ПЕТЪР ПОПЗЛАТЕВ

„Преди дни чух по радиото, че в някакво село започнал строеж на фазанария – строят я някакви хора с огромен ентусиазъм. И какви са тези хора, оказа се, че били ловци – природозащитници. Искат хората да си отглеждат фазани, за да имат после какво да си трепят. Ама имало бракониери, които стреляли дивеч, без да се грижели преди това за неговото отглеждане. Ами по-добре. Всичко някак си е по-ясно. И по-честно. Едните гледат дивеч – другите го трепят. А за тези, вторите, при наличие на наказателен кодекс и принципност в неговото приложение... Много по-страшно ми се вижда, когато едни и същи хора вършат и едното, и другото. Разказвам това, защото мисля, че в нашата култура има подобни прояви. И в киното ни ги има. Стигнали сме дори дотам да се радваме, че макар и впоследствие застреляни, отделни филми поне са били създадени. Нека да стрелят по тях, но поне да ги има. Защото е имало периоди, когато се е стреляло направо по яйцата на фазаните – по сценариите. И нали сме си свикнали всичко да сравняваме с най-лошото, радваме се на всеки излюпен фазан... Приятел ми разказа неотдавна, че на голям западен кинофестивал хората не можели да разберат какво означава изразът – „пуснат филм“ – пуснали го били: Кой, защо, откъде... Езикът ни вече става различен, отделни изрази, с които сме свикнали, светът не ги разбира.“

Светла Иванова

(част от изказване от емблематичния IV конгрес на Съюза на българските филмови дейци – 1989 г.)

В проекторезолюцията на същия конгрес на Съюза на българските филмови дейци четем: „Трябва да бъдем сплотени около идеите на Партията /БКП/, да дадем бърз и решаващ принос в политиката на Партията за...“. 

В политиката на партията?... Може ли човек, творец, автор на филми, каквито бяхме в онзи момент част от присъстващите, да казва на друг около какви идеи да се сплотява, или около каква политика да обвърже творческото си кредо? Този конгрес на СБФД през 1989 г. бележи началото на прехода в българското кино. Проекторезолюцията недвусмислено илюстрира, че творецът е лишен от свобода на избор, прикован за Партията.

Творецът, както всеки човек, не винаги има потребност да се обвързва с Партия. Никой не може да каже на друг около какви идеи да се сплотява. Та нали творчеството има смисъл, самият живот има смисъл, ако сам търсиш, сам откриваш ценностната система, в която да се чувстваш комфортно, в избора на изразни средства, които да използваш в творчеството си. Политиката се мени.

И днес, както тогава, определени кръгове от идеологически порядък се възраждат, отново опитват да ни обвързват с предложения за съмнителни ценности. В същото време обещават съпричастност, като рекламират възторг срещу верноподаничество в замяна. Ако не, точно както преди трийсет и три години, тихомълком ти отнемат свободата да създаваш, като цинично цензурират произведени след премислен тежък труд, правдиви и достойни филми.

Чие съзнание може да роди представата за човешка същност, която едновременно да е интелектуална, продадена на дявола и в същото време с ореол от претенции, че пресъздава самостоятелно, със свои аргументи, образи в правдивата температура на действие, характерна за живота и за киното? Припомняйки си изказването на Светла Иванова на конгреса на СБФД се питам, дали прехода не се намира в състояние на челна стойка и непрекъснато провъзгласявания му край не е по-скоро либрето към нов възход на цензурата?