ЙОСИФ АСТРУКОВ
Вероятно няма човек, занимаващ се с кино, фотография или визуални изкуства, който да не знае значението на този термин. Камера обскура е онзи „магичен“ инструмент, който в миналото е създавал мимолетни образи, които едва през 19 век успяват да съхранят като запечатано изображение.
Изложбата, инициирана и до голяма степен изпълнена практически от Лиляна Караджова, ни връща именно в това романтично време на ранната фотография, когато фотоапаратите са създадени собственоръчно, образите несъвършени, а самото снимане е предизвикателство с неизвестен край. В процеса по подготовка на изложбата участват студенти от бакалавърските и магистърски програми на Нов български университет – Алекс Николов, Анабел Могадам, Андон Настев, Благовеста Боянова, Валентин Петков, Виолетка Атанасова, Габриела Илиева, Галя Тодорова, Деница Тодорова, Димитър Костадинов, Елица Кузманова, Еми Куртова, Йоана Димитрова, Йорданна Папазова, Лорета Георгиева, Милена Янкова, Надя Иванова, Никола Кадрев, Тони Павлова. Неслучайно го наричам процес – за разлика от почти всички съвременни събития, които са дигитални, тези образи започват не с натискане на едно често пъти вече и виртуално копче, а с не леката задача за конструиране на фотоапарат. Процесът по създаване на класическа бокс камера обскура и камера обскура в книга, по сведения, останали до днешно време още от XVIII-ти век, може да проследите в двете „мейкинг“ видеа, заснети също от студенти – Алекс Николов, Галя Тодорова:
Под ръководството на Лиляна Караджова, която предварително избира материали и оптични лещи с подходяща фокална равнина, авторите сглобяват сами първообрази на камери с шахтов визьор, в който могат да поставят светлочувствителни материали.
Следващата стъпка е да изчислят чувствителността и експозицията, контролирана без механичен затвор или бленда. Кадрирането е също своеобразно предизвикателство – наблюдаваният свят е обърнат, не на фокус, с обръщане и на посоки ляво-дясно. Целият този процес намира израз и във финалното експониране на снимките по време на самата изложба, поставени на обратно в пространството на книжарница и галерия „НБУ ЦЕНТЪРа“, на улица Георги Раковски 191Б.
На посетителите е дадена възможност да се разходят с книга-камера, създадена от авторите, като по този начин „изправят“ обърнатото изображение на стената.
Всичко това дава възможност на зрителите да не бъдат пасивни, а да усетят духа на самото създаване на снимките. На откриването бяха направени и няколко демонстративни снимки върху полароидни плаки, последната от които е групов портрет на всички автори.
Лиляна Караджова работи от години в посока на аналогови и нетрадиционни фотографски процеси. На личната ѝ уеб страница (http://www.lilyanakaradjova.com) могат да се видят различни серии създадени чрез цианотипия, фотограма, пинхол и много други. Работата ѝ със студентите, които също въвлича в тези творчески процеси, е дългогодишна. През 2018 година заедно с тогавашните студенти в НБУ създадоха платна цианотипии, с размери от порядъка на 260 х 400 см., показани в действащия все още по това време Център за култура и дебат „Червената къща „Андрей Николов“.
В съвременната дигитална епоха все по-странно изглежда в очите на масовия потребител, снимащ с телефон, връщането към тези класически процеси. Но човечеството рядко се развива праволинейно и често пъти доминиращите тенденции на деня създават и противоположни сили. Дигиталното отдавна задмина аналоговото технически, но не и естетически. Един от парадоксите на дигитализацията е именно имитацията на старите процеси. Новите поколения избират симулациите с няколко „клика“, без дори да разбират тяхната същност или първообраз.[1] Тази модна, както бих я определил тенденция, последните години преминава и в устойчив интерес на тези поколения към класическата фотография, като това най-често е лесно достъпния формат на 35мм лента. Връщането още по-назад, към техники като камера обскура или албумен принт,[2] мокър колодий и други е по-рядко, но също присъства осезаемо.[3] Без да се спирам подробно на теориите защо това се случва, ще посоча само две от очевидните достойнства в конкретния случай. На първо място това е учебния процес, чрез който студентите разбират в дълбочина много от фундаментите на фотографията, останали непроменени и при дигитализацията. Следващите са комплексни – от създаване на траен интерес, през неповторимото преживяване да създадеш сам собствения си инструмент, до уникалността и непредвидимостта на всяка една камера и образ. За разлика от дигиталната технология, която е способна да повтаря по напълно еднообразен и предвидим начин заобикалящата ни реалност, която дори е видима още преди самото снимане, аналоговите технологии винаги крият в себе си загадката на проявяването. А при тези собственоръчно създадени фотоапарати се добавят и редица (д)ефекти от несъвършенствата на „лошия“ образ от единичната оптична леща, условно „точната“ експозиция, непълното кадриране, както и неизвестните при проявяването впоследствие. Всичко това, само по себе си, създава уникалност, като е абсолютно невъзможно да се преповтори един и същи кадър отново. Подобно на художествените техники, които са винаги различни и невъзможни за дословно копиране, така и тук често пъти се създава едно единствено копие, което ако е позитив, дори не може да се тиражира фотографски, освен чрез дигитализация. Всичко това допринася за преживяването на процеса, като, разбира се, не бива да остава самоцелно. Независимо от избраната техника, фотографията винаги се стреми да съхрани образи, които носят в себе си нещо повече. Когато фотографията е изкуство, тя се опитва да надскочи простото фиксиране на реалността и да създава образи с допълнителна стойност, послания и емоции.
Бележки под линия:
[1] Има много публикации, които разглеждат този феномен на дигиталната естетика
2 Познат и като “белтъчен отпечатък“, процеса е на основата на яйчен белтък
3 Това обръщане към ръчните техники на отпечатване е също така обект на теоретично изследване от страна на Лиляна Караджова, която го интерпретира в идеята за „граница на фотографското“. Караджова, Л. „Карта на съвременната фотография“. К: Вестник за критика, дебати и културни удоволствия, година I. Бр. 26 (37), стр. 6, 12.07.2019. ISSN 2603-4441
