БОЖИДАР МАНОВ

 

Един призрак броди по света! Но не онзи, за който асоциирате по първото изречение от „Комунистически манифест“ на Маркс и Енгелс, публикуван през 1848 г. А новият призрак на актуалното от няколко години и засега последно творение на колективния технологичен разум на софтуерните магьосници в съвременната цивилизация – вездесъщият изкуствен интелект (ИИ)! „Призрак“ невидим и безплътен, но (може би) всемогъщ?

И за да е пълна алюзията с нашата (все още) био-физиологична природа, която ако назовем Естествен интелект или NI (Natural Intelligence), то изкуственият интелект по логична симетрия охотно бе назован AI (Аrtificial Intelligence).

Първо се появи изненадващото приложение FaceApp за фото и видео редактиране (преправяне) на портретни фотографски снимки с впечатляваща достоверност – не само като монтажно карикатурно „изопачаване“ (фотошарж) на човешко лице, но и с изненадващ потенциал за подмладяване или състаряване на актуална фотография. Разработката на малката кипърска фирма FaceApp Technology Limited използваше все още семпли и с ограничени възможности „невронни мрежи“, но бързо заля пазара със забележително реалистичните си резултати. Очевидно скромна, но безспорна стъпка на изкуствения интелект към неговия все още предстоящ ефектен прощъпулник.

 

 ПРИМЕР ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА FACE APP В ПЛАТФОРМАТА ЗА ПРИЛОЖЕНИЯ GOOGLE PLAY 

Но да си припомним и един филм, който мина някак незабелязано у нас, пък и в световното разпространение – „S1m0ne“ (2002) на новозеландския режисьор Андрю Никъл. Сюжетът му не блести с нищо ново, доколкото се върти в собствените филмови среди и разказва за продуцент в криза, който в решаващия си опит да се измъкне от професионалната безпътица с нов обещаващ проект, уви, отново пропада в „дупка“, след като главната му актриса, недоволна от нещо, се фръцва и напуска продукцията. А така филмът не може да бъде завършен! Спасява го негов приятел – компютърен гений, който успява да замени капризната звезда с нейно софтуерно генерирано изображение, умело и сръчно включено в кадъра, както добавената реалност в популярната по онова време детска игра Pokémon. А така ловката манипулация сработва, никой не забелязва подмяната и всички отдъхват облекчено.

 ПЛАКАТ НА ФИЛМА S1M0NE (2002, РЕЖИСЬОР АНДРЮ НИКЪЛ) 

Е, софтуерният магьосник забелязва едно неволно пропуснато дърво във втория план на един от кадрите, но това е дребен кахър пред голямата цел на дигиталната „кръпка“ с присъствието на изчезналата истинска жива звезда.

Наскоро в петия и засега последен филм за легендарния археолог „Индиана Джоунс и реликвата на съдбата“ (2023) новият режисьор Джеймс Манголд бе изправен пред трудната задача да продължи една знаменита поредица и то след оттеглянето на нейния създател и първи режисьор Стивън Спилбърг. При това особен скок във времето прави актьорът Харисън Форд. В първия филм „Похитители на изчезналия кивот“ (1981) той е само на 39 години. Тогава героят му е в решаваща битка с нацистите, докато те търсят „ковчега със завета“, заради преданието, че той ще ги превърне в непобедима военна сила. Началният епизод на новия пети филм показва поредна битка между главния герой и нацистите, но този път сюжетното действие се развива няколко години след събитията от „Похитители на изчезналия кивот“.

 

 ХАРИСЪН ФОРД ПО ВРЕМE НА СНИМАЧНИЯ ПЕРИОД НА ПЕТАТА ЧАСТ ОТ ПОРЕДИЦАТА ИНДИАНА ДЖОУНС (2022) 

Ала четири десетилетия по-късно Харисън Форд вече е на 80 години, а трябва отново да се върне в емблематичната си роля. Режисьорът Джеймс Манголд успява да „обърне“ времето назад с помощта на визуални ефекти от технологията de-aging или подмладяване на лицето на Харисън Форд с компютърна анимация. За да направят това, софтуерните магьосници използват стари кадри с лицето на актьора, чрез които е подмладена сегашната му визия. Технологията се използва не за първи път. Робърт де Ниро също бе подмладен с компютърно-генерирани ефекти в „Ирландецът“ (2019, реж. Мартин Скорсезе), както и Кърт Ръсел в „Пазители на галактиката 2“ (2017, реж. Джеймс Гън). Това са все примери за сръчни манипулации и хитрини, които спасяват или подобряват визуални елементи от екранното изображение като най-важен комуникационен канал през екрана към зрителите на филма. Т.е. тук изкуственият интелект все още не е точно такъв в сравнение с реалния авторски интелект при изграждане на филма. С други думи, тези примери са въведение към свенливия прощъпулник на ИИ в киното и още по-често на тв екрана.

 КАДЪР ОТ ФИЛМА ИНДИАНА ДЖОУНС И РЕЛИКВАТА НА СЪДБАТА (2023, РЕЖИСЬОР ДЖЕЙМС МАНГОЛД) 

Ала още преди да е в днешните си компютърни одежди и преди да ползваме днешния ИИ, отдавна съществуват ранни подобни предтечи като спомагателни „матрици“, например в драматургичната практика за писане на сценарии. Програмата „Dramatica®The Next Chapter in Story Development“ от 1994 г. на компанията Write Brothers. Software for Writers бе точно такова (полу)интелигентно „помагало“ за начинаещи автори. Защото тя предлага именно стандартни модели (patterns) и проверени схеми за работа, особено при неопитни дебютанти. В посочения случай (а той не е единствен) семпла форма на условно наречен „изкуствен интелект“ се намесва с функции на нещо като справочник, или каталог, или наръчник за неуверени сценаристи, които чрез него заимстват универсален професионален опит, многократно проверен в практиката с прилични резултати. Битово сравнение са спомагателните колелца на детски велосипед, докато малчуганът се научи да пази равновесие, спестявайки му обелени колена, разбит нос или не дай Боже и пукната глава.

С две думи, параболата от подобни спомагателни (patterns) модели, които се използват успешно (например при изучаването на чужди езици) като преход към използването и доверяването на действителен изкуствен интелект, е съществена преломна стъпка от простото изучаване на занаят към усъвършенстване на професионалната квалификация с въвеждане и управление на интелигентна технология!

 

 ИНТЕРФЕЙСЪТ НА ПРОГРАМАТА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА НАЧИНАЕЩИ СЦЕНАРИСТИ „DRAMATICA®THE NEXT CHAPTER IN STORY DEVELOPMENT“ 

Занаятчийски пример: чиракът в ковачницата блъска с тежкия чук по нажеженото желязо, след като майсторът му показва с малък лек чук къде да удари. Но при истинския ИИ чиракът вече е с функции на майстор, който задава ключовите параметри на проекта, а ИИ е високо квалифициран цифров „чирак“, който изпълнява задачата повече или по-малко „талантливо“ според предварителното му софтуерно „обучение“ и обезпечен потенциал на неговата невронна мрежа.

Но за да изпълнява коректно функциите си на „чирак“ така мечтаният интелигентен, неуморен, добросъвестен ИИ, първо трябва да си припомним класиката на американския писател – фантаст Айзък Азимов (1920 – 1992) и неговите „Три закона на роботиката, задължителни за всеки позитронен робот“, на които той трябва да се подчинява. За първи път те се споменават в разказа „Runaround“ от 1942 г., т.е. още преди сборника с фантастични разкази „Аз, роботът“ (1950).

 АЙЗЪК АЗИМОВ (1920 – 1992) – ФОТОКОЛАЖ, ПОПУЛЯРЕН В ИНТЕРНЕТ 

Така че проблемът за присъствието и (съ)участието на изкуствения интелект в различни творчески области вълнува отдавна авторите. Но не е случайно, че тъкмо днес, при реална ситуация на огромен скок в усъвършенстването и разклоняването на изкуствения интелект, той се превръща в значим фактор, с който креативните професии неизбежно трябва да се съобразяват – било за балансирано и премерено включване като съавтор на биологичния творец (човека), било като превенция от неконтролирано клиширане и „типографско“ размножаване на стандартни матрици за евтина и безполезна „творческа“ конфекция.

Навлизайки в конкретни примери и анализи за функциите и възможностите на ИИ в екранните изкуства, трябва да правим ясно разграничение от мощното присъствие на най-различни, дори поразяващо „достоверни“ и удивително съвършени софтуерни обекти на екрана – припомнете си само дигиталните динозаври от серията „Джурасик парк“ (1993 – 2001) или шестметровите синкави субекти в „Аватар“ (2009). Това са безспорно съвършени технически намеси в екранното изображение, които замайват зрителското възприятие. Но в тези и други подобни филми няма участие на технологично „авторство“ в построяването на сюжета, в поведението на персонажите, в развитието на конфликтите и в цялостното изграждането на екранния разказ. Истинският автор зад тях е жив биологичен субект с доказани творчески качества, защитен талант и конкретно име – Стивън Спилбърг, Джеймс Камерън или някой друг.

 КАДЪР ОТ ФИЛМА ДЖУРАСИК ПАРК (1993, РЕЖИСЬОР СТИВЪН СПИЛБЪРГ) 

Докато при съвременния ИИ вече става дума не само за някаква добавена „реалност“ (като в цитираната по-горе детска игра Pokémon) или дори изцяло създадена софтуерна (виртуална) реалност като в посочените подобни филми. Защото при днешната концепция за ИИ става дума за неговото участие в създаването на кадри, епизоди, дялове или дори цяло екранно произведение (филм или тв продукт)! Нещо като (квази) творчески процес, в който естественият интелект е създал програмата, а след това ИИ реализира сюжетните елементи и екранни компоненти, без участието и намесата на автора. Т.е. да го кажем направо: авторът е de facto елиминиран при създаването на филма в определена степен, която може да се окаже и доминираща в професионално, идейно, художествено и естетическо отношение. И дори нещо повече: теоретично идеалният (максималистичен) вариант на ИИ, на базата на всичко казано дотук, може да формира, осъществява и налага не само свой екранен „почерк“, но дори своя смислова и идейна линия!

Сам Алтман (съосновател на компанията OpenAI, създател на чатбота ChatGPT и неофициален гуру на AI) концепцията за изкуствения интелект дефинира като реален (съ)участник в развитие на иновациите, които могат да управляват всичко, т.е. нещо като свръхинтелигентност, която може да се справи с проблемите на човечеството по-добре от самите нас!

 

 САМ АЛТМАН НА 14 ГОДИНИ И ДНЕС, КОГАТО МЕДИИТЕ ГО ОПРЕДЕЛЯТ КАТО ОПЕНХАЙМЕР НА НАШЕТО ВРЕМЕ. 

Разбира се, след като ИИ е структуриран оптимално (а това означава максимално прецизно) и неговата невронна мрежа е „обучена“ (т.е. заредена) с максималния възможен към момента вариантен креативен потенциал, той трябва и да е осигурен с всички необходими предпазни мерки и защити. Но кой човешки субект може да програмира или контролира този (донякъде) непознат и същевременно динамично изменящ се параметър? Дали третият Закон на Айзък Азимов ще сработи и дали този неизвестен бъдещ гениален AGI (Аrtificial General Intelligence) ще му се подчини?

Тук е необходимо малко отклонение и връщане към изначалната концепция за ИИ, прозорливо маркирана от фантаста Азимов, а днес достоверна като обща концептуална рамка.

Трите закона на роботиката гласят:

1. Роботът не може да навреди на човешко същество или чрез бездействие да причини вреда на човешко същество.
2. Роботът трябва да се подчинява на заповедите, получени от човешки същества, освен когато тези заповеди влизат в противоречие с Първия закон.
3. Роботът трябва да защитава съществуването си, освен когато това влиза в противоречие с Първия и с Втория закон.

Гениалният фантаст пророчески и хитроумно възлага на робот (!) да формулира и Закон 0, който гласи:

0. Един робот не трябва да причинява вреда на човечеството или чрез бездействието си да допусне на човечеството да бъде причинена вреда. Към останалите закони се добавя условието: „ако това не противоречи на Нулевия закон“.

И кръгът безизходно се затваря в безупречна непреодолима логика, която в крайна сметка поставя човека и ИИ в омагьосан кръг на непреодолима взаимозависимост! И така трябва да бъде, ако въобще е възможно? ☹

Веднага възниква въпросът: дали прозрението на Айзък Азимов в неговите Закони за роботиката може да спре и да предотврати този момент в алгоритъма на ИИ или при новия необозрим софтуерен потенциал на сегашната или на още по-мощната бъдеща невронна мрежа, ще излезе извън контрол и ще опровергае „наивника“ Азимов? Да не говорим за „библейската“ идея на чешкия класик Карел Чапек (1890 – 1938), който създава думата робот (производна от чешката дума robota = работа) в пиесата си R.U.R. Разбира се, днес роботът на Чапек е само мило и наивно хлапе пред безпредела на съвременния ИИ.

 КАРЕЛ ЧАПЕК (1890 – 1938) 

 Ако са върнем към бъдещия гениален AGI (Аrtificial General Intelligence) възниква въпросът: Дали той без съзнателни усилия (защото няма такава софтуерна програма), а по пътя на логичната комбинаторика невинно и наивно ще преодолее заложената защита и ще помете създателите си? И дали ще има кой да изключи захранването му, ако своеволно лимитираният алгоритъм не предвижда това? И ако днес AI в повечето случаи е все още разпознаваем, тъй като софтуерният му потенциал не е достатъчно „обучен“ и невронната му мрежа не разполага с пълноценен капацитет във всяка конкретна тематична област, то този „невинен чирашки“ период ще отмине бързо. Затова цитираният Сам Алтман^[1], сингулярността (моментът, в който изкуственият интелект ще стане по-мощен от човешкия) предстои и тогава ще настъпи „време разделно“ за смисъла, стойността и оцеляването на цивилизацията, такава, каквато я познаваме.

 Но учените с разумен футуристичен ентусиазъм пазят в резерва и полезен процент скепсис с предупреждението: Пригответе се за голямо AI разочарование! Тъй като рекламата през 2023 г. изпревари реалността, през тази 2024 г. ще се запомнят неуспехите на технологията! Такова мнение изказва Дарон Аджемоглу, преподавател по икономика в Масачузетския технологичен институт (МIT) в коментар за списание „Wired“: „Изминалата 2023 г. може да бъде запомнена като годината на генеративния AI шум, където ChatGPT се превърна в най-бързо разпространяващата се нова технология в човешката история и очакванията за задвижвани от изкуствен интелект богатства станаха нещо обичайно. 2024 г. ще бъде времето за пренастройка на очакванията. Ще се появят все повече и повече доказателства, че генеративният AI и големите езикови модели предоставят невярна информация и са склонни към халюцинации – когато AI просто измисля неща, или ги обърква“.^[2] 

Отклонихме се твърде много от набелязаната цел да разсъждаваме за възможното навлизане на ИИ в пряката кинематографична практика. Но за да не се движим слепешком в новата трудна материя, бе необходимо известно облягане на подобни (полу)теоретични и повече (полу)фантастични опори.

Защото очевидно предстои (засега без конкретни времеви ориентири), да видим реалната заместваща сила и креативна енергия на ИИ на екрана! За да разберем и осмислим своевременно намеренията му. Защото ако пропуснем този важен момент, после ще е много трудно да го догоним и да го молим за снизхождение към нас, обикновените зрители пред екрана на братя Люмиер!

Преди повече от половин хилядолетие, през ноември 1522 г., експедицията на великия мореплавател Фернандо Магелан се връща в пристанището на Севиля и завършва първото тригодишно плаване около земното кълбо. Ала и до днес има хора, които вярват, че Земята е плоска! Но очевидно ИИ няма да пъпли толкова бавно и съвсем скоро ще докаже реалните си възможности пред умерените оптимисти и разумните скептици! А може и да ни изненада с добре разчетен мъдър баланс плюс елегантна самоирония? Поне аз едва тогава ще го призная за еволюирал и равнопоставен на Homo Sapiens!

Да, ама надали…☺

  

Бележки под линия:

^[1] https://www.librev.com/index.php/prospects/technology/4580-openai, 19 November 2023.

^[2] https://www.wired.com/story/get-ready-for-the-great-ai-disappointment/, 22 January 2024.