от Главния Редактор

: Списание Кино; МАРТ/2022

Прекрасни са първите дни на март. Пожеланията със символиката на мартениците насищат атмосферата с добронамереност, толерантност, позитивизъм. Някак всичко изглежда по-красиво, по-усмихнато, по-добро. А точно сега, сред всемирното неспокойствие, толкова имаме нужда от това.

И ето 3-ти март – празник на България. Освобождението от османско владичество. Но датата предизвиква и спорове, разногласия, разделение. Преди време доцент Георги Лозанов много точно мотивира аргументите си, кои други дати биха имали основание да бъдат национален празник: денят на Съединението, денят на Независимостта, 16 април 1879 г. – приемането на Търновската конституция. Но имат основание и онези, за които 3-ти март е символ на прераждането, на възкресението, на нова епоха, в която България ще стане свободна, съединена, независима. Част от европейското семейство, част от европейската и световна култура. Крайни и неприемливи за мен са втълпяваните ни през години ненавист и омраза към „поробителите“ и раболепие и преклонение към „освободителите“. Спомням си, че в гимназията в час по история си позволих да се усъмня колко потиснати роби сме били, след като хората са имали къщи, земя, добитък, дребни или по-големи стопанства. Пътували са, търгували са, учили са по света. Не всички, но е било възможно. Изкарах си двойката, че даже извикаха родителите ми в училище. Оттогава си научих урока, че в онези години на светъл комунизъм каквото се говори вкъщи, не бива да излиза навън.

Но това е отклонение, докато напоследък документалното ни кино все по-задълбочено и аналитично коментира тези теми. Ще припомня само филма на Асен Владимиров „Брейкинг нюз“ (2019), а с темите, анализите, прозренията и постиженията на най-новото в документалното кино, читателите могат да се запознаят от критическите обзори към програмата на 26-я фестивал на българското документално и анимационно кино „Златен ритон“.

Рефлексия върху българското кино и възприемането му в чужбина, в случая студенти от Словения, предлага Людмил Димитров в статията си: „Стереотипи на българското в киното преди и след 1989 г. и тяхната рецепция в южнославянски контекст“, визирайки филма на Методи Андонов „Козият рог“ (1972) и документалния филм на Адела Пеева „Чия е тази песен“ (2003).

На 16 март Методи Андонов би станал на 90 г. За този изключително талантлив творец – задълбочен изследовател на националната ни народопсихология, за този режисьор – новатор в театъра и в киното, списание КИНО предлага откъси от различни публикации през годините.

Сценарият и галерията към него е на филма на Иван Черкелов „Не влизайте в пререкание с персонала на банята“ – режисьор със свое място в съвременното българско кино, от поколението творци, което навлезе в киното с началото на Прехода.

С този брой финализираме публикацията на студията на проф. Знеполски: „Теориите за киното“. Отредено е място и на световното кино. В очакване на наградите на Американската филмова академия в края на март, проф. Вера Найденова предлага задълбочен теоретичен анализ на номинирания японски филм „Карай колата ми“ на режисьора Рюсуке Хамагучи. Младият автор Младен Печевски представя 51-то издание на Международния кинофестивал в Ротердам, проведен онлайн, и както винаги, провокативен и алтернативен. Бях участник в 72-то Берлинале, което се състоя присъствено, при строго спазване на всички епидемични мерки. При 50 процента запълняемост на залите, организаторите отчетоха 156 000 продадени билета. Стана ми особено приятно, че в един от най-добрите филми в конкурса: „Рабие Курназ срещу Джордж Буш“ участва българската актриса Жанет Спасова. Зрителите я помнят от филма на Петър Попзлатев „Аз съм ти“. Жанет от десетки години живее и работи в Германия и е една от водещите актриси на театър „Volksbuhne“. Силвия Чолева представя поета Ани Илков, а в подкаст включваме беседата между Ани Илков и режисьора Иван Добчев.

Людмила Дякова

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ

ПРОФ. БОЖИДАР МАНОВ