БОЖИДАР МАНОВ
Позволявам си да поднеса на читателите този кратък текст за едно скромно културно събитие, което се случи на 28 ноември 2022 г. в утвърдилия се вече в столицата Културен център G8. Подчертавам: не просто миниплекс с три кинозали, едно конферентно пространство и уютна кафетерия. А именно Културен център, защото вече няколко години с упорити усилия G8 предоставя екран не само на филми от всички важни кинофестивали в София, но организира и редица други културни събития: творчески срещи, дискусии, напоследък и малки изложбени експозиции. А сега изненадва и с издателска инициатива – факт е новата впечатляваща книга-албум „Летопис на нямото кино в София (1896 – 1933)“. Респектиращо издание с поне две безспорни качества: много полезно съдържание (текст, плюс фотоилюстрации) и великолепна полиграфия! А в прекрасно оформените страници читателите ще намерят пълна и подробна информация за всичко, случило се с появата на киното в нашата Столица (а това ще рече в сърцето на цяла България) и по-нататъшното му развитие до идването на звука на екрана.
Всяка страница предлага изключително полезна, любопитна и увлекателна информация, издирена след огромен труд от дългогодишно преглеждане на периодичния печат от епохата (вестници и списания), архивни фондове, библиотечни сбирки, частни колекции. Всяка вестникарска препечатка носи духа и атмосферата на времето! Тук няма изненада: зад огромната проучвателна и издирваческа работа стои професионалната класа на д.н. Петър Кърджилов – най-добрия познавач на ранното кино в България, плюс огромната всеотдайна работа на неговите съавторки доц. д-р Ирина Китова (ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград) и Зорница Кръстева (тя е и дизайнер на корицата).
А фотографиите са увлекателен паноптикум от лица, филмови кадри, плакати и афиши, градски пейзажи, закачливи антрефилета, сецесионови винетки – едно очарователно, сънувано и фантазно приключение от появата на кинематографа в София на 8 декември 1896 г. до първите „тон филми“, сред тях и нашият „Бунтът на робите“ (1933, реж. Васил Гендов). И всичко това върху 238 албумни страници, елегантно оформени с дискретно ретро „състаряване“ в контур сепия. За удобство и напълно в синхрон на времето книгата е достъпна в Интернет (страницата на Културен център G8: https://g8cinema.com/), както и на диск за индивидуално ползване.
Подобни книги се правят само при щастливо съвпадение на поне три важни обстоятелства: висока професионална компетентност на авторите; изключително дълъг и упорит труд; всеотдайност и дори любов към темата! Тук и трите са в пълноценно съчетание! И това обяснява качеството на книгата! А зад нея стои най-подходящият „меценат“ – Програма „Култура“ на Столичната община. Поздрави за тази много разумна, безспорно полезна и напълно успешна инвестиция!
И тук е мястото за още една по-обща, но много важна констатация: появата на подобни книги е вярна индикация за интелектуална зрелост на обществото. Подчертавам: именно интелектуална зрелост, а не социална или още по-малко политическа. Защото само в действително интелектуално зрели общности се появяват автори, които осъзнават и документират с професионална компетентност отделни сегменти от общата национална културна памет. Понякога това може да изглежда несъществено или дори безполезно и ненужно. Обаче съвсем не е така – напротив, подобни конкретни, дълго време забравени или пренебрегвани зони от националната културна и интелектуална социография са изключително важни и полезни. Те запълват бели полета в колективната памет, намират своето незаменимо място в националните архивни регистри и работят за бъдещето на поколенията, нацията, държавата. Защото пренасят смисъл от миналото през настоящето към бъдещето! А то, каквото и да е, се нуждае от корени и опори. Не всичко от миналото носи характеристиката на безценни скрижали. Но неговата обективна достоверност обезателно ще намери свои грамотни тълкуватели, благодарни ползватели, ако щете и посветени адепти в едно разумно бъдещо време. И тъкмо в период на силно разклатена несигурност за бъдещето на днешната ерозирана цивилизация, всяка частица оцеляла, осмислена и грижливо съхранена интелектуална памет от миналото може да пренесе незаменимо историческо познание към бъдещото. Така, зърно по зърно, да се формира едно ново, преосмислено и, дай Боже, разумно историческо знание!
Давам си сметка, че последните редове звучат малко напомпано и високопарно. Но по-добре така, отколкото снизходително или пренебрежително отношение, както обикновено се посрещат подобни книги.
А тази заслужава подобаващо внимание!
