ИВАЙЛО НАЦЕВ
За филма „МАЙКА“ е писано и изговорено много, като всички суперлативи, спечелени награди и овации на публиката са напълно заслужени!
Безспорно, няма по-добър и подходящ начин за предаване на посланията и емоциите, които събужда и провокира този филм у зрителя от това, той да бъде видян в подходящ киносалон и целта на следващите редове не е да заменят това изживяване, а дори напротив. Статията има за цел да разгледа един рядко споменаван и разискван проблем, който, като предимно технически в своята същност, е в страни от интересите на публиката, но който, надявам се, ще възбуди допълнително нейното любопитство и ще хвърли нова светлина под един по-различен и нестандартен ъгъл на завършената кинотворба. Става въпрос за спецификите и предизвикателствата, съпровождали първичния звукозапис на терен в Найроби, Кения и последвалата звукова постпродукция на диалога на филма.
I FILMED IN AFRICA
С посрещането ни на летището в Найроби хората от местната продуцентска компания раздадоха на всички ни дребни сувенири и полезна, напечатана информация със снимачната програма, телефони на екипа и др., които прилежно бяха пъхнати в светла на цвят, платнена торбичка от памучен американ. От предната страна на торбата беше щамповано логото на копродуцентите „BlueSky Films“, а на другата с немалки букви се заявяваше гордо: „I Filmed In Africa“ („Аз Снимах в Африка“).
Бях приятно изненадан от посрещането и приех любезно подаръците с благодарност и може би мъничка доза високомерие, подобно на това, с което западните посетители приемат подарените им сувенирни мускалчета с розово масло по туристическите ни обекти. Тогава нямах и най-малка представа, колко много труд, пот и старание се крият зад гръмкия лозунг – „I Filmed In Africa“!
Предстоеше ни да разберем!
ЕДИН „ОБИКНОВЕН“ СНИМАЧЕН ТЕРЕН В КИБЕРА
Със сигурност Африканската действителност на столицата на Кения не може да остави равнодушен пристигащия за първи път на черния континент европеец, но нищо не може да се сравни с шока, който малцината бели посетители, дръзнали да стъпят там, изживяват при пристигането си в Кибера! Кибера е най-голямото гето в Африка и третото в света, с повече от един милион обитатели. Участвал съм във филми, снимани във „Факултета“ и „Филиповци“ в София, но нашенските гета са като курортни комплекси, сравнени с африканския феномен! Думите, снимките, филмовите кадри и звуците, записани там, не са в състояние да предадат достатъчно пълно и живо тягостната атмосфера и мизерията, които царстваха навред, заради липсата на основен компонент от човешките сетива – обонянието. Не е възможно да се предаде и опише миризмата на това място или по-скоро смрадта, която се стелеше навред и включваше в себе си прокисналите хранителни отпадъци и заблатени отходни води от канавките на „улиците“; препържена мазнина, в която се готвеха понички и пържени картофи; гъст, лютив дим от обгорени и опушени най-различни животински меса с неясен произход. Излишно е да споменавам как това зловоние се отразяваше на психиката и желанието ни за работа!
И да, именно там беше мястото – в сърцето на Кибера, където трябваше да се проведат снимките на филма „Майка“!
Лошите битови условия не бяха основен проблем за мен в професионално отношение, каквито се оказаха обаче „жилищата“ или помещенията, които обитаваха местните и в които трябваше да снимаме и записваме звук. Тези едноетажни бараки бяха изградени изцяло от ламаринени стени и тавани с единични дървени прозорци. Никой от тези материали няма добри звукоизолационни свойства и уличния шум и атмосфера преминаваха необезпокоявани през скромната ни снимачна площадка. Излишно е да споменавам, че команди от сорта на: „Моля, за тишина – снимаме!“, не означаваха нищо за любопитните жители.
Впоследствие единствено модерните софтуерни решения успяха да спасят оригиналния диалог на филма, записан там и да го изчистят от нежеланите шумове на тълпите и уличен грохот.
Цялата тази негостоприемната среда се допълваше и от факта, че поради ширеща се голяма престъпност там ни беше забранено да се движим извън група, охранявана от местни въоръжени части, което от своя страна се оказа допълнителен проблем за моята работа. Едно от задълженията на звукорежисьора на терен е, освен записа на диалог по време на снимки, да запише атмосфери от съответните снимачни локации, още повече ако те са екзотични както беше в нашия случай (Уудхол, 2010). Нямах търпение да се разходя из улиците на гетото „на лов“ за автентични звуци, стиснал здраво в ръка стерео микрофон, обвит с дългокосмест ветробран, с препасан магнетофон през кръста и големи слушалки на главата. Тази странна екипировка, подсилена от почти двуметровия ми ръст действаха като магнит за жителите на гетото, особено за детската част от тях – те спираха своята работа, започваха да ме сочат и да водят някакъв диалог с мен, който аз не разбирах, но който определено пречеше на записа на атмосферите ми.
АБСУРДЪТ НА ЗВУКОЗАПИСА В КИБЕРА С ВЪОРЪЖЕН ВОЙНИК ЗА ОХРАНА
Положението се влошаваше и от начисления да ме пази войник, на когото трябваше ясно да обясня да стои по-далеч от мен, за да не записвам единствено тежките му военни ботуши и тракането на неговия автомат. В крайна сметка местните бързо свикнаха с нашето присъствие в махалата им, което ми даде възможност да запиша едни от най-разнообразните, цветни и динамични звукови атмосфери, които някога съм чувал! По-точно това не бяха атмосфери, ами готови звукови дизайни, изпълнени с детска глъч и оживени разговори; ръмжене на десетки профучаващи моторчета и оглушително тракане на мелници за жито и, разбира се, музика – много музика! Там пред всяка сергия, барака и павилионче има радио или друго музикално устройство, което щедро разпръсква нискокачествените си звуци в желанието си да заглуши и надделее над конкурентите наоколо. Наистина пъстротата и разнообразието на тези звуци до голяма степен могат да допринесат за описване на самобитността и автентичността на това място и тези хора с техния начин на живот.
Поради естеството на филма и неговата фабула не съм убеден, че всички многообразни записи от улиците на гетото намериха място във финалната звукова фонограма, но регистрирането им за мен беше изключително удоволствие и шанс, който се случва един път в живота!
Друга такава уникална възможност имах, когато един следобед снимахме в покрайнините на Кибера. В стремежа си да подобри до някъде жизнения стандарт на хората, правителството на Кения започнало да строи жилищни блокове по периферията на гетото и да предлага по-евтини жилища с цел да се прехвърлят да живеят повечето обитатели там. В крайна сметка щастливите новодомци отдали новопостроените си апартаменти под наем на други, външни хора и се върнали да живеят в старите ръждясали бараки, с които били свикнали и повече им допадали от високите здания… Бяхме осигурили да снимаме от покрива на един такъв блок, от който се откриваше чудесна панорамна гледка към металните съборетини в подножието му.
ОТ „КÓЗИ“ ПОГЛЕД
В края на снимачния ден помолих африканските организатори да ми дадат отново достъп до тавана, за да си запиша нужните атмосфери към гетото от високо.
Оказа се обаче, че вече има проблем с достъпа и то доста „прозаичен“ – на покрива живееха стадо кози, които биваха строго охранявани от две овчарски, зли кучета и външен човек не можеше да припари там. Наложи се да чакам около двайсет минути, докато отведат животинските обитатели на друго място. Докато от покрива на блока записвах звуците на притихващата Кибера, която се готвеше за настъпващата вечер, се замислих, че гарантирано съм единствения звукар на планетата, успял да запише тази хубава атмосфера от сграда, чиято най-високата точка е обитавана и охранявана от кози и недружелюбни кучета – бях извадил късмет!
Всъщност мисля, че голяма част от снимачния процес и работата ни в Африка като цяло бяха съпровождани постоянно от щастливи стечения на обстоятелствата и благосклонността на съдбата. Ето още един красноречив пример: последните ни два снимачни дни се паднаха през уикенда – вече бяхме напуснали Кибера и се бяхме преместили в жилищна сграда в центъра на Найроби. Не бях виждал новото място и си мислех, че всичко ще е по-добре от гетото – колко грешах!
Пространството около сградата, в която се бяхме настанили беше нещо като битпазар и в събота и неделя там се стичаха стотици, дори хиляди хора, които гръмогласно избираха своите покупки и се пазаряха на воля. Улиците изглеждаха като след митинг в София през 90-те, а глъчката беше оглушителна. Единият епизод, диалог между Елена (Дария Симеонова) и Мат (Steve Matias), се разиграваше на покрива на блока, точно над търговската улица и развълнуваната тълпа.
Единствено чудесните технически характеристики на свръхнасочения микрофон тип „пушка“ Sennheiser MKH 8070 и брилянтната работа на микрофониста Александър (Благодаря ти!) спасиха оригиналния звук и не се наложи никакво преозвучаване!
ПАЗАРЪТ И ГЪМЖИЛОТО ОТ ХОРА ПОД СНИМАЧНАТА НИ ПЛОЩАДКА, КЪДЕТО ЗАПИСВАХМЕ ВАЖНИ СЦЕНИ.
Не беше толкова „розово“ положението с другия, изключително важен и емоционален монолог на героинята на Peris Wambui – Мили, която с разтреперан глас в продължение на 8 минути разказва за нерадостната си съдба, връзката ѝ с децата без родители и как е взела най-важното решение в нейния живот. Епизодът е ключов за филма и се снимаше в стаята на главната героиня. За мой ужас тава помещение, както и всички останали в сградата, беше оборудвано с прозорци, чийто рамки бяха изработени не от дърво, а от метални профили и, както вече споменах, имаха почти нулеви шумоизолационни свойства! Бедите следваха една след друга и положението излезе съвсем извън контрол, когато се оказа, че освен пазарен събота е и църковен ден. Точно под прозорците на нашия апартамент се настани местен пастор, който с мегафон в ръка гръмогласно започна да проповядва църковните си идеи на събралото се множество!
Тук искам да отворя една скоба и да спомена, че широко разпространеният в кинопроизводството процес на дублаж (Игнатовски, 2011, с. 73), нахсинхрон или ADR (от английски: Automated Dialogue Replacement) беше почти невъзможен за организиране на африканските актьори. Преозвучаването дава това ценно предимство на звука пред картината, при което некачествените първични аудио материали от терен могат да бъдат презаписани от актьорите наново и на чисто в студийна среда след края на снимките (Коунс, 2015). За да е изпълним такъв дублаж обаче, съответният артист трябва да бъде заведен в подходящо оборудвано звуково студио, с възможност за синхронна работа с картина на голям екран и отдалечена, но качествена комуникация с режисьора и звуковия екип – повечето обикновени звукови студия не стават за тази работа (Ерфениън, 2021). При проведените предварителни разговори с местната продуцентска къща разбрахме, че такива студиа нямаше в околностите на Найроби, което правеше работата ни на терен още по-отговорна и важна за качествената реализацията на филма.
Знаейки всички тези детайли и с пеещия църковник под прозорците, който се чуваше по-силно от нас самите, реших, че късметът вече ни е изоставил и звукът на епизода е обречен на пълен провал! Естествено, помолихме и разказахме учтиво на пастора за нашите снимки, предложихме му и пари, но той твърдо отстояваше правото си за свободно изразяване и нищо не можеше да го разколебае. Едва накрая, когато продуцентът Петър Минчев отиде при него, придружен от въоръжен с автоматично оръжие войник, отчето изведнъж получи провидение, взе парите и повече никога не го видяхме и най-вече чухме – съдбата отново ни се усмихна!
Много пъти съм се чудил, как щеше да изглежда и звучи филмът, ако тази случка нямаше щастлив завършек? Монологът на Мили е изключително важен не само сам за себе си, но и за филма като цяло. Той кара зрителя да повярва не само на героинята и разказа ѝ, но и на цялата идея, заложена в кинотворбата и базирана на документална истина. Сигурен съм, че каквито и технически средства и „магии“ да бяхме използвали, нямаше да можем да спасим оригиналния монолог с проповядващия свещеник отгоре му. Качествен дублаж също нямаше да може да се направи поради естеството на условията, описани по-горе. Една технически негодна или фалшиво презаписана диалогова фонограма щеше да отблъсне зрителя, да загуби завинаги доверието му в това, което гледа и да преобърне в голяма степен общото му впечатление от филма като цяло! В това отношение съм сигурен, че на човек, колкото и добре технически и професионално да е подготвен, винаги му трябва малка доза късмет и докосване от щастливия пръст на съдбата, която да му помогне да осъществи качествено и до край амбициозните си цели!
Адуму („Adumu“) танцът или „подскачащият танц“ се практикува от Кенийските войни Маасаи, когато са удържали някаква значима победа или при други, важни за тях, обредни ритуали и церемонии. Техните подскоци, подвиквания и многогласно акапелно пеене могат да се чуят на финалните надписи на филма, записани в саваната край Найроби в LCR стерео формат.
МААСАИ И ЗВУКАРИ
Завършихме успешно снимачната си работа в Кения и по подобие на главната героиня Елена, на финала бяхме готови да изпълним скокливия, обреден Адуму –танц на победата! Трудно, но заслужено си спечелихме „титлата“ – „I Filmed In Africa!“. Освен удовлетворението от добре свършената работа, у всички нас остана едно приятно и незабравимо чувство на радост от срещата ни с всички тези нови хора – обитателите и децата на Кибера; вълнение от преживените заедно моменти и най-вече благодарност, че ни пуснаха в домовете си, разкриха съкровените си тайни пред нас и ни помагаха всячески да завършим успешно проекта си. Това са хора, които въпреки нелекия си начин на живот и сурови битови условия, нито веднъж не се оплакаха, не се изнервиха или умориха и винаги се усмихваха!
Деца, които, макар останали без родителска подкрепа, играеха безгрижно заедно, учеха си уроците старателно, слушаха възпитано по-възрастните и ценяха високо и малките добрини, които суровият живот им предоставяше. Без да преувеличавам, това бяха най-екзотичните, едни от най-трудните и със сигурност незабравими снимачни дни в моята над двайсет годишна професионална кариера – благодарен съм за предоставената ми възможност!
Има една приказка, че колкото и голям късметлия да се чувства човек, за да спечели от тотото, трябва да пусне фиш! Ние си бяхме попълнили числата, но трябваше да пуснем фиша и да изчакаме тегленето на тиража – предстоеше най-важният етап от завършването на филма!
ПОСТПРОДУКЦИЯТА
Това е процесът, при който помощник-готвачите (звуковите монтажисти) приготвят заготовките за основното ястие, които шеф-готвачът (звукорежисьорът) смесва по своя „тайна“ рецепта и приготвя финалния продукт. Дали този продукт ще е кулинарен шедьовър или буламач, зависи колкото от шефа, толкова и от неговите помощници и използвани съставки! С развалени продукти не можем да сготвим вкусно блюдо, нали?!
Филмовата постпродукция се разделя най-общо на такава за картина и за звук, а звуковата от своя страна на звуков дизайн & ефекти, музика и диалог (Росс, 2009). Като международна копродукция, филмът „Майка“ имаше сключени договори за завършване на различните звукови етапи в Хърватска и Германия.
Въпреки че голяма част от диалога, заснет в Африка, е на английски (което се оказа пречка той да бъде изпратен от страната ни в номинациите за чуждоезичен Оскар), във фонограмата има, естествено, и много българска реч. Монтирането от немскоговорящ монтажист на български диалог не е особено лесен процес и именно поради това той остана да бъде извършен у нас на местна почва. Освен това, вече бях имал привилегията да участвам с режисьора в други нейни проекти и знаех колко важна и прецизна е за нея работата по диалога, която нямаше да е така ползотворна в чуждестранно студио.
Диалогът е може би най-отговорната част от звуковата постпродукция – неговото високо качество е задължително за вярното предаване на фабулата на филма и правилното възприемане на посланията, отправени от режисьора към зрителите. Диалоговият монтаж е етапът, на който стават пределно ясни две неща:
- колко добре и качествено е записан първичният звук на терен
и
- какви средства, техники и софтуерни обработки трябва да се приложат, за да бъде ясна, чиста и разбираема речта във финалната фонограма (Крос, 2013).
Въпреки че бях участвал в теренния звукозапис и имах представа с какво разполагам, подходих към този процес със свито сърце, тъй като немските колеги вече бяха гледали суровия монтаж и се опасяваха от нужда за много ADR (нахсинхрон, преозвучаване) поради шумните локации в Африка. Както вече стана дума, процесът дублаж там беше почти невъзможен!
За мое щастие, късметът отново не ме изостави – наскоро беше изляза нова версия на софтуера за звукова реставрация и шумопонижаване – iZotope RX 10 Advance, която беше инсталирана на работния ми компютър. Тук искам ясно да заявя, че без наличието на този софтуер филмът „Майка“ нямаше да е това, което е или поне звукът му! Година и половина по-късно, в края на 2023 г., вече има доста алтернативни решения, повечето използващи новия феномен – Изкуствен Интелект, за който ще стане дума след малко, но тогава iZotope RX 10 направи чудеса с почистването на ошумените аудио материали.
Нека не бъда разбран погрешно – въпреки брилянтната работа на компютърните инструменти, нищо не стана автоматично, с „магична пръчка“, а напротив! Изискваха се много познания, натрупан опит и труд, като всяка реплика се обработваше индивидуално и почистваше прецизно, преди да остане във фонограмата. Бяха извършени много операции, но крайният резултат наистина си заслужаваше! Нито един африкански актьор не се наложи да бъде преозвучен, а като цяло дублажът на българските артисти поради технически причини бе нищожен. Беше запазен максимално истинският и автентичен звук от терен, който носеше заряда на тези магнетични места, на които снимахме, без излишно да замърсяват диаложната фонограма.
Националният парк и резерват „Найроби“ със своите екзотични животински обитатели е популярна дестинация за туристите, по-богатите от които пристигат там с чартърни полети. Над нас постоянно кръжаха самолети и беше цяло чудо, ако успеехме да запишем чист дубъл без шума от моторните им витла! Цяло чудо бе и, че RX 10 Advance се справи безкомпромисно с всички тези шумови предизвикателства – завинаги изчезнаха под репликите самолетите, моторчетата, пъстрото музикално разнообразие и улична глъчка! Тук е момента да призная, че на места лесно се подведох от предоставените ми възможности за почистване и бях успял да „пресоля манджата“, ако трябва да се върна към кулинарната ми алегория. В желанието си да реставрирам звуково максимално добре актьорските изпълнения, бях прекалил и премахнал неусетно част от въздишките и дъховете им. Това отнемаше от тяхната естественост и непринуденост и веднага беше забелязано от режисьора. Един от огромните плюсове на компютърните инструменти за работа е, че винаги можеш да се върнеш крачка или две назад и да си поправиш грешката.
Друг софтуерен продукт, който не мога да не спомена, защото много допринесе за доброто и натурално звучене на диалога във филма, е „Auto-Align Post 2“. По принцип първичният запис на диалог на терен се осъществява с няколко микрофона. Като правило това са основният микрофон, закачен на микрофонен прът, т.нар. бамбук, в комбинация с персонални микрофони, тип „брошки“, поставени индивидуално на всеки актьор, участващ в сцената (Уудхол, 2010). Качеството на големия, основен микрофон е най-добро и е за предпочитане, но неговото използване не винаги е възможно при по-общи и отворени кадри, или когато има много персонажи пред камерата, на по-голямо разстояние един от друг. Тогава на помощ идват брошките. Бамбукът обаче има и едно друго съществено предимство – той улавя в най-тънки детайли звуковите ефекти, както и най-малките подробности от заобикалящата атмосфера и акустика на снимачната площадка, което помага изключително много за реалистичното и документално звучене на филмовата фонограма. От друга страна, брошките, умело прикрити в дрехите на актьорите, допринасят за по-близкото и чисто звукозаписване на техния диалог като остават нечувствителни към околните шумове и „равнодушни“ към акустическия почерк на помещенията. Видно е, че най-оптимални резултати биха се получили при смесването и правилното дозиране на тези два основни вида микрофони: бамбук и брошки.
„Фасулска работа!“ – би възкликнал всеки, който не взема под внимание фазовите изкривявания, възникващи при такъв начин на сумиране на звукови сигнали. Записването на един звукоизточник с няколко микрофона, разположени на различни разстояния от актьора, води до регистриране на звукови сигнали с различно закъснение един спрямо друг. При тяхното събиране и смесване се получават фазови артефакти и грешки, които могат да подсилят или неутрализират определени честоти, но най-важното – звучат неприятно и неестествено за човешкото ухо! В тези случаи на звукорежисьора не му остава нищо друго, освен да избере и използва само единия от двата типа микрофони, лишавайки се от ползите на другия. Тук именно на помощ се притече малкият софтуер с големи възможности – „Auto-Align Post 2“.
Това, което той прави, е да сравнява фазите на избрани микрофони (в случая – брошките) и да ги приравнява или „сфазира“ с един референтен или реперен микрофон – бамбука. Още повече, че това сфазиране трябва да се извършва динамично и непрестанно във времето, защото, движейки се в пространството, актьорите променят постоянно разстоянието си до микрофоните, а оттам се изместват и фазите на записаните сигнали. Изглежда просто на пръв поглед, но резултатът беше феноменален и звукорежисьорът вече можеше да разполага с всички налични микрофони за финалното смесване, постигайки перфектния баланс между чист, разбираем диалог и автентична звукова среда (Пърсел, 2013). Излишно е да споменавам, че и при този процес всяка една реплика от всеки един микрофон трябваше да бъде обработена отделно, но и тук трудът си заслужаваше усилията!
ИИ
Не, това няма да са поредните редове текст, възхваляващ феноменът Изкуствен Интелект (ИИ) и ползите от него, и не, във филма „Майка“ такъв не е използван!
Да, ИИ наистина е феномен – появи се изневиделица, сякаш от нищото, но твърдо заяви своето присъствие и трайно се настани в почти всички сфери на нашия живот – за добро или за лошо, предстои да разберем! Само за последните няколко месеца се появиха редица AI (Artificial Intelligence) базирани софтуери за реставриране и изчистване на диалогови записи. Докато преди това iZotope RX и Cedar дълги години бяха почти еднолични лидери в сферата на софтуерните и хардуерни инструменти за звукова реновация и шумопонижаване, то вече има десетки такива, базирани на новата технология. Първоначално те изискваха файловете да бъдат качвани в „облака“, където биваха обработвани и връщани обратно на потребителя, но вече има решения, които работят локално на компютъра и при това в реално време!
Още повече, резултатите са смайващи – пуснатият в продажба наскоро dxRevive прави наистина чудеса като, освен премахване на фонов шум и реверберация, успява да възстанови честотния спектър и накъсвания в аудиото на лошо направени записи по телефон, Скайп, Зуум и т.н. Обработеният глас звучи чисто, плътно и сочно, като диктор, записан в студийна среда! За целта софтуерът извършва спектрален анализ и синтезира или регенерира липсващите честоти, които по една или друга причина са загубени по време на записа, като процесът на допълнителна еквализация и количеството на обработка са под контрола на човека-оператор. В онлайн изданието Production Expert смятат, че dxRevive е „може би единственият плъгин за почистване на Диалог, от който ще имате нужда!“ и продължават: „dxRevive се представя като един многопластов инструмент, създаден за обогатяване качеството на диалога при различни ситуации. За разлика от много други софтуери за реставрация, dxRevive не просто филтрира сигнала – той отива по-далече, като идентифицира и реинтегрира липсващите честотни компоненти, постигайки по този начин качество, наподобяващо студийното от най-различни звукови източници“ (Маундър, 2023). Наистина, какво по-добро от това?! – запис, звучащ като студиен, но направен с телефон на полето или вкъщи! Някои софтуери стигат дотам, че генерират нови срички или фрази, ако не съумеят да ги почистят добре. Е, резултатите не винаги са идеални, има артефакти, които звучат компютърно и роботизирано, но всичко е въпрос на време да бъде изгладено!
Фундаменталният проблем тук е съвсем друг и той е залегнал в част от исканията на все още стачкуващата гилдия на актьорите в Америка, а именно: Изкуственият Интелект е в състояние да генерира и „измисля“ несъществуващи честоти, звуци, срички и гласове, без съгласието и знанието на техния притежател! Да, резултатът е чисто и приятно звучащо за ухото на слушателя аудио, но то е изкуствено, измислено, не е истинско!
Тук отново искам да отворя скоба и да споделя опита ми с работата по звуковата постпродукция с американски и европейски, в това число български, режисьори върху техни филмови творби. С уточнението, че всичко е строго индивидуално и зависи много от дадения проект и човек. В общи линии болшинството от американските режисьори държат филма им да звучи „добре“ и „голямо“ (BIG!) без да се интересуват в детайли как ще се постигне. По време на финалното смесване те отделят повече внимание на това как и къде звучи музиката, отколкото на диалога или звуковите ефекти. Дали дадена реплика е от терен или нахсинхрон, е без значение, стига да звучи добре. Не малко пъти сме завършвали звука на филмови произведения без присъствието на режисьора в залата, а крайното одобрение е идвало единствено от продуцентите! От друга страна, европейските и особено българските режисьори са наистина придирчиви и стриктни до ревнивост при работата със звука на техния филм. Още от терен те държат много на качественото и без пропуски записване на фонограмата. Тази педантичност продължава и по време на диалоговия монтаж и постпродукция, където всяка реплика е щателно изследвана, дали носи най-доброто актьорско изпълнение в себе си и дали е „истинска“. Много пъти, при направен дублаж по технически причини, е бил връщан обратно оригиналния и ошумен диалог от терен заради по-вярното му и автентично звучене.
Имайки предвид всичко това, не мисля, че липсата и неупотребата на AI-базирани аудио продукти по време на постпродукцията на „Майка“ е в ущърб на филма и художествената му реализация! Не мога да си представя как бих използвал и оставил компютърно регенерирани и изкуствено подплатени гласове във фонограмата му! Да, един от често употребявания от мен инструменти на iZotope RX 10 – Dialogue Isolate е базиран на „machine learning“ технология за отделяне на диаложната компонента от неполезния шум, но тук подходът е съвсем различен, без изкуствено да се добавят липсващи звукови сигнали. Предполагам, че новите технологии биха ускорили със сигурност работата и дори подобрили звученето на филма тук и там, но това би било за сметка на автентичността и документалността, която оригиналната, обработена на ръка, фонограма носи със себе си. Това би било изцяло и в разрез с вижданията и желанията на режисьора на този така различен филм!
Не искам думите ми да звучат единствено негативно, заклеймяващо и изцяло против новите технологии! Напротив, при интервюта и подкасти, телевизионни продукции и нискобюджетни проекти – има редица случаи, при които тези софтуерни решения за аудио-инженерите са изключителен другар и безценен помощник, способни да генерират за секунди по-добър резултат, отколкото човек за часове работа. Но тяхната употреба не трябва да е задължителна, навсякъде и на всяка цена – звукорежисьорът трябва да решава сам дали, къде, как и колко да ги прилага, в зависимост от конкретния проект. Може да звуча старомодно, „old school“, но според мен качествен звукозапис от терен, ръчно обработен, почистен и монтиран, би допринесъл много повече за предаване на оригиналното звучене, емоция и съдържание на филмовото произведение, отколкото едно изкуствено, клинично чисто, компютърно генерирано аудио, пък било то и технически изрядно. Дори предполагам, че ще дойде време, когато във финалните надписи освен че по време на снимките „не са пострадали животни“, ще има и такъв, който да гласи: „Във филма не е използван Изкуствен Интелект!“. И това ще бъде синоним на качество и автентичност! Ще поживеем, ще видим!
Надявам се тези редове да са хвърлили малко нова светлина върху един специфичен процес в кинопроизводството, играещ важна роля за изграждането на истинска, пълноценна, изпълнена с доверие връзка между творец и зрител. Характерното за този и всички останали етапи от филмовата реализация е, че всички те се извършват от високо квалифициран персонал, използващ професионална техника в специално оборудвани за целта студиа. Кинотворбите се финализират в зали, подобни на прожекционните кинотеатри, именно за да се запазят максимално близко връзката между работното място на творците с обстановката, обкръжаваща зрителя в последствие. Не нарушавайте тази връзка! Оставете телефоните с малки екранчета, излезте от комфорта на домашния уют и напуснете фотьойла пред телевизора – гледайте филмите в средата, в която са замислени и произведени, където режисьорът за първи път е видял и почувствал силата на своето творение. Нищо вкъщи не може да се сравни с реалистичната картина на огромния киноекран в салона или големия акустичен обем на залата, където мощната озвучителна система от десетки киловати потапя зрителя в средата на действието, разпръсквайки около него многоканалната фонограма.
Нека запазим седмото изкуство живо, ходете на кино и се наслаждавайте на българските филми – ние сме вложили цялото си старание, знания и умения, за да ги произведем за вас – зрителите! Приятно гледане!
Библиография:
Игнатовски, В., Как попкорнът измести фъстъците. Рива, София, 2011.
References:
Cones, J., Motion Picture Biographies: The Hollywood Spin on Historical Figures. 2015.
Cross, M., Audio Post Production: For Film and Television. Berklee Press, 2013.
Erfanian, S., ADR. What is ADR? Automated Dialogue Replacement. 2021, available at: https://www.youtube.com/watch?v=f2HKN1N2SZQ.
Maunder, P., Accentize dxRevive Tested – Perhaps The Only Dialogue Cleaner You'll Need. 2023, available at: https://www.production-expert.com/production-expert-1/accentize-dxrevive-tested.
Purcell, J., Dialogue Editing for Motion Pictures: A Guide to the Invisible Art. Routledge, 2013.
Ross, J., Audio Postproduction for Film and Video. Elsevier Focal Press, 2009.
Woodhall, W., Audio Production and Postproduction. Jones & Bartlett Learning Press, 2010.
