КАТЕРИНА ЛАМБРИНОВА

 

На 9^-ти декември на церемония в Берлин бяха връчени наградите на Европейската филмова академия. В отделните категории се усети предвидимост и инертност в гласуването, а филмът „Анатомия на едно падане“ на режисьорката Жюстин Трие се оказа безспорният победител, спечелил наградите за най-добър монтаж, най-добър сценарий, най-добра режисура, най-добра главна актриса и най-добър филм.

Германката Сандра Хюлер бе номинирана в категорията за най-добра актриса с две свои роли – в „Анатомия на едно падане“ (Златна палма, Кан 23) и „Зона на интерес“ (Голяма награда на журито, Кан 23) – и нейното заслужено отличие бе предопределено. 

Сандра Хюлер е забележителна актриса – вглъбена, умна, рационална, но и чувствителна, с деликатно чувство за хумор и ирония, и със забележително умение да достига до същината на своите персонажи.

Родена е на 30 април 1978 г. в малък град в Източна Германия, мести се в Берлин, за да учи актьорско майсторство в Академията за драматични изкуства на името на Ернст Буш и оттогава работи активно в театъра. Първият ѝ голям пробив с главна роля в киното е във филма на Ханс-Кристиан Шмид „Реквием“ (2006), за която печели Сребърна мечка за най-добра актриса на Берлинале. Огромен международен успех ѝ носи ролята на Инес във фината и ексцентрична комедия „Тони Ердман“ на Марен Аде (2016), с която печели първата си награда от Европейската филмова академия. Досега има шест номинации за Германската филмова награда и я печели три пъти.

Хюлер бе номинирана за наградата Golden Globe в категорията за драматична актриса за ролята на Сандра Войтер във филма на Жюстин Трие, a преди броени дни получи наградата за най-добра актриса на The National Society of Film Critics за „Анатомия на едно падане“ и „Зона на интерес“ на церемония в Лос Анджелис.

 

 РЕКВИЕМ (2006, РЕЖИСЬОР ХАНС-КРИСТИАН ШМИД) 

„Анатомия на едно падане“ има брилянтен сценарий и решението да се остави финалът отворен дава възможност на всеки зрител да проектира своя собствен семеен живот в историята, а гледната точка, през която се търси истината, непрекъснато се отмества.

След една прожекция получих въпроса дали това е филм за жена, обвинена в убийството на мъжа си или за дете, чиято майка е обвинена в убийството на баща му. Перспективата е много важна. Жюстин не искаше да губи гледната точка на момчето, който също не знае отговора със сигурност и казва: „ако трябва да си представя, че майка ми го е направила – не бих могъл; ако трябва да си представя баща ми – бих могъл“. Отговори няма, филмът достига до границите на възможността на въображението; границите на онова, което си способен да мислиш и в което можеш да повярваш.

 ТОНИ ЕРДМАН (2016, РЕЖИСЬОР МАРЕН АДЕ) 

Как работихте по образа, без да имате категоричен отговор за вината на персонажа? 

Моята лична вътрешна борба с този въпрос щеше да се отрази върху лицето на Сандра. Затова Жюстин ми каза да играя, сякаш съм невинна. Съпротивлявах се вътрешно няколко дни, след което се концентрирах върху това да изкажа всяко изречение така, че да бъде вярно и да може да му бъде повярвано. Понякога не можеш да мислиш единствено за персонажа си, трябва да мислиш за целия разказ. Защото ние всъщност разказвахме за намирането на истината и дали това е възможно.

 АНАТОМИЯ НА ЕДНО ПАДАНЕ (2023, РЕЖИСЬОР ЖЮСТИН ТРИЕ) 

Сандра Войтер получава упреци и морално осъждане в хода на делото, заради сексуалната си ориентация, заради освободеното си поведение, заради увереността си и успеха, който е постигнала.

Това е истински, истински феминистки филм. Той показва нормалното поведение, което хората биха имали в дадената ситуация, и това вече е послание. Имаме нужда от филми, които рискуват, и имаме нужда от хора, които имат силен глас и които се осмеляват да артикулират смели теми. Имах удоволствието да разговарям с Агнешка Холанд и тя ми каза, че в момента се нуждаем от по-дръзки филми, смели филми. Филми с послание.

Това ли търсите, когато избирате ролите си – филми, които имат какво да кажат отвъд художествените си качества?

Мисля, че всеки избор на роля е политически. Дори и да кажа, че сега не искам да се занимавам с политика, защото просто имам нужда от почивка и имам нужда да правя нещо, което не е трудно за мен – това също е политическо решение.

 АНАТОМИЯ НА ЕДНО ПАДАНЕ (2023, РЕЖИСЬОР ЖЮСТИН ТРИЕ) 

Има ли посока, която усещате, че не сте опитала все още, а бихте искала?

Винаги съм любопитна какво ме очаква и никога не съм си поставяла някаква конкретна насока. Ако го направя, по-скоро бих го възприела като ограничаване. Когато приемаш роля, това в голяма степен е интуитивно решение. И когато приемам е абсолютно, и няма нищо, което да ме задържи. Но пътят до това решение често е неравен. Понякога просто усещам, че ролята ми предлага, в метафоричен смисъл, възможност да отида на място, което ми е интересно. Понякога е и политическо решение – в какъв филм искам да участвам. Понякога това е режисьор, когото наистина искам да опозная. Понякога е партньор, с когото искам да играя. Мисля, че в повечето случаи, когато тръгвам към нещо, то е, защото ме насочва към проблем или тема, за която не съм мислила преди през подобна призма, или пък е история, която истински ме изненадва.

 АНАТОМИЯ НА ЕДНО ПАДАНЕ (2023, РЕЖИСЬОР ЖЮСТИН ТРИЕ) 

Как работихте на терен с Жюстин Трие?

Тя дава много свобода в създаването и дава много възможности да опитваш. Но никога не би казала: „Това е лошо, нека го направим отново“. Има режисьори, които го правят, но то не дава на актьора усещането, че трябва да покаже нещо повече и не е никак окуражаващо. Жюстин иска да намери пътя в историята с всеки един от актьорите. Тя казва: „Това е и това, но и това, и всеки трябва да мине по този път“. Попътното на филма, на персонажите, тя го взима и след това в монтажната преценява какво ще прави с него. За актьор като мен, това е много освобождаващо, защото мога да правя всичко, което се отразява върху персонажа ми и го изгражда по възможно най-богатия начин.

Жюстин Трие казва за съвместната ви работа, че подходът ви е бил да доближавате образа възможно най-много до себе си. От друга страна, за работата ви по филма на Джонатан Глейзър, самата вие казвате, че сте била максимално дистанцирана от персонажа.

Така е, трябваше да намеря различен подход към образа на Хедвиг Хьос, без да изпитвам емпатия към нея, за да мога да участвам в този проект, без всъщност да играя. Така че използвах всички налични допълнителни външни елементи – невероятната коса, костюмите, дизайна на цялата къща, които повлияха на присъствието ми в този експеримент. Мисля, че в случая работих с това, което исках да покажа, а обикновено работя с това, което искам да преживея.

Да банализираме поведението на тези герои е това, което искахме да се получи като резултат. Постоянният въпрос в съзнанието ни, докато играехме, беше: „Как е възможно да е така?“. Не чувахме невероятния звуков дизайн на Джони Бърн, но въпреки това знаехме къде сме, особено като германци. Знаехме какво означава да сме там. Бях много трогната от приветствените жестове на всички от участващия полски екип.

 ЗОНА НА ИНТЕРЕС (2023, РЕЖИСЬОР ДЖОНАТАН ГЛЕЙЗЪР) 

Признавате, че изборът да играете г-жа Хьос е бил много труден. Но вероятно подходът на Джонатан Глейзър, радикално различен от традиционния прочит на темата за Холокоста, ви е предизвикал.

Беше много честен, но не ме накара да се чувствам спокойна. Той беше наясно с факта, че изобщо няма да има „спокоен момент“ през този период на снимане. Никога. И дори сега. Но този филм е важен, тъкмо защото кара хората наистина да почувстват ужаса и да видят колко лесно е да си на мястото на семейство Хьос – просто да затвориш очите си за всичко, което се случва в съседство или на европейските граници.

Виждате цялата политика във всяка държава. В моята страна също. Ние правим много неща за удобство и за тези неща говорихме постоянно в подготвителния период. Уважавах много гледната точка на Глейзър и художествените му решения. Той показа най-скучния, елементарен, банален живот, който можете да си представите – хора, които просто искат малко повече, да имат хубавата градина и спокойствие, хора, които не се интересуват какво се случва в съседство. Има толкова много невежество в обществото ни, склонни сме да гледаме настрани, за да живеем удобен и спокоен живот.

 ЗОНА НА ИНТЕРЕС (2023, РЕЖИСЬОР ДЖОНАТАН ГЛЕЙЗЪР) 

Лесно е да съчувстваш на жертвата, но този филм се интересува от това, дали зрителят може да се идентифицира с извършителя.

Глейзер искаше да покаже колко тънка е границата между нас и тях. Той не се вълнуваше толкова от чувствата на тези хора, а искаше да покаже колко общо имаме с тях. Така че, когато погледнем какво извършват те, какво е тяхното поведение, какви са техните приоритети, да направим връзка със себе си. Има много зрители, които реагират по този начин, и в това е смисълът. Когато гледам филма на Агнешка Холанд „Зелена граница“, си казвам, че за това трябва да мислим всеки ден. Говорила съм с хора, които почувстваха вина, когато си дадоха сметка за усилията, които полагат ежедневно, за да обръщат поглед встрани от страданието около тях.

 АНАТОМИЯ НА ЕДНО ПАДАНЕ (2023, РЕЖИСЬОР ЖЮСТИН ТРИЕ) 

Какви вътрешни връзки направихте между тези персонажи, какво научихте от тях?

Този период на работа беше дълъг и започна със „Зона на интерес“, после се снимах в немския филм – „Сиси и аз“, и чак след това дойде „Анатомия на едно падане“. Беше ми наистина необходимо да направя вътрешна връзка между трите филма или поне да си поставя собствена задача, иначе нямаше да е възможно. От проект, който се занимава с фашизма, преминах през филм в епоха, който разказва за една напълно свободна жена, която не съди, която би почувствала всичко и би казала всичко, което ѝ идва на ум...

 СИСИ И АЗ (2023, РЕЖИСЬОР ФРАНК ФИНСТЕРВАЛДЕР) 

След това преминах към завършена и зряла жена, която поема отговорност за всичко, което прави и чувства. Сандра Войтер е жена, която не се извинява за нищо – защото мисля, че тя е обвинена, без да е направила нещо лошо.

Научих много от Сандра Войтер. Бих се радвала да имам смелостта да правя нещата по начина, по който тя ги прави.

А що се отнася до Хедвиг Хьос – научих нещо за нея. Имахме много разговори с Джонатан за този тип човек, който може да приеме смъртта на милиони хора в съседство. Могат ли наистина да обичат децата си, градината си или кучето си? Мисля, че не могат. Не може да обичаш една част от човечеството, докато желаеш смърт на другата част, това просто не е съвместимо. Това научих.

 САНДРА ХЮЛЕР НА ЦЕРЕМОНИЯТА ПО ВРЪЧВАНЕТО НА НАГРАДИ НА ЕФА, БЕРЛИН 2023 

„Анатомия на едно падане“ и „Зона на интерес“ са изключително важни за мен – лично, артистично, професионално. Заведоха ме на места, на които никога не съм предполагала, че ще мога да отида. Имам страхотен късмет, че успяхме да направим тези два филма, толкова различни един от друг, а и двата толкова сериозни.