БОРЯНА МАТЕЕВА
Бразилското и португалско кино не са непознати в България. Значими и мощни световни кинематографии, те имат свои верни почитатели, възпитавани през годините от различни седмици, панорами и чествания, които водят началото си още от средата на 70-те на миналия век. Тук особена роля винаги е играла Българска национална филмотека в културна симбиоза с посолствата и на Бразилия, и на Португалия.
С носталгия си спомням паметната 6-месечна панорама „Киното на Латинска Америка“, организирана от големия киноисторик Тодор Андрейков в някогашното филмотечно кино „Дружба“. Тя се простираше в рамките на цели шест месеца – от ноември 1984 до април 1985 г.! Беше продължителен празник, нещо като инициация на българската киномладеж. Синефилите с въодушевление откриха бразилското Синема ново – силно, дръзко и авангардно кино, признато вече по целия свят. Латиноамерикански филми се разглеждаха и в програмата на тригодишния „Киноуниверситет“ към Филмотеката. Правеха се „лектории“ из страната, филмите се въртяха и в мрежата на „Студийни кина“. В новия век Седмици на бразилското кино в БНФ преминаха с успех през 2009, 2012, 2013 г. През 2018 г. се насладихме на мащабно събитие „Следи от Афро-бразилската култура“ с филми, изложби, музика, танци и литература. Не бива да пропускаме и „Седмиците на Испанското и ибероамериканското кино“, започнали от началото на 90-те години. Както и усилията на екипа на София Филм Фест през годините.
С не по-малък интерес са приемани и множеството Седмици на португалсткото кино, организирани от посолството на Португалия и представяни в различни културни формати. На особена почит във Филмотеката винаги е било творчеството на класика Мануел де Оливейра (1908 – 2015), останал в аналите като най-възрастният работещ кинорежисьор в света. Той ни напусна на 106 години, като последния си филм е направил на 104. Всичките му творби респектират с визуално изящество и философска дълбочина и за тях той е получил безброй престижни награди по всички световни фестивали.
В този контекст от 10 до 13 май 2022 г. в София се проведе едно интересно и необичайно културно събитие, събрало в едно творческите импулси на двама световни писатели, две изкуства – литературата и киното и две посолства – бразилското и португалското.
Става дума за Седмицата на киното, посветена на творчеството на Жорже Амадо и Жозе Сарамаго, проведена във филмотечното кино „Одеон“. С нея посолствата на Бразилия и Португалия отбелязаха Световния ден на португалския език – 5 май. Да припомним, че португалският е не само един от най-разпространените езици в света с повече от 265 милиона говорещи го на всички континенти, но и най-разпространеният в южното полукълбо. А датата 5 май е обявена официално за „Световен ден на португалския език“ на 40-ата сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО през 2019 г. На откриването слова произнесоха техни превъзходителства посланикът на Бразилия Мария Едилеуза Фонтенеле Реис и посланикът на Португалия Ана Мария Рибейро да Силва. Те подчертаха, че са два „братски народа“.
Малко известен факт е приятелството между бразилеца Жорже Амадо и португалеца Жозе Сарамаго, което датира от 1990 г., когато двамата са вече добре познати в литературните среди и на почтена възраст – Амадо е на 78, а Сарамаго на 68. След среща по време на участие в международно литературно жури започват редовно да си пишат. Приятелството им се споделя и от техните съпруги и двойките се срещат на различни места по света. Сред обсъжданите теми споделят мнението си, че е време и португалоезичен автор да получи Нобелова награда. И това се случва – през 1998 г. Жозе Сарамаго става първият португалоезичен автор, спечелил Нобел за литература.
В рамките на Седмицата на екрана на „Одеон“ бяха прожектирани екранизации по произведения на двамата големи писатели. Това са „Годината на смъртта на Рикардо Рейш“ (реж. Жоао Ботельо) и „Ембарго“ (реж. Антонио Ферейра) по едноименните творби на Сарамаго; „Капитани на пясъка“ (реж. Сесилия Амадо) по романа на Амадо и документалния „Жорже Амадо“ (реж. Жоао Морейра Салес).
ГОДИНАТА НА СМЪРТТА НА РИКАРДО РЕЙШ (2020, РЕЖИСЬОР ЖОАО БОТЕЛЬО)
„Годината на смъртта на Рикардо Рейш“ (2020) поразява преди всичко с визията си, решена в стила на киното от 30-те. Така изпипана, че с ретро звученето си може да заблуди дори специалисти. Черно-бяло изображение, силни контрасти, характерни гледни точки, подчертана тържественост в актьорската игра – блестяща имитация на естетиката от първите говорящи филми... Визирани са последните месеци от живота на Фернандо Песоа, използвал името Рикардо Рейш. Действието се развива през 1936 г., особено мрачно време за Европа, когато се надига фашизмът на Мусолини, нацизмът на Хитлер и „новата държава“ в Португалия на Салазар... Появата и на призракът на Фернандо Песоа в плът и кръв е изключително въздействащо, както и двете любовни истории, в които се вкарва главният герой.
ГОДИНАТА НА СМЪРТТА НА РИКАРДО РЕЙШ (2020, РЕЖИСЬОР ЖОАО БОТЕЛЬО)
Резултатът е сложен, многопластов и увлекателен филм, разглеждащ в единен ред живота тук и в отвъдното, философските измерения и политическите страсти, любовта и смъртта. Особено интересен е за изкушените от литературните игри и мистификации. А за почитателите на Песоа и Самараго е направо пиршество... На финала режисурата включва цвят и ни пренася в днешно време, иронично разкривайки намеренията си. За сведения романът е писан през 1984 г.
ЕМБАРГО (2010, РЕЖИСЬОР АНТОНИО ФЕРЕЙРА)
Другият филм по разказ на Сарамаго „Ембарго“ (2010) звучи направо пророчески през 2022 – основната драматургична ситуация е повсеместното петролно ембарго... „Мрачна и абсурдна история, за която биха се сетили братята Коен“, пише един критик. А друг е озаглавил рецензията си „Към края на света със Сарамаго“. Историята е колкото забавна и иронично разказана, толкова и подмолно плашеща. Героят, продавач на бургери с добро семейство, е всъщност гениален изобретател. Измислил е скенер за крака, който би донесъл революционни печалби на обувната индустрия. Но мъжът е завеян, наивен и объркан и точно когато се опитва да продаде патента си, става жертва на колата си – тя буквално го „арестува“ и той не може да се отлепи от нея... Абсурдистка и чудата фантастична история, разказана с дистанциране и скърцащ хумор в изискана монохромна гама и с отлична игра на Филипе Коща. За киноманите – друг филм на Антонио Ферейра „Педро и Иньес“ е бил на „Любовта е лудост“ през 2019 г.
КАПИТАНИ НА ПЯСЪКА (2011, РЕЖИСЬОР СЕСИЛИЯ АМАДО)
„Капитани на пясъка“ (2011) по известния роман от Жорже Амадо от 1937 г. е любопитен и с факта, че режисурата е на неговата внучка Сесилия Амадо и това е неин дебют. Романът за банда бездомни деца, оцеляващи на улицата от провинция Баия е интересен за киното и извън Бразилия. Така през 1971 г. се появява „The Sandpit Generals“ на Хол Бартлет, прожектиран на филмотечен екран в България през 80-те. Интересното е, че филмът не е станал популярен в САЩ, но е имал огромен успех в СССР. През 1989 г. в Бразилия като свободна адаптация се появяват телевизионни мини серии. Версията на Сесилия Амадо е флуидна, динамична и завладяваща, нещо като „Градът на Бога“, но разгръщащ се през 30-те, без жестокостите на стрелбите и оръжията. Непрофесионалните актьори деца и юноши играят с абсолютно отдаване и искреност и резултатът е зашеметяващ. Особено въздействаща е музиката, обединяваща чудесно рап изпълнения, модерни ритми и богат местен фолклор. Но може ли бразилски филм без музика! Режисурата е успяла да направи тази трагична история от 30-те години мощно звучаща, като използва всички ресурси на модерното кино. Зрелищно кино, което вълнува и те кара да се бунтуваш срещу неравенствата, мизерията и несправедливостите не само в Баия. Кино за публиката, направено интелигентно и страстно.
Интересен беше и документалният портрет „Жорже Амадо“ (1996) – един от най-добрите филми, посветени на големия бразилец (да отбележим, че и Глаубер Роша е правил документален филм за него). Подходът е нестандартен – филмът не е строго биографичен, а импресионистичен. Наред с многото хроникални кадри с живия писател в различна възраст, виждаме и чуваме обикновени хора, пленени от книгите му, както и оценките на известни културни икони – писатели, артисти, музиканти, сред които се запомнят Шико Буарке и Жилберто Жил. Всички са равни пред него, поставени на прост фон от червен плат. Диапазонът на въздействието на Жоржи Амадо е грамаден, той успява да спечели всички с талант, искреност и отдаденост.
И не беше изненада, че салонът на филмотечното кино беше почти пълен и на четирите прожекции. Предимно млади и интелигентни хора. Защото беше интелигентно и оригинално замислено и добре организирано културно събитие. Чакаме следващото.
