ГАЛИНА ЖЕКОВА

 

Само преди месец в зала „България“, в навечерието на своята 90-годишнина, заедно със своите съмишленици Рашко Младенов, Борислав Веженов, Валентин Ганев и цигуларя Минчо Минчев, Ицко Финци представи римейк на легендарния първоаприлски концерт, който през 80^-те години предложи на публиката нов поглед към света на класическата музика. И въпреки че възрастта му предизвиква уважение, Финци носи младежки дух и нестихващ ентусиазъм за нови и нови приключения в света на изкуството.

Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1955 г. Театралната му кариера преминава през Димитровградския драматичен театър, Бургаския театър, Сатиричния и Народния театър, Младежки театър и Малък градски театър зад канала. Сред запомнящите се му роли на сцената са тези на Точилко в „Както ви харесва“ (режисьор Бено Бесон), Ромул в „Ромул Велики“ (режисьор Васил Луканов), Старият в „Когато розите танцуват“ (режисьор Гриша Островски), Молиер в „Молиер“ от Булгаков (режисьор Васил Луканов)… и още, и още… Снимал се е в над 100 български и чуждестранни филмови проекти. Сред най-емблематичните му превъплъщения са тези от филмите на режисьора Едуард Захариев – „Преброяване на дивите зайци“, „Вилна зона“, „Елегия“, „Закъсняло пълнолуние“, както и от лентите на Джеки Стоев – „Нашият Шошканини“ и на унгарския режисьор Золтан Хусарик – „Чонтвари“. През последното десетилетие заедно с режисьорката Лиза Боева, (която е и негова съпруга) създадоха документално-игралните продукции „Лятото на Мона Лиза“ и „Уилям Шекспир – най-известният човек, който никога не е съществувал“, както и образователната платформа „Филизи 33“. Именно „Филизи 33“ е във фокуса на нашия разговор.

  

Вече повече от пет години заедно с Лиза Боева работите над платформата „Филизи 33“. Броят на лекциите и курсовете в нея нарастват бързо, особено като се има предвид мащабността, аналитичността и задълбочеността, с която се разглеждат проблемите в тях. Важно е да отбележим, че „Филизи 33“ е проект, който стартира още преди COVID-вълната. Малко са образователните платформи у нас. Още по-малко са тези, посветени на изкуството. Да не кажем, че почти отсъстват такива. Как се роди идеята за тази платформа?

Лиза Боева освен кинорежисьор, е и изследовател, лектор по история на изкуството. С нея провеждахме срещи с публиката в следния формат: тя води лекционната част, а аз чета илюстриращи текстове, които да онагледят, да обогатят нейните тези. Имахме отделни такива лекции-спектакли, имахме и цели цикли – в Чешкия културен център, в галерията на „Фотосинтезис“… Лиза има лекции в университета (тя е щатен преподавател в НБУ, департамент „Кино“), ала този извънаудиторен формат много я занимаваше, готвехме се за тези срещи с публиката с огромен хъс.

Лиза има свои идеи, свои тези относно различни творби и често, събирайки се с приятели, ги разказваше. Джони Пенков веднъж, слушайки я, каза: „Ама ти сега това, дето го разказа, можеш ли да го повториш? Я дай да те запишем!“ И така тръгна. Току-що се беше родило детето ни, беше само на няколко месеца и ние заживяхме през лятото на 2017 година в една къщичка на Витоша, а Лиза слизаше всеки ден в душната София. В празния апартамент правеха записи: тя, един оператор, един асистент и Джони. Сетне монтираха лекциите и се образува курс – „Кой уби Ромео и Жулиета?“, така го кръстихме. С този курс тръгна всичко. Така хем продължавахме нашите срещи на живо с публиката, хем започнахме да правим записи. Онлайн форматът изискваше друг ритъм на разказване, много по-плътен, с онагледяващ видео материал – ето защо се наложи да разширим екипа: към нас се присъединиха съмишленици, получи се много сплотен колектив. И нещата тръгнаха.

Първоначалната ни цел бе да съхраним разказваното от Лиза – струваха ни се (и на мен, и на Джони, и на останалите приятели – съмишленици) много интересни нейните разсъждения. Щеше ми се по-плътно и аз да участвам в нейните лекции: ако Лиза ми дадеше кратък откъс за прочит, който да онагледи някакво нейно говорене, аз изчитах цялото произведение, сам предлагах някакви допълнителни фрагменти. Сега като се замисля – Лиза май почти никога не включва предлаганото от мен, що се отнася до избора на текст, но пък много обсъждаме начина ми на игра, правим понякога много записи, за да улуча нужния темпоритъм.

За мен тези занимания се превърнаха в основни – по това време четях текстове (влизайки в роли на персонажи, обигравайки различни герои) към лекциите на Лиза (на живо и за онлайн платформата), а веднъж седмично в „Сам дойдох“ изнасях вечеринка – с музика, със стихове (главно на Валери Петров), ей такава забава. Година по-късно се преместихме да живеем на морето – там лекциите на живо оредяха, моите свирения пред публика – също, а сетне дойде пандемията и ние, разбира се, останахме единствено в онлайн формата.

От една година отново нещата влизат в стария ритъм – в София имаме отделни говорения пред публика – например изнесохме лекция-спектакъл, посветена на романа на Булгаков „Майстора и Маргарита“ миналата есен в Малък градски театър „Зад канала“, Лиза направи едномесечен курс (отново по Булгаков) в Casa Libri… Има уговорени подобни занимания и в бъдеще – през есента в Гьоте институт ще проведем вечер, посветена на Херман Хесе (навършват се 80 години от публикуването на „Игра на стъклени перли“) и тъй нататък. Срещите на живо остават, но главно сме се съсредоточили сега в курсовете за онлайн платформата „Филизи 33“.

„Филизи 33“. Защо се спряхте именно на това име като водещо за платформата?

Това бе название, което аз измислих, когато регистрирахме фирма през 2012 г. Трябваше да създадем кратък обучителен филм – Лиза бе намислила да разкаже историята на това как и защо именно „Мона Лиза“ се е превърнала в най-известната картина в историята на културата. Трябваха ни разрешителни, за да снимаме официално на някакви места и се наложи да създадем фирма – тогава регистрирахме „Филизи 33“. Названието измислих от нашите имена – Финци и Лиза. Стори ми се смешно. Когато отидох да подам документите за регистрация, оказа се, че вече има някаква фирма „Филизи“. Ето защо добавих числата – 33. Тогава Лиза бе на 33 години, а аз съм роден през 33-та година. Няма мистика тук, не: на регистрационното гише за секунди ми хрумна и написах названието. На Лиза ѝ се стори забавно, а сетне така си остана.

Имало е през годините хора, които ни казват: „Ама защо е така неясно названието? Трябва да има насочващ елемент – да се съдържат в названието думи като „арт“, да речем!“. Лиза махна с ръка – ако е глупаво и ненужно онова, което правим, няма значение под какво напудрено название го правим. Е, навярно трябва да мислим повече за търговската страна – все пак нашите курсове от платформата са платени, хубаво е повече хора да знаят за нашата дейност. Но названието остана.

 ЛИЗА СНИМА В ХРАМА САН ЗЕНО ВЪВ ВЕРОНА 

В началото на 2020 г. стартира един от най-мащабните ви курсове „Италиански и Северен Ренесанс“. Изключително любопитен. Обхващащ както автори от ренесансовата живопис, така и от литературата. Също така много добре са илюстрирани самите исторически събития и контекста, в който творят величия от ранга на Джото, Мазачо, Данте, Петрарка, Фра Анджелико, Донатело, Учело, Верокио, Ботичели, Микеланджело, Леонардо да Винчи, Бош, Ян ван Ейк, Дюрер… Да не изброяваме всички. Курсът е доста внушителен. Същевременно заради COVID-пандемията трябваше да се лишите от част от партньорствата, които бяха заложени първоначално. Как успяхте, въпреки локдауна, да се справите с това обемно и поглъщащо начинание?

Вие сте участник в този курс, много се радвам. Това е мащабна работа, да: Лиза замисли курс, който да е с едногодишна продължителност. Т.е. ако вие се включите в курса през месец май, една година по-късно през месец май курсът за вас ще приключи. Състои се от над 180 лекции, оформени като документални филми с различно времетраене. Там Лиза не се появява пред камерата (с изключение на една единствена лекция), не се чува и нейният глас – дикторът съм единствено аз. Целта на Лиза бе този курс – тъй като е дълъг, тъй като информацията е много – да бъде представен плавно, като приказка. Аз разказвам приказка. Така са написани, така са оформени отделните лекции, че информацията да се възприема с лекота, да има интрига. Това с интригата изобщо е много важно за Лиза – не само драматургически (т.е. за да образува интересен разказ, за да създаде увлекателен филм), а и защото така мисли за подаваната материя – пред нас са загадки (разглежданите произведения от епохата на Ренесанса, например). Някои загадки имат лесно обяснение – защо, да речем, Моисей на Микеланджело има два рога на главата си. В иврит думата за „рог“ и „лъчи“ е една и съща; в превода на Библия „Вулгата“ думата е преведена като „рог“ (а Микеланджело чете именно тази Библия) – ето защо на главата на неговия герой има не лъчи, а рога. И следват нататък разсъжденията – какво още се казва в превода на „Вулгата“, което е важно да видим в тази скулптура? Рогата са очевидни, но има два скрити детайла, които без текста (баш този превод) остават крайно неясни… Т.е. информацията, която поднасяме, не е в стил „Уикипедия“ – роден, умрял… – тази сервизна история тече паралелно, тя никога не е основна в лекциите на Лиза. За нея, за мен е важно лекциите, тези документални филми (защото това са именно документални филми) да събудят у зрителя усещане за приключение, усещане за участие в приключение. Сигурно звучи патосно, но вие сте участник в този процес, разбирате какво имам предвид.

 ПРЕД СТАТУЯТА НА ВЕРОКИО ОТ КАТОЛИЧЕСКАТА ЦЪРКВА ОРСАНМИКЕЛЕ ВЪВ ФЛОРЕНЦИЯ 

Един от многото интересни проекти, с които се занимавахте през последните години, беше посветен на Уилям Шекспир. Създадохте и игрално-документален филм на тази тема. Проследихте посоките на действие на различни шекспирови пиеси. Докъде ви отведоха те?

Проектът за Шекспир ни занимава повече от десет години. Бях прочел книгата на Иля Гилилов „Уилям Шекспир. Тайната на великия феникс“ и предложих на Лиза да направим документален филм по нея. Тя прегърна идеята. Свързахме се с преводача на текста – професор Людмил Димитров от Софийския университет. Той с радост откликна, даде ни координатите на Гилилов. Сега Людмил е наш близък приятел, Шекспир ни свърза, така да се каже. И да, проведохме един или два разговора с Иля Гилилов по телефона, уговорихме се за среща, а не след дълго той почина. Ние не потърсихме контакт с роднините му, не проверихме какво и как се случва с правата на книгата – Лиза потъна в свои разсъждения и изследвания. Замина за месец да работи в архива на библиотека „Фолджър“ – това е най-големият архив за елизабетинска литература в света. Около две седмици бе и в архивите на университета в Ню Хевън (пак – за да работи с изследователски текстове). Работата беше без определена цел – Лиза просто изучаваше материята, а всичко ставаше много бавно: тя работеше в университета, в свободното време и когато имахме пари – пътуваше заради тия изследвания. И така години наред. Разказваше ми какво е научила, подреждаше, видимо, в главата си някакъв пъзел. Пътуваше до Лондон, Флоренция, Милано – все за да се рови из архиви, все с Шекспир и неговото време, свързани. Започна да пише текст – постепенно се роди мащабен академичен труд – „Проектът „Уилям Шекспир“. И аз предложих: „Защо не се върнем към старата идея да направим документален филм за личността на Барда?“ И започнахме: първо решихме, че ще е игрален филм. Сетне ни хрумна, че е добре отделните фрагменти от Шекспирови произведения (които са ни нужни като илюстрация на дадена теза), да бъдат изиграни на сцена. Създадохме театрална детска трупа в едно софийско частно училище и в продължение на две години работихме три пъти седмично по два часа с деца (7-12-годишна възраст). Директорът (Пламен Натов) ни бе дал една стая в училището, само за нашите занимания: ние я превърнахме в снимачна площадка, там отнесохме техника, реквизит… Лиза сама шиеше костюмите за всички герои – аз ѝ купих една малка шевна машина (тя никога преди това не бе шила на машина) и съвсем просто, без кройка, правеше детските костюми. Защото ние разбрахме, че за децата е особено важна тази трансформация – на всяко занимание те бяха с черни чорапогащи, черно трико (работихме и зимата, да им е топло), и костюма отгоре. И ето – те са вече не-себе си. Държат се по друг начин. Снимахме театралните откъси и се получиха фрагменти (в някои от тези фрагменти участвам пред камерата и аз). За историята на филма това бе важно – моят герой е театрален режисьор. Две години работихме с децата, много хубаво време. Сетне снимахме епизодите с другия главен актьор – това е Георги Михайлов, дългогодишен близък приятел на Лиза, неин съученик. Георги живее от години извън България, но посвети времето си в София на нас. Той е математик, а също така оперен певец, има огромен артистичен талант. Когато направихме премиера на филма в зала „България“ (съвпадна с моята 85-годишнина) Георги изпя няколко арии на сцената. Бе много интересно: досега зрителите са ни гледали на екрана (защото преди концерта в залата прожектирахме филма), а сетне главните действащи лица излизат на сцената – единият-диригент и цигулар (аз), другият – певец… Важна част от този филм бе и пътуването, което предприехме: няколко месеца пътувахме из Европа – по местата на действие на нашия герой – Роджър Манърс, пети граф Рътланд (т.е. човекът зад маската „Уилям Шекспир“). Имахме подкрепа за това пътуване – споделих за рътландианската теза пред Андрей Райчев, а той, оказа се, добре я познава, той е убеден рътландианец. И отсече: „Ще ви дам средства за това пътуване, тръгвайте!“. И ето – след повече от десет години, имаме и пълнометражен филм („Уилям Шекспир: най-известният човек, който никога не е съществувал“), и академичен труд (е, това е изцяло дело на Лиза, но отново е под „шапката“ на „Филизи 33“).

За целите на курсовете вие прочитате много класически текстове, които да онагледят това, за което се говори в самите лекции. За да бъде говоренето подплатено с конкретика. Препрочитайки текстове от световната класика, вероятно за пореден път, успявате ли да намерите нови техни нюанси? Кой е последният текст, който, така да се каже ,прочетохте по нов начин и открихте нови пластове и послания в него?

Един от последните ни курсове е посветен на Питър Брьогел Стари. Уви, почти нищо не знаем за ранните години и юношеството на този изумителен творец (това е любимият художник на Лиза). И тя реши, че най-добре е да онагледим този ранен период от живота му не с фрагменти от измислици на някой биограф, а с историята за Уленшпигел. Шарл де Костер – казва Лиза – е един от най-крупните изследователи на нидерландския 17 век изобщо, а „Тил Уленшпигел“ – една от най-любимите ѝ книги. И тя ми даде за прочит откъси от романа. За мен се оказа толкова интересна историята, така се увлякох… За същия курс (за лекция към картината „Битката на Маслото и Поста“) чета фрагмент от „Кола Брюнон“ – фрагмент, свързан с Марди Гра, пищно и зрелищно празнуване. И – готвейки се за запис с този текст – си спомних колко важен бе този роман за Леон Даниел, как ни е говорил за него...

 ИЦКО ФИНЦИ ПРЕД БИБЛИОТЕКА ФОЛДЖЬР ВЪВ ВАШИНГТОН 

За кой от проектите, по които до момента сте работили за платформата „Филизи 33“, сте изпитали най-силно лично вълнение?

Много бе вълнуваща работата по „Италиански и Северен Ренесанс“ – защото се оказахме (както всички) затворници заради пандемията. Времето бе тревожно, потискащо, знаете. И тогава открих, че за мен, за нас, спасяваща е работата, точно тази работа. Ние потънахме в творбите, съдбите, идеите на онези велики майстори и нямаше време да се вайкаме за нашата реалност. Разговорите ни бяха все по курса – обсъждахме какво и как да бъде, денонощно. И бурята на историческия момент не ни засегна – живеехме си в своята кула, изолирани всякак – и буквално, и в мислите.

През юни се навършват 140 г. от раждането на Франц Кафка. Предстои в платформата да стартира курс, посветен на него. Има ли конкретен период от житейския път на Кафка, който ще бъде представен? Вероятно още сте в период на разработването на лекциите, но все пак кои са основните фокусни точки, които ще разгледате?

Има в YouTube запис на лекция, която Лиза изнесе в Чешкия културен център преди време – за Кафка. Аз чета откъси от негови произведения. Ако прослушате този запис, най-добре ще се ориентирате за посоката – Лиза в курса ще развие онези теми, които са заложени в това двучасово говорене.           

Театър, кино, музика. Не спирате своите занимания с тези изкуства. Каква е според вас ролята на изкуството в днешния ден?

Както във всеки ден, както във всяко време.

 ИЦКО ФИНЦИ И БОЖИДАР ЯНЕВ ПО ВРЕМЕ НА СНИМКИТЕ НА АЗ БЯХ ДЖАК КЕРУАК В МАНХАТЪН 

Не знам дали е само мое впечатление, но ми се струва, че от десетилетия образованието по изкуства у нас е изтикано в периферията. Познания по изобразително изкуство, музика, танц, кино присъстват или минималистично, или въобще липсват като заложени в учебните програми (извън специализираните училища). Може би само литературата е по-силно застъпена от изкуствата. Как си обяснявате това?

Ето, нашата обучителна платформа по изкуства за деца и възрастни запълва тази празнина. Или поне ни се иска да е така.

Един от лекционните курсове на платформата „Филизи 33“ е озаглавен „Данте Алигиери. Пътят към щастието“. Какъв е пътят към щастието според Данте и какъв е той според Ицко Финци?

По Данте (както знам от Лиза) е важно към щастието да те води истински учител – не някой, който знае задължително пътя, но който знае посоката и е готов да държи ръката ти в трудна минута. И още: там, в щастието, трябва да ни чакат. Раят без Беатриче няма смисъл. Харесва ми мисълта на Клодел „Раят на Данте започва в Ада“.

А има ли нещо, за което не попитах, а е важно да споделите?

Има дни, в които всичко е важно и е за споделяне. Има дни – инак.