… В края на 40-те години имах щастието да присъствам на раждането на италианския неореализъм.Такива неща не се забравят и безсъмнено докосването ми до великото избухване на таланти като Дзаватини, Де Сика, Висконти, Роселини е съдействало малко по-късно да се насоча към киното и е дало своето отражение върху работата ми в него. Но съм изпитвал и влиянието на френското кино от предвоенните години. Неговият „поетически реализъм“ ме привлече могъщо към екрана…

***

… Всъщност аз виждам работата си в литературата, театъра и киното като едно и също нещо: поезия за печат, сцена и екран. Киното като тема фигурира в доста от стиховете ми… Този похват личи може би и в по-късната ми поетическа практика само да описвам в стих детайлирано, но обективно една случка от живота, предоставяйки на читателя откриването на вложения в нея смисъл, така както прави кинодраматургът със зрителя…

***

… Навярно хуморът е бил за мен подсъзнателно средство за самозащита – той се корени, мисля, във вродената ми неприязън към всичко важничащо и надуто. Аз не обичам късането на ризи при страданието – все ми се струва, че в голямата трагика често има и театър, самоиндукция, без която би могло да се мине. Затова, когато ми е тъжно, често го обръщам на шега. Стар похват, познат на всички клоуни…

***

… Снимачната площадка е всъщност рингът, на който се сблъскват литературата и живота. На нея се разбира, че животът е далеч по-богат от намисленото в писателския кабинет. На нея се улавят всички грешки на сценариста. Промените, които съм извършвал на място, подсказани от конкретната обстановка, от чувството за истина у режисьор и актьори, винаги са повишавали качеството на филма. Но това не е всичко, може би дори не е главното. Главното за мен, човека на писалището, е в това да участвам в колективния труд на снимачния екип, да се блъскам в споровете му за някоя дреболия, да се ядосвам за това, че актьорът закъснява, да чакам излизането на слънцето иззад облака – всичко това за мен е удоволствие. „Ако за теб – казвам на младия сценарист – то не е такова, заемай се с друга работа. Кинодраматургията иска обич към киното и към процеса на снимането, ако ти липсва тази обич, киното ще ти донесе само разочарования и прехвърляния на отговорности“…

Из разговорите на Неда Станимирова с Валери Петров в книгата ѝ „Валери Петров за себе си и другите за него“

 За да прочетете целия сценарий, кликнете върху заглавната страница. ↓