Един от най-вълнуващите документални филми, представени премиерно на тазгодишнито Берлинале, бе биографичен филм за родената през 1947 година певица Бетина Вегнер, известна като гедерешката Джоан Бейз.
Родителите на Бетина сами избират да се преместят в Източен Берлин след края на Втората световна война, като от най-ранна детска възраст тя е закърмена с лозунги за справедливостта. Само че нейните разбирания започват да се разминават с официозната политика и още на двадесет и една годишна възраст тя е изправена пред съда за активното си участие в протест срещу насилственото потушаване на Пражката пролет.
Скоро след това Бетина става важна част от оживената музикална и литературна сцена около Томас Браш и съпруга ѝ Клаус Шлезингер в Източен Берлин, и печели огромна популярност сред публиката. И в изкуството си, и в живота си Бетина непримиримо и последователно следва и защитава своите възгледи и критична позиция към заобикалящата я реалност.
Силно въздействащите ѝ и заредени с остър социално-политически заряд поетични текстове бързо я правят неудобна за властта в ГДР. Зрелият ѝ живот се развива гранично – между Източен и Западен Берлин, между любов и нелюбов, между възхвала и гонение, между възможност и невъзможност.
За структурирането на отделните глави от „биографията“ ѝ във филма служат фрагменти от песента „Über Gebote“ /„За правилата“/, написана през 1980 година:
да стоя изправена, когато другите седят
да бъда вятър, когато другите се потят
да крещя по-силно, когато другите мълчат
да се показвам, когато другите се крият
никога да не изглеждам като някой друг
да не плача повече, когато съм наранена
да не губя надежда, дори когато се давя
Специално за списание „Кино“ режисьорът Лутц Пенерт разказва за срещата си с Бетина. Филмът му, който представя изпълненото с трудности минало на Бетина Вегнер през фино чувство за хумор и дълбока откровеност, ще бъде част от програмата на второто издание на Международния Родопи Документален филм фест.
Kак решихте да направите документален филм за Бетина Вегнер? Познавахте ли я отпреди лично?
Слушал съм нейни песни като младеж в Източна Германия. Не ѝ разрешаваха да издаде албум в ГДР, затова тя издаде първия си албум в Западна Германия. По различни канали от един момент нататък, макар и трудно, младите хора от Източна Германия успявахме да се доберем до музикални албуми от Запада – касетки и плочи на Pink Floyd, Kraftwerk, например, а сред тях и до музиката на Бетина Вегнер. Така че, благодарение на нелегални канали от Запада, ние успявахме да чуем нейната музика. По-късно я срещах няколко пъти, а когато се роди идеята за филма, ние вече се познавахме доста добре.
Беше ли ѝ трудно да говори за определени периоди от живота си?
Бетина може да бъде много подозрителна, но преди всичко, тя е много отворен, широкоскроен човек. Не смекчава думите си, не се притеснява да говори за трудни и интимни моменти от живота си. Ние всички живеем по-голямата част от живота си извън публичността, и ако сами не разкрием съкровеното за себе си, личността ни няма как да бъде напълно oпозната. Така е и с Бетина, а във филма тя ни разказва как се е превърнала в човека, който е.
Тя е изключително силна личност – бунтуващ се човек, смела, чувствителна, с огромно чувство за хумор, подплатено с мъдрост, финес и ирония.
Това е абсолютно така. Мога да кажа, че не познавам друг толкова скромен, почтен и величествен човек с невероятно чувство за хумор.
Животът ѝ може да се възприеме и като метафора на парадоксите, абсурда, заплахите и ограниченията в Източна Германия по време на Студената война. Какъв беше вашият подход като режисьор към необикновения ѝ живот, изпълнен с неочаквани обрати?
Познавах я вече доста добре, бях изгледал много нейни интервюта и архивни материали. Правеше ми впечатление колко са ведри, а на мен ми се искаше да стигнем по-дълбоко, по-близо до болката и разочарованието, които неминуемо съпътстват нейния живот. Затова и реших да направим този филм, за да разкажем за обратите, трудностите и болката, през които е минала. Слушах песните ѝ отново и отново – те са най-близо до истинските ѝ емоции и отразяват възгледите ѝ в отделните отрязъци от живота ѝ.
Филмът ви е много добре структуриран, като за различните му глави използвате цитати от една от най-силно въздействащите песни на Бетина – „За правилата“. Също така сте включил изключително ценен аудио запис от разпит в полицията.
Запазен е уникален аудио запис от нейния процес през 1968 година и, за щастие, успяхме да го включим във филма. Това наистина е велик момент на документална автентика! По това време Бетина не е знаела, че я записват. Записът демонстрира как един много млад човек, почти дете, защитава своите възгледи безкомпромисно и то срещу един изключително мощен и мракобесен тоталитарен апарат. С този филм си поставих две основни задачи – да разкажа на новите поколения за нейния сложен и наистина невероятен живот и да съживя музиката ѝ, връщайки я от миналото обратно в настоящето, където тя продължава да звучи актуално и въздействащо.
Дали сложната лична и професионална история на Бетина е разбираема за днешните поколения в Германия, а и в Европа?
Въпреки че генерално зрителите в Германия са намалели с една трета откакто започна Covid кризата, филмът беше приет изключително добре. Постигнахме сериозен успех сред младата публика. Особено сред младите жени, които си тръгват от прожекциите на филма дълбоко докоснати от силата на Бетина, нейната хуманност, борбеност и принципност. Както и от музиката ѝ, разбира се, която доказва, че е непреходна. Странното обаче е, че нейната история все още не получава достатъчно внимание от Западния свят.
Кое за вас е най-притегателно в създаването на документално кино?
Винаги е вълнуващо и много предизвикателно, когато се окаже, че нещата не се случват, както режисьорът си ги представя предварително, а на практика много често точно така се получава. Тъкмо в тези моменти се отваря пространство за истинското, непреднамерено улавяне на живота около нас.
Какво ви вълнува повече – социални и политически теми или повече се интересувате от представянето на екзистенциалните дълбочини в индивидуалната човешка съдба?
Винаги съм се интересувал от хора. Хора, които са ми любопитни, чиито характери ме вълнуват. Опитвам се да намеря дълбочините в техните житейски съдби.
Какво според вас е необходимо, за да се разкаже една наистина смела и вълнуваща история?
Необходим е кураж и умение да се разказва задълбочено, умно. В крайна сметка съвършенството не е важно. Важното е в работата си авторът да следва собствените чувства, убеждения и вътрешна етична мярка.
