ПЕТЪР КЪРДЖИЛОВ

 

КИНА, ФИЛМОРАЗПРОСТРАНЕНИЕ И СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ

 

За София новата 1922 година започва нормално – с наздравици, благопожелания и традиционния махмурлук… Нормално продължава и столичният кинематографичен живот, съсредоточен предимно в двата аса „Модерен театър” и „Одеон”. Започват и проблемите – от кино „Надежда”, разтворило врати към края на 1921 г. в квартал „Три-Кладенци” (Ючбунар), се оплакват, че „от известно време не могат да работят по липса на електричество”. „Кинематографа понася големи загуби” – заявява софийското сп. „Кинопреглед”^[1]. Затова и не прозвучава изненадващо лаконичното съобщение, което изданието изстрелва в следващия си брой: „Кино „Звезда” в квартала Три-Кладенци е преустановило работите си”^[2]. В случая най-вероятно става дума за едно и също кино, което едва ли за няколко дни е променило наименованието си от „Надежда” на „Звезда” – по-скоро списващите „Кинопреглед” неволно са допуснали грешка…

  ЗА БЪЛГАРИЯ, А И ЗА СВЕТА НОВАТА 1922 ГОДИНА ЗАПОЧВА С НАЗДРАВИЦИ И БЛАГОПОЖЕЛАНИЯ  

Високи данъци и акцизи

Не е сигурно, дали причината за фалита е била само липсата на електричество в Ючбунар. „Столичните кинематографи наново са повишили цените на местата – известява „Кинопреглед”, – понеже се намират в невъзможност да покрият разноските си поради високия данък”^[3]. Оказва се, че проблемът не е локален – доказателство за това предлага през „юний” сп. „Кинозвезда” („Кино-звезда”). „Говори се, че акциза за София ще бъде намален от 25% на 15%” – информира излизащото в Пловдив специализирано издание, подстрекавайки „провинциялните кино-притежатели” да „направят постъпки пред министерството и за провинцията, защото софийските кино-притежатели се интересуват само за тях, а не общо”^[4]. Списанието повдига въпроса и в следващия си брой – през „юлий”: „Софийските кино-притежатели наново са направили постъпки пред финансовия министр за намаление на акциза и премахването на държавните билети, които се продават от държавното хранилище. Дълг се налага и на провинциалните кино-притежатели да вземат решение за енергичен протест срещу тия билети, тъй като не е чудно да ги наложат и в провинцията”^[5].

  ФАСАДИТЕ НА „МОДЕРЕН ТЕАТЪР” И „ОДЕОН” – ДВАТА АСА НА СОФИЙСКИЯ КИНЕМАТОГРАФИЧЕН ЖИВОТ  

Бунтовните слова на „Кинозвезда” очевидно дават резултат, за който списанието своевременно уведомява читателите си: „В последния закон, с който се облага с данък лукса у нас, спектаклите и кинематографите се освобождават от този данък, тъй като на тях се акцизират билетите”^[6]. В края на ноември „Одеон” съобщава на „почитаемите си посетители”, че „от понеделник, 27 того, намалява цените на местата си, както следва: балкон – 15 лв., резервирано място 10 лв. и първо място 5 лв.”^[7].

Ученическото кино

На 26.XII.1920 г. (неделя) в 18.00 ч. в гимнастическия салон на Първа софийска девическа гимназия бива тържествено открит „училищния кинематограф”. Сред присъстващите са тогавашният министър на просветата Стоян Омарчевски (1885–1941), главният секретар на Министерството на народното просвещение (МНП) д-р Донев, университетски професори, директори на столични гимназии и прогимназии, учители и родители. „Подходяща реч” държи министър Омарчевски, а учителят по физика д-р Герчо Марковски изтъква голямото значение на кинематографа в училищата и представя прожектираните филми – „две научни картини и една драма”^[8].

  ТЕЗИ ДВЕ ОБЯВЛЕНИЯ ВЪВ ВЕСТНИЦИТЕ „МИР” И „ЗОРА” СВИДЕТЕЛСТВАТ ЗА ОТКРИВАНЕТО НА „УЧИЛИЩНИЯ КИНЕМАТОГРАФ” В СОФИЯ НА 26.XII.1920 (НЕДЕЛЯ) В 18.00 Ч.  

Под ръководството на своя първи управител (директор), д-р Марковски, институцията подхваща просветителската си дейност – в началото плахо, впоследствие все по-уверено. От месец март 1922 софийският периодичен печат започва да нарича гимнастическия салон – Ученическо кино^[9]. Въпреки това публикуваната информация относно неговата програмация продължава да е оскъдна. Днес се знае (от тогавашната преса), че в Ученическото кино са се провеждали „кино-лекции” – „върху живота и дейността на Молиера”^[10], „върху бележити водопади в света и у нас”^[11], в началото на месец март се урежда „детски кинематограф”^[12]. Начинанието изглежда се е оказало успешно, защото през лятото столичният в. „Зора”, съобщава в постоянната си рубрика „Хроника”, че МНП е „получило от Германия мостри от кинематографически филми за детския кинематограф в София”. „Филмовете ще се представят и в чужбина” – допълва изданието^[13]. „При” киното бива създаден „ученическо-любителски оркестър”^[14]. Освен чрез кинопрожекции, салонът носи приходи на МНП и като бива отстъпван под наем на достопочтени граждански организации – Софийското дружество на класните учители^[15], дружество Славянска беседа^[16], Първо софийско туристическо дружество „Алеко Константинов”^[17], Юношеския туристически съюз^[18], които най-често организират т.н. „кино-концертни утра”, постъпленията от които обикновено отиват за благотворителни каузи. През лятото на 1922г. МНП заздравява още повече монополната позиция на киното, като предупреждава „кинематографическите управления да не допускат ученици и малолетни в всяко представление”^[19].

Славата на Ученическото кино се разнася дори в чужбина. Печатният орган на Федерацията на австрийските киноиндустриалци „Der Filmbote” („Филмовият пратеник”) – „списание за всички клонове на кинематографията”, излизало във Виена от 1918 до 1926 г., представя дейността на българската инициатива в рубриката си „Новости от цял свят”: „В София просветният министър е имал добрата идея да подари на града училищно кино. Всеки следобед в Девическата гимназия има прожекции, на които срещу 20 су се предлага изобилие от забавления. В момента се показват по три филма, сред тях „Чичо Томовата колиба” и „Дон Кихот” като развлекателни и литературни, следва един подчертано учебен филм с научен характер, а накрая – един комичен, за награда. Учебните филми са първокласни и трябва да въздействат просветителски и възпитателно. Така например прожектирането на един от тези филми, посветен на американския Червен кръст, даде повод на директора на гимназията да изнесе доклад, в който призова за основаването на филиал на хуманитарната организация в България, което, естествено, бе посрещнато с въодушевление”^[20].

  СЛАВАТА НА УЧЕНИЧЕСКОТО КИНО СЕ РАЗНАСЯ И В ЧУЖБИНА – КОРЕСПОНДЕНЦИЯТА ОТ СОФИЯ, ПОМЕСТЕНА В АВСТРИЙСКОТО СП. „ФИЛМБОТЕ”  

Сп. „Кинопреглед” пък предлага информация, заимствана от „френския кинематографически вестник „Cinè Journal” и озаглавена „Пример”: „Това става в България. В тая държава има едно необикновено министерство на просветата. Напоследък то е издало нареждане, според което във всички училища на царството се инсталират киноапарати. Ще се представят само класически произведения. Колко далече е тая малка България, но какъв пример ни дава”^[21].

През 1922г. няма инсталирани киноапарати „във всички училища на царството”, но процесът наистина вече е започнал. Още в началото на годината пловдивският в. „Борба” съобщава, че в Казанлък са пристигнали „ръководителите на учредения през миналата година в София ученически кинематограф”. Какво точно са казали и направили те, не се узнава от кратката кореспонденция, която обаче завършва оптимистично: „На Казанлък е направена честта да бъде първият провинциален град, с който се почва пропагандирането на идеята за ученически кинематограф”^[22].

„Кино-Парк”

Въпреки проблемите, данъците и акцизите кината никнат като гъби след дъжд, особено през лятото. „Летен кинематограф се открива в София в градината „Червен Рак” (зад Модерен театр)” – огласява „Кинопреглед”^[23]. „Научаваме се, че към края на м. май се открива летен кино парк в София, на мястото на бившата градина „Червен рак”. На предприятието пожелаваме добър успех” – потвърждава новината „Кинозвезда”^[24]. Докато софийското списание изказва предположения относно репертоара на инициативата: „КИНО-ПАРК (бивши „Червен Рак”) ще открие сезона наверно с „Господарката на света”. По всека вероятност после ще играе „Свобода”^[25], то пловдивското е категорично: „Кино-Парк в София е открил сезона на 30 май с филма „1001 нощ”^[26]. „Филма „1001 нощ”, за който сме говорили в списанието ни, се представи в началото на месеца в „Кино-Парк” (бивш „Червен Рак”)”^[27] – уверява и изданието на Александър Кребс (Сашо Раковски), който, продължавайки да бъде редактор-стопанин на сп. „Кинопреглед”, тъкмо по това време (юни 1922) бива „назначен за директор на софийското вариете „Фоли-Бержер”^[28]. Директор на „Кино-Парк” пък става „г. Борис Костов, бивш чиновник в Модерен Театр”^[29]. Освен директор, лятното софийско кино има и свой диригент. „Научаваме се с задоволство – известява на 22 май в. „Зора”, – че оркестра на „Кино Парк” ще се дирижира от добре познатия маестро Павел Вайс, бивш диригент на оркестра на „Панах” [елитен хотел, издигал се между бул. „Дондуков” и ул. „Търговска”, прочут със своите ресторант и сладкарница], който се завръща тези дни от Виена, след като попълни своя персонал”^[30].

  ЛАКОНИЧНИ, АЛА МНОГОБРОЙНИ РЕКЛАМИ ЗА ЛЯТНОТО КИНО „КИНО-ПАРК”, РАЗТВОРИЛО ВРАТИ НА 30.V.1922  

 

  „МОДЕРЕН ТЕАТЪР” (В СРЕДАТА) И ЧАСТ ОТ СГРАДАТА НА РАЗПОЛОЖЕНИЯ В НЕПОСРЕДСТВЕНА БЛИЗОСТ ХОТЕЛ „ПАРИЖ” (ВЛЯВО), ЗАД КОЙТО БИВА ОТКРИТО ЛЯТНОТО КИНО „КИНО-ПАРК” – В ГРАДИНАТА НА БИВШЕТО ЗАВЕДЕНИЕ „ЧЕРВЕН РАК”  

 

Летни кина в провинцията

Много е възможно „Кино-Парк” да е замислен и реализиран като „летен филиал” на кино „Модерен театър” – не само защото споменатият Борис Костов бива анонсиран като негов служител, макар и „бивш”, не само защото двете кина са разположени в непосредствена близост, но и поради информацията, разпространена от „Кинопреглед”, че именно софийският гранд  „ще експлоатира през летния сезон варненския Летен Художествен Театр”, за чийто директор е „назначен досегашния домакин на русенския „Модерен Театр” г-н Николов”^[31]. След няколко броя изданието добавя, че летният кинотеатър във Варна^[32] ще открие сезона на 19 юни^[33], показвайки последователно филмите „Зумурун” („Sumurun”, Германия, 1920, реж. Ернст Любич с Паул Вегенер), „Анна Болейн” („Anna Boleyn”, Германия, 1920, реж. Ернст Любич с Хени Портен и Емил Янингс като крал Хенри VIII) и „Самопризнанието на г-жа Дороти” („Frau Dorothys Bekenntnis”, Австро-Унгария, 1921, реж. Михай Кертес с Луци Дорен)^[34]… През юли сп. „Кинозвезда” отбелязва, че „от известно време летния модерен театр [във Варна] представя отбрани програми”, а и свидетелства, че добрият пример е заразителен: „В общинския летен театр също се водят преговори да се представят филми, когато градската [театрална] трупа не работи”^[35].

„Трескаво се приготовлява по европейски образец луксозен „Кино парк” в градината при локала „Молле” в Пловдив – съобщава през април „Кинозвезда”. – Бай Желю [Желю Фъркачев] за този сезон прави грамадни материални жертви за урежданото на единственото у нас добре уредено место за развлечение. Кино парка ще се ръководи от тукашния познат директор на „Модерен театър” г-н Кирил Петров и при съдействието на г. П. Розен”^[36]. Речено-сторено – на 20 юни разтваря врати кино-парк „Молле”^[37] при „хотел „Молле”^[38] в Пловдив. По същото време обаче „Кинозвезда” съобщава „за знание на всички”, че Кирил Петров „няма нищо общо в никакво предприятие с г-н Павел Розен” и че „също така се е отказал да взема участие в новооткрития кино-парк „Молле”^[39].

  ДАЛИ КИНО-ПАРК „МОЛЛЕ” Е БИЛ УРЕДЕН „ПО ЕВРОПЕЙСКИ” ИЛИ „ПО АМЕРИКАНСКИ ОБРАЗЕЦ” – НЕ Е ЧАК ТОЛКОВА ВАЖНО. ВАЖНОТО Е, ЧЕ ЛЯТНОТО КИНО В ГРАДИНАТА НА ЕДНОИМЕННИЯ ГРАНД-ХОТЕЛ В ПЛОВДИВ Е ПРЕДЛАГАЛО ЛУКС  

 

По инициатива на „бившия директор на акционерното д-во „Луна” в София г-н Панчев”^[40] се открива лятното кино в Стара Загора. Наречено „Балкан”, то получава „филмите си от Театр Одеон” (София)^[41], един от които, „Човека, който се смее”, според романа на Виктор Хюго”, се озовава през юли в Града на липите^[42].

Летни кинотеатри се откриват още в Кюстендил^[43], „който ще се експлоатирва от г-н Ив. Д. Тодоров”^[44]; Лом^[45] – „много добре уреден”, чийто съдържател „ще бъде г. Косидис”^[46], обещаващ да започне работа „в началото на м. юний”^[47]; Свиленград^[48], построен от „г. М. Скулев – съдържател на казиното”, започнал да „функционира” от 25 май^[49]; в село Банки, Софийско, където се очаква да бъде построен от г. И. Маринов от гара Червен брег^[50] – „за развлечение на посетителите на курорта”^[51]; „в баните Чепеларе (Станимашко)” от г. К. Македонски, кинематографист от Станимака [Асеновград]”^[52]…

Нови кина в София

През лятото на 1922 г. специализираният печат свидетелства за появата и на други нови кина в София. „Земледелската кооперация „Пробуда” е открила временно кинематограф в театр „Ренесанс” – съобщава „Кинопреглед”^[53]. Същото издание уверява, че „войнишки кинематограф е открит в казармите на I пехотен полк”^[54]. Навярно в салона на „театъра на I пех[отна]. софийска на Н. В. Кн. Ал[ександър]. I дружина”, за съществуването на който още в началото на годината свидетелства в. „Мир”^[55].

  СГРАДАТА НА ТЕАТЪР „РЕНЕСАНС” С ВИСОКАТА Ѝ ЧАСТ, ПРЕДНАЗНАЧЕНА ЗА СЦЕНАТА, ГЛЕДАНА ОТ ПЛОЩАД „ВЪЗРАЖДАНЕ”  

 

Кината в провинцията

Летните жеги прогонват публиката от душните салони. „Закрити са вече поради сезони причини кинематографите в Нова Загора и Горна Оряховица” – рапортува „Кинозвезда” през юли^[56]. В следващия си брой списанието не само допълва списъка: „от 25 т. м. [юли] се закрива „Кино-свободен театр” в Станимака”, но и обобщава ситуацията: „По случай големите горещини, настъпили в Южна България – много кинематографи ще преустановят временно своите спектакли. Това време те ще използуват в ремонти на салоните”^[57]. От възстановяване се нуждае и кино „Модерен театър” в Казанлък, чийто покрив пропада „вследствие големия сняг, който наваля през миналия месец”^[58]. Необходимото е било направено, защото само след няколко месеца Хр. О. Седмаков „открива наново” своя кинематограф^[59]. „Наново е ремонтиран” и кинотеатър „Одеон” в Русе, който за известно време прекратява „своите кинематографични спектакли”, но в началото на месец май се връща към обичайната си дейност и започва „представянето на отбрани серии филми”^[60].

   ФАСАДАТА НА ПЛОВДИВСКОТО „КИНЕМА „ЕКЗЕЛСИОР”  

Някои ремонтират, други изграждат. Още в своя първи за годината брой „Кинопреглед” известява, че Акц. д-во „Одеон” в Шумен „е привършило постройката на новия си театр, започнат още през лятото [на 1921]”^[61]. Впоследствие изданието надниква в „кухнята” на филморазпространителския бизнес, уверявайки, че между „Одеон” и софийския „Модерен театър” е сключена „спогодба”, съгласно която шуменското кино „се задължава да получава в срок от една година” филми от столичния ас, който, от своя страна, ще придобие „известен процент от приходите”. От София за Шумен тутакси „потичат” култови заглавия: „Кабирия” („Cabiria”, Италия, 1914, реж. Джовани Пастроне) – че столичният „Модерен театър” е получил „ново издание на тоя филм”, „Кинопреглед” съобщава още в началото на годината^[62], „Зумурун”, „Анна Болейн”, „Човекът без име” („Der Mann ohne Namen”, Германия, 1921, реж. Георг Якоби с Хари Лидке)…

   ПЪРВИЯТ ПОСТОЯНЕН КИНЕМАТОГРАФ В РУСЕ – „МОДЕРЕН ТЕАТЪР”, ИЗВЕСТЕН В ГОДИНИТЕ НА СОЦИАЛИЗМА КАТО „КИНО „МОСКВА”  

 

„На път са да сключат договор и още няколко от по-големите кинематографи в царството по същите условия” – заключава „Кинопреглед”^[63]. Списанието очевидно е било добре осведомено, защото в следващия си брой огласява, че кино „Модерен театър” във Велико Търново също се е обвързало посредством „едногодишен контракт” със столичния си съименник^[64]. И новооткритият в Карнобат „Модерен театър” обявява, че ще взима филмите си от софийския „Модерен театър”^[65].

Вземане-даване със столичните грандове си е имал и директор-стопанинът на „Свободен кинотеатър” в Асеновград Коста Н. Македонски. Според „Кинопреглед” през пролетта на 1922 г. той е отишъл в София, за да уреди „некои възникнали спорове между него и директорите на Модерен Театр и Одеон”. „Оказа се, че това са били интриги – признава списанието – и на г-н Македонски се даде пак доверието, с което той се ползуваше вече 7 години. Прави впечатление, че успеха на г. Македонски се дължи на добрата му и оригинална реклама и избор на филмите”^[66].

От основите ще да е почнал градежа на своето кино и „дългогодишният кинематографист Павел Розен”, за да го открие в Свиленград още в първите дни на 1922 г.^[67], заявявайки, че в него „ще бъдат прожектирани само отбрани филми из репертуара на софийските кинематографи „Одеон” и „Модерен Театр”^[68]. „Проектира се откриване на кинематограф в Петрич” – докладва след няколко месеца сп. „Кинопреглед”^[69].

Кина има още в Пловдив („Модерен театър”, „Екселсиор”, „Театр „Луна”), Русе („Модерен театър” и „Одеон”), Варна („Театр Лада”), Бургас, Плевен („Модерен театър”), Сливен („Зора”), Ямбол, Пазарджик („Модерен театър”), Свищов (преминало в ръцете на Стаевски, Балкански и Ачев), Нова Загора (чийто „симпатичен директор” е Крум Паскалев)^[70], Хасково, който също има свой „Модерен театър”, чиито електротехници и прожекционисти организират на 24 юни 1922 „голяма Венецианска вечер”^[71].

През 1922 г. „Кинопреглед” обобщава актуалната ситуация във филмовия бранш посредством статията „Киното у нас”, написана най-вероятно от Александър Кребс. „Още с самото проникване на кинематографа в България, две погрешни предубеждения легнаха в понятието, което се създаде за него – споделя авторът. – Мислящата публика го счете за несериозно зрелище, а властта – за опасно […] Ала въпреки това игнориране, въпреки тия пречки, кинематографа продължи своя път. Заседнал отначало в София, той се разпръсна из по-големите градове на страната, обиколи останалите, и се настани дори в паланки и села. Днес България наброява 57 кинематографа, с общо годишно джиро близо 12 милиона лева”^[72].

Читалищни кинематографи

Родните читалища дават временен подслон на пътуващи кинематографи още от 1897 година. Това прави през годините и търновското „Надежда”^[73], и сливенското „Зора”, и разградското „Развитие”^[74]… Салоните на някои читалища приютяват и стационарни кинематографи – през май 1911 г. в пазарджишкото „Виделина” се настанява кино „Илюзион”^[75], в началото на 1914 ески-джумайското (търговищкото) „Напредък” съобщава (посредством вестникарско рекламно каре) на „интересующите се, че отдава под наем театралния си салон за кинематографически представления”^[76]…

  СГРАДАТА НА ЧИТАЛИЩЕ „ЗОРА” В СЛИВЕН ВЕЧЕ ПОВЕЧЕ ОТ ВЕК ПРИЮТЯВА И МЕСТНИЯ ТЕАТЪР, И МЕСТНОТО КИНО  

 

В началото на 1920-те години успоредно с появата на училищните кинематографи започват да никнат и читалищните. „Открит е в читалището „Ив. Вазов” квартален кинематограф” – известява още през май 1921 г. пловдивският в. „Юг”^[77]. На следващата година идеята вече се „институционализира” – на конгреса на Българския читалищен съюз (БЧС, учреден през април 1911), който се открива на 22 април 1922 г. в 17.00 часà в Народната библиотека в София. Още преди свикването на форума сред въпросите, предвидени за разглеждане в него, бива включена темата „Читалищен кинематограф”.

„Директорът на Нар[одната]. библиотека, г. Ст[оян]. Чилингиров [член на УС на БЧС], докладва въпроса за „кинематографа: частен и обществен”, който се допълни с някои бележки от казанлъшкия читалищен делегат, г. М. Георгиев – пише в. „Зора” на 26 април. – След кратки разисквания се прие следната резолюция:

Конгресът намира кинематографа като едно от средствата за постигане научните цели на читалищата, но не и като средство, което може да замени театъра.

За постигане на тази цел конгресът възприема следното средство:

1. Изземване по законодателен ред експлоатацията от частната инициатива и монополизирането й за читалищата;

2. До постигането на това, държавата да вземе мерки за строг контрол над кинематографа, като не позволява представянето на филми с апашки, дедективски и др. подобни сюжети, които влияят деморализуваще:

3. Създаване при читалищния съюз подвижни кинематографи с помощта на държавата, окръга, общината и читалищата;

4. Освобождаване на читалищните кинематографични представления, вечеринки, утра и пр. от всякакви държавни, окр[ъжни]. и общински мита и берии.

Натоварва се управ[ителният]. съвет и Българския читал. съюз да направи нужното за реализирането на тази резолюция”^[78].

Филморазпространители

Така гладът за нови филми, за премиерни заглавия, за касови рекордьори се изостря. Което бива добре дошло за вносителите на „целулоидни сънища” и филмодавците (лицата, които дават филми под наем). Само през януари 1922 г. са цензурирани 26 филма! „Както казват – подчертава сп. „Кинопреглед” в постоянната си рубрика „Из нашата област”, – до сега не е имало такова силно цензурирване на филми”^[79]. Повечето от заглавията са на „мейджърите” от София – „Модерен театър” и ,,Одеон”, захранващи не само своите, но и, както вече бе отбелязано, мнозина провинциални екрани. „Наскоро акционерното д-во Модерен Театр – София ще има общо годишно събрание” – припомня през юни „Кинозвезда”^[80].

Своите лидерски позиции запазват (спрямо 1921^[81]) и други фирми. Една от тях е френската „Патé фрер”, чието представителство в София се оглавява от И. Г. Гюламила^[82]. „Завърнал се е в столицата от своята обиколка из Европа, познатия в кинематографичния свят у нас г-н Ж. Гюламила [Г. Я. Гюламила]. Вероятно той е донесъл нови филмови шлагери” – известява „Кинозвезда” през юли, допълвайки тази конкретна информация с друга, която изважда на бял свят взаимоотношенията между водещите филморазпространители и филмовите списания: „Софийския филмо-притежател г-н Ж. Гюламила внесе чрез нашия главен редактор К. Петров по случай Бенефиса му, сумата 500 лв. за подкрепа на списанието Кино-звезда. Нашите най-големи благодарности”^[83].

  ,,ОДЕОН” Е НЕ САМО КИНОСАЛОН, НО И СОЛИДНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО, КОЕТО СНАБДЯВА С НОВИ ФИЛМИ МНОЗИНА ПРОВИНЦИАЛНИ КИНА  

 

По Европата шета според „Кинопреглед” и арх. Наум Торбов, който „след дълго пребиваване в странство, където е бил по покупка на филми, се е завърнал с 52 отбрани програми, повечето от които са на серии”^[84]. „Кинозвезда” не остава по-назад в надпреварата по информираност: „Грандиозните нови шлагери – филми, които са направили фурор в европейските кино-театри, са пристигнали в България на г. Архитект Торбов – София”^[85].

Любопитна подробност е фактът, че и арх. Георге (Жорж) Я. Гюламила (1845–1928), и синът му Йоан (Жан) Гюламила (1886–1936), и арх. Наум (Унче) Николов (Николчов) Торбов (1880–1952) са родом от „голямото влашко село” Гопеш, тогава в Османската империя (Битолска кааза, Ресенска нахия), днес в Северна Македония. И тримата принадлежат към номадска етническа група, говореща румънски език и населяваща Балканския полуостров, чиито представители биват наричани цинцари, арумъни, армани, власи, куцовласи, каравласи, каракачани.

Третият член (след Гюламила и Торбов) на Управителния съвет на Съюз на българските филмодавци, чийто печатен орган от април 1921 става сп. „Кинопреглед”, е Александър Гарибов. Тъкмо това издание уведомява през 1922 г., че „Америкен-филм Ко (Ал. Гарибов и С-ие) е получил още 12 нови шлагери”^[86].

Продължава своята дейност и софийският филиал на „всесветската фирма „Атлас филм”, управляван от Кеворк Куюмджиян (1891–1950). През лятото „Атлас филм” премества кантората си от бул. „Княгиня Мария Луиза” № 88 на улица „Веслец” № 21^[87]. По същото време (юни 1922) сп. „Кинозвезда” известява, че „главния директор на Атлас-Филм от Ню Йорк пристига тези дни в Софийския клон на това д-во, с неговото пристигане изглежда, че ще има големо значение за Българското кинематографическо дело”^[88]. Още по-съществена за историята на българското кино е вестта, разпространена също от „Кинозвезда”, че „Атлас Филм София ще почне сниманието на изгледи из България, с техническата част е натоварен г-н Куюмджиян”^[89].

На поста си остава и фирмата на „добре известния кинематографист” Йонко Балкански, който след като премества „кантората си на бул. Дондуков 49”^[90], предприема „тия дни [пролетта на 1922] обиколка из провинцията с цел да пласирва най-новопристигнали филми”^[91].

  ПРЕЗ 1922 ЦЕЛУЛОИДНИЯТ ПАЗАР У НАС СЕ РАЗШИРЯВА И КОЛИЧЕСТВЕНО, И „ГЕОГРАФСКИ”  

 

През 1922 г. у нас възникват и нови фирми. Присъствието на някои от тях свидетелства, че целулоидният пазар се разширява както количествено, така и „географски”. „Многошумния турски филм „Мистериозния Ориент”, за който съобщихме в миналия брой, е вече привършен и за България е откупен от г-н Е. Бофа” – информира в разгара на лятото „Кинозвезда”^[92]. Като извънстоличен център на целулоидната търговия се оформя град Варна. Там („сите 32”) открива свое представителство („клон за България”) филмовата къща „Електра-филм” на Т. Зениери & Е. Топалопуло, чиято централа е в Цариград. Тя „разполага сега с 10 съвсем нови филми, изработка на „Пате-Фрер” – Париж” – уверява „Кинозвезда”, освен това нейна „собственост” е „грандиозният американски” хит „Господарят на въздуха” или „Мистериозният авиатор”^[93] („The Brass Bullet”, САЩ, 1918). М. Калфа (Варна) държи монопола за България на „Приказките на Хиляда и една нощ”, изработен в Париж (в бившето студио на „Патé фрер”) от „Руското кинематографско общество на Й. Н. Ермолиев и Ко.” („La Société Ermolieff-Cinéma”), а Теодор Мичри (Варна, ул. „Рилска” № 29) „притежава” „съвършено новите филми: „Черната пантера” („Die schwarze Pantherin”, Германия, 1921) с Елена Полевицкая, „Жената Делфин” или „30 дни под водата” и „Худини” („Железният ужас” [„The Man from Beyond”, 1922])”^[94].

Филмови списания

През 1922 в България излизат две киносписания – в София „Кинопреглед” на Александър Кребс и в Пловдив „Кинозвезда” на Кирил Петров.

„Кинопреглед”

През годината, трета поредна за „Кинопреглед”, Кребс смогва да отпечата 13 книжки – от № 32 до № 44, запазвайки в тях рубриките, утвърдили се като постоянни: „Из нашата област”, „Кино-вести”, „Поща”, „Какво трябва да се знае?”, „Най-хубавото на седмицата”, в която се представят подбрани премиерни филми… Използвайки псевдонима Киноман, редактор-стопанинът най-вероятно сам пише по-голямата част от статиите, разглеждащи въпроси, свързани с филморазпространението („Развитие на филмонаемната търговия”) и филмопроизводството; поднасящи „мисли върху кино-изкуството” или обявяващи се „в защита на киното”, представящи целулоидните жанрове (един от които е „детективния филм”) и проблемите на „жената-актриса”… Посредством рубриката „Какво трябва да се знае?” читателите научават „как се пише филм”, как се осъществяват „подводни снимки”, запознават се с „вътрешността на едно киноателие”, узнават повече за приноса на грима и фризурите в изграждането на пластиката на филма… Не бива забравено и българското кино, на чиито проблеми са посветени материалите „Перспективи за българския филм”, „Киното у нас”, „Около операторския съюз”… Почти във всеки свой брой списанието предлага любопитни факти, отпечатва кореспонденции от чужбина”, една от които бива озаглавена „Училищните кинематографи в Германия”…

  ЧЕТИРИ ОТ 13-ТЕ КОРИЦИ НА СП. „КИНОПРЕГЛЕД” ЗА 1922  

От брой № 39 „Кинопреглед” започва да излиза съвместно с в. „Нова комедия”. Защо? – никой не обяснява. Издателите благоволяват единствено да известят читателите си, че „за да бъдат списанията общедостъпни за всички, общата цена ще бъде само един лев”^[95]. На пръв поглед новата ситуация не променя нищо – „Кинопреглед” продължава да излиза в същия вид и формат, само дето върху страниците му грейва рубриката „Театрални вести”. Но на „втори поглед” става безпощадно ясно, че „обединението” е било отчаян опит да се избегне фалитът. Последните четири броя на списанието намаляват обема си до скромните 4 страници, а № 44, излязъл вероятно през юли, се оказва последен за 1922 година…

Върху страниците на „Кинопреглед” не се споменава и дума относно абонамента за него. Само веднъж, когато рубриката „Из нашата област” съобщава за предстоящата „обиколка из провинцията” на Йонко Балкански, редакцията на изданието, очевидно узнала предварително намеренията на „добре известния кинематографист”, уверява, че го е упълномощила по време на търговското си пътуване „да нареди пласмента на списанието”^[96].

Дали с цел спасяването на изданието, дали за привличането на вниманието на обществото към него, дали поради чисто човешки подбуди, но Александър Кребс организира и някои благодетелни инициативи. „Редакцията на сп. Кино-Преглед урежда с благотворителна цел кино-утро на 5 того (неделя), 10 и пол. ч. пред пладне – огласява през ноември 1922 в. „Зора” – с програма: „Камо грядеши” и голям концерт от оркестра на Военното училище, състоящ се от 50 души, под диригенството на м-ро Атанасов. Цени обикновени”^[97].

„Кинозвезда”

Виж, сп. „Кинозвезда”, което през 1920 г. отпечатва първите си три броя, начевайки от 20 май, след което прекъсва съществованието си за две години, за да извади отново на пазара 8 книжки през 1922, явяваща се година II в неговата летопис, значително повече се занимава със себе си, което означава, че обръща по-голямо внимание на личността на своя „издател-стопанин”.

  „САМОТО ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА ГОДИШНИНАТА Е ПОКАЗАТЕЛНО ЗА САМОЧУВСТВИЕТО НА ЮБИЛЯРА” (АЛЕКСАНДЪР ЯНАКИЕВ), КОЙТО Е ПЪРВИЯТ БЪЛГАРИН, РЕАЛИЗИРАЛ СЕ ПРОФЕСИОНАЛНО ИЗЦЯЛО В СВЕТА НА КИНОТО  

А той е Кирил Петров Перфанов (1890–1979) – първият българин, реализирал се професионално изцяло в света на киното като прожекционист, филморазпространител, наемател и съдържател на киносалони, програматор, оператор, сценарист, режисьор, продуцент, издател (стопанин редактор) на филмово списание, основател и ръководител на сдружения, обединяващи хора от кинозанаята, администратор, мениджър... Тъкмо през 1922 г. бива чествана ,,15 годишната му дейност в кинематографичното дело в България” – с бенефис, отлаган няколко пъти^[98], но състоял се в крайна сметка на 26 март.

„Кинозвезда”, самоопределящо се като „седмично кинематографично списание”, представя и рекламира предимно филмите, които пловдивският „Модерен театър” прожектира. Като най-често преразказва тяхното съдържание. Художествените оценки и критическите рецензии липсват, хвалебствията изобилстват. Всъщност търговската разгласа се изчерпва с „авторекламата”, местните рекламодатели се броят на пръсти, макар че Кирил Петров е добронамерен и благосклонен дори към конкуренцията в лицето на „Молле”, „Екселсиор” и „Театр „Луна”.

Обичайно изданието излиза в осем страници, но понякога обемът му пада и до четири. Постоянните му рубрики са три: „Кино-Вести”, „Наша поща” и „Нови филми”. Измежду пишещите в „Кинозвезда” най-ярко се откроява Васил Павурджиев – редакторът на изданието, чието име не само най-често се появява върху страниците, но и всякога бива поставяно под стойностни текстове: „Има ли възпитателно значение кинематографа”, „Училището и кинематографа”, „Публика и филми”, „Културни кинематографи”…

  ЧЕТИРИ ОТ 8-ТЕ КОРИЦИ НА СП. „КИНОЗВЕЗДА” ЗА 1922  

„Киносвят”

Според анотирания библиографски указател „Български периодичен печат 1844–1944” през 1922 сп. „Киносвят” („Кино-Свят”) отпечатва два броя – № 1 и № 2^[99], екземпляри от които, за съжаление, не са оцелели до наши дни. Ако тази информация е достоверна, би могло да се допусне, че основаното през 1921 от журналиста и редактора Стефан Денчев издание е прекратило своята дейност в началото на 1922.

Киното в други периодични издания

Специализираните киносписания, от една страна, а от друга, подемът, който в началото на 1920-те се наблюдава във филмопроизводството на Западна Европа и Щатите, засилват интереса към седмото изкуство. Материали, опитващи се да обяснят неговите природа и специфика, започват да се появяват и в други български периодични издания, особено в онези, посветени на литературата и театъра.

„Развигор”

Още с първите си броеве в. „Развигор” (1921–1927) – седмичен „литературен лист”, редактиран от филолога Александър Балабанов и писателя Елин Пелин, в чийто кръг от сътрудници влизат литературният критик Димитър Б. Митов, литературоведът Георги Цанев, библиографът Тодор Боров – бащата на литературоведа Цветан Тодоров, журналистът Йосиф Хербст и книгоиздателят Александър Паскалев, подхваща да публикува кратки материали на тема „Кино”. През лятото на 1922 г. „Развигор” отпечатва статията „Кинематографи”, чийто анонимен автор след като установява, че „кинематографа стана един от най-важните фактори в областта на изкуството”, след като припомня, че „много държави, измежду най-културните, си служат с кинематографа като средство за изучвание на разни предмети” и заключава, че „кинематографната индустрия тъй много се засили в последно време”, та „в Америка е трета по значение”, изненадващо заявява: „По тези причини Развигор ще държи читателите си в течение на всичко, което се представя и ще се представя в кинематографите”^[100].

  ТОДОР БОРОВ, ЕЛИН ПЕЛИН, АЛЕКСАНДЪР БАЛАБАНОВ И ДИМИТЪР Б. МИТОВ (ОТ ЛЯВО НА ДЯСНО) – ЧЛЕНОВЕТЕ НА ЛИТЕРАТУРНИЯ КРЪГ ОКОЛО В. „РАЗВИГОР”, КОЙТО ПРЕЗ 1922 ЗАПОЧВА ДА ОТДЕЛЯ СПЕЦИАЛНО ВНИМАНИЕ НА КИНОТО  

И вестникът сдържа обещанието си – от 5 август във всеки негов брой се появява поне по един материал за киното: „Зрелища и зрители” (№ 78), „Филми” (№ 79), „Колко кинематографи има в света” (№ 80), „Колко души на света посещават кинематографите” (№ 81), „Ролята на кинематографа” (№ 88)… От 1 септември „Развигор” подхваща поредицата „Кинематографа в…”, „тръгвайки” от Германия^[101], „прекосявайки” Италия (№ 82), Франция (№ 83), „Австрия и другите” (№ 84), за да „финишира в Америка (№ 86).

Всички рецензирани в „Развигор” филми се оказват част от седмичната програма на столичния „Одеон” – факт, който подсказва, че инициативата на вестника да „държи читателите си в течение” на онова, „което се представя и ще се представя в кинематографите”, ще да е била стимулирана от управата на киното с някой и друг лев. Изданието обаче не променя своя естетически „аршин”, а продължава да анонсира само качествени и високоартистични заглавия, едно от които е „Уморената смърт” (1921), „режисиран от художника Фриц Ланг”^[102].

„Развигор” представя и „Отец Сергий” (1918) на Яков Протазанов, екранизирал едноименната повест на Лев Толстой, и „Виена, умирающият град”, разкриващ „мизерията на най-невинните жертви на голямата война: виенските деца”^[103], и германски научнопопулярен филм, представящ в достъпна форма Теорията на относителността на Алберт Айнщайн, получил предишната 1921 година Нобеловата премия за „теоретическа физика”^[104].

Ала най-интересния за съвременния изследовател на историята на българското кино материал „Развигор” предлага в края на септември, когато отпечатва антрефилето „Кинематографа у нас”^[105], чийто автор, скрит зад инициалите С. Я., прави аналитичен преглед на дотогавашното отечествено филмопроизводство, за което ще стане дума в следващите две части на поредицата „Киноживотът у нас преди 100 години”. 

„Изостаналата” провинция в първите редици

Кинематографът не само прониква в България, но и „обикаля” страната, „разпръсва се” из нея и се настанява „дори в паланки и села”. Редом с него крачат легендите за „Чудото на XIX век”, кинорекламата, познанието за новото художествено изразно средство.

  МОЖЕ БИ ЕДИНСТВЕНИЯТ, ИЗЛЯЗЪЛ ПРЕЗ 1922, НО СЪС СИГУРНОСТ ЕДИНСТВЕНИЯТ ОТ ТАЗИ ГОДИНА, ОЦЕЛЯЛ ДО НАШИ ДНИ БРОЙ ОТ ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВЕСТНИК, СПЕЦИАЛИЗИРАН В ОБЛАСТТА НА КИНОТО, НАИМЕНУВАН „КИНОГЛАС” И ИЗДАВАН В НОВА ЗАГОРА  

Затова и не прозвучава изненадващо фактът, че именно в градчето Нова Загора на 5 март 1921 г. се появява първият в страната специализиран в областта на киното вестник „Киноглас” (1921–1928) – „седмично безплатно издание” на местното кино „Модерен театър”, чийто тогавашен собственик Диньо Ив. Паскалев (навярно роднина на споменатия „симпатичен директор” Крум Паскалев^[106]) смогва да издаде цели 10 броя (до 21.V.1921). През 1922 г. „Киноглас” излиза вероятно в няколко броя, от които обаче до наши дни е съхранен само един – № 15 от 23.III.1922, факсимиле от чиято титулна страница ми бе любезно предоставено за ползване от моя по-млад колега д-р Росен Спасов, за което горещо му благодаря.

През месец май 1921 г. гимназистът Николай Черняев (псевдоним на Никола Мавродинов) публикува в Горна Оряховица първата книжка на „младежко литературно художествено списание”, наречено „Лебед”. След като отпечатва още една, той предлага на 18-годишния Кирил Кръстев от Ямбол да поеме изцяло редактирането и издаването на списанието. Бъдещият художествен критик, изкуствовед и есеист се съгласява, но при едно условие – да промени наименованието на „сантиментално-романтичния стар „Лебед”. Така през 1922 г. се ражда „Crescendo” („Кресчендо”) – първото и единствено у нас периодично издание, „пропагандиращо футуризма”^[107], в чиято книжка 2 Кирил Кръстев включва преведената от него статия на Франс Еленс „Литературата и кинематографът”^[108].

Забележка: Изследванията, осъществени във връзка с настоящата публикация, са подпомогнати от МОН по договор КП-06-Н60/6 от 16.XI.2021 въз основа на проведен конкурс на Фонд „Научни изследвания”.

 

^[1] Из нашата област. – Кинопреглед, г. II, № 32, 1922, с. 7

^[2] Из нашата област. – Кинопреглед, г. II, № 33, 1922, с. 6

^[3] Из нашата област. – Кинопреглед, г. II, № 39, 1922, с. 4

^[4] Кино-вести. – Кинозвезда (Пловдив), г. II, № 6, юни 1922, с. 3

^[5] Кино-вести. – Кинозвезда (Пловдив), г. II, № 7, юли 1922, с. 3

^[6] Пак там

^[7] Зора, г. IV, 1047, 26.XI.1922, с. 2

^[8] Новини и съобщения. Училищни. – Мир, г. XXVI, № 6184, 28.XII.1920, с. 2; Хроника. Училищен кинематограф. – Зора, г. II, № 488, 29.XII.1920, с. 2

^[9] Театри и събрания. – Зора, г. III, № 839, 13.III.1922, с. 3

^[10] Мир, г. XXVIII, № 6518, 23.II.1922, с. 2; Пряпорец, г. XXIV, № 43, 23.II.1922, с. 2; Зора, г. III, № 825, 24.II.1922, с. 2

^[11] Пряпорец, г. XXIV, № 27, 4.II.1922, с. 2; Пряпорец, г. XXIV, № 55, 10.III.1922, с. 2; Пряпорец, г. XXIV, № 109, 18.V.1922, с. 2; Мир, г. XXVIII, № 6529, 9.III.1922, с. 2; Зора, г. III, № 836, 10.III.1922, с. 2

^[12] Зора, г. IV, № 953, 4.VIII.1922, с. 2

^[13] Зора, г. IV, № 955, 6.VIII.1922, с. 2

^[14] Зора, г. III, № 839, 13.III.1922, с. 4

^[15] Пряпорец, г. XXIV, № 43, 23.II.1922, с. 2

^[16] Мир, г. XXVIII, № 6646, 2.VIII.1922, с. 2

^[17] Пряпорец, г. XXIV, № 27, 4.II.1922, с. 2

^[18] Зора, г. IV, № 1032, 8.XI.1922, с. 2

^[19] Хроника. Учениците и кинематографа. – Зора, г. IV, № 954, 5.VIII.1922, с. 2

^[20] Neues aus aller Welt. – Der Filmbote (Wien), г. V, № 30, 29.VII.1922, с. 15

^[21] Кино-вести. – Кинопреглед, г. II, № 40, 1922, с. 4

^[22] Новини от Казанлък. – Борба (Пловдив), г. II, № 273, 28.I.1922, с. 2

^[23] Из нашата област. – Кинопреглед, г. II, № 39, 1922, с. 4

^[24] Кино-вести. – Кинозвезда (Пловдив), г. II, № 4, 14.V.1922, с. 6

^[25] Из нашата област. – Кинопреглед, г. II, № 42, 1922, с. 2

^[26] Кино-вести. – Кинозвезда (Пловдив), г. II, № 6, юни 1922, с. 3

^[27] Из нашата област. – Кинопреглед, г. II, № 44, 1922, с. 3

^[28] Кино-вести. – Кинозвезда (Пловдив), г. II, № 6, юни 1922, с. 3

^[29] Кино-вести. – Кинозвезда (Пловдив), г. II, № 7, юли 1922, с. 3

^[30] Зора, г. IV, № 894, 22.V.1922, с. 3

^[31] Из нашата област. – Кинопреглед, г. II, № 38, 1922, с. 4

^[32] Кино-вести. – Кинозвезда (Пловдив), г. II, № 6, юни 1922, с. 3

^[33] Из нашата област. – Кинопреглед, г. II, № 42, 1922, с. 2

^[34] Из нашата област. – Кинопреглед, г. II, № 41, 1922, с. 3

^[35] Кино-вести. – Кинозвезда (Пловдив), г. II, № 8, юли 1922, с. 3

^[36] Кино-вести. – Кинозвезда (Пловдив), г. II, № 2, 16.IV.1922, с. 4

^[37] Хроника. Кино-парк „Молле”. – Борба (Пловдив), г. II, № 385, 20.VI.1922, с. 1

^[38] Из нашата област. – Кинопреглед, г. II, № 44, 1922, с. 3

^[39] Кино-вести. – Кинозвезда (Пловдив), г. II, № 6, юни 1922, с. 7

^[40] Кино-вести. – Кинозвезда (Пловдив), г. II, № 5, май 1922, с. 4

^[41] Кино-вести. – Кинозвезда (Пловдив), г. II, № 7, юли 1922, с. 3

^[42] Кино-вести. – Кинозвезда (Пловдив), г. II, № 8, юли 1922, с. 3

^[43] Кино-вести. – Кинозвезда (Пловдив), г. II, № 6, юни 1922, с. 3

^[44] Из нашата област. – Кинопреглед, г. II, № 44, 1922, с. 3

^[45] Кино-вести. – Кинозвезда (Пловдив), г. II, № 6, юни 1922, с. 3

^[46] Из нашата област. – Кинопреглед, г. II, № 41, 1922, с. 3

^[47] Кино-вести. – Кинозвезда (Пловдив), г. II, № 5, май 1922, с. 4

^[48] Кино-вести. – Кинозвезда (Пловдив), г. II, № 6, юни 1922, с. 3

^[49] Кино-вести. – Кинозвезда (Пловдив), г. II, № 5, май 1922, с. 4

^[50] Из нашата област. – Кинопреглед, г. II, № 41, 1922, с. 3

^[51] Кино-вести. – Кинозвезда (Пловдив), г. II, № 5, май 1922, с. 4

^[52] Из нашата област. – Кинопреглед, г. II, № 44, 1922, с. 3; Кино-вести. – Кинозвезда (Пловдив), г. II, № 5, май 1922, с. 4

^[53] Из нашата област. – Кинопреглед, г. II, № 44, 1922, с. 3

^[54] Из нашата област. – Кинопреглед, г. II, № 42, 1922, с. 2

^[55] Театр и музика. – Мир, г. XXVIII, № 6516, 21.II.1922, с. 2

^[56] Кино-вести. – Кинозвезда (Пловдив), г. II, № 7, юли 1922, с. 3

^[57] Кино-вести. – Кинозвезда (Пловдив), г. II, № 8, юли 1922, с. 3

^[58] Из нашата област. – Кинопреглед, г. II, № 33, 1922, с. 6

^[59] Из нашата област. – Кинопреглед, г. II, № 40, 1922, с. 4

^[60] Кино-вести. – Кинозвезда (Пловдив), г. II, № 5, май 1922, с. 4

^[61] Из нашата област. – Кинопреглед, г. II, № 32, 1922, с. 7

^[62] Из нашата област. – Кинопреглед, г. II, № 33, 1922, с. 6

^[63] Из нашата област. – Кинопреглед, г. II, № 40, 1922, с. 4

^[64] Из нашата област. – Кинопреглед, г. II, № 41, 1922, с. 3

^[65] Из нашата област. – Кинопреглед, г. II, № 43, 1922, с. 2–3

^[66] Из нашата област. – Кинопреглед, г. II, № 38, 1922, с. 4

^[67] Борба (Пловдив), г. II, № 256, 6.I.1922, с. 1

^[68] Из нашата област. – Кинопреглед, г. II, № 33, 1922, с. 6

^[69] Из нашата област. – Кинопреглед, г. II, № 44, 1922, с. 3

^[70] Из нашата област. – Кинопреглед, г. II, № 39, 1922, с. 4

^[71] Кино-вести. – Кинозвезда (Пловдив), г. II, № 7, юли 1922, с. 3

^[72] Киното у нас. – Кинопреглед, г. II, № 34, 1922, с. 3

^[73] Боянкинска, Боряна. Киното във Велико Търново от Освобождението до 1944 г. В: Култура и културна политика в България 1879–1944. Пазарджик, 2009, с. 287; Панайотова, Кинка, Невяна Бъчварова. История на читалище „Надежда 1869” Велико Търново. Велико Търново, Абагар, 2009, с. 145–146

^[74] Миндов, Димо. 50 години кино в Разград (ръкопис). Портфейл БНФ, с. 9–13

^[75] 150 години Народно читалище „Виделина-1862” – Пазарджик. Пазарджик, 2012, с. 61

^[76] Важно за кинематографчиите. – Утро, г. ІV, № 1096, 12.ІІ.1914, с. 2.

^[77] Хроника. – Юг (Пловдив), г. IV, № 743, 5.V.1921, с. 1

^[78] Кинематографът. – Зора, г. III, № 873, 26.IV.1922, с. 1

^[79] Из нашата област. – Кинопреглед, г. II, № 35, 1922, с. 8

^[80] Кино-вести. – Кинозвезда (Пловдив), г. II, № 6, юни 1922, с. 3

^[81] Кърджилов, Петър. Киноживотът в София преди 100 години (I част). – Кино, юли, 2021 (http://spisaniekino.com)

^[82] Из нашата област. – Кинопреглед, г. II, № 39, 1922, с. 4

^[83] Кино-вести. – Кинозвезда (Пловдив), г. II, № 7, юли 1922, с. 3

^[84] Из нашата област. – Кинопреглед, г. II, № 42, 1922, с. 2

^[85] Кинозвезда (Пловдив), г. II, № 5, май 1922, с. 4

^[86] Из нашата област. – Кинопреглед, г. II, № 33, 1922, с. 6

^[87] Из нашата област. – Кинопреглед, г. II, № 43, 1922, с. 2–3; Кино-вести. – Кинозвезда (Пловдив), г. II, № 6, юни 1922, с. 3

^[88] Кино-вести. – Кинозвезда (Пловдив), г. II, № 6, юни 1922, с. 3

^[89] Пак там

^[90] Из нашата област. – Кинопреглед, г. II, № 35, 1922, с. 8

^[91] Из нашата област. – Кинопреглед, г. II, № 37, 1922, с. 6

^[92] Кино-вести. – Кинозвезда (Пловдив), г. II, № 7, юли 1922, с. 3

^[93] Кино-вести. – Кинозвезда (Пловдив), г. II, № 8, юли 1922, с. 3

^[94] Пак там

^[95] Кинопреглед, г. II, № 38, 1922, с. 4

^[96] Из нашата област. – Кинопреглед, г. II, № 37, 1922, с. 6

^[97] Модерен театър. – Зора, г. IV, № 1030, 5.XI.1922, с. 2

^[98] Борба (Пловдив), г. II, № 319, 25.III.1922, с. 2, № 320, 26.III.1922, с. 1, № 322, 29.III.1922, с. 1, № 324, 31.III.1922, с. 1, № 325, 1.IV.1922, с. 2

^[99] Български периодичен печат 1844–1944. Анотиран библиографски указател. Т. 1 (А–М). София, Наука и изкуство, 1962, с. 396

^[100] Кинематографи. – Развигор, г. II, № 77, 5.VIII.1922, с. 2–3

^[101] Кинематографа в Германия. – Развигор, г. II, № 81, 1.IX.1922, с. 4

^[102] Уморената смърт. – Развигор, г. II, № 87, 14.X.1922, с. 4; № 88, 21.X.1922, с. 4

^[103] Театър Одеон. – Развигор, г. II, № 89, 28.X.1922, с. 4

^[104] Айнщайн-филм. – Развигор, г. II, № 96, 14.ХII.1922, с. 2, 4

^[105] Кинематографа у нас. –  Развигор, г. II, № 85, 30.ІХ.1922, с. 2

^[106] Из нашата област. – Кинопреглед, г. II, № 39, 1922, с. 4

^[107] Господинов, Георги. „Crescendo” – провинцията като авангард” (https://bgmodernism.com/Nauchni-statii/georgi_g)

^[108] Янакиев, Александър. Синема.bg. София, Титра, 2003, с. 51