън неговия контрол...

    И още нещо, изключително въздействащо. Музикалната среда на филма ползва старинния персийски сантур. По този начин звуковият фон предизвиква впечатляващ и поразителен контраст между музикалното звучене на хилядолетната персийска цивилизация и кибер унифицирането на модерната комуникация.      Screenshot-2022-01-20-at-23.55.41.png

    Във всички филми на Фархади децата са преки наблюдатели на случващото се. Те не само мълчаливо съзерцават, но с присъствието си влияят върху поведението на възрастните.

    Решението на Рахим да се върне в затвора, а не да продаде намерените златни монети и да стане отново „свободен“ човек, се случва пред погледа на заекващия му син. Това е урокът по морал на Фархади. Урок, който не се превръща в дидактично вмешателство в съзнанието на зрителя.

    В крайна сметка режисьорът е категоричен. Връщането на „героя“ в затвора е поантата на неговото вътрешно освобождение и представата му за чест и морал…

     

    logo sbfd red s

    Контакти

    София 1504, България
    бул. "Дондуков" 67
    Телефон: +359 2 946 10 62
    e: kino@spisaniekino.com
    ЕКИП

     sbfd.down1