МЕЖДУ МИГРАЦИЯ И УСЕДНАЛОСТ: ЕКЗОТИЧНИЯТ ДРУГ И НОВОТО БЪЛГАРСКО КИНО
Към културологичните полета на идентичността, различието и дискурса Свой/ Чужд*
Това е амбициозното заглавие на книгата на Андроника Мартонова, но бързам да заявя, че тази амбициозност е достойно защитена и професионално обоснована в целия труд от двеста и трийсет страници. За първи път в българското кинознание толкова пространно и задълбочено се изследват процесите на идентичност, различие, свой/чужд, уседналост, другост. Повежда се същностен диалог по теми като глобално-локално, Ние – Те. Обговаря се етническата, културна и национална другост.
Структурно книгата е изградена от четири, бих ги нарекла, масива, а не части, защото така по-точно се обема заложеното в текста. Уводната част, наречена от Мартонова „провокация, водеща до увод“ анализира синдрома или „емблемата бай Ганьо“, позовавайки се на екранизации по темата и други филмови заглавия като „Вампири, таласъми“, „Мисия Лондон“,„В кръг“, „Дани, Легенда, Бог“, „Вагнер“, „Безбог“, „Слава“, документалния „Срещи с Иречек“, като формула за осмисляне на националната ни идентичност – привличане и отблъскване, родно и чуждо. Мартонова не само проследява набелязаната от нея тема/теми във филмите, но прави и критически и съпоставителен анализ на визираните творби. В сянката на Алековия персонаж тя провижда вездесъщият „байганизъм“ – неин авторски термин, като по-обобщаваща категория за народопсихологическо състояние. Споменати са и редица филмови заглавия на документални филми от времето на соца, като своеобразен артефакт, легитимиращ представите за Свой и Чужд, според идеологическата доктрина в онези времена. И всичко това е подкрепено от теоретична обосновка, базираща се на утвърдени в световен мащаб автори, чиито изследвания проследяват диалога между идентичностите в съвременния културологичен и кинопроцес, обгледан в контекста на глобализацията на съвеменния свят.
Във втория масив „Наблюдения и прочити върху идентичност и другост през екрана“, авторката се фокусира върху кинематографичните процеси в страните от бившия Източен блок след падането на Берлинската стена и логичната промяна на дискурса в кинознанието, кинокритиката и теоретичната мисъл в глобален аспект. Андроника Мартонова е предприела едно пространно заравяне в дълбочина и ширина в писаното по темата, обобщавайки процесите и представяйки своята гледна точка, обговаряйки идеята за другост в българския кинематографичен процес след 1989 година и обобщава: „Глобалната картина в киното ни сякаш уверено върви към изместване на гравитационните сили – от първичния порив за самоекзотизация към търсене, премерена екзотизация и опит за идентификация на/с Другия/Чуждия…Киното на най-новото време налага конструиране на идентичността и активиране на кроскултурното сравнение по оста Свое – Чуждо.“ Специално внимание е отделено и на жените в съвременното кино, като се подчертава навлизането на повече жени _ автори в българското кино след 2010 година. Споменати са Кристина Грозева, Ралица Петрова, Мина Милева и Весела Казакова, Светла Цоцоркова, Надежда Косева, Яна Титова, Рузие Хасанова, Мария Веселинова, Майя Виткова-Косев и още редица режисьорки от игралното, документално и късометражно кино, като се акцентира върху техния принос за многообразната и пъстра картина на новото ни кино, осмисляйки неговата идентичност.
Третият масив обобщава „Чужденецът в движение и уседналост – преодоляване на културните граници“, като в шест подраздела се анализират различни аспекти на тази обширна и многопосочна тема. Намерен е точен баланс между теоретичните обосновки и конкретиката на отделни филми по отношение на миграцията, бежанците, пътуването, преселението, аз и чуждият. Интересни са паралелите и съпоставките във филми като „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, „Съдилището“, „Пътуващо кино“ Особен интерес представлява разделът: „Гласът на документалистите“. Авторката обглежда филмите: „Да живее България“, „Пощальонът“, дебютните „Преселение“ и „Алаа“, като ги вплита в своеобразен диалог, а в подреждането и реда на споменатите филми се чувства търсена драматургия и своеобразна градация на критическите внушения. За мен особено оригинален е паралелът между българските филми „Добри“ и „Страх“ и Фасбиндеровия „Али: Страх изяжда душата“. Авторката извежда логичните и смислови връзки между трите творби със задълбочен анализ и точно дефиниране на техните сходства.
Четвъртият масив от книгата е: „Алтернативният поглед към далечния изток“. Както се казва, в този раздел Мартонова плува в свои води, защото тя е от малцината киноведи у нас, който има трайни и задълбочени интереси, както като учен, така и като кинокритик, към културата, религиите и киното на Азия. Завидни са познанията ѝ за японско, китайско, корейско кино и тези дългогодишни натрупвания в книгата са надградени именно по оста: Свой/Чужд, Аз/Другият, Българинът/Чужденецът в подраздели от няколко варианта. Първият от тях раглежда „сблъсъкът между българското и азиатското в контекста на родната ни действителност“, позовавайки се на филмите: „Жълто куче“, „Снимка с Юки“ и по-неизвестните: „Екшън“, „Лиза, феята лисица“„Тай дзи“, „Лунен сладкиш“. Със своите аналитични и критически зарисовки авторката води читателя към преоткриване на тези филми и дообогатява книгата в културологичен аспект.
Във втория вариант – „абсолютно потапяне в чужда културна среда“, централен акцент е поставен, съвсем основателно, върху филма „Ага“ – уникален не само за българското, но и за европейското кино филм, на който Мартонова прави проникновен анализ, разглеждайки всеки отделен компонент от структурата му, за да изведе неговата трансцедентална, космическа значимост. В книгата е отделено място и на филмите на Яна Лекарска, която е завършила кинообразованието си в България, но прави магистратура в Република Корея и, както подчертава Андроника, филмите ѝ са много повече корейски като стил, светоусещане и архитектоника, отколкото български, а това има значение като вписване на нашето младо кино на международен екран.
Третият вариант – „контаминация между българското и екзотичната другост в малко познати или съвсем непознати култури на Азия и Океания“, освен изкуствоведски, има и обогатяващ географски принос.
Книгата на Андроника Мартонова респектира със своята значимост, защото обхваща парадигмата за „Аза“ и „Другостта“ в исторически, политически, естетически, културологичен, етнопсихологически аспект и колкото и да е сложна, се чете с удоволстие и интерес, а 277-те бележки под линия са не по-малко стойностни и интересни, и могат да бъдат издадени и като самостоятелна студия.
*Книгата е част от проекта на сектор „Екранни изкуства“ в Института за изследване на изкуствата – БАН „Посттоталитарното българско кино – модели и идентичности“, реализиран с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“, ДН 20/4 от 11.12.2017 г., с ръководител проф. д-р Надежда Маринчевска
