АНАСТАСИЯ СТОЕВА
АНИМАЦИЯТА КАТО ОБЩНОСТ
Изкуството на анимацията е способно в рамките на минути да ни пренесе от уличките на Венеция, над които маскирани лица трептят с трелите на „La Notte“ на Антонио Вивалди, до училищата в Иран, където облеклото не е въпрос на избор; от изпълнена със сюрреалистични персонажи пустош, до сивата реалност на жилищните блокове в крайните квартали. Примигване на екрана: отново се транспортираме от драматични и болезнени истини за това какво е да бъдеш човешко същество, до цветни съновидения, които ни карат да свием рамене и с почуда и да възкликнем „What the f*ck?“.
Забележителната програма на Международния фестивал за анимационно кино в Анеси гради мостове между познати и непознати светове. През последните месеци обаче, благодарение на „Компот Колектив“ и инициативата Sofia Animation Lab, тези анимационни селения изгряха на голям екран и в София. По случай Световния ден на анимацията освен гостуването на две специални програми от фестивала в Анеси – „WTF“ и „Best of Annecy“, културният живот на столицата закипя от разнообразни тематични събития и прожекции в присъствието на гости и участници от България, Франция и Грузия.
Паралелно с анимационните програми се проведе и второто издание на майсторския клас за представяне (пичинг) на анимационни проекти „Annecy-Bulgaria Pitching Workshop“ под ръководството на Оливие Катрин. За втора поредна година шестима талантливи режисьори на анимационни филми бяха селектирани да развият проектите си по време на 5-дневното обучение, напътствани от отличения с награда „Сезар“ френски продуцент. Уъркшопът приключи с представяне на проектите в галерия „Прегърни ме“, като презентациите бяха заснети и впоследствие оценени от жури в състав Гала Фрекон, Мариам Канделаки, Марта Жалажас и Саша Бах. Двамата победители по традиция получиха награди, предоставени от CEE Animation и Международния фестивал в Анеси: участие в CEE Animation Forum 2024 и Акредитация за Annecy / MIFA 2024. Тази година бяха отличени „Bloom“ на Елена Георгиева и „2 Bodies, No Body“ на Таня Божинова.
ПЪРВИ СТЪПКИ И СМЕЛО НАПРЕД
Според Весела Данчева от „Компот Колектив“, режисьор, продуцент и организатор на инициативата Sofia Animation Lab, без значение от наградите, самото участие в майсторския клас с Оливие Катрин е огромен тласък в развитието на избраните филмови проекти. „Идеята за подобна инициатива, насочена специално към българската професионална анимационна общност, беше нещо, което исках да организирам отдавна. За мен е много важно да окуражаваме таланта на българските аниматори. Това правим за втора поредна година в рамките на „Annecy-Bulgaria Pitching Workshop“. Реших да организирам подобна инициатива, като заех структурата на обучението от Мариам Канделаки, режисьор и продуцент от Грузия, базирана в Берлин през последните години. Откакто тя основа грузинската версия на тренинга преди девет години, забелязвам, че грузинското кино получава все повече международни признания. Сърдечно и искрено се надявам да постигнем същото и за българските таланти.“
Йони, един от тазгодишните участници, споделя: „Много от критиката, която обикновено получавам, не ми върши работа, защото човекът, който ми я дава, не разбира идеята ми достатъчно добре и не вниква в моите виждания. Оливие Катрин обаче успява да осмисли това, което си представям, дори когато усещам, че не мога да го изразя достатъчно добре. Благодарение на него напреднах доста. По време на „Sofia Animation Lab“ уъркшопа репетирахме пичинга на филмите си всеки ден и вече това не ми се струва толкова страшно, колкото беше в началото. Първият пичинг беше много стресиращ – но всеки следващ път успявахме да придобием увереност едновременно за нас като режисьори и за своите истории, проекти и презентационни умения“.
Таня Божинова е една от победителките в настоящото издание на обучението. С представянето на новия си проект „2 Bodies, No Body“ тя печели акредитация за фестивала в Анеси и MIFA Projects – селекция от проекти от цял свят в различни категории, които се презентират пред голяма аудитория от експерти по време на престижния фестивал. Това е второто участие на Таня в „Annecy-Bulgaria Pitching Workshop“, като миналогодишният ѝ филм „Dear You“ вече е в продукция. „Обичам да планирам и когато видях, че се движа по график, започнах да подготвям следващия проект. Въпреки че не ми беше първото участие в уъркшопа, го усетих именно така. За разлика от миналата година, „2 Bodies, No Body“ няма дори сценарий – след като се справя с неговото написване, нямам притеснения за бъдещето на филма. Все още не знам какво ще разкажа извън посланието, което искам да предам. Описанието на идея в зародиш със сигурност беше предизвикателство.“
Подобни притеснения споделя и един от миналогодишните отличени в Sofia Animation Lab, Ива Токмакчиева. „За мен беше предизвикателство да се отпусна, да презентирам пред публика. Една от причините е, че проектът беше в начален етап на развитие и нямах увереност в сценария. Въпреки това Оливие ми помогна да утвърдя за себе си основната идея на филма и ми вдъхна кураж за самата презентация.“
Сценарната работа се оказва един от най-стръмните върхове, които младите аниматори трябва да преодолеят, но с правилните насоки и добиването на повече смелост и желание за експериментиране се оказва, че никой връх не е непреодолим. През последните пет месеца фокусът на Таня е насочен предимно към „Dear You“ и филмът е почти готов. Ива от своя страна работи усилено по дебютния си филм, а нейният „Date With Myself“, с който участва в „Sofia Animation Lab“ през 2022, е следващ на опашката.
Програмата на Sofia Animation Lab се простира и отвъд обучителния си характер. В зала „Славейков“ на Френския културен институт Катрин и Весела Данчева представиха десет от най-добрите френски късометражни анимационни филма, както и няколко пълнометражни фестивални фаворити.
За Йони достъпът до авторско анимационно кино е изключително важен, особено когато има възможност за среща с фестивалните програматори или създателите на филмите. „Реално няма къде да видим тези филми, освен като ходим на фестивали. А е важно да ги гледаме и после да ги обсъждаме с хората, особено с тези, които са ги направили.“ Но друг важен елемент е обменът на опит с близки по интереси автори: „Аз вече имам доста връзки с други аниматори от цяла Европа, които също са студенти или наскоро завършили. Сближава ни това, че всички искаме да правим филми и споделяме подобни трудности и предизвикателства. Много от нас все още работят по своя дебют и по този начин формираме общност от хора на един и същ етап от кариерата си, които разбират колко е трудно да направиш завършен филм“.
ОТ АНЕСИ ДО СОФИЯ: СВЕТЪТ НА КИНОТО В ЕДНА ЗАЛА
Досегът до анимационно кино на световно ниво без съмнение е ключов за развитието и израстването на прохождащите български аниматори, но тук не става въпрос само за гледане и обсъждане на филми. Изграждането на контакти, запознанството с фестивални селекционери, продуценти и режисьори поставя основите на една все по-глобална анимационна общност, отвъд всякакви граници – било то географски, културни или социални.
Фестивалът в Анеси е партньор както на инициативата на Мариам Канделаки, така и на Sofia Animation Lab и гостуващите прожекции са съвсем естествена следваща стъпка. През 2023 г. Весела Данчева присъства на премиерата на „WTF“ в Анеси и имаше възможност да се срещне със селекционерите на програмата – Себастиен Сперер и Гала Фрекон, което ѝ дава импулса да покани точно тази по-нестандартна и смела програма. Гала Фрекон пък си припомня, че още при запознанството си с Весела на фестивала „Анибар“ в Косово двете откриват споделена страст към късометражната анимация и продуцирането на филми на млади режисьори. Това става и повод за поканата към Гала за журиране на презентираните проекти в рамките на уъркшопа.
Да се насладим на експерименталната природа на лентите, събрани в тематичната „WTF“ прожекция, в присъствието на организаторите, Фрекон и Сперер, не просто запознава зрителите със съвременните тенденции на анимацията, но и сякаш ги пренася в характерната атмосфера на Анеси. В кратките мигове на тъмнина между всеки от подбраните филми, в залата се разнася особен звук на пукане с устни – традиция от фестивала, особено характерна за прожекцията „WTF“. „Направи ми впечатление, че в Анеси публиката е много ентусиазирана и реактивна. Преди да започне прожекцията, в залата летят хартиени самолети, чува се пукане с уста и други подобни звуци. Мисля, че и по време на прожекцията в Дома на киното се усети духа на фестивала в Анеси“, казва Ива Токмакчиева. Нейният проект беше селектиран за акредитация в рамките на фестивала и MIFA Projects през 2023 г.
Обратно, в Дома на киното над публиката се носят балони, а закачливото въведение на Фрекон и Сперер наистина допринася за едно доста по-различно кинопреживяване, в което тишината в залата не е препоръчителна, а свободата на изразяване е както на екрана, така и за зрителите в залата. Възможността да разговаряме с програматорите на експерименталния блок и да научим за принципа им на подбор на филмите разкрива иначе рядко достъпен поглед зад кулисите. Разбира се, това важи за всяка фестивална селекция, но е още по-любопитно, когато се отнася за подобен тип нестандартно кино, до голяма степен непознато за широката публика у нас.
„Когато кажа, че правя анимация, обикновено хората си представят съдържание за деца, най-често пълнометражен филм в стила на Дисни“, коментира Йони. „Според мен няма достатъчно прожекции на късометражни филми като цяло и хората често се затрудняват да разберат идеята за късометражно анимационно кино. Не осъзнават, че съществуват и анимационни филми с продължителност от само няколко минути и са изкуство, средство за себеизразяване. Иска ми се да има повече късометражни прожекции, затова оценявам, че Весела Данчева организира тези гостуващи програми. По този начин анимацията става по-достъпна за непрофесионалисти и ще има все повече хора, които разбират изкуството ни или какво изобщо правим и защо.“
Наистина, достъпът до фестивална, авторска анимация изпъква като важен компонент от разбирането на това изкуство. Именно затова е ключово, че събитията на Sofia Animation Lab протичат пред пълни зали, а публиката е разнородна: от студенти и специалисти до любители на киното и зрители, за които тази област е напълно непозната. Подобни инициативи поставят поредната тухла в процеса на изграждане на едно анимационно общество. Не бива да пропускаме, че в анимацията се наблюдава тенденция за определена автобиографичност на творбите, не толкова от гледна точка на разказаните истории, колкото в чисто емоционален план. Ако разгледаме акцентите от състезателната програма на Анеси за 2023 г. например откриваме подобна незавоалирана интимност в „Mano“ на Токе Мадсен, „Our Uniform“ на Йегане Мохадам и „27“ на Флора Анна Буда. Личната гледна точка, личните конфликти и преживявания превръщат всеки филм в своеобразна карта на вътрешния свят на автора.
В качеството си на жури на Sofia Animation Lab Гала Фрекон съветва младите автори: „Да отделят време на бъдещите си проекти. Да поискат съвет. Да се насочат към истории, които познават и които ги вълнуват. Понякога младите режисьори са склонни да избират теми, които смятат за модерни, без тези сюжети да имат някаква връзка с тяхната лична история. Винаги ги насърчавам да говорят за собствените си преживявания“.
Въпреки искрената природа на лентите, разгледаните проблеми остават разбираеми за по-широк кръг от зрители, независимо от културно-географския контекст и произход на техните създатели.
ОТ СОФИЯ ДО АНЕСИ: БЪЛГАРСКО КИНО В ГЛОБАЛЕН КОНТЕКСТ
Таня с нетърпение се готви за заминаването си за Анеси през 2024 г. „Анеси е фестивал в нечовешки мащаб. Не очаквам едно посещение да ми донесе каквато и да е облага. Личното наблюдение, че този свят на анимацията съществува в такива размери, е извор на вдъхновение. Доста по-лесно е да повярваш в идеите и страстта си, когато видиш магията на Анеси.“
Според Ива: „Ще запомня посещението си в Анеси най-вече с компанията, с която бях, и много други хора, които срещнахме там. За първи път бях на анимационен фестивал с такъв мащаб и толкова много акредитирани гости. Изненадах се от големия интерес към анимацията и вълнението, с което е зареден градът по време на фестивала“.
Весела Данчева вярва, че в България работят много млади таланти, но на повечето от тях им липсва самочувствие. За да успеят да преодолеят притесненията си, те трябва да приемат един по-отворен светоглед, да посещават международни фестивали, форуми и събития, да общуват с колеги от други страни и да вярват на чувството, че принадлежат към световното анимационно семейство. „Отказът на много колеги да посещават фестивали, дори когато филмите им попадат в селекция, за мен е непонятен. Всеки фестивал е празник на филмите, които са направени през последната година. Освен шанса да ги видиш на голям екран, много често в компанията на техните създатели, фестивалите са място, където споделяш, създаваш приятелства и професионални контакти. За мен би било задушаващо, ако не посещавам поне няколко фестивала годишно.“
Според Гала Фрекон е очевидна нуждата от среща на стилове и вселени, създадени от артисти от цял свят. „Всяка страна има своя собствена история и артистична индустрия, затова колаборациите често довеждат до чудесни, солидни проекти.“ По време на международните форуми, фестивали и други подобни събития всеки творец може да открие артистични партньори, да привлече вниманието на спонсори и продуценти, както и да обогати палитрата си от знания по време на многобройните майсторски класове и работилници. „Мисля, че в момента много се набляга на това студентите да посещават фестивали, докато са все още студенти и са в началото на кариерите си. Има такъв предразсъдък, че трябва първо да направиш филм и чак тогава да отидеш на фестивал. Това не е вярно! Всеки може да отиде на фестивал и те са сравнително достъпни днес. Когато посещавам международни фестивали, аз лично не усещам някакво пренебрежение към хората, които все още не са създали първия си филм.“
Така с все по-размиващите се граници между различните общества, държави и социални прослойки се създава чудесна среда за все по-голяма видимост на българските анимационни проекти. Нужен е обаче начален тласък и желание от страна на родните анимационни екипи и Весела Данчева цели именно това с дейността на „Компот Колектив“: „Много колеги също работят в малки екипи и не споделят процеса, не представят филмите си по международни форуми и рядко посещават фестивали. Това прави нашата общност несподеляща и без усещане за принадлежност, поне в момента. Още със създаването на „Компот Колектив“ ние се опитваме да генерираме общност и приемственост, както и да създаваме филми в колаборация и по възможност като европейски копродукции. Повечето от нашите филми са представяни на международни и европейски форуми още в процес на развитие, а това е особено важно за младите режисьори.
Може би по-нестандартните филми, тези, които търсят нов език на изразяване чрез анимация, ще привличат вниманието в бъдеще. Анимацията дава толкова много свобода, че е грехота да не ни изненадва.“
ОТТУК НАКЪДЕ?
Весела Данчева се надява инициативата Sofia Animation Lab да продължи и занапред, да се появят и филмите, стартирали като участници в майсторския клас с Оливие Катрин. Досега реализирането на тази инициатива е финансирано от Национален фонд „Култура“.
„Следващата година замисляме да направим по-мащабно събитие, което да включва няколко страни – България, Грузия, Румъния, Украйна и Турция или така наречените „Black sea countries“ (без Русия).
В момента преговаряме и с фестивала в Анеси да направи специален фокус на филмите от тези страни, но всичко е още в процес. За мен е важно, че вече две поредни години успяваме да организираме Sofia Animation Lab и общо дванайсет проекта са имали възможността да доразвият идеите си с помощта на Оливие. Тази инициатива дава видимост на българското анимационно кино!“
