Отмина еуфорията от Новогодишните фойерверки, заглъхна „опиянението“ от януарските празници и както казва Божидар Манов в статията си за ситуацията в българското кино: „... отново сме във февруарския делник, потопени в добре познати делнични тегоби“. Уви, професорът е прав. Недостатъците в ЗФИ и в Правилника за прилагането му събират единодушно неодобрение, особено по въпроса за съставянето на националните художествени комисии и оценяването на проектите. На повече от десет години е статията на проф. Манов „Новата криза в киното ни: кръстопът или безпътица?“ (в. „Култура“, 13 септември 2012 г.), но и днес звучи актуално и още по-тревожно, защото недомислиците в Закона и Правилника продължават „да са възлов препъникамък“ в развитието на киното ни.
И въпреки всичко или напук на всичко това, както неведнъж сме коментирали, има добри, качествени образци. В рубриката „Сценарни ескизи“ публикуваме „Страх“ (2020) на Ивайло Христов (Награда за най-добър филм „Златна роза“, „Златна роза“ за най-добра актриса на Светлана Янчева, Награда на публиката за най-добър филм на София Филм фест 2021, българското предложение за номинация за наградите Оскар 2021). Няма да изброявам други заглавия – наградите, международният авторитет, зрителският успех, са красноречиво доказателство за нивото на българските филми. Е, не на всички, но това е тема за друг разговор. Както се казва, никой не е съвършен.
Затова пък като еманация на съвършенството се очаква премиерата на пиесата „В самотата на памуковите полета“ в Народния театър. Разбира се, че сензацията е участието на американския актьор Джон Малкович. Ще му партнира литовската актриса Ингеборга Дапкунайте, която ценителите на киното у нас познават от „Изпепелени от Слънцето“ (1994) на Никита Михалков, „За любовта. Забранено за възрастни“ (2017) на Рената Литвинова и др. Джон Малкович е актьор с повече от седемдесет роли в киното: „Смъртта на търговския пътник“ (1985), „Стъклената менажерия“ (1987), „Опасни връзки“ (1988), любимият ми филм „Да бъдеш Джон Малкович“ (1999), „Клетниците“ (2000), „Бесни страшни пенсии“ (2010) и др.
Не по-малко сензационна е самата пиеса „В самотата на памуковите полета“ на Бернар-Мари Колтес, написана в средата на 80-те години, която според критиците се е превърнала в съвременна класика и в нея те намират допирни точки с философските диалози на Платон и Дидро, а Колтес я определя като „философски диалог в маниера на XVIII век“. Признавам, че не познавах пиесата от времето, когато стана световен бестселър. Не съм гледала и постановката на проф. Здравко Митков с Андрей Баташов от 90-те години и понеже няма да имам възможност да видя спектакъла в Народния театър, си направих труда да чуя пиесата като радиотеатър в YouТube с участието на Любомир Младенов и Иван Налбантов. Наистина е наслада да слушаш как Колтес прекрасно борави с думите и колко значим е техният смисъл, когато става дума за самота, отчуждение, копнеж по близост, нищета, невежество, съблазън в свят, където „всичко е за продан“. Режисьорът на постановката Тимофей Кулябин е един от най-успешните млади режисьори в Русия, който заради войната в Украйна напуска страната (както и Ингеборга Дапкунайте), а постановката му на операта „Дон Паскуале“ в Болшой театър, заради позицията му, е свалена от репертоара. В България е познат с постановката „Три сестри“ на Чехов, решена изцяло на жестомимичен език – показана в програмата на „Варненско лято“ и „Световен театър в София“ през 2018 г. Съвсем наскоро Кулябин постави в Народния театър и „Нора“ на Ибсен. Кредото на режисьора е да търси съвременен прочит на класиката, като пренася действието в наши дни, независимо дали става дума за „Танхойзер“, „Деца на слънцето“, „Онегин“, „Хеда Габлер“, „KILL“ по „Коварство и любов“, и заедно със своя художник Олег Головко решава спектаклите със средствата на съвременните визуални технологии. „В самотата на памуковите полета“ участва екип от петима оператори, които реално снимат случващото се на сцената и наслагват филмови детайли върху театралната картина. Сигурно за познавачите това ще бъде наистина събитие, но се съмнявам, че заради цените на билетите те ще могат да си го позволят. Затова пък за „модния елит“ това ще бъде поредна възможност за поласкаване на показния им снобизъм.
Но така или иначе в талантливата симбиоза между театър и кино, с толкова впечатляващ текст и въздействащи световни актьори, убедена съм, че „В самотата на памуковите полета“ ще се превърне в значимо събитие в културния живот на София.
За списание КИНО значимо събитие за месеца ще бъде премиерата на „КИНО АЛМАНАХ 2022“, която ще се състои на 09.02 в Дома на киното от 18:00 часа. А почитателите на списанието ще намерят във февруарския брой интересни четива като есето на Светослав Овчаров „Тяло и душа“ по проекта „Съвременното документално кино като отражение на реалността и авторско отношение към света и човека“, статията на Ингеборг Братоева-Даракчиева за наградите „Златен глобус 2023“, втората част на текста на проф. Игнатовски „Монтажът: 1922 – 2022, Енигмата Кулешов“, разговора на Боряна Матеева с Христо Тотев – едно от най-големите имена в операторското ни изкуство и човек със сложна житейска съдба.
Людмила Дякова
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
ПРОФ. БОЖИДАР МАНОВ
ПРОФ. ВЕРА НАЙДЕНОВА
Д-Р ГЕНОВЕВА ДИМИТРОВА
ДИМИТЪР САРДЖЕВ
ПРОФ. ИВАН СТЕФАНОВ
ДОЦ. КАЛИНКА СТОЙНОВСКА
КАТЕРИНА ЛАМБРИНОВА
ЛЮДМИЛА ДЯКОВА – ГЛАВЕН РЕДАКТОР
СПИСАНИЕ КИНО / ФЕВРУАРИ 2023
СЪДЪРЖАНИЕ:
МОНТАЖЪТ: 1922 – 2022 /ЧАСТ ВТОРА/ – ВЛАДИМИР ИГНАТОВСКИ
СЛЕД ПРАЗНИКА – ОТНОВО ДЕЛНИЧНИ ТЕГОБИ – БОЖИДАР МАНОВ
НАГРАДИТЕ „ЗЛАТЕН ГЛОБУС 2023“ – ИНГЕБОРГ БРАТОЕВА-ДАРАКЧИЕВА
ХРИСТО ТОТЕВ: СТРАХОТНО ОБИЧАМ КРУПНИЯ ПЛАН – БОРЯНА МАТЕЕВА
ФИЛМЪТ НА ЕДНО ПОКОЛЕНИЕ – ЛАЗАР ХРИСИМОВ
ХЛАДНОКРЪВНО ОТ ИНИШЕРИН – ДЕЯН СТАТУЛОВ
ТЯЛО И ДУША – СВЕТОСЛАВ ОВЧАРОВ
ДА СЕ СВЪРЖЕМ ОТНОВО – ГАЛИНА ЖЕКОВА
ФИЛМЪТ „БАЙ ГАНЬО“, 1922, РЕЖ. ВАСИЛ ГЕНДОВ – РОСЕН СПАСОВ
КУЛТУРЕН АФИШ: ФЕВРУАРИ 2023 – АНАСТАС ПУНЕВ
ГАЛЕРИЯ: СТРАХ
СЦЕНАРНИ ЕСКИЗИ: СТРАХ
ИЗВЪН БРОЯ:
КРИСТИАН ЛЕВРИНГ – ЕНИГМАТИЧНИЯТ ДОГМАТИК – ЕЛИЦА МАТЕЕВА
ПИСМА ОТ КОРАБОКРУШЕНИЕТО НА СОБСТВЕНИЯ НИ ЖИВОТ – КРЪСТЬО РЕЛЕНКОВ
КУЛТУРНИ СЪБИТИЯ В СОФИЯ ПРЕЗ ФЕВРУАРИ – СТОЛИЧНА ОБЩИНА