ДЕЯН СТАТУЛОВ
ТРЯБВА ДА ИМА РАВНОПОСТАВЕНОСТ МЕЖДУ ОПИТ, ЗРИТЕЛИ И ФЕСТИВАЛИ
Галина Тонева е продуцент в ГАЛА ФИЛМ от 1995 г. Икономист и журналист по образование, тя е завършила европейската програма за продуценти „Изток-Запад“ през 1993 г. в Чехословакия (стипендия на Британски съвет). Сред филмите ѝ са международно познатите с над 60 награди „Приятелите на Емилия“, „Подгряване на вчерашния обед“, „Откраднати очи“, „Зад кадър“, „Кецове“, „Джулай“, „Семейни реликви“, „Сцени от живота на една актриса“, „Бягство“, „Български кораб потъва в бурно море“ и др., получили киноразпространение у нас и в чужбина.
Копродукцията на Франция, България, Испания и Русия „Изток-Запад“, режисьор Режис Варние, с копродуцент и изпълнителен продуцент „Гала филм“, заснета в България и Украйна, е сред петте номинирани за Оскар (2000) за чуждоезичен филм с участието на Олег Меншиков, Сандрин Бонер и Катрин Деньов. „Зад кадър“ и „Кецове“ са сред номинираните за Европейските филмови награди на ЕФА през 2010 г. и 2012 г. Член е на Европейската филмова академия от януари 2011 г. Председател е на Асоциацията на филмовите продуценти в България от 2009 г. Председател на Националния съвет за кино (2012 – 2016). Член на Националния съвет за кино (2017 – 2019). Преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ от 2018 г. по специалност „Филмови и тв продуценти“ за финансиране и бюджетиране на филмовото производство.
Да започнем отдалече. Как станахте продуцент и се озовахте в света на българското кино?
Моята „случайна“ история в българското кино започна в далечната 1983 г. Бях все още студентка в ВИИ (Висш икономически институт) „Карл Маркс“ (сега УНСС), който тогава се помещаваше в сградата, където днес е кинофакултета на НАТФИЗ на ул. „Стефан Караджа“. След това търговския факултет го преместиха на ул. „Екзарх Йосиф“ (където днес е Висшия съдебен съвет). Постоянно се срещах с кинаджии, познавах се с Пламен Масларов, Георги Балабанов, Оскар Кристанов… Бях двайсетина годишна и те ме повикаха да помагам покрай гостуването на Марсел Марсо и Театър на нациите. Оскар Кристанов и Здравко Драгнев искаха да направят филм за събитието. Пламен Масларов буквално ме извика от улицата („Гаврил Генов“, днес „Христо Белчев“, където се намираше Студия за телевизионни филми „Екран“) и бях наета на граждански договор да помагам за тази продукция. След това останах да работя към Студията. Тогава тя наброяваше близо 350 човека, между които 50-60 режисьора, 40 оператора, влизаше се от филм във филм. Българската телевизия поръчваше филмите, като игралните филми предимно се произвеждаха в Бояна. От това време датира моята слабост към документалните филми. През 1986 г. бях назначена като директор на продукция, тогава голяма отговорност, защото се оперираше с много средства. Работих там до 1992 г., когато разформироваха Студията. Напуснах доброволно, за да се регистрирам като продуцент на 10 август в новосъздадения, година преди това, Национален филмов център. Мисля, че съм първата жена-продуцент. През 1993 г. имах шанс да премина през East-West Producers Seminar в тогавашната все още неразделена Чехословакия, инициатива на Cinema Committee of the Council of Europe. Бях поканена на интервю в Британски съвет, партньор на програмата, след което получих покана. От България заминахме заедно с Павел Васев, Петър Курумбашев, Светослав Дойчинов и Димитър Петков. Имаше представители на Румъния, Унгария, Чехословакия и Полша. Пет държави с отбори от по пет човека. Условието беше да сме работили поне пет години във филмовото производство. Най-общо идеята беше да запознаят „източния блок“ с продуцентския принцип на правене на кино, защото до промените в тези страни филмопроизводството беше държавен монопол. Програмата се водеше от Саймън Пери от Бритиш Скрийн, а сред лекторите бяха Кийт Грифитс, Тимоти Бурил, Линда Майлс и др. Този семинар беше с фокус върху ролята на криейтив продуцента в процеса на създаване на филмите и цялото ноу-хау как функционира системата както в САЩ, така и в Европа. Всякакви материали, свързани с работата на продуцента – договори за финансиране, авторски права, разпространение и т.н., направо ни ги предоставиха. Тогава имаше такъв порив за промяна! Мислехме, че развитието на киното в България ще тръгне в правилна, нормална посока, на пазарен и проектен принцип, включително и като телевизията мине на такъв. Но киното остана единствената сфера, която доброволно излезе на улицата и искаше реформа. За съжаление, до приемането на Закона за филмовата индустрия през 2003 г. (близо 20 години) НФЦ работеше на базата на едно постановление, докато финансирането все повече намаляваше...
Ако трябва да се обясни просто – как се случва реализацията на един проект от първоначалната идея до готовия филм. Къде са пробойните според Вас?
Всеки проект е различен случай. Понякога сценарият е напълно готов за кандидатстване – например на Иван Черкелов „Семейни реликви“ беше излят и завършен. В други случаи идеята и инициативата са в продуцента. Такъв филм е „Зад Кадър“, който тръгна по наша инициатива от реалното досие на Христо Тотев в ДС с кодово име „Операторът“. За нас практиката първо да се кандидатства за финансиране на развитие на проект е често прилагана. Когато сценарият бъде готов, се кандидатства отново, заедно с режисьор за финансиране на производството на филма. Понякога избора на режисьор изисква време, какъвто беше случаят с „Бягство“. Развитието на проекта датира от 2012 г. с Деляна Манева като сценарист, после беше финансиран от Програма „Медиа“ и НФЦ. Преминахме през уъркшоп за сценарий на MFI (Медитаране филм институт). Кандидатствахме с режисьора Виктор Божинов през 2019 г., а в кината филмът излезе през 2022 г. Искам да отбележа, че според мен таксите за кандидатстване в НФЦ са много високи. За идея – 300 лв., за проект – 460 лв. Никъде го няма това. Понякога това е непосилно за продуцентите, особено начинаещи. Ако видиш, че има смисъл и хляб в един проект и решите да кандидатствате пак и пак – тези такси са възпиращи. Производството в Европа е нормално да се движи между три и пет години. Лошото е, когато проектът е спечелил, има порив за работа, а се блокира в съда. Както това се случи в началото на 2022 г. със седем големи пълнометражни филма от двете сесии от 2021 г., които се проведоха заедно със закъснение през януари 2022 г. Това е много контрапродуктивно.
Има ли пробойни по време на снимки, свързани с работата на продуцента, режисьора или сценариста?
Продуцентът трябва да създаде добра атмосфера на работа – той е двигателят на процеса, а режисьорът е горивото. Нашето верую е, че трябва да има доверие. Защото ако няма такова между продуцента и режисьора, между сценариста и режисьора, между всички останали участници в процеса – няма как в такава среда да се създаде добър филм. Неписаният закон в „Гала филм“ е: „Слуги на филма, не на режисьора!“. Понякога не всичко от сценария намира място на снимачната площадка, променят се сцени, диалог... В крайна сметка сценарият е отделно литературно произведение и както се казва – хубаво е, когато гледаш един филм, да не мислиш за сценария. Най-големият риск за един филм е снимачният период. Всъщност 60-70% от бюджета се изразходва по време на снимките. Например така наречените нискобюджетни филми до 600 хил. лева, които бяха пуснати по предложение на Националния съвет за кино през 2014 г. с цел да се отпуши процесът тогава и да се снимат повече филми, е нож с две остриета сега. Тази категория в новия закон вече фигурира като „филми с ниско финансиране“ на мястото на „филми с бюджет до 600 хил. лева“. И всеки продуцент трябва да си даде ясна сметка дали може да се справи с тази субсидия или не. Но има проекти, одобрени преди две години като „филми с бюджет до 600 хил. лева“, които трябва да се снимат сега, а размерът на субсидията е 480 хил. лева. Официалните данни за инфлацията са близо 10% за 2023 г. и 15% през 2022 г. Тоест 25% само за последните две години, без да се отчита скритата инфлация, както и други фактори като чуждите продукции и схемата за възстановяване на разходи, които доведоха до рязко вдигане на ставките на техническия екип. Какво може да направи продуцентът – да се намалят снимачните дни до безсъзнание, да се промени сценария… Би трябвало да се намери начин и институциите да помагат в такива случаи. А не мандалото е паднало – оправяй се!
Това води до компромиси…
Разбира се, търси се и друго финансиране. Но не винаги човек може да успее да привлече копродуценти, особено за дебют. Какво може да се направи с 480 хил. лева? Такъв беше размерът на субсидията за дебюти и „нискобюджетни“ филми през 2022 г. Най-голям риск има точно при дебютите, а субсидията е равна на т. нар. нискобюджетни филми. Защо? Самият сценарий трябва да предполага по-затворен сюжет и пр., а виждаме исторически филми, които кандидатстват в тези категории. Това е нещо, което трябва да бъде ясно формулирано. Виждаме какво се случи със сесията за детските филми. Какво е детски филм – такъв, предназначен за публика до 12 години. Филмите, насочени към тийнейджърите и младата аудитория, трябва да са в друга категория. Когато кандидатстваш за детски филм, трябва условията да бъдат ясно определени. За да няма недоразумения както на предишната сесия, едни автори кандидатстват с проект за детски филм, а печели такъв с тийнейджърска тематика. Обявена е извънредна сесия за детски филми, съгласно чл. 30а от ЗФИ. Това е квотата на министъра на културата – 5% от субсидията за БГ схемата. Втора поредна година по предложение на ИА НФЦ, Министерството на културата се съгласява тези средства да отидат за производство на детски филми. Да, това е добре, но нека да бъдат обособени две категории например, а не всички да се състезават в общ кюп. Не са виновни кандидатстващите, но по този начин се създава напрежение, привкус за нагласеност, за безчестна игра. Например такава състезателна програма за „Тийн филми“ вече има обособена на предстоящия СФФ.
Това не трябва ли да се наблюдава от Националния съвет за кино? И защо вече няколко години няма такъв?
Защото се промени Закона и той позволява различни административни „клопки“ и тълкувания, които спряха процедурата. Заповедта на министъра на културата се озова в съда и беше отменена, защото е в нарушение на закона. Сега изрично новите промени в правилника, влезли в сила от 05.01.23 г. изискват процедурата да започне наново. От беглия прочит на ППЗФИ (322 стр.) относно НСК не съм обнадеждена, че това ще се случи в обозримо бъдеще. Сега пък Комисия към министъра трябва да определи поименния състав на съвета. Защо? Неудобните имена да бъдат отстранени процедурно, естествено… Тази новост не е плод на работата на РГ. Много ми е интересно от кого и с какви мотиви е влязла тази нова алинея 3 на чл. 5 от ППЗФИ. Първоначалната идея за НСК беше това да бъде един коректив на администрацията в лицето на представители на филмовата общност, гласът на гражданското общество. Такъв беше замисълът. През 2002 г. аз участвах в работата по изработването на Закона за филмовата индустрия. Проф. Нели Огнянова ръководеше процеса с редица публични обсъждания на всички заинтересовани от страна на държавата и на кинообщността. Фондация „Сорос“ помогна това да се случи. През 2023 г. при сформирана широка работна група със заповед на министъра на културата за промени в ППЗФИ, разговорите започват с въпроса „Кои сте вие?“. Одитори към Министерството твърдят, че не може бенефициенти да бъдат членове на работната група. А правилното тълкуване е, че НФЦ е бенефициент, а ние (продуцентите) сме бенефициери. Питам: кой да ги създаде и напише тези правила? Някой от Министерството на културата, който не разбира от тази материя? Очевидно е, че трябва да са хора, които разбират от този процес. Трябва публичност и дебат. Не може да се отрече желанието на изпълнителния директор Петър Тодоров да движи процеса, но в много случаи това е и за сметка на законността. Щом искаме да работим според европейските правила, трябва да има прозрачност на действията на администрацията? Сайтът на НФЦ е ужасно объркващ например. Появяват се заповеди, след това изчезват… Заповед 190/15.06.22 сменя метода на оценяване на проектите, но не е публична никъде. Защо? Трябваше съдът да разпореди да ни бъде предоставена. Аз съм от 32 години продуцент в тази държава. Работила съм и преди дигитализацията. Имаше едно обикновено табло, на което всичко беше обявено. Да вземем за пример финансовата комисия. Всеки продуцент има право да присъства, когато се разглежда негов проект и трябва да бъде своевременно информиран. Не може да се ровиш в сайта, за да следиш кога някоя заповед ще се появи. Да не говорим и за експертизата на някои от членовете на тази комисия, които по закон трябва да определят размера на субсидията за един филм. Ние от Асоциацията на филмовите продуценти държахме да няма въобще финансова комисия при изготвяне на промените в ЗФИ. Идеята беше, когато проектът е одобрен от художествена комисия, веднага да се определи каква субсидия получава. Както е навсякъде в Европа, дори и на Балканите. При нас има едно изкуствено администриране на процеса, който непрекъснато обраства с бумащина, вместо да е обратното. Между първо и второ четене в парламента станаха големите бели в измененията на Закона. В първоначално изготвените промени на Закона през 2019 – 2020 година, финансовата комисия беше заличена.
Т.е. според Вас финансовата комисия е излишна. А кой ще проверява дали предложеният бюджет е адекватен и изряден?
Според АФП трябва да го прави финансов отдел в НФЦ, а не външни хора, каквито са членовете на комисията. Да не говорим, че всеки проект е конфиденциален. Ако например имаш спечелена субсидия 500 хил. евро, получаваш потвърждение с писмо, търсиш допълнително финансиране, затваряш си бюджета и когато си напълно готов в рамките на 18 месеца, отиваш в НФЦ, представяш документите пред финансовия отдел, съставен от специалисти, които разбират от тази материя. Всеки филм е различен и преговаряш конкретно за елементите на бюджета, който изисква този проект. Филмът е жив организъм, в процеса на снимки, документален или игрален, възникват толкова много непредвидени неща… Бюджетът на документален филм-портрет, заснет репортажно с добавени архивни кадри е съвсем различен от друг, в който има повече локации, игрални елементи, както в „Моя чичо Любен“ например. Подобен сценарий има други изисквания към бюджета.
Кой направи тези бели и чий интерес обслужват?
Промените в ЗФИ бяха изготвени от работна междуведомствена комисия, заседаваща в МК от 30 колеги, между тях експерти от финансовото министерство, туризма и икономиката. Работихме едновременно върху промените в Закона и в Правилника за прилагане. Законът делегира в Правилника да бъдат разписани процедурите в детайли, както и основните изисквания на европейските регламенти. В предложения на първо четене изменителен Закон, фигурираха две основни схеми за държавно подпомагане – български филми и възстановяване на разходи за филми, снимани на територията на България. Нямаше схема за финансиране на сериали. Тя се появи между първо и второ четене. Така се появи в текста на Закона наново финансова комисия, жребия за художествена комисия, изискванията към състава на комисиите, приемателна комисия и куп други недоразумения. Помните, че след приемането на този „Франкенщайн“ в парламента, изпратихме писмо, подписано от над 350 кинодейци до президента да наложи вето върху закона. Струва си да се направи отделен разговор за начина, по който ЗФИ стана факт, но най-вече за Правилника, приет през август 2021 г. Кой е авторът? Кой може да отговори защо професионалното признание на режисьор и продуцент трябва да се оценява само от участия и награди във фестивали? Министерският съвет, който е одобрил този Правилник, явно. Добре, тогава променете и Закона, за да е ясно. Няма такива европейски регламенти и правила. Ние сме членове на Европейската филмова академия от 2011 г. Поканени бяхме с филма „Зад кадър“, който беше в селекцията за игрални филми на ЕФА.
Все повече се държи на публиката и от това зависи дали ще получиш следваща субсидия или не. Току-що в Италия съкратиха бюджета за кино с такива аргументи. В последните години са установили, че филми, получили субсидии за над 10 млд. евро, въобще не са стигнали до киноекран…
Да не говорим, че още няма нов устройствен правилник на агенцията, който трябваше да е изготвен в тримесечен срок от приемането на Закона през 2021 г. едновременно с Правилника за прилагане. НФЦ изнемогва със своя екип от 13 човека. При този брой външни комисии, които непрекъснато трябва да се обновяват и обслужват, администрирането на процеса изисква друг капацитет. Някои от действията на агенцията са или на ръба на закона, или откровено незаконни, в много случаи явно поради недоглеждане или неразбиране. Но буди съмнение понякога неравнопоставеността на издадените актове, вътрешни противоречия в заповедите и т.н. На неофициална среща в Парламента преди две седмици пак се постави този въпрос. Министърът обеща лично да се отпуснат още три щатни бройки за НФЦ… Но мисля, че не само бройките са проблем. Според мен е дошло време за генерално преустройство на дейността на филмовия център… За съжаление, проектът за устройствен правилник, който беше качен за обществено обсъждане миналата година, не съдържа елементи на реформа за функциите на агенцията. Не знам дали има нов текст и докъде е стигнало приемането на този крайно необходим Правилник.
Да разбирам ли, че не сте против предложенията на телевизионните продуценти, а срещу порочната практика, че не са били обсъдени преди това?
Да, точно така. Аз даже мисля, че трябва да се отделят повече средства за производство на български сериали. Но съгласно ЗФИ годишният размер се равнява на ССБ на 15 документални филма. И защо, и по каква логика в закона средствата за телевизионните сериали се определят спрямо документалните филми? Каква е връзката? Не може ли да се равнява на пет игрални филма например? Ето пример за начина, по който, без дискусия и никакво обществено обсъждане, бяха приети набързо промени, някои от тях чисто механично и без никакво разбиране на процеса. Идеята беше промените в Закона и Правилника да се изготвят паралелно и така трябваше да бъде. Но в началото на 2020 г. работата на междуведомствената комисия по промените в закона спря, защото МФ даде негативно становище да обезпечи финансово закона. И всичко замря. Докато не се смени финансовият министър Горанов с Ананиев, който отпусна допълнителните 25 милиона и ЗФИ влезе в парламента през ноември 2020 г. Не е тайна, че това се случи благодарение на лобизма на американските компании на територията на България. На този фон се вдигнаха и парите за българското кино. Конкретно по предложение на Иван Тонев в комисията формулата в чл. 17 се промени от 7 на 12 игрални филма, от 12 на 22 документални, от 160 мин. на 250 мин. за анимация. Да, парите значително се вдигнаха. За 2024 г. общо за трите схеми са 53,3 млн. За съжаление, поради липса на нов устройствен правилник и вследствие на липсата на административен капацитет в агенцията, както и на противоречивата нормативна уредба или липса на такава, откакто влезе закона за последните три години, върнахме повече от 70 млн. в бюджета. Моето убеждение е, че голяма част от проблемите в момента са заровени в Закона. Не съм оптимист, че тази година ще успеем да изразходваме бюджета за кино…
Защо са тези конфликти и неразбирателство в нашата общност? От какво са провокирани – от междуличностни взаимоотношения или заради пропуските в Закона за филмовата индустрия?
И двете. Какво означава междуличностни проблеми. Аз буквално недоумявам защо броят на зрителите не трябва да се взема предвид при оценяване на професионалното признание на режисьора и продуцента? За кого се прави кино? И как така, ако този критерий бъде включен в служебната оценка подобаващо, това ще доведе до производството на повече комерсиални филми? Не виждам връзката. При това, „Гала филм“ не може да бъде обвинена в уклон към такъв тип кино. Още през 2013 г. в Съобщението за филмовата индустрия на Европейската комисия изрично се произнася: „В съответствие с Конвенцията на ЮНЕСКО от 2005 г.[1] за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване, Комисията отбелязва, че фактът, че един филм е комерсиален, не му пречи да бъде и културен“. 11 години по-късно ние говорим, че зрителите са критерий, който би довел до производство на чалга в киното.
В нашите разговори през всички тези години постоянно се говори за проблеми. Сякаш живеем в перманентно déjà-vu. Къде може да се намери златно сечение? Защо примерно си блокирате сесиите? Не може ли да се направи някакво джентълменско споразумение?
И аз питам защо? Кой например е отговорен за всичките изменения, които сега са публикувани на 5 януари? Първият директор, който започна да работи с този Правилник, е Камен Балкански, в когото вярвам и знам, че той е изключително опитен и почтен администратор, отговорен за програма „Медиа“ в България. Никой не протестира срещу условията, по които работи тази програма – ако не ти харесват, не кандидатствай. Там има железни правила, с които всеки, който желае да получи средства, се съобразява, но те са ясно разписани. При нас всеки си тълкува нещата по различен начин, защото няма ясно разписани правила. Тук не става дума за това дали се харесваме или не, кои са нашите и вашите филми. Става въпрос за принципи и правила. Защо например да няма значение опита на продуцента при оценката за професионално признание? Програма „Медиа“ например изисква да се предоставят счетоводни баланси за последните три години, въз основа на които преценяват капацитета на компанията. Например има движение над 2 милиона, които са инвестиция в създаването на аудиовизуални продукти. Филмографията на продуцента от последните три години, разпространение в поне три държави на аудиовизуално произведение и т.н. А не дали в последните десет години съм имала един успешен филм по фестивали например, както е при нас. Защо се дава възможност на продуцент или режисьор с един филм да си удвоява оценката за професионално признание? Нали не трябва да има значение опитът?
Говорите за служебните оценки… Какъв според Вас е проблемът там?
Начинът, по който се формира оценяването на професионално признание на режисьора и продуцента. Оценката се съставя съгласно Справка по чл. 27, ал. 1, т. 5 от ЗФИ по образец на НФЦ, която се попълва от кандидата и по същество представлява самооценка. Това също е проблем от една страна. Как се проверяват декларираните данни от кандидата, за които носи отговорност агенцията по закон? Какво е продуцент, копродуцент, асоцииран продуцент? Кой получава кредит?
От друга страна в справката, която е съставена, съгласно действащия Правилник, например 4 точки за оценка на професионалното признание на продуцента се формират по следния начин: 3,6 т. е от участие на филми в А и Б категория фестивали и награди, 0,4 т. от зрители. Опит не се отчита.
Някой има произведени пет филма. Навсякъде по света това има значение. Трябва да има равнопоставеност между опит, зрители и фестивали според мен. Моята кариера като продуцент я градя от 1992 г., а от 1995 г. с „Гала Филм“. През тези години смея да твърдя, че нямаме нито един незавършен филм. Имаме номинация за Оскар като копродуценти на „Изток-запад“ на Режис Варние. Имаме филми с награди, без награди, с публика, без публика… Всъщност дали имам 30 успешно завършени филма или нито един, няма никакво значение. Колега ми каза, че така се елиминира лошия опит. Да, но така се елиминира и добрия. Има ли значение опитът и филмите на Киран Коларов или Георги Дюлгеров. Сега като излезе „Опенхаймер“ говорят, че това е петнайсетият филм на Кристофър Нолън. Това показва, че авторът расте, надгражда и има богата творческа биография, което означава опит. Това е наследство. В България това няма значение.
Нолън няма шанс при нас, така ли?
Няма, защото последните му два филма трябва да имат награди и участия във фестивали. Зрителите нямат значение. Те не фигурират при оценяването на последните два филма… Опитът също.
Накрая какво предлагате генерално и практически да се промени, за да се отпуши процеса. Нещо прагматично?
Според мен ще продължат да се блокират сесии, защото има едно основно нещо, което не се спазва, съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗФИ, а именно: „НХК разглеждат и оценяват проекти по критериите на чл. 27, ал. 1, т. 1, 2 и 5 или 6 и ги класират за държавно подпомагане с мотивирано решение за всеки проект“. Чл. 47, ал. 3 от ППЗФИ повтаря дословно тази разпоредба.
Цитирам заключението от решение от 03.02.23 г. по адм. дело 824/22 на АССГ: „… Тук е мястото да се изтъкне, че в протокол № 6 от 8 януари 2022 г. не се съдържа обосновано решение на Националната художествена комисия за игрално кино, за който и да е от проектите, както повелява чл. 47, ал. 3 от ППЗФИ. Предвид изложеното, Съдът приема за основателно възражението на жалбоподателя, че Заповед № 3 на изпълнителния директор е издадена при недостатъчно описание на фактическите съображения и представлява самостоятелно основание за отмяна на акта…“.
Всичките три решения на съда, излезли до момента, съдържат заключението, че няма обосновано решение на НХК, съгласно чл. 47, ал. 3. Попълнените карти се дават три дни преди заседанието на комисията. НФЦ изчислява оценките. Членовете на комисията няма как предварително да знаят какво е класирането на проектите, защото всеки си е дал индивидуалните карти с оценки и мотиви. НФЦ добавя служебната оценка и се получава класация, с която членовете на комисията нямат нищо общо. Това не е общо решение, кой проект е на първо, кой на второ място и т.н. На практика Правилникът не предвижда процедура как художествената комисия да изпълни Закона и самия Правилник. Параграф 22.
И тук цитирам друго решение от 14.11.23 г. по адм. дело 6568/23: „Неспазването на нормативното изискване по чл. 47, ал. 3 от ППЗФИ опорочава дейността на членовете на Комисията“.
Предложението на нашата асоциация за промяна в Правилника беше да се попълват индивидуалните оценъчни карти, да се добавят и служебните оценки и всички проекти, които имат над 70% от точките, да се дебатират в заседание между членовете на комисията. След това да пристъпят към пряко гласуване с „Да“ и „Не“, като всеки член има право на толкова положителни оценки „Да“, за колкото филма стигат парите. Така ще се стигне до общо решение на комисията, каквото е изискването на закона. Проектите в Arte например понякога се дебатират 7-8 часа, докато се стигне до решение с пряко гласуване. Това е начинът да се стигне до общо мотивирано решение на комисията, не формално, а след дебат с ясни мотиви. За съжаление, ние продължаваме да играем на Тото 2.
Бележки под линия:
[1] В своя чл. 4, параграф 4 Конвенцията гласи: „Културните дейности, продукти и услуги са тези дейности, продукти и услуги, които... въплъщават или предават форми на културно изразяване, независимо от търговската стойност, която могат да имат. Културните дейности могат да бъдат цел сами по себе си или да способстват за производството на културни продукти и услуги“.
