БОРЯНА МАТЕЕВА
Голямата новина в света на киното е, че Кан се завръща. Това ще бъде първото глобално филмово събитие през 2021 в условията на т.нар. нова реалност. Подразбират се стриктните здравни изисквания – маски на всички прожекции, но при 100 процента запълняемост на залите; на легендарните кански опашки гостите ще трябва да се редят на метър един от друг; фен зоната, където летовници се тълпят, за да мернат звезди, ще бъде (засега) прочистена и т.н. „Предизвикателството е да се намери средно положение между сигурността и комфорта“ – обобщава Франсоа Дерусо, генерален секретар на фестивала. Не е ясно доколко това е постижимо, но организаторите нито за миг не са се отказвали, дори в миналогодишните най-мрачни времена. „Фестивалът не се състоя, но съществува“ – писа тогава „Льо Монд“. „Никога не сме мислили да го анулираме“ – потвърдиха и върховните жреци – артистичният директор Тиери Фремо и президентът Пиер Лескюр. За сведение – досега Кан е отлаган само два пъти: по време на Втората световна война и събитията от Май'68 г. Ковид го отмести за трети път, но не съвсем. В безпрецедентната ситуация той остана изправен и верен на мисията си да промотира филми и автори като мост между салоните и публиката. Локдаунът изискваше нестандартни решения и те се появиха – от 29 май до 7 юни 2020 в Youtube киноманите скочиха в глобалното събитие WE ARE ONE, обединило 21 фестивала, сред които: Кан, Берлин, Анеси, Торонто, Сънданс, Трайбека, Ротердам, Карлови Вари... Важното беше да се поддържа киноогънят. Селекцията в Кан тъкмо беше приключила, но нямаше фестивал и затова наградите бяха заменени от почетен етикет. Обявиха петдесет и шест филма, които можеха да се гледат (евентуално) в киносалони по света с лейбъла „Официална селекция Кан 2020“. И България беше там с „Февруари“ на Камен Калев! Но усилията не спряха – през октомври се състоя едно тридневно, по-скоро символично, „специално издание“ с „почти нормално изкачване на стълбите“, с червен килим, вечерни рокли и фотографи, но с маски и на дистанция. Целта беше да се даде глътка въздух на сектора.
И така, на 19 май 2021 във Франция отвориха кината. За 125 години, от времето на братя Люмиер, такова чудо не се беше случвало – салоните да бъдат затворени. Падна вечерният час. Фестивалът се отмести в сърцето на лятото от 6 до 17 юли. Ясно е, няма да е традиционният, а постковид фестивал. Но се променят и много други неща – в структурата и философията му. Главното е – 74-то издание се ангажира много категорично с опазване на околната среда и минава на по-висока скорост. „Дошъл е часът да се мисли радикално различно, когато се организира събитие с международен мащаб“ – се казва в специално комюнике. Предвидена е серия от мерки, започва преосмисляне на организацията, но така, че събитието същевременно да остане вярно на историята и традициите, на „канската митология“. Стратегията е фокусирана върху няколко приоритета: да се намалят отпадъците и въглеродните емисии, да се оползотворяват боклуците и да се компенсира въглеродният отпечатък. За целта колите на фестивала ще са 60 процента електрически или хибридни; с 50 процента се намаляват хартиените носители и публикациите преминават в интернет. Официалният каталог ще го има онлайн за акредитираните, а хартиената версия става рядкост и ще се продава срещу 20 евро. Най-любопитно е намаляването с 50 процента на обема на червения килим, който, важно е да се подчертае, е рециклиран и рециклируем... Свой принос за опазване на околната среда ще дадат и гостите с такса от 20 евро за компенсиране на отпечатъка от пътуването и настаняването си.
Това е по линия на организацията. Но тази политика на ангажираност, на „екология на надеждата“ е изведена като кинопослание в Официалната селекция в програмата „Кино за климата“ (един игрален и шест документални филма). Особен интерес отсега буди „Кръстоносният поход“ (Франция) на Луи Гарел – с него и Летисия Каста в главните роли. Това е трети филм на актьора, като сценарият е в съавторство с Жан-Клод Кариер (великият майстор и приятел на Бунюел си отиде през февруари). Във филма, за да спасят планетата, децата вземат властта. „Спешна, забавна и чаровна“, тази футуристична притча се цели, според организаторите, в обуржоазяването на възрастните. Със сигурност е повлияна и от Грета Тунберг, но ще видим. Документалните филми със сигурност ще са ангажирани: липсата на питейна вода в Африка („Да вървиш по вода“ на Аиса Маига, Нигер/Франция), „екологичният ад“ от замърсяването с фини прахови частици в Ню Делхи („Невидими демони“ на Рахул Джаин, Индия), замърсяването с пластмаса („По-голямо от нас“ на Флор Васьор, Франция), опасностите на атомната енергия от Чернобил до Фукушима („Толкова съжалявам“ на Джао Лианг, Франция/Китай) и др.
Кан 2021 учредява и нова секция „Кан премиери“, в която филмите няма да се състезават. В нея са избрани режисьори, които под някаква форма вече са били в конкурса и фестивалът прави реверанс към новите им творби. Тук заглавията са единайсет, шест от които френски. С интерес се очакват „Джон Ф. Кенеди отново: през огледалото“ на Оливър Стоун и „Еволюция“ на Корнел Мундруцо. Особено интригуващ е и дебютът на Шарлот Генсбур „Джейн на Шарлот“ – по всяка вероятност посветен на майка ѝ Джейн Биркин. В последния момент е включен и филмът „Vortex“ на скандалния аржентинец Гаспар Ное, работещ във Франция, известен с еротичните си експерименти на ръба на порнографията, представяни в Кан предимно в „Полунощни прожекции“.
Това, което до момента се знае твърдо, са: галата на откриването, Почетните „Златни палми“ (две тази година), председателят на журито, журито на „Особен поглед“ и на Кинофондацията за студентски филми. И разбира се, най-после „разбулената“ Официална селекция, в която са се вторачили всички. Защото, отбелязва Фремо, в света на киното „има две обсесии – Оскарите и конкурса в Кан“ и „всеки иска да бъде в конкурса и се чувства провален, ако не е там. Но Кан е селекция от шейсет филма и главното е да се намери най-добрата позиция за всеки един“.
АНЕТ (2021, РЕЖИСЬОР ЛЕО КАРАКС)
Фестивалът ще потегли с „Анет“, френско-американска продукция на естета Лео Каракс. По традиция, филмът се прожектира и във всички салони във Франция, едновременно с церемонията по откриването. Звездите са Марион Котияр и Адам Драйвър, а жанрът е музикална комедия. Музиката е на митичната американска група Sparks, „glam rock“ дует от началото на 70-те, малко известни в България. Интригуващото е, че братята Маел от Sparks са и съсценаристи. Историята е любовна – stand-up комик и певица с международна слава са щастлива светска двойка под лъча на прожекторите. Раждането на първото им дете Анет, странно и изключително момиченце, ще преобърне живота им. Има всички шансове този бляскав локомотив да даде мощна пара на фестивала.
Знае се още, че на галата на откриването американската актриса, режисьор и продуцент Джоуди Фостър ще получи Почетна „Златна палма“. След Жана Моро, Бертолучи, Джейн Фонда, Белмондо, Мануел де Оливейра, Жан-Пиер Лео, Аньес Варда и Ален Делон тя също се нарежда в тази елитна компания. За нея Кан е съдба – на тринайсет изкачва стълбите на фестивала с „Шофьор на такси“ на Скорсезе и филмът си тръгва със „Златната палма“. След четиридесет и пет години тя ще дойде отново, за да приеме почетно отличие за собствения си път: близо петдесет роли като актриса с два Оскара („Обвиняемите“ и „Мълчанието на агнетата“) и четири режисьорски филма. Творчеството ѝ се движи между авторското кино и холивудската индустрия, а присъствието ѝ е нещо като мост между двете. Пиер Лескюр не пести комплименти: „Тя въплъщава модерността, озарената интелигентност на независимостта и нуждата от свобода“. И още нещо малко известно – тя е страстен киноман, помага за реставрацията на важни филми на забравени жени-режисьорки. Застъпва се и за паритета в киноиндустрията. В последния момент бе обявена още една Почетна „Златна палма“, която ще бъде връчена на церемонията по закриването – една красива симетрия. Нейният притежател ще бъде италианският режисьор и „вечен контестатор“ Марко Белокио. Ето мотивите, артикулирани от президента Лескюр: „Марко винаги е поставял въпроси пред институциите, традициите, интимната и колективната история. Във всяка от своите творби, почти без да иска, или поне по възможно най-естествения начин, той преобръща установения ред“. А Фремо допълва: „ние сме горди да почетем един от най-големите майстори на италианското кино след петдесет и шест години на едно вълнуващо творчество. Режисьор, автор и поет. Да го уважим с Почетна палма звучи очевидно за всички, които се възхищават от работата му“. През 2019 Белокио представи „Предателят“, разтърсващ филм за мафията, а сега в Кан ще бъде премиерата на негов изповедален документален филм за самоубийството на брат му, отишъл си на двайсет и девет години – „Маркс може да почака“.
Друг сигурен стълб на фестивала е председателят на журито Спайк Лий. Той е първият тъмнокож президент в историята му и беше поканен да оглави журито през 2020, но изчака с достойнство своя звезден час през 2021. Афишът на 74-то издание неслучайно носи неговия характерен лик – черно-бялото намеква за пристрастие към авторското кино, големите очила за гледането „под лупа“ на конкурсните филми, с детинско и нестихващо любопитство, вечната му голф шапка е увенчана с палмовата клонка на фестивала...
В последния момент дойде и развръзката на интригата кой е в журито на Кан 2021. Около Спайк Лий блестят 5 жени и 3 мъже от 5 континента и 7 националности. Те ще оценяват 24-те филма и ще присъдят най-желаните награди. Кои са избраните?
На първо място – Мати Диоп, френско-сенегалска режисьорка, работеща между Париж и Дакар. Още с първия си филм „Атлантик“ (2019) тя влезе в конкурса на Кан и получи Голямата награда. След това филмът беше избран в краткия списък на Оскарите за най-добър международен филм. Милен Фармър, друга дама, е успешна певица, авторка и режисьорка от Канада с ранг на икона в своята страна. На сцена повече от 35 години, тя има продадени 35 милиона диска, а милиони са присъствали на пищните ѝ шоу програми из Европа и Русия. Клиповете ѝ, реализирани от най-големите майстори в жанра, въздействат като малки филми. Утвърдила се е като „свободна жена и творец извън нормите“. Маги Гиленхал е американска актриса, сценаристка и режисьорка с номинация за „Златен глобус“. Стига до световната слава с „Тъмният рицар“ (2008) на Кристофър Нолън. През 2009 е номинирана за Оскар за „Лудо сърце“. Играе и в театъра на Бродуей. Джесика Хауснер е режисьорка и сценаристка от Австрия, завършила Филмовата академия във Виена. Три пъти е участвала в „Особен поглед“. Филмът ѝ „Малкият Джо“ (2019) беше вече в конкурса на Кан, а Емили Бийчам, главната изпълнителка в него, спечели Наградата за женска роля. Мелани Лоран – френска актриса, режисьорка и сценаристка с два „Сезара“, е още и активистка на движението за опазване на околната среда. Играла е в над 40 филма. Дебютът ѝ е в „Гадни копилета“ на Тарантино. Работила е с големи имена, сред които Майк Милс, Дени Вилньов, Анджелина Джоли. Нейният филм „Утре“ е най-гледаният френски документален филм за 2015.
Накрая все пак идва ред и на мъжете – Клебер Мендонса Фильо е бразилски режисьор и сценарист, започнал като програматор, критик и режисьор на късометражни филми в родния си град Ресифе. Вторият му филм „Аквариус“, с голямата звезда Соня Брага, е вече в състезанието на Кан през 2016, има и номинация за „Сезар“. Следващият „Бакурау“, който прави с Жулиано Дорнелес, отново беше селекциониран в конкурсната програма и му донесе Наградата на журито. И още двама господа – френският актьор Тахар Рахим, изгрял с „Пророкът“ на Одиар, отличен с Голямата награда в Кан, за който Рахим получава 2 „Сезара“ – за изгряваща звезда и най-добър актьор и Европейската награда за най-добър актьор. Помним го от „Миналото“ на Асгар Фархади. Играл е в много известни филми, но от последната година има номинации за „Златен глобус“ и БАФТА за „Мавританецът“ (2021) на Кевин Макдоналд. И накрая едно екзотично присъствие – южнокорейският актьор Сонг Канг-Хо, играл в повече от 40 филма, но получил световна слава с ролята си в „Паразит“. През 2020 „Ню Йорк Таймс“ го слага в списъка на „25-те най-добри актьори на 21 век“.
Но основното е разположението на силите в състезателната програма 2021. Избраните режисьори и филми са 24. Понеже Кан държи на абсолютния първи поглед, за филмите съзнателно не се казва много. Споменава се жанрът, звездите, нещо от историята, местата на снимките – все странични неща. Така че за силата на киновнушението, за майсторството в боравене с кинообразите ще говорим след премиерните прожекции. Сред авторите на първо четене се открояват Нани Морети (носител на „Златна палма“ за „Стаята на сина“) с „Три етажа“ – филм за три семейства, живеещи в една сграда. Тук е и Жак Одиар (друг носител на „Палма“) с „Олимпиадите“ – едно „географско, културно, социално и поколенческо пътуване“ през 13-ти район на Париж, което се очаква да впечатли с флуидността на черно-бялото си изображение. Тук е и екзотичният тайландец Апичатпонг Верасетакул (също притежател на „Палма“). Неговият „Мемория“ е на английски, сниман е в Колумбия и в него ще видим недостижимата Тилда Суинтън. Ще гледаме и филм, селекциониран още миналата година, но изчакал реда си, за да попадне в състезанието на Кан – „The French Dispatch“ (заглавието ще се уточни след първата прожекция, то варира от „Френската депеша“ до „Френският диспечер“) на американеца Уес Андерсън, сниман във Франция, с навалица от звезди: Бенисио дел Торо, Ейдриън Броуди, Тилда Суинтън, Леа Сейду, Франсис Макдормънд, Бил Мъри, Оуън Уилсън и много други и е поклон към френската журналистика от 30-те. Още миналата година Фремо издаде, че е това е „уникален филм, минималистичен и миниатюристичен... Много референциална творба, лична и естетска, отдаване на почит на френската преса от 30-те години... Между комикса, анимацията и натурното кино, голям поклон към журналистиката“. От ветераните в конкурса е представен холандецът Пол Верховен с костюмния „Бенедета“. Това е историята на италианска монахиня от XVII век, която има религиозни и еротични видения. Помага ѝ друга жена и отношенията им преминават в романтична любовна история, разиграваща се на фона на епидемия. В главната роля е Виржини Ефира. Интересно е и завръщането на Шон Пен след провала му с „Последното лице“, буквално смазан от критиката в Кан през 2016. Сега той се представя с „Денят на флага“ – история за двойствения живот на фалшификатор на пари и банков обирджия, който прави всичко възможно, за да издържа дъщеря си. Трябва да отбележим и силното присъствие на руското кино. Големи са очакванията към експерименталния „Грипът на Петрови“ на Кирил Серебренников, който преди няколко години покори Кан с „Лято“ за руския рок на 70-те, но властите не му позволиха да дойде на фестивала. Организаторите не знаят дали и сега ще дойде, и дали после ще може да се върне в Русия, но Фремо увери, че действат по дипломатически път с Министерството на външните работи и с други служби. Политиката на фестивала е да привлича вниманието към режисьори, забранявани в собствените им страни. В конкурса има още филми от Чад, Мароко, Белгия, Норвегия, и разбира се, от Франция. Този път те са рекорден брой – шест, но това е традиция – специално да се уважава националното кино. Тук не се брои „Анет“, който е френско-американски, както и режисьорът му. И нещо за независимото американско кино, което се следи най-внимателно от Кан. Този път то е представено от младия Шон Бейкър с „Червената ракета“. „За нас е важно да откриваме новите гласове в американското кино“ – посочва специално Фремо. Обещаващ е и „Купе № 6“ на финландеца Юхо Куосманен, с който Фремо намигва на Аки Каурисмаки. Това е историята на млада финландка, бягаща от енигматична любовна история в Москва, която се качва на влак за Мурманск, в Арктическия север и е принудена да сподели дългото пътуване в спално купе с руски миньор... „За мен киното е инструмент да изграждаш живота. То ни помага да намираме смисъл в този хаос, да облегчаваме болката и ни кара да се смеем на страховете си.“ – казва Юхо Куосманен. С интерес се очаква и „Герой“ на иранеца Асгар Фархади. Но откъде ще изскочи „палмата“, никой не знае...
Втората по важност секция, „Особен поглед“, тази година включва деветнайсет заглавия. Новината е, че имаме българско участие „Жените наистина плачат“ на Весела Казакова и Мина Милева, втори удар след „Посоки“ на Стефан Командарев от 2017. Това недвусмислено говори за подем, за „устойчиво развитие“ на съвременното българско кино. За „Жените наистина плачат“ на този етап се знае малко – психологически, драматичен, изповеден, семейна история за фамилия с много жени. Весела и Мина са режисьорки, сценаристки (заедно с Биляна Казакова, сестрата близначка на Весела) и продуцентки. В главните роли са номинираната за Оскар Мария Бакалова, Весела Казакова, Биляна Казакова, тяхната сестра Катя Казакова, Йосиф Сърчаджиев. Оператор е талантливият Димитър Костов от новата вълна български оператори. В „Особен поглед“ са намерили място седем първи филма и с особено внимание се следи работата на жените-режисьорки. Впечатлява и географският обхват – ще има филми от Бангладеш, Хаити, Исландия, Мексико, Турция, Китай...
Трудно е отсега да се определи профила на 74-то издание. Прави впечатление силният акцент върху еко-проблематиката и масираното присъствие на жените. Тази тенденция започна от няколко години и продължава с пълна сила. Дори в администрацията на фестивала участват все повече жени. „Работим с адвокатски групи по темата за джендър-паритет и сме първият фестивал, подписал споразумение за паритет“ – обясни Фремо. Нещата еволюират, що се отнася до тази политиката на равноправие и това ясно се вижда в структурата на „Особен поглед“, където вече има повече жени, отколкото мъже. „След петнайсет години тези жени ще бъдат в състезанието.“ – прогнозира фестивалният директор.
Релефният бъдещ пейзаж на фестивала се допълва и от живите срещи с майстори, от уъркшоповете, от заглавията „Извън конкурса“ – седем на брой, от „Специалните прожекции“ – девет, от „Полунощните“ – три. „Да направим 2021 една голяма година на киното!" – формулира целта Тиери Фремо. Като забравим за малко ковида, завладяни от вируса на киното.
