АНAСТАС ПУНЕВ

 

Януари започва с ледената красота на „Анатомия на едно падане“ на Жюстин Трие, който междувременно обра всевъзможни награди (последно Европейските филмови през декември) и се очертава окончателно като голямото европейско заглавие за 2023 г. Утешително е, че дори в спорния живот на филмовите отличия има ленти, които са твърде убедителни, за да не бъдат забелязани. 

„Анатомия на едно падане“ може да служи на най-различни цели и в това се крие консенсуса около него. За жанрово ориентираните хора това е напрегната съдебна драма, която разиграва възможно най-сложния емоционално сценарий: дали съпруга (Сандра Хюлер) не е убила собствения си съпруг (Самюел Тейс). За любителите на човешките отношения разпадът на техния брак реже живо месо и може да има буквално терапевтични цели. Има дори и пространство за феминизъм предвид явния двоен стандарт, когато смела жена застава пред съда и трябва да се брани, докато вадят неудобни истини за нея пред гладната публика. Има и съспенс, и фини диалози, и кадри, които дишат студ право в лицето ни. Но истински впечатляващото е, че филмът работи на всички тези нива, без да губи лекотата и убедителността си. Неговата амбиция не е грандоманска, а по-скоро интелигентна, защото изглежда, сякаш финалният му вариант е предвидил всеки възможен драматургичен ход, всяка потенциална критика, и я е адресирал предварително, така че да извади най-доброто от историята и да раздипли до шокираща дълбочина един сравнително елементарен сюжет.

 АНАТОМИЯ НА ЕДНО ПАДАНЕ (2023, РЕЖИСЬОР ЖЮСТИН ТРИЕ) 

Не по-малко висш пилотаж е как „Анатомия на едно падане“ удържа докрай двусмислеността като морална позиция, въпреки че изкушението да се лашка в една или друга посока се удря в предвидимите обвинения, че филмът едва ли не оправдава дадени постъпки. Може би най-високото ниво на емпатия е приемането, че нашите действия никога няма как да са напълно правилни и Жюстин Трие категорично доказва това – без прекален цинизъм и чрез очевидността на поставения казус, но с перфекционизма да представи наистина всички гледни точки и да даде глас на дискурси, които бихме отрекли с лека ръка. Всеки зрител има нужда от подобен курс по изличаване на предразсъдъци, доколкото няма човек, който дори неусетно да не реагира на предпоставката на филма с два еднакво примитивни въпроса: Сандра ли е убийцата и кой от двамата е по-виновен за разпада на брака. 

Трие не избягва отговорите, а показва тяхното безсмислие: в театрализирания затворен свят на съдебния процес делото за убийство е още едно потвърждение, че съдебното решение не може да бъде източник на истина, а точно обратното; в „истинския“ свят на отношенията между Сандра и Самюел и двамата са еднакво виновни именно защото са се нахвърляли с обвинения един към друг, без да се опитат да разберат, а и без да имат полезен ход в една навярно обречена ситуация. Звучи разочароващо и песимистично, но всъщност няма нищо по-освежаващо от разбирането – „Анатомия на едно падане“ се отнася към други уж подобни филми (включително скорошния „Сен Омер“), както екзистенциалното усещане, че си схванал живота, към красивите пледоарии, на които ставаме свидетели във филма.

 АНАТОМИЯ НА ЕДНО ПАДАНЕ (2023, РЕЖИСЬОР ЖЮСТИН ТРИЕ) 

 

Януари е също така време за наваксване със сериали, а едно от най-странните творения, което ще излезе окончателно в средата на месеца, е „Проклятието“ на Бени Сафди и Нейтън Фийлдър. Докато Сафди, заедно с брат си Джош, е известен с инфарктните си нощни изповеди за симпатични, но крайно наивни протагонисти, Фийлдър е един от най-опасно осъзнатите артисти, който съчетава в работата си комедия с все по-явно размиване между фикция и реалност. Трудно може да си представим как тези два ярки и самобитни подхода могат да работят, но крайният резултат е… съчетание от двете, без нито крачка назад. „Проклятието“ е буквално това, което се получава, след като Сафди развива обсесия с телевизионни предавания за ремонти на къщи, докато Фийлдър става „жертва“ на проклятие от случаен просяк на улицата, защото нямал пари в брой. Високооктанов и свръхнаситен с идеи, „Проклятието“ няма как да не бъде и уморителен, но в рамките на общо десетте едночасови епизода започва да се свиква с темпото, защото зад изобилието има преди всичко една почти романтична крехкост и безстрашие да прегърнеш така наречения „криндж“.

 ПРОКЛЯТИЕТО (2023, СЕРИАЛ, РЕЖИСЬОРИ БЕНИ САФДИ И НЕЙТЪН ФИЙЛДЪР) 

Във вселената на сериала Фийлдър заедно с Ема Стоун играят наскоро оженените Уитни и Ашер, които продуцират телевизионно шоу за „освежаване“ на стари домове и предоставянето им на местното население в Ню Мексико. Разбира се, тази фабула е само формален повод за серия от дисфункционални епизоди, в които Уитни и Ашер са направени да изглеждат възможно най-противно и всеки техен недостатък е разкрит прецизно. Тази противност е почти нетърпима за гледане, докато не мине известно време, за да се разкрие по-общия контекст и не се развие особена симпатия към тези сбъркани хора. 

Неудобството от гледането на „Проклятието“ идва от неговата собствена атмосфера на параноя. През по-голямата част от времето камерата воайорски наблюдава Уитни и Ашер, на дистанция, на която те са принудени да усещат, че нещо неприятно ги следи, без да могат да се скрият от него. Това ги прави по един трагикомичен начин твърде истински, но и лесна мишена, защото си личи колко много мислят за себе си през погледа на другите и естественото им място е зад своеобразната широкоъгълна витрина на филма. Наред с това контрастът с действията им има важна роля за цялостната атмосфера на мистериозност, сякаш винаги нещо се изплъзва и героите няма да достигнат постоянно отдалечаващата се цел, независимо дали тя е да направят успешно шоу или да заченат дете. В тази невротичност „проклятието“, което би трябвало да изглежда като суеверие, се превръща в свръхестествена сила.

 ПРОКЛЯТИЕТО (2023, СЕРИАЛ, РЕЖИСЬОРИ БЕНИ САФДИ И НЕЙТЪН ФИЙЛДЪР) 

Но неудобство произтича и от съмненията какво изобщо се случва и накъде отива целият сериал: очевидно е, че двойката е достоен за мразене пример за богати и надути хора, които си мислят, че правят добро за другите, докато са изцяло погълнати от себе си. Но мимоходом в епизодите се коментират и проблемите в брака им, джентрификацията и отношението към коренното население, съвременното изкуство, а и любимата тема на Фийлдър за сложните му отношения с еврейската религия. Макар че някои от тези идеи не са докрай развити, изплъзването отново работи като реторичен ход – сериалът подклажда очаквания и ги разваля по детски, но същевременно изглежда дяволски сериозен, защото привидно играе по правилата. Тези правила обаче изглеждат толкова условни, че тръпката да не бъдеш „прецакан“ и всичко да рухне отведнъж постоянно вдига кръвното. Такова е филмовото преживяване от ново поколение. 

 

„Анатомия на едно паданео“ може да бъде гледан на 7 януари от 17:00 ч. в Дом на киното.

„Проклятиетоо“ може да бъде гледан по Netflix.