Честита Нова 2024 година!
Нека всичките ни надежди, очаквания и мечти се сбъднат!
Да бъдем креативни, изпълнени с вяра и упование, че годината ще е по-успешна, изпълнена с толерантност, смирение, доброта и хармония. Дано!
Януари е месец на празници, сред които отбелязваме 13 януари – Денят на българското кино. Има достатъчно филми – игрални, документални, анимационни, с които да се гордеем през изминалата година, очакваме също толкова успешни и през 2024 г.
Уви! Не стихват и скандалите във Филмовата общност, затова от януари списание КИНО стартира нова рубрика: „Българското кино. А сега накъде?“. Идеята е да се чуят аргументите на всички участници в процеса, да се даде гласност на различните позиции и гледни точки и от това да произлязат конструктивни решения, които да не спират и бавят филмовия процес, да не се налага връщането на пари в държавния бюджет, да се преодолее нездравата практика на безкрайни съдебни процеси. Защото от всичко това губим само ние – хората от киното. Ето какво е казал операторът Симеон Симеонов, един от пионерите в киното, преди 90 години: „За всички ни бе станало изведнъж ясно, че сплотеността е нещо много ценно, че само така не ще допуснем да бъдат потъпквани нашите интереси и че ни предстоят отсега нататък още много важни задачи за разрешаване“.
Деян Статулов и Теодора Стоилова-Дончева ще водят рубриката. Логично разговорът започва с Петър Тодоров – изпълнителен директор на ИА НФЦ, който пожелава: „Авторите да творят, продуцентите да продуцират, администрацията да администрира“. Близък до темата е и проектът, който списание КИНО спечели в Национален фонд „Култура“ за 2024 г. „Развитие на българския продуцентски модел през годините. Пресечна точка на филмово производство и филмово творчество. Трамплин за утвърждаване на българското кино на световен екран“. Димитър Дерелиев – изпълнителен директор на Филмовия център по време на основаването му, коментира „Началото на българския продуцентски модел“.
Но 2024 г. е забележителна и с това, че Съюзът на българските филмови дейци чества своята 90-та годишнина. Петър Кърджилов във всеки брой на КИНО ще запознава читателите с историята на един от най-старите творчески съюзи в България, като започва с обзорната статия: Основаването (1933 – 1934).
Във връзка с тази годишнина стартира още една нова рубрика. Във всеки брой ще публикуваме PDF на някой от архивните броеве на списание „Кино и фото“, „Кино“ и „Киноизкуство“. В този брой Биляна Николова предлага на читателите първи брой на списание „Киноизкуство“ от 1974 г. Със задоволство искам да отбележа, че архивирането на изданията върви успешно, но имаме затруднения с някои броеве, които не можем да намерим нито по библиотеки, нито при букинисти.
Акцент в януарския брой е 27-ят фестивал на българското документално и анимационно кино, който отново се завърна в Пловдив и се убедихме за пореден път, че това е градът на фестивала и че трябва да го има всяка година. На това издание бяха показани 90 и повече филма, като се наложи някои от конкурсните филми да вървят паралелно в двете зали, което е недопустимо. Организаторите ни увериха, че това няма да се случва в бъдеще. Сред толкова много филми нито журито, нито критиците успяха да откроят всички стойностни творби, защото наистина те не бяха малко. Ще спомена само „Железни момчета“ – сц. Емил Спахийски, реж. Станимир Трифонов; „Колите, с които нахлухме в капитализма“ на Борис Мисирков и Георги Богданов; „Музи с български имена“ – сц. Вера Найденова, реж. Иван Иванов; „Оглушителна тишина“ – сц. Петя Александрова, Теодора Стоилова-Дончева, реж. Станислав Дончев; „Превал“ – сц. Любомир Йорданов, Михаил Мелтев, реж. Михаил Мелтев; „Пътуване към прошката“ – сц. Ясен Григоров, Христо Христов, реж. Ясен Григоров. Освен вниманието към анимацията на „Златен ритон“, акцент върху българската анимация прави Ани Стоева в представянето на творческата работилница: „От София до Анеси, от Анеси до София“.
По повод 38-мата годишнина от смъртта на Андрей Тарковски е статията на Владимир Раденков „Истина и скука във филма „Сталкер“.
Наградите на Европейската филмова академия представя Катерина Ламбринова в интервю с актрисата Сандра Хюлер.
В Сценарни ескизи публикуваме „Миграцията на паламуда“ в памет на напусналия ни неотдавна сценарист и режисьор Людмил Тодоров.
Рецензията на Георги Лозанов „Силен глас в разговора за близкото минало“ е за книгата на Петър Стоянович „Несвършващо време. Спомени“.
А студията на Калин Николов е за скулптора от украински произход „Михайло Парашчук и неоправданието на злодеянията към него“.
Людмила Дякова
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
ПРОФ. БОЖИДАР МАНОВ
ПРОФ. ВЕРА НАЙДЕНОВА
Д-Р ГЕНОВЕВА ДИМИТРОВА
ДИМИТЪР САРДЖЕВ
ПРОФ. ИВАН СТЕФАНОВ
ДОЦ. КАЛИНКА СТОЙНОВСКА
КАТЕРИНА ЛАМБРИНОВА
ЛЮДМИЛА ДЯКОВА – ГЛАВЕН РЕДАКТОР
СПИСАНИЕ КИНО / ЯНУАРИ 2024
СЪДЪРЖАНИЕ:
90 ГОДИНИ СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ. ОСНОВАВАНЕТО – ПЕТЪР КЪРДЖИЛОВ
БЪЛГАРСКОТО КИНО: А СЕГА НАКЪДЕ? РАЗГОВОР С ДИРЕКТОРА НА ИА НФЦ ПЕТЪР ТОДОРОВ – ТЕОДОРА СТОИЛОВА-ДОНЧЕВА, ДЕЯН СТАТУЛОВ
27' ЗЛАТЕН РИТОН – ГЕРГАНА ДОНЧЕВА, ИВО ДРАГАНОВ, СОНЯ АЛЕКСАНДРОВА, ОЛГА МАРКОВА, КАРИН ЯНАКИЕВА, НАДЕЖДА МАРИНЧЕВСКА
НАЧАЛОТО НА БЪЛГАРСКИЯ ПРОДУЦЕНТСКИ МОДЕЛ – ДИМИТЪР ДЕРЕЛИЕВ
САНДРА ХЮЛЕР: ВСЕКИ ИЗБОР Е ПОЛИТИЧЕСКИ – КАТЕРИНА ЛАМБРИНОВА
ИСТИНА И СКУКА ВЪВ ФИЛМА „СТАЛКЕР“ – ВЛАДИМИР РАДЕНКОВ
ОТ СОФИЯ ДО АНЕСИ, ОТ АНЕСИ ДО СОФИЯ – АНАСТАСИЯ СТОЕВА
ЗА ДЖЕРЪМИ АЙРЪНС И СЛОЖНАТА ЧОВЕШКА ПРИРОДА – ЯНА СТЕФАНОВА
КУЛТУРЕН АФИШ: ЯНУАРИ 2024 – АНАСТАС ПУНЕВ
ОТ АРХИВА: „КИНОИЗКУСТВО“ БРОЙ 1/1974
СЦЕНАРНИ ЕСКИЗИ: МИГРАЦИЯТА НА ПАЛАМУДА
ГАЛЕРИЯ: МИГРАЦИЯТА НА ПАЛАМУДА
ИЗВЪН БРОЯ:
СИЛЕН ГЛАС В РАЗГОВОРА ЗА БЛИЗКОТО МИНАЛО – ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ
МИХАЙЛО ПАРАШЧУК И НЕОПРАВДАНИЕТО НА ЗЛОДЕЯНИЯТА КЪМ НЕГО – КАЛИН НИКОЛОВ
КУЛТУРНИ СЪБИТИЯ В СОФИЯ ПРЕЗ ЯНУАРИ – СТОЛИЧНА ОБЩИНА
